23 април 2016

Домашна работа по "История на културата" за II учебен срок

На Вашето внимание представям темите за домашна работа за II учебен срок. Домашната работа е по желание и е силно препоръчителна за всички, които искат да повишат успеха си. Тя трябва да бъде с обем до 3 стандартни печатни страници или до 4 ръкописни страници. Можете да ми я предадете лично или по електронната поща (предпочитани формати за предаване са .docx или .doc). Крайният срок за предаване на Вашата домашна работа е 23:59 часа на 4 май 2016 година (сряда). Домашни работи, предадени след крайния срок, няма да бъдат оценявани.

  1. "Едно велико произведение от епохата на Барока" - в тази тема трябва да си изберете едно произведение, създадено от бароков творец или барокови творци, и не само да го представите накратко, но и да оцените значението му за развитието на европейската култура.
  2. "Най-интересната идея на реформаторите" - в тази тема трябва да си изберете една идея на някои от реформаторите (Лутер, Калвин, Цвингли или друг) и да я представите с основен акцент върху значението ѝ за развитието на съответната църква и за развитието на културата.
  3. "Едно велико рококо творение" - в тази тема трябва да си изберете едно произведение, създадено от рококо творец или творци, и не само да го представите накратко, но и да оцените значението му за развитието на този стил и на европейската култура.
  4. "Моят любим просвещенски философ" - в тази тема трябва да представите своя любим просвещенски философ и да изведете онези негови идеи, които имат най-голямо значение за социалните и културните промени в епохата.
  5. "Едно велико неокласическо творение" - в тази тема трябва да си изберете едно произведение, създадено от творец неокласик, и не само да го представите накратко, но и да оцените значението му за развитието на този стил и на европейската култура.
  6. "Политическите идеологии на XIX век" - в тази тема трябва да изберете една от политическите идеологии, характерни за Западна Европа през XIX век и да оцените обективно нейните силни и слаби страни.
Пожелавам Ви приятна и ползотворна работа!

11 април 2016

Новата политическа култура след Френската революция

1. Имперската идея и нейният крах
  • Управление на Наполеон Бонапарт и Първата империя във Франция (18 май 1804 – 6 април 1814; 20 март 1815 – 22 юни 1815)
  • Виенският конгрес - налагане на принципа на легитимизма и създаване на концерта на Великите сили
  • Втората империя във Франция, Австро-Унгария, Вторият германски райх, Третият германски райх – примери за реализация на имперската идея (новото значение на понятието „империя”)
2. Консерватизмът на XIX век
  • Едмънд Бърк (1729 – 1797)
  • Жосеф – Мари дьо Местр (1753 – 1821); Луи дьо Боналд (1754 – 1840)
  • Йохан Хердер (1744 – 1803); Клеменс фон Метерних (1773 – 1858)
3. Либерализмът на XIX век
  • Джон Стюарт Мил (1806 – 1873)
4. Левите идеи
А) Социализъм
  • Робърт Оуен (1771 – 1858); Анри дьо Сен-Симон (1760 – 1825)
  • Пиер – Жозеф Прудон (анархист; 1809 – 1865)
Б) Комунизъм
  • Карл Маркс (1818 – 1883) и Фридрих Енгелс (1820 – 1895)

Френската революция – културни проекции

1. Френската революция и „Терорът”
А) Причините за революцията
  • Просвещенската философия: идеите на Монтескьо и Русо
  • Съсловната система
  • Начало и ход на революцията: Свикване на Генералните щати (5 май 1789г.); Щурмът на Бастилията (14 юли 1789г.); Декларация за правата на човека и гражданина (26 август 1789г.)
Б) Революцията и Терорът
  • 10 август 1792г. атака на Тюйлери; Луи XVI е екзекутиран на 21 януари 1793 година; начало на управлението на якобинците (5 септември 1793 до 28 юли 1794)
  • Терорът (1793 – 1794): Комитетът за обществено спасение (Максимилиан Робеспиер, Сен Жуст, Жорж Дантон)
2. Износът на революционни идеи
  • Символиката на Френската революция: мотото "Liberté, égalité, fraternité" (Свобода, Равенство, Братство); френският трикольор/трибагреник (синьо-бяло-червено); фасции; шапка на Свободата (пилеус); дърво на Свободата (бряст); Херакъл
3. Френската революция и изкуството
  • Неокласицизъм (след средата на XVIII век до първите десетилетия на XIX век, а в архитектурата – до днес)
А) Неокласическата живопис
  • Жак-Луи Давид; Жан Огюст Доминик Енгър; Асмус Якоб Карстенс, Анжелика Кауфман
Б) Неокласическата скулптура
  • Жан Антоан Удон, Антонио Канова, Йохан Готфрид Шадов
В) Неокласическата архитектура
  • Жан-Франсоа Шалгрен, Карл Фридрих Шинкел, Робърт Адам, Джон Соун, Лауринас Гуцевичюс

01 март 2016

Честита баба Марта!

