25 декември 2015

Весела Коледа!


Желая Ви крепко здраве, много късмет, истинско щастие и всеки ден да покорявате поне по един връх!

Пожелавам Ви винаги да бъдете обградени от хората, които обичате и които Ви обичат!

Нека Рождество Христово Ви донесе много радост, семеен уют и вяра в доброто!

Нека на този светъл празник повярваме, че чудесата са възможни!

04 декември 2015

Англия и Франция – оформяне на специфичната култура на крайния европейски Запад

1. Англосаксонските кралства и борбите с нашествениците от Севера
A) Англосаксонските кралства и епохата на Хептархията
  • Хептархията (500 – 850): Есекс, Съсекс, Уесекс (сакски); Източна Англия, Мърсия, Нортумбрия (англи); Кент (юти)
  • Християнизацията на англосаксонските кралства (ок. 600 – 650 година)
  • Развитие на елитарна култура на английски език по времето на крал Алфред Велики (871 – 899)
Б) Нападенията на норманите/викингите
  • Кнут Велики (985 – 1035) – крал на Англия (1016), Дания (1018), Норвегия (1028)
  • Битката при Стамфорд бридж (25 септември 1066 година)
2. Норманското господство в Англия
А) Уилям Завоевателя (1066 – 1087)
  • Херцог на Нормандия (1035 – 1087) и крал на Англия (1066 – 1087)
  • Битката при Хейстингс (14 октомври 1066 година)
  • „Книга на Страшния съд”; реформи по френски образец; съчетание на англосаксонски традиции с норманско-френска феодална система
  • Въвежда се принципът „Всички васали са васали на краля
Б) Значение на норманското господство за развитието на Англия
  • Положителни последици: създаване на централизирана държава с ефективни армия и администрация и с законодателство близко до континенталните норми; преодоляване на културната изолация на Англия и възможност за културен синтез
  • Отрицателни последици: английският език се превръща в език на простолюдието, а елитарната култура се създава на латински и/или старофренски език; англосаксите почти не участват в управлението на държавата, тъй като почти всички важни постове са заети от нормани и техните приближени, дошли от Франция; историята на Англия за дълго време става част от френската история и катаклизмите във Франция се отразяват директно и върху Англия
3. Англия под властта на Плантаженетите (1154 – 1399)
А) „Анжуйската империя”
  • Анжуйската империя има огромни владения от двете страни на Ламанша, като понякога владетелите от династията на Плантаженетите са по-заинтересовани от това, което се случва във Франция, отколкото от самата Англия
  • Участие в III кръстоносен поход
  • Експанзия към Уелс и Ирландия
Б) „Великата харта на свободите” (15 юни 1215 година) и появата на английския парламент
  • крал Джон Безземни (1199 – 1216) и подписването на „Великата харта на свободите”
  • Оформяне на двукамарния английски парламент – камара на лордовете и камара на общините
В) Поява на първите университети в Англия
  • Оксфорд (1167г.)
  • Кеймбридж (1209г.)
4. Франция на Капетингите (987 – 1328)
А) Класически феодализъм и политическа разпокъсаност
  • Франция се превръща в най-типичната феодална монархия
  • Важи с пълна сила принципът „Васалът на моя васал не е мой васал
Б) Опити за укрепване на кралската власт
  • Луи VI (1108 – 1137) става сеньор на Париж и цялата област Ил дьо Франс
  • Филип II Огюст (1180 – 1223) победил Плантаженетите, създал кралски съвет, пътуващи инспектори и дарувал много харти за самоуправление на градовете
  • Луи IX (1226 – 1270) оформил парижкия парламент като основен съдебен орган (кралски съд), сече стандартизирани монети наречени „златен луидор“, участва активно в кръстоносните походи
В) Съсловната монархия
  • Филип IV Хубави (1285 – 1314): създава Генералните щати (1302г.) и има основна заслуга за тъй наречения „Авиньонския плен“ (1309 – 1376/7) на Папството
5. Стогодишната война (1337 – 1453) и последиците от нея
А) Последиците за Англия
  • Намаляване на населението, основно заради чумата (1348 – 1349) и жертвите на войната
  • Освен това има селски бунтове (например този на Уот Тайлър от 1381 година)
  • Война на розите (война за английската корона между династиите Йорк и Ланкастър
  • Начало на управлението на Тюдорите (1485г.) – умиротворяване на Англия и начало на Новото време
Б) Последици за Франция
  • Стабилизиране на централната власт (династия Валоа)
  • Почти пълно ликвидиране на английските владения на континента и отделяне на Франция и Англия, които вече тръгват по различни пътища на развитие
  • Присъединяване до края на XV век на Бургундия, Прованс и Бретан при Луи XI (1461 – 1483) и превръщане на Франция в най-голямата централизирана европейска държава в тази епоха
6.    Готическото изкуство
  • Готиката като стил в изкуството започва своето развитие през XII век във Франция. Най-напред готиката се оформя като стил в архитектурата и постепенно след това навлиза и в останалите изкуства.
  • Първата готическа сграда е базиликата „Сен Дени“ в Париж, която е окончателно завършена през 1144 година. 
А) Готическите катедрали
  • Готическите катедрали имат формата на латински кръст и, макар да има някои локални специфики, винаги са устремени към небето и разчитат повече на вертикалната ос, а не на хоризонталната.
  • За украсата на готическите катедрали се използват витражи, богата пластична украса (екстериорна и интериорна), стреловидни и кръстосани арки. 
  • Някои класически примери на готическата религиозна архитектура във Франция и Англия са катедралите в: Шартр, Света Богородица в Париж, Тул, Амиен, Руан (Франция); Кентърбъри, Солсбъри, Питърбъро, Ексетър и Манчестър (Англия).
Б) Светското приложение на готическото изкуство
  • Строят се предимно обществени сгради, тъй като светската готика също като катедралите изисква много средства и време. Обикновено се изграждат дворци, замъци, кметства, часовникови кули или други представителни градски сгради.
  • Примери за светско приложение на готическото изкуство са кметствата на Талин, Ауденарде и Торун. Също така Камбанната кула в Брюж и Палацо Векио във Флоренция. 
  • Класически примери за светска готическа архитектура във Франция и Англия са: крепостните стени на градовете Каркасон и Йорк; сградите на университетите в Оксфорд и Кеймбридж; папският дворец в Авиньон и мостът Валентре в Каор.

