Християнизацията на България

1. Начало на управлението на кан Борис (852 година)

2. Неуспехите на бойното поле като причина за покръстването

3. Дипломатическата игра

4. Краят на управлението на княз Борис (889 година)

---------------------------------------------------------------------------

Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите

Глава ХVІІ. И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целият ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон, и искали да убият и вас и да си поставят друг княз, и как вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не претърпели никакво зло, вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна, щом поколението, което не е участвало в замисъла на своите родители и не е било изобличено, че е дигнало оръжие против вас, е било изклано невинно заедно с виновните. (първа версия на превода)

Глава ХVІІ. И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте направили така, че да се покръсти целият Ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против Вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон и искали да убият и Вас и да си поставят друг княз, и как Вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от великия до незнатния и сте ги държали пленени в ръцете си, пък и как от тях всички първенци и велможи с всичките им синове били избити с меч, а средните или низшите не претърпели никакво зло, Вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от Ваша страна, щом синовете, които не са участвали в замисъла на своите родители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас, са били избити невинни заедно с виновните. (втора версия на превода)

Числото на екзекуциите (52) е взето от другия важен извор за бунта на болярите, Бертинските летописи, чиято трета част относно периода от 861 до 882 г. е писана от Реймския архиепископ Хинкмар, високообразован, високопоставен и добре осведомен съвременник на описваните събития. Ето целият пасаж, който се отнася до въпросната тема:

866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия всред народа на царството му. Недоволни от това, негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество с четиридесет и осем души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязъл от градските врати, нему и на тези, които били с него, се явили седем духовници и всяки от тях държал в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред краля и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с краля, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но, прострени на земята, не могли да се движат.

Обаче от болярите, които най-много бунтували народа против него, кралят наказал със смърт [само] петдесет и двама, а на останалия народ позволил да си отиде невредим. Той проводил пратеници при германския крал Людовик, с когото бил сключил мирен договор, и поискал от него епископ и свещеници. И когато му били изпратени, той ги приел с дължимата почит. А Людовик отправил пратеници при брат си Карл и поискал от него църковни съсъди, одежди и книги за службата на свещениците. Затова Карл взел от епископите на своето кралство голям брой от исканите вещи и му ги [изпратил], за да ги препрати на [българския] крал.

Българският крал отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство, като с тях изпратил за св. Петър между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христа възтържествувал над своите противници. Той също така отправил до папа Николай много запитвания, за да се съветва с него относно тайнствата на вярата. Поискал от него да му изпрати епископи и свещеници и молбата му била удовлетворена. А императорът на Италия, Людовик, като узнал това, отправил пратеник до папа Николай с поръка да му предаде оръжието и другите предмети, които българският крал бил изпратил на св. Петър. Някои от тези предмети папа Николай препратил по Арсений на императора, който се намирал в Беневентската област, а някои от тях задържал, като се извинил за това.

Из Старобългарски разказ за покръстването:

“Как и по какъв начин българите станаха християни, ще бъде разказано тук. Случи се това някога – тогава, когато българите и гърците имаха чести войни помежду си. Плениха гърците сестрата на българския княз [Борис І] и я държаха в Цариград, в двореца, учейки я на книга. А след това я и покръстиха. След това изпрати брат й, за да я измолят от гръцкия цар. И я пусна царят. Тя като дойде при брат си, всякога го учеше на християнство, а той се дивеше на християнския чин. И първен този княз български бе поучаван на християнство от някой си. наречеш Куфара, Разпространи се тогава болестта проказа сред българите. И от това като се уплашиха, те всички се покръстиха. Но не престана сред тях тази смъртоносна болест. Мнозина от умиращите нямаха в помощ никого. Техният княз много скърбеше за това. След това неговата сестра му разказа за Христос и той прие поучението. И оттогава престана тази смъртоносна болест. Българският княз, като видя как с божия помощ се е изцелил от раната, изпрати молба в Константин град да дойдат архиереи оттам и да го покръстят. Като видяха това българите, които не бяха покръстени, въстанаха тогава, за да го убият. Подпомогнат от кръстния знак, той се би и ги победи. Вървеше тогава пред него Кръстът. И така беше. Всички възлюбиха християнството, покръстиха се.”

