Управление на цар Петър (927 – 969)

1. Начало на управлението на цар Петър (927 – 969)
А) Мирният договор с Византия (октомври 927 година)

• По силата на мирния договор Петър получава от Византия признание на своята царска титла, автокефалия на българската църква и титлата „патриарх“ за главата на българската църква

Б) Бракът на Петър

• По силата на договора Петър се жени за Мария, която получава името Ирина (букв. „мир“ на гръцки език), която е внучка на Роман I Лакапин. Ирина води със себе си сериозна дворцова свита, която пристига в Преслав.

2. Кризата в България
А) Бунтове срещу царя и вътрешни междуособици

• Бунтове срещу царя организират двама от братята му – Иван и Михаил

Б) Поява и разпространение на богомилството

• Богомилството е дуалистична ерес, която се появява в България и има силен социален харакер. Богомилството привлича най-бедните слоеве на обществото и предизвиква нестабилност в държавата.

В) Външнополитически проблеми

• Сърбия се възстановява като държава по времето на цар Петър и създава проблеми на България, а маджарите често разграбват и опустошават българския северозапад.

3. Последните години от управлението на цар Петър
А) Промяна на външнополитическата ориентация

• Цар Петър сключва сепаративен мир с маджарите и прехвърля маджарските набези към византийските територии. Отношенията между България и Византия се влошават след смъртта на Ирина.

Б) Първи (968г.) и Втори поход на киевския княз Светослав (969г.)

• Тези два похода показват военната слабост на централните власти в Преслав и неспособността им да защитят България.

4. Управлението на цар Борис II (969 – 971)

• Византия покорява североизточна България през 971г. и Преслав е наречен „Йоанопол“ в чест на имп. Йоан Цимисхий.
• Това означава ли край на българската държава?

Домашна работа: Кой български светец е съвременник на цар Петър? Какви са били отношенията помежду им?

За pdf вариант на урока с включени изображения и извори кликнете тук.

Политическо могъщество на България при цар Симеон

1. Начало на управлението на Симеон
А) Управлението на Владимир – Расате и свалянето му от престола

• Първородният син на княз Борис Владимир – Расате е свален от престола от собствения си баща, ослепен е и е пратен в манастир.

Б) Преславският събор (893г.) и възшествието на Симеон на престола

• Преславският събор взема няколко важни решения: Симеон става български княз; столицата се мести от Плиска в Преслав; българският език става официален език в църквата и държавата; византийското духовенство е заменено с българско.

2. Външнополитически успехи на Симеон в периода 894 – 904 година
А) Първата война с Византия (894 – 896)

• Тази война често се нарича „първата икономическа война в Европа”. След победата си в нея княз Симеон прогонва маджарите чак в Панония.

Б) Превземането на Солун от арабите и българските действия през 904 година

• Вместо да вземе Солун от арабите, княз Симеон предпочита териториално разширение на Запад към Адриатическо море. Така България получава излаз на две морета.

3. Външнополитическа активност на цар Симеон в периода 913 – 927 година
А) Войната от 913г. и коронацията на Симеон

• През август 913 година Симеон е коронясан от патриарх Николай Мистик и българският владетел започва да използва титлата „цар“.

Б) Битката при р. Ахелой и българската хегемония на Балканите (20 август 917г.)

• След тази решителната българска победа България за кратко се превръща във военен и политически хегемон на Балканския полуостров

В) Унищожаването на Сърбия (924г.)

• Сърбия твърде често се явява съюзник на Византия и в крайна сметка е присъединена към България през 924 година, а владетелското семейство е отведено в Преслав

Г) Бляновете за превземането на Константинопол

• Цар Симеон е имал планове за превземането на Цариград и дори се е опитал да влезе в сътрудничество с Фатимидите, за да реализира своите намерения.

Д) Преговори с Папството

• Цар Симеон търси признание на своята титла и от Папството.

4. „Златният век” на българската култура
А) Духовна култура

• Най-голямо значение за духовната култура има създаването на огромна по обем първокласна литература на български език. Някои от най-известните книжовници от епохата са самият цар Симеон, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславски. Наред с това фолклорът също преживява сериозно развитие.

