03 март 2015

Честит 3 март!

На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Така и юридически се потвърждава фактът, че един велик народ възкресява своята държава. България се появява като феникс от пепелта на политическата карта на Европа след няколко века османско иго.

През всички 137 години, които последваха, мнозина чужди и наши политици и "интелектуалци" се опитваха да ни убедят, че свободата ни е дадена даром и че някой друг е освободил нас българите. Само че тези хора забравят нещо много важно. Забравят, че Свободата е преди всичко състояние на духа, а не юридическа постановка или международен договор. Ние българите, благодарение на своите будители и революционери, благодарение на духа и достиженията на Българското възраждане, успяхме да се освободим духом много преди подписването на Санстефанския мирен договор. В условия на най-тежко иго и нечовешки гнет предците ни пазеха честта, достойнството и българското си име. Не трепнаха пред враг, насилник и изедник, защото кръвта им бе гореща и защото българинът робство не търпи.

Но това далеч не бе всичко... Българите защитиха Свободата си и с дела. Нашите деди я извоюваха с кръвта на хиляди мъченици и светци, паднали в неравна битка с османците по време на въстанията против чуждата власт. Свободата ни бе защитена и по време на войната от 1877 - 1878 година, когато в часовете на решителното Шипченско сражение не друг, а българското опълчение извоюва победата, а с това и Свободата на българския народ.


Българите доказаха на целия свят, че заслужават Свободата си. Нашите предци живееха, трудеха се, бореха се, воюваха и умираха, за да я има България и за да живее българският народ според българския закон и за да има своя собствена национална държава, която да защитава неговите интереси. Заради превратностите на съдбата и заради решенията на тъй наречените "Велики сили" България бе разпокъсана непосредствено след Санстефанския мирен договор и през следващите десетилетия, така и не успя напълно да постигне своето национално обединение. Въпреки това предците ни имаха своя национален идеал, който бе пряко свързан със Санстефанска България, и никога не го предадоха. Санстефанска България за тях бе не просто една голяма и целокупна държава на българите, не просто няколко стотин хиляди квадратни километра, а един национален идеал. Идеал на поколения българи, които ясно осъзнаваха, че понякога човек трябва да загърби личните си интереси и желания и да се посвети на своите братя и сестри, на своите деца и наследници, на своя народ.



За съжаление днес не са толкова много българите, които помнят и следват заветите на предците ни. Време е всички ние да си ги припомним и да заживеем отново в един общ ритъм и с една обща цел, които да превърнат България не само в по-добро място за живот, но и в  истинска държава на българите и българския дух! Нека никога не забравяме, че "Съединението прави силата"! Заедно можем всичко и не бива да позволяваме да ни разделят, тъй като това е най-лесният начин да ни манипулират, унижават и употребяват!

Нека днес смирено благодарим на всички наши герои, които с духа и кръвта си осветиха Освобождението на България и начертаха пътя пред Свободна България! Нека си спомним техния живот и тяхната саможертва, за да пребъдат те през вековете и да ни водят към Независимост и Просперитет!


Поклон пред героите!

Да живее България!

01 март 2015

Честита баба Марта!


Бъдете живи и здрави, бели и червени, румени и засмени! 

Нека късметът, радостта, щастието и успехите Ви съпътстват винаги!

