17 януари 2016

Културата на ренесансова Европа

1. Епохата на Ренесанса
А) Терминология
  • Вазари (Rinascita, XVI век), Жул Мишле (Renaissance, 1855г.), Якоб Буркхард (XIX век)
Б) Хронология
  • Продължава от XIV до началото на XVII век (в Италия от XIV до XVI век; в някои части на Западна Европа (Франция, Испания, Англия, Нидерландия) от XV до XVII век); започва във Флоренция през XIV век
В) Значение
  • Ренесансът е период на преход от Средновековието към Новото време
  • Антропоцентризъм, индивидуализъм, хуманизъм
2. Ренесансовото изкуство
А) Литературата
  • Данте (1265–1321), Петрарка (1304–1374), Бокачо (1313 – 21.XII.1375)
  • Рабле (1483 – 1553), Сервантес (1547 – 1616), Шекспир (1564 – 1616)
Б) Живопис
  • Промяна на сюжетите: обръщане към античното наследство, митологията и историята
  • Нови жанрове: индивидуален и групов портрет
  • Нови техники: въвеждане на перспективата, триизмерни фигури, сфумато, киароскуро 
  • Нови материали за рисуване: маслени бои, платно
  • Италия: Джото (1267–1337), Мазачо (1401 – 1428), Леонардо да Винчи (1452 – 1519), Рафаело (1483 – 1520), Тициан (ок. 1488 – 1576)
  • Нидерландия: Ян ван Ейк (1390 – 1441), Рогир ван дер Вейден (1399 – 1464) и Хюго ван дер Гус (ок. 1430 – 1482)
  • Франция: Жан Фуке (1420 – 1481), Никола Фроман (ок. 1435 – 1486), Жан Ей (ок. 1475 – 1505) 
В) Скулптура
  • В скулптурата – връщане към формите на класическата елинска скулптура. Пропорционалност на тялото, изразителност на лицето, калокагатия.
  • Прочути ренесансови скулптори: Гиберти (1378 – 1455), Донатело (ок. 1386 – 1466), Микеланджело
 Г) Архитектура
  • В архитектурата – връщане към античното наследство (купол, колонада, полукръгли арки, мрамор, симетрия и т.н.).
  • Архитектурни стилове: Маниеризъм (Микеланджело, Балдасаре Перуци (1481–1536), Паладианство (Андреа Паладио (1508 – 1580)
  • Известни ренесансови архитекти: Брунелески (1377 – 1446), Алберти (1404 – 1472), Браманте (1444 – 1514), Микеланджело (1475 – 1564), Паладио (1508 – 1580)
    3. Политика и наука в епохата на Ренесанса
    А) Ренесансовата политика
    • Влиянието на Николо Макиавели (1469 – 1527) и неговото произведение "Владетелят".
    Б) Науката в епохата на Ренесанса
    • Николай от Куза (1401 – 1464); Йоханес Гутенберг (ок. 1398 – 1468); Леонардо да Винчи (1452 – 1519); Николай Коперник (1473 – 1543); Андреас Везалий (1514 – 1564); Тихо Брахе (1546 – 1601); Йохан Кеплер (1571 – 1630); Галилео Галилей (1564 – 1642)
    • Влияние на Великите географски открития върху развитието на географията и науката като цяло

    10 януари 2016

    Домашна работа по "История на културата" за I учебен срок

    На Вашето внимание представям темите за домашна работа за I учебен срок. Домашната работа е по желание и е силно препоръчителна за всички, които искат да повишат успеха си. Тя трябва да бъде с обем до 3 стандартни печатни страници или до 4 ръкописни страници. Можете да ми я предадете лично или по електронната поща (предпочитани формати за предаване са .docx или .doc). Крайният срок за предаване на Вашата домашна работа е 23:59 часа на 22 януари 2016 година (петък). Домашни работи, предадени след крайния срок, няма да бъдат оценявани.

