27 март 2011

Руско – турската освободителна война и мирните договори след нея

1. Опити за решаване на българския въпрос
А) БЦБО
Б) Цариградската посланическа конференция
В) Дипломатическа подготовка за война срещу Османската империя

2. Руско – турската освободителна война (1877 – 1878)
А) Подготовка
Б) Начало и ход на военните действия
В) Решителните победи на българското опълчение

3. Примирие и мирни договори
А) Одринско примирие (19 януари 1878г.)
Б) Санстефански предварителен мирен договор ( 19 февруари/ 3 март 1878г.)
В) Берлинският договор (1 юли 1878г.)

Домашна работа: Проучете кои територии остават извън българските граници според Санстефанския и Берлинския мирни договори!

Априлското въстание (1876г.)

1. Подготовка на въстанието
А) Гюргевският комитет
Б) Подготовка по революционни окръзи
В) Събранието в Оборище

2. Ход на въстанието и неговото потушаване
А) Въстанието в IV революционен окръг
Б) Въстанието в I революционен окръг
В) Въстанието във II и III революционни окръзи
Г) Четите на Христо Ботев, Таньо Стоянов и Сидер Грънчаров

3. Последици от Априлското въстание
А) Турските зверства и задълбочаването на кризата в Османската империя
Б) Международният отзвук

Домашна работа: Отговорете аргументирано на въпроса: „Успешно ли е Априлското въстание от 1876 година?”

Зараждане и отстояване на националната идея сред българите

1. Паисий Хилендарски

2. Новобългарската просвета
А) Елино - български училища - Свищов (1815), Котел (1819), Карлово (1826)
Б) Взаимни училища - Габрово (1835)
В) Класни училища - Копривщица (1846)
Г) Гимназии - Болград (1859)

3. Борба за самостоятелна българска църква
А) Ранни опити на българите за постигане на църковна независимост
  • бунтове срещу гръцките владици - Враца (1824г.), Самоков, Скопие, Стара Загора, Търново (1839г.)
  • прошения на Неофит Бозвели и Иларион Макариполски (1844г.)
  • построяване на храма "Св. Стефан" в Цариград (1849г.)
Б) Българският Великден - 3 април 1860 година
В) Ферман за учредяване на българската екзархия - 28 февруари 1870 година

Домашна работа: У, стр. 138, зад. 1, 4

Руско – турската война от 1877 – 1878 година

1. Цариградската конференция

2. Подготовка на Русия за войната

3. Ход на военните действия

4. Българското опълчение

5. Санстефански предварителен мирен договор

6. Берлинският мирен договор

-------------------------------------------------------------------------
Доклад

БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
В БОЕВЕТЕ ПРИ ШИПКА


1. Изникването на Шипка

Подвигът на опълченците при Стара Загора дал възможност на целия преден отряд да се оттегли към проходите на Стара планина и да спечели време, за да организира отбраната на планината. Отбраната на проходите била възложена на пет отряда, подчинени на генерал Радецки. Българското опълчение влязло в състава на Габровския отряд, командван от генерал Дерожински, със задача да пази най-важния Шипченски проход. В състава на отряда влизали: Опълчението, Орловският пехотен полк, 7 казашки сотни (отделение от 120 – 150 кавалеристи; в Русия числеността на сотнята е 128 конници), 2 полски и 2 планински батареи и пленените от предния отряд 2 турски оръдия.
Позицията на Шипченския проход била укрепена от турците. Тя била почти затворена от всички страни и представлявала малка крепост, дълга около един километър и широка около 500 метра. Най-достъпна била откъм изток и запад, защото там склоновете били по-полегати. Съобщението с тила ставало по шосето, което се спускало в една долина, която била обстрелвана от съседните височини. Обстрелвани били също всички близки долини, от където защитниците можели да си донесат вода. От 23-ти юли опълченците започнали да издълбават турските окопи, но било трудно, защото нямали достатъчно инструменти и почвата била камениста. Командването на войските на позицията от 24-ти юли поел генерал Столетов. Той намирал, че войските са недостатъчни за отбраната и поискал подкрепления, но генерал Радецки на разполагал с повече войски и му обещал до 5-и август да попълни загубите на Опълчението от Старозагорския бой.
Силите били разпределени така: 8 опълченски роти от 1-ва и 4-та дружини и 8 роти от Орловския полк заемали окопите на върха Свети Никола; 2-а, 3-а и 5-а опълченски дружини били в Източната укрепена група, срещу Малък Бедек; 8 орловски роти заемали Западната и Северната групи; оръдията били поставени в изработените окопи; в резерв били оставени 1 рота от Орловския полк и 4 планински оръдия.
Новоназначеният турски главнокомандващ решил да атакува, да се спусне в Северна България и да удари едновременно от три страни върху руските главни сили. Този план трябвало да бъде одобрен от Военния съвет в Цариград.
Сюлейман паша изгубил 20 дни след Старозагорския бой и едва на 31-и юли преминал в долината на р.Тунджа. На 4-и август планът бил одобрен и той решил да атакува най-напред най-важния Шипченски проход и, след като пробие отбраната на Стара планина, да разпростре действията си.
На 5-и август турците заели Казанлък, а на 7-и цялата турска армия се съсредоточила в района Казанлък – Енина. Защитниците на Шипка смятали, че техните сили са около 40 табора със съответно количество конница и артилерия. Всъщност турците били 56 табора, 5 ескадрона, 9 батареи, башибозушки отряди – всичко около 60, 000 души.
Генерал Столетов виждал, че малочисленият негов отряд не може отникъде да получи помощ. Той се надявал само на високия борчески дух на опълченците и затова ги събрал да им съобщи, че от участта на Шипченската позиция зависела съдбата на България и завършил своята прочувствена реч така:
“След битката при Стара Загора, Царете и цяла Русия гледат на вас като на храбри, неустрашими и самоотвержени юнаци. Аз вече донесох и скоро ще ни дойде помощ от Търново. Помнете, юнаци, че Царят и цяла Русия очакват от вас да защитите Шипченските позиции, а България чака вашата помощ за своето освобождение. Вие пък, юнаци, ще получите чест и слава, геройско име и права, каквито се падат на заслужили хора. За тази храброст вие ще се прославите по целия свят, а България ще бъде благодарна и ще се гордее с вас. След като се свърши войната, вие, юнаци, ще получите заслужена награда от вашето свободно Отечество. Навсякъде вам ще се дава първенство.”

2. Боят на 9-и август

Турците познавали добре прохода, защото доскоро той бил в техни ръце. На 8-и август Сюлейман паша заключил, че главният удар трябва да се нанесе от Малък Бедек и след това да се обхване позицията от двете страни. На 9-и той насочил една бригада по шосето срещу връх Св.Никола, а 2 бригади от избрани войници изпратил да заемат рида Малък Бедек и оттам да атакуват Източната група.
В 9 часа охраната открила турското настъпление. Опълченците били пропити от мисълта, че ако изпуснат от ръцете си Шипченската позиция, освободителното дело ще се разруши и чакали в окопите турските пълчища, решени на отбрана до край. Минутата била съдбоносна. Балкана, който не за пръв път бил свидетел на страшните борби на своите синове, очаквал до види отново как българинът умее да мре по неговите чукари.
Към 9 часа сутринта пукнала първата пушка. Тя проехтяла някак неуверено и страшно в прохода. Най-напред се показали ордите на черкезите. Те били достигнали по шосето площадката южно от Орлово гнездо. След тях вървяла пехотата, на която фесовете от далеч се червенеели. Затрещели пушките, забоботили топовете.
Към 11 часа турците предприели първата атака. След страховита трескотня от хиляди пушки, два табора с грозни викове “Аллах акбар” се понесли напред по стръмния склон на Св. Никола. Посрещнати със залпове и артилерийски огън, те скоро се разбъркали и избягали надолу.
Към 11 часа след пладне откъм Малък Бедек се показали 2 бригади на ударната колона. Турците се спуснали стремително към Източната група. Опълченците не можели с огън да спрат тази многобройна маса и тя стигнала до техните окопи. Нито един опълченец не мислел да напусне бойното си място – турците ударили върху стена от ножове, която им преграждала пътя. След кратък удар отстъпили, но се спрели близо до българските окопи. В това време пристигнали първите части от изпратения на помощ Брянски полк и числото на защитниците на позицията се увеличило до 8,000 души.
След половин час турците атакували Стоманената батарея. И тази тяхна атака била отблъсната с огън. Но турците изниквали отвсякъде. Позицията отново се задимила. Оръдията трещели неспирно. Вдигнатият прах, острата миризма на барутния дим и непоносимият пек на слънцето задушавали опълченците. Земята се тресяла и в хаоса на боя се чували стонове, тъпите удари на ножа, но всичко покривало победното “Ура”. Турците и този път отстъпили. Те се сринали в пропастта ужасени, увличащи задните редици. Само по-смелите от тях се спрели, след като били намерили мъртви пространства зад скалите и залегнали там. Тогава опълченците прибягнали към камъните. Те започнали да търкалят цели блокове, да хвърлят върху неприятеля попадналите им под ръка камънаци. Последните летели надолу, подскачали, повличали след себе си други, настигали турците, образували пътеки от трупове в редовете им и със страшен шум се сривали в пропастта. Капнали от умора, измъчени, с разстроени редове, след дадените скъпи жертви, към 6 часа след пладне опълченците посрещнали още една атака срещу Стоманената батарея. След 6 часа боят бил неочаквано прекъснат - отначало утихнал артилерийският огън на турците, а пехотният още продължавал. Той бил обхванал цялата позиция от юг и изток и се водел от стрелци, които се били настанили на някои места само на стотина крачки от окопите. Той причинявал все нови и нови загуби в редовете на опълченците. През този ден опълченците загубили 250 скъпи свои другари.
Вече на мръкване започнал да затихва и пехотният огън. Нощта в планината настъпила бързо, но никой на Шипка не мислел за почивка. Там знаели вероломството на своя враг и затова очаквали будни, макар да били капнали от умора. И наистина, около 10 часа вечерта започнала последната турска атака. Турците се показали пак откъм Улея. Те били забелязани в тъмнината едва тогава, когато стигнали до Стоманената батарея. Посрещнати със залпове, насочени в гърдите им и от заредените с картеч оръдия на Стоманената батарея, турците отново не издържали. В нощта зловещият трясък на оръдията проехтял страхотно, и Балкана трепнал. Цялата Шипченска позиция отново забучала, но това траяло само няколко минути. Турците били скоро сринати в пропастта. Сметката им, че ще намерят задрямали опълченци и ще ги изненадат, излязла крива. Тях ги посрещнаха бодри защитници. На Шипка станало изведнъж тихо и спокойно: нито един изстрел, нито един звук. А в това време часовите с разширени очи се взирали в тъмнината. Опълченците не очаквали вече ново нападение през нощта. Друго измъчвало защитниците — жаждата. А вода нямало. Горе нямало капка вода. Една манерка вода на Шипка била най-голямата ценност, но тя през деня не можела да се придобие дори с цената на живота. Опълченците бодърствували почти цяла нощ. Те трябвало да удълбаят окопите си. Предният ден показа, че най-много жертви от защитниците се давали поради плитките окопи, в които попадали куршумите на турските стрелци. Освен това, трябвало да се поправят и разрушенията, които била причинила през деня турската артилерия. Почти цяла нощ защитниците на Шипка не мигнали, а копаели на смени.

3. Боевете на 10-и и 11-и август.

