1. Всеобщ напредък в духовната сфера
A) Развитие на точните науки
Б) Новият начин за възприемане на света
2. Философията по време на Просвещението
3. Енциклопедизмът
4. Общественият договор
Домашна работа: У, стр. 68, зад. 5
26 ноември 2010
25 ноември 2010
Въстания и други форми на съпротива срещу византийската власт
1. Въстание на Петър Делян - 1040 година
2. Въстание в Тесалия - лятото на 1066 година
3. Въстание на Георги Войтех и Константин Бодин - 1072 година
4. Бунтове в Средец и Месемврия - 1073 - 1078г.
- Водачи са Лека (павликянин) и Добромир
5. Въстание на Нестор - 1074г.
6. Въстание на Травъл - 1084г.
7. Духовна съпротива на българите против византийската власт
А) Консолидация около българските светци
- почит към св. Иван Рилски
- просияване на св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пчински и св. Гаврил Лесновски
Б) Разрастване на влиянието на богомилите
- 1111г. изпълняване на смъртната присъда срещу Василий Врач
В) Български апокрифен летопис
--------------------------------------------------------------------------------------------
Сивила им отговори: “Деветте слънца са деветте рода. Първият род са словените, сиреч българите: гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на бога правата вяра, повече ог всекиго на света. Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за бога. Третият род са елините, т. е. гърците, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра, ще предадат на бога царството, обичат църквите. Четвъртият род са евреите, от бога избрани. Ще се появи от еврейски род една жена на име богородица Мария, и ще роди син, и ще му дадат име Исус. Той ще разсипе еврейската вяра, ще установи закон и ще царува завинаги от изток до запад. Ще се отворят небесата за него и ще остане да се разказва за него по земята. Ще дойде глас от небесата и ангелски войнства ще носят неговия престол. Шестокрили херувими ще се поклонят в подножието на нозете му. Ще се съберат 12 мъже от Галилея и ще утвърдят неговия закон. А той от небето ще им изпрати глас и ще им каже: “Каквото получихте от мене, раздайте го на всичките 72 народа.”
2. И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име “стомогилен цар”. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години и почина.
4. И след това отново прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка помирени. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.
5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа.
6. След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при този цар Симеон.
7. И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, и той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена и благословено бе неговото царство. Тогава, прочее, в дните и годините на св. Петър, царя български, имаше изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше скъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение божие. И тогава, в годините на св. Петър, царя български, намери се една жена вдовица, млада и мъдра, и много праведна, в земята българска, на име Елена. И роди цар Константин, мъж свят и праведен. Този, прочее, бе син на Константин Зелени и на майка Елена и този Константин [бе] наречен Багренородни, цар Римски. И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток. Обичаха се цар Петър и цар Константин. И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място, и видя пусто място от море до море, и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, и а който бе разпънат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това мясото, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде цар Константин в Крайниево място, тогава дойдоха някакви насилници като исполини и погубиха българската земя по морето и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот.
8. След това се издигна друг цар на име Селевкия, а неговото прозвище [бе] Симеклит. И този, прочее, излезе из планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и там прие царството. И този създаде 5 града по българската земя: 1. Пловдив, 2. Срем, 3. Брезник, 4. Средец, 5. Ниш. И царува цар Селевкия в града Средец и по българската земя 37 години. И там цар Селевкия завърши своя живот под града Брезник. Докато създаде Селевкия пет града по българската земя, през това време цар Константин намери честния кръст Христов. Върна се пак и отиде във Византия, и като помисли в себе си, рече: “Къде е това пусто място? Аз ще съградя град и ще го нарека Константин-град.” И изпрати цар Константин в Рим един зъл куратор: “Иди, каза, изгони римската войска за шест години.” Този отиде и ги изгони за три години. Зъл бе кураторът и се бе съвещавал с елините да погубят цар Константин и майка му Елена. Тогава видя господ тяхното високоубийство и ги порази с невидима палица. И станаха невидими. Злият куратор нямаше ни жена, ни деца. И взети бяха римляните в Новия Йерусалим. Тогава св. Константин устрои цялото Йерусалимско царство, царските палати, и тръгна с войска на Дунава, и създаде град, наречен Бдин, а прозвището му [бе] Седмовърхи Вавилон. И пак Константин насели българската земя от западните земи. И съзида цар Константин 9 града след заемането на всички тези земи. И там прекара, царствувайки 62 години и почина.
