България през реформи и преврати

1. Управление на Александър Стамболийски
А) Вътрешна политика
Б) Външна политика

2. Управление на Александър Цанков
А) Превратът от 9 юни 1923 година
Б) Червеният терор и белият терор

3. Управление на Андрей Ляпчев
А) Вътрешна политика
Б) Външна политика

4. Управление на Народния блок
А) Вътрешна политика
Б) Външна политика

Домашна работа: У, с. 47, зад. 1, 5
--------------------------------------------------------------

Из статията “Българският народ днес” на поета Гео Милев, публикувана в бр. 3 на сп. “Везни” от 1921 г.

Ръководителите на народа станаха “управници” на народа. И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа... бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр... Всички идват с блестящите лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата, лъжата, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са “управлявали” до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа.

А. Стамболийски. Принципите на Българския земеделски народен съюз.

“Земеделският съюз... е представител на грамадното земеделско съсловие и няма нищо общо нито с политическите партии, нито с монархизма, нито с анархизма. Той се стреми да пробуди съзнание у земеделците за всестранна самопомощ, самостойна земеделска борба, да ги сдружи и направи от тях една първостепенна обществена сила, която да подобава и достойно да представлява интересите на земеделското съсловие, което съставлява мнозинството от целия български народ и върху плещите на което се крепи изцяло държавният живот на България."

Из програмата, приета на учредителното събрание на Народния сговор, 14 октомври 1921 г.

Народният сговор ще работи: 1. За закрепване на духовното единство на нацията; 2. За идейното обединяване на интелигентните сили на народа по основните проблеми на нашия обществено-политически и стопански живот; 3. За събуждане и сплотяване на народната енергия и насочването й към разумно и полезно задружно творчество; 4. За съюзяване, па дори и обединение, на сродните по състав и идеи политически партии у нас; 5. За издигане престижа на държавната власт в очите на народа, като за постигането на това комитетът ще изтъква истинското назначение и важната роля на тази власт в народния живот, ще бичува всяко домогване за използване на тази власт за чисто партийни или тясно съсловни и класови интереси, ще води борба против демагогията и ще развива у народа съзнание не само за неговите права, но и задълженията му спрямо държавата.

Из годишния доклад за 1923 г. на британския пълномощен министър в София Уилям Ърскин, 5 май 1924 г.

Най-важното събитие през изтеклата година бе свалянето на земеделското правителство... Тъй като земеделското правителство бе съставено предимно от полуобразовани демагози, на които липсваше всякакъв административен опит, естествено то допусна много грешки, като много от нормативните актове бяха набързо замислени и опорочени от класова омраза... Самият г-н Стамболийски надвишаваше значително своите колеги, тъй като притежаваше властна натура, бърз интелект и голяма енергия. Той обаче не търпеше критика, в методите му имаше деспотични елементи и не беше в състояние да прецени необходимостта от умереност към неговите политически противници и опасността, криеща се в опита да управлява страната единствено в интерес на селяните... Неговото сваляне фактически се дължеше главно на незаконното арестуване и хвърляне в затвора на буржоазните ръководители през предшестващата година, което сплоти опозицията и я убеди, че всяка насилническа проява може да бъде преодоляна само с подобни средства...

Погледът на историка Георги Марков:

Смъкването от власт на едно силно правителство с корени в народа не бе лесна работа. Превратът успя благодарение на изненадата, въпреки че за него се говореше и в министерски кабинети, и по кафенета. Стамболийски отблъсна офицерството със своя настойчив опит да го “оранжеви” и превърне в политическо оръдие... Той не схвана навреме, че не е достатъчно народът да върви след теб, когато армията е против теб. Селските чеда в униформа се подчиняваха единствено на най-преките си началници. Дружбите не можеха да заместят казармите... Стамболийски се изяви като самобитен и енергичен политик, отстояващ смело своето верую, но във военното дело бе непоправим самодеец. Точно тук неговата самонадеяност нанесе смъртоносен удар на собственото управление.

Из Манифеста на първото сговористко правителство към българския народ, 11 юни 1923 г.

Българи, толкова желаното и тъй дълго очакваното проваляне на едно насилническо и развратно правителство, каквото бе това на Александър Стамболийски, най-сетне е дело свършено... Народното негодувание намери израз в смелостта и решителността на народа от всички обществени сили в страната и застави кабинета на Стамболийски да напусне властта... Новото правителство има за своя първа грижа да обезпечи мира и спокойствието на гражданството, да възстанови потъпканите свободи на гражданина, като издигне престижа на държавната власт. Правителството заявява, че редът и вътрешният ред в страната ще бъдат запазени на всяка цена... На армията, жандармерията и на организираната гражданска полиция е дадена заповед бързо, решително и неумолимо с всички средства да потушат всеки опит да се изложи редът в страната и да се накаже всеки, който би противодействал на властта.

