20 април 2015

Френската революция – културни проекции

1. Френската революция и „Терорът”
А) Причините за революцията
  • Просвещенската философия: идеите на Монтескьо и Русо
  • Съсловната система; Финансовата криза
  • Начало и ход на революцията: Свикване на Генералните щати (5 май 1789г.); Щурмът на Бастилията (14 юли 1789г.); Декларация за правата на човека и гражданина (26 август 1789г.)
Б) Революцията и Терорът
  • 10 август 1792г. атака на Тюйлери; Луи XVI е екзекутиран на 21 януари 1793 година; начало на управлението на якобинците (5 септември 1793 до 28 юли 1794)
  • Терорът (1793 – 1794): Комитетът за обществено спасение (Максимилиан Робеспиер, Сен Жуст, Жорж Дантон)
2. Износът на революционни идеи
  • Символиката на Френската революция: мотото "Liberté, égalité, fraternité" (Свобода, Равенство, Братство); френският трикольор/трибагреник (синьо-бяло-червено); фасции; шапка на Свободата (пилеус); дърво на Свободата (бряст); Херакъл
3. Френската революция и изкуството
  • Неокласицизъм (след средата на XVIII век до първите десетилетия на XIX век, а в архитектурата – до днес)
А) Неокласическата живопис
  • Жак-Луи Давид; Жан Огюст Доминик Енгър; Асмус Якоб Карстенс, Анжелика Кауфман
Б) Неокласическата скулптура
  • Жан Антоан Удон, Антонио Канова, Йохан Готфрид Шадов
В) Неокласическата архитектура
  • Жан-Франсоа Шалгрен, Карл Фридрих Шинкел, Робърт Адам, Джон Соун, Лауринас Гуцевичюс

Просвещението – влияние върху културната история на Западна Европа

1. Терминология и хронология
А) Терминът „Просвещение”
  • На френски – Lumières, на английски - Enlightenment, на немски - Aufklärung
Б) Хронологичен обхват на епохата на Просвещението
  • от 1701 до 1800 година; от 1715г. (смъртта на Луи XIV) до 1815 (Виенския конгрес); от средата на XVII век до 20-те години на XIX век
2. Философията в епохата на Просвещението
А) Бумът на философски идеи
  • Томас Хобс, Джон Лок (1632 – 1704), Адам Смит (1723 – 1790)
  • Волтер (1694 – 1778), Монтескьо (1689 – 1755)
Б) Идеята за обществения договор
  • Жан-Жак Русо (1712 – 1778)
3. Енциклопедизмът
  • Дени Дидро (1713 – 1784) издава 28 тома „Енциклопедия” между 1751 и 1772 година.
4. Развитие на науката в епохата на Просвещението
А) Големите учени и техните открития
  • Исак Нютон (1642 – 1726) – закон за всемирното привличане; закони за движението (механиката); развитие в астрономията (откриване на нови планети; угаснали звезди и т.н.)
  • Антоан Лавоазие (1743 – 1794) – ролята на кислорода при горене и дишане; запазване на веществото при химични реакции; състав на въздуха и водата
Б) Появата на Академии в епохата на Просвещението
  • Германска академия на науките Леополдина (1.1.1652); Британско кралско научно дружество (28.11.1660); Френска академия на науките (1666); Кралско общество на Единбург (1737; 1783); Кралска шведска академия на науките (2.06.1739); Кралско норвежко общество за науки и книжнина (1760)
5. Образованието по време на Просвещението
А) Училища и университети
  • Създаване и поддържане на училищната мрежа в различните региони на Западна Европа. Образованието в католическа и протестантска Европа.
  • Университетите по време на Просвещението - центрове за развитие на науката, образованието и книжнината
Б) Книгопечатането
  • Поява на много научни и научнопопулярни списания и вестници; публикуване на много книги (голяма част от тях са научни или научнопопулярни). Поява на множество частни, университетски и обществени библиотеки.
6. Стилът Рококо 
  • Рококо (развива се с различна интензивност в различните изкуства през почти целия XVIII век)
А) Живопис 
  • Жан-Антоан Вато, Франсоа Буше, Жан-Оноре Фрагонар, Уилям Хогарт, Томас Гейнзбъроу
Б) Скулптура 
  • Етиен Морис Фалконе, Жан-Батист Лемоан
В) Архитектура
  • Франческо Растрели, Филип де Ланге, Франсоа дьо Кувийе, Георг Кнобелсдорф
Г) Музика
  • Жан-Филип Рамо, Луи Клод Дакен, Карл Филип Бах

12 април 2015

Честито Възкресение Христово!

Христос воскресе! Воистина воскресе!


Желая Ви много здраве, щастие, късмет, усмивки и благоденствие! 
Нека си пожелаем нещо, защото на този ден се случват чудеса!