Б) Материална култура

• Изграждането на Преслав като Трети Рим

• Започват усилено да се строят църкви и манастири

• Преславска рисувана керамика

Домашна работа: Издирете и анализирайте текста на поне едно произведение от епохата на „Златния век”!


За pdf вариант на урока с включени изображения и извори кликнете тук.

Създаване и разпространение на славянската писменост

1. Живот и дейност на Св. Св. Кирил и Методий
А) Теории за етническия им произход и ранни години

• Съществуват ожесточени споровете около етническия произход на светите братя, но като цяло се е наложило мнението, че баща им е византийски благородник, а майка им е говорела „славянски език“ като майчин

Б) Съставянето на азбуката (855г.)

• Глаголицата е създадена в манастира Свети Полихрон в Мала Азия

В) Мисиите

• Светите братя имат няколко мисии: при хазарите, във Великоморавия и в Рим.

2. Дейност на Кирило – Методиевите ученици в България
А) Причини за появата им в България

• Част от Кирило-Методиевите ученици са родом от българските земи и по тази причина се опитват да се срещнат с княз Борис. След като успяват да се срещнат с него през 886 година много други ученици на Светите братя идват в България, за да продължат делото им.

Б) Дейност на Св. Климент Охридски

• Свети Климент не остава дълго в столицата, а се отправя към Македония, за да създаде втория голям център на българската книжовност и духовност – Охрид. Така се оформя една линия на българската духовност от Плиска-Преслав до Охрид, която ще играе важна роля в историята ни.
• Свети Климент Охридски е смятан за създател на кирилицата.

В) Дейност на Св. Наум
Г) Резултати от налагането на славянската азбука в България

• Един от най-важните резултати от налагането на християнската азбука в България е възможността за въвеждане в употреба на българския език като официален в държавата и църквата. По този начин България изгражда своя собствена култура, която се явява не просто имитация на византийската, а нейна алтернатива.

Домашна работа: Анализирайте поне едно произведение, приписвано на Кирило – Методиевите ученици в България!

България при княз Борис I. Покръстването на българите

1. Първите години от управлението на кан Борис (852 – 889)
А) Външнополитическата активност на кана

• В началото на управлението си кан Борис се опитва да лавира политически между Немското кралство и Великоморавия и да установи добри отношения ту с едната, ту с другата държава.

Б) Войната с Византия от 863 година

• Поражението на България във войната от 863 година е формалният повод за приемането на християнството от Константинополската патриаршия.

2. Приемането на християнството
А) Актът на покръстването

• Актът на покръстването на владетеля е само първата стъпка от дългия процес на християнизация на Дунавска България. Следва бунт на аристокрацията срещу владетеля и опит на централната власт постепенно да наложи християнството на всички поданици на владетеля. Християнизацията е в пряка връзка с въвеждането на нова азбука и с използването на българския език като богослужебен.

Б) Причини за приемането на християнството

• Причините за приемането на християнството са много на брой, като основните са: желанието на българския владетел чрез християнството да укрепи ролята на владетеля и монархията като цяло; желанието на княз Борис I да стане част от семейството на европейските християнски народи и да изгради своя собствена поместна църква; желанието на владетеля да засили процесите на интеграция и консолидация сред разнородните групи население, които управлява и т.н.

3. Дипломатическата игра на българите
А) България се обръща към Римската църква

• България започва сложна дипломатическа игра с цел извоюването на църковна автономия, а в перспектива и автокефалия (църковна независимост).

Б) България отново в лоното на православието

• Четвъртият Константинополски събор взел решение България да се върне под юрисдикцията на Константинопол през 870 година

В) Борбата за автономна българска църква

• Поместният събор от 879 година гарантира автономия на българската църква и създава предпоставки за обявяване на пълна независимост в следващите десетилетия

Домашна работа: Напишете кратко съчинение на тема: „Последиците от присъединяването на България към Константинополската патриаршия“

Териториално разширение и укрепване на България от началото до средата на IX век

1. Управление на кан Крум (803 – 814)
А) Възшествие на престола и вътрешна политика

• Кан Крум полага целенасочени и упорити усилия да централизира държавата и да засили властта на монарха. Израз на тези усилия е въвеждането на общо писано право за всичките му поданици, както и постепенната поява на служебна аристокрация.