Писмо на Изпълнителния комитет на Коминтерна до ЦК на БКП, 2 юли 1923 г.

Ние търсим във вашите статии обяснение за тази съдбоносна грешка. Вашите статии много си приличат и в тях е налице една и съща мисъл: това, което стана в България, е борба между две еднакво враждебни на работническата класа буржоазни котерии и затова ние сме длъжни да останем неутрални... Ние смятаме, че тази теория за неутралитета или е измислена нарочно, за да се скрие от очите на работниците нечуваната пасивност, проявена от партията, или ако тази “теория” се защитава сериозно, тя е проява на непростимо доктринерство и политическо нехайство... Гражданската война в България едва започва. Разбира се, много е загубено, но все пак нещата са поправими. Според нас вие трябва преди всичко да направите следното: 1. Да признаете грешката, извършена от вас, когато вие излязохте с теорията за неутралитета, и да кажете за това открито на партията. 2. Без да скръствате ръце, да се готвите за нелегален период на партията... 3. Да подготвите съюза със селските елементи и в това число с оцелелите водачи от партията на Стамболийски... Дълг на партията е не да измисля теории за неутралитет, а да зове работниците и селяните да се готвят за революционна борба.

От Русия към Съветски съюз

1. Болшевишкият преврат
А) Превратът – 7 ноември 1917 година
Б) Брест – Литовски договор – 3 март 1918 година

2. Гражданската война и военният комунизъм
А) Отделянето на Полша, Прибалтика и Финландия
Б) Червената армия срещу Бялата гвардия
В) Войната с Полша

3. Управлението на Ленин
А) Законодателни актове до 1921 година
Б) Новата икономическа политика

4. Управлението на Сталин
А) Индустриализация и колективизация
Б) Терорът

Домашна работа: У, с. 43, зад. 2

Съединените щати – на сух режим и по нов път

1. Възход на САЩ
А) Икономически прогрес
Б) Управлението на президентите Хардинг и Кулидж
В) Първите проблеми

2. „Голямата депресия”
А) Изборът на Хувър
Б) Кризата

3. „Новият курс”
А) Франклин Делано Рузвелт
Б) Преодоляване на изолационизма

Домашна работа: У, с. 35, зад. 2, 4

Великобритания между двете световни войни

1. Вътрешнополитически живот
А) Коалиция на консерватори и либерали
Б) Самостоятелно правителство на консерваторите – декември 1922 година
В) Борбата между лейбъристи и консерватори
Г) Управление на Националната коалиция – 1931 година
Д) Правителство на консерваторите – ноември 1935 година

2. Външна политика
А) Проблеми в колониите
Б) Нови отношения с доминионите – 11 декември 1931 година
В) Отношения с другите „Велики сили”
Г) Индия

Домашна работа: У, с. 31, зад. 4

Франция – континенталната сила

1. Икономически и социални последици от войната

2. Външна политика на Франция
А) Създаване на съюзи

• Политически и военен съюз с Полша (1921 година)

• Малката Антанта (1920 година)

• Балкански пакт (9 февруари 1934 година)

• Договор за взаимопомощ между Франция и СССР (2 май 1935 година)

Б) Рурската окупация – 1923 година
В) Проблеми в колониите
Г) Пактът "Бриан – Келог" – 27 август 1928 година
Д) Отношение към гражданската война в Испания

3. Вътрешнополитически живот
А) Управление на Националния блок и Александър Милеран
Б) Управление на „левия картел”, правителството на националното единство и Аристид Бриан
В) Борбата между левите и десните
Г) Управление на Народния фронт

Домашна работа: У, с. 27, зад. 1 (от рубриката Въпроси и задачи)

Световното правителство търси път към помирението

1. Обществото на народите
А) Учредяване – 28 април 1919 година
Б) Устав и организация

2. България и Обществото на народите
А) Приемане на България в ОН – 16 декември 1920 година
Б) „Петричкият инцидент”
В) Финансовата помощ за България

3. Обществото на народите и разоръжаването

• Женевска конференция по разоръжаването – 2 февруари 1932 година

Домашна работа: У, с. 23, зад. 1