След неуспешните атаки Сюлейман паша заповядал частите да се укрепят на достигнатите места и да държат под огън позицията; на 10-и август да се разузнае, как може да се завладее шосето зад позицията, а на следния ден да се атакува позицията от всички страни.
На 10-и от 6 часа сутринта турската пехота започнала стрелбата. След нея гръмнали и оръдията и скоро Шипченската позиция била под дъжд от желязо и олово. Опълченците слабо отговаряли на тази стрелба, защото много от пушките им се били повредили. Руската артилерия пестяла малкото си снаряди, а Стоманената батарея била останала почти без снаряди. Турският огън бил толкова силен, че никой не можел да се движи в окопите и зад тях. В това време турците изпратили силни части срещу Западната група, и обкръжавали от всички страни позицията.
Ранените вече не се изнасяли. Жаждата отново започнала да мъчи бойците, които пестели всяка капка вода за ранените. Всички очаквали спасение в настъпването на нощта, но тя не идвала. Тогава се предприел един излаз за вода. Организирала се команда от 12 души опълченци под началството на поручик Александров.
Макар командата да знаела какво я очаква, тя се спуснала надолу, към извора, но още преди да го стигне, дала трима души убити от кръстосания огън на турските стрелци. Докато се напълнят манерките с вода, били ранени още 3-4 души.
Когато командата се връщала назад, юнкерът Андрей Блъсков забелязал в скалите една група около двадесет души турци, която им преграждала пътя. Той събрал около себе си няколко опълченци, някои от които ранени, и решил да ги атакува. Неговата групичка смело се хвърлила срещу турците на нож; последните не издържали и побягнали. Тази смела атака спасила командата от плен, но в окопите с вода се върнали от 12 души само трима здрави — всички останали били убити или ранени.
Най-сетне втората нощ дошла. Защитниците знаели вече, че изминалият ден е използван от турците за обкръжаването им. Като единствена възможна противомярка било наредено да се направи разместване на защитниците през нощта, за да се образува общ резерв, който да се яви в решителния момент на застрашеното място. Останалата част от нощта след това се използвала да се засили във фортификационно отношение позицията. Приготвили се камъни за търкаляне и хвърляне надолу. За всички било ясно, че денят 11-и август ще е решителният. Единственото спасение било в борбата, докато пристигне помощ.
Сюлейман паша бил решил да атакува с 35 табора, 29 оръдия и няколко стотин черкези укрепената позиция от запад, юг и изток, а пет отбрани турски табора да се спуснат на Габровското шосе и да отрежат пътя на отстъплението; начало на атаката — призори на 11-и август.
На разсъмване боят почнал. Турците открили чест огън по позицията на 2-а и 3-а опълченски дружини, но изведнъж спрели, изненадани: подпоручик Кисьов още в тъмно се бил спуснал в гората и с 18 души заел позиция. Капанът, който този офицер бил устроил за турските стрелци, бил повече от сполучлив. Със залповия си огън той разгонил турците.
Турски оръдия започнали да се обаждат от всички околни височини. С този огън турците искали отначало да прикрият настъплението на безбройната си пехота, която от всички страни била плъзнала към Шипченските височини. Когато турските гъсти маси доближили Шипченската позиция, те се нахвърлили с див рев върху окопите. Но и през този ден щастието не се усмихнало на турците. Както винаги, така и сега, те били посрещнати със залпове, ножове и камъни. Дори труповете на убитите другари били хвърляни върху озверените турци и те отскачали със суеверен страх.
Борбата била достигнала своя връх. Около 100 оръдия от двете страни разтърсвали Балкана, и били слели своя рев в едно общо бучене. Топовете продължавали да ехтят и между огнените кълба, които се издигали след всяка паднала граната, плющяло Самарското знаме. До обяд турците произвели шест последователни атаки, но всички били отбити. Най-енергичен бил напорът им срещу 2-а и 3-а опълченски дружини, заемащи старите си позиции на източната страна. Тук турските атаки били посрещнати от двата реда окопи, които били приготвени през нощта. Турците не издържали удара и обръщали гръб, като хвърляли всичко и ужасени търсели спасение в пропастта, преследвани с изстрели и камъни, увличащи задните редици. Всички турски атаки излезли несполучливи, но положението на Шипка постоянно се влошавало. Турците се били надвесили над шосето, в тила на позицията и заплашвали всеки миг да прекъснат единствения път на очакваната помощ. Освен това, кръстосаният огън над позицията причинявал големи загуби. Нямало вече място, дето да бъдат подслонени ранените. Те бивали често повторно ранявани при оттеглянето си - навсякъде ранени, навсякъде кръв, отвсякъде опасност.
Към 12 часа по пладне огънят се засилил до своя краен предел. Гъсти облаци от барутен дим и прахоляк били надвиснали над окопите и задавяли защитниците. Турците в това време били облепили позицията отвсякъде и стрелците им, залостени между скалите, се мерели по опълченците от съвсем близки разстояния. Опълченците, не спали три нощи, изнемощели, с пресъхнали уста, трябвало със сетни сили да отстояват Шипка с голи ръце, защото по-голямата част от пушките им се били вече съвсем повредили, па и патрони за тях нямало.
Около пладне турците били вече на стотина крачки от Габровското шосе и го държали под убийствения си огън. Връзката с тила била прекъсната. Към 1 часа след пладне те подновили атаките си едновременно от изток и от запад. Под страшния напор към 5 часа след пладне Волинската висота била напусната. Турците се затвърдили на нея и веднага предприели настъпление към важната Централна висота, която решавала участта на Шипка.
Борба, борба! Но сили вече нямало. Главите натежнели, погледите потъмнели. Краят идел! Увереността била разколебана. В този миг на най-страшната морална криза се разнесли между опълченците от 3-а дружина познатите звуци на „Шуми Марица”. Прав, с вирната глава, необръщащ внимание на свирещите около него куршуми, майор Челяев запял. Това не било предсмъртна молитва, а зов за сетна борба. И околните опълченци неволно трепнали и подели песента. Ободрителните звуци на марша като че ли ги сепнали и отново влели сили в душите им.
— Марш, марш, с генерала наш, — пеели всички опълченци от всичките дружини и гласовете им закрепнали. Дружната песен се носела като стихия над всички защитници. След малко тя се превърнала в ураган.
Като електрически ток звуците на Химна преминавали и събуждали все нови и нови заспали сили. Българският химн извършил тайнство. В решителния момент той станал и молитва, и зов, и победен вик. Опълченците се сраснали със скалите; отново погледите им започнали да мятат мълнии. В тази минута турците започнали настъплението си от Волинската висота към Централната. Само преди няколко мига те, може би щели да успеят, но сега вече било твърде късно! . . .
И макар атаката на турците да била посрещната само с последните няколко снаряда от Централната батарея, макар да нямало вече патрони за пушките, турците, щом доближили, изведнъж спрели. Победата била обърнала изведнъж лицето си от тях... Шипка била спасена. Откъм Габрово се били задали части от 4-а стрелкова бригада. Един радостен вик, изтръгнат сякаш от самите сърца на защитниците се понесъл. Шепата герои-стрелци се хвърлили върху турците около шосето и ги прогонили, а сетне полетели нагоре при другарите си. Пристигналата първа група стрелци със своите пушки - бердани заели веднага Централната висота. Едно ново мощно ура ги посрещнало и разнесло възторга по цялата позиция.
Положението било спасено.
— „Ура!”, „ура!” — ехтяла Шипка. „Ура!” — повтарял Балкана.

Заедно с частите на 4-а стрелкова бригада пристигнал и генерал Радецки. В кратко време турците били отхвърлени, както от шосето, така и от Волинската висота, а в 8 часа вечерта за пръв път през тези паметни дни спрял пушечният и артилерийският огън.
След 4-а стрелкова бригада в прохода през тази нощ били пристигнали вече и две други бригади, а в Севлиево пристигала цялата 2-а дивизия. Общо към полунощ в пролома занощували 20 дружини с 36 оръдия.
4. Атаките на 12-и август.
Хубавата лятна вечер бавно настъпила в планината на 11-и август. На Шипка изведнъж станало тихо. Изморените турци не се обаждали. През тази нощ далеч в тила на Шипченската позиция телеграфът усилено заработил. Голямото дело на опълченците се предавало от уста на уста, и цял свят се прекланял пред величието на този нов подвиг на един възкръсващ народ. А в това време, през нощта, по прохода бързали руските полкове от резерва на генерал Радецки, за да бъдат преди пукването на зората горе, на Шипка. Още с пристигането си на Шипка генерал Радецки решил на 12-и август да атакува турците и ги смъкне от масива Малуша. Но Сюлейман паша бил упорит военачалник. Той не искал да признае неуспеха си и все още смятал, че ще може да превземе Шипченската позиция.
Боят започнал рано сутринта по цялата линия. Турците настъпили най-напред срещу Източния фронт, дето били опълченските дружини. Малко по-късно били забелязани и колоните на Салих паша от юг.
Турските атаки били посрещнати от опълченците както и по-рано.
На Западния фронт, от Волинската висота, било предприето настъпление с част от пристигналите руски подкрепления, за да се отхвърлят турците от масива Малуша. Опълченците и през този ден страдали от силния кръстосан огън, който им причинил немалко нови загуби. За да се облекчи положението на дружините на изток и да се прогонят турските стрелци, надвечер били изпратени 30 опълченци-доброволци от 4-а дружина и няколко стрелци от 13-а стрелкова дружина. Те успели да прогонят турците, които се били настанили около извора и очаквали жертвите си, когато се спуснат за вода.
Студената нощ през август по тия балкански места отново настъпила. Генерал Радецки преценил положението и намерил, че опълченците са дали твърде много жертви и се нуждаят от почивка. Опълченските дружини загубили около 1000 души и след още един бой те съвсем щели да се стопят. На позицията останала само 4-а дружина по свое желание. Опълченците от тази дружина искали да изравнят бойната си дейност с другарите си, защото не били участвали в Старозагорския бой. Едва когато дружините потеглили за Габрово се разбрало истинското положение на Опълчението. На Шипка те били оставили 1/4 от състава си в убити и ранени. От 1-а дружина били останали само 50 души. В една от ротите били останали само 7 здрави пушки, но и за тях нямало патрони. Изпокъсани, изнемощели, някои като сенки, брадясали, с опърлени от барут лица - те вървели и редиците им били съвсем други от тези преди един месец. Някои роти представяли купчини от по няколко души.
Опълченците стигнали до Габрово и се разположили на бивак, но същия ден били върнати назад, към Зелено Дърво, за да пазят тила на Шипченската позиция. Там от 11-и август вече заемала позиция 10-а опълченска дружина, командвана от майор Доршпрунг-Целица. На тази позиция Опълчението останало, докато руската армия отново се спуснала в Тракия и се запътила към Цариград.
Генерал Радецки продължил и на 13-и август изпълнението на своя план. Турците, обаче, били подкрепили лявото си крило и русите не могли да завладеят Малуша. 14-и август завършил с пълно изтощение на турците. Те се отказали от намеренията си да минат през Балкана в Северна България.

В историята на Освободителната война няма по решителен и по-важен бой от тоя на Шипка, в който такава видна роля изиграло Българското опълчение и неговият висок дух. Шипка донесла изтръгнатата с много жертви и борби свобода на България, но тя също така показала какво може да се постигне чрез духа на един народ, който в Европа били забравили - един народ, който след петстотин години издигал своя глас.
Така Шипка и Стара Загора станали причина да избликне изведнъж един обилен извор на високи и ценни добродетели, които притежавал българинът и за него да заговори цяла Европа като достоен за своята свобода. Няма военна история в света, която да не се спира върху Шипка, защото тя е един от най-ярките примери на упоритост, безстрашие и бляскаво изпълнен войнишки дълг. Всяко кътче от Шипченската позиция е светиня за българския народ. Пред всяко камъче от нея трябва да тръпне българското сърце, а пред делото на шепата опълченци всеки българин трябва низко да се преклони. Но, ако този паметник е реалния израз на благодарния народ към делото на опълченците, в сърцето на всеки българин е изграден друг, който е още по-величествен - той е паметта за Шипка ...
В бурните вълни на българското минало има много красота и величие. Само историите на великите народи са обкичени с имена и дати като „Шипка”.
------------------------------------------------------------------------
Из Лондонския протокол, подписан от Великите сили на 19/31 март 1877 г.

Държавите, които предприеха съвместното омиротворяване на Изтока и които помогнаха за тази цел да се свика конференцията в Цариград, признават, че най-сигурният начин да се постигне поставената от тях цел се състои преди всичко в поддържане на толкова щастливо установилото се между тях съгласие и в новото съвместно потвърждаване на предприеманото от тях общо участие за подобряване съдбата на християнското население в Турция и за реформите, които трябва да бъдат въведени в Босна, Херцеговина и България и които Портата прие при условие за самостоятелното им приложение [...]
Държавите имат намерение да упражняват бдителен надзор чрез своите представители в Цариград и чрез местни агенти за изпълнение на обещанията на турското правителство.
Ако държавите още веднъж се измамят в своето очакване и положението на християнските поданици на султана не би било подобрено в такава степен, че да се предотврати връщането на онези усложнения, които периодически нарушават спокойствието на изтока, те считат за свой дълг да заявят, че такова положение на нещата би било в несъгласие с техните интереси и тия на Европа изобщо.
В такъв случай те си запазват правото съвместно да обсъдят мерките, които ще признаят за най-действени, за да се осигури благосъстоянието на християнското население и изгодите на общия мир.
Съставен в Лондон на 19/31 март 1877 г.

Из Статия във в. “Стара планина“ от 20 април 1877 г.

БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
Българска войска! Всеки може да се почуди, когато прочете заглавието на този член. Че каква е тази българска войска? – ще попитате. То е така. И ний си задаваме този въпрос, за да го поясним.
Каква е тази българска войска? – питаме ний. Българската войска е вече дело свършено; тя има и своя главен квартир в Плоещ.
Но да захванем от края. Познато е на читателя, че едно многобройно множество български юнаци бяха оставили отечеството ни лани и бяха отишли в Сърбия да се бият против общия на всички ни неприятел. Броят на тези български ратници в Сърбия възлазяше на 5000–6000 души. В Сърбия те бяха известни под име доброволци и даже името български доброволци им се оспорваше.
Много кръв и вода изтече оттогаз, когато първи път в Сърбия българските доброволни дружини развяха своя български пряпорец; много жертви дадоха и нашите момци; множество от тях паднаха на бойното поле в долините на Морава, Ибър и Тимок. Проляха те кръвта си; осветиха българското име и доказаха пред света войнствените способности на българския народ, известен вече по своите трудолюбие, ученолюбие и промишленост.
Войната в Сърбия [в]зе един известен край. Нашите войници, колкото бяха останали, се принудиха да се разпръснат из разни места в Румъния. Българското человеколюбиво настоятелство [в]зе под своя грижа голяма част от тях. Бедственото положение на тези окаяни ратници за славянската свобода намериха каква-годе поддръжка; те иззимуваха живо и здраво.
Една част от тези войници (около 300 д[уши]), които се поддържаха от Человеколюбивото настоятелство в Букурещ, са изпроводиха за Русия, а именно в Кишинев и Одеса, дето те се организуваха в отделни баталиони под руска команда. Друга част се разпръсна по разни места из Румъния; при заминаването си ний ги видяхме как те даваха вярна дума да се явят при първия позив пак за бой. Останалата част – близо до 100 души – се намерваха до завчера в Букурещ и днес те вече са настанени в главния квартир на българската войска [...]
Человеколюбивото настоятелство съгласно с известни личности се погрижи за настаняването и уреждането на нашите войници. Г-н Драган Цанков, един от нашите делегати в Европа, беше изпроводен преди няколко дена в Т.[урну] Северин и Крайова с мисия да престои и за уреждането на бившите български доброволци. Г-н Цанков сполучи напълно в своята нова мисия. Организацията на първата българска войска е вече положена. От Крайова нашите войници са пренесени в Плоещ със съгласието на румънското правителство. Плоещ е днес квартир на българските войски.
Това, което привлече особено нашето внимание в разказа на г. Цанкова относително привождането на българската войска из Крайова в Плоещ, беше готовността и радостта, с която плоещките българи посрещнали младата и нова българска войска. Всеки от нашите добри съотечественици в този град се представили пред г. Цанкова и му предлагали да [в]земат по 20-30 души на къщата си. Г-н. Иван Котленски се отличил най-много в готовността си да послужи на българската войска. Той оставил своите две пространни къщя на разположение на бълг[арските] войници. Тези къщя можали да поберат 600-700 души и те са, кажи, днес български военни казарми [...]
Като е думата за тези, които са [в]зели едно участие в хубавото дело по настаняването и уреждането на българската войска, нека поменем и нашите съотечественици в Крайова. Те са не малко облеснили това дело, което може да служи за основа на бъдещата българска армия. Ний ще свършим, като приложим, че голямо множество наши млади пристигат всекидневно в Букурещ и изказват желание да заминат за в редовете на бълг[арската] войска в Плоещ. Освен това очакват се и онези баталиони бълг[арски] войници, които са още в Русия и подир пристигането на които всички ще се обръжат и тръгнат напред.

