20 януари 2015

Свещената Римска империя – култура и проекции

1. Възникване на Свещената Римска империя
А) Формиране на Германското (Тевтонското) кралство
  • Страсбургската клетва (842 година) - използване на народните езици
  • Вердюнски мирен договор (август 843 година) – сключен е между Лотар, Карл Плешиви и Людовик Немски
  • Последен монарх от династията на Каролингите в Източното Франкско кралство – Людовик (Лудвиг) Детето (900 – 911)
Б) Коронацията на Отон I (936 – 973) за император
  • Коронацията се състои в църквата "Св. Петър" в Рим през 962 година и е ръководена от папа Йоан XII
В) Имперската църква и Отоновия Ренесанс
  • Изграждането на имперска църква, която е под контрола на Отоните. Борбите за инвеститура.
  • Водещи дейци на Отоновия ренесанс: императорите Отон I, Отон II и Отон III, както и византийската принцеса Теофано. Историци: Лиутпранд от Кремона (Historia Ottonis) и Видукинд Корвейски (Res gestae Saxonicae). Първи средновековни драматични произведения: Хросвита (Росвита) от Гандерсхайм. Илюстровани ръкописи: абатство Райхенау.
  • Развитие на Късно романски стил в архитектурата.
2. Въжделенията на Свещената Римска империя за превъзходство в Западна Европа
  • Различните наименования Империята: преди 1157 година се нарича просто „Римска империя”; от времето на Фридрих I Барбароса (1155 – 1190) и особено след 1157 година се нарича „Свещената империя”; от 1254 година наименованието е „Свещена Римска империя”; през 1474 година се среща термина „Свещена Римска империя на германската нация”, който е официално утвърден от Райхстага в Кьолн през 1512 година с декрет.
  • Войните за инвеститура с Папството и Вормският конкордат от 1122 година.
  • Политиката за "Натиск на Изток". Трите начина за проникване на Изток. Урбанизацията на Изтока и заселване на германско население далеч от границите на Империята. 
3.    Развитие на културата в Свещената римска империя
А) Развитие в политическата и социалната сфера
•    Нови институции: Князе - електори (курфюрсти) и Райхстаг.
•    „Златната була” на Карл IV Люксембург от 1356 година.
•    Развитие на градския живот (Северногерманската ханза и имперските градове).
Б) Развитие на науката и изкуството
•    Появата на множество университети – Неапол (1224); Прага (1348); Виена (1365); Хайделберг (1386); Лайпциг (1409); Рощок (1419); Грайфсвалд (1456)
•    Готика и тухлена готика (XII – XVI век)
•    Минезингери, градски минезанг (XII – XIV век) и майстерзанг (XIV - XVI век)

11 януари 2015

Домашна работа за XII клас

С оглед на приближаващия край на първия учебен срок и предстоящото оформяне на срочен успех всеки от Вас има възможност да напише по една домашна работа на една от следните три теми:

  1. „Пренебрегнатите варвари” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници пренебрегнат според Вас варварски народ, който създава свое кралство в Западна Европа в периода V – VII век.
  2. „Фигурата на Каролингския ренесанс” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници водещата според Вас фигура в Каролингския ренесанс.
  3. „Градският дух” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници най-впечатляващата проява на градския дух през Същинското или Късното средновековие.
Ще очаквам домашните Ви работи предадени на ръка или по електронната поща в срок до 20 януари за XII "a" клас и до 23 януари за останалите паралелки.

Градовете в средновековна Западна Европа – култура и значение

1. Развитие на градския живот през Ранното средновековие
А) Функции на градовете
  • Религиозен център (епископски център)
  • Военен център (гарнизон)
  • Административен център (графове, херцози, събиране на данъци)
Б) Облик на градската среда
  • Фортификации; цитадела (горен град); долен град; предградия
  • Планировка на градската среда; хигиена
  • Важни социални топоси - катедралата и площада
2. Развитие на градския живот през Същинското средновековие
А) Зони на развитие на градския живот
  • Северна и Централна Италия (Милано, Флоренция; Венеция, Генуа, Пиза)
  • Франция (Северна - Париж, Руан; Южна - Марсилия, Лион)
  • Фландрия (Гент, Брюге, Антверпен)
  • Свещената Римска империя (Северногерманската ханза: Любек, Хамбург, Прибалтика)
Б) Градската култура през Същинското средновековие
  • Карнавали
  • Рицарски турнири
  • Градска лирика (трубадури)
  • Панаири
3. Развитие на градския живот през Късното средновековие
А) Видове градско управление
  • Републиканско (олигархическо) устройство - патрицианско управление
  • Власт на цеховете (градски съвет)
  • Подчинение на градовете на централната власт (кметове)
Б) Градската култура през Късното средновековие
  • "Градският въздух прави човека свободен”
  • Поява и развитие на градските университети - поява на градската интелигенция

01 януари 2015

Честита Нова 2015-та година!