Из “Чудо на св. Георги с българина”:

“Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото бог просвети със свето кръщение през тия години чрез своя избраник, княз Борис, наречен в светото кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръстния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни, смрадни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на виделина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни [на българите] храни, требищата [жертвениците] им разори, утвърди ги със светите книги в правата християнска вяра, като доведе архиепископа св. Йосиф [Стефан] и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по божия път. Сетне бог го удостои, та като прие ангелски образ [замонаши се], представи се от измамния тоз живот във вишния Ерусалим при Христа.”

Из Бертинските летописи:

“Князът на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин миналата година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на царството му. Недоволни от това, неговите боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил с цялото множество. Царят наказал със смърт само петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на станалия народ позволил да си отиде невредим.”

Из отговорите на папа Николай І по допитванията на българите:

“Вие питате дали е позволено да ви се ръкоположи патриарх. Но за това нещо определено не можем да ви отговорим, преди да се върнат нашите пратеници, които заедно с вас изпращаме, и ни съобщят какво множество и единодушие на християните има у вас. Обаче на първо време вие трябва да имате епископ и когато с увеличението на божията благодат у вас се разшири християнството и бъдат ръкоположени в отделните църкви епископи, тогава трябва да се избере между тях един, който трябва да се нарече ако не патриарх, то поне архиепископ [примас], та към него всички да се обръщат и да чакат неговия съвет в по-важни случаи...”

Из “Хроника” на Регино:

“Князът на този народ, както разказват, като приел благодатта на кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в черква и прострян върху пода на срам, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само една власеница. Не след дълго време по Божие внушение той изоставил земното царство, за да царува вечно с Христос на небето; и като поставил на свое място за княз по-стария си син, [Владимир Расате] подстригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв, той свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-малкия си син [Симеон], като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той си свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество.”

Из “За буквите” на Черноризец Храбър:

“Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: “Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време”, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: “Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: “Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” И ако попиташ в кое време, то знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил [император Михаил ІІІ] и на Борис, българския княз, и на Растица [Ростислав], моравския княз, и на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света [855 г.].”

Варварските кралства в ранносредновековния Запад

1. Германските кралства в Западна Европа
А) Кралства на вестготите и остготите
Б) Кралствата на англите и саксите
В) Кралството на вандалите
Г) Юстиниановата реконскиста и Лангобардското кралство

2. Франкското кралство на Меровингите
А) Управлението на крал Хлодвиг (481 – 511г.)
Б) Териториално разширение на франкската държава

3. Франкското кралство под властта на майордомите
А) „Ленивите крале” и техните майордоми
Б) Управлението на Карл Мартел

• Реформите на Карл Мартел

• Битката при Поатие (732г.)

Домашна работа: У, с. 24, зад. 3, 7

Всекидневният живот на европейците през XVII и XVIII век

1. Населението на Европа

2. Семейство, деца и образование

3. Селото

4. Града

5. Храна и медицина

Домашна работа: У, стр. 40, зад. 3, 4

Общество и държава в зората на модерната епоха

1. Корпоративната обществена система

2. Сеньориалната монархия

3. Модерната монархия
А) Франция
Б) Англия

Домашна работа: У, стр. 36, зад. 2

Големите български военни успехи от началото на IX век

1. Управлението на кан Крум (803 – 814)
А) Начало на управлението и вътрешна политика
Б) Големите военни победи

2. Управлението на кан Омуртаг (814 – 831)
А) Владетелската идеология
Б) Вътрешно и външнополитически успехи

3. Управление на кан Маламир (831 – 836)

4. Управление на кан Пресиан (836 – 852)

--------------------------------------------------------------------------

Из “Хроника на Теофан Изповедник:

“През същата година [808], когато се давала заплата на войската в Струмската област, българите, като нападнали, отнели я [цялата] – 1100 литра злато [79 200 номизми] – и избили много войска заедно със стратега и началниците. Имало и от останалите отряди немалко гарнизонни началници и всички загинали там. Те взели и целия обоз и се върнали. През същата [на следната 809 г.] година, преди великденските празници, Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки 6 хиляди души ромейска войска извън множеството обикновени граждани.”