Възвание на император Александър II към българския народ

Българи!
Моята войска премина Дунава и влиза сега във вашата земя, дето тя много пъти се е била за облекчение бедственото състояние на християните в Балканский полуостров.
С неуклонно следование по древне историческо предание с черпение всякога нови сили в заветното единомислие на всичкий православний руский народ моите прародители са сполучили преди време със своето влияние и оръжие едно по друго да оздравят положението на сърбите и румъните и са извели тия народи на нов политический живот.
Времето и обстоятелствата не са изменили онова съчувствие, което Русия е имала за своите единоверци на Въсток и сега тя с истото благоволение и любов се относи към всичките многобройни членове на обширното християнско семейство в Балканский полуостров.
С мое повеление храбрата моя войска, предводена от мой любезний брат, великий княз Николай Николаевич, е натоварена да огради за до века вашата народност и да ви оздрави ония свещени права, без които не може и да се мисли за мирно и правилно развитие на ваший гражданский живот. Тия права Вие сте спечелили не със сила на въоръжен отпор, а със скъпа цена на вековни страдания и мъченическа кръв, в която така много време сте тънали Вие и Вашите покорни бащи и деди.
Жители на България! Делото на Русия е да създава, а не да разваля. Тя е призована от всевишний промис[ъ]л да сговори и умиротвори всичките народности и всичките вероизповедания в ония части на България, дето има да живеят заедно люде от различно произхождение и от различна вяра. Занапред руското оръжие ще огради от всякакво насилие всякого християнина: ни едно влакно няма да падне от главата някому безнаказано; никому една троха от имота няма да [в]земе насилно мюсюлманин или друг някой, без да бъде той тутакси наказан за това. Всяко престъпление ще има подире си и безмилостно наказание. Еднакво щат бъдат оздравени животът, свободата, честта, имотът на всякой християнин, от която и да е църква той. Но не от мъст има да се водим ние, а от съзнание на строга справедливост, от стремление да създадем постепенно правдина и ред там, дето досега е царувал само див произвол.
Към вас, мюсюлмани в България, се отнасям аз със слово на спасително за вас предобаждание [предупреждение]! Със жалост смишлявам аз неотколешните жестокости и престъпления, които мнозина от вас извършиха над беззащитното християнско население на Балканский полуостров. Светът не може заборави тия ужаси; но руската власт няма да отмъщава на всички ви за извършените от вашите единоверци престъпления. На праведен, правилен и безпристрастен съд щат се предадат само ония малцина злодеи, на които имената бяха познати и на вашето правителство и то ги остави без потребното наказание. А вие припознайте с чисто сърце божий съд, който безвъзвратно се извърш[в]а над вас. Покорете се смирено на неговото свещено предопределение. Подчинете се безусловно на законните требования на ония власти, които бъдат наредени, когато дойде моята войска. Изпълнявайте техните заповеди безпрекословно. Станете мирни граждани на онова общество, което е готово да дарува и вам всичките добрини на правилно устроен гражданский живот. Вашата вяра ще си остане недокачена; ваший живот и имот, животът и честта на вашите челяди щат бъдат свято пазени.
Християни в България! Вие преминувате сега дни приснопамятни за вас. Ударил е вече часът на освобождението ви от мюсюлманский безправний гнет. Покажете сега пред очите на света високий пример на взаимна християнска любов. Заборавете вехтите домашни разпри; нека се пазят строго законните права на всякоя народност, но като братия по вяра, съединете се в общо единодушно чувство на дружество и съгласие, без което ничто трайно не се създава. Скупете се яко под сянката на руското знаме, на което победите толкова пъти са оглашавали Дунав и Стара планина. Като съдействате на успеха на руското оръжие и усърдно му помагате с всичките си сили, с всичките зависящи от вас средства, вие щете служите с това на вашето собствено дело – дело на трайно възрождение на българската земя.
Колкото отиват напред в мястото ви руските знамена, насъде[навсякъде], наместо турските власти, ще се поставя правилно управление. В това управление щат се повикат незабавно да [в]земат деятелно участие местните жители под висше ръководство от наредената за това власт; а новите български дружини щат послужат за основа на местна българска сила, предназначена за пазение всеобщий ред и безопасност. С готовност честно да служите на отечеството си, с безкористие и с безпристрастие в изпълнението на това високо служение, щете докажете на вселеная, че вие сте достойни за оний жребий, който Русия от толкова години, с такъв труд и пожертвования е готвила за вас. Слушайте руската власт, изпълнявайте точно нейните показания [нареждания]. В това е вашата сила и спасение.
Смирено моля Всевишнаго да дарува нам одоление над враговете на християнството и да проводи свише благословението си на правото дело.
На първообразното своеръчно от Негово императорско величество е написано:
Александър [ІІ]
1877 л[ято] юний

Санстефански мирен договор,

сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.

Негово величество руският император и Негово величество императорът на Отоманите, въодушевени от желанието да дадат и осигурят на своите страни и на своите народи ползите на мира, както и да предпазят всяко ново усложнение, което може да ги заплаши, назначиха за свои пълномощници със задача да уговорят, сключат и подпишат прелиминариите на мира:

Негово величество руският император, от една страна - граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Негово императорско величество, генерал-лейтенант; член на имперския съвет, награден с ордена "Св. Александър Невски" с брилянти и с много други руски и чуждестранни ордени, и господин Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор, действителен държавен съветник, награден с ордена "Св. Анна", l-ва степен с мечове, и с много други руски и чуждестранни ордени.

И Негово величество императорът на отоманите, от друга - Сафвет паша, министър на външните работи, награден с ордена "Османие" с брилянти и с ордена "Меджидие", l-ва степен, и с много чуждестранни ордени, и Саадулах бей, посланик на Негово величество при германския императорски двор, награден с ордена "Меджидие" от l-ва степен и с ордена "Османие" от вторастепен и много други чуждестранни ордени.

Които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, уговориха следните постановления:

Чл. 1. За да се тури край на постоянните спорове между Турция и Черна гора, границата, която разделя двете страни, ще бъде поправена според тук приложената карта, без посочените по-долу резерви, по следния начин:

От планината Добростица границата ще следва линията, посочена от Ца¬риградската конференция, до Корито, през Билек. Оттам новата граница отива в Гадско (Метохия-Гадско ще принадлежи на Черна гора) и при сливането на Пива и на Тара, като възлиза на север по Дрина до сливането и с Лим. Източната граница на княжеството ще следва тази последната река до Приеполе и ще се отправи през Рострай до Суха планина (оставяйки Бихор и Рострай на Черна гора), като включва Ругово, Плава и Гусине; граничната линия ще следва планинската верига през Шлиб, Пъклен и по протежение на границата на Северна Албания през билото на планините Копривник, Бабавръх, Бор връх до най-високия връх Проклети. От тази точка границата щесе направлява през върха Бискашик и ще отиде по права линия до езеротоИжичени-Хоти. Като разделя Ижичени-Хоти и Ижичени-Кастрати, тя ще пре¬мине Шкодренското езеро, за да достигне до р. Бояна, като следва нейния талвег до морето. Никшич, Гадско, Спуже, Подгорица, Заблиак и Антиварище останат на Черна гора.

Една европейска комисия, в която ще бъдат представени Високата порта и черногорското правителство, ще бъде натоварена да определи окончател¬ните граници на княжеството, като нанесе на мястото в общата линия ония изменения, които тя ще намери необходими и справедливи от гледище нареспективните интереси и на спокойствието на двете страни, на които тя щедаде с тоя факт необходимите и признати равноценности.

Понеже плаването по р. Бояна е повдигало винаги спорове между Високата порта и Черна гора, то ще бъде предмет на един специален правилник, който ще бъде изработен от същата европейска комисия.

Чл. 2. Високата порта признава окончателно независимостта на княжество Черна гора.

Едно споразумение между руското императорско правителство, отоманското правителство и княжеството Черна гора ще определи за в бъдеще ха¬рактера и формата на отношенията между Високата порта и княжеството, особено касателно установяването на черногорски агенти в Цариград и в някои места на Отоманската империя, където необходимостта от тях ще бъде призната, предаването на престъпници, избягали в едната или другата територия и подчинението на черногорците, които пътуват и пребивават в Ото¬манската империя, на отоманските закони и власти според началата на меж¬дународното право и установените обичаи за черногорци.

Едно съглашение ще бъде сключено между Високата порта и Черна гора, за да се уредят въпросите, които засягат отношенията между жителите на покрайнините на двете страни и военните работи върху същите покрайнини. Въпросите, по които не ще може да се постигне съгласие, ще бъдат разрешени по арбитраж от Русия и Австро-Унгария.

За в бъдеще, ако изникнат спорове или стълкновения с изключение случаите на нови териториални искания, Турция и Черна гора ще предоставят уреж¬дането на своите спорове на Русия и на Австро-Унгария, които ще решаватарбитражно по общо съгласие.

Войските на Черна гора ще бъдат задължени да опразнят територията, която не се включва в посочените по-горе граници, в течение на десет дни от подписването на прелиминариите за мир.

Чл. 3. Сърбия се признава за независима.

Границата, посочена в тук приложената карта, ще следва талвега на Дрина, като оставя Малък Зворник и Закар на княжеството и като продължава ста¬рата граница до изворите на потока Дезево до Стоилак. Оттам новата линияще следва течението на този поток до реката Рашка, а после нейното течениедо Нови пазар. От Нови пазар, като върви нагоре по течението на потока, който минава до селата Мекине и Търговище, до неговия извор, граничната линия ще се отправи през Божур планина в долината на Ибар и ще слезе по потока, който се влива в тая река при селото Рибаник. След това тя ще следва течението на реките Ибар, Ситница, Лаб и потока Батинце до неговия извор (върху Грапашница планина). Оттук границата ще следва височините, които разделят водите на Крива и на Ветърница и ще достигне по най-късата линия тази последната река при вливането на потока Миоватска, за да се изкачи по неговото течение, да премине Миоватска планина и да слезе към Морава при селото Калиманци. от тази точка границата ще слезе по Морава до реката Влосина при селото Стайковци, като възлиза по течението на тази река, както и по това на Люберазда и потока Кукавица, ще мине през Суха планина, ще следва потока Врило до Нишава и ще слезе по казаната река до селото Крупец, отгдето тя ще стигне по най-късата линия старата сръбска граница югоизточно от Караул-Баре и ще я следва до Дунава.

Крепостта Ада-кале ще бъде изпразнена и разрушена. Една турско-сръбска комисия ще установи на мястото в присъствието на един руски комисар окончателното трасе на границата в течение на три месеца к ще уреди окончателно въпросите относно островите на Дрина. Един бъл¬гарски делегат ще вземе участие в работите на комисията, когато тя ще сезанимае с границата между Сърбия и България.

Чл. 4. Мюсюлманите, които притежават собственост в териториите, анексирани към Сърбия, и които биха желали да установят своето местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти, като ги дават под наем или ги управляват чрез други лица.

Една турско-сръбска комисия в присъствието на един руски комисар ще бъде натоварена да решава суверенно в течение на две години всички въпроси, отнасящи се до устано¬вяване на недвижимата собственост, когато биха били засегнати мюсюлманските интереси. Тази комисия ще бъде също натоварена да уреди в срок от три години начина за отчуждаването на имотите, принадлежащи на държавата или на благотворителните фондации (вакъфи), и въпросите относно интере¬сите на частните лица, които могат да бъдат там засегнати. Докато се сключиедин пряк договор между Турция и Сърбия, който ще определи характера иформата на отношенията между Високата порта и княжеството, сръбските поданици, които пътуват или пребивават в' Отоманската империя, ще бъдат третирани според общите начала на международното право.

Сръбските войски ще бъдат длъжни да изпразнят територията, която не е включена в по-горе посочените граници, в срок от петнадесет дни от деня на подписването на прелиминариите за мир.

Чл. 5. Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще пре¬дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни.

До сключването на един пряк договор между Турция и Румъния румънските поданици ще се ползуват в Турция от всички права, гарантирани на подани¬ците на другите европейски сили.

Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.

Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска. Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за промените, които трябва да направи на мястото на главното трасе, за принципа на народността на болшинството жители на покрайнините според основите на мира, както и за топографските нужди и за практическите интереси на съобщенията на местното население.

Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Вранянската каза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб; оттам - по реката Велещица до вливането и в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин И след това по западната граница на Охридската каза към пла¬нината Лина, границата ще следва западните граници на казите Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро граничнаталиния ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам - през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелион, Кара¬колас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.

Тя ще остави морския бряг при Манкалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.

Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по¬твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару¬ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран забългарски княз.

В случай на овакантяване на достойнството на княз на България изборът на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар организацията на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския мир в Дунавските княжества.

В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия правилник.

Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата портаи европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.

Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.

Високата порта ще има правото да разполага по своя воля с военния материал и други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.

Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години.

Ефективът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море - Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът на окупацията, необходимите депозити.

Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по¬късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителствои другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.

Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялататеритория, която ще съставлява княжеството.

България ще замести императорското отоманско правителство в неговите тежести и задължения към железопътната компания Русе- Варна след съглашение между Високата порта, правителството на княжеството и управлениетона тази компания. Уреждането на другите железни пътища, които минават през княжеството, ще стане също по съглашение между Високата порта, установеното в България правителство и управлението на заинтересованите компании.

Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.

За да се избягнат мъчнотиите и недоразуменията в упражнението на това право, като се гарантират военните нужди на Високата порта, един специален правилникще определи условията за това в срок от три месеца след ратифициранетона настоящия акт по едно съглашение между Високата порта и управлениетона България.

Разбира се, че това право ще се простира само до редовните турски войски и че нередовните, башибозуцitте и черкезите, ще бъдат изцяло изключени от него.

Високата порта си запазва също правото да прекарва през княжеството своята поща и да поддържа там една телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също уредени по горепосочените начини и време.

Чл. 11. Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили своето лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица.

Турско-български комисии ще заседават в главните населени центровепод надзора на руски комисари, за да се разрешат суверенно в срок от двегодини всички въпроси относно установяването на недвижимите собствености, в които мюсюлмански или други интереси биха били ангажирани.

Подобни комисии ще бъдат натоварени да уредят в течение на две години всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използуването за сметка на Високата порта имотите на държавата и на благотворителните фондации (вакъфи).

След изтичането на поменатия по-горе двегодишен срок всички имоти, които не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за поддържане вдовиците и сираците, както мохамедани, така и християни, жертви на последните събития.

Чл. 12. Всички крепости на Дунава ще бъдат съборени.

За в бъдеще не ще има никакви крепости по бреговете на тая река, нито военни кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на упот¬ребяваните стационери и леки кораби, предназначени за нуждите на речнатаполиция и митн~ческата служба.

Правата, задълженията и прерогативите на международната комисия на Долния Дунав си остават непокътнати.

Чл. 13. Високата порта поема да възстанови плавателността на Сулинския канал

и да обезщети частните лица, чиито имоти са пострадали от факта на войната и от прекъсване на плаването по Дунава, като даде за тия двойни разходи една сума от петстотин хиляди франка от тези, които и се дължат от Дунавската комисия.

Чл. 14. Веднага ще бъдат въведени в Босна и в Херцеговина европейските предложения, съобщени от отоманските пълномощници в първото заседание на Цариградската конференция, с промените, които ще бъдат направени по общо съгласие между Високата порта, руското правителство и това на Австро-Унгария.

Плащането на недоборите не ще се иска и текущите приходи на тези провинции до първи март хиляда осемстотин осемдесета година ще бъдат употребявани изключително за обезщетяване семействата на бежанците и на жителите, жертви на последните събития, и то без разлика на раса и религия, както и за местните нужди на страната. Сумата, която ще се дава ежегодно след тоя срок на централното правителство, ще бъде определяна в бъдеще в специално съглашение между Турция, Русия и Австро-Унгария.

Чл. 15. Високата порта се задължава да приложи скрупулъозно в остров Крит органическия правилник от 1868 г., като държи сметка за изразените вече желания на местното население.

Един подобен правилник, приспособен към местните нужди, ще бъде също така въведен в Епир, Тесалия и другите части на Европейска Турция, за които не е предвидено една особена организация в настоящия акт.

Особени комисии, в които местният елемент ще има широко участие, ще бъдат натоварени във всяка провинция да изработят подробностите на новия правилник. Резултатът от тези работи ще бъде даден за проучване от Високата порта, която ще консултира императорското руско правителство, преди да ги тури в изпълнение.