Желая Ви крепко здраве, много късмет, истинско щастие и успехи във всичко с което се захванете!

Нека Новата 2015-та година Ви донесе много радост, хиляди незабравими мигове и стотици сбъднати мечти!

Felix sit annus novus! 

25 декември 2014

Весела Коледа!


Желая Ви крепко здраве, много късмет, истинско щастие и всеки ден поне по един покорен връх!

Пожелавам Ви винаги да бъдете обградени от хората, които обичате и които Ви обичат!

Нека Рождество Христово Ви донесе много радост, семеен уют и вяра в доброто!

Нека на този светъл празник повярваме, че чудесата са възможни!

16 декември 2014

Карл Велики и Империята на Запад

1. Каролингите на власт във Франкската държава (751 – 987)
  • Реформите на Карл Мартел (718 – 741): бенефициална реформа – тежка пехота и кавалерия, постоянно действаща армия; 732г. битка при Поатие
  • Пипин Къси (752 – 768): крал на франките (коронясан през 751г. от епископа на Майнц св. Бонифаций, а след това през 754г. от папа Стефан II в Париж); християнизация на германски племена; подкрепа за Папството (Пипинов дар)
2. Управлението на Карл Велики и развитието на културата във Франкската държава
А) Новата столица – Аахен
  • Служебна аристокрация (missi dominici); административни реформи (графства; маркграфства)
Б) Каролингски Ренесанс
  • Скрипторий, библиотеки, абатства (Клюни, Сен Жермен, Корби, Корвей, Лорш, Фулда)
  • Академия – Айнхард, Алкуин, Павел Дякон, Пиер Пизански, Паулин от Аквилея, Теодоулф
3. Коронацията на Карл Велики и възстановяването на Империята на Запад
  • Коронация на 25 декември 800 година в църквата "Св. Петър" в Рим
  • Признаване на императорската титла от Византия през 812 година (имп. Михаил I Рангаве)

13 декември 2014

Доклади по История на културата

Представям на Вашето внимание примерни заглавия и кратки анотации на докладите, които бих искал да разработите в рамките на учебната година. Нека всеки си избере по един доклад и да ми пише на електронната поща коя тема си е харесал (можете, разбира се, да ми кажете и лично коя тема предпочитате в срок до 15 октомври). Ако имате предложения за други теми, които са Ви по-интересни, ще се радвам да ги обсъдим. Всеки трябва да подготви най-малко един доклад в рамките на учебната година.

Оформлението на докладите е по Ваша преценка, като времетраенето за представяне пред класа не бива да надвишава 10 - 15 минути (около 3 стандартни печатни страници). В края на писмената версия на всеки доклад следва да представите използваните източници.

В настоящия списък в скоби е отбелязана ориентировъчно седмицата за която трябва да е подготвен докладът, а във втората скоба са показани паралелките, в които даденият доклад все още е свободен.

За всички възникнали въпроси можете да пишете на електронната ми поща.

Обновени са датите за всички доклади, които предстои да бъдат представени.

Теми за докладите по "История на културата":

I учебен срок:

1. „Градът в северната част на Западна Европа през Средновековието”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 20 и 24 октомври) (в, г)
2. „Градът в южната част на Западна Европа през Средновековието”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 20 и 24 октомври) (б)
3. „Митът за Свещената Римска империя”. Докладът трябва да изследва пропагандното използване на образа на Свещената Римска империя в Новото време или в Съвременната епоха. (Представяне: последната учебна седмица на декември или първата учебна седмица на януари) (б, в)
4. „Книгата на страшния съд”. Докладът трябва да представи най-общо тъй наречената „Книга на страшния съд”, съставена в Англия по заповед на Уилям (Вилхелм) Завоевателя, и да оцени значението на този средновековен документ. (Представяне: седмицата между 12 и 16 януари)
5. „С меч в името Христово”. Докладът трябва да представи историята на един от военно-монашеските ордени (по избор) и да даде оценка на това специфично за Запада явление. (Представяне: седмицата между 19 и 23 януари) (в)
6. „Рицарският турнир”. Докладът трябва да представи рицарски турнир по избор и да оцени значението му, както и въздействието на символите и мероприятията, характерни за съответния турнир. (Представяне: седмицата между 19 и 23 януари) (в)