Б) Първите военни успехи на кан Крум

• Кан Крум завладява източната половина на Аварския каганат около 805 година и така слага ръка на богатите солни мини в Трансилвания.

• Превземането на Сердика през 809 година е един от най-важните успехи на кан Крум, тъй като ни дава възможност за разширение в югозападна посока.

В) Битката при Върбишкия проход и издигането на България като първостепенна сила

• В битката при Върбишкия проход е убит император Никифор I Геник и кан Крум утвърждава позицията си на непобедим пълководец и ръководител на най-мощната военна структура на Балканите.

Г) Бляновете за превземането на Цариград

• В края на управлението на кан Крум и него се заражда идеята, че Константинопол трябва да бъде превзет и той прави сериозни приготовления в това отношение, но умира в разгара на подготовката.

2. Управление на кан Омуртаг (814 – 831)
А) Тридесетгодишният мир с Византия

• Кан Омуртаг сключва тридесетгодишен мир с Византия и по този начин създава възможност за осъществяване на сложни вътрешнополитически реформи и за справяне с противниците на България на северозапад и североизток.

Б) Конфликти с Франкската империя и хазарите

• Кан Омуртаг излиза победител от тези конфликти и се утвърждава като първостепенен политически и военен фактор в Югоизточна Европа.

В) Централизация на българската държава

• Кан Омуртаг успява да намали влиянието на родовата аристокрация и да я замени със служебна. Наред с това той въвежда комитатната система, която подобрява военно-административната организация на България и я подготвя за бъдещите предизвикателства.

3. Управление на кан Маламир (831 – 836)

• Значим паметник на държавната пропаганда от времето на кан Маламир е тъй наречената „Маламирова летопис”

4. Управление на кан Пресиян (836 – 852)
А) Българската експанзия на югозапад

• България успява да се утвърди в областта Македония и скоро към държавата са присъединени нови български и славянски групи.

Б) Успехи на кан Пресиян в борбата с Византия

• Освен на бойното поле кан Пресиян води и идеологическа война с Византия, като особено интересен в този аспект е надписът от Филипи?

Домашна работа: Анализирайте съдържанието на поне един каменен надпис от времето на кановете Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян. Какво е значението на този надпис за утвърждаването и/или развитието на българската владетелска идеология?

Строителен надпис от времето на хан Омуртаг (т.нар. Търновски надпис). Каменен надпис на гръцки език. Колоната с надписа е била използвана при строителството на църквата "Св. Четиредесет мъченици" във Велико Търново. Превод на В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, с. 193.

„Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години“

Чаталарски надпис

„Кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направил аул на Туча (р. Тича) и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато (слънцето сияе), като владее над много българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години. Времето пък, когато се съгради, беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион.“

Надпис от Филипи

„На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати капхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и капханът срещу смоляните…

Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини.

И християните ги забравиха, но Бог вижда.“

Кризата от VIII век и началото на стабилизацията

1. Мирът с Византия и последните владетели от рода Дуло

• Защо смяната на управляващия род в държавата се оказва причина за началото на вътрешнополитическа нестабилност в България?

2. Кризата в България
А) Вътрешнополитическа нестабилност

• Династичната криза и честата смяна на владетели и управляващи родове

Б) Опитът на Константин V Копроним да унищожи България

• Константин V Копроним организира 9 похода, за да унищожи България, но въпреки това не успява.

3. Стабилизацията на България
А) Управлението на кан Телериг (768 – 777)

• Кан Телериг успява да унищожи чрез хитрост византийската шпионска мрежа в България

Б) Управление на кан Кардам (777 – 803)

• Kан Кардам насочва своя поглед на югозапад и постига няколко впечатляващи военни успеха срещу Византия

Домашна работа: Какви са причините за кризата от VIII век и кои са нейните най-опасни проявления?

Създаване и укрепване на Дунавска България

1. Войната между Византия и България от 679 – 680 година
А) Причини за засилването на българския натиск по Дунавския лимес

• Основните причини за свързани със засилването на конфронтацията с хазарите и с желанието на Аспарух да гарантира сигурността на предвожданите от него българи.