Чл. 16. Тъй като оттеглянето на руските войски от областите, които те са окупирали в Армения и които трябва да бъдат върнати на Турция, може да предизвика конфликти и усложнения, вредни за добрите отношения на двете страни, Високата порта се задължава да осъществи без повече бавене подоб¬ренията и реформите, изисквани от местните нужди в областите, обитаваниот арменци, и да осигури тяхната сигурност срещу кюрдите и черкезите.

Чл. 17. Високата порта дава пълна и обща амнистия на всички отомански поданици, компрометирани през последните събития, и всички лица, задър¬жани по тоя случай или изпратени на заточение, ще бъдат веднага пуснати на свобода.

Чл. 18. Високата порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изказано от комисарите на силите-посредници по повод владението на гр. Котур, и се задължава да извърши работите по окончателното разграничение на турско-персийската граница.

Чл. 19. Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. В. руският император рекламира и които Високата порта се задължава да му заплати, се състоят от:

а) деветстотин милиона рубли военни разходи (поддържане на войската, доставка на материали, военни поръчки),

в) четиристотин милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища;

с) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;

d) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция.

Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли.

Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие с желанието на Н. В. султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в предшествуващия параг¬раф със следните териториални отстъпки:

а) Тулчанския санджак, т.е. окръзите (кази) Килийска, Сулинска, Махму¬дийска, Исакчанска, Тулчанска, Мачинска, Бабадажка, Хърсовска, Кюстен¬джанска и Меджидийска, както и островите на Делтата и Змийския остров. Не желаейки да си присъедини тая територия и островите на делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделната водна линия и за риболовството ще бъде уреден от една руско-румънска комисия в течение на една година след ратифициране на мирния договор.

в) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Зоганлуг (следва опи¬сание на границата).

с) Териториите, упоменати в параграфи а и в, се отстъпват на Русия като равностойност за сумата един милиард и сто милиона рубли. Колкото се отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими на руските интереси и институции в Турция, или триста милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за нея, ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и това на Н. С. султана.

d) Десетте милиона рубли, искани като обезщетение за руските поданици и институции в Турция, ще бъдат платени, след като исканията на заинте¬ресованите бъдат проучени от руското посолство в Цариград и предадени наВисоката порта.

Чл. 20. Високата порта ще вземе ефикасни мерки да уреди по приятелски начин всички спорни въпроси на руските поданици, висящи от много години, да обезщети тези последните, ако за това има основание, и да разпореди да се изпълнят незабавно издадените съдебни решения.

Чл. 21. Жителите на отстъпените на Русия места, които биха пожелали да установят своето местожителство вън от тези земи, ще бъдат свободни да се изселят, като продадат своите недвижими имоти.

За тая цел им се дава един срок от три години, начиная от ратификацията на настоящия акт. Щом мине тоя срок, жителите, които не са се изселили от страната и продали своите недвижими имоти, ще останат руски поданици.

Недвижимите имоти, които принадлежат на държавата и на религиозни учреждения, находящи се вън от посочените местности, ще бъдат продадени в същия тригодишен срок по начин, който ще бъде уреден от една особена руско-турска комисия. Същата комисия ще бъде натоварена да определи на¬чина, по който турското правителство ще изтегли военния материал, мунициите, хранителните припаси и други предмети, принадлежащи на държавата, и които биха се намерили в укрепленията, градовете и местата, отстъпени на Русия и още незавзети от руски войски.

Чл. 22. Руските монаси, поклонници и духовни лица, които биха пътували или пребивавали в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползуват от същите права, предимства и привилегии, с каквито се ползуват духовните лица, принадлежащи на другите държави.

Правото на официално покровителство епризнато на императорското посолство и на руските консулства в Турция както по отношение на гореказаните лица, така и на техните притежания, религиозни, благотворителни и други заведения в светите места и другаде.



Монасите в Атон (Св. гора) от руски произход ще запазят своите владения и минали облаги и ще продължават да се ползуват в трите манастира, които им принадлежат, и във всичко, което зависи от тези последните, със същите права и прерогативи, каквито са осигурени на другите религиозни заведения и манастири вАтон.

Чл. 23. Всички договори, конвенции и задължения, сключени в миналото между двете високо договарящи страни относно търговията, подсъдността и положението на руските поданици в Турция и които бяха паднали поради войната, ще влязат в действие с изключение на ония клаузи, които биха били отменени от настоящия акт.

Двете правителства ще бъдат заместени взаимно за всички задължения и търговски и други отношения в същото положение, в каквото са се намирали преди обявяването на войната.

Чл. 24. Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така и в мирно време за търговските кораби за неутралните държави, които идват от руските пристанища или отиват в тях.

Високата порта се задължава сле¬дователно да не установява в бъдеще за пристанищата на Черно и Азовскоморе фиктивни блокади, които не са в съгласие с духа на декларацията, подписана в Париж на 14-16 април 1856 г.

Чл. 25. Пълното изпразване от руската армия на Европейска Турция с изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключването на окончателен мир между Н. В. руския император и Н. В. султана.

За да се спечели време и да се избегне продължителното задържане на руските войски в Турция и Румъния, една част от императорската войска ще може да бъде насочена към пристанищата на Черно море или тези на Мра¬морно море, за да бъде натоварена на кораби, принадлежащи на рускотоправителство или наети за случая.

Изпразването на Азиатска Турция ще стане в срок от шест месеца от датата на сключването на окончателния мир и руските войски ще имат възможността да бъдат натоварени в Трапезунд, да се завърнат през Кавказ или Крим.

Опразването ще трябва да започне веднага след размяната на ратификациите.

Чл. 26. Докато руските императорски войски пребивават в места, които според настоящия акт ще бъдат върнати на Високата порта, управлението и редът на нещата ще останат в същото положение, както след окупацията. Високата порта не може да взема никакво участие там, докато трае това време и докато не се оттеглят всички войски.

Отоманските войски не ще могат да влязат в местата, които ще бъдат върнати на Високата порта, и последната не ще може да упражнява там своята власт, докато за в.сяко място и област, които са изпразнени от руските войски, комендантът на тези войски не съобщи за това на офицера, назначен за тая цел от страна на Високата порта.

Чл. 27. Високата порта поема задължение да не наказва по никой начин, нито да остави да бъдат наказани ония турски поданици, които са били компрометирани поради сношения с руската армия през време на войната.

В случай, когато някои лица биха пожелали да се оттеглят със своите семейства, следвайки руските войски, отоманските власти не ще се противо¬поставят на тяхното заминаване.

Чл. 28. Незабавно след ратификацията на прелиминариите за мир военнопленниците ще бъдат взаимно предадани с грижите на особени комисари, назначени от едната и другата страна, и които за тая цел ще се отправят в Одеса и в Севастопол.

Турското правителство ще заплати всички разноски за поддържането на пленниците, които ще му бъдат върнати, в осемнадесет равни срока в течение на шест години според сметките, които ще бъдат направени от гореказаните комисари.

Размяната на пленниците между отоманското правителство и правител¬ствата на Румъния, Сърбия и Черна гора ще стане на същите основи: катовсе пак се извадят в сметките, които ще установят числото на пленниците, върнати от турското правителство, от числото на пленниците, които ще му бъдат върнати.

Чл. 29. Настоящият акт ще бъде ратифициран от техни императорски величества руския император и императора на отоманите и ратификациите щебъдат разменени в петнадесет дни и по-скоро, ако това е възможно, в Санкт Петерсбург, където ще се уговори също мястото и времето, когато постановленията на настоящия акт ще бъдат облечени в обичайните тържествениформи на договорите за мир.

Разбира се във всеки случай, че високите до¬говарящи страни остават да се смятат като формално свързани чрез настоя¬щия акт от момента на неговата ратификация.

В удостоверение на което респективните пълномощници облякоха настоя¬щия акт със своите подписи и сложиха там своите печати.

Направен в Сан Стефано на деветнадесетия февруари (трети март) хиляда осемстотин и седемдесет и осма година.

Окончателен параграф на чл. 11 на прелиминарния акт за мир, подписан днес 19 февруарий (3 март) 1878 г., който параграф е бил пропуснат и който трябва да прави неразделна част от казания член:

Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават в другите части на Отоманската империя, ще бъдат подчинени на отоманските закони и власти.



Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г.
(п) Граф Н. Игнатиев (п) Нелидов
(п) Сафвет (п) Саадулах

Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през м. март 1878 г.

Из Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г.

[...] Чл. 1. България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на Н. В. султана. То ще има християнско правителство и народна войска [милиция] [...]
Чл. 2. Княжество България ще обема териториите, както следва: Границата следва на север по десния бряг на Дунава от старата сръбска граница до една точка, която на изток от Силистра ще се определи от една европейска комисия; тя се отправя оттам към Черно море и допира до последното на юг от Мангалия, която е присъединена към Румъния.
Чл. 3. Българският княз ще се избере свободно от народа и ще се утвърди от Високата порта с одобрението на великите сили. Никой член от управляващите домове в европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България. В случай че остане вакантно княжеското достойнство, избирането на нов княз ще стане под същите условия и форми.
Чл. 4. Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството. В онези местности, гдето българите са смесени с турско, гръцко, румънско или друго население, ще се вземат във внимание правата и интересите на тия народности, колкото се отнася до изборите и изработването на органическия устав.
Чл. 5. Следващите постановления ще бъдат основа на публичното право в България: Разликата във вярата и вероизповеданието не може да служи като причина за изключване или неравоспособност, колкото се отнася до упражнението на гражданските и политическите права, допускане до публични служби, звания и почести или до упражняване на различни занятия и индустрии в която и местност да е. Свободата и външното упражняване на всички богослужения се осигуряват за всички местни жители в България, както и за чужденците; не се допускат никакви ограничения нито за йерархическото устройство на различните вероизповедни общини, нито на техните отношения към духовните им началници.
Чл. 6. Временното управление на България ще се ръководи до изработването на органическия устав от един императорски руски комисар. Един императорски турски комисар, както и консулите, назначени от другите държави, подписали договора, ще му оказват съдействие и ще наблюдават за хода на временното управление. В случай на несъгласие между изпратените консули въпросите ще се решават по вишегласие, а в случай на разногласие между болшинството и императорския руски или императорския турски комисар представителите на подписалите сили в Цариград, събрани на конференция, ще се произнесат с решение.
Чл. 7. Временното управление не може да продължи повече от 9 месеца, смятано от размяната на ратификациите на настоящия договор. Щом се изготви органическият устав, ще се пристъпи веднага към избор на български княз. Щом князът се короняса, новото устройство влиза в сила и княжеството встъпва в пълно упражнение на своята автономия [...]
Чл. 45. Княжество Румъния отстъпва на Негово Величество Руския Император частта от Бесарабия, която биде отнета от Русия вследствие на Парижкия договор от 1856 г. и която граничи на запад с коритото на Прут, на юг с коритото на Килийския ръкав и с устието на Стари Стамбул.
Чл. 46. Островите, които образуват делтата на Дунава, тъй също и Змийските острови, Тулчанският санджак с каазите Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсова, Кюстенджа и Меджидие ще се присъединят към Румъния. Княжеството добива освен това земята на юг от Добруджа до една черта, която излиза от една точка на изток от Силистра и допира до Черно море на юг от Мангалия.

18 март 2011

Средновековните градове в Западна Европа

1. Възраждане на градския живот
А) Кризата на градския живот
Б) Оживление на градския живот
  • Харти за самоуправление

2. Основни зони на развитие на градски живот
А) Северна и Централна Италия
Б) Франция
  • Комуни в Южна Франция – Марсилия, Лион, Монпелие
  • Кралски градове – Париж и Руан
В) Фландрия
Г) Свещената римска империя на германската нация
  • Северногерманската ханза

3. Облик на градовете

4. Политическо и социално устройство на средновековните градове
А) Оформяне на буржоазията
Б) Олигархичните републики
В) Властта на цеховете
Г) Прерастването на града в териториална държава

Домашна работа: У, с. 92, зад. 6

Априлското въстание от 1876 година

1. Гюргевският комитет

2. Планът за въстанието

3. Подготовка на въстанието

4. Избухване и ход на въстанието

5. Българският въпрос след въстанието

------------------------------------------------------------------------
Из Писмо на Никола Обретенов до Тонка Обретенова от 1 октомври 1875 г.

1875, Гюргево
Мила мамо,
Писмото и дрехите получих с време и напълно. Научавам, че вий сте били твърде неспокойни за мойто отсъствие. С това ме крайно наскърбявате, бъдете добри и се не страхувайте от нищо.
[Стефан] Стамболов пристигна днес [от България] и замина за Букурещ. Той бил в Балкана с 20 души, между които били Парго [Захарий Стоянов] и Георги Икономов. Стамболов като видял, че народът го не последва, а в същото време и Иванчо [Хаджидимитров] му ударил телеграф да спре въстанието, тогази те се пръсват кой накъдето му виждат очите. Стамболов и Георги Икономов се отправили за Търново, дето и се крили няколко дена. Стамболов се отправил през Свищов за тука, а Георги останал там; тъй също и нашият Георги [Обретенов] с Иванча били там скрити на безопасно място. Иван[чо] тези дни може да дойде тука, а Георги щял да остане на някое село бекелин [...]
Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и скриете; дрехи и оръжие, които са завардени, кажете на селяните да ги скътат, щото ще трябват за напролет. Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира: или ще измрем вс[инца или] ще освободим България.
Кажете на Ашлака [Никола Табаков] д[а ми пиш]е, каквото се е научил за Тома [Кърджиев]. В Червена вода и околните села стана ли нещо и има ли войска, също и в града? Ради [Иванов] дойде ли и какво ви каза ново? След моето заминаване бастисаха ли [обискираха ли] в дома и какво питаха и търсиха ли нещо? Тома сам стана причина за улавянето му, а още повече че се развали и общият план, но както и да е, следствията са добри.
Поздравете приятелите и им кажете, че вината не е моя, а на Иванча. Мене както ми свириха, тъй и играех. Но както и да е, туй ще ни служи за урок, щото друг път да знаем как се прави въстание и с какви хора трябва да имаме вземане-даване [...]

Из Писмо от Никола Обретенов до Тонка, Атанас, Петрана и Анастасия Обретенови от 22 януари 1876 г.