Из “Анонимен ватикански разказ”:

“В деветата година от царуването ща император Никифор този същият Никифор навлязъл в България, като желаел, както си мислел, да я унищожи. Той взел със себе си своя син Ставракий, зетя си Михаил, назован и Рангаве, всички патриции, началници, сановници, всички отряди и синовете на началниците от петнадесет години нагоре, от които съставил дружина на сина си и ги назовал иканати. Като навлязъл в клисурите [на България], българите научили за множеството войска, която водел, и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали, и избягали по планините. А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички. И тъй прочее нещастникът се възгордял в ума и сърцето си, сякаш вече постигнал това чрез справедливостта си, и казал на онези, които били с него: “Ето, рекъл, що прави справедливостта.”
И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум. той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди, и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: “Ето, бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения.” Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България.”

Из “Анонимен ватикански разказ”:

“Така той прекарал 15 дни, занемарил напълно работите си, побъркал се, станал като безумен и не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал. Обладан от опиянението на надменността, не излизал от шатрата си, не давал никому обяснение или разпоредба, а когато някои го упреквали и изпратили сина му да му говори, за да излязат оттам, той никак не ги послушал, но дори и унизил сина си, като искал да го бие. И тъй войската, като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им, а животните мучели със силен глас и издъхвали, изколвала овцете и свинете и вършела непозволеното. Най-сетне някои, като виждали безредността и объркаността на Никифор и това, че никой не дръзвал да му говори, постепенно започнали да бягат и чрез някаква хитрина да се измъкват.”

Из “Анонимен ватикански разказ”:

“А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена. Прочее, като намерили случай и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели. [Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Тъй като войсковите части били разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, те били жестоко избивани. Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат [ромеите], преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз друг, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и преследвали останалите, които, естествено, мислели, че ще се спасят. И тъй там паднали всички патриции и другите началници. Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима. Тъй като те не можели да я прекосяват с конете си, оставяли конете, покатервали се с ръце и крака и увисвали на другата страна. На външната страна обаче имало изкопан дълбок ров и когато те се прехвърляли от височината, крайниците им се разкъсвали. Едни от тях умирали веднага, други пък повървявали малко и като не можели да ходят, падали на земята и загивали, измъчвани от глад и жажда. На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа. Спасили се само малцина, но и те, след като пристигнали по домовете си, почти всички измрели. В същия ден прочее бил погубен и император Никифор в първото сражение, без никой да може да съобщи по какъв начин е погинал. Ранен бил и синът му Ставракий, като бил получил смъртоносна рана в прешлените на гръбнака, от която и починал, след като царувал над ромеите само два месеца […] Така император Никифор, след като царувал осем години и седем месеца, поради своето безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ. Той бил възвисок мъж, широкоплещест, с голям корем, с гъста коса, бърнест, с широко лице и много побеляла брада, пълен, много разсъдлив, лукав, схватлив (особено за държавните дела), малоречив и премного сребролюбив, поради което и получил вечна гибел.”

Из "Хроника" на Теофан Изповедник:

“Крум превзел с обсада Дебелт [през 812 г.] и преселил жителите му, които преминали на негова страна заедно с епископа. Българите пък, като узнали за размириците сред войските и че войниците се бунтуват поради страх от войната и от гарнизонната служба, взели още по-голяма част от Тракия и Македония. Тогава християните, без никой да ги преследва, избягали и изоставили Анхиало и Бероя, също и [Малка] Никея, крепостта Проват и някои други укрепления, както и Филипопол и Филипи [между Драма и Кавала].”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“Към средата на месец октомври [812 г.] Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато започнал да недоволства набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини. Между това Крум, нападайки с тия машини, превзел града, като цял месец никой не му се противопоставил поради голяма глупост [...] Враговете [българите] намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща и го завладели заедно с Дебелт. Там намерили и 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън, както и много злато и сребро.”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“Към началото на месец юни [813 г.] Крум, вождът на българите, излязъл със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много. А когато се разположил на стан във Версиникия [при Одрин] на около 30 мили от императорския стан, Лъв, патриций и стратег на източните войски, и Йоан Аплакис, патриций и стратег на Македония, които били много наклонни да завържат сражение с тях, били възпрепятствувани от императора поради лошите съветници...
На 22 юни, когато, християните и българите се строили едни срещу други недалеч от Адрианопол, християните претърпели страшно поражение. Враговете толкова много надделели в боя, щото повечето християни, без да видят дори първото сблъскване, така силно побягнали, та Крум изненадан помислил, че това е някаква засада, и възпрял за малко своите от преследване. Но като видял, че те бягат неудържимо, започнал да ги преследва и избил голямо множество. Българите заловили и обоза и го оплячкосали. А императорът, бягайки, се завърнал в града, като проклинал войските и техните началници и се кълнял, че се отказва от императорската власт.”

Из “Скриптор инцертус”:

“В дните на безбожния император Лъв българите стигнали чак до вратите на столицата, без никой да излезе насреща им или да ги спре. И Крум според обичая си принесъл жертва вън от Златните врати много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал. Така прекарал няколко дни, като оплячкосал околностите на столицата и започнал да иска данък злато, голямо количество одежди и известен брой отбрани девойки.”

Из “Скриптор инцертус”:

“Между другото, когато през зимата настъпили хубави дни и реките нямали много вода, българите излезли с тридесетхилядна армия, облечена цялата в желязо. Те стигнали до Аркадиопол [дн. гр. Люле Бургас] и като преминали Ригия [така се наричала реката], заварили там много народ и го отвлекли в плен. Но преди да прекарат пленниците, завалели проливни дъждове в продължение на осем дни, реката придошла и станала като море. Понеже не могли да я преминат, българите останали петнадесет дни, като задържали пленниците. Лъв бил предупреден да дойде на помощ, но не обърнал внимание на това; нито той излязъл от столицата, нито пък други изпратил на помощ. След това, когато времето се оправило и реката спаднала, българите накарали пленниците да отсекат дървета и да направят мост. Така те преминали заедно с пленниците, които били мъже, жени и деца – всичко на брой 50 000 души. Те взели и цялото им имущество: арменски покривки, по-хубави килими, много одежди, медни съдове, и натоварили всичко на колите. Като им взели всичките стада от говеда и овце, върнали се в България...”

Из “Скриптор инцертус”:

“Прочее след това на императора било известно по слух, че Крум се е отправил на поход, като събрал голяма войска от аварите и околните славинии. Освен това той бил приготвил частите и съоръженията на различни обсадни машини, големи машини триболи и тетраболи, костенурки и високи стълби, топки, лостове и кирки, овни и подставки за изхвърляне на стрели, огнехвъргачки и каменохвъргачки, скорпиони за хвърляне на стрели, прашки – изобщо всякакви съоръжения срещу зъберите на стените, за да превземе града откъм западната му страна, откъм Влахернската стена. Той искал да закара всички тези съоръжения там, където бяха хвърлени стрелите срещу него. Той бил приготвил в оборите си десет хиляди вола, за да пренесе всички споменати съоръжения, като ги натовари на обковани с желязо коли, на брой пет хиляди, които поръчал да направят. Като чул това, Лъв изпратил съгледвачи и щом узнал истината, събрал голяма войска и майстори и започнал да строи друга стена вън от градските стени, като изкопал широк ров.”

Из “Скриптор инцертус”:

“Преди да започне пролетта, както разправят някои избягали от България пленници, На Великия четвъртък пред Великден първенецът на България, прочутият Крум, който имал намерение да превземе столицата, завършил живота си, заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв.”

Втори хамбарлийски надпис от края на 813 г.:

“...кавхана ...направих моя брат и стратегът Леон нека бъде негов подчинен. От Бероя и ... Дултроини първенец е ичиргу боила Тук – за дясната страна, а стратезите Вардан и Янис са му подчинени. За лявата страна на моя саракт – Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули – главатар е боилът кавхан Иратаис, а Кордила и Григора са му подчинени стратези.”