    1. "Едно велико произведение от епохата на Каролингския ренесанс" - в тази тема трябва да си изберете едно произведение от посочената епоха и не само да го представите, но и да оцените значението му за развитието на европейската култура.
    2. "Едно велико произведение от епохата на Отоновия ренесанс" - в тази тема трябва да си изберете едно произведение от посочената епоха и не само да го представите, но и да оцените значението му за развитието на европейската култура.
    3. "Великата харта на свободите - контекст и значение" - в тази тема трябва да посочите какво обуславя/позволява появата на Великата харта на свободите и какво е значението ѝ в избрана от Вас област (например: правораздаване, икономика, църковен живот и т.н.).
    4. "Моята любима готическа катедрала" - в тази тема трябва да представите своята любима готическа катедрала и да оцените значението ѝ за развитието на готическото изкуство. Трябва да посочите ясно кои са най-важните особености, които отличават тази катедрала от останалите и я превръщат в лесно разпознаваем символ на готическото изкуство.
    5. "Моят любим средновековен университет" - в тази тема трябва да представите един средновековен западноевропейски университет и да оцените значението му за развитието на науката и изкуството в Западна Европа.
    6. "Рицарският роман - инструкция за добродетелен живот" - в тази тема трябва да представите средновековен рицарски роман по избор и да го оцените от гледна точка на създаването на морални и етични норми за поведение в средновековното общество.
    7. "Моят любим ренесансов писател/поет" - в тази тема трябва да представите един ренесансов писател или поет и да се опитате на база на познанията си за неговото творчество да дадете мнение по въпроса каква точно епоха е Ренесансът (преходна; част от Средновековието или начало на Новото време).
    Пожелавам Ви приятна и ползотворна работа!

    Рицарството в Западна Европа

    1. Формиране на рицарското съсловие
    • Реформите на Карл Мартел и Отон I Велики и влиянието им за оформянето на рицарското съсловие.
    • Мястото на рицарското съсловие в средновековното корпоративно общество и елементите, които отличават рицаря от останалите средновековни хора.
    • Речта на папа Урбан II от 1095 година и началото на Кръстоносното движение. Поставяне на обща цел на западноевропейското рицарство.
    2. Рицарските етика и морал
    • Според рицарски код на поведение рицарят трябва да:
    1. Вярва в Църквата и следва напътствията ѝ. 2. Защитава църквата. 3. Уважава и защитава слабите. 4. Обича Родината си. 5. Не бяга от никой враг. 6. Няма милост към неверниците и е готов винаги да воюва с тях. 7. Изпълнява феодалните си задължение, ако не влизат в противоречие с Божия закон. 8. Никога не лъже и не се отрича от думите си. 9. Щедър е към всички. 10. Винаги и навсякъде е добър и справедлив срещу злото и несправедливостта.
    • Рицарските добродетели са: вярност, надежда, милосърдие, справедливост, сила, умереност и лоялност.
    3. Рицарски ордени
    А) Военно – монашески ордени
    • Хоспиталиери (йоанити) (1099г.); тамплиери (1119г.); тевтонци (1190г.) - това са трите големи военно-монашески ордена, които имат най-сериозна степен на независимост; По-малки ордени са: Орден на Св. Лазар (след 1098г.); Орден на Светия гроб Господен в Иерусалим (1113г.); Ливонски орден (1202г.) и т.н.
    Б) Рицарски ордени (военни)
    • Орден на Св. Георги (1326, Унгария), Орден на жартиера (1348, Англия), Орден на звездата (1352, Франция), Висш орден на Светото Благовещение (1362г., Савоя), Орден на Дракона (1408г., Унгария, Свещена Римска империя)
    4.    Рицарската култура
    • Разпространение на западноевропейската култура на Изток чрез създадените кръстоносни държави: Графство Едеса (1098 – 1149), Графство Триполи (1104 – 1289), Княжество Антиохия (1098 – 1268), Кралство Йерусалим (1099 – 1291) и Латинската империя (1204 – 1261).
    • Друга важна кръстоносна държава на Изток е държавата на Тевтонския и Ливонския орден: Орденщаат (1230 – 1525).
    • Рицарски романи (3 основни цикъла): Римски цикъл (Александър Велики, Троянска война, Римска история); Френски цикъл (Карл Велики, Песен за Ролан); Британски цикъл (легенда за крал Артур и рицарите на кръглата маса).  
    • Куртоазна поезия (трубадури, минезингери)

    03 януари 2016

    Доклади по История на културата

    Датите за представяне на докладите са обновени.

    Представям на Вашето внимание примерни заглавия и кратки анотации на докладите, които бих искал да разработите в рамките на учебната година. Нека всеки си избере по един доклад и да ми пише на електронната поща коя тема си е харесал (можете, разбира се, да ми кажете и лично коя тема предпочитате в срок до 30 септември). Ако имате предложения за други теми, които са Ви по-интересни, ще се радвам да ги обсъдим. Всеки трябва да подготви най-малко един доклад в рамките на учебната година.

