Честито Съединение!

Точно преди 129 години една огромна несправедливост бе поправена. Храбрите ни предци не се преклониха пред волята и постоянните заплахи на тъй наречените "Велики сили" на тогавашния ден. Въпреки несправедливостите, извършени срещу нас българите в Берлин, и въпреки разпокъсването на майка България, нашите деди продължаваха искрено да вярват в делото на възрожденските ни будители. Идеалът за Целокупна и Независима България продължаваше да гори в умовете, душите и сърцата им и продължаваше да осмисля живота им. Така на 6 септември 1885 година бе направена първата крачка към осъществяването на националното обединение - Съединението на Княжество България с Източна Румелия!

 

Изоставени от всички свои "приятели" и "съюзници", българите сами осъществиха акта на своето Съединение. Те имаха не само смелостта, но и твърдостта и уменията, да постигнат всичко, което пожелаят. На 6 септември 1885 година дедите ни доказаха, че когато сме обединени няма сила способна да застане на пътя ни. Макар първоначално всички Велики сили и нашите балкански съседи да бяха против Съединението, българите продължиха да действат по набелязания план и не се уплашиха от заплахите чужди войски да навлязат на наша територия. Нашите деди бяха готови с челичени гърди да спрат всеки враг, навлязъл на родната ни земя. 

Само два дни по-късно княз Александър I призна акта от 6 септември и застана начело на Съединена България със следните думи: "Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България". Князът обещава: "Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона". За признаването на Съединението и неговата защита Александър I разчита само и единствено на българския народ. Ето и думите му: "Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни Отечество". И народът ни не разочарова своя княз. Напротив българите изумиха целия свят когато през ноември България бе нападната коварно в гръб от западния ни съсед - Кралство Сърбия. Същите онези българи, които сами осъществиха Съединението си, се изправиха на бранното поле и напълно разгромиха прехвалената сръбска армия. Всичко това бе възможно, понеже нашите предци помнеха великия завет, извезан и днес на герба ни:

Време е отново да си спомним завета на нашите деди и да осъзнаем, че наистина 

"Съединението прави силата"!

Поклон пред паметта на всички български герои, осъществили и защитили Съединението на Княжество България и Източна Румелия! 

Честит празник!

Честит празник на Светите братя Кирил и Методий!

На 11 май 1851 година българският народ по инициатива на Найден Геров за първи път отбелязва с тържествено шествие празника на Св. Св. Кирил и Методий. От онзи далечен ден до днес този празник е олицетворение на българското и на българщината. На този ден ние празнуваме, излизаме по улиците и площадите на Родината ни и си спомняме за всички онези личности и събития, които ни карат да се гордеем, че сме българи. Припомняме си значението на делото на Светите братя, на техните ученици, на българските културни творци и гении, на българските будители и на всички онези, които и днес продължават да се грижат за съхранението и развитието на българската култура. Припомняме си и ги славим с песните и химните, създадени за тях!

 

 

Празникът на Св. Св. Кирил и Методий е празник на целия български народ. Делото на солунските братя и техните ученици и последователи е с основен принос за изграждането на средновековната българска култура и за утвърждаването ѝ като водеща сред културите в Югоизточна Европа. Нашият език е един от основните стълбове на народността и за неговото запазване са водени сериозни битки по време на Българското възраждане. Тази битка продължава и днес и от нас зависи да съхраним езика и културата си.  От нас зависи да възвисим културата си и отново да заемем челно място сред европейските народи.

11 май е и празник на Националната гимназия за древни езици и култури, носеща името "Константин Кирил Философ". Това училище е стълб на българската култура, крепост на българския дух и място, което винаги е обучавало и възпитавало отговорни граждани и искрени родолюбци. Пожелавам на всички ученици, учители, помощен персонал и ръководители да бъдат живи и здрави и неотклонно да следват своя път! Нека винаги се стремят към самоусъвършенстване и нека всеки ден научават по нещо ново, което да прилагат след това в живота! 

Честит празник!

Честит Ден на Храбростта и Празник на Българската армия!

На този светъл ден народът ни почита всички знайни и незнайни герои отдали живота и смъртта си на една свята кауза - величието на България и благоденствието на българския народ. Предците ни живееха, работиха, радваха се и страдаха, бориха се и воюваха винаги и неизменно в името на Род и Родина. Любовта, а не омразата бе тяхната пътеводна светлина. Днес все повече българи забравят завета на дедите ни и се опитват сякаш самосиндикално да оцеляват, но празници като днешния идват, за да ни покажат, че ние все още сме една общност. 

Ние сме един народ!