Из “Свидас лексикон”:

“Същите тези българи унищожили напълно аварите. Крум запитал пленниците авари: “От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?” А те отговорили: “Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел.” А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите.”

Из “Анали” на Айнхард:

“818 г. Там били пратениците на други народи, именно абодритите, пък и на [хърватския княз] Борна, дук на гудуските, и на тимочаните, които наскоро се били откъснали от съюза си с българите и били дошли до нашите граници...
819 г. Дори племето тимочани, което след изоставяне съюза си с българите искало да мине на страната на императора и да се постави под негова власт. Людевит [Людовик] така го подвел и привлякъл с лъжливи уверения да не извърши това, че то изоставило предишните си замисли и станало съюзник и помощник във вероломното му дело...
824 г. Българският владетел Омуртаг под предлог уж да сключи мир изпратил пратеници с писмо до императора. След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, [императорът] останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка.
825 г. ...Когато след привършване на лова се завърнал там, императорът изслушал българското посолство. То било дошло, за да се установят границите и пределите между франки и българи. А императорът, като изслушал българското посолство, отговорил на владетеля им, както намерил за добре, чрез писмо, изпратено по същите пратеници, които били проводени при него.
826 г. Когато пратениците на българския владетел му съобщили какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник, когото най-напред бил изпратил, молейки го незабавно да стане определяне на границите или ако това не му е угодно, всеки да пази границите си и без мирен договор.
827 г. Също и българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.

Сюлейманкьойски надпис на кан Омуртаг:

“...пратеничества. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години. Първата от 11 съгласувани глави е за територията. Нека тя да бъде от Девелт до Потамокастел [крепост на р. Средечка] и между двете Авролева [Сакар и Дервишка могила] и до многото мостове [на р. Тунджа] между [крепостите] Балдазена [дн. с. Главен, Свиленградско] и Агатоники [с. Оряхово, Свиленградско] и до Левка и до Констанция [дн. Симеоновград] и до Макри ливада [равнината край с. Узунджово] и до Хеброс [Марица] и до планината Хемус [Стара планина. До тук стана установяването на границата. Втората глава е за славяните, които са под [властта на] императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени, когато избухна войната. Третата глава е за останалите славяни, които не са подчинени на императора, от крайморската област. Той трябва да ги изпрати обратно в селищата им. Четвъртата глава е за пленниците – християни и за заловените ... за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде … за обикновените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако ... селата. Ако е избягал стратег...”

Чаталарски надпис на кан Омуртаг:

“Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години.”

Търновски надпис на кан Омуртаг

Кана субиги Омуртаг, обитавайки стария си дом, направи преславен дом на дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери , направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20000 разтега и до Дунава има 20000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг кана субиги. Нека Бог да го удостои да преживее 100 години.

Из “Житие на Петнадесетте тивериуполски мъченици” от Теофилакт Охридски:

“И като научил това, брат му Маламир взел го за голяма беда, затова призовава брата си Енравота и обзет от ревност за отеческите си богове, отнася се към него не като към брат, а като към отстъпник от праотеческата религия. „Или обещай, че ще се отстраниш от чуждия бог, или знай, рекъл, че на тия (и показал джелатите и меча) ще бъдеш предаден днес!”

Из “Маламировата летопис”:

“Кан ювиги Маламир е от бога владетел. Моят дядо Крум с нас намери тези работи. А баща ми, владетелят Омуртаг, сключи тридесетгодишен мир и живя добре с гърците. Отначало и аз живеех добре, но гърците опустошиха земите ни. И владетелят Маламир, като управляваше заедно с кавхан Исбул, тръгна на поход срещу гърците с войска и опустоши крепостта Проват, крепостта Бурдидзо и земите на гърците. И извърши всичко славно и дойде до Филипопол, а пък гърците избягаха [от града] И тогава кавхан Исбул заедно с преславния владетел води преговори с филипополци.