    Оформлението на докладите е по Ваша преценка, като времетраенето за представяне пред класа не бива да надвишава 10 - 15 минути (т.е. 2 - 3 стандартни печатни страници). В края на писмената версия на всеки доклад следва да представите използваните източници.

    В настоящия списък в скоби е отбелязана ориентировъчно седмицата за която трябва да е подготвен докладът, а във втората скоба са показани паралелките, в които даденият доклад все още е свободен.

    За всички възникнали въпроси можете да пишете на електронната ми поща.

    Моля всички, чиито доклади вече е трябвало да бъдат представени, да ги подготвят и представят пред класа си до края на първия учебен срок.

    Теми за докладите по "История на културата":

              I учебен срок:

    1.    „Градът в северната част на Западна Европа”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 19 и 23 октомври) (а, в)
    2.    „Градът в южната част на Западна Европа”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 19 и 23 октомври) (а)
    3.    „Митът за Свещената Римска империя”. Докладът трябва да изследва пропагандното използване на образа на Свещената Римска империя в Новото време или в Съвременната епоха. (Представяне: седмицата между 26 и 30 октомври) (б, в)
    4.    „Книгата на страшния съд”. Докладът трябва да представи най-общо тъй наречената „Книга на страшния съд”, съставена в Англия по заповед на Уилям (Вилхелм) Завоевателя, и да оцени значението на този средновековен документ. (Представяне: седмицата между 2 и 6 ноември) (б, в)
    5.    „С меч в името Христово”. Докладът трябва да представи историята на един от военно-монашеските ордени (по избор) и да даде оценка на това специфично за Запада явление. (Представяне: седмицата между 4 и 8 януари) 
    6.    „Рицарският турнир”. Докладът трябва да представи рицарски турнир по избор и да оцени значението му, както и въздействието на символите и мероприятията, характерни за съответния турнир. (Представяне: седмицата между 4 и 8 януари)
    7.    „Ренесансовият човек”. Докладът трябва да представи непопулярен ренесансов деец и неговия принос за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 11 и 15 януари) (в)
    8.    „Николо Макиавели и ренесансовата политика”. Докладът трябва да представи основните възгледи на Макиавели за добрия политик и за политиката като цяло и да даде оценка дали тези възгледи са актуални и днес. (Представяне: седмицата между 11 и 15 януари) (в)
    9.    „Шедьовър от епохата на Реформацията“. Докладът трябва да представи произведение на изкуството (архитектура, живопис, книгопечатане, скулптура и т.н.), което ученикът смята за шедьовър. (Представяне: седмицата между 18 и 22 януари) (а, б, в)
    10.    „Специфики на калвинизма”. Какво отличава калвинизма от останалите разновидности на протестантството и какво влияние има това направление върху развитието на западноевропейската култура и цивилизация. (Представяне: седмицата между 18 и 22 януари) (а)

                 II учебен срок:

    11.    „Един философ от епохата на Просвещението”. Докладът трябва да представи основните възгледи на философ от епохата на Просвещението по избор и да даде оценка на влиянието му върху развитието на западноевропейската философия и/или култура. (Представяне: седмицата между 8 и 12 февруари) (в)
    12.    „Развитие на енциклопедизма в епохата на Просвещението”. Докладът трябва да очертае основните моменти от развитието на енциклопедизма и да даде оценка за значението на това движение за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 18 и 12 февруари) (а, б, в)
    13.    „Академията в епохата на Просвещението”. Докладът следва да представи Академия по избор и да оцени въздействието ѝ върху цялостното развитие на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 8 и 12 февруари) (а, б, в)
    14.     „Терорът по време на Френската революция”. Докладът трябва най-общо да представи терора по време на Френската революция и да посочи причините и последиците за Франция и Европа. (Представяне: седмицата между 15 и 19 февруари) (б, в)
    15.    „Университетът през XIX век”. Докладът трябва да представи западноевропейски университет по избор и да оцени влиянието му върху културата като цяло. (Представяне: седмицата между 22 и 26 февруари) (а, в, г)
    16.    „Концепциите за нацията”. Докладът трябва да представи и защити една от многобройните концепции за значението на понятието „нация”. (Представяне: седмицата между 7 и 11 март) (а, б, в, г)
    17.    „Геният на национализма”. Докладът трябва да представи личност допринесла за развитието на националистическите идеи в Западна Европа и да оцени приноса на личността за цялостното развитие на културно – историческия процес. (Представяне: седмицата между 7 и 11 март) (а, б, в, г)
    18.    „Индустриалният град”. Докладът следва да представи индустриален град по избор. Акцентът трябва да бъде върху градската среда, социалната структура и културните различия между отделните градски прослойки. (Представяне: седмицата между 14 и 18 март) (а, в)
    19.    „Геният на романтизма“. Докладът трябва да представи деец на романтизма или негово/нейно произведение, което според ученика да отразява в най-голяма степен идеите на новата епоха. (Представяне: седмицата между 14 и 18 март) (б, в, г)
    20.    „Расизмът”. Докладът трябва да представи идеите на някой от основоположниците на расизма и да оцени влиянието им върху развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 28 март и 1 април) 
    21.    „Моята скъпа колония”. Докладът следва да представи колония на някоя от западноевропейските държави по избор и да оцени влиянието върху местното население и върху местната култура. (Представяне: седмицата между 28 март и 1 април) (б, в, г)
    22.    „Футболът – раждането на една легенда”. Докладът трябва да проследи зараждането на футболната игра и да оцени значението на този нов феномен в европейското културно пространство. (Представяне: седмицата между 5 и 8 април) (б, в, г)
    23.    „Първата световна война и утвърждаването на стереотипите за западноевропейските народи”. Докладът трябва да представи стереотипните представи за отделните западноевропейски народи, които се пораждат или засилват по време на Първата световна война и да оцени значението им за по-сетнешния развой на историческия процес. (Представяне: седмицата между 11 и 15 април) (б, в)
    24.    „Пропагандата на Третия райх”. Докладът трябва да представи обзор на пропагандните методи на Райха и да оцени значението им за развитието на германското общество и за избухването на Втората световна война. (Представяне: седмицата между 18 и 22 април) (в)
    25.    „Моята борба – значението на една книга”. Докладът трябва накратко да представи книгата „Моята борба” на Адолф Хитлер и да оцени значението ѝ за развитието на културно – историческия процес в Германия и Европа. (Представяне: седмицата между 25 и 29 април) (б)
    26.    „Символите на Фашистка Италия”. Докладът трябва да представи основните символи използвани от фашистите в Италия и да оцени въздействието им върху италианския народ. (Представяне: седмицата между 2 и 6 май) (в, г)

    01 януари 2016

    Честита Нова 2016-та година!



    Нека Новата 2016-та година Ви донесе крепко здраве, много щастие, хиляди усмивки и незабравими мигове с любимите хора, постоянен късмет и успехи във всяко начинание!

    Пожелавам Ви да бъдете смели, вдъхновени и разумни и да превърнете мечтите си в реалност!

    Felix sit annus novus! 

    25 декември 2015

    Весела Коледа!


    Желая Ви крепко здраве, много късмет, истинско щастие и всеки ден да покорявате поне по един връх!

    Пожелавам Ви винаги да бъдете обградени от хората, които обичате и които Ви обичат!

    Нека Рождество Христово Ви донесе много радост, семеен уют и вяра в доброто!

    Нека на този светъл празник повярваме, че чудесата са възможни!