30 ноември 2015

Свещената Римска империя – политика, култура и проекции

1. Възникване на Свещената Римска империя
А) Формиране на Германското (Тевтонското) кралство
  • Страсбургската клетва (842 година) - използване на народните езици
  • Вердюнски мирен договор (август 843 година) – сключен е между Лотар, Карл Плешиви и Людовик Немски
  • Последен монарх от династията на Каролингите в Източното Франкско кралство – Людовик (Лудвиг) Детето (900 – 911)
Б) Коронацията на Отон I (936 – 973) за император
  • Коронацията се състои в църквата "Св. Петър" в Рим на 2 февруари 962 година и е осъществена от папа Йоан XII
2. Имперската църква и Отоновият Ренесанс
  • Изграждането на имперска църква, която е под директния контрол на Отоните. Борбите за инвеститура. "Германизирането" на духовенството в Империята.
  • Водещи дейци на Отоновия ренесанс: императорите Отон I, Отон II и Отон III, както и византийската принцеса Теофано. 
  • Историци: Лиутпранд от Кремона (Historia Ottonis) и Видукинд Корвейски (Res gestae Saxonicae). 
  • Първи средновековни драматични произведения: Хросвита (Росвита) от Гандерсхайм. 
  • Илюстровани ръкописи: абатство Райхенау и абатство Кведлинбург.
  • Развитие на тъй наречената „Отонова архитектура“, която според някои изследователи е предроманска, а според други – романска по своята същност. Комбинират се византийски, римски и каролингски елементи.
3. Въжделенията на Свещената Римска империя за превъзходство в Западна Европа
  • Различните наименования на Империята: преди 1157 година се нарича просто „Римска империя”; от времето на Фридрих I Барбароса (1155 – 1190) и особено след 1157 година се нарича „Свещената империя”; от 1254 година наименованието е „Свещена Римска империя”; през 1474 година се среща термина „Свещена Римска империя на германската нация”, който е официално утвърден от Райхстага в Кьолн през 1512 година с декрет.
  • Войните за инвеститура с Папството и Вормският конкордат от 1122 година. Победа на духовния меч над светския.
  • Политиката за "Натиск на Изток". Трите начина за проникване на Изток. Урбанизацията на Изтока и заселване на германско население далеч от границите на Империята. 
4.    Развитие на културата в Свещената римска империя
А) Развитие в политическата и социалната сфера
  • „Златната була” на Карл IV Люксембург от 1356 година.
  • Нови институции: Князе - електори (курфюрсти) и Райхстаг.
  • Развитие на градския живот (Северногерманската ханза и имперските градове).
Б) Развитие на науката и изкуството
  • Появата на множество университети – Неапол (1224); Прага (1348); Виена (1365); Хайделберг (1386); Лайпциг (1409); Рощок (1419); Грайфсвалд (1456)
  • Минезингери, градски минезанг (XII – XIV век) и майстерзанг (XIV - XVI век)
  • Печатни произведения (след средата на XV век)
  • Готика и тухлена готика (XII – XVI век)