Шуменски надпис на кан Маламир

Кан сюбиги Маламир, от бога архонт; неговият стар боила, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека Бог удостои от Бога архонта да проживее заедно с кавхана Исбул сто години.

Надпис от Филипи на кан Пресиан

Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, кавхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобъра. И кавханът към смоляните ... Който търси истината, Бог вижда и който лъже Бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните забравиха, но Бог вижда.

Великото преселение на народите

1. Миграции на древните германци

2. „Степната империя” на хуните

3. Разселване на славяните
А) Западни славяни (венеди)
Б) Източни славяни (анти)
В) Южни славяни (славини)

4. Древните българи
А) Първи сведения за древните българи и тяхната прародина
Б) Стара Велика България

Домашна работа: У, с. 20, зад. 6

Религиозните войни в Европа

1. Бунтът на Нидерландите

2. Религиозните войни във Франция

• Вертоломеевата нощ – 24 август 1572 година
  

3. Тридесетгодишната война (1618 – 1648г.)

4. Мирът

• Вестфалски мирен договор (1648г.)
  

Новата религия

1. Кризата на католицизма

2. Бунтът на вярващите
А) Предпоставки
Б) Мартин Лутер

3. Реформацията
А) Тезисите от 31 октомври 1517 година
Б) Успехът на Реформацията - 1555 Аугсбургски мир
В) Калвинизмът - презвитерианство

4. Реформацията в Англия

5. Контрареформацията
А) Инквизицията
Б) Йезуитите
В) Католическите владетели
Г) Тридентски събор - 1545 година

Домашна работа: У, с. 22, зад. 2

Смутният VIII век

1. Родът Дуло губи властта

2. Опитът за унищожение на България – Константин V Копроним

3. Вътрешна стабилизация

А) кан Телериг (768 - 777)

Б) кан Кардам (777 - 802)

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

* Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
* Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
* Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
* Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
* Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.

Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.

* Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
* Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
* (неизвестен княз) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
* Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
* Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.

Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.

* Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
* Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.

И сiй иного рад. (спорно тълкуване)

* Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.

Из „Хроника” на Теофан Изповедник:

“Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от ханския род, и поставили мъж злонравен, на име Телец, на 30 години. А мнозина славяни, като избягали, преминали към императора [Константин], който ги настанил при Артана [река във Витиния]. На 16 юни [863 г.] императорът излязъл срещу Тракия, като изпратил и през Черно море флота до 800 хеландии, носеща всяка по 12 коня. А Телец, като чул за похода по суша и море против него, взел като съюзници 20 хиляди от съседните племена, поставил ги в укрепленията и се обезопасил. Императорът, като дошъл, разположил се на стан в Анхиалското поле. На 30 юни, първи индикт, ден пети от седмицата, се явил Телец. Той дошъл с множество племена и започнали сражение. Те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг. Сражението продължило от 5 часа до късно и голямо множество българи били погубени, мнозина пък били пленени, други преминали [към неприятеля]. А императорът, възгордян от тази победа, отпразнувал я с триумф в града [Цариград], като влязъл въоръжен с войската, прославян от демите. Той влачел в дървени окови пленените българи, които заповядал да бъдат избити от гражданите извън Златната врата. Българите, като се възбунтували, убили Телец заедно с неговите войводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий [Кормисош]. Но когато Сабин изпратил веднага пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: „Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите. Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.”

Из „Хроника” на патриарх Никифор:

“Работите пък у хуно-българите се развивали по следния начин. Те, след като се уговорили помежду си, убили тези, които обладавали по родова линия властта над тях, а за свой вожд поставили така наречения Телеций, строг мъж, който заедно с това проявявал от младини смелост… срещу императора излязъл Телеций, който имал съюзници немалко… Победен в сражението, той се обърнал в бягство…Българите пък като видели злощастието на Телец, въстанали, убили го и поставили за свой господар едного от своите първенци, комуто името било Сабин.”

Из „Хроника” от Зигберт:

“762 - Телец, като влязъл в сражение с император Константин, бил победен с големи загуби и позор за българите. Поради това той бил свален от българите и убит от тях заедно с първенците на народа… Над българите се възцарил Сабин.”