1876, 1, 22, Гюргево
Мили мамо, брате и сестри,
Аз ви вече оставам и тръгвам днес за Букурещ, а оттам задето вече е рекъл Бог. Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара майко, но напротив, се радвайте, че имате такъв брат и ти, мамо, че си раждала такива синове, които днес отиват, отиват да се борят за свободата си, за живота си и за народността си.
Но както и да е, аз отивам вече и вий трябва да бъдете весели, както пролетен замбак [перуника], а тази тайна вий трябва да я държите дотогава, додето аз сполуча или умра. Никой не трябва да знае къде отивам аз и кога тръгвам, а за да се избавите от хорското любопитство за мене, вий кажете, че съм заминал за в Чехия. Жал ми е, че не можах да се срещна с някои приятели, [с] които трябваше да се разгово[ря] нещо за някои важни работи, но нищо за него.
Георги [Обретенов] и други някои остават тук за няколко дена. Ако би да дойде някой, ще се споразумееме с тях за всичко, т.е. по народните ни работи.
А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се срахувайте от нищо и никого. Само това, че гледайте колкото се може по-предпазливо да работите и тогава вий ще сполучите във всичко. Никому не отказвайте помощта си само ако е препоръчан от някой ваш познат приятел, т.е. вий ще помагате с такова, с каквото ви допущат силите, и до тогава, докато престанете да съществувате на този свят. Вий давайте лептата си сега, а народът ще ви я върне след векове. Но работене от работене има разлика, за това вий винаги трябва да гледате да останете честни пред народа си и пред вас си. Време ще е и за всичко ще се дири сметка. Бъдете с всекиго добър, обичливи, а с лошавите – мъстителни.
Сега, мамо, всичко на вас да мислите. Пет сина имахте, двамата [Ангел и Петър] отидоха в [18]68 [г.] и си отмъстиха, доколкото можаха, ето и днес [18]76 [г.] – отиват и другите двама [Никола и Георги] да отмъстят и те доколкото могат.
А ти мамо, оставаш с две дъщери и един син, които ще ти бъдат в старост подпорка, а засега, додето вий сте здрави, трябва да работите. Вий сте засега в къщи баща, вий майка и всичко на вас гледа. Гледайте внимателно как отива[т] работите и по тях се владайте. Работи за народа си, но и домашните си не забравяй! Народите след смъртта оценяват своите народни борци. За слава никога да не гледате, а за чест и правда – то е най-светото нещо на този свят.
И тъй, мамо, сбогом и ви целувам десницата, целувам и обичливите си сестри Пена [Петрана] и Сийка, и трудолюбивия си брат Танаса. Ако нещо съм […]

Из Кърваво писмо от Копривщенци до Стоян Заимов, главен апостол във Враца от 21 април 1876 г.

[Превод от турски:]
До братята комисари във Враца

Вчера, на 20 април, по причина на някои произшествия, без да има повод за тях, по нареждане на властта, назначеният за наш началник, тамошен кър агасъ [Неджиб ага], като се опита да ни залови, ние се видяхме принудени да въстанем. Отсякохме шест зелки [вместо глави], взехме седем пленници, а останалите успяха да избягат. За тази наша постъпка уведомихме войводите в Панагюрище и околните села, които на минутата грабнали оръжието си и изпратили за село Османово пазарджишкия юзбашия заедно със заптиетата му. Запалихме Стрелча. Половината от село Панагюрище отидоха на помощ на стрелчани, за да нападнат и превземат Пазарджик.
Съжаляваме, че не можахме да изтраем до 1 май, но любовта на народа ни даде увереност и ни накара да избързаме за осъществяване на идеята. Да мислим за победата!
И така, сега в Панагюрище и в още други 32 села, в балканите и планините на Копривщица и Клисура знамето се е развяло! По този начин всички проходи са затворени. През Клисура ви бе изпратено и друго подобно писмо, но за по-голяма сигурност ви пращаме и това по друг път. Каквото извършихме, стана по заповед на Бенковски, Ванков [Волов] и Икономов, в полза на народа. Това въстание ще бъде всеобщо! Всичко вече е ясно!
Веднага съобщете на Стамбо[ло]ва и на другите в Търново на Ила[рион Драгостинов] в Сливен. Да е честито! Засега не ни остава нищо друго, освен да искаме да успеем и да викнем: „Долу тиранията! Свобода или смърт!“

21 нисан [12]92 г., половин часа вечерта [около 7 ч.]
Подпис:
Вашите другари от Военния съвет на Копривщица
Адрес на документа: Заимов във Враца

Из Уводна статия от Христо Ботев във в. „Нова България“ от 3 май 1876 г.

Букурещ, 3 май 1876 г.
Захваща се вече драмата на Балканският полуостров! Многословният восточен въпрос, който до вчера се мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своите трети акт и няма вече съмнение, че той ще да се изкара до краят. Първият акт захванаха юначните наши братя херцеговинци; вторият премина в безполезни стратегически и дипломатически пантомими от страна на Сърбия и на Черна гора; а третият, на когото началото трябваше да бъде край на безчовечното турско господство в Европа и в който трябваше да участва всичкият южнославянски хор, се захвана само от нашият нещастен и до крайност убиен български народ. Телеграфът и частни наши писма ни донесоха известието, че всичката Пловдивска каза [околия] е потънала вече в кръв и бунтът е обхванал средата на Балканът от Сливен и до Троян и Средна гора от Панагюрище до Стара Загора. Други така също верни известия ни дадоха да разберем, че и нашите шопи в Пирот и в Белоградчик са вдигнали топорът си против своите петивековни кръвопийци. Освен това железницата между Варна и Шумен е прекъсната, а това е знак, че и в Дунавския вилает нашето народонаселение е присъединило или ще да присъедини своите яки мишци в съсипването позорните вериги на робството. С една дума българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала със всичката своя отчаяност. Касапницата ще да бъде страшна и отвратителна, жертвите ще да бъдат безбройни и от двете страна. Но треперете, тирани! Полудейте, дипломати! Късайте си косата, велики царе юдейски на капиталът! Босфорският идол ще да падне, „болният човек“ ще да умре и вашите безбройни капитали ще да потънат в помията на турският разврат и в свещената кръв на нашата свобода […]

Писмо на Христо Ботев до семейството му от 17 май 1876 г.

Мила ми Венето, Димитре и Иванке,
Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдеме най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
17 майя 1876, Христа
„Радецки“

Изложение на българи до дипломатическите представители на Великите сили от 16 септември 1876 г.

Ваше Ексцеленство,
Злощастията, които стават все по-лоши от ден на ден в Балканския полуостров от мюсюлманското население, принуждават ни да се отнесем за помощ и защита до Ваше Ексцеленство, да обърнете към нас, българите, един смилителен поглед, да се смилите и да действате пред Вашето правителство да се отървем от неизказаните страдания… Този живот го очакваме от Ваше Ексцеленство, както и от другите християнски покровителни сили на Турция.
Мюсюлманците както по вяра не са равни, тъй по народност и человечество за нас [са] странни. Ний се не считаме от тях за хора, но те ни имат за роби. Всичкият ни имот във вид на данък и със зор на военна волна помощ вземат го. Изложени сме на техните варварщини и на техните най-коварни страсти. Злоупотребленията, които стават от мюсюлманците, направиха тази част на Европа вертеп разбойнически.
До днес издадени[ят] Хатишериф от 1839 и Хатихумаюн от 1856 г., както и другите султански фермани са издадени само и само за едно лицемерие, за да видят европейските сили, които са подписали Парижкия трактат. Но всички тези преобразувания са били досега само на книга, те си карат също както в преминалите времена. Това доказва настоящата кървава сцена на Балканския полуостров: клането на старците, жените и децата, както и отвеждането в робство и със зор потурчването. Затова нека се накажат според правдините на человечеството за извършването им на обидите, насилията, варваризма и престъпленията. Ужасът на едновреме[ш]ните еничери и кърджалии е бил нищо при настоящето! […]
Ний ще си дозволим, щото само няколко случки да обявим от злощастията ни тука под ислямизма. Най-напред ще забележим, че мюсюлманците из всичката държава явно говорят, че ще изколят и останалите християни. Нарочно има изпроводени софти, които проповядват из джамиите против християните, очакват повторителното известие от техния в Ц[ари]град комитет, на който председателят е Мидхат паша, за да наченат отново клането на християните. Мидхат паша чрез телеграфа от 4-го юни свиква всичките мюсюлманци от 18–80 г. да станат на оръжие против християните, а пък оръжията от християните се обраха.
Мюсюлманците си наумили да изтребят всичката българска интелигенция, защото те не знаят друг идеал, и за да повърнат славното време на мохамеданското абсолютическо господарство, християнинът да бъде роб негов, неограничените им варварски права да ги вкарат пак и народите да ги подчинят в средните времена на суровите азиатски сили. Според силата на последния ферман на султан Абдул Азиса за изпълнението му ний се отнесохме с прошение до централното върховно правителство, но за жалост то се взе от администраторите за въстанически акт. По-личните лица, които го подписали, се туриха в окови и затвор, както стана в Свищов, Оряхово, Видраре, Враца, Севлиево, Габрово, Панагюрище, Клисура, Батак, Копривщица и по другите места.
Селим паша, като отишъл в Овча могила и Силомер [Свищовско] да гони уж въстаниците, докарал навързани до 35 християни-българи, които бяха подписали нагоре споменатото прошение. Той дозволил на войниците си, башибозуците и черкезите свободно върлуване с голи ятагани. Принуждавали родителите, даже и синовете да стоят над главите на дъщерите си, младите булки и момчетата, а те се пререждавали, като вършели скотската си страст.
Злобни[ят] фанатически Фазлъ паша в пиянството си е заповядал да бомбардират Дряновския манастир, дал е воля на черкезите и башибозуците за настоящето ежедневно клане на невинните и обири по селата. Той е дозволил на Дели Неджиб (плевненски[я] каймакамин), даже заповяда му да събере черкезки и абаски чети и да нападнат на мирните жители в Ново село и Батошево, да ги избият, оберат и отведат чедата им в робство, със зор да ги потурчат и продават.
[От] злоупотребленията на черкезите и башибозуците ни едно село не е останало здраво и читаво. Опустошаванията и грабежите са ужасни, а убийствата са придружени със силни мъки. Един час от село Горни Турчета [Търновско], откато се наситили със скотските си страсти, черкезите наклали един голям огън и в него се чуваше писъци на клетите български жени.
Близо при Видин черкезите и башибозуците правили големи кървави сцени: мъжете навързали, а пък те правили най-безчеловечното удоволствие с християнските жени, моми и момчета, а най-подир един черкезин, за да си опита камата, обесил една мома с главата надолу и я разрязал жива на две части. Другите, като видели това дело, се нахвърлили в Дунава, а останалите християни ги изклали до един. Черкезите, като влизат в едно село, за да опленят, вмъкват се насила в къщята: жените, децата, захващат да викат, но под малко се чуват сабите, ятаганите и пушките.
Такива мъчителства всеки ден стават по цяла Европейска Турция. До днес са паднали до 200 000 невинни християни от ятаганите на османлиите, а не по-малко според както турските лъжовни рапорти казват.
Членовете, които са обнародвани във вестник „Иттихад“ и „Вакът“ за варваризма на българския народ, възможно ли е да се помисли от нас такова дело? Всичко е само клевети, но онзи ужас по същия начин се извършва от мюсюлманите. Издадената обща амнистия от Вис[оката] порта за политическите престъпници и тя ни най-малко се не изпълни, защото онези невинни лица, които се отсъдиха за затвор, те според решението й се отведоха с окови за вечно в цариградската и видинската терсана [тъмница]. Колкото за лицемерие пред [Великите] силите освободиха набедените и невинните, но и от тях нарядко ще оживеят от мъчителството, което претърпели във времето на затвора.
Османското правителство, за да не падне виновно пред европейските сили, взема с най-голямо насилие разни благодарителни писма от християните. Чиновниците, които са изпроводени да вземат подписи, те заплашват християните със затвор и прочее, ако би някой не подписал представеното благодарително писмо, без да им се даде ни най-малко време за размишление.
Английската изпитателна комисия и настоящата смесена комисия, ако желаят, за да узнаят всичките направени злотворства от администраторите и от мюсюлманското население, необходимо нужно е да поръчителстват, че след изпита няма да се докачат лицата, които ще дадат точното сведение. Уверени сме, че ще се удивят и няма да могат да бъдат хладнокръвни към тези кървави сцени, които стават на този полуостров. В противен случай комисиите не ще могат взе точни сведения.
Оттука, Ваше Ексцеленство, ще видите, че причините за въстанието в България не е друго, освен лошото управление, варваризмът и неизпълнението на издадените реформи, а не както се извиняват, че е от странно подбуждение.
И тъй Парижкият трактат от 1856 г. се счита за развален, който се нарушава от самото турско правителство, което ни най-малко не изпълни обещанията си.
Равенство между християните и мюсюлманите е невъзможно. До днес издадените реформи за преобразование никога не могат да се турят в действие. За да стане мир и да се спрат кръвопролитните сцени, трябва да се освободят християните и разделят от мюсюлманите и да се турят в едно условие на съвършена автономия. Затова най-снизходително се умолявате, В[аше] Ексцеленство, да посредствувате пред Вашето правителство, за да ни турите под желаемата автономия и до онова време да ни вземете под покровителство, дору [дорде] потребните действителни постъпки не станат, напротив [в противен случай] имотът и животът на християните в Балканския полуостров е в погибел. Покорно Ви се молим, за да не паднем жертва, да се изпроводят военни кораби с войски и където ще стане нужда, за да се упази невинната християнска кръв, да употребят съгласно оръжието си против угнетителя на человечеството и на християнството.
Колкото за безименността, молим да ни извините, ний сме готови да си жертвуваме живота, но от обнародването на имената ни ще минем под отомански ятаган.
Прочее, молим В[аше] Ексцеленство, в интереса на человечеството и християнството да се смилите и да хвърлите един смилителен поглед връх нас, нещастливи… От изложеното ни можете да разсъдите до какво отчаяние може да ни води днешното наше положение, затова със сълзи на очите си молим за освобождението от ислямизма, доколкото е възможно по-скоро, и сме уверени как нашите топли моления и горките плачове ще намерят отзив пред Ваше Ексцеленство и с високото Ви съдействие ще ни задължите премного.
Оставаме в надежда и с най-съвършена покорност на Ваше Ексцеленство.
Покорните: българо-християнските жители на Балканския полуостров

14 март 2011

Българското националноосвободително движение след Кримската война – организации и дейци

1. Георги Стойков Раковски – патриарх на организираното българско националноосвободително движение
А) Първи период в политическата дейност на Раковски (1841 – 1856)
Б) Втори период в политическата дейност на Раковски (1857 – 1867)

2. Политически организации през 50-те и 60-те години на XIX век
А) Добродетелната дружина
Б) Одеското българско настоятелство
В) Таен български централен комитет (ТБЦК)

3. Четническото движение през 60-те години на XIX век
A) Четническите акции от 1867 година
Б) Втора българска легия
В) Четническото движение от 1868 година

4. Васил Левски и Вътрешната революционна организация (ВРО)
А) Биография
Б) Изграждане на ВРО

5. Любен Каравелов и изграждането на БРЦК
А) Биография
Б) Изграждане на БРЦК
В) Обединително събрание на ВРО и БРЦК (29 април – 4 май 1872 година)
Г) Смъртта на Васил Левски и кризата в БРЦК

6. Христо Ботев
А) Биография
Б) Ботев начело на БРЦК

Домашна работа: Сравнете два от плановете за Освобождение на България, дело на Георги Раковски!

