26 март 2014

Новата политическа култура след Френската революция

1. Имперската идея и нейният крах
  • Управление на Наполеон Бонапарт и Първата империя във Франция (18 май 1804 – 6 април 1814; 20 март 1815 – 22 юни 1815)
  • Виенският конгрес - налагане на принципа на легитимизма и създаване на концерта на Великите сили
  • Втората империя във Франция, Австро-Унгария, Вторият германски райх, Третият германски райх – примери за реализация на имперската идея (новото значение на понятието „империя”)
2. Консерватизмът на XIX век
  • Едмънд Бърк (1729 – 1797)
  • Жосеф – Мари дьо Местр (1753 – 1821); Луи дьо Боналд (1754 – 1840)
  • Йохан Хердер (1744 – 1803); Клеменс фон Метерних (1773 – 1858)
3. Либерализмът на XIX век
  • Джон Стюарт Мил (1806 – 1873)
4. Левите идеи
А) Социализъм
  • Робърт Оуен (1771 – 1858); Анри дьо Сен-Симон (1760 – 1825)
  • Пиер – Жозеф Прудон (анархист; 1809 – 1865)
Б) Комунизъм
  • Карл Маркс (1818 – 1883) и Фридрих Енгелс (1820 – 1895)

20 март 2014

Френската революция – културни проекции

1. Френската революция
А) Причини
  • Просвещенската философия - идеите на Волтер, Монтескьо и Русо
  • Съсловната система
  •  Финансовата криза
Б) Начало и ход на революцията
  • Свикване на Генералните щати (5 май 1789г.)
  • Щурмът на Бастилията (14 юли 1789г.)
  • Декларация за правата на човека и гражданина (26 август 1789г.)
2. „Терорът” по време на Френската революция
  • 10 август 1792г. атака на Тюйлери; Луи XVI е екзекутиран на 21 януари 1793 година; 
  • Управлението на Якобинците (5 септември 1793 до 28 юли 1794)
3. Директорията (2 ноември 1795 – 10 ноември 1799)
  • Двукамарен парламент и петима директори; Нова конституция
4. Износът на революционни идеи
  • Символиката на Френската революция: мотото "Liberté, égalité, fraternité" (Свобода, Равенство, Братство); френският трикольор/трибагреник (синьо-бяло-червено); фасции; шапка на Свободата (пилеус); дърво на Свободата (бряст); Херакъл
5. Френската революция и изкуството
Неокласицизъм:
  • Живопис: Жак-Луи Давид; Жан Огюст Доминик Енгър; Асмус Якоб Карстенс, Анжелика Кауфман
  • Скулптура: Жан Антоан Удон, Антонио Канова, Йохан Готфрид Шадов
  • Архитектура: Жан-Франсоа Шалгрен, Карл Фридрих Шинкел, Робърт Адам, Джон Соун, Лауринас Гуцевичюс

03 март 2014

Честит 3 март!


   На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Този договор слага край не само на една кръвопролитна война, но и на петвековното османско иго над нас българите и над бащината ни земя. Мнозина историци, общественици и политици от тогава до днес се опитват да ни внушат, че едва ли не свободата ни е дадена даром, че не сме били дорасли за нея и едва ли я заслужаваме. Ние обаче помним, че за тези 5 века робство десетки и дори стотици хиляди българи се ратуваха всячески за защитата на народа ни и за българското име. Помним, че всички наши възрожденски герои живяха, бориха се и умряха за Свободна и Независима България и за благоденстващ български народ. Помним и всички светци и мъченици, осветили с кръвта си българската земя, по време на въстанията срещу османското иго. Помним героите от април 1876 година и тяхната саможертва в името на България. Помним и героите от Руско-турската война, които показаха и на съюзници и на врагове, че българинът знае как да воюва, знае как да побеждава и когато е обграден отвсякъде с врагове, знае как да мре, за да защити своите сънародници и своята свята земя.

   Благодарение на всички тези познати и непознати по име български герои на 19 февруари (3 март) е подписан предварителният мирен договор в Сан Стефано. Той предвижда възстановяването на българската държавност в граници почти напълно покриващи българското етническо землище на Балканите:

   Но не територията, т.е. хилядите квадратни километри свещена, напоявана с кръвта и потта на дедите ни българска земя, е онова което превръща Санстефанска България в идеал за поколения българи. Не! Санстефанска България се превръща в идеал, заради възможността българският народ отново да заживее в своя собствена държава и самостоятелно да кове съдбините си, съревновавайки се с всички останали европейски и световни народи, за да покаже с действията, идеите и успехите си какво място под слънцето заслужава. Нашите предци бяха обсебени от идеята да докажат на себе си, на Европа и на целия свят, че България е велика, заради великите люде, които я обитават и всеки ден камък по камък съграждат снагата ѝ. Те искаха честно и открито да се конкурират в различни сфери с останалите народи и да покажат, че и ние българите имаме какво да дадем на света. И те успяха!