9. След него пак настана друг цар в българската земя. Неговото име бе Симеон. И царува 12 години и почина.
10. И след това пак се намери друг цар на име Никифор, и прие българското царство. И той погуби беззаконния цар Максимиан и неговата войска. И той създаде Мотик, и Морунец и Сер, а на запад Белград и Костур, и на Дунава Никопол. И той царува 42 години и почина.
11. И той имаше отроче, чието име бе Симеон Премъдри. И прие българското царство, бидейки непочтен и зъл за людете, и погуби българската, йерусалимската и римската земя, областта на царя Константина. И тогава въззоваха всички люде на цар Симеон: “О, горко ни, братя, от този цар!” Прекара цар Симеон в царството си 4 години и почина.
12. И след това се намери цар от друго коляно на име Василий. Тогава падна венецът на благочестивия и христолюбив цар Константин на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи като някакъв храбър мъж. В дните на царя Василия много блага имаше всред людете. Прекара Василий в царството си 30 години, без жена, ни грях, и благословено беше царството негово.
13. И в дните на цар Василий намериха се царе трима братя от вдовица пророчица: Мойсей, Арон и Самоил. Имаше един отрок Самоилов, на име Августиан, и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.
14. И след това се въздигна друг цар от същата вдовица, прие царството, царува 3 години и почина.
15. И след това се въздигна друг цар на име Роман, пак от това коляно, и прие българското царство. И той събра своята войска и се разсърди на източния цар и отиде по море на изток, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се от изток в град Преслав. И прекара в царството си Роман 9 години и почина.
16. И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството си този цар 23 години и почина.
17. И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян, много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен, 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.
18. И след това се яви друг цар от Константиновия град на име Арев, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.
19. И след това се яви друг цар от южните страни на име Тургий. И този взе венеца на цар Константин, и взе цялото българско и гръцко царство, царува 17 години и почина.
И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници.
Като тръгнали от Кастория, дошли до Пелагония [Битоля], гдето имало някаква крепост на еретици [схизматици], която нападнали от всички страни. Под звука на тръбите те я обсипали със стрели и с копия и незабавно я превзели, задигнали оттам всичкото имущество и я изгорили заедно с обитателите й. Това ги сполетяло напълно заслужено, тъй като нечестивата им проповед пълзяла като рак и била вече осквернила съседните области с порочното си учение – така както собственото им скверно увлечение и тях самите било отклонило от правата вяра.”
И тъй, след като кръстоносните войски се разположили на бивак, поради предвидливостта на Петър и по решение на старейшините било проводено пратеничество до дука Никита, княза на българите, който тогава се намирал в същия град, за да получат разрешение да купуват храна. Това той позволил благосклонно, но все пак при условие да му се дадат заложници, за да не извърши това толкова голямо множество някаква несправедливост или насилие, както в Белеграва. Били определени и дадени на дука за заложници Валтер, син на Валерамн, от кастела Бретул, който е до Белвациум, и Готфрид Бурел от Стампи. След като те били пратени и приети от дука, предоставено им било да купуват навсякъде достатъчно количество всякакви неща. А на тези, които нямали как да купят, градът дал щедро твърде голяма милостиня.
И тъй, след като тази нощ изминала напълно спокойно, и князът върнал честно заложниците на Петър, сто души алеманци поради нищожен спор, който имали привечер с някакъв българин при покупко-продажба, изостанали малко зад войската на Петър и подпалили седемте мелници, които се намирали на реката под казания мост, като ги обърнали в пепел. Те подпалили по същия начин дори някои къщи, които се намирали извън града, за да отмъстят в своя гняв. А гражданите, като видели да горят постройките на своите хора, отишли единодушно вкупом до своя дук Никита и заявили, че Петър и всички следващи го хора са лъжливи християни, че са само грабители, а не миролюбиви хора, които убили печенегите на дука в Белеграва и толкова унгарци в Малевила и които сега се одързостили да извършат този пожар, за да се отблагодарят по лош начин за благодеянието.