09 март 2011

Нации и национални движения на Балканите

1. Възникване на националната идея

2. Национални отношения между балканските общности

3. Първата национална държава на Балканите
А) Първо сръбско въстание (1804г.)
Б) Второ сръбско въстание (1815г.)

4. Гърция – първата независима християнска държава на Балканите
А) Филики Етерия и началото на въстанието (1821г.)
Б) Развитие на гръцката борба за освобождение
В) Одрински мирен договор (1829г.) и Лондонски договор (1830г.)

Домашна работа: У, стр. 134, зад. 1, 4

Балканското възраждане

1. Балканското възраждане - същност

2. Културни центрове и идеи
А) Гърците - Цариградска патриаршия
Б) Сърбите - Карловацка архиепископия
В) Българите - манастири, местен религиозен елит, илиризъм

3. Началото на промените
А) Образованието
Б) Развитие на книжовната култура

4. Специфики на Балканското просвещение

5. Начало на Българското възраждане (началото на XVIII век)
А) Книжовност
Б) Образование

Домашна работа: У, стр. 130, зад. 4

Общество и всекидневен живот във Византия

1. Византийският град
А) Външен вид и организация
Б) Население

2. Византийското село

3. Храна и облекло

4. Празници и дворцови церемонии
А) Християнски празници
Б) Дворцовите церемонии

Домашна работа: У, с. 80, зад. 5, 6

07 март 2011

Борбата за новобългарска просвета и култура и църковни борби на българите през Възраждането

1. Новобългарската просвета
А) Преходни образователни форми
Б) Първото българско светско взаимно училище – Габрово (1835г.)
В) Първото българско класно училище – Копривщица (1846г.)
Г) Българските гимназии

2. Българската култура
А) Книжнина и периодичен печат
Б) Наука и изкуство

3. Начало на движението за независима българска църква
А) Причини
Б) Първи сблъсъци с Константинополската патриаршия

4. Цариград – център на българските църковни борби
А) Прошения до Високата порта
Б) Българската черква в Цариград
В) Българският Великден (3 април 1860г.)

5. Създаване на Българската екзархия

Домашна работа: Издирете по – подробна информация за „Българския Великден”!

Залезът на Първото българско царство (927 – 1018)

1. Управление на цар Петър (927 – 969)
А) „Дълбок мир” с Византия и вътрешна стабилност
Б) Първите вътрешни проблеми
В) Проблеми със сърби, маджари и печенеги
Г) Покоряването на Източна България

2. Борбата за България
А) Поява на комитопулите на историческата сцена
Б) Борбата на комитопулите за спасението на България

3. Цар Самуил (997 – 1014) и „Българската епопея”

4. Наследниците на цар Самуил и покоряването на България
  • Цар Гаврил Радомир (1014 – 1015)
  • Цар Иван Владислав (1015 – 1018)
  • Цар Пресиан II (1018)

Домашна работа: У, с. 76, зад. 3, 6

Османската империя - "болният човек" на Европа

1. Упадък на османската социална и политическа система

2. Кризата в края на XVIII век
А) Аяни
Б) Кърджалии

3. Новата геополитическа ситуация
А) Карловацки мирен договор - 1699 година
Б) Мирът от Кючук - Кайнарджа - 1774 година

4. Османската империя между Изтока и Запада
А) Консервативни кръгове в империята
Б) Реформите

5. Раждането на Източния въпрос

Домашна работа: У, с. 126, зад. 2

01 март 2011

Българското националноосвободително движение

1. Участие на българите в освободителните борби на Балканските народи
А) Участие в сръбското въстание
Б) Участие в гръцкото въстание - 1821 година
В) Участие в руско-турските войни от 1806 - 1812 и 1828 - 1829 година

2. Бунтове и завери през първата половина на ХIХ век
А) Велчова завера - 1835 година
Б) Въстания в Северозападна България - Пирот, Белоградчик, Берковица - 1836 - 1837; Нишко - 1841; Видинско - 1850;
В) Браилски бунтове - 1841, 1842, 1843 година

3. Георги Стойков Раковски

4. Емигрантски организации от 60-те години на ХIХ век
А) Добродетелна дружина
Б) Одеско настоятелство
В) ТБЦК

5. Създаване на БРЦК и дейност на Любен Каравелов

6. Васил Левски
А) ВРО
Б) Обединяване с БРЦК - 29 април - 4 май 1872 г.

7. Христо Ботев

------------------------------------------------------------------------------------------
Из Оплакване на българите от Нишко от турските насилия през 1841 г.

…И по-рано имаше притеснения, но след идването на сегашния нишки паша те се увеличиха до такава степен, че станаха неудържими. Когато дойде, тоя паша свика всички общински първенци и им обяви султанския ферман, според който те трябваше да плащат като единствен данък по 3 пиастра и 12 пари на сто от стойността на имота си. Ние всички се преклонихме пред тази заповед и бяхме изпратени с уверението, че наскоро ще се пристъпи към опис на нашите имоти, които ние трябва да декларираме с точност.
Когато комисарите по описанието дойдоха, ние им обявихме точно цялото си имущество, изпълнявайки изричната височайша заповед. Но комисарите нанесоха в своите списъци двойно повече от това, което ние обявихме.
Между това дойде време за събиране на десятъка и ние го заплатихме върху пшеницата, кукуруза и фасула. За всякакъв вид зърно те ни вземаха по 4 пари, а за една ока вино – 7 пари.
След като взеха десятъка, те поискаха процент от 8 пиастра и 2 пари. Те заявиха, че така нареждат допълнителни височайши заповеди. Ние се подчинихме и на това.
Веднъж дойде пашата в село Матиевац. Ние му приготвихме вечеря. Той гуля до полунощ и внезапно изиска да му доведем девойки, за да му играят. Ние му отговорихме, че нашите деца, които работят през целия ден, имат нужда от почивка през нощта и не могат да играят. Пашата, разсърден от това, веднага се върна обратно в Ниш. Пламнал от желание за мъст, той изпрати турци, за да опозорят нашите жени и момичета.
Когато видяхме, че притесненията и лошите отношения нямат край и че нашите оплаквания не достигат до престола, ние дигнахме глава не срещу монарха и неговите заповеди, а срещу потисниците. Но пашата, който ни обяви за бунтовници, като се свърза с потисниците, допусна нашите села да бъдат опожарявани, нашите жени и деца да бъдат отвличани в робство и така по-голямата част от нашите братя по вяра да бъдат унищожавани, преди нашите оплаквания да стигнат до знанието на султана.

Из Проучване на Жером Адолф Бланки за Нишкото въстание от 1841 г.

...Колкото по-навътре прониквахме в скритите в горските дебри села, толкова по-ясно се виждаше дълбокото отчаяние, което бе обхванало жителите им. Обитавани от чисто християнско население, тези села бяха станали обект на яростта на арнаутите, които дебнеха българите на хайки, подобно на ловци, преследващи плячката си. Срещнахме много изгорени къщи, изтръгнати овощни дръвчета, скитащи се деца, уплашени жени – навсякъде ужас и опустошение. Сред мъжкото население само няколко белобради стари попове се осмелиха да разменят с нас няколко бегли погледи и приветствени думи. Опитах се да ги успокоя, като им казах, че техните нещастия са известни в Европа и че съм дошъл от името на християните във Франция да преценя обстановката. Скоро новината обиколи селата и много хора дойдоха при мен, за да окажат почита на френския трибагреник, който никога не съм носил с повече гордост. Все още са ми пред очите оживените групи български селяни с дълги бели сетрета и овчи калпаци. Сбрали се около нас, те искаха новини, съвети, а след това и оръжие... “Пушки! Пушки! – викаха те. – Дайте ни пушки и ще прочистим горите от тези диви зверове!“
Не трябваше да насърчавам подобно въодушевление, затова препоръчах на моя преводач да обясни на хората, че най-доброто, което могат да направят, е да запазят спокойствие и да изчакат справедливото решение на турското правителство и на неофициалната намеса на християнските сили да сложи край на техните беди. Мнозина от тях ми показваха празните си къщи, опустошените градини, поруганите жени, после закриваха лицето си с ръце…
Преди да влезем в града [Ниш], пред очите ни се разкри тъжната гледка на един отвратителен паметник, печално характеризиращ социалното положение в страната. Той представляваше четириъгълна пресечена пирамида, инкрустирана с три или четири хиляди черепа на сръбски християни, паднали в битката срещу турците през 1816 г. (Ж. Бланки допуска неточност – т.нар. кула на черепите е издигната през 1809 г., след поредното сражение между турци и сръбски въстаници) – варварски трофей, положен от мюсюлманския фанатизъм при самите градски порти. Черепите бяха забити по четирите страни на пирамидата от земята до върха, подобно на мозайка. Милостивите българи бяха извадили вече няколкостотин, за да ги погребат. Но все още оставаше огромен брой черепи с кичури коса, които се вееха на вятъра. Това беше триумфалната колона на канибализма – невъзможно бе да я видиш, без да потръпнеш от ужас. С уважение се поклоних пред християните, загинали в защита на родината и религията си. Може би ще дойде ден, когато на същото това място, където днес са захвърлени осквернените им останки, свободна България ще издигне храм в тяхна памет…
Настъпи моментът да обясня истинския характер на това въстание, което ние, с нашите европейски тревоги, бяхме приписали на чисто политически причини – нямаше такова нещо. В Турция Хатишерифът от Гюлхане не бе произвел същия ефект като “Декларацията за правата на човека” в Съединените щати и във Франция. Просветеното духовенство явно го познаваше и се бе постарало да извлече полза от него, но за останалата част от народа той не означаваше нищо. Единствената промяна, произтекла от документа, касаеше финансите и точно тя, за най-голямо огорчение на християните, се обърна срещу тях. Дотогава те бяха плащали данъците си директно на пашите, а знаем колко грабителска беше тази система. Хатишерифът, централизирайки събирането на данъците, което вече трябваше да се извършва от специални данъчни чиновници, сякаш премахваше извращенията. Получило се обаче точно обратното. Властите сумирали различните данъци, събирани от раята, без да ги увеличават, но вместо да ги плащат еднократно, хората се оказали принудени да ги плащат по два или три пъти. Данъчните чиновници претендирали, че не са получили това, което длъжниците твърдели, че са платили, и което действително били платили. Данъкоплатците, които в повечето случаи не знаели да четат и пишат, били мамени с фалшиви разписки, на които фигурирали по-малки суми или минали дати. А най-често за разписка служела една върху парче дърво, което се оказвало изгубено, когато можело да е от полза на длъжника, и винаги на разположение, в случай че бирникът решел да го уличи в неизплатени дългове. В края на краищата, това била същата стара система на грабителство и насилие, но по-лицемерна и с коварна претенция за законност. Ето как турският дух бе приложил Хатишерифа в сферата на финансите – бе го превърнал в жестока измама.
Когато този отвратителен фокус бил въведен в практиката, българите не закъснели да се оплачат. Те установили, че положението им се е влошило в сравнение с миналото и че им е невъзможно да плащат такива изключително големи и превишаващи доходите им такси. Затова помолили за отсрочка. Дали им я, но в един момент все пак трябвало да се плаща, а междувременно средствата им не се били увеличили. В Турция събирането на данъците от закъснели длъжници се извършва чрез военния гарнизон. Войниците се настаняват у длъжника, където спят, ядат и пият, ровят навсякъде, разполагат с всичко като с лична собственост и нито за миг не оставят на спокойствие стопаните. Така из България скоро плъпнали гарнизонни войници, които били най-многобройни в Ниш и съседните му села. На някои места ги прогонили, на други се стигнало до схватки и имало убити. Сабри паша, командващ провинцията по това време, побързал да извика албанци, тъй като редовните войскови части били съсредоточени предимно в Константинопол. Арнаутите се възползвали от случая, за да се отдадат на обичайните си грабежи – единствения им поминък. Те се пръснали из областта и започнали да избиват, като при военна победа над щурмуван град, нещастните жители на българските села. Не може да се каже докъде би стигнало отчаянието на българите и към какво би ги тласнало, ако въстанието бе получило сериозна и открита подкрепа от някой съседен народ. Сърбите обаче, както видяхме, били възпирани от своето правителство въпреки влиянието на принцеса Любица. Помощта, която те оказали на българите, била по-скоро сантиментална, отколкото материална – вместо да се притекат на помощ на въстаниците, те се задоволили да дадат убежище на бежанците…

Из Присъдата по делото срещу участниците във Втория браилски бунт от 12 юни 1842 г.

Съдебен Диван, наказателна секция
Даскалът Георге, син на Щефан Македон, и Кирияк Думитру Зерва, гръцки поданици; и Думитру Папаяне, гръцки поданик; и Думитру Андрукарул, гръцки поданик; и Николае Фока, син на Ион, гръцки поданик; и Николае Маркул, гръцки поданик, и Панайот Дракул, гръцки поданик; и Рафаил Панделе, малолетен, слуга на даскал Георге и Теодор Георгиу, гръцки поданик; и Яни Димитриу Янаке, гръцки поданик; и Димитру Теодорул Арнаутоглу, и Яне Теодорул, и Думитру Зерва, малолетен, гръцки поданик; и Сотир Триандафил, и свещеникът Прокопи, и Александру Дамиян Пандолфи италианецът, и Панаит ботушарят, и Раду Маркул, отправени с доклада на почитаемото Велико логофетство на правосъдието под № 1382 от 1 на текущия юни, след просветения указ на Негово височество твърде високопоставения наш господар под № 366 от 30-то число на миналия май, да се съдят първите осем души за разбойническото бунтуване и нараняване и убийство, което са извършили в град Браила, окръг Браила, и вторите пет души за побратимяването, което и те са имали с казаните разбойници за това действие, и трето, петтях души за подозиране в побратимяване, което и те са имали с казаните разбойници по това дело. И според искането на господин прокурора на този диван, представиха се в дивана чрез началника на разсилните и в присъствието на отредения пратеник от страна на почитаемото гръцко консулство, под чието поданство се намират. Като се прочете първо следственият протокол на почитаемата комисия, съставена съгласно просветения указ на Негово височество под № 147, който протокол беше съставен на 9 число миналия месец април 1842 г. под № 16 и отправен до Негово Височество господаря и посочваше, че съгласно просветената на Негово Височество заповед, са се събрали в повече секции, в присъствието и на господство му колежкия заседател Кола, направиха подробен разпит на всичките бунтовници, доведени от Браила, които са били заловени вечерта на 10 февруари; и като представят най-първо даскала Георге Македон, който се вижда, че е бил един от главатарите на този заговор и после поред всичките други пратени затворници, и като се прочетоха показанията на всекиго, които са били дадени в Браила на тамошния прокурор, виждат се показанията на всеки от тях така:
Даскалът Георге [казва], че той заедно с други свои другари са започнали да вършат известни приготовления и в Браила, като са въоръжавали някои от гърците с цел да ги имат при себе си, и че между тях, като имало мнозина разпалени от ентусиазъм, започнали да идват всяка вечер въоръжени в къщата на даскала. Като ги усетило управлението, че там се събират въоръжени хора, пратило веднага нея вечер, за да ги залови, заобикаляйки му къщата от всичките страни, и като видели, че ще бъдат заловени, поискал даскалът да излезе вън, за да ги запита защо са му обградили къщата, но нито един от тия, които били с него, не го оставили, а всички в един глас извикали да излязат с пушките в ръка, за да се спаси всеки където и както може, както и било направено. Но след затихването на сблъскването, като видели, че са останали от шест само четири, единият от които лежал ранен и прострян върху снега, и че по негова причина били принудени да подирят спасение в една съседна къща, гдето и прекарали нея нощ до втората вечер, като се грижели за раната на болния; после, оставяйки пушките и ранените там в къщата, преди да са били поставени пазачи из улиците, излезли, без да знаят кой къде, за да намерят спасение и без да знаят повече за другарите си, а той се подслонил в една друга къща на бедна вдовица, гдето престоял три дни. Виждайки, че там не може да узнае нищо за случилото се в града и още повече като страдал от липса на пари, избягал в друга къща, отгдето, като узнал, че библиотеката му и дрехите и всичките други неща в дома му са се разпилели, огорчил се, виждайки, че е останал съвсем без нищо, и като мислел за нещастията, които го очакват. От арестуваните не помни други имена освен само на неколцина, именно на свещеника Прокопие заедно с неговите двама братя, които са невинни, и един Йордан и двама младежи Думитру, син на Арнаутина и Яни Теодорул. Свещеникът при все че е имал намеса в смута от миналото лято, но в тяхното сегашно деяние не е имал никаква намеса, а Йордан, макар че е бил пазителят на парите на бунтовниците от миналото лято, според както са чули, без да има сега никаква намеса, а при сблъскването се е намирал само Спирул, който е умрял, и Ставрул Георгиу епиротецът и Думитру от Галац, и двама братя, от които единият живеел съвместно със Спирул, но имената им не знае, като посочва и много други свои слова, както се вижда в следствието на комисията [...]