Нека на този светъл празник се опитаме да бъдем по-добри и да зарадваме хората около нас! Нека човечността и християнските ценности съпътстват живота ни и направляват постъпките ни!

Честит празник!

01 април 2015

Реформацията и отражението ѝ върху западноевропейската култура

1. Успехът на Реформацията
  • Поява на нови идеи: Джон Уиклиф (1330 – 1384) и Ян Хус (1369 – 1415)
  • Тезисите на Мартин Лутер (31.10.1517г.)
  • Войната между Шмалкалденската лига и император Карл V и Аугсбургският мир (1555): „На когото е властта, на него е и вярата”
А) Лутеранство
  • Има епископи и архиепископи; няма целибат; има духовенство; запазва се част от литургията; владетелят назначава клира
  • Разпространява се в: северната част на Свещената Римска империя на германската нация, Скандинавия и Прибалтика
Б) Калвинизъм
  • Доктрина за предестинацията (предопределението); ролята на конгрегацията; презвитери; липса на същинско духовенство; силно иконоборство; догматизъм
  • Разпространява се в: Швейцария, Нидерландия, Шотландия, Новия свят
В) Англиканската църква
  • Създадена е от крал Хенри VIII (1491 – 1547); От 1529 година кралят е върховен глава на английската църква.
  • Основно мото: "Catholic and Reformed"; в някои епархии има целибат за свещениците до XIX век; запазва се църковната организация и литургията; няма абатства.
  • Разпространява се в: Англия, Новия свят, Австралия, Азия
2. Реформацията и изкуството
А) Развитие на книгопечатането
  • Активно навлизане на печатната преса. Известни печатари са Йохан Грюненберг, Ханс Луфт, Мелхиор Лотерс
  • Поява на множество печатни произведения на народните езици
Б) Изобразително изкуство
  • Известни творци: Кранах Стария, Кранах Младия, Холбайн (портрети, религиозни картини, фигурални композиции); Питър Брьогел Стария (религиозни, фиг. композиции, народния живот, селяните, пейзажи); Лукас ван Лейден (графика, религиозни картини); Якоб ван Ройсдал (пейзажи)
3. Контрареформацията и изкуството
  • Тридентският събор (1545 – 1563)
  • Барок: Ранен (ок. 1590 – 1625); Висок (ок. 1625 – 1660); Късен(ок. 1660 - 1725)
А) Бароковата живопис
  • Представители: Караваджо (родоначалник); братя Карачи; Петер Паул Рубенс; Рембранд; Никола Пусен
Б) Бароковата скулптура
  • Представители: Джовани Лоренцо Бернини; Пиер льо Гро; Хуан де Меса; Грегорио Фернандез
В) Бароковата архитектура
  • Представители: Джовани Лоренцо Бернини; Кристофър Рен; Франческо де Санктис; Франсоа Мансар; Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах; Йохан Лукас фон Хилдебранд
Г) Бароковата музика
  • Клаудио Монтеверди, Антонио Вивалди, Георг Хендел, Йохан Себастиан Бах

03 март 2015

Честит 3 март!

На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Така и юридически се потвърждава фактът, че един велик народ възкресява своята държава. България се появява като феникс от пепелта на политическата карта на Европа след няколко века османско иго.

През всички 137 години, които последваха, мнозина чужди и наши политици и "интелектуалци" се опитваха да ни убедят, че свободата ни е дадена даром и че някой друг е освободил нас българите. Само че тези хора забравят нещо много важно. Забравят, че Свободата е преди всичко състояние на духа, а не юридическа постановка или международен договор. Ние българите, благодарение на своите будители и революционери, благодарение на духа и достиженията на Българското възраждане, успяхме да се освободим духом много преди подписването на Санстефанския мирен договор. В условия на най-тежко иго и нечовешки гнет предците ни пазеха честта, достойнството и българското си име. Не трепнаха пред враг, насилник и изедник, защото кръвта им бе гореща и защото българинът робство не търпи.

Но това далеч не бе всичко... Българите защитиха Свободата си и с дела. Нашите деди я извоюваха с кръвта на хиляди мъченици и светци, паднали в неравна битка с османците по време на въстанията против чуждата власт. Свободата ни бе защитена и по време на войната от 1877 - 1878 година, когато в часовете на решителното Шипченско сражение не друг, а българското опълчение извоюва победата, а с това и Свободата на българския народ.


