16 декември 2014

Карл Велики и Империята на Запад

1. Каролингите на власт във Франкската държава (751 – 987)
  • Реформите на Карл Мартел (718 – 741): бенефициална реформа – тежка пехота и кавалерия, постоянно действаща армия; 732г. битка при Поатие
  • Пипин Къси (752 – 768): крал на франките (коронясан през 751г. от епископа на Майнц св. Бонифаций, а след това през 754г. от папа Стефан II в Париж); християнизация на германски племена; подкрепа за Папството (Пипинов дар)
2. Управлението на Карл Велики и развитието на културата във Франкската държава
А) Новата столица – Аахен
  • Служебна аристокрация (missi dominici); административни реформи (графства; маркграфства)
Б) Каролингски Ренесанс
  • Скрипторий, библиотеки, абатства (Клюни, Сен Жермен, Корби, Корвей, Лорш, Фулда)
  • Академия – Айнхард, Алкуин, Павел Дякон, Пиер Пизански, Паулин от Аквилея, Теодоулф
3. Коронацията на Карл Велики и възстановяването на Империята на Запад
  • Коронация на 25 декември 800 година в църквата "Св. Петър" в Рим
  • Признаване на императорската титла от Византия през 812 година (имп. Михаил I Рангаве)

13 декември 2014

Доклади по История на културата

Представям на Вашето внимание примерни заглавия и кратки анотации на докладите, които бих искал да разработите в рамките на учебната година. Нека всеки си избере по един доклад и да ми пише на електронната поща коя тема си е харесал (можете, разбира се, да ми кажете и лично коя тема предпочитате в срок до 15 октомври). Ако имате предложения за други теми, които са Ви по-интересни, ще се радвам да ги обсъдим. Всеки трябва да подготви най-малко един доклад в рамките на учебната година.

Оформлението на докладите е по Ваша преценка, като времетраенето за представяне пред класа не бива да надвишава 10 - 15 минути (около 3 стандартни печатни страници). В края на писмената версия на всеки доклад следва да представите използваните източници.

В настоящия списък в скоби е отбелязана ориентировъчно седмицата за която трябва да е подготвен докладът, а във втората скоба са показани паралелките, в които даденият доклад все още е свободен.

За всички възникнали въпроси можете да пишете на електронната ми поща.

Обновени са датите за всички доклади, които предстои да бъдат представени.

Теми за докладите по "История на културата":

I учебен срок:

1. „Градът в северната част на Западна Европа през Средновековието”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 20 и 24 октомври) (в, г)
2. „Градът в южната част на Западна Европа през Средновековието”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 20 и 24 октомври) (б)
3. „Митът за Свещената Римска империя”. Докладът трябва да изследва пропагандното използване на образа на Свещената Римска империя в Новото време или в Съвременната епоха. (Представяне: последната учебна седмица на декември или първата учебна седмица на януари) (б, в)
4. „Книгата на страшния съд”. Докладът трябва да представи най-общо тъй наречената „Книга на страшния съд”, съставена в Англия по заповед на Уилям (Вилхелм) Завоевателя, и да оцени значението на този средновековен документ. (Представяне: седмицата между 12 и 16 януари)
5. „С меч в името Христово”. Докладът трябва да представи историята на един от военно-монашеските ордени (по избор) и да даде оценка на това специфично за Запада явление. (Представяне: седмицата между 19 и 23 януари) (в)
6. „Рицарският турнир”. Докладът трябва да представи рицарски турнир по избор и да оцени значението му, както и въздействието на символите и мероприятията, характерни за съответния турнир. (Представяне: седмицата между 19 и 23 януари) (в)


II учебен срок:

