14 октомври 2014

Въведение в средновековната западноевропейска култура

1. Терминология
А) Култура
  • Дефиницията на ЮНЕСКО за понятието "култура" е следната: „Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията”.
Б) Средновековие
  • Леонардо Бруни (ок. 1370 – 1444) пръв използва триделната периодизация на историята: Античност – Средновековие – Ново време (Модерна епоха)
  • Терминът "Средновековие" за първи път се среща на латински под формата „media tempestas” през 1469 година.
2. Периодизация на Средновековието
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)
  • Предложения за начало на Средновековието: 313 г. (Медиолански едикт); 410 г. превземането на Вечния град от готите на Аларих; 476 г. (краят на Западната Римска империя); 565 г. (краят на управлението на имп. Юстиниан I); появата на исляма (началото на VII век)
Б) Същинско (Зряло) средновековие (приблизително от 1000 до 1300 година)
  •  Свързано е с бързо нарастване на населението на Стария континент и с налагането на феодализма като основна система в западноевропейското общество. 
  • Характерни са Кръстоносните походи и развитието на науката и изкуството.
В) Късно средновековие (приблизително от 1300 до 1453/1492 година)
  • Намаляване на населението: Великият глад (1315 – 1317); пандемията „Черната смърт” (1346 – 1353); множество въстания и военни конфликти; Авиньонският плен на Папството (1305 – 1378)
  • Голяма разлика между Европа на юг и на север от Алпите
  • Локално започва още по-сериозно развитие в сферата на науката и изкуството. Ренесансът.
  • Предложения за край на Средновековието: 1450г. (създаването на печатната преса от Йоханес Гутенберг); 1453г. (завладяването на Константинопол и краят на Стогодишната война); 1492г. (откриването на Новия свят и краят на Реконкистата в Испания); 1517г. (началото на протестантизма)
3. Формиране на средновековната западноевропейска цивилизация
А) Политическа сфера
Б) Икономическа сфера
В) Социална сфера
Г) Религиозна сфера
4. Историографски проблеми и концепции
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”
  • Едуард Гибън и неговата книга „Залез и упадък на Римската империя” (1776 – 1788) 
  • Проблеми и сблъсъци между френската и немската историографии през XIX век – варварите разрушават реда и цивилизацията или варварите носят нещо ново и добро? 
Б) Идеите за постепенна трансформация и еволюция
  • Идеята се ражда в годините след Втората световна война и според нея Римската империя постепенно се трансформира и е наследена от Варварските кралства, които запазват редица съществени римски институции и структури.

23 септември 2014

Доклади по История на културата

Представям на Вашето внимание примерни заглавия и кратки анотации на докладите, които бих искал да разработите в рамките на учебната година. Нека всеки си избере по един доклад и да ми пише на електронната поща коя тема си е харесал (можете, разбира се, да ми кажете и лично коя тема предпочитате в срок до 15 октомври). Ако имате предложения за други теми, които са Ви по-интересни, ще се радвам да ги обсъдим. Всеки трябва да подготви най-малко един доклад в рамките на учебната година.

Оформлението на докладите е по Ваша преценка, като времетраенето за представяне пред класа не бива да надвишава 10 - 15 минути (около 3 стандартни печатни страници). В края на писмената версия на всеки доклад следва да представите използваните източници.

В настоящия списък в скоби е отбелязана ориентировъчно седмицата за която трябва да е подготвен докладът, а във втората скоба са показани паралелките, в които даденият доклад все още е свободен.

За всички възникнали въпроси можете да пишете на електронната ми поща.

Теми за докладите по "История на културата":

I учебен срок:

1. „Градът в северната част на Западна Европа през Средновековието”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 20 и 24 октомври) (в, г)
2. „Градът в южната част на Западна Европа през Средновековието”. Докладът се прави за град по избор в определената от заглавието част на Западна Европа. Целта е да се акцентира върху градския облик, икономиката, културата и социалната структура. (Представяне: седмицата между 20 и 24 октомври) (б)
3. „Митът за Свещената Римска империя”. Докладът трябва да изследва пропагандното използване на образа на Свещената Римска империя в Новото време или в Съвременната епоха. (Представяне: седмицата между 27 и 31 октомври) (б, в)
4. „Книгата на страшния съд”. Докладът трябва да представи най-общо тъй наречената „Книга на страшния съд”, съставена в Англия по заповед на Уилям (Вилхелм) Завоевателя, и да оцени значението на този средновековен документ. (Представяне: седмицата между 3 и 7 ноември)
5. „С меч в името Христово”. Докладът трябва да представи историята на един от военно-монашеските ордени (по избор) и да даде оценка на това специфично за Запада явление. (Представяне: седмицата между 17 и 21 ноември) (в)
6. „Рицарският турнир”. Докладът трябва да представи рицарски турнир по избор и да оцени значението му, както и въздействието на символите и мероприятията, характерни за съответния турнир. (Представяне: седмицата между 17 и 21 ноември) (в)
7. „Ренесансовият човек”. Докладът трябва да представи някой по-непопулярен ренесансов деец и неговия принос за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 1 и 5 декември) 
8. „Николо Макиавели и ренесансовата политика”. Докладът трябва да представи основните възгледи на Макиавели за добрия политик и за политиката като цяло и да даде оценка дали тези възгледи са актуални и днес. (Представяне: седмицата между 8 и 12 декември)
9. „Специфики на калвинизма”. Докладът трябва да отговори на въпроса: "Какво отличава калвинизма от останалите разновидности на протестантството и какво влияние има това направление върху развитието на западноевропейската култура и цивилизация?". (Представяне: седмицата между 15 и 19 декември) (а)
10. „Един философ от епохата на Просвещението”. Докладът трябва да представи основните възгледи на философ от епохата на Просвещението по избор и да даде оценка на влиянието му върху развитието на западноевропейската философия и/или култура. (Представяне: седмицата между 12 и 16 януари) (а, б)
11. „Развитие на енциклопедизма в епохата на Просвещението”. Докладът трябва да очертае основните моменти от развитието на енциклопедизма и да даде оценка за значението на това движение за развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 12 и 16 януари) (а, б)
12. „Академията в епохата на Просвещението”. Докладът следва да представи Академия по избор (създадена през XVII или XVIII век) и да оцени въздействието ѝ върху цялостното развитие на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 19 и 23 януари) (а, б)

II учебен срок:

13.  „Терорът по време на Френската революция”. Докладът трябва най-общо да представи терора по време на Френската революция и да посочи причините и последиците за Франция и Европа. (Представяне: седмицата между 9 и 13 февруари) (а, б)
14. „Университетът през XIX век”. Докладът трябва да представи западноевропейски университет по избор и да оцени влиянието му върху културата като цяло. (Представяне: седмицата между 23 и 27 февруари) (а, б, г)
15. „Концепциите за нацията”. Докладът трябва да представи и защити една от многобройните концепции за значението на понятието „нация”. (Представяне: седмицата между 2 и 6 март) (в, г)
16. „Геният на национализма”. Докладът трябва да представи личност, допринесла за развитието на националистическите идеи в Западна Европа, и да оцени приноса на тази личност за цялостното развитие на културно – историческия процес. (Представяне: седмицата между 2 и 6 март) (а, б, г)
17. „Индустриалният град”. Докладът следва да представи индустриален град по избор. Акцентът трябва да бъде върху градската среда, социалната структура и културните различия между отделните градски прослойки. (Представяне: седмицата между 16 и 20 март) (б, в, г)
18. „Расизмът”. Докладът трябва да представи идеите на някой от основоположниците на расизма и да оцени влиянието им върху развитието на западноевропейската култура. (Представяне: седмицата между 30 март и 3 април) (г)
19. „Моята скъпа колония”. Докладът следва да представи колония на някоя от западноевропейските държави по избор и да оцени влиянието върху местното население и върху местната култура. (Представяне: седмицата между 30 март и 3 април) (б)
20. „Футболът – раждането на една легенда”. Докладът трябва да проследи зараждането на футболната игра и да оцени значението на този нов феномен в европейското културно пространство. (Представяне: седмицата между 6 и 10 април)
21. „Първата световна война и утвърждаването на стереотипите за западноевропейските народи”. Докладът трябва да представи стереотипните представи за отделните западноевропейски народи, които се формират или утвърждават по време на Първата световна война и да оцени значението им за по-сетнешния развой на историческия процес. (Представяне: седмицата между 13 и 17 април) (а, б, в, г)
22. „Пропагандата на Третия райх”. Докладът трябва да представи обзор на пропагандните методи на Райха и да оцени значението им за развитието на германското общество и за избухването на Втората световна война. (Представяне: седмицата между 20 и 24 април)
23. „Моята борба – значението на една книга”. Докладът трябва накратко да представи книгата „Моята борба” на Адолф Хитлер и да оцени значението ѝ за културната история на Германия и Европа. (Представяне: седмицата между 20 и 24 април) (б)
24. „Символите на Фашистка Италия”. Докладът трябва да представи основните символи, използвани от фашистите в Италия, и да оцени въздействието им върху италианския народ. (Представяне: седмицата между 27 април и 1 май) (а, б, в)