Из Доклада на извънредния султански пратеник във Видинско Али Риза паша до Великия везир от 15 юли 1850 г.

[...] От доклада на Негово Превъзходителство пашата, видински валия, се вижда, че станалото нещастие (гайле) във Видинско благодарение на взетите на самото място мерки под славното царуване на Негово Величество, вече било потушено и мирът в областта почнал да се затвърдява. Но тъй като от всички страни се съобщавало, че това бунтовническо движение на раята било предизвикано от злочинствата на някои низши чиновници и на прекупвачите [на данъци], налагало се да се направят изследвания [също] и относно разпространяваните слухове, че при потушаването на горното нещастие башибозушкият аскер бил извършил насилия повече, отколкото трябвало, и че от раята били погубени много хора, но от донесенията на споменатия валия нищо подобно не могло да се разбере, а трябвало да се узнае самата истина по станалите събития – сиреч до какъв размер са стигнали извършените насилия, как е почнало въстанието, какви са загубите от двете страни. Необходимо било тези въпроси подробно да се установели […]
Относно някои разпространени слухове, както и по въпроса за убитите, аз доложих още от Русе. При пристигането ми във Видин аз подробно докладвах в друго мое скромно донесение, [след това] в съставеното под форма на рапорт писмо и в приложените към тях книжа.
Ваше Височество ще благоволи да се уведоми от тяхното прочитане как сполучихме да отделим въстаналите дружини и какво съм предприел за успокояването на раята.
Преди станалите сражения от мюсюлманите паднали 15 души, а през време на боевете от българите се предполага да са убити около 720 души. Вярно е, че низши чиновници, закупвачи [на данъците] и други жестоко се отнасяли към селското население. Но колкото от сръбска страна и да се демонстрира вярност, според направените изследвания и слухове, българите били тайно подтиквани от тях [сърбите]. Дори преди няколко месеца един сърбин посетил по-големите села на Видинския санджак и гостувал в тях по един-два дена. Тукашните българи, вземайки повод от извършените над тях злочинства, с цел да се оплачат, се осмелили вкупом да въстанат.
Накрай от всичко е ясно, че целта била да се вдигнат българите в Търновско, Софийско и Нишко. Поради това с успокояването на няколко села не бихме могли да считаме станалото нещастие за приключено. Тия слухове се потвърдяват от обстоятелството, че в станалите събрания са присъствували много бунтовници от Одрин, Ниш, София и от други места.
За това писахме на Негово Превъзходителство мушира на султанската армия в Румелия, а съм във връзка с мухасилите на Търново и София. В Ниш биде оставена за резерв достатъчна военна сила; предвидливостта изисква да не се оставят в тези времена без войски София и Търново. Скромното ми мнение е, че ще бъде от полза да се дадат повторно необходимите заповеди на поменатите наши управители и да им се изпрати като предпазна мярка достатъчно аскер.
4 рамазан 1266 [15 юли 1850 г.]

Из Първи план за Освобождение на България на Георги Раковски от лятото на 1858 г.

Позив към родолюбци българи за освобождение Българии
Що е живот наш в сие борство? Нест ли всегдашна тежка тягота? Коя имаме мила доброта, в люто поганско всегдашно бедство. По-добро е смърт маломинутна, нежели дълги рабски живот в мъка османска безчеловечна [...]
Человек, който няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да носи име человека, създаннаго по образу и по подобия Божия. Сам създател, когда изначала е създал человека, създал го да бъде свободен и да живее живот независим, владеящ вся прочеи твари чрез умственная сила, коя го от безсловесни животни отличава. Человек, кой не чувствува що е свобода, той е равен или паче рече по-долен и от безсловесния животни, кои привикват и остават на рабская служба и прекарват си живот безчувствено с мъки и трудове, що им се със сила налагат.
Наш българский народ, кой се числи днес само в България близо до седем милиона, достигнал е в такова положение днес, щото цял свят го презира и укорява, как безчувствено е до сега търпял агарянское иго и никак не е помислил за свобода! Колко за прошедшее време, може да има нещо си оправдание, но днес, когда веке турское царство е достигнало като една сянка или гнило тяло, кое от разни годишни рани изшопяло, клати се и полита да падне и от най-малкий удар, какво оправдание могат да имат вече българи да стоят хладнокръвни и да губят сие спасителное благовремие? Кой ще други да ги пожали и да помисли за тях, ако не те сами се мръднат и дигнат?
Народ, кой своя правда желае, мила свобода и прелюбезна трябва с оръжие да я добие, с жертва голяма и скъпоценна.
Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият! Иначе никой не ще я освободи във веки веков, ако не сами те, и никакви права не ще им се отдаде, без да се земат за оръжие и да пролеят кръв. Какво по-сгодно и благоприятно време може бити от днешное да възприемнеме такова свято поприще и ми българи да добиме наша мила прадедна свобода? Защо губим сие благовремие, кое се е пред нами явило и уже гръмогласно вика: Станете, българи! Сега е време да се освободите и ви, и българское старославно име пак да добиите. Турция е до толко изнемощяла, щото от само себе си ще падне. Тии са веке изгубили военний дух: тии са се дали в разслаба; тии са осиромашели и нямат сребро и злато; тии не могат в една нужда съсредоточи на едно място ни двадесет тисящи войска… пример да бъде вам Черногорская война, де турци едва десет или двадесет хиляди войска можаха да изпроводят, коя незабавно храбри черногорци поразиха. Що стоите ви, българи? За кого чакате? Европа е разположена да съдействува на ваша свобода, но трябва ви да почнете и да покажете, че сте въистина достойни за свобода. Трябва да покажете, че в наши жили е остала еще старобългарска свободна кръв и че мъчители не са я изпили съвсем! Турци сами проповядват свое падение и готвят се да бягат в Азия, щом се появи мало едно нападение.
Между дванадесет милиона християни в Турска Европа, едва два милиона турци съществуват! Смислете си сега, като е Черна гора, Ерцеговина и Босна на крак, да се дигне и България, след нея ще последува Сърбия и свободна Гърция, като изпроводи свои отчаяни чети в Тесалия, Епир и Македония, какво смущение ще се зададе турчину! То ще бъде негово конечно падение и изгнание от Европа! Смислете, че западните сили не щат гледа хладнокръвно наше движение, но абие щат възприе живо участие, да по-скоро се реши и наша бъдущност и ми да живееме под равноправност и под наши народни закони. Ако сравниме обстоятелства, под коя нахождаеми сърби, гърци възприели са за освобождения поприще и своя цел достигли, щем найде, че тогавашния обстоятелства са били стократне по-важни и опасни, нежели днешния! Тогда Турция еще цветеше и беше в исполинска сила! А и средства, що са имали сърби и гърци да възприемнат таково дело, били са по-оскъдни и по-долни от днешния, коих можеме ми да имаме. Ми днес, слава Богу, имаме доста учени българи, кои могат да се прилепят при европейския кабинети и да докажат наше праведно искане, кое Европа непременно ще одобри, като се юнашки обдържаваме. Ми днес имаме в Русия, Молдова и Влашко доста богати българи да помогнат да се събере нужное количество да стане първо начало нашего движения и да се обдържи за няколко време. Наш народ в България е разположен и уже във възторг да започне такова дело, но чака и гледа да види предводители от знамените лица и план с благоразумие съставен. Щом се появи такова нещо, мало и голямо ще стане да се бие за вяра и отечество! Народ наш дихае отмъщение против турков, противо наши губители и страшно е да не избухне нещо не размислено и неприготвено както следува.
Вся обкръжаяща нас обстоятелства са благоволни нам и в полза наша. Само трябва решение с постоянство и наша цел благополучно ще бъде постигната! Всеки по възможност трябва да съдействува: учени със свои трудове, богати със своя помощ, същи и в състояние са да носят оръжие, с жертва своего живота. Съседни нам народи сърби и гърци изначала, когда са почнали да действуват за свобода, събрали са първо едно доволно количество и съставили са свой план. Так исто и ми можем да действуваме и ето изложение общаго плана, кой ще обема две отделения.
П ъ р в о о т д е л е н и е
1-о. Да се отберат знаменита и честна лица, коим всеки да има достоверност да отправи свое спомоществувание. Тии лица трябва да бъдат в Одеса.
2-о. Да се състави листа (кодика) под имянем Благотворително Българско общество, коя, като се потвърди тук в Одеса от знаменити лица българи и като напишат свое спомоществувание първо тукашни родолюбци българи, да я привръчат едному верному и достойному българину да я отнесе в Молдава и де другаде е удобно. Тогози българина щат го снабди с препоръчително общо писмо за достоверност.
3-о. Като се съберат до 100,000 рубли сребро, тогава това Българско общество първо трябва да отбере двама достойни учени българи и да изпроводи едного в Петроград, а другиго в Парис, като им определи от вишереченое количество прилично обдържание, а длъжност тяхна ще е да се опознаят със знаменита лица в кабинети на вишеречени градове и да почнат да възбуждат въпрос за българи, съвременно же да разгледват ход на политичния общества.
4-о. Да се състави в Одеса една тайна канцелария, водима от едного способнаго българина, кому ще се определи так же приличное обдържание. Тая канцелария ще има двама способни дописатели: едного в Молдова, а другиго във Влашко, кои так же обдържаеми от Българское сие Общество ще водят дописки с България, водима от главная в Одеса канцелария.
5-о. Дело на тая канцелария ще бъде да съобщи народная цел на няколко знаменити лица в България, коих познава за верни и родолюбци българи, да действуват и те между народа.
6-о. Да се определят двамина способни и достойни българи, кои могат да възприемнат военна длъжност, и да се изпроводят да обиходят Атина, Белград – Сърбия и Цетина – Черна гора. Длъжност тяхна ще е да склонят гърци, сърби, черногорци да земат участие в сие дело. Тии българи щат състави военний план и щат зе опитни българи във военное изкуство, бившии във военни сражения в Гърция, Сърбия и Черна гора; так же от черногорци, и щат ги уве в България, с който способ могат да участвуват в народное движение. Тяхна длъжност ще да е съвременно и дипломатическа военна.
В т о р о о т д е л е н и е п л а н а
1-о. Народное движение трябва да стане съвременно всеобщо, ако е възможно; ако ли не, а то необходимо тряба съвременно да стане във Видинская и Търновская област. Във Видинская област, като почне от сръбския граници, да се простре до Свищов, а от тамо до Търново, Шипка и Троян, от Търново же да повлече едно военно отделение и да се простре даже до Черно море по Стара планина. Да се захватят Балканския проходи колко по-бързо е възможно навсякъде, щото да се прекъса сяко сношение с Цариграда. Главное внимание да бъде щото Сръбская граница изотзаде и Влашкая да останат отворени.
2-о. В България да се изпроводят под видом търговци верни человеци, кои да приуготват народа и да внесат оръжие и барут колко им е възможно. Това ще се действува чрез вишеречния дописатели в Молдава и Влашко. Тии щат описа де колко редовна войска турска има и щат съобщи на вишеречения дописателя, а те – в Одеса на Главная канцелария. Главная канцелария ще има редовни дописки с ония българи, кои щат се проводи в Атина, в Сърбия и Черна гора и ще им съобщава вся свои действия, подробно да се водят в свое предприятие. Такожде ще има дописки и с пълномощни българи в Парис и Петроград.
[…]
4-о. Отправении в Атина, Сърбия и Черна гора щат съчини побудителная окръжная писма за България и щат ги там напечата. А прокламации за Петербургский и Парижкий кабинет щат се съчини във военно станище и щат се изпроводи незабавно.
5-о. Като помощия божия почне сие свето дело, абие ще се състави и военно станище, временно правление и временни закони според обстоятелства.
6-о. От отправения в Атина, Сърбия и Черна гора българи записва да назначат време и ден народнаго движения и да съобщат на Главная канцелария и другаде, де е удобно.
7-о. Главная канцелария, имеяща повод общий сей план, ще се занимава да състави, спише и приготви нуждная допълнения съобразно с обстоятелства.
8-о. Народний знамян ще бъде на червено платно, от една страна лъв изображен с надпис: „Свобода или смърт!“, а от друга страна честний кръст с надпис: „Бог с нами напред!“

Из Белградския план за Освобождение на България на Георги Раковски от 1861 г.

План
Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последная година. Приготовление се е състояло в том всеки да си купува оръжие, барут и куршум, доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжие, в остали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Русчук, Силистра, Тулчя и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са като се започне от Черное море от Ахило и Бургас се покрай Стара планина следнии главни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.
По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу затова въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като с даде синяла на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смесени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой трябва непременно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.
Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.
Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом се впусти в Балкана, главната му работа ще бъде това:
1. Да си състави едно временно управление и да бърза колкото може един ден по-скоро да стигне в Търново.
2. Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.
3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбското Вис. правителство, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4. Като достигне и завладей Търново, да изпрати едно отделение да усвои Свищов и да си отвори сношение с Влашко.
5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници и петдясятници [...]

Из Статута на привременното българско началство в Белград, съставен от Г. Раковски на 15 юни 1862 г.