   За съжаление днес онзи идеал е отдавна изтлял. В сърцата и умовете на днешните българи сякаш почти няма място за идеали. Днес всеки се бори за своето оцеляване, забравил заветите на дедите и надяващ се да оцелее до следващата заплата, до другия месец. Това не е само защото живеем в много тежки битови, икономически и социални условия, това до голяма степен се дължи и на самите нас и на факта, че вече нямаме национален идеал, който да ни дава сили да се борим всеки ден, да постъпваме честно и достойно, да не се опитваме да хитруваме на дребно. Нуждаем се от нещо, което отново да ни обедини, нещо което да ни върне увереността в думите: "Съединението прави силата". Такова нещо може да бъде само нашата държава - България! Тя е единственият залог за сигурността, личното и обществено щастие и благоденствието на българския народ като цяло и на всеки един български гражданин по отделно. Време е да си припомним, че можем да бъдем истински щастливи само тогава, когато се грижим за държавата и сънародниците си и живеем в общество, което не гледа как да се раздели, а как да се обедини в изпълнение на общата, на националната цел!

   Пожелавам си на този ден да си припомним завета на всички наши възрожденски герои, да се обединим и да не спираме никога да се борим за своята Родина! Нека подвигът на дедите ни дава сили и посока на нашата борба за силна, свободна, независима и благоденстваща България!

Поклон пред героите!

Да живее Свободна България!

01 март 2014

Честита баба Марта!


Бъдете живи и здрави, бели и червени, румени и засмени! 

Нека късметът, радостта, щастието и успехите Ви съпътстват винаги!

24 февруари 2014

Просвещението – влияние върху културната история на Западна Европа

1. Терминология и хронология
А) Терминът „Просвещение”
  • На френски – Lumières, на английски - Enlightenment, на немски - Aufklärung
Б) Хронологичен обхват на епохата на Просвещението
  • от 1701 до 1800 година; от 1715г. (смъртта на Луи XIV) до 1815 (Виенския конгрес); от средата на XVII век до 20-те години на XIX век
2. Философията в епохата на Просвещението
А) Бумът на философски идеи
  • Томас Хобс, Джон Лок (1632 – 1704), Адам Смит (1723 – 1790)
  • Волтер (1694 – 1778), Монтескьо (1689 – 1755)
Б) Идеята за обществения договор
  • Жан-Жак Русо (1712 – 1778)
3. Енциклопедизмът
  • Дени Дидро (1713 – 1784) издава 28 тома „Енциклопедия” между 1751 и 1772 година.
4. Развитие на науката в епохата на Просвещението
А) Големите учени и техните открития
  • Исак Нютон (1642 – 1726) – закон за всемирното привличане; закони за движението (механиката); развитие в астрономията (откриване на нови планети; угаснали звезди и т.н.)
  • Антоан Лавоазие (1743 – 1794) – ролята на кислорода при горене и дишане; запазване на веществото при химични реакции; състав на въздуха и водата
Б) Появата на Академии в епохата на Просвещението
  • Германска академия на науките Леополдина (1.1.1652); Британско кралско научно дружество (28.11.1660); Френска академия на науките (1666); Кралско общество на Единбург (1737; 1783); Кралска шведска академия на науките (2.06.1739); Кралско норвежко общество за науки и книжнина (1760)
5. Образованието по време на Просвещението
А) Училища и университети
  • Създаване и поддържане на училищната мрежа в различните региони на Западна Европа. Образованието в католическа и протестантска Европа.
  • Университетите по време на Просвещението - центрове за развитие на науката, образованието и книжнината
Б) Книгопечатането
  • Поява на много научни и научнопопулярни списания и вестници; публикуване на много книги (голяма част от тях са научни или научнопопулярни). Поява на множество частни, университетски и обществени библиотеки.
6. Просветеният абсолютизъм
А) Просветените монархии
  • Фридрих II Велики (1740 – 1786) – Прусия; Карлос III (1759 – 1788) – Испания; Густав III (1771 – 1792) – Швеция; Йозеф II (1764 – 1790) – Австрия
Б) Дворовете на просветените монарси
  • Поява и разпространение на стила "Рококо"
  • Живопис: Жан-Антоан Вато, Франсоа Буше, Жан-Оноре Фрагонар, Уилям Хогарт, Томас Гейнзбъроу
  • Скулптура: Етиен Морис Фалконе, Жан-Батист Лемоан
  • Архитектура: Франческо Растрели, Филип де Ланге, Франсоа дьо Кувийе, Георг Кнобелсдорф
  • Музика: Жан-Филип Рамо, Луи Клод Дакен, Карл Филип Бах
     

18 февруари 2014

Реформацията и отражението ѝ върху западноевропейската култура

1. Началото на Реформацията
А) Причини
  • Кризата в католическата църква (Авиньонският плен; индулгенциите; разгулният живот)
  • Позицията на някои светски владетели и желанието им за повече автономия по отношение на църквата в собствените им земи.
Б) Поява на нови идеи
  • Джон Уиклиф (1330 – 1384); Ян Хус (1369 – 1415)
В) Тезисите на Мартин Лутер (31.10.1517г.)