Препоръчителна литература

Това са основните монографии, които Ви препоръчвам с оглед на подготовката Ви по "История на културата" в XII клас:

1. Алпатов, Михаил. История на изкуството, т. I – IV, София, 1981 – 1983
2. Бицилли, Петър. Въведение в световната история, София, 2007
3. Бицилли, Петър. Увод в изучаването на новата и най-новата история: Опит за периодизация, София, 1993
4. Браун, Питър. Светът на Късната античност, София, 1999
5. Буркхарт, Якоб. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия, София, 1987
6. Вачкова, Веселина; Нинов, Васил и Борисова, Теодора. В търсене на истинското Средновековие, София, 2009
7. Гаврилов, Борислав. История на Новото време, София, 2011
8. Драганов, Драгомир. Записки по политическа история на Европа и САЩ през съвременната епоха, Велико Търново, 2006
9. Драганов, Драгомир. Политически системи през ХХ век - демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм, София, 1998
10. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София, 1998
11. Николов, Йордан. История на Средновековния свят в 3 тома, София, 1999 – 2002
12. Пантев, Андрей и др. История на Новото време, София, 1994
13. Петков, Петко. Деветнадесетият век на Европа от Френската революция до Първата световна война, София, 2012
14. Петков, Петко. Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София, 2001
15. Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература, т. I – VIII, София, 2000 – 2013
16. Янакиев, Калин. Светът на Средновековието: генезис, история, общество, София, 2012

     Не очаквам да прочетете всички тези изследвания, но всеки, който има интерес към разглежданите проблеми, може да намери ценна информация в посочените изследвания. Все пак препоръчвам да прочетете поне книгите, които са болднати (т.е. оцветени са в по-тъмен цвят).

15 септември 2014

Честит 15 септември!



Честитя Ви Първия учебен ден за Новата 2014 - 2015 учебна година!

Желая Ви крепко здраве, много и постоянен късмет, отлични резултати и весели мигове през цялата учебна година!

Нека тази година си поставим още по-високи цели и нека постигнем резултати, които надминават поставените цели! Нека всичко това бъде съпроводено с много приятни мигове, весели моменти и усмивки!

На добър час!

 


06 септември 2014

Честито Съединение!

Точно преди 129 години една огромна несправедливост бе поправена. Храбрите ни предци не се преклониха пред волята и постоянните заплахи на тъй наречените "Велики сили" на тогавашния ден. Въпреки несправедливостите, извършени срещу нас българите в Берлин, и въпреки разпокъсването на майка България, нашите деди продължаваха искрено да вярват в делото на възрожденските ни будители. Идеалът за Целокупна и Независима България продължаваше да гори в умовете, душите и сърцата им и продължаваше да осмисля живота им. Така на 6 септември 1885 година бе направена първата крачка към осъществяването на националното обединение - Съединението на Княжество България с Източна Румелия!

 
Изоставени от всички свои "приятели" и "съюзници", българите сами осъществиха акта на своето Съединение. Те имаха не само смелостта, но и твърдостта и уменията, да постигнат всичко, което пожелаят. На 6 септември 1885 година дедите ни доказаха, че когато сме обединени няма сила способна да застане на пътя ни. Макар първоначално всички Велики сили и нашите балкански съседи да бяха против Съединението, българите продължиха да действат по набелязания план и не се уплашиха от заплахите чужди войски да навлязат на наша територия. Нашите деди бяха готови с челичени гърди да спрат всеки враг, навлязъл на родната ни земя. 

Само два дни по-късно княз Александър I призна акта от 6 септември и застана начело на Съединена България със следните думи: "Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България". Князът обещава: "Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона". За признаването на Съединението и неговата защита Александър I разчита само и единствено на българския народ. Ето и думите му: "Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни Отечество". И народът ни не разочарова своя княз. Напротив българите изумиха целия свят когато през ноември България бе нападната коварно в гръб от западния ни съсед - Кралство Сърбия. Същите онези българи, които сами осъществиха Съединението си, се изправиха на бранното поле и напълно разгромиха прехвалената сръбска армия. Всичко това бе възможно, понеже нашите предци помнеха великия завет, извезан и днес на герба ни:


Време е отново да си спомним завета на нашите деди и да осъзнаем, че наистина 
"Съединението прави силата"!