Б) Битката при Онгъла (680г.)

• Тази битка има твърде легендарен характер, тъй като византийските извори я представят доста изопачено. Отговорете си на следния въпрос: "Може ли една военна победа, колкото и голяма да е тя, да доведе до създаването на нова държава и да я укрепи в бурните земи на европейския Югоизток?". Много важно е това, което се случва непосредствено след битката при Онгъла и фактът, че армията на българите преминава Дунавския лимес и Аспарух установява контрол над земите на бившата римска провинция Мизия.

2. Устройство и характер на Дунавска България
А) Характерът на държавата

• Въпросът за характера на държавата все още предизвиква спорове в историографията. Като цяло все повече се налага мнението, че Дунавска България е унитарна монархия, в която важна роля играят династичният принцип на заемане на властта от една страна и аристокрацията от друга.

Б) Устройство на Дунавска България

•  Управлението на Дунавска България разчита в най-голяма степен на аристокрацията и на стабилната и ефективна военна организация, благодарение на които държавата оцелява в бурния Европейски Югоизток.

3. Управление на кан Аспарух (679 – 700/1)

• Най-вероятно кан Аспарух намира смъртта си в защита на северната граница в битка срещу хазарите. Той укрепва България на Балканския полуостров, но не прекъсва и връзката със Степта.

4. Управление на кан Тервел (700/1 – 718/21)
А) Външнополитическа активност

• Кан Тервел активно участва в борбите за власт във Византия и благодарение на това получава титлата "кесар" и областта Загоре, която е на юг от Стара планина.

Б) Битката при Анхиало (708г.) и последиците от нея 

• След тази битка България взема инициативата в отношенията с Византия

В) Войната с арабите

• Кан Тервел се намесва на страната на Византия в конфликта с арабите и разбива арабската войска, обсаждаща Константинопол

Домашна работа: Какво е значението на намесата на кан Тервел на страната на Византия при обсадата на Константинопол? Защо българският владетел застава на страната на ромеите?

Славяни и българи до 681 година

1.    Ранна история на славяните
А) Теории за произхода и прародината

•  Според миграционната теория славяните произхождат от земите около река Вистула (дн. Висла).
• Според теорията на Флорин Курта славяните са византийски конструкт и не представляват хомогенна етническа общност.
• Според някои умерени историци най-вероятно славяните не са били хомогенна етническа общност, а племена със сходен начин на живот, като не е задължително те да имат общ произход, но със сигурност споделят общи особености.

 Б) Славянското общество

• Византийските автори определят славянското общество като демократично по форма на управление. Известно е, че сред славяните важна роля е имало народното събрание, наречено "вече", в което участвали всички боеспособни мъже.

2.    Славянската колонизация на Балканите
А) Нападения над Балканските провинции на Византия

• През V век славяни живеят на север от Дунавския лимес и осъществяват нападения с цел грабеж срещу провинциите на Империята на юг от реката.

Б) Масова славянска колонизация на Балканите

•  През VI век славяни започват масово да се заселват в римските провинции на Балканския полуостров, като се опитват на няколко пъти да превземат някои от най-големите градове на полуострова, като Константинопол и Солун.

В) Последици

• Славянската колонизация на Балканите променя етническата карта, нивото на политическа стабилност и доверието в римските институции сред местното население. Колонизацията изиграва важна роля за промяната на баланса на силите в Югоизточна Европа.

Домашна работа: Издирете сведения за едно славянско божество и опишете какви са неговите специфики в сравнение с гръко-римските божества и каква информация ни дават тези специфики за славянското общество.

3.    Ранна история на българите
А) Теории за произхода и прародината

•  Миграционна теория. Има няколко варианта. Според някои изследователи българите са тюрки и произхождат от района на планината Алтай и имат най-общо казано алтайски произход. Според други автори българите са източноирански народ и произхождат или от Таримската котловина или от районите на Централна Азия.
• Теория за смесения произход. Според друга разновидност на миграционната теория - древните българи са със смесен хунско-ирански произход.
• Автохтонна теория. Според изследователите подкрепящи тази теория древните българи произхождат от земите или на Балканския полуостров или на Причерноморието и имат връзки с древните траки или древните алани, скити и сармати.