    04 декември 2015

    Англия и Франция – оформяне на специфичната култура на крайния европейски Запад

    1. Англосаксонските кралства и борбите с нашествениците от Севера
    A) Англосаксонските кралства и епохата на Хептархията
    • Хептархията (500 – 850): Есекс, Съсекс, Уесекс (сакски); Източна Англия, Мърсия, Нортумбрия (англи); Кент (юти)
    • Християнизацията на англосаксонските кралства (ок. 600 – 650 година)
    • Развитие на елитарна култура на английски език по времето на крал Алфред Велики (871 – 899)
    Б) Нападенията на норманите/викингите
    • Кнут Велики (985 – 1035) – крал на Англия (1016), Дания (1018), Норвегия (1028)
    • Битката при Стамфорд бридж (25 септември 1066 година)
    2. Норманското господство в Англия
    А) Уилям Завоевателя (1066 – 1087)
    • Херцог на Нормандия (1035 – 1087) и крал на Англия (1066 – 1087)
    • Битката при Хейстингс (14 октомври 1066 година)
    • „Книга на Страшния съд”; реформи по френски образец; съчетание на англосаксонски традиции с норманско-френска феодална система
    • Въвежда се принципът „Всички васали са васали на краля
    Б) Значение на норманското господство за развитието на Англия
    • Положителни последици: създаване на централизирана държава с ефективни армия и администрация и с законодателство близко до континенталните норми; преодоляване на културната изолация на Англия и възможност за културен синтез
    • Отрицателни последици: английският език се превръща в език на простолюдието, а елитарната култура се създава на латински и/или старофренски език; англосаксите почти не участват в управлението на държавата, тъй като почти всички важни постове са заети от нормани и техните приближени, дошли от Франция; историята на Англия за дълго време става част от френската история и катаклизмите във Франция се отразяват директно и върху Англия
    3. Англия под властта на Плантаженетите (1154 – 1399)
    А) „Анжуйската империя”
    • Анжуйската империя има огромни владения от двете страни на Ламанша, като понякога владетелите от династията на Плантаженетите са по-заинтересовани от това, което се случва във Франция, отколкото от самата Англия
    • Участие в III кръстоносен поход
    • Експанзия към Уелс и Ирландия
    Б) „Великата харта на свободите” (15 юни 1215 година) и появата на английския парламент
    • крал Джон Безземни (1199 – 1216) и подписването на „Великата харта на свободите”
    • Оформяне на двукамарния английски парламент – камара на лордовете и камара на общините
    В) Поява на първите университети в Англия
    • Оксфорд (1167г.)
    • Кеймбридж (1209г.)
    4. Франция на Капетингите (987 – 1328)
    А) Класически феодализъм и политическа разпокъсаност
    • Франция се превръща в най-типичната феодална монархия
    • Важи с пълна сила принципът „Васалът на моя васал не е мой васал
    Б) Опити за укрепване на кралската власт
    • Луи VI (1108 – 1137) става сеньор на Париж и цялата област Ил дьо Франс
    • Филип II Огюст (1180 – 1223) победил Плантаженетите, създал кралски съвет, пътуващи инспектори и дарувал много харти за самоуправление на градовете
    • Луи IX (1226 – 1270) оформил парижкия парламент като основен съдебен орган (кралски съд), сече стандартизирани монети наречени „златен луидор“, участва активно в кръстоносните походи
    В) Съсловната монархия
    • Филип IV Хубави (1285 – 1314): създава Генералните щати (1302г.) и има основна заслуга за тъй наречения „Авиньонския плен“ (1309 – 1376/7) на Папството
    5. Стогодишната война (1337 – 1453) и последиците от нея
    А) Последиците за Англия
    • Намаляване на населението, основно заради чумата (1348 – 1349) и жертвите на войната
    • Освен това има селски бунтове (например този на Уот Тайлър от 1381 година)
    • Война на розите (война за английската корона между династиите Йорк и Ланкастър
    • Начало на управлението на Тюдорите (1485г.) – умиротворяване на Англия и начало на Новото време
    Б) Последици за Франция
    • Стабилизиране на централната власт (династия Валоа)
    • Почти пълно ликвидиране на английските владения на континента и отделяне на Франция и Англия, които вече тръгват по различни пътища на развитие
    • Присъединяване до края на XV век на Бургундия, Прованс и Бретан при Луи XI (1461 – 1483) и превръщане на Франция в най-голямата централизирана европейска държава в тази епоха
    6.    Готическото изкуство
    • Готиката като стил в изкуството започва своето развитие през XII век във Франция. Най-напред готиката се оформя като стил в архитектурата и постепенно след това навлиза и в останалите изкуства.
    • Първата готическа сграда е базиликата „Сен Дени“ в Париж, която е окончателно завършена през 1144 година. 
    А) Готическите катедрали
    • Готическите катедрали имат формата на латински кръст и, макар да има някои локални специфики, винаги са устремени към небето и разчитат повече на вертикалната ос, а не на хоризонталната.
    • За украсата на готическите катедрали се използват витражи, богата пластична украса (екстериорна и интериорна), стреловидни и кръстосани арки. 
    • Някои класически примери на готическата религиозна архитектура във Франция и Англия са катедралите в: Шартр, Света Богородица в Париж, Тул, Амиен, Руан (Франция); Кентърбъри, Солсбъри, Питърбъро, Ексетър и Манчестър (Англия).
    Б) Светското приложение на готическото изкуство
    • Строят се предимно обществени сгради, тъй като светската готика също като катедралите изисква много средства и време. Обикновено се изграждат дворци, замъци, кметства, часовникови кули или други представителни градски сгради.
    • Примери за светско приложение на готическото изкуство са кметствата на Талин, Ауденарде и Торун. Също така Камбанната кула в Брюж и Палацо Векио във Флоренция. 
    • Класически примери за светска готическа архитектура във Франция и Англия са: крепостните стени на градовете Каркасон и Йорк; сградите на университетите в Оксфорд и Кеймбридж; папският дворец в Авиньон и мостът Валентре в Каор.