7. „Ренесансовият човек”. Докладът трябва да представи някой по-непопулярен ренесансов деец и неговия принос за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 3 и 6 февруари) 
8. „Николо Макиавели и ренесансовата политика”. Докладът трябва да представи основните възгледи на Макиавели за добрия политик и за политиката като цяло и да даде оценка дали тези възгледи са актуални и днес. (Представяне: седмицата между 3 и 6 февруари)
9. „Специфики на калвинизма”. Докладът трябва да отговори на въпроса: "Какво отличава калвинизма от останалите разновидности на протестантството и какво влияние има това направление върху развитието на западноевропейската култура и цивилизация?". (Представяне: седмицата между 9 и 13 февруари) (а)
10. „Един философ от епохата на Просвещението”. Докладът трябва да представи основните възгледи на философ от епохата на Просвещението по избор и да даде оценка на влиянието му върху развитието на западноевропейската философия и/или култура. (Представяне: седмицата между 16 и 20 февруари) (а, б)
11. „Развитие на енциклопедизма в епохата на Просвещението”. Докладът трябва да очертае основните моменти от развитието на енциклопедизма и да даде оценка за значението на това движение за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 116 и 20 февруари) (а, б)
12. „Академията в епохата на Просвещението”. Докладът следва да представи Академия по избор (създадена през XVII или XVIII век) и да оцени въздействието ѝ върху цялостното развитие на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 16 и 20 февруари) (а, б)
13.  „Терорът по време на Френската революция”. Докладът трябва най-общо да представи терора по време на Френската революция и да посочи причините и последиците за Франция и Европа. (Представяне: седмицата между 23 и 27 февруари) (а, б)
14. „Университетът през XIX век”. Докладът трябва да представи западноевропейски университет по избор и да оцени влиянието му върху културата като цяло. (Представяне: седмицата между 2 и 6 март) (а, б, г)
15. „Концепциите за нацията”. Докладът трябва да представи и защити една от многобройните концепции за значението на понятието „нация”. (Представяне: седмицата между 16 и 20 март) (в, г)
16. „Геният на национализма”. Докладът трябва да представи личност, допринесла за развитието на националистическите идеи в Западна Европа, и да оцени приноса на тази личност за цялостното развитие на културно – историческия процес. (Представяне: седмицата между 16 и 20 март) (а, б, г)
17. „Индустриалният град”. Докладът следва да представи индустриален град по избор. Акцентът трябва да бъде върху градската среда, социалната структура и културните различия между отделните градски прослойки. (Представяне: седмицата между 23 и 27 март) (б, в, г)
18. „Расизмът”. Докладът трябва да представи идеите на някой от основоположниците на расизма и да оцени влиянието им върху развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 30 март и 3 април) (г)
19. „Моята скъпа колония”. Докладът следва да представи колония на някоя от западноевропейските държави по избор и да оцени влиянието върху местното население и върху местната култура. (Представяне: седмицата между 30 март и 3 април) (б)
20. „Футболът – раждането на една легенда”. Докладът трябва да проследи зараждането на футболната игра и да оцени значението на този нов феномен в европейското културно пространство. (Представяне: седмицата между 14 и 17 април)
21. „Първата световна война и утвърждаването на стереотипите за западноевропейските народи”. Докладът трябва да представи стереотипните представи за отделните западноевропейски народи, които се формират или утвърждават по време на Първата световна война и да оцени значението им за по-сетнешния развой на историческия процес. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май) (а, б, в, г)
22. „Пропагандата на Третия райх”. Докладът трябва да представи обзор на пропагандните методи на Райха и да оцени значението им за развитието на германското общество и за избухването на Втората световна война. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май)
23. „Моята борба – значението на една книга”. Докладът трябва накратко да представи книгата „Моята борба” на Адолф Хитлер и да оцени значението ѝ за културната история на Германия и Европа. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май) (б)
24. „Символите на Фашистка Италия”. Докладът трябва да представи основните символи, използвани от фашистите в Италия, и да оцени въздействието им върху италианския народ. (Представяне: седмицата между 4 и 8 май) (а, б, в)

05 ноември 2014

Владетелят в средновековна Западна Европа

1. Титулатура
А) Херцог (dux)
Б) Крал (rex)
В) Император (imperator)

2. Източници на властта
А) Религиозна обосновка
  • Евангелие на Матей 22:21 "Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу!"
  • Ритуалът "миропомазване" 
Б) Династията, родът и кръвната обосновка на властта
  • Легендарният произход на династиите. Основателите на династиите са полу-богове или дори богове.
  • Външни физически белези и/или качества, които отличават династията от останалите хора.
В) Икономически и военни корени на властта