Бъдете живи и здрави, румени и засмени и нека винаги Ви съпътстват късметът и успехите!

Просвещението – влияние върху културната история на Западна Европа

1. Терминология и хронология
А) Терминът „Просвещение”
  • На френски – Lumières, на английски - Enlightenment, на немски - Aufklärung
Б) Хронологичен обхват на епохата на Просвещението
  • Има няколко възможни хипотези: от 1715г. (смъртта на Луи XIV) до 1815г. (Виенския конгрес); от края на XVII век до началото на XIX век или от средата на XVII век до 20-те години на XIX век. Последната е най-балансирана и широкоразпространена.
2. Философията в епохата на Просвещението
А) Бумът на философски идеи
  • Джон Лок (1632 – 1704), Адам Смит (1723 – 1790)
  • Волтер (1694 – 1778), Монтескьо (1689 – 1755)
Б) Идеята за обществения договор
  • Жан-Жак Русо (1712 – 1778)
3. Енциклопедизмът
  • Дени Дидро (1713 – 1784) издава 28 тома „Енциклопедия” между 1751 и 1772 година.
4. Развитие на науката в епохата на Просвещението
А) Големите учени и техните открития
  • сър Исаак Нютон (1642 – 1726) – закон за всемирното привличане; закони за движението (механиката); развитие в астрономията (откриване на нови планети; угаснали звезди и т.н.)
  • Антоан Лавоазие (1743 – 1794) – ролята на кислорода при горене и дишане; запазване на веществото при химични реакции; състав на въздуха и водата
Б) Появата на Академии в епохата на Просвещението
  • Германска академия на науките "Леополдина" (1.1.1652); Британско кралско научно дружество (28.11.1660); Френска академия на науките (1666); Кралско общество на Единбург (1737; 1783); Кралска шведска академия на науките (2.06.1739); Кралско норвежко общество за науки и книжнина (1760)
5. Образованието по време на Просвещението
А) Училища и университети
  • Създаване и поддържане на училищната мрежа в различните региони на Западна Европа. Образованието в католическа и протестантска Европа.
  • Университетите по време на Просвещението - центрове за развитие на науката, образованието и книжнината
Б) Книгопечатането
  • Поява на много научни и научнопопулярни списания и вестници; публикуване на много книги (голяма част от тях са научни или научнопопулярни). Поява на множество частни, университетски и обществени библиотеки.
6. Стилът Рококо 
  • Рококо (стилът се развива с различна интензивност в различните изкуства през почти целия XVIII век. Столица на рококото е Париж)
А) Живопис 
  • Жан-Антоан Вато, Франсоа Буше, Жан-Оноре Фрагонар, Уилям Хогарт, Томас Гейнзбъроу
Б) Скулптура 
  • Етиен Морис Фалконе, Жан-Батист Лемоан
В) Архитектура
  • Франческо Растрели, Филип де Ланге, Франсоа дьо Кувийе, Георг Кнобелсдорф
Г) Музика
  • Жан-Филип Рамо, Луи Клод Дакен, Карл Филип Бах

Реформацията и отражението ѝ върху западноевропейската култура

1. Успехът на Реформацията
  • Поява на нови идеи: Джон Уиклиф (1330 – 1384) и Ян Хус (1369 – 1415)
  • Тезисите на Мартин Лутер (31.10.1517г.)
  • Войната между Шмалкалденската лига и император Карл V и Аугсбургският мир (1555): „На когото е властта, на него е и вярата”
А) Лутеранство
  • Има епископи и архиепископи; няма целибат; има духовенство; запазва се част от литургията; владетелят назначава клира; признават само две тайнства: Свето кръщение и Света евхаристия (причастие)
  • Разпространява се в: северната част на Свещената Римска империя на германската нация, Скандинавия и Прибалтика
Б) Калвинизъм
  • Доктрина за предестинацията (предопределението); ролята на конгрегацията; презвитери; липса на същинско духовенство; силно иконоборство; догматизъм
  • Разпространява се в: Швейцария, Нидерландия, Шотландия, Новия свят
В) Англиканската църква
  • Създадена е от крал Хенри VIII (1491 – 1547); От 1529 година кралят е върховен глава на английската църква.
  • Основно мото: "Catholic and Reformed"; в някои епархии има целибат за свещениците до XIX век; запазва се църковната организация и литургията; няма абатства.
  • Разпространява се в: Англия, Новия свят, Австралия, Азия
2. Реформацията и изкуството
А) Развитие на книгопечатането
  • Активно навлизане на печатната преса. Известни печатари от епохата са Йохан Грюненберг, Ханс Луфт, Мелхиор Лотерс
  • Поява на множество печатни произведения на народните езици
Б) Изобразително изкуство
  • Известни творци: Лукас Кранах Стария, Кранах Младия, Ханс Холбайн (портрети, религиозни картини, фигурални композиции); Питър Брьогел Стария (религиозни, фиг. композиции, народния живот, селяните, пейзажи); Лукас ван Лейден (графика, религиозни картини); Якоб ван Ройсдал (пейзажи)
3. Контрареформацията и изкуството
  • Тридентският събор (1545 – 1563)
  • Барок: Ранен (ок. 1590 – 1625); Висок (ок. 1625 – 1660); Късен (ок. 1660 - 1725)
А) Бароковата живопис
  • Представители: Караваджо (родоначалник); братя Карачи; Петер Паул Рубенс; Рембранд; Никола Пусен
Б) Бароковата скулптура
  • Представители: Джовани Лоренцо Бернини; Пиер льо Гро; Хуан де Меса; Грегорио Фернандез
В) Бароковата архитектура
  • Представители: Джовани Лоренцо Бернини; Кристофър Рен; Франческо де Санктис; Франсоа Мансар; Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах; Йохан Лукас фон Хилдебранд
Г) Бароковата музика
  • Клаудио Монтеверди, Антонио Вивалди, Георг Хендел, Йохан Себастиан Бах

17 януари 2016

Културата на ренесансова Европа

1. Епохата на Ренесанса
А) Терминология
  • Вазари (Rinascita, XVI век), Жул Мишле (Renaissance, 1855г.), Якоб Буркхард (XIX век)
Б) Хронология
  • Продължава от XIV до началото на XVII век (в Италия от XIV до XVI век; в някои части на Западна Европа (Франция, Испания, Англия, Нидерландия) от XV до XVII век); започва във Флоренция през XIV век
В) Значение
  • Ренесансът е период на преход от Средновековието към Новото време
  • Антропоцентризъм, индивидуализъм, хуманизъм
2. Ренесансовото изкуство
А) Литературата
  • Данте (1265–1321), Петрарка (1304–1374), Бокачо (1313 – 21.XII.1375)
  • Рабле (1483 – 1553), Сервантес (1547 – 1616), Шекспир (1564 – 1616)
Б) Живопис
  • Промяна на сюжетите: обръщане към античното наследство, митологията и историята
  • Нови жанрове: индивидуален и групов портрет
  • Нови техники: въвеждане на перспективата, триизмерни фигури, сфумато, киароскуро 
  • Нови материали за рисуване: маслени бои, платно
  • Италия: Джото (1267–1337), Мазачо (1401 – 1428), Леонардо да Винчи (1452 – 1519), Рафаело (1483 – 1520), Тициан (ок. 1488 – 1576)
  • Нидерландия: Ян ван Ейк (1390 – 1441), Рогир ван дер Вейден (1399 – 1464) и Хюго ван дер Гус (ок. 1430 – 1482)
  • Франция: Жан Фуке (1420 – 1481), Никола Фроман (ок. 1435 – 1486), Жан Ей (ок. 1475 – 1505) 
В) Скулптура
  • В скулптурата – връщане към формите на класическата елинска скулптура. Пропорционалност на тялото, изразителност на лицето, калокагатия.
  • Прочути ренесансови скулптори: Гиберти (1378 – 1455), Донатело (ок. 1386 – 1466), Микеланджело
 Г) Архитектура
  • В архитектурата – връщане към античното наследство (купол, колонада, полукръгли арки, мрамор, симетрия и т.н.).
  • Архитектурни стилове: Маниеризъм (Микеланджело, Балдасаре Перуци (1481–1536), Паладианство (Андреа Паладио (1508 – 1580)
  • Известни ренесансови архитекти: Брунелески (1377 – 1446), Алберти (1404 – 1472), Браманте (1444 – 1514), Микеланджело (1475 – 1564), Паладио (1508 – 1580)
    3. Политика и наука в епохата на Ренесанса
    А) Ренесансовата политика
    • Влиянието на Николо Макиавели (1469 – 1527) и неговото произведение "Владетелят".
    Б) Науката в епохата на Ренесанса
    • Николай от Куза (1401 – 1464); Йоханес Гутенберг (ок. 1398 – 1468); Леонардо да Винчи (1452 – 1519); Николай Коперник (1473 – 1543); Андреас Везалий (1514 – 1564); Тихо Брахе (1546 – 1601); Йохан Кеплер (1571 – 1630); Галилео Галилей (1564 – 1642)
    • Влияние на Великите географски открития върху развитието на географията и науката като цяло