II учебен срок:

7. „Ренесансовият човек”. Докладът трябва да представи някой по-непопулярен ренесансов деец и неговия принос за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 3 и 6 февруари) 
8. „Николо Макиавели и ренесансовата политика”. Докладът трябва да представи основните възгледи на Макиавели за добрия политик и за политиката като цяло и да даде оценка дали тези възгледи са актуални и днес. (Представяне: седмицата между 3 и 6 февруари)
9. „Специфики на калвинизма”. Докладът трябва да отговори на въпроса: "Какво отличава калвинизма от останалите разновидности на протестантството и какво влияние има това направление върху развитието на западноевропейската култура и цивилизация?". (Представяне: седмицата между 9 и 13 февруари) (а)
10. „Един философ от епохата на Просвещението”. Докладът трябва да представи основните възгледи на философ от епохата на Просвещението по избор и да даде оценка на влиянието му върху развитието на западноевропейската философия и/или култура. (Представяне: седмицата между 16 и 20 февруари) (а, б)
11. „Развитие на енциклопедизма в епохата на Просвещението”. Докладът трябва да очертае основните моменти от развитието на енциклопедизма и да даде оценка за значението на това движение за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 116 и 20 февруари) (а, б)
12. „Академията в епохата на Просвещението”. Докладът следва да представи Академия по избор (създадена през XVII или XVIII век) и да оцени въздействието ѝ върху цялостното развитие на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 16 и 20 февруари) (а, б)
13.  „Терорът по време на Френската революция”. Докладът трябва най-общо да представи терора по време на Френската революция и да посочи причините и последиците за Франция и Европа. (Представяне: седмицата между 23 и 27 февруари) (а, б)
14. „Университетът през XIX век”. Докладът трябва да представи западноевропейски университет по избор и да оцени влиянието му върху културата като цяло. (Представяне: седмицата между 2 и 6 март) (а, б, г)
15. „Концепциите за нацията”. Докладът трябва да представи и защити една от многобройните концепции за значението на понятието „нация”. (Представяне: седмицата между 16 и 20 март) (в, г)
16. „Геният на национализма”. Докладът трябва да представи личност, допринесла за развитието на националистическите идеи в Западна Европа, и да оцени приноса на тази личност за цялостното развитие на културно – историческия процес. (Представяне: седмицата между 16 и 20 март) (а, б, г)
17. „Индустриалният град”. Докладът следва да представи индустриален град по избор. Акцентът трябва да бъде върху градската среда, социалната структура и културните различия между отделните градски прослойки. (Представяне: седмицата между 23 и 27 март) (б, в, г)
18. „Расизмът”. Докладът трябва да представи идеите на някой от основоположниците на расизма и да оцени влиянието им върху развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 30 март и 3 април) (г)
19. „Моята скъпа колония”. Докладът следва да представи колония на някоя от западноевропейските държави по избор и да оцени влиянието върху местното население и върху местната култура. (Представяне: седмицата между 30 март и 3 април) (б)
20. „Футболът – раждането на една легенда”. Докладът трябва да проследи зараждането на футболната игра и да оцени значението на този нов феномен в европейското културно пространство. (Представяне: седмицата между 14 и 17 април)
21. „Първата световна война и утвърждаването на стереотипите за западноевропейските народи”. Докладът трябва да представи стереотипните представи за отделните западноевропейски народи, които се формират или утвърждават по време на Първата световна война и да оцени значението им за по-сетнешния развой на историческия процес. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май) (а, б, в, г)
22. „Пропагандата на Третия райх”. Докладът трябва да представи обзор на пропагандните методи на Райха и да оцени значението им за развитието на германското общество и за избухването на Втората световна война. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май)
23. „Моята борба – значението на една книга”. Докладът трябва накратко да представи книгата „Моята борба” на Адолф Хитлер и да оцени значението ѝ за културната история на Германия и Европа. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май) (б)
24. „Символите на Фашистка Италия”. Докладът трябва да представи основните символи, използвани от фашистите в Италия, и да оцени въздействието им върху италианския народ. (Представяне: седмицата между 4 и 8 май) (а, б, в)