Нашите възрожденски будители ни повтаряха, че "Съединението прави силата" и именно тази максима трябва да си припомним днес и да осъзнаем, че в обществото е същото като в армията - трябва всички да са добре и да спазват правилата, за да бъдеш добре и самият ти. Крайно време е да сложим край на разделението и да се опитаме да живеем заедно, ако не в хармония, то поне в синхрон, за да изградим една силна и благоденстваща България.

Празникът на Българската армия ни е особено скъп, тъй като още от началото на нашата история ние сме възприемали армията и държавата си като едно неразривно цяло. Доказателство за това е фактът, че българите са използвали термина "саракт" за означаване и на армията и на държавата си. Сакралната връзка между двете никога не е била разрушавана и ние винаги сме се гордели с героите, готови в миг на върховна опасност да презрат страха от смъртта и да защитят Родината и потомците си дори с цената на своя собствен живот. Не е случайно, че 6 май е едновременно Ден на Храбростта (т.е. празник на носителите на орден "За храбростъ" и празник на Българската армия. Българските войници, сержанти и офицери са герои! Всеки един от тях поотделно и всички заедно в редовете на българската армия. 

Продължавайки традицията от предходни години публикувам текста на един прекрасен български военен марш:

Шуми Марица

(актуален текст. Иван Вазов 1914)

Шуми Марица
окървавена.
Плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш
  с генерала наш.
В бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа —
хай към победа
славна да вървим!

Припев…

Лъвът Балкански
  в бой великански
  с орди душмански
води ни крилат.

Припев…

Млади и знойни,
  в вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем.

Припев…

Ний сме народа,
за чест, свобода,
за мила рода,
който знай да мре!

Припев…

Честит празник на всички военнослужещи, военни от запаса и резерва и ветерани от войните! Вие сте гордостта на България!

Индустриалната революция – влияние върху развитието на културата

1. Раждането на модерната индустрия
А) Англия и фабричната система

• Открития – летящата совалка (Джон Кей – 1733г.); предачна машина „Джени” (Джеймс Харгрийвс – 1765г.); Първата фабрика (1769г. – Ричард Аркрайт); парната машина (1769г. – Джеймс Уат); локомотив (1803г. – Ричард Тревитик; Джордж Стивънсън – 1814г.) и т.н.

Б) Индустриализацията на Европа
В) Последици от появата на модерната индустрия

• Икономически (увеличаване на БВП от индустрия, намаляване на значението на селското стопанство, кризи на свръхпроизводството; локаути); Политически (промяна на баланса на силите в Европа); Технологични (появата на все по-добър транспорт; телеграф; масови медии; оръжия)

2. Социални промени в Европа

• Замяна на съсловното общество с класово    
• Поява на нови категории население – индустриалци, средна класа, пролетариат
• Урбанизация; условия за живот в градовете; обезлюдяване на селото
• Влияние на новия начин на живот върху културата на XIX век (консуматорската култура; връзките между романтизма и новото индустриално общество)

3. Романтизмът – реакция срещу новата епоха
А) Терминология и периодизация

• От края на XVIII век до началото на ХХ век

Б) Литература

• Уилям Уърдсуърд; Самюъл Колридж; Мери Шели; Джордж Байрон; Франсоа дьо Шатобриан; Александър Дюма – баща; Виктор Юго

В) Изящни изкуства

• Жироде, Теодор Жерико, Йожен Дьолакроа
• Каспар Фридрих - пейзажи
• Връщане към готическата архитектура (Викторианска или Неоготика)

Г) Музика

• Роберт Шуман, Ференц Лист

4. Новите течения в изкуството от средата на XIX век
А) Реализъм

• Изящни изкуства: Густав Курбе, Жан Франсоа Миле, Едуард Мане
• Литература: Оноре дьо Балзак, Стендал, Джейн Остин, Чарлз Дикенс, Томас Ман

Б) Натурализъм

• Изящни изкуства: Даниел Найт, Жул Бастиен Лепаж
• Литература: Емил Зола, Ги дьо Мопасан, Алфонс Доде

В) Импресионизъм

• Изящни изкуства: Пол Сезан, Едгар Дега, Клод Моне, Пиер – Огюст Реноар, Камий Писаро
• Литература: Шарл Бодлер, Артюр Рембо, Стефан Маларме, Пол Верлен

Триумфът на национализма

1. Понятието „нация”

• Natio, gens и populus - различните визии за нацията. Френската (гражданска) нация и немската (етническа) нация. Въобразена или реална общност са нациите?

• Примордиалисти срещу модернисти

2. Зараждането на национализма в Западна Европа

3. Триумфът на национализма
А) Проблемите на многонационалните империи

• Сблъсъкът между културата на центъра и периферията. Периферията като нов и "истински" център.
• Липсата на адекватен национализъм на центъра в многонационалните империи.