Като чул за тази несправедливост и за оплакването на своите хора, дукът заповядал на всички да грабнат оръжие заедно с цялата конница, която бил събрал там, след като се научил за нахлуването в Малевила, и незабавно да последват кръстоносците и да върнат върху главите им всичко лошо, което те им били причинили. Най-после при тая заповед на дука грабнали рогови и костени лъкове и облекли ризници българи, кумани, твърде много унгарци заедно с печенеги, които по споразумение срещу солиди се били стекли за защита на града.”
Като преминали Истър [през 1034 г.], печенегите опустошили цяла Мизия чак до Солун, а корабите на африте [арабите] нанасяли немалко щети на Цикладските острови.
Понеже настъпил непоносим мраз [през 1035 г.] и Истър [Дунав] замръзнал, печенегите го преминали и причинили немалки вреди в Мизия и Тракия чак до Македония. Скакалци пък нападнали тракийските области и нанесли щети на храните.
През пролетта на 6544 [= 1035] г., 4-ти индикт, печенегите извършили три нападения срещу ромеите, като унищожавали всичко по пътя си, избивали поголовно всички заловени хора и подлагали пленниците на неизказани мъчения.
През 6546 [= 1037] година, 6-и индикт, на 2 ноември станало голямо земетресение към десетия час на деня и земята продължила да се тресе чак до края на месец януари. Настанал и глад в Тракия, Македония, Стримон и Солун, чак до Тесалия.”
След това толкова голямо унищожение някои от узите се явили при императора. Те получили държавна земя в Македония и станали привърженици на ромеите. Те и досега са още техни съюзници и подчинени, удостоени с достойнства на сенатори и на светлейши. Тогава била шеста година от царуването на Дука, трети индикт, 6573 [= 1064] година от сътворението на света.”
Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”
И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядни и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в тъмнина.
И един ден, в Света неделя, излязох из черквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб, който говореше и носеше в устата си вързоп [смокинови?] пръчки, двойно превързани. И той ги хвърли в скута ми и аз ги прочетох и намерих, че са 32 [или 35]. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбрах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото Бог ни е изпратил.” И ме дадоха.
Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 [или 35] букви. Аз ги учих малко, а те сами много постигнаха. Те, каза Господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.”
2. Въстание в Тесалия - лятото на 1066 година
3. Въстание на Георги Войтех и Константин Бодин - 1072 година
4. Бунтове в Средец и Месемврия - 1073 - 1078г.
- Водачи са Лека (павликянин) и Добромир
5. Въстание на Нестор - 1074г.
6. Въстание на Травъл - 1084г.
7. Духовна съпротива на българите против византийската власт
А) Консолидация около българските светци
- почит към св. Иван Рилски
- просияване на св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пчински и св. Гаврил Лесновски
Б) Разрастване на влиянието на богомилите
- 1111г. изпълняване на смъртната присъда срещу Василий Врач
В) Български апокрифен летопис
--------------------------------------------------------------------------------------------
"Слово за Сивила"
Съдиите й казаха: “Ще ти изповядаме, господарке, съня, който видяхме в тази нощ, разтълкувай ни го.” Сивила им рече: “Кажете ми какво сте видели, та от тези думи да проумеем.” Стоте съдии отговориха: “Видяхме, господарке наша, такъв сън: видяхме девет слънца, светещи над света.” Сивила: запита: “Кажете ми, как видяхте деветте слънца?” Отговориха й сто съдии: “Първото слънце имаше много лъчи, спокойно сияеше и като светеше много красиво, огряваше света. Второто слънце бе хубаво като мълния и имаше свещ. Третото слънце бе кървавозрачно, три пъти помръкваше, бидейки пламенно и много причудливо. Четвъртото слънце и то бе кървавозрачно, палеше много, по средата му се яви царски престол. Петото слънце светеше като синьо-червена свещ, имаше и гръмен страх. Шестото слънце светеше като сняг, беше ни драго да го гледаме. Седмото слънце бе горещо кърваво, страшно ни беше да го погледнем. Осмото слънце бе като облак и имаше по средата ръка, която покриваше света. Деветото слънце беше от всичките най-страшно, чернозрачно със син обръч наоколо.”Сивила им отговори: “Деветте слънца са деветте рода. Първият род са словените, сиреч българите: гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на бога правата вяра, повече ог всекиго на света. Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за бога. Третият род са елините, т. е. гърците, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра, ще предадат на бога царството, обичат църквите. Четвъртият род са евреите, от бога избрани. Ще се появи от еврейски род една жена на име богородица Мария, и ще роди син, и ще му дадат име Исус. Той ще разсипе еврейската вяра, ще установи закон и ще царува завинаги от изток до запад. Ще се отворят небесата за него и ще остане да се разказва за него по земята. Ще дойде глас от небесата и ангелски войнства ще носят неговия престол. Шестокрили херувими ще се поклонят в подножието на нозете му. Ще се съберат 12 мъже от Галилея и ще утвърдят неговия закон. А той от небето ще им изпрати глас и ще им каже: “Каквото получихте от мене, раздайте го на всичките 72 народа.”