Градовете в средновековна Западна Европа – култура и значение

1. Развитие на градския живот през Ранното средновековие
А) Функции на градовете
  • Военен център (гарнизон)
  • Религиозен център (епископски/архиепископски център)
  • Административен център (графове, херцози, събиране на данъци, правораздаване)
Б) Облик на градската среда
  • Фортификационни съоръжения
  • Горен град (цитадела) – катедрала, епископски дворец, дворец на светския управител на града
  • Долен град – градски площад, кметство, часовникова кула
  • Предградия
  • Планировка на градската среда; хигиена
  • Важни социални топоси - катедралата и площада
2. Развитие на градския живот през Същинското средновековие
А) Зони на развитие на градския живот
  • Северна и Централна Италия (Милано, Флоренция; Венеция, Генуа, Пиза)
  • Франция (Северна - Париж, Руан; Южна - Марсилия, Лион)
  • Фландрия (Гент, Брюге, Антверпен)
  • Свещената Римска империя (Северногерманската ханза: Любек, Хамбург, Прибалтика)
Б) Градската култура през Същинското средновековие
  • Карнавали
  • Рицарски турнири
  • Градска лирика (трубадури)
  • Панаири
3. Развитие на градския живот през Късното средновековие
А) Видове градско управление
  • Републиканско (олигархическо) устройство - патрицианско управление
  • Власт на цеховете и/или гилдиите (градски съвет)
  • Власт на тираните
  • Подчинение на градовете на централната власт (кметове)
Б) Градската култура през Късното средновековие
  • "Градският въздух прави човека свободен”
  • Поява и развитие на градските университети - поява на градската интелигенция

07 ноември 2015

Карл Велики и Империята на Запад

1. Каролингите на власт във Франкската държава (751 – 987)
  • Реформите на Карл Мартел (718 – 741): бенефициална реформа – тежка пехота и кавалерия, постоянно действаща армия; 732г. битка при Поатие
  • Пипин Къси (751 – 768): крал на франките (коронясан през 751г. от епископа на Майнц Св. Бонифаций, а след това през 754г. от папа Стефан II в Париж); християнизация на германски племена; подкрепа за Папството (Пипинов дар)
2. Управлението на Карл Велики и развитието на културата във Франкската държава
А) Новата столица – Аахен
  • Служебна аристокрация (missi dominici); административни реформи (графства; маркграфства)
Б) Каролингски Ренесанс
  • Скрипторий, библиотеки, абатства (най-значимите абатства са: Клюни, Сен Жермен, Корби, Корвей, Лорш, Фулда)
  • Академия – Пиер Пизански (учител по латински на Карл Велики; поезия; учебна литература), Паулин от Аквилея (теологични трактати; поезия), Павел Дякон (История на лангобардите), Алкуин (занимава се със стандартизиране на Vulgata; поезия, писма, дидактически помагала; теологически трактати, жития), Теодоулф от Орлеан (стандартизира Vulgata; химни; Libri Carolini), Айнхард (Vita Karoli Magni)
  • Каролингската архитектура – Новата столица – Аахен (архитектът Oдо от Метц); дворцовата църква на Карл Велики (кръглата църква); строят се абатства с крепостни стени; вестверк – параден западен вход на църква или абатство, като над и около входа са разположени множество административни и сервизни помещения
3. Коронацията на Карл Велики и възстановяването на Империята на Запад
  • Коронацията е осъществена от папа Леон (Лъв) III на 25 декември 800 година в базиликата "Св. Петър" в Рим
  • Признаване на императорската титла от Византия през 812 година (имп. Михаил I Рангаве)
  • Създаването на Imperia Christiana