3. Функции и задължения на владетеля
  • Спасение на душите на поверения му народ (Христолюбив владетел и ревнител за вярата)
  • Военачалник и победител (много важно за интегритета на държавата)
  • Върховен съдия (владетелят като човек, раздаващ справедливост в Земното царство)
  • Генератор на културни ценности (елитарна и народна култура; материална и духовна)

4. Постепенната еволюция на владетелската институция в Западна Европа
  • Връзката между феодализма и промяната на позицията на монарха. Все по-често той ще бъде пръв между равни, а не единствен властови център в държавата.

27 октомври 2014

Новите народи в средновековна Западна Европа – традиция и трансформация

1. „Великото преселение на народите”
А) Причини
  • Политическият, властови и военен вакуум, който съществува в Римската империя и който се оказва притегателна сила за различни варварски народи, живеещи в отвъд лимеса.
Б) Последици
  • Промени на политическата карта на Западна Европа. Появата на множество варварски кралства, херцогства и дори отделни градски центрове.
  • Промяна в ролята на църквата в живота на западноевропейците.
  • Социални и икономически промени. Промяна на демографската карта на Западна Европа.

2. Визиготско кралство
  • Аларих и ограбването на Рим (410г.)
  • Визиготско кралство в Аквитания със столица Тулуза (418 – 507)
  • Кралство на визиготите в Испания със столица Толедо (507 – 711)
  • крал Рекаред и приемането на никейското християнство – 589 година
  • Толедските събори (общо 18 на брой)
  • Liber Iudiciorum (завършен през 654г. при Рекесвинт)
3. Кралства на вандали и свеви
  • 429 година вандали и алани се местят от Испания в Северна Африка, а през 439 година завладяват Картаген
  • Силна омиусианска църква (особено при кралете Хунерих и Тразамунд)
  • Начин на живот твърде подобен на този на римската провинциална аристокрация
  • Столица на кралството на свевите е Аугуста Бракара (Брага). Живеят основно в Галиция и Лузитания
  • Крал Рехиар (448 – 456) – католик и възстановява стабилното монетосечене
  • 470 – 550 година – ариански период в историята на свевите
  • I събор от Брага (1.V.561г.) – приемане на католицизма
4. Остроготско кралство
  • 488 година Теодорих Амал тръгва за Италия
  • 493 година побеждава Одоакър и завладява Равена
  • Остроготското кралство и двора на Теодорих са показателни за заимстването на римски модели и структури
  • Мощната елитарна култура в Остроготското кралство – Боеций, Енодий и Касиодор
  • Мощен тласък за развитие на архитектурата – двореца на Теодорих, мавзолея на Теодорих, базиликата Сант' Аполинаре Нуово
5. Кралството на франките
  • Хлодвиг обединява франките и ги покръства (най-вероятно 496 година)
  • Победи над алемани, бургунди и визиготи. Разширение на Франкското кралство
  • Lex salica (ок. 507 – 511 г.)
  • Оформяне на 4 области: Нейстрия, Австразия, Бургундия и Аквитания
  • От средата на VII век се появяват „ленивите крале”
6.    Новите структури между традицията и нововъведенията
  • Нови структури: структура на обществото при германите; събрание на воините; херцози; армия (идеята за gens=exercitus); различни етнически/социални групи в обществото; персонално право, вергелд и много други.
  • Запазване на много римски институции – комес (граф), магистер, патриций, епископ и т.н.


14 октомври 2014

Въведение в средновековната западноевропейска култура

1. Терминология
А) Култура
  • Дефиницията на ЮНЕСКО за понятието "култура" е следната: „Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията”.
Б) Средновековие
  • Леонардо Бруни (ок. 1370 – 1444) пръв използва триделната периодизация на историята: Античност – Средновековие – Ново време (Модерна епоха)
  • Терминът "Средновековие" за първи път се среща на латински под формата „media tempestas” през 1469 година.
2. Периодизация на Средновековието
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)
  • Предложения за начало на Средновековието: 313 г. (Медиолански едикт); 410 г. превземането на Вечния град от готите на Аларих; 476 г. (краят на Западната Римска империя); 565 г. (краят на управлението на имп. Юстиниан I); появата на исляма (началото на VII век)
Б) Същинско (Зряло) средновековие (приблизително от 1000 до 1300 година)
  •  Свързано е с бързо нарастване на населението на Стария континент и с налагането на феодализма като основна система в западноевропейското общество. 
  • Характерни са Кръстоносните походи и развитието на науката и изкуството.
В) Късно средновековие (приблизително от 1300 до 1453/1492 година)
  • Намаляване на населението: Великият глад (1315 – 1317); пандемията „Черната смърт” (1346 – 1353); множество въстания и военни конфликти; Авиньонският плен на Папството (1305 – 1378)
  • Голяма разлика между Европа на юг и на север от Алпите
  • Локално започва още по-сериозно развитие в сферата на науката и изкуството. Ренесансът.
  • Предложения за край на Средновековието: 1450г. (създаването на печатната преса от Йоханес Гутенберг); 1453г. (завладяването на Константинопол и краят на Стогодишната война); 1492г. (откриването на Новия свят и краят на Реконкистата в Испания); 1517г. (началото на протестантизма)
3. Формиране на средновековната западноевропейска цивилизация
А) Политическа сфера
Б) Икономическа сфера
В) Социална сфера
Г) Религиозна сфера
4. Историографски проблеми и концепции
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”
  • Едуард Гибън и неговата книга „Залез и упадък на Римската империя” (1776 – 1788) 
  • Проблеми и сблъсъци между френската и немската историографии през XIX век – варварите разрушават реда и цивилизацията или варварите носят нещо ново и добро? 
Б) Идеите за постепенна трансформация и еволюция
  • Идеята се ражда в годините след Втората световна война и според нея Римската империя постепенно се трансформира и е наследена от Варварските кралства, които запазват редица съществени римски институции и структури.

23 септември 2014

Препоръчителна литература

Това са основните монографии, които Ви препоръчвам с оглед на подготовката Ви по "История на културата" в XII клас:

1. Алпатов, Михаил. История на изкуството, т. I – IV, София, 1981 – 1983
2. Бицилли, Петър. Въведение в световната история, София, 2007
3. Бицилли, Петър. Увод в изучаването на новата и най-новата история: Опит за периодизация, София, 1993
4. Браун, Питър. Светът на Късната античност, София, 1999
5. Буркхарт, Якоб. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия, София, 1987
6. Вачкова, Веселина; Нинов, Васил и Борисова, Теодора. В търсене на истинското Средновековие, София, 2009
7. Гаврилов, Борислав. История на Новото време, София, 2011
8. Драганов, Драгомир. Записки по политическа история на Европа и САЩ през съвременната епоха, Велико Търново, 2006
9. Драганов, Драгомир. Политически системи през ХХ век - демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм, София, 1998
10. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София, 1998
11. Николов, Йордан. История на Средновековния свят в 3 тома, София, 1999 – 2002
12. Пантев, Андрей и др. История на Новото време, София, 1994
13. Петков, Петко. Деветнадесетият век на Европа от Френската революция до Първата световна война, София, 2012
14. Петков, Петко. Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София, 2001
15. Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература, т. I – VIII, София, 2000 – 2013
16. Янакиев, Калин. Светът на Средновековието: генезис, история, общество, София, 2012

     Не очаквам да прочетете всички тези изследвания, но всеки, който има интерес към разглежданите проблеми, може да намери ценна информация в посочените изследвания. Все пак препоръчвам да прочетете поне книгите, които са болднати (т.е. оцветени са в по-тъмен цвят).

15 септември 2014

Честит 15 септември!



Честитя Ви Първия учебен ден за Новата 2014 - 2015 учебна година!

Желая Ви крепко здраве, много и постоянен късмет, отлични резултати и весели мигове през цялата учебна година!

Нека тази година си поставим още по-високи цели и нека постигнем резултати, които надминават поставените цели! Нека всичко това бъде съпроводено с много приятни мигове, весели моменти и усмивки!

На добър час!