Б) „Пролетта на народите” (1848/9 година)
В) Феноменът „Национално обединение”

• Италия (17 март 1861 година)
• Германия (18 януари 1871 година)

4. Национализмът в изкуството

А) Литература и фолклор

• Повишаване на интереса към фолклора и системното му събиране и проучване

• Национален епос: класически и авторов.

Б) Музика

• Италия – Джузепе Верди; Полша – Фредерик Шопен; Чехия – Бедржих Сметана, Антонин Дворжак; Финландия – Ян Сибелиус; Швеция – Хюго Алфвен; Норвегия – Едвард Григ; Испания – Фелипе Педрел, Исак Албенис

Честит 3 март!

   На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Този договор слага край не само на една кръвопролитна война, но и на петвековното османско иго над нас българите и над бащината ни земя. Мнозина историци, общественици и политици от тогава до днес се опитват да ни внушат, че едва ли не свободата ни е дадена даром, че не сме били дорасли за нея и едва ли я заслужаваме. Ние обаче помним, че за тези 5 века робство десетки и дори стотици хиляди българи се ратуваха всячески за защитата на народа ни и за българското име. Помним, че всички наши възрожденски герои живяха, бориха се и умряха за Свободна и Независима България и за благоденстващ български народ. Помним и всички светци и мъченици, осветили с кръвта си българската земя, по време на въстанията срещу османското иго. Помним героите от април 1876 година и тяхната саможертва в името на България. Помним и героите от Руско-турската война, които показаха и на съюзници и на врагове, че българинът знае как да воюва, знае как да побеждава и когато е обграден отвсякъде с врагове, знае как да мре, за да защити своите сънародници и своята свята земя.

   Благодарение на всички тези познати и непознати по име български герои на 19 февруари (3 март) е подписан предварителният мирен договор в Сан Стефано. Той предвижда възстановяването на българската държавност в граници почти напълно покриващи българското етническо землище на Балканите:

 

   Но не територията, т.е. хилядите квадратни километри свещена, напоявана с кръвта и потта на дедите ни българска земя, е онова което превръща Санстефанска България в идеал за поколения българи. Не! Санстефанска България се превръща в идеал, заради възможността българският народ отново да заживее в своя собствена държава и самостоятелно да кове съдбините си, съревновавайки се с всички останали европейски и световни народи, за да покаже с действията, идеите и успехите си какво място под слънцето заслужава. Нашите предци бяха обсебени от идеята да докажат на себе си, на Европа и на целия свят, че България е велика, заради великите люде, които я обитават и всеки ден камък по камък съграждат снагата ѝ. Те искаха честно и открито да се конкурират в различни сфери с останалите народи и да покажат, че и ние българите имаме какво да дадем на света. И те успяха!

   За съжаление днес онзи идеал е отдавна изтлял. В сърцата и умовете на днешните българи сякаш почти няма място за идеали. Днес всеки се бори за своето оцеляване, забравил заветите на дедите и надяващ се да оцелее до следващата заплата, до другия месец. Това не е само защото живеем в много тежки битови, икономически и социални условия, това до голяма степен се дължи и на самите нас и на факта, че вече нямаме национален идеал, който да ни дава сили да се борим всеки ден, да постъпваме честно и достойно, да не се опитваме да хитруваме на дребно. Нуждаем се от нещо, което отново да ни обедини, нещо което да ни върне увереността в думите: "Съединението прави силата". Такова нещо може да бъде само нашата държава - България! Тя е единственият залог за сигурността, личното и обществено щастие и благоденствието на българския народ като цяло и на всеки един български гражданин по отделно. Време е да си припомним, че можем да бъдем истински щастливи само тогава, когато се грижим за държавата и сънародниците си и живеем в общество, което не гледа как да се раздели, а как да се обедини в изпълнение на общата, на националната цел!

   Пожелавам си на този ден да си припомним завета на всички наши възрожденски герои, да се обединим и да не спираме никога да се борим за своята Родина! Нека подвигът на дедите ни дава сили и посока на нашата борба за силна, свободна, независима и благоденстваща България!

Поклон пред героите!

Да живее Свободна България!

Честита Нова 2014-та година!

Желая Ви крепко здраве и лично, семейно и професионално щастие през Новата 2014-та година! Освен това Ви пожелавам през Новата година да бъдете съпътствани от късмет на всяка крачка и да постигате забележителни успехи във всяко начинание! Нека любовта, верните приятели и радостните мигове изпълват живота Ви през цялата година! 
  
"През Новата година рискувайте смело, живейте истински красиво, защото животът е борба и аз Ви пожелавам победа!"

Felix sit annus novus!