27 февруари 2009

Стопански промени и модерни производствени технологии (1919 - 1939)

1. Българското земеделие
А) Модернизация
Б) Проблеми - кризата от 1929 - 1933 година
В) Подем през втората половина на 30-те години

2. Развитие на промишлеността

3. Развитие на транспорта и търговията

Домашна работа: УТ, стр. 68, упр. 2

24 февруари 2009

Всеобщ напредък в началото на ХХ век

1. Напредък на промишлеността

2. Развитие на земеделието
А) Технически нововъведения в българското село
Б) Държавна помощ
В) Кооперации

3. Вътрешна и външна търговия

Домашна работа: УТ, стр. 66 - 67, упр. 1, 3

17 февруари 2009

България в годините на Втората световна война (1939 - 1944)

1. От неутралитета до намесата
А) Връщането на Южна Добруджа - 7 септември 1940 година
Б) Присъединяване към Тристранния пакт - 1 март 1941 година

2. Съзюзът с Германия
А) Новият "Български Великден"- 20 април 1941 година
Б) Войната с Великобритания и САЩ
В) Вътрешнополитически живот по време на войната

3. Обратът във войната
А) Загубите на съюзниците
Б) Смъртта на цар Борис III - 28 август 1943 година
В) Войната със СССР и правителството на ОФ

Домашна работа: УТ, стр. 62, упр. 1

13 февруари 2009

България и неспокойният европейски мир

1. Мирният ревизионизъм
А) Външна политика на правителството на Ал. Стамболийски - отказ от претенциите към Югославия и Македония; претенции към Бяло море
Б) Външна политика на правителството на Ал. Цанков - уреждане на отношенията с Турция; Петричкият инцидент
В) Външна политика на правителството на Андрей Ляпчев - спогодби с Гърция и Югославия; По - добри отношения с Англия, Франция, САЩ, Италия
Г) Външна политика на правителствата на Народния блок - сближение с Югославия и Франция
Д) България и Балканският пакт

2. Възможност за промяна
А) Дипломатически отношения със СССР - 23 юли 1934 година
Б) Пакт за вечно приятелство с Югославия - 24 януари 1937 година
В) Солунско споразумение - 31 юли 1938 година

Домашна работа: УТ, стр. 60 - 61, упр. 1, 3

09 февруари 2009

България през периода 1926 - 1939 година

1. Второ управление на Демократическия сговор (1926 - 1931) - Правителство на Андрей Ляпчев 4 януари 1926 година

2. Управление на Народния блок (1931 - 1934)
А) Правителство на Ал. Малинов
Б) Правителство на Никола Мушанов

3. Превратът от 19 май 1934 година
А) Правителство на Кимон Георгиев - Военният съюз и кръг "Звено"
Б) Реформи

4. Авторитарният режим на цар Борис III
А) Правителството на Георги Кьосеиванов - 23 ноември 1935 година
Б) Значение на авторитарния режим

Домашна работа: УТ, стр. 59 - 60, упр. 1, 2

07 февруари 2009

Политически живот (1918 - 1925)

1. Политически промени
А) Абдикация на цар Фердинанд - 3 октомври 1918 година
Б) Нарастване на влиянието на левите сили
В) Коалиционни правителства

2. Самостоятелно управление на БЗНС
А) Самостоятелно правителство
Б) Реформи
В) Оранжевият терор

3. Управление на Демократическия сговор
А) Правителство на Александър Цанков - 9 юни 1923 година
Б) Септемврийско въстание - 1923 година и атентатът в "св. Неделя" - 16 април 1925 година
В) Белият терор
Г) Правителство на Андрей Ляпчев - 4 януари 1926 година

Домашна работа: УТ, стр. 58 - 59, упр. 1, 2, 3

-------------------------------------------------------------------------
Погледът на историка Георги Марков:

Смъкването от власт на едно силно правителство с корени в народа не бе лесна работа. Превратът успя благодарение на изненадата, въпреки че за него се говореше и в министерски кабинети, и по кафенета. Стамболийски отблъсна офицерството със своя настойчив опит да го “оранжеви” и превърне в политическо оръдие... Той не схвана навреме, че не е достатъчно народът да върви след теб, когато армията е против теб. Селските чеда в униформа се подчиняваха единствено на най-преките си началници. Дружбите не можеха да заместят казармите... Стамболийски се изяви като самобитен и енергичен политик, отстояващ смело своето верую, но във военното дело бе непоправим самодеец. Точно тук неговата самонадеяност нанесе смъртоносен удар на собственото управление.

Из Манифеста на първото сговористко правителство към българския народ, 11 юни 1923 г.

Българи, толкова желаното и тъй дълго очакваното проваляне на едно насилническо и развратно правителство, каквото бе това на Александър Стамболийски, най-сетне е дело свършено... Народното негодувание намери израз в смелостта и решителността на народа от всички обществени сили в страната и застави кабинета на Стамболийски да напусне властта... Новото правителство има за своя първа грижа да обезпечи мира и спокойствието на гражданството, да възстанови потъпканите свободи на гражданина, като издигне престижа на държавната власт. Правителството заявява, че редът и вътрешният ред в страната ще бъдат запазени на всяка цена... На армията, жандармерията и на организираната гражданска полиция е дадена заповед бързо, решително и неумолимо с всички средства да потушат всеки опит да се изложи редът в страната и да се накаже всеки, който би противодействал на властта.

03 февруари 2009

Участие на България в Първата световна война

1. Българският неутралитет

2. България на страната на Централните сили
А) Договор с Централните сили - 24 август (6 септември) 1915 година
Б) Война със Сърбия - 14 октомври 1915 година
В) Война с Румъния - 1 септември 1916 година

3. Поражението
А) Проблеми с продоволствията
Б) Пробивът при Добро поле
В) Солунско примирие - 29 септември 1918 година

4. Ньойският мирен договор - 27 ноември 1919 година

Домашна работа: УТ, стр. 57, упр. 4
-------------------------------------------------------------------------------
№1 Тайна спогодба между България и Германия, София, 16 август (6 септември) 1915 г.
България и Германия, след като се съгласиха да предприемат задружно една военна акция срещу Сърбия, се споразумяха върху следните постановления:
§ 1. Германия гарантира на България придобиването и анексията на следните територии:
а. Днешна Сръбска Македония, обхващаща двете зони, наименовани спорна и безспорна, така, както са разграничени в Сръбско-българския договор от 29 февруари (13 март) 1912 г. и съгласно картата, приложена към последния.
б. Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река Морава с изходна точка Дунава, до мястото, гдето се съединяват двата притока Българска морава и Сръбска морава; от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притоци, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода на Качаник, възкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Сан-Стефанската карта, както и следва по-надолу. Граничната линия е нанесена върху приложената карта, която е неразделна част от настоящата спогодба.
§ 2. В случай че Румъния без всяко предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи щото България да анексира отстъпените с Букурещкия договор територии на Румъния, което и да направи една поправка на румъно-българската граница, определена от Берлинския договор.
§ 3. В случай че Гърция в течение на днешната война без всякакво предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи, щото България да си анексира териториите, които бидоха отстъпени на Гърция от Букурещкия договор […]
§ 5. Германия, съвместно с Австро-Унгария, се задължава да отпусне на българското правителство един военен заем в размер на 200 милиона франка [...]
Подробностите на тоя заем ще бъдат определени с допълнителна спогодба, която ще има да сключват финансовите управления на двете страни. Ако войната продължи повече от четири месеца, Германия, съвместно с Австро-Унгария, ще отпусне на България нов допълнителен заем, ако от това се окаже нужда, и то след допълнителна спогодба.