2. Успехът на Реформацията
  • Войната между Шмалкалденската лига и император Карл V
  • Аугсбургски мир (1555): „На когото е властта, на него е и вярата”
А) Лутеранство
  • Има епископи и архиепископи; няма целибат; има духовенство; запазва се част от литургията; владетелят назначава клира
  • Разпространява се в: северната част на Свещената Римска империя на германската нация, Скандинавия и Прибалтика
Б) Калвинизъм
  • доктрина за предестинацията (предопределението); ролята на конгрегацията; презвитери; липса на същинско духовенство; силно иконоборство; догматизъм
  • Разпространява се в: Швейцария, Нидерландия, Шотландия, Новия свят
В) Англиканската църква
  • Създадена е от крал Хенри VIII (1491 – 1547); От 1529 година е върховен глава на английската църква.
  • Основно мото: "Catholic and Reformed"; в някои епархии има целибат за свещениците до XIX век; запазва се църковната организация и литургията; няма абатства.
  • Разпространява се в: Англия, Новия свят, Австралия, Азия
3. Реформацията и изкуството
  • Печатна преса; множество печатни произведения
  • Живописци: Лукас Кранах Стария, Кранах Младия, Холбайн; Питър Брьогел Стария; Лукас ван Лейден; Якоб ван Ройсдал
4. Контрареформацията и изкуството
  • Тридентският събор (1545 – 1563)
  • Барок: Ранен (ок. 1590 – 1625); Висок (ок. 1625 – 1660); Късен(ок. 1660 - 1725)
  • Живопис: Караваджо; братя Карачи; Петер Паул Рубенс; Рембранд; Никола Пусен
  • Скулптура: Джовани Лоренцо Бернини; Пиер льо Гро; Хуан де Меса; Грегорио Фернандез
  • Архитектура: Бернини; Кристофър Рен; Франческо де Санктис; Франсоа Мансар; Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах; Йохан Лукас фон Хилдебранд
  • Музика: Клаудио Монтеверди, Антонио Вивалди, Георг Хендел, Йохан Себастиан Бах
  • Тридесетгодишната война (1618 – 1648) и новата религиозна карта на Западна Европа

16 януари 2014

Културата на ренесансова Европа

1. Епохата на Ренесанса
А) Терминология
  • Леонардо Бруни, Вазари, Жул Мишле, Якоб Буркхарт
Б) Хронология
  • Продължава от XIV до началото на XVII век (в Италия от XIV до XVI век; в някои части на Западна Европа (Франция, Испания, Англия, Нидерландия) от XV до XVII век); започва във Флоренция през XIV век
В) Значение
  • Ренесансът е преход от Средновековието към Новото време. 
  • Хуманизъм, антропоцентризъм, индивидуализъм
2. Ренесансовото изкуство
А) Литературата
  • Данте, Петрарка, Бокачо
  • Сервантес, Шекспир, Рабле
Б) Изящните изкуства
  • В живописта – промяна на сюжетите (обръщане към античното наследство и митологията); нови жанрове (индивидуален и групов портрет); нови техники (въвеждане на перспективата, триизмерни фигури, сфумато, киароскуро); нови материали за рисуване (маслени бои, платно).
  • В архитектурата – връщане към античното наследство (купол, колонада, арки, мрамор, симетрия и т.н.).
  • В скулптурата – връщане към формите на класическата елинска скулптура. Пропорционалност на тялото, изразителност на лицето, калокагатия.
  • Архитектура: Брунелески, Алберти, Браманте, Микеланджело, Паладио
  • Живопис: Джото, Мазачо, Леонардо, Рафаело, Тициан
  • Скулптори: Донатело, Микеланджело
3. Политика и наука в епохата на Ренесанса
А) Ренесансовата политика
  • Влиянието на Николо Макиавели и неговото произведение "Владетелят".
Б) Науката в епохата на Ренесанса
  • Николай от Куза; Николай Коперник; Леонардо да Винчи; Андреас Везалий; Йохан Кеплер; Галилео Галилей; Тихо Брахе; Йоханес Гутенберг
  • Влияние на Великите географски открития върху развитието на географията и науката като цяло