Поклон пред паметта на всички български герои, осъществили и защитили Съединението на Княжество България и Източна Румелия! 

Честит празник!

11 май 2014

Честит празник на Светите братя Кирил и Методий!

На 11 май 1851 година българският народ по инициатива на Найден Геров за първи път отбелязва с тържествено шествие празника на Св. Св. Кирил и Методий. От онзи далечен ден до днес този празник е олицетворение на българското и на българщината. На този ден ние празнуваме, излизаме по улиците и площадите на Родината ни и си спомняме за всички онези личности и събития, които ни карат да се гордеем, че сме българи. Припомняме си значението на делото на Светите братя, на техните ученици, на българските културни творци и гении, на българските будители и на всички онези, които и днес продължават да се грижат за съхранението и развитието на българската култура. Припомняме си и ги славим с песните и химните, създадени за тях!

 
 
Празникът на Св. Св. Кирил и Методий е празник на целия български народ. Делото на солунските братя и техните ученици и последователи е с основен принос за изграждането на средновековната българска култура и за утвърждаването ѝ като водеща сред културите в Югоизточна Европа. Нашият език е един от основните стълбове на народността и за неговото запазване са водени сериозни битки по време на Българското възраждане. Тази битка продължава и днес и от нас зависи да съхраним езика и културата си.  От нас зависи да възвисим културата си и отново да заемем челно място сред европейските народи.

11 май е и празник на Националната гимназия за древни езици и култури, носеща името "Константин Кирил Философ". Това училище е стълб на българската култура, крепост на българския дух и място, което винаги е обучавало и възпитавало отговорни граждани и искрени родолюбци. Пожелавам на всички ученици, учители, помощен персонал и ръководители да бъдат живи и здрави и неотклонно да следват своя път! Нека винаги се стремят към самоусъвършенстване и нека всеки ден научават по нещо ново, което да прилагат след това в живота! 

Честит празник!

06 май 2014

Честит Ден на Храбростта и Празник на Българската армия!

На този светъл ден народът ни почита всички знайни и незнайни герои отдали живота и смъртта си на една свята кауза - величието на България и благоденствието на българския народ. Предците ни живееха, работиха, радваха се и страдаха, бориха се и воюваха винаги и неизменно в името на Род и Родина. Любовта, а не омразата бе тяхната пътеводна светлина. Днес все повече българи забравят завета на дедите ни и се опитват сякаш самосиндикално да оцеляват, но празници като днешния идват, за да ни покажат, че ние все още сме една общност. 
Ние сме един народ!



Нашите възрожденски будители ни повтаряха, че "Съединението прави силата" и именно тази максима трябва да си припомним днес и да осъзнаем, че в обществото е същото като в армията - трябва всички да са добре и да спазват правилата, за да бъдеш добре и самият ти. Крайно време е да сложим край на разделението и да се опитаме да живеем заедно, ако не в хармония, то поне в синхрон, за да изградим една силна и благоденстваща България.

Празникът на Българската армия ни е особено скъп, тъй като още от началото на нашата история ние сме възприемали армията и държавата си като едно неразривно цяло. Доказателство за това е фактът, че българите са използвали термина "саракт" за означаване и на армията и на държавата си. Сакралната връзка между двете никога не е била разрушавана и ние винаги сме се гордели с героите, готови в миг на върховна опасност да презрат страха от смъртта и да защитят Родината и потомците си дори с цената на своя собствен живот. Не е случайно, че 6 май е едновременно Ден на Храбростта (т.е. празник на носителите на орден "За храбростъ" и празник на Българската армия. Българските войници, сержанти и офицери са герои! Всеки един от тях поотделно и всички заедно в редовете на българската армия. 


Продължавайки традицията от предходни години публикувам текста на един прекрасен български военен марш:

Шуми Марица
(актуален текст. Иван Вазов 1914)

Шуми Марица
окървавена.
Плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш
  с генерала наш.
В бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа —
хай към победа
славна да вървим!

Припев…

Лъвът Балкански
  в бой великански
  с орди душмански
води ни крилат.

Припев…

Млади и знойни,
  в вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем.

Припев…

Ний сме народа,
за чест, свобода,
за мила рода,
който знай да мре!

Припев…


Честит празник на всички военнослужещи, военни от запаса и резерва и ветерани от войните! Вие сте гордостта на България!