Българите доказаха на целия свят, че заслужават Свободата си. Нашите предци живееха, трудеха се, бореха се, воюваха и умираха, за да я има България и за да живее българският народ според българския закон и за да има своя собствена национална държава, която да защитава неговите интереси. Заради превратностите на съдбата и заради решенията на тъй наречените "Велики сили" България бе разпокъсана непосредствено след Санстефанския мирен договор и през следващите десетилетия, така и не успя напълно да постигне своето национално обединение. Въпреки това предците ни имаха своя национален идеал, който бе пряко свързан със Санстефанска България, и никога не го предадоха. Санстефанска България за тях бе не просто една голяма и целокупна държава на българите, не просто няколко стотин хиляди квадратни километра, а един национален идеал. Идеал на поколения българи, които ясно осъзнаваха, че понякога човек трябва да загърби личните си интереси и желания и да се посвети на своите братя и сестри, на своите деца и наследници, на своя народ.



За съжаление днес не са толкова много българите, които помнят и следват заветите на предците ни. Време е всички ние да си ги припомним и да заживеем отново в един общ ритъм и с една обща цел, които да превърнат България не само в по-добро място за живот, но и в  истинска държава на българите и българския дух! Нека никога не забравяме, че "Съединението прави силата"! Заедно можем всичко и не бива да позволяваме да ни разделят, тъй като това е най-лесният начин да ни манипулират, унижават и употребяват!

Нека днес смирено благодарим на всички наши герои, които с духа и кръвта си осветиха Освобождението на България и начертаха пътя пред Свободна България! Нека си спомним техния живот и тяхната саможертва, за да пребъдат те през вековете и да ни водят към Независимост и Просперитет!


Поклон пред героите!

Да живее България!

01 март 2015

Честита баба Марта!


Бъдете живи и здрави, бели и червени, румени и засмени! 

Нека късметът, радостта, щастието и успехите Ви съпътстват винаги!

20 февруари 2015

Културата на ренесансова Европа

1. Епохата на Ренесанса
А) Терминология
  • Вазари (Rinascita, XVI век), Жул Мишле (Renaissance, 1855г.), Якоб Буркхард (XIX век)
Б) Хронология
  • Продължава от XIV до началото на XVII век (в Италия от XIV до XVI век; в някои части на Западна Европа (Франция, Испания, Англия, Нидерландия) от XV до XVII век); започва във Флоренция през XIV век
В) Значение
  • Ренесансът е период на преход от Средновековието към Новото време
  • Антропоцентризъм, индивидуализъм, хуманизъм
2. Ренесансовото изкуство
А) Литературата
  • Данте (1265–1321), Петрарка (1304–1374), Бокачо (1313 – 21.XII.1375)
  • Рабле (1483 – 1553), Сервантес (1547 – 1616), Шекспир (1564 – 1616)
Б) Живопис
  • Промяна на сюжетите: обръщане към античното наследство, митологията и историята
  • Нови жанрове: индивидуален и групов портрет
  • Нови техники: въвеждане на перспективата, триизмерни фигури, сфумато, киароскуро 
  • Нови материали за рисуване: маслени бои, платно
  • Италия: Джото (1267–1337), Мазачо (1401 – 1428), Леонардо да Винчи (1452 – 1519), Рафаело (1483 – 1520), Тициан (ок. 1488 – 1576)
  • Нидерландия: Ян ван Ейк (1390 – 1441), Рогир ван дер Вейден (1399 – 1464) и Хюго ван дер Гус (ок. 1430 – 1482)
  • Франция: Жан Фуке (1420 – 1481), Никола Фроман (ок. 1435 – 1486), Жан Ей (ок. 1475 – 1505)
 В) Архитектура
  • В архитектурата – връщане към античното наследство (купол, колонада, полукръгли арки, мрамор, симетрия и т.н.).
  • Архитектурни стилове: Маниеризъм (Микеланджело, Балдасаре Перуци (1481–1536), Паладианство (Андреа Паладио (1508 – 1580)
  • Известни ренесансови архитекти: Брунелески (1377 – 1446), Алберти (1404 – 1472), Браманте (1444 – 1514), Микеланджело (1475 – 1564), Паладио (1508 – 1580)
Г) Скулптура
  • В скулптурата – връщане към формите на класическата елинска скулптура. Пропорционалност на тялото, изразителност на лицето, калокагатия.
  • Прочути ренесансови скулптори: Гиберти (1378 – 1455), Донатело (ок. 1386 – 1466), Микеланджело
    3. Политика и наука в епохата на Ренесанса
    А) Ренесансовата политика
    • Влиянието на Николо Макиавели (1469 – 1527) и неговото произведение "Владетелят".
    Б) Науката в епохата на Ренесанса
    • Николай от Куза (1401 – 1464); Йоханес Гутенберг (ок. 1398 – 1468); Леонардо да Винчи (1452 – 1519); Николай Коперник (1473 – 1543); Андреас Везалий (1514 – 1564); Тихо Брахе (1546 – 1601); Йохан Кеплер (1571 – 1630); Галилео Галилей (1564 – 1642)
    • Влияние на Великите географски открития върху развитието на географията и науката като цяло