"Български апокрифен летопис"
2. И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име “стомогилен цар”. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години и почина.
4. И след това отново прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка помирени. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.
5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа.
6. След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при този цар Симеон.
7. И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, и той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена и благословено бе неговото царство. Тогава, прочее, в дните и годините на св. Петър, царя български, имаше изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше скъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение божие. И тогава, в годините на св. Петър, царя български, намери се една жена вдовица, млада и мъдра, и много праведна, в земята българска, на име Елена. И роди цар Константин, мъж свят и праведен. Този, прочее, бе син на Константин Зелени и на майка Елена и този Константин [бе] наречен Багренородни, цар Римски. И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток. Обичаха се цар Петър и цар Константин. И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място, и видя пусто място от море до море, и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, и а който бе разпънат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това мясото, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде цар Константин в Крайниево място, тогава дойдоха някакви насилници като исполини и погубиха българската земя по морето и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот.
8. След това се издигна друг цар на име Селевкия, а неговото прозвище [бе] Симеклит. И този, прочее, излезе из планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и там прие царството. И този създаде 5 града по българската земя: 1. Пловдив, 2. Срем, 3. Брезник, 4. Средец, 5. Ниш. И царува цар Селевкия в града Средец и по българската земя 37 години. И там цар Селевкия завърши своя живот под града Брезник. Докато създаде Селевкия пет града по българската земя, през това време цар Константин намери честния кръст Христов. Върна се пак и отиде във Византия, и като помисли в себе си, рече: “Къде е това пусто място? Аз ще съградя град и ще го нарека Константин-град.” И изпрати цар Константин в Рим един зъл куратор: “Иди, каза, изгони римската войска за шест години.” Този отиде и ги изгони за три години. Зъл бе кураторът и се бе съвещавал с елините да погубят цар Константин и майка му Елена. Тогава видя господ тяхното високоубийство и ги порази с невидима палица. И станаха невидими. Злият куратор нямаше ни жена, ни деца. И взети бяха римляните в Новия Йерусалим. Тогава св. Константин устрои цялото Йерусалимско царство, царските палати, и тръгна с войска на Дунава, и създаде град, наречен Бдин, а прозвището му [бе] Седмовърхи Вавилон. И пак Константин насели българската земя от западните земи. И съзида цар Константин 9 града след заемането на всички тези земи. И там прекара, царствувайки 62 години и почина.
9. След него пак настана друг цар в българската земя. Неговото име бе Симеон. И царува 12 години и почина.
10. И след това пак се намери друг цар на име Никифор, и прие българското царство. И той погуби беззаконния цар Максимиан и неговата войска. И той създаде Мотик, и Морунец и Сер, а на запад Белград и Костур, и на Дунава Никопол. И той царува 42 години и почина.
11. И той имаше отроче, чието име бе Симеон Премъдри. И прие българското царство, бидейки непочтен и зъл за людете, и погуби българската, йерусалимската и римската земя, областта на царя Константина. И тогава въззоваха всички люде на цар Симеон: “О, горко ни, братя, от този цар!” Прекара цар Симеон в царството си 4 години и почина.
12. И след това се намери цар от друго коляно на име Василий. Тогава падна венецът на благочестивия и христолюбив цар Константин на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи като някакъв храбър мъж. В дните на царя Василия много блага имаше всред людете. Прекара Василий в царството си 30 години, без жена, ни грях, и благословено беше царството негово.
13. И в дните на цар Василий намериха се царе трима братя от вдовица пророчица: Мойсей, Арон и Самоил. Имаше един отрок Самоилов, на име Августиан, и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.