Б) Българското общество

• За разлика от славяните при българите се наблюдава много по-високо ниво на централизъм в държавата и те разчитат на монархията като форма на управление.

 4.    Разселванията на българите
А) Българите в състава на Хунския военно-племенен съюз 

• Българите се включват активно в Хунската империя и се проявяват като верни съюзници и успешни воини

Б) Панонските българи

•  Панонските българи живеят определено време в Аварския каганат, а след това има важно значение в историята на Дунавска България

В) Прикавказките българи

• През VI век Прикавказките българи попаднали под властта на тюрките, но след разпадането на Западнотюркския каганат те вече били готови да създадат и поддържат своя собствена държава

5.    Стара Велика България
А) Управлението на кан Кубрат (635 - 665 г.)

•  Кан Кубрат е израснал в Константинопол и е бил близък приятел и съюзник на император Ираклий. Получава римската титла "патриций". Създава българска държава в Степта и се опитва да се възползва от властовия вакуум след краха на Западнотюркския каганат.

Б) Разпадане на Стара Велика България

• Разпадането на Стара Велика България е свързано с борбите за власт и ресурси в Степта и със засилването на хазарите, които са отколешен противник на българите.

Домашна работа: Потърсете допълнителна информация и отговорете писмено на въпроса: „Каква е била според Вас религията на кан Кубрат?“.

Римските провинции в тракийските земи

1. Римската експанзия на Балканите
А) Провинция Македония (148г. пр. Хр.)
Б) Провинция Мизия (15г.)
В)Провинция Тракия (45г.)
Г) Провинция Дакия (106г.)

• Създаването на римски провинции на Балканския полуостров и по-конкретно в земите на траките има огромно значение за тяхното развитие и за историята им. Провинциите на север от Стара планина постепенно се латинизират, а тези на юг от Стара планина се елинизират.

 2. Древна Тракия под властта на Рим
А) Население

• Една голяма част от тракийското население продължава да живее в села и да се занимава със селскостопански дейности. Тракийската аристокрация частично се запазва и част от тракийските мъже участват активно в римската армия.

Б) Проблеми

• Основните проблеми са свързани с липсата на собствени държавни институции и с промяната в културата, която е неизбежна когато такъв тип племена станат част от една огромна централизирана държава.

В) Тракийските земи по време на късната Античност

• След края на управлението на император  Константин Велики траките стават обект на целенасочена асимилация, която включва налагане на латински или гръцки език и християнизиране на населението. Това е важно с оглед осигуряване на спокойствието в хинтерланда на Константинопол.

Домашна работа: Потърсете сведения за един римски град в днешните български земи. Какви са основните му функции? Аргументирайте се.

Тракийската държавност и култура

1. Траките
А) Теории за произхода

• Автохтонна теория
• Миграционна теория

Б) Племенна структура и географско разпределение

• Основни племена: одриси; беси; трибали; гети; даки; серди; меди

2. Тракийските държави
А) Първите тракийски държавни обединения

• Първите сериозни държавни обединения на траките възникват в южната част на техните земи и в зоните на интензивен контакт с елините

Б) Одриското царство

• При цар Котис I (384 – 360 г. пр. Хр.) Одриското царство за кратко се превръща в хегемон на Балканите

В) Тракия през елинистическата епоха

• Изключително интересно в тази епоха е управлението на одриския цар Севт III (330 - 300 г. пр. Хр.)

3. Тракийската култура
А) Религия

• Тракийските божества – Великата богиня майка (женско начало), Дионис/Загрей/Сабазий (мъжко начало)
• Орфей и Орфизмът
• Култът към Залмоксис
• Тракийският конник

Б) Материална култура

• Тракийските градове 
• Гробниците на траките
• Тракийските съкровища

Домашна работа: Потърсете в интернет изображения и информация за една тракийска гробница? Кои нейни специфики Ви направиха най-силно впечатление? Защо избрахте именно тази гробница?