Владетелят в средновековна Западна Европа

1. Титулатура
А) Херцог (dux)
Б) Крал (rex)
В) Император (imperator)

2. Източници на властта
А) Религиозна обосновка
  • „Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. И казва им: чий е този образ и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Евангелие от Матей, глава 22)
  • Ритуалът „миропомазване
Б) Династията, родът и кръвната обосновка на властта
  • Различните легенди за произхода на управляващия род (божествен, легендарен, чудовищен, нечовешки и т.н.)
  • Специалните качества и/или особените външни белези на владетелския род
В) Икономически и военни корени на властта
  • Владетелят преразпределя стоките на лукса и голяма част от оръжието в държавата
  • Чрез раздаването на поземлени владения и/или на правото да се събират данъци от определени земи владетелят се опитва да създаде лоялна нему аристокрация, която да е в противовес на родовата (поземлената) аристокрация
  • Монархът единствен има право да свиква опълчението и принципно притежава най-голяма и боеспособна лична дружина, която често включва първородните синове на най-мощните аристократи

3. Функции и задължения на владетеля
  • Спасение на душите на поверения му народ (Христолюбив владетел + ревнител за вярата)
  • Върховен съдия (владетелят като човек, раздаващ справедливост в Земното царство)
  • Военачалник и победител (много важно за интегритета на държавата)
  • Генератор на културни ценности (елитарна и народна култура; материална и духовна)

4. Постепенната еволюция на владетелската институция в Западна Европа
  • Постепенно властта на монарха в Западна Европа намалява и той се превръща в нещо като princeps inter pares. Това в най-голяма степен се дължи на феодално-васалната система и на факта, че владетелите губят възможността да оказват влияние върху всички части на сложната социално-властова пирамида в собствените си общества. Те са един от властовите центрове в държавата, но не са единственият властови център.

Новите народи в средновековна Западна Европа – традиция и трансформация

1. „Великото преселение на народите”
А) Причини
  • Политическият, властови и военен вакуум, който съществува в Римската империя и който се оказва притегателна сила за различни варварски народи, живеещи в отвъд лимеса.
  • Желанието за плячка и лесният достъп на варварските военни елити не само до богатите римски градове и вили, но и до високите постове в армията и държавната администрация.
  • Създаването на силни локални елити, които се чувстват все по-малко привързани към Равена и Константинопол и които са склонни да си сътрудничат с варварските лидери.
  • Желанието на някои варварски общности да си гарантират сигурност чрез преминаване на римска територия и/или на римска служба.
  • Промените в климата и необходимостта на някои варварски групи от по-плодородни земи.
Б) Последици
  • В процеса на миграциите се оформят групите на тъй наречените dediticii, laeti и foederati.
  • В резултат на миграциите се ражда нов, Постримски свят, в който доминират варварските кралства, а не единствената някога Римска империя.
  • Промени в политическата карта на Западна Европа. Появата на множество варварски кралства, херцогства и дори отделни особено значими градски центрове.
  • Промяна в ролята на църквата в живота на западноевропейците.
  • Социални и икономически промени. Промяна на демографската карта на Западна Европа.
  • Децентрализация, силни локални елити, многообразна народна култура.
  • Създава се възможност за културен синтез и се поставят основите на средновековна Европа.

2. Визиготско (Вестготско) кралство
  • Крал Аларих и ограбването на град Рим (410г.)
  • Визиготско кралство в Аквитания със столица Тулуза (418 – 507)
  • Кралство на визиготите в Испания със столица Толедо (507 – 711)
  • Крал Рекаред и приемането на никейското християнство – 589 година
  • Толедските събори (общо 18 на брой)
  • Liber Iudiciorum (завършена през 654г. при крал Рекесвинт)
 