Из „Хроника” на патриарх Никифор:

“Този (Сабин), щом получил властта, отправил при императора пратеници, чрез които най-настойчиво молел за мир. На българите, обаче, не се понравила тази постъпка. Възбудени от това, те силно се противопоставили, понеже мислели, че ще бъдат веднага поробени от ромеите. Сабин се уплашил от това и избягал при императора…българите свалили от властта поставеният от Сабин техен вожд Умар и провъзгласили за вожд Тукту… (765г.)”

Из „Хроника” от Зигберт:

“…Над българите се възцарил Сабин… Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изгонен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган.”

Из Хроника на Теофан Изповедник:

“През същата година [764] Паган, господарят на България, изпроводил пратеници при императора да моли да се види лични с нето. И като получил отговор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин. И сключили привидно мир. А императорът, като изпратил тайно хора в България, заловил княза на северите Славун, който бил направил много злини в Тракия […] Императорът пък, като излязъл внезапно от града и като намерил клисурите без стража поради лъжовния мир, навлязъл в България чак до Чика [Камчия]. И като хвърлил огън в аулите, които намерил, със страх се завърнал, без да направи нищо доблестно.”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“През месец април [791 г.] Константин се отправил на поход срещу българите и дошъл в т.нар. местност Проват, до рекичката Св. Георги. Той срещнал Кардам, господаря на България. След една малка битка, станала привечер, ромеите се уплашили, избягали през нощта и се завърнали безславно. А и българите, уплашени, се завърнали.”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“А през месец юли [792 г.] императорът се отправил на поход срещу българите и застроил крепостта Маркели [при Карнобат]. И на 20 юли излязъл Кардам, господарят на България, с цялата си войска и се установил в укрепленията. А императорът, въодушевен и убеден от лъжепророци, че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно и претърпял страшно поражение. Завърнал се като беглец в града, загубвайки мнозина не само от обикновените войници, но и от началниците […] Българите взели и обоза, пари, коне, и императорската палатка с цялата нейна прислуга.”

Укрепването на Дунавска България и военната помощ за Византия от кан Тервел

1. Последните години от управлението на кан Аспарух

2. Началото на управлението на кан Тервел

3. Помощта му за император Юстиниан II

4. Тервел и битката му с арабите

------------------------------------------------

Из “Свидас Лексикон”:

“При император Юстиниан Носоотрязания предводителят на българите Тервел бил на върха на благополучието. И самият Юстиниан, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Поставял копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро.”

Из “Чудесата на св. Димитър Солунски”:

“Защото вече бяха изминали около шестдесет години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето, появи се там друг, нов народ. Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни. Хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кувер [Кубер]. Той, като научи от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започна да обмисля. После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга “Изход”, т.е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си. Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу хагана, така че когато самият хаган узна, започна да ги преследва. Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях. Той удари на бягство с останалата си войска и се оттегли по-навътре в северните места. И тъй Кувер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското [Битолското] поле. Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра; едни – в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък – в прещастливия град и царица на градовете, а трети – в останалите градове на Тракия.”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“[Юстиниан] избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи [Кюстенджа]. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България, [с молба] да му даде помощ, за да завладее царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А този обещал с клетва да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с голяма чест и вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни. И през следващата година, като се въоръжили, стигнали при столицата.
И през тази година Юстиниан, след като стигнал до столицата, разположил се заедно с Тервел и неговите българи на стан при Харсийската врата и до Влахерните. В продължение на три дни се опитвали да влязат в разговор с хората, които се намирали в града. Но онези ги обиждали и не искали да чуят ни дума. Юстиниан влязъл без борба през водопровода с неколцина свои сънародници и предизвиквайки смут с появяването си, превзел града и след малко се настанил в двореца на Влахерните.”

Из “Свидас Лексикон”:

“Тервел хвърлил щита и бича си на земята, а Юстиниан II заповядал те да бъдат затрупани със златици (номизми), а пък забитото в земята негово копие било затрупано с копринени платове и златотъкани одежди, предназначени за хана. неговото семейство и аристокрацията. Същевременно василевсът щедро гребял монети от две ковчежета и с едната си ръка раздавал злато, а с другата – сребро на българските воини. Подир тази церемония ханът и войската му се оттеглили в България.”