Щатути
За едно Привременно Българско началство в Белград.
1. Ние, находящии се днес в Сърбия българе, с дозволението на Високото правителство съставяме едно привременно Българско началство.
[...] 3. Привременното началство ще е съставено от членове българе, на които числото за в начало е ограничено само на шест члена и един председател, а кога се яви потреба за нови членове, ще се приемат с одобрението на началството.
4. В заседанието ще се решава всичкото по вишегласие.
5. Председателят на началството и всякой особен член, кога са вкупно в заседанието, ще имат равно по един глас.
6. Длъжностите на членовете са тии:
а. По явлението на нуждите всекой член може да съзове началството, а всичките други членове длъжни са да се съберат на общий съвет, освен ако има някой с извинителна от началството призната причина.
б. Всякой член в заседанието ще наблюдава благочиние.
в. Лична обида в излагането на мненията ще се избягва.
г. Уважавание на мненията.
д. Най-строго пазение на началствените тайни.
е. Председателът има право да упоменува всякого от членовете, кога прекъсва другиго в говора му, а тии са длъжни да го слушат.
7. Всякой член има право да предлага.
8. Предложението трябва да се приемне от цялото началство по разсъждение.
9. Предложението се одобрява по вишегласие, а при равногласие претяга страната, на която е председателът.
10. Одобреното предложение трябва да се тури непременно в действие.
11. Начин за удействованието ще решава началството.
12. Одобрените и решени предложения ще се увождат в началственийт протокол.
13. Разширявание на началствените правила и уредби ще се одобряват и приемат от началството.
14. Всякой член трябва да наблюдава тия правила за святи, в противен случай изключва се по решение на началството.
Белград, 15 юния 1862 Председател началства: Г. С. Раковски
Член д-р Р. Петров
[Член] Д. Павлов
[Член] С. Йованов
[Член] И. Касабов
[Член] Иван Т. Грудов

Въстанически позив на Георги Раковски към българите от 1 август 1862 г.

Мили братя българи!
Време дойде веке и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост! Турското царство веке пропадва! Тии са веке изгубили военний дух, тии са се вдали в разслаба и разкошност, тии са осиромашели и оголяло; нямат веке сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е ничтожно; тии не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнства. Пример да бъде нам Ерцеговската и Черногорската война, де нищо не могат да сторят толкова време. Що стоиме, българи! За кога чакаме? Европа и цял посвещен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но трябва ние да почнем и да покажем, че сме въистина достойни за свобода. Трябва да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турци сами проповядват явно падение си и готвят се от първи удар да бягат в Азия.
Един всеобщи и силен удар ще реши нашата славна бъдущност, като разгони и изтреби мръсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! До кога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огън запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, храбри черногорци и сърби, сички на оръжие храборно и победоносно бият, секат и требят общия неприятел стар кръвник турчин! Може ли да бъде и за нас по-добро друго благовремие от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне!
1-го августа 1862 Народний войвода: Г. С. Раковски

Из “Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лeто” на Георги Раковски от 1 януари 1867 г.

Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:
1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знаменохеца (байрактара), който ще бъде под заповедта на войводата.
2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тии ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знаменосците им.
3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат са назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 г. в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.
4. Всяк първостепен и второстепен войвода е длъжен да събере и състави своята дружина, като ги закълне и им предложи следните святи обвязаности:
Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети, трябва да се с клетва откаже: 1-о от пиянство; 2-о от лъжа; 3-о от кражба между дружината [...] 5-о да бъде на сичко послушлив на войводата и на знамяносеца си; 6-о да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между дружината; 7-о да не може на никакъв начин да се отдели от четата, додето не ги разпусне войводата; 8-о да се задоволи на оная заплата, която ще намери за добро да му даде войводата.
Който приемне сичките тия условия и се обвърже с прописаната клетва за пълното им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните чети; иначе никой никак не ще се приема. Ако ли же някой си приемне с клетва тия обвязяности и се съпричисли в народните горски чети, а отпосле пристъпи една само от тия свети обвязяности, в такъв случай войводата ведно с знаменохеца имат пълна власт да го накажат тутакси със смърт, като го обличат и докажат пред сичката дружина […]
5. Всяк войвода е длъжен да има списък редовен на четата, която предвожда, т.е. месторождението му, истинното му име и презиме, възрастта му, женен ли е или не, както и сичките черти на личността му.
6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.
7. Първостепенните войводи имат власт и право да съставят нови чети в горите и да им назначават войводи третостепеннаго чина, като ги подложат под прописаната клетва и под настоящему закону.
8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии ще бъдат.
9. Върховното народно началство ще обуръжи сичките чети и ще им набави сичките нуждни потребности за похода им, както ще им улесни хода и минуването за в Стара планина и обратно; при том ще се старае и грижи за тяхното безопасно зимовище.
10. Която друга чета българи би се появила в Стара планина, ако тя не покаже знака и лозинката, която ще се раздаде на народните горски чети от Главного войвода и ако тя друга чета не приемне да се подложи под настоящий закон, всяка от народните горски чети е длъжна да я удари и разбие; а турските чети въобще се удрят и разбиват до изтребление.
11. Войводите имат пълна власт да казнят смъртия всяко предателско престъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било въобще от кого и да е другиго българина.
12. Главний войвода е длъжен да държи непрекъснати преписки с Върховното народно началство и да дава отчет на сичките си движения и дела в похода си, както и във време потреби и нужди да изпроважда незабавно народно человеци чрез средствата, които он по особните наставления разполага.
13. В случай смърти (не дай, боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамяносеца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главнаго войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамяносеца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамяносеца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смърт трестопененному войвода, първостепенний и второстепений войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, той и в такъв случай ще има същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва трябва да се подновява [...]
Смъртна клетва
Обряда на смъртната клетва, с която ще се кълнат постъпваящите в народните горски чети момци, е следний: ще се поставя един стол или друго извишено нещо, според мястото и времето, към изток слънца, пред кого ще се изправи бъдущий да се кълне, гледающ към изток; на стола ще се полага от дясна страна кръст, а от лява святое благовествувание (евангелие), от дясна же и от лява страна кълняющего ся ще стоят двама войводи или двама знамяносеца или двама избрани момци от дружината с голи ножеве, сключени над глава му, дясна му ръка ще бъде положена на кръста, а лявая му на святое благовествувание; а едно трето лице, стоящо пред него, ще чете велегласно клетвата и кълняющий се ще я изговаря реч по реч:
„Заклевам се днес пред бога на честний кръст и на святото благовествувание, че ще удържа сичките святи обвязаности, които ми се съобщиха и четоха в закона. Светлото слънце нека ми бъде свидетел, а храбрите юнаци с острите си ножеве да бъдат мои казнители в моето престъпление.“
Като се изпълни този обряд, заклевший се ще се прекръсти три пъти и ще целуне честний кръст и святое благовествувание, а свидетелите на клетвата му ще го поздрави братски и щат го причисли в народните горски чети.
1867. Голям сечко, 1 […]

Из „Наредба на работниците за Освобождението на българският народ“ на Васил Левски от 1871 г.

Подбуда и цел
Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди с[ъс] силата на оръжието и с[със] своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което владей правото на силата, да се по[в]дигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството съвършенното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в[ъв в]сяко отношение било в[ъв] вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършованието на таквази революция нужни са: 1). уреждание; 2). пари; 3). хора; 4). оръжие и други бойни потреби.
За да се приготвят вси[ч]ките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от б[ългарския] народ, и съставиха Централен български революционерен комитет.
Централният български революционерен комитет
Пребиваването на Ц. Б. Р. Комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – на[в]сякъде и нийде.
БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп.
Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се променяват от същите и ще бъдат под надзора им.

Из Показанията на Васил Левски пред Следствената комисия в София от 5-9 януари 1873 г.

– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм и съм на двадесет и шест – двадесет и седем години; занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
– Излязох пред седем години, отидох в Сърбия и Влашко?
– В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
– За каква служба те викаха в бунтовническия комитет?
– Възложиха ми да давам упование на целокупна България.
– Какво е това твое упование и как щеше да го даваш?
– Данъци много, а нямаш спокойствие; ето затова щях да им давам упование.
– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова ходих, за да не дадем земята си […]
[…] Във всеки случай желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе на тепсия… Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че ако се направи така, че да напреднат училището и просветата, тия работи ще се уредят чрез държавата и помощта на чужди народи ще се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче отрудените селяни, които залагат тапиите си срещу 100 гроша заем, след няколко години ставаха 1000 гроша, на които десетте [им] коли сено в сговор с мухтарите се записват от юшурджиите петнадесет; и десет овце се записват от бегликчиите петнадесет, тези селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето и да ги теглехме. Това са моите впечатления.

Из Протокола от заседанията на Общото събрание на БРЦК, от 29 април – 4 май 1872 г.

Априлия 29-й: Състави се комисия от четири члена: Л. Каравелов, Я. Цанков, В. Лъвский и Т. П[ее]в, за да напише програмата и да прегледа уставът на БРЦ ком[итет].
Майя 1-й: Комисията написа програмата и уставът и ги прочете в същият ден пред представителите на членовете на ЦРБ ком[итет], които нарочно затова направиха второ заседание.
Майя 2-й: Трето заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха уставът до IX глава и направиха приличните забележки по вишегласие.
Майя 3-й: 4-то заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха уставът от IX глава до свършованието му, като направиха и бележките си по вишегласие. На това заседание се реши да се начне напечатванието на уставът и да се пристъпи до избиранието на действующите занапред членове на Центр[алния] бълг[арски] рев[олюционен] комитет.
Майя 4-й: 5-то заседание от членовете на комисията и на представителите, които [в]зимат оставката на досегашният Централен комитет и пристъпват до избиранието на новият Центр. револ. бъл. комитет. Причината на това променявание е, че общото съгласие на представителите от частните комитети в Бълг[арско] и Влашко преработиха уставът на досегашният ЦРБ ком[итет]. И така по единогласното одобрение на всичките представители от частните комитети в България и Влашко избира се за главно лице в новият Цен[трален] рев[олюционен] бълг[арски] комитет г-н Любен Каравелов, когото упълномощават да избере и другите членове,които са потребни според гл. III-та, чл. 1-й [на] уставът.
Апр. 29 1872 год. …
Програм[а]40 на БРЦ комитет
1) Бълг[арският] Р[еволюционен] Ц[ентрален] ком[итет] има за цел да освободи България чрез Революция, морална и с оръжие. Формата на бъдащето българско управление ще бъде неопределена до онова време, когато чрез [в]сяко средство българското освобождение стане дело свършено.
2) Действието за тая цел обиема [в]сяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.
3) Ние, българите, желаеме да живеем с [в]сичките наши съседи дружественно, а особено със сърбите, румъните и черногорците, които отчасти съчувствуват на нашите стремления, и желаеме да съставиме с тях федерация аз свободни земи.
4) Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характерът на българският народ; а тия земи, които са населени с румъни, с[ъс] сърби, черногорци и Гърци, да се управляват съобразно с характерът на румънският, сръбският, черногорският и гръцкият народи.
5) Нека [в]сяка народност, както и [в]секи човек, учува своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаеме чуждото, т.е. това, щото не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето.
6) Ние нямаме претенции на исторически права и затова оставяме на самият народ да реши своята съдба и да яви в кой отдел на съюзът желае той да се присъедини: с румънският ли, с[ъс] сръбският ли, с българският ли, с черногорският ли, или с гръцкият; следователно у нас не можат да бъдат въпроси за граници.
7) Ние желаеме свобода народна, свобода лична и свобода религиозна: с една дума – свобода человеческа и затова ние желаеме такава също свобода и на нашите приятели и съседи! Ние не желаеме да владееме над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите.
8) Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме на[в]сякъде и [в]сякога!
9) Ние причисляваме и гърците в числото на нашите приятели, ако само тия се откажат от своите досегашни панелинически цели и исторически претенции.
10) Ние не въставаме против турският народ, но против турското правителство и ония турци, които го подкрепят и братя. С една реч, ние считаме за приятели и [в]сичките народи, които съчувствуват на нашето дело, без да гледаме на вяра и народност.

Устав на Бълг[арския] рев[олюционен] централен комитет

Глава I-ва Цел
1) Бълг[арският] рев[олюционен] цен[трален] ком[итет] има в ръката си всичката власт на едно привременно правителство. Той трябва да приготви и довърши революцията с всичките й морални и материални средства. Той има въобще следующата задача: да разпространява идеите за бунт в нашият народ чрез пропаганда, която ще се прави чрез частните комитети и чрез печата: вестници, манифести, прокламации, брошури и пр. [...]

Из Протокол от Учредителното събрание на БРК от 12 август 1875 г.

Букурещ
Събрани днес на 2 август 1875 в къщата на Д.[имитър] Ценович, след дълги разисквания върху народните ни работи решихме следующето:
Неизбежимо нужно е при днешното сгодно време да провъзгласим всеобщо въстание в Българско. Това наше решение се потвърдява и от Българско с особени писма.
Въстанието ще се почне така: г-н Панайот Хитйов, щом стигне в Белград и се увери положително, че не ще му препятствуват сърбите, ще организира една голяма чета от 500-1000-2000 и повече юнаци българи и ще се упъти в Българско през сръбските граници, но преди това той се задължава да ни телеграфира, щото в това също време да изпратиме 4-5 лица, които да дадат знак за всеобщо въстание. Също и ние от Влашко да организираме 1-2-3 или повече чети от неопределено число юнаци и [да ги] изпратиме в Българско. Ако ли в противен случай сърбите откажат и поискат да му препятствуват, то той [Панайот] се задължава да се върне по-скоро тук, за да можем гореказаните чети да организираме още по-добре, с които ще мине той. Г-н Панайот ще телеграфира до редакцията [на] „Знаме“ (до Хр. Ботйова или И. Т. Драсова).
Избра се комитет от пет члена, именно: . Ценович, Драгоя Шопов, д-р Хр. Чобанов, Хр. Ботйов и И. Т. Драсов, който ще се денонощно старае за събиране пари от Влашко и другаде, изключително Българско; да се споразумява с влашките и други българи аз организуването на четите и въобще за добрия успех на въстанието. Тоя комитет ще има особен сега направен нов печат с друга форма и ще има и леточислението. Старият изгубва своето значение по причина, че Каравелов се отказва да работи и не дава печата. За касиер се избра д-р Драгоя Шопов. Писар, председателя и пр. са петмината. Определиха се няколко лица апостоли, които ще минат тайно или явно в Българско, за да приготвят бунта. За тия лица се определиха 150 (сто и петдесет) австр[ийски] жълтици. Реши се да се повика с особен човек г-н Филип Тотю от Одеса. За тая цел се определиха 100 (сто) австр[ийски] жълтици. За канцелария на комитета засега се определиха 50 (петдесет) ав[стрийски] жълтици. Тия пари се определи да се съберат от следующите във Влашко градове, за което се писаха особени писма и се определи до 17 т[ози] м[есец] да се внесат тук на касиера Др. Шопова [...]