20 февруари 2015

Културата на ренесансова Европа

1. Епохата на Ренесанса
А) Терминология
  • Вазари (Rinascita, XVI век), Жул Мишле (Renaissance, 1855г.), Якоб Буркхард (XIX век)
Б) Хронология
  • Продължава от XIV до началото на XVII век (в Италия от XIV до XVI век; в някои части на Западна Европа (Франция, Испания, Англия, Нидерландия) от XV до XVII век); започва във Флоренция през XIV век
В) Значение
  • Ренесансът е период на преход от Средновековието към Новото време
  • Антропоцентризъм, индивидуализъм, хуманизъм
2. Ренесансовото изкуство
А) Литературата
  • Данте (1265–1321), Петрарка (1304–1374), Бокачо (1313 – 21.XII.1375)
  • Рабле (1483 – 1553), Сервантес (1547 – 1616), Шекспир (1564 – 1616)
Б) Живопис
  • Промяна на сюжетите: обръщане към античното наследство, митологията и историята
  • Нови жанрове: индивидуален и групов портрет
  • Нови техники: въвеждане на перспективата, триизмерни фигури, сфумато, киароскуро 
  • Нови материали за рисуване: маслени бои, платно
  • Италия: Джото (1267–1337), Мазачо (1401 – 1428), Леонардо да Винчи (1452 – 1519), Рафаело (1483 – 1520), Тициан (ок. 1488 – 1576)
  • Нидерландия: Ян ван Ейк (1390 – 1441), Рогир ван дер Вейден (1399 – 1464) и Хюго ван дер Гус (ок. 1430 – 1482)
  • Франция: Жан Фуке (1420 – 1481), Никола Фроман (ок. 1435 – 1486), Жан Ей (ок. 1475 – 1505)
 В) Архитектура
  • В архитектурата – връщане към античното наследство (купол, колонада, полукръгли арки, мрамор, симетрия и т.н.).
  • Архитектурни стилове: Маниеризъм (Микеланджело, Балдасаре Перуци (1481–1536), Паладианство (Андреа Паладио (1508 – 1580)
  • Известни ренесансови архитекти: Брунелески (1377 – 1446), Алберти (1404 – 1472), Браманте (1444 – 1514), Микеланджело (1475 – 1564), Паладио (1508 – 1580)
Г) Скулптура
  • В скулптурата – връщане към формите на класическата елинска скулптура. Пропорционалност на тялото, изразителност на лицето, калокагатия.
  • Прочути ренесансови скулптори: Гиберти (1378 – 1455), Донатело (ок. 1386 – 1466), Микеланджело
    3. Политика и наука в епохата на Ренесанса
    А) Ренесансовата политика
    • Влиянието на Николо Макиавели (1469 – 1527) и неговото произведение "Владетелят".
    Б) Науката в епохата на Ренесанса
    • Николай от Куза (1401 – 1464); Йоханес Гутенберг (ок. 1398 – 1468); Леонардо да Винчи (1452 – 1519); Николай Коперник (1473 – 1543); Андреас Везалий (1514 – 1564); Тихо Брахе (1546 – 1601); Йохан Кеплер (1571 – 1630); Галилео Галилей (1564 – 1642)
    • Влияние на Великите географски открития върху развитието на географията и науката като цяло

    16 февруари 2015

    Рицарството в Западна Европа

    1. Формиране на рицарското съсловие
    • Реформите на Карл Мартел и Отон I Велики и влиянието им за оформянето на рицарското съсловие.
    • Мястото на рицарското съсловие в средновековното корпоративно общество и елементите, които отличават рицаря от останалите средовековни хора.
    • Речта на папа Урбан II от 1095 година и началото на Кръстоносното движение. Поставяне на обща цел на западноевропейското рицарство.
    2. Рицарските етика и морал
    • Според рицарски код на поведение рицарят трябва да:
    1. Вярва в Църквата и следва напътствията ѝ. 2. Защитава църквата. 3. Уважава и защитава слабите. 4. Обича Родината си. 5. Не бяга от никой враг. 6. Няма милост към неверниците и е готов винаги да воюва с тях. 7. Изпълнява феодалните си задължение, ако не влизат в противоречие с Божия закон. 8. Никога не лъже и не се отрича от думите си. 9. Щедър е към всички. 10. Винаги и навсякъде е добър и справедлив срещу злото и несправедливостта.
    • Рицарските добродетели са: вярност, надежда, милосърдие, справедливост, сила, умереност и лоялност.
    3. Рицарски ордени
    А) Военно – монашески ордени
    • Хоспиталиери (йоанити) (1099г.); тамплиери (1119г.); тевтонци (1190г.) - това са трите големи военно-монашески ордена, които имат сериозна степен на независимост; По-малки ордени са: Орден на Св. Лазар (след 1098г.); Орден на Светия гроб Господен в Иерусалим (1113г.); Ливонски орден (1202г.) и т.н.
    Б) Рицарски ордени (военни)
    • Орден на Св. Георги (1326, Унгария), Орден на жартиера (1348, Англия), Орден на звездата (1352, Франция), Висш орден на Светото Благовещение (1362г., Савоя), Орден на Дракона (1408г., Унгария, Свещена Римска империя)
    4.    Рицарската култура
    • Разпространение на западноевропейската култура на Изток чрез създадените кръстоносни държави: Графство Едеса (1098 – 1149), Графство Триполи (1104 – 1289), Княжество Антиохия (1098 – 1268), Кралство Йерусалим (1099 – 1291) и Латинската империя (1204 – 1261).
    • Друга важна кръстоносна държава е държавата на Тевтонския и Ливонския орден: Орденщаат (1230 – 1525).
    • Рицарски романи (3 основни цикъла): Римски цикъл (Александър Велики, Троянска война, Римска история); Френски цикъл (Карл Велики, Песен за Ролан); Британски цикъл (легенда за крал Артур и рицарите на кръглата маса).  
    • Куртоазна поезия (трубадури, минезингери)

    03 февруари 2015

    Англия и Франция – оформяне на специфичната култура на крайния европейски Запад

    1. Англосаксонските кралства и борбите с нашествениците от Севера
    A)    Англосаксонските кралства и Хептархията 
    • Хептархията (500 – 850): Есекс, Съсекс, Уесекс (сакски); Източна Англия, Мърсия, Нортумбрия (англи); Кент (юти)
    • Християнизацията на англосаксонските кралства (ок. 600 – 650 година)
    • Развитие на култура на английски език по времето на крал Алфред Велики (871 – 899)
    Б) Нападенията на норманите/викингите
    • Кнут Велики (985 – 1035) – крал на Англия (1016), Дания (1018), Норвегия (1028)
    • Битката при Стамфорд бридж (25 септември 1066 година)
    2. Норманското господство в Англия
    А) Уилям Завоевателя (1066 – 1087)
    • Херцог на Нормандия (1035 – 1087) и крал на Англия (1066 – 1087). 
    • Битка при Хейстингс (14 октомври 1066 година)
    • „Книга на Страшния съд”; реформи по френски образец; съчетание на англосаксонски традиции с норманска феодална система
    • Принципът „Всички васали са васали на краля”
    Б) Значение на норманското господство за развитието на Англия
    3. Англия под властта на Плантаженетите (1154 – 1399)
    А) „Анжуйската империя”
    Б) „Великата харта на свободите” (15 юни 1215 година) и появата на английския парламент
    • крал Джон Безземни (1199 – 1216) и подписването на „Великата харта на свободите”
    • Оформяне на двукамарния английски парламент – камара на лордовете и камара на общините
    В) Поява на първите университети в Англия
    • Оксфорд (1167г.) 
    • Кеймбридж (1209г.)
    4. Франция на Капетингите (987 – 1328)
    А) Класически феодализъм и политическа разпокъсаност
    • Принципът „Васалът на моя васал не е мой васал”
    Б) Опити за укрепване на кралската власт
    • Луи VI (1108 – 1137) става сеньор на Париж и цялата област Ил дьо Франс
    • Филип II Огюст (1180 – 1223) победил Плантаженетите, създал кралски съвет, пътуващи инспектори и дарувал много харти за самоуправление на градовете
    • Луи IX (1226 – 1270) оформил парижкия парламент като основен съдебен орган (кралски съд), златен луидор, кръстоносни походи
    В) Съсловната монархия
    • Филип IV Хубави (1285 – 1314): създал Генералните щати (1302г.) и предизвикал Авиньонския плен (1309 – 1376/7) на Папството
    5. Стогодишната война (1337 – 1453) и последиците от нея
    А) Последиците за Англия
    • Чумата (1348 – 1349); селски бунтове (1381г. Уот Тайлър); Война на розите; начало на управлението на Тюдорите (1485г.) – умиротворяване на Англия и начало на Новото време
    Б) Последици за Франция 
    • Стабилизиране на централната власт (династия Валоа); почти пълно ликвидиране на английските владения на континента; присъединяване до края на XV век на Бургундия, Прованс и Бретан при Луи XI (1461 – 1483)