Каменен надпис:

“… Юстиниан императорът сключи договор … при българите … и при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесениите … негов един … Владетелят Тервел чрез договор даде на императора …”

Из "хроника" на Теофан Изповедник:

“През тази [708] година Юстиниан нарушил мира между ромеите и бьлгарите, прехвьрлил конните отреди в Тракия и като въоръжил флота, потеглил срещу българите и Тервел. А като пристигнал в Анхиало [дн. Поморие] накарал флотата да пусне котва пред крепостта, а на конните отряди заповядал да се разположат на стан непредпазливо и без всякакво опасение в намиращите се по-горе полета. А когато войската се разпръснала като овце по поляната, за да събира фураж, съгледвачите на българите видели от височините глупавите разпоредби на ромеите. И като се струпали, неочаквано се нахвърлили и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие. А Юстиниан избягал в крепостта с оцелелите и затворил вратата за три дни. И като видял настойчивостта на българите, той пръв прерязал жилите на коня си и заповядал на всички да направят същото. След това тайно поставил трофеи на стените, качил се през нощта на корабите, отплувал тайно и пристигнал в столицата със срам.”

Из "Хроника" на Теофан Изповедник:

“Договорът очертавал границите от Милеона [днес не установено] в Тракия; [определял да се дадат] одежди и червени кожи на стойност 30 литра злато; освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно дори ако се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.”

Из "Хроника" на Михаил Сирийски:

Тогава цялата армия на арабите се установила на западния бряг [на Босфора] срещу Златните врата. Той [Маслама] заповядал да направят ров около стана – един между него и града и друг зад тях [арабите], откъм българите. Отляво и отдясно станът граничел с морето, в което .се намирали корабите, които били натоварени с армия от десет хиляди араби и египетски моряци – тях той поставил в морето, за да воюват срещу корабите на ромеите; той изпратил двадесетхилядна войска, за да охранява стана срещу българите; и постави толкова и от сирийците.
Арабите били нападани и от жителите на града [Цариград], и от българите, а в морето – от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] – от предните отряди на ромеите. Те не можели да излязат навън от окопа повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните [арабите] повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо, от техния цар, второ, от морето, и, трето, от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал.

Новата икономика

1.Изместване на европейския икономически център

2.Структура на новата икономика - капитализъм

3.Градовете

Домашна работа: У, с. 18, зад. 1

Създаването на Дунавска България – резултат от военна победа или …

1.Заселването на славяни и българи на Балканския полуостров

2.Битката при Онгъла

3.Характер на българската държава на Дунава

Новият свят

1.Причините за Великите географски открития

2.Откривателите
А) Колумб
Б) Веспучи
В) Магелан

3.Завладяването на Новия свят
А) Кортес
Б) Писаро

4. Резултати
А) Политически
Б) Икономически
В) Социални
Г) Религиозни

Домашна работа: У, с. 14, зад. 1

Ренесансът и раждането на новия човек

1. Индивидуализмът

2. Възраждането на античността и новият светски дух

3. Културата на Ренесанса

А) Изящни изкуства

Б) Архитектура

Византия – християнската империя на Новия Рим

1. Кризата в Римската империя през III век и преодоляването ѝ при император Диоклециан

2. Управлението на Константин Велики (306 – 337)
А) Медиоланският едикт – 313 година
Б) Новата столица – 11 май 330 година
В) Християнството и Първият вселенски събор (325г.)

3. Раждането на Византия
А) Окончателно налагане на християнството – едикт на имп. Теодосий Велики (380г.)
Б) Разделянето на Римската империя – 395 година
В) Краят на Западната Римска империя – 476 година
Г) Мисията на Византия

4. Управлението на имп. Юстиниан (527 – 565г.)
А) Юстиниановата реконкиста
Б) Възход на християнството
В) Законите на имп. Юстиниан

Домашна работа: У, с. 16, упр. 2, 5