14. И след това се въздигна друг цар от същата вдовица, прие царството, царува 3 години и почина.
15. И след това се въздигна друг цар на име Роман, пак от това коляно, и прие българското царство. И той събра своята войска и се разсърди на източния цар и отиде по море на изток, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се от изток в град Преслав. И прекара в царството си Роман 9 години и почина.
16. И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството си този цар 23 години и почина.
17. И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян, много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен, 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.
18. И след това се яви друг цар от Константиновия град на име Арев, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.
19. И след това се яви друг цар от южните страни на име Тургий. И този взе венеца на цар Константин, и взе цялото българско и гръцко царство, царува 17 години и почина.
И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници.
Из “Ерусалимска история” на Роберт Монах:
“Боемунд [единият от предводителите на похода], мъж благоразумен, предупредил строго войниците си – никой нищо да не задига насила от никого, но всеки един да си приготви съответни припаси. Най-сетне всички преминали морето и навлезли в някаква област, богата с всякакви блага. Напредвайки по пътя от село на село, от крепост на крепост, от град на град, те пристигнали в Кастория [Костур], отпразнували там Рождество Христово и прекарали в почивка много дни наред. Когато обаче поискали от местните жители да им уредят пазар за снабдяване, такъв не успели да получат, защото всички бягали от тях, като смятали, че нашите дошли, за да плячкосват и да опустошават цялата страна. Ето защо поради липса на съестни припаси нашите се принудили да грабят и плячкосват овце, волове, овни, свине и всичко, което могло да им послужи за храна.Като тръгнали от Кастория, дошли до Пелагония [Битоля], гдето имало някаква крепост на еретици [схизматици], която нападнали от всички страни. Под звука на тръбите те я обсипали със стрели и с копия и незабавно я превзели, задигнали оттам всичкото имущество и я изгорили заедно с обитателите й. Това ги сполетяло напълно заслужено, тъй като нечестивата им проповед пълзяла като рак и била вече осквернила съседните области с порочното си учение – така както собственото им скверно увлечение и тях самите било отклонило от правата вяра.”
Из “История на Ерусалимския кръстоносен поход” на Алберт Аквенски:
“Той [Петър Пустинникът] навлязъл в огромната и обширна българска гора заедно с колите храна, цялото снаряжение... След като вървял цели осем дни в твърде обширния лес, той дошъл със своите хора непосредствено до силно укрепения със стени град Ниш. Там те преминали пред града по някакъв каменен мост и заели, като разгънали шатрите си, приятното със своята зеленина и простор поле и речния бряг.И тъй, след като кръстоносните войски се разположили на бивак, поради предвидливостта на Петър и по решение на старейшините било проводено пратеничество до дука Никита, княза на българите, който тогава се намирал в същия град, за да получат разрешение да купуват храна. Това той позволил благосклонно, но все пак при условие да му се дадат заложници, за да не извърши това толкова голямо множество някаква несправедливост или насилие, както в Белеграва. Били определени и дадени на дука за заложници Валтер, син на Валерамн, от кастела Бретул, който е до Белвациум, и Готфрид Бурел от Стампи. След като те били пратени и приети от дука, предоставено им било да купуват навсякъде достатъчно количество всякакви неща. А на тези, които нямали как да купят, градът дал щедро твърде голяма милостиня.
И тъй, след като тази нощ изминала напълно спокойно, и князът върнал честно заложниците на Петър, сто души алеманци поради нищожен спор, който имали привечер с някакъв българин при покупко-продажба, изостанали малко зад войската на Петър и подпалили седемте мелници, които се намирали на реката под казания мост, като ги обърнали в пепел. Те подпалили по същия начин дори някои къщи, които се намирали извън града, за да отмъстят в своя гняв. А гражданите, като видели да горят постройките на своите хора, отишли единодушно вкупом до своя дук Никита и заявили, че Петър и всички следващи го хора са лъжливи християни, че са само грабители, а не миролюбиви хора, които убили печенегите на дука в Белеграва и толкова унгарци в Малевила и които сега се одързостили да извършат този пожар, за да се отблагодарят по лош начин за благодеянието.