    20 януари 2015

    Свещената Римска империя – култура и проекции

    1. Възникване на Свещената Римска империя
    А) Формиране на Германското (Тевтонското) кралство
    • Страсбургската клетва (842 година) - използване на народните езици
    • Вердюнски мирен договор (август 843 година) – сключен е между Лотар, Карл Плешиви и Людовик Немски
    • Последен монарх от династията на Каролингите в Източното Франкско кралство – Людовик (Лудвиг) Детето (900 – 911)
    Б) Коронацията на Отон I (936 – 973) за император
    • Коронацията се състои в църквата "Св. Петър" в Рим през 962 година и е ръководена от папа Йоан XII
    В) Имперската църква и Отоновия Ренесанс
    • Изграждането на имперска църква, която е под контрола на Отоните. Борбите за инвеститура.
    • Водещи дейци на Отоновия ренесанс: императорите Отон I, Отон II и Отон III, както и византийската принцеса Теофано. Историци: Лиутпранд от Кремона (Historia Ottonis) и Видукинд Корвейски (Res gestae Saxonicae). Първи средновековни драматични произведения: Хросвита (Росвита) от Гандерсхайм. Илюстровани ръкописи: абатство Райхенау.
    • Развитие на Късно романски стил в архитектурата.
    2. Въжделенията на Свещената Римска империя за превъзходство в Западна Европа
    • Различните наименования Империята: преди 1157 година се нарича просто „Римска империя”; от времето на Фридрих I Барбароса (1155 – 1190) и особено след 1157 година се нарича „Свещената империя”; от 1254 година наименованието е „Свещена Римска империя”; през 1474 година се среща термина „Свещена Римска империя на германската нация”, който е официално утвърден от Райхстага в Кьолн през 1512 година с декрет.
    • Войните за инвеститура с Папството и Вормският конкордат от 1122 година.
    • Политиката за "Натиск на Изток". Трите начина за проникване на Изток. Урбанизацията на Изтока и заселване на германско население далеч от границите на Империята. 
    3.    Развитие на културата в Свещената римска империя
    А) Развитие в политическата и социалната сфера
    •    Нови институции: Князе - електори (курфюрсти) и Райхстаг.
    •    „Златната була” на Карл IV Люксембург от 1356 година.
    •    Развитие на градския живот (Северногерманската ханза и имперските градове).
    Б) Развитие на науката и изкуството
    •    Появата на множество университети – Неапол (1224); Прага (1348); Виена (1365); Хайделберг (1386); Лайпциг (1409); Рощок (1419); Грайфсвалд (1456)
    •    Готика и тухлена готика (XII – XVI век)
    •    Минезингери, градски минезанг (XII – XIV век) и майстерзанг (XIV - XVI век)

    11 януари 2015

    Домашна работа за XII клас

    С оглед на приближаващия край на първия учебен срок и предстоящото оформяне на срочен успех всеки от Вас има възможност да напише по една домашна работа на една от следните три теми:

    1. „Пренебрегнатите варвари” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници пренебрегнат според Вас варварски народ, който създава свое кралство в Западна Европа в периода V – VII век.
    2. „Фигурата на Каролингския ренесанс” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници водещата според Вас фигура в Каролингския ренесанс.
    3. „Градският дух” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници най-впечатляващата проява на градския дух през Същинското или Късното средновековие.
    Ще очаквам домашните Ви работи предадени на ръка или по електронната поща в срок до 20 януари за XII "a" клас и до 23 януари за останалите паралелки.