3. Кралства на вандали и свеви
А) Кралството на вандали и алани в Северна Африка
  • 429 година вандалите, аланите и техните съюзници се местят от Испания в Северна Африка, а през 439 година завладяват Картаген
  • Смесване на вандалска, римска и пуническа идеологии и създаването на една алтернативна „имперска идея“ (translatio imperii)
  • Използване на двойната титла rex Vandalorum et Alanorum, съответно regnum Vandalorum et Alanorum
  • Използване на системата на сеньората при престолонаследие
  • Силна арианска църква (особено при управлението на кралете Хунерих и Тразамунд)
  • Начин на живот твърде подобен на този на римската провинциална аристокрация
Б) Кралството на свевите
  • Столица на кралството на свевите е Аугуста Бракара (Брага). Живеят основно в Галиция и Лузитания
  • Крал Рехиар (448 – 456) – приема католицизма и сече монети
  • 470 – 550 година – ариански период в историята на свевите
  • I събор от Брага (1.V.561г.) – приемане на католицизма
 
4. Остроготско (Остготско) кралство
  • 488 година Теодорих Амал тръгва за Италия
  • 493 година Теодорих побеждава Одоакър и завладява Равена
  • Остроготското кралство и двора на Теодорих са показателни за заимстването на римски модели и структури
  • Мощната елитарна духовна култура в Остроготското кралство – Боеций, Енодий и Касиодор
  • Примери за развитието на елитарната материална култура – двореца на Теодорих, мавзолея на Теодорих, базиликата Сант‘Аполинаре Нуово

5. Кралството на франките
  • Крал Хлодвиг обединява франките и ги покръства (най-вероятно 496 година). От regulus той се превръща в rex Francorum
  • Победи над алемани, бургунди и визиготи. Разширение на Франкското кралство
  • Lex salica (ок. 507 – 511 г.)
  • От средата на VII век се появяват „ленивите крале” и мощните майордоми
  • Разделяне на кралството между синовете на владетеля – особеност на франкското престолонаследие
  • Оформяне на четири значими области – Австразия, Нейстрия, Бургундия и Аквитания
 
6. Новите структури между традицията и нововъведенията
  • Запазване на латинския език
  • Запазване на римската църква – епископии, архиепископии, абатства
  • Запазване на много римски институции – комес, магистер, патриций, епископ и т.н.
  • Структура на обществото при германите; различните видове събрания; херцози (обединяват военна, административна и съдебна власт); армия (професионална, полупрофесионална и опълчение; идеята за gens=exercitus); различни етнически/социални групи в обществото; вергелд и персонално право

12 октомври 2015

Въведение в средновековната западноевропейска култура

1. Терминология
А) Култура
  • Различните дефиниции на термина „култура”. Дефиницията на Юнеско: „Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията”.
  • Опозицията култура – натура (природа).
  • Двата основни дяла на културата са: материална и духовна.
Б) Средновековие
  • Леонардо Бруни (ок. 1370 – 1444) пръв използва триделната периодизация на историята: Античност – Средновековие – Ново време (Модерна епоха)
  • Терминът за първи път се среща на латински под формата „media tempestas” през 1469 година.
2. Периодизация на Средновековието
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)
  • Различни научни хипотези за начало на Средновековието: 313 г. (Медиолански едикт); 410 г. превземането на Вечния град от готите на Аларих; 476 г. (краят на Западната Римска империя); 565 г. (краят на управлението на имп. Юстиниан I); началото на VII век (появата на исляма) и т.н.
Б) Същинско (Зряло) средновековие (приблизително от 1000 до 1300 година)
  • Свързано е с бързо нарастване на населението на Стария континент и с налагането на феодализма като основна система в западноевропейското общество.
  • Характерни за епохата са Кръстоносните походи и развитието на науката и изкуството.
В) Късно средновековие (приблизително от 1300 до 1500 година)
  • Великият глад (1315 – 1317); пандемията „Черната смърт” (1346 – 1353) ; множество въстания и военни конфликти
  • Авиньонският плен на Папството (1305 – 1378)
  • Голяма разлика между Европа на юг и на север от Алпите
  • Започва още по-сериозно развитие в сферата на науката и изкуството. Ренесансът.
  • Различни научни хипотези за края на Средновековието: 1450 г. (създаването на печатната преса от Йоханес Гутенберг); 1453 г. (завладяването на Константинопол от османците и краят на Стогодишната война на Запад); 1492 г. (откриването на Новия свят и краят на Реконкистата в Испания); 1517 г. (началото на протестантизма)
3. Формиране на средновековната западноевропейска цивилизация
А) Политическа сфера
  • Децентрализация и поява на варварските кралства (regna)
  • Политическа неравнопоставеност с Изтока
Б) Икономическа сфера
  • По-слабо развит градски живот в сравнение с Изтока
  • Липса на добре развита търговия с далечни народи и държави. Краят на Пътя на коприната е в Константинопол
  • Упадък на занаятчийството и селското стопанство в някои райони на Запада. Преместване на занаятчийските центрове от градовете в близост до източниците на суровините
  • Разлики в земевладението с Изтока, които на места водят до по-слабо селско стопанство и в частност по-слабо земеделие
В) Социална сфера
  • Социални противоречия в обществото
  • Силни локални господари (местен елит) и слаба привързаност към държавата. Връзката човек – човек става по-важна от връзката човек – народ и човек – държава
  • Намаляване на населението в големи части от Западна и Централна Европа. Поява на различни terra incognita
Г) Религиозна сфера
  • Рим се бори да се превърне в единствен център на християнството на Запад
  • Плюсове и минуси от здравия контрол на Папството над Западната църква
  • Почти пълна липса на ереси
  • Борбата между светския и духовния меч и надмощието на духовния след Вормския конкордат от 1122 година
  • Основните разлики между Източната и Западната църква: филиокве, ритуали, практика
4. Историографски проблеми и концепции
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”
  • Едуард Гибън и неговата книга „Залез и упадък на Римската империя” (1776 – 1788)
  • Проблеми и сблъсъци между френската и немската историографии през XIX и в първата половина на ХХ век – варварите разрушават реда и цивилизацията или варварите носят нещо ново и добро?
  • Въпросът е какво се случва с Римската империя – дали тя умира от болестите си, дали е убита от варварите или се самоубива, за да предаде властта си на новодошлите.
Б) Идеите за постепенна трансформация и еволюция
  • Идеите за постепенна трансформация на Римската империя във варварски кралства. Тезата за „Единство в многообразието“, т.е. множество различни традиции и културни елементи върху една-единствена база – римското наследство.
  • Проблемите на тази концепция. Хиатуси и зони без или почти без римско наследство.
  • Идеята за „трансформацията” в съвременната европейска култура. Тезата за романската култура, като синтез между римското наследство и варварските нововъведения.

22 септември 2015

Честит Ден на Независимостта!

На тази дата преди 107 години, на 22 септември 1908-а, в старопрестолния Търновград бе прочетен този манифест:

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.


Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!


Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]


      
     Храмът-светиня "Свети Четиридесет мъченици" и множество български граждани от различни краища на Родината стават свидетели на този велик миг, в който българският народ завинаги отхвърля оковите на османците и поема по пътя на независимото си развитие. Българската държава отново става Царство и пред дедите ни се открива възможността да поемат по стъпките на славните си предци Симеон, Петър, Калоян и Иван Асен II. След официалното обявяване на Независимостта на Царство България нашата държава завършва една от големите цели, поставена от българските будители, герои и мъченици от епохата на Възраждането и постигната с цената на невероятни жертви и свръхчовешко усилие от страна на хилядите патриоти и родолюбци изградили и утвърдили Третото българско царство. Само няколко години след обявяването на Независимостта дедите ни се заемат и с последната нерешена задача - Националното обединение. В името на това обединение за по-малко от 10 години Царство България води три кръвопролитни войни. В тези страшни, но славни времена, по-голямата част от българския народ беше съставена от граждани, здраво стъпили на земята, които ежедневно работеха за процъфтяването и добруването на Майка България. 

     Благодарение на волята и твърдостта си нашите деди само за 3 десетилетия почти напълно ликвидираха остатъците от османското иго. Какво величие на духа е нужно след петвековно робство да успееш само за 30 години да изградиш модерна държава, която във всяка една сфера да се съревновава не само със средностатистическите европейски държави, но дори и с най-развитите "Велики сили"?
 

     Днес изглежда доста трудно да си отговорим на тези въпроси. 107 години след обявяването на Независимостта на Царство България нашата Родина често изглежда все по-малко независима. Притисната отвътре и отвън днес България е принудена да се съобразява с чужди държавни и/или корпоративни интереси за сметка на своя собствен национален интерес. Не стига това, но и мнозина български политици и общественици, призвани уж да бранят националния интерес и да работят за добруването на народа и държавата ни, сякаш са забравили заветите на предците и са склонни за няколко сребърника да продадат народа и Отечеството си.

     Очевидно днес за пореден път в нашата история е настанало време да запретнем ръкави и да си спомним, че "Съединението прави силата". Единствено обединени можем да поемем по пътя на независимостта, справедливостта, възхода и благоденствието. Всички ние ежедневно трябва да полагаме усилия, за да видим след време държавата си процъфтяваща и силна. През 1908 година българите оповестиха на света своята Независимост и днес на нас се пада задачата да я защитим!

Поклон пред паметта на героите!

17 септември 2015

Препоръчителна литература

Това са основните монографии, които Ви препоръчвам с оглед на подготовката Ви по "История на културата" в XII клас:

1. Алпатов, Михаил. История на изкуството, т. I – IV, София, 1981 – 1983
2. Бицилли, Петър. Въведение в световната история, София, 2007
3. Бицилли, Петър. Увод в изучаването на новата и най-новата история: Опит за периодизация, София, 1993
4. Браун, Питър. Светът на Късната античност, София, 1999
5. Буркхарт, Якоб. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия, София, 1987
6. Вачкова, Веселина; Нинов, Васил и Борисова, Теодора. В търсене на истинското Средновековие, София, 2009
7. Гаврилов, Борислав. История на Новото време, София, 2011
8. Драганов, Драгомир. Записки по политическа история на Европа и САЩ през съвременната епоха, Велико Търново, 2006
9. Драганов, Драгомир. Политически системи през ХХ век - демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм, София, 1998
10. Добрев, Добрин. Изкуството. История на идеите, изд. Фабер, 2014
11. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София, 1998
12. Николов, Йордан. История на Средновековния свят в 3 тома, София, 1999 – 2002
13. Пантев, Андрей и др. История на Новото време, София, 1994
14. Петков, Петко. Деветнадесетият век на Европа от Френската революция до Първата световна война, София, 2012
15. Петков, Петко. Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София, 2001
16. Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература, т. I – VIII, София, 2000 – 2013
17. Янакиев, Калин. Светът на Средновековието: генезис, история, общество, София, 2012

     Не очаквам да прочетете всички посочени по-горе изследвания, но всеки, който има интерес към разглежданите проблеми, може да намери ценна информация в тях. Все пак препоръчвам да прочетете колкото се може повече от книгите, които са болднати (т.е. оцветени са в по-тъмен цвят).

15 септември 2015

Честит 15 септември!



Честитя Ви първия учебен ден за Новата 2015 - 2016 учебна година!

От все сърце Ви желая крепко здраве, много късмет и то предимно в най-важните моменти, отлични резултати в училище и извън него и много весели мигове през цялата учебна година!

Нека тази година продължим да се самоусъвършенстваме и поставяйки си все по-високи цели да постигнем максимално високи резултати!

На добър час!



24 май 2015

Честит 24 май!

Поздравявам Ви по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Нека на този празничен, тържествен ден си спомним делото на Светите братя Св. Св. Кирил и Методий! Нека си припомним и делото на учениците и следовниците им! Нека обърнем взор към миналото и отдадем почит на всички наши предци, които осъзнаха, че духовните ценности са много по-висши от материалните! Нека уважим и всички онези, които в днешното време разделно посвещават целия си живот, за да градят българската култура и да укрепват българската просвета! Смятам, че днес всеки един от нас би трябвало да се чувства като част от системата на българската просвета. Някои като учители, други като ученици, трети като родители, приятели, партньори и т.н. Всички ние трябва да запретнем ръкави и удвоим и дори да утроим усилията си, за да може утре децата и младежите, които са бъдещето на нашата Родина, да бъдат конкурентноспособни на своите връстници от най-развитите и напреднали държави в Европа и по света! Само така България ще продължи напред по своя път и няма да се налага постоянно да се сравняваме с най-изостаналите, а ще се прицелим във върховете. Там където винаги е било мястото на нашата Родина и на нашия народ!

Честит празник!


Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.

Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!

12 април 2015

Честито Възкресение Христово!

Христос воскресе! Воистина воскресе!


Желая Ви много здраве, щастие, късмет, усмивки и благоденствие! 
Нека си пожелаем нещо, защото на този ден се случват чудеса!



Нека на този светъл празник се опитаме да бъдем по-добри и да зарадваме хората около нас! Нека човечността и християнските ценности съпътстват живота ни и направляват постъпките ни!

Честит празник!

03 март 2015

Честит 3 март!

На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Така и юридически се потвърждава фактът, че един велик народ възкресява своята държава. България се появява като феникс от пепелта на политическата карта на Европа след няколко века османско иго.

През всички 137 години, които последваха, мнозина чужди и наши политици и "интелектуалци" се опитваха да ни убедят, че свободата ни е дадена даром и че някой друг е освободил нас българите. Само че тези хора забравят нещо много важно. Забравят, че Свободата е преди всичко състояние на духа, а не юридическа постановка или международен договор. Ние българите, благодарение на своите будители и революционери, благодарение на духа и достиженията на Българското възраждане, успяхме да се освободим духом много преди подписването на Санстефанския мирен договор. В условия на най-тежко иго и нечовешки гнет предците ни пазеха честта, достойнството и българското си име. Не трепнаха пред враг, насилник и изедник, защото кръвта им бе гореща и защото българинът робство не търпи.

Но това далеч не бе всичко... Българите защитиха Свободата си и с дела. Нашите деди я извоюваха с кръвта на хиляди мъченици и светци, паднали в неравна битка с османците по време на въстанията против чуждата власт. Свободата ни бе защитена и по време на войната от 1877 - 1878 година, когато в часовете на решителното Шипченско сражение не друг, а българското опълчение извоюва победата, а с това и Свободата на българския народ.


Българите доказаха на целия свят, че заслужават Свободата си. Нашите предци живееха, трудеха се, бореха се, воюваха и умираха, за да я има България и за да живее българският народ според българския закон и за да има своя собствена национална държава, която да защитава неговите интереси. Заради превратностите на съдбата и заради решенията на тъй наречените "Велики сили" България бе разпокъсана непосредствено след Санстефанския мирен договор и през следващите десетилетия, така и не успя напълно да постигне своето национално обединение. Въпреки това предците ни имаха своя национален идеал, който бе пряко свързан със Санстефанска България, и никога не го предадоха. Санстефанска България за тях бе не просто една голяма и целокупна държава на българите, не просто няколко стотин хиляди квадратни километра, а един национален идеал. Идеал на поколения българи, които ясно осъзнаваха, че понякога човек трябва да загърби личните си интереси и желания и да се посвети на своите братя и сестри, на своите деца и наследници, на своя народ.



За съжаление днес не са толкова много българите, които помнят и следват заветите на предците ни. Време е всички ние да си ги припомним и да заживеем отново в един общ ритъм и с една обща цел, които да превърнат България не само в по-добро място за живот, но и в  истинска държава на българите и българския дух! Нека никога не забравяме, че "Съединението прави силата"! Заедно можем всичко и не бива да позволяваме да ни разделят, тъй като това е най-лесният начин да ни манипулират, унижават и употребяват!

Нека днес смирено благодарим на всички наши герои, които с духа и кръвта си осветиха Освобождението на България и начертаха пътя пред Свободна България! Нека си спомним техния живот и тяхната саможертва, за да пребъдат те през вековете и да ни водят към Независимост и Просперитет!


Поклон пред героите!

Да живее България!

01 март 2015

Честита баба Марта!


Бъдете живи и здрави, бели и червени, румени и засмени! 

Нека късметът, радостта, щастието и успехите Ви съпътстват винаги!

11 януари 2015

Домашна работа за XII клас

С оглед на приближаващия край на първия учебен срок и предстоящото оформяне на срочен успех всеки от Вас има възможност да напише по една домашна работа на една от следните три теми:

  1. „Пренебрегнатите варвари” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници пренебрегнат според Вас варварски народ, който създава свое кралство в Западна Европа в периода V – VII век.
  2. „Фигурата на Каролингския ренесанс” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници водещата според Вас фигура в Каролингския ренесанс.
  3. „Градският дух” – трябва да представите в писмена форма с обем до 3 страници най-впечатляващата проява на градския дух през Същинското или Късното средновековие.
Ще очаквам домашните Ви работи предадени на ръка или по електронната поща в срок до 20 януари за XII "a" клас и до 23 януари за останалите паралелки.