Като чул за тази несправедливост и за оплакването на своите хора, дукът заповядал на всички да грабнат оръжие заедно с цялата конница, която бил събрал там, след като се научил за нахлуването в Малевила, и незабавно да последват кръстоносците и да върнат върху главите им всичко лошо, което те им били причинили. Най-после при тая заповед на дука грабнали рогови и костени лъкове и облекли ризници българи, кумани, твърде много унгарци заедно с печенеги, които по споразумение срещу солиди се били стекли за защита на града.”
Из “Хроника” на Йоан Скилица:
“През същата година [1026] и печенеги извършили нападение в България и избили и пленили извънредно много народ, а също и стратези и тагмархи. Затова император Константин назначил [Роман] Диоген, архонта на Сирмиум, за дук на България. Този влизал много пъти в бой с тях, когато се били пръснали, обърнал ги в бягство, принудил ги да преминат Истър [Дунав] и да мируват.Като преминали Истър [през 1034 г.], печенегите опустошили цяла Мизия чак до Солун, а корабите на африте [арабите] нанасяли немалко щети на Цикладските острови.
Понеже настъпил непоносим мраз [през 1035 г.] и Истър [Дунав] замръзнал, печенегите го преминали и причинили немалки вреди в Мизия и Тракия чак до Македония. Скакалци пък нападнали тракийските области и нанесли щети на храните.
През пролетта на 6544 [= 1035] г., 4-ти индикт, печенегите извършили три нападения срещу ромеите, като унищожавали всичко по пътя си, избивали поголовно всички заловени хора и подлагали пленниците на неизказани мъчения.
През 6546 [= 1037] година, 6-и индикт, на 2 ноември станало голямо земетресение към десетия час на деня и земята продължила да се тресе чак до края на месец януари. Настанал и глад в Тракия, Македония, Стримон и Солун, чак до Тесалия.”
Из “Хроника” на Йоан Скилица:
“Към 5-и индикт, когато на запад земите край Истър [Дунав] били управлявани от магистър Василий Апокап и от магистър Никифор Вотаниат, узите, които са също скитско племе и са по-благородни и по-многобройни от печенегите, масово преминали Истър с покъщнината си на дълги кораби, на еднодръвки и мехове. Те победили с изненада войниците, които пречели на преминаването им, а именно българи, ромеи и други, които били с тях, и отвели в плен вождовете им Василий Апокап и Никифор Вотаниат. Така те изпълнили цялата Дунавска равнина. Наистина, както твърдели очевидците, този народ наброявал до 600 000 мъже, подготвени да носят оръжие и годни за бой. Една не твърде малка част от тях се отделила от другите и стигнала чак до Солун и до самата Елада, като опустошавала и опожарявала всичко по пътя си и завлякла безчислена плячка. Но когато се връщали при своите, настигнала ги тежка зима и те загубили не само чуждото, но и почти всичко свое и се върнали мизерно в лагера. Като научил за тяхната многочисленост, императорът [Константин X Дука] бил твърде огорчен и загрижен, но се бавел твърде много да събере войска и да изпрати боеспособни сили срещу печенегите, защото според твърденията на някои било му свидно да прави разходи (той бил, както казахме, много сребролюбив и почитал над всичко парите), а според други, защото не смеел да се опълчи срещу толкова голяма сила. Всички твърдели, че неприятелските пълчища са непобедими, всички мислели освобождението за невъзможно. И повечето вече замисляли да се изселят оттам. Императорът проводил пратеници до племенните им вождове и се опитвал, доколкото може, да ги отклони и да ги усмири, като им пращал много подаръци и примамки. И наистина той успявал да привлече някои от тях с големи милости. Но те били много голям народ и затова извършвали всекидневни нападения за грабеж в много части на България, а вече почнали да обезпокояват и Тракия, и Македония. Императорът, който не можел да понася това, което се приказва (и наистина всички открито го укорявали и клеветели, че бил сребролюбец и скъперник), излязъл от столицата и разположил лагера си при едно селище, наречено Хировакхи, като водел със себе си не повече от сто и петдесет войници. Това накарало мнозина да се учудват как се осмелява с толкова хора да излезе срещу такова голямо множество. Докато императорът правел тези приготовления и мислел за събиране на войска, няколко души дошли тичешком при него и му съобщили за освобождаването на военачалниците и за гибелта на цялото племе. Те разправяли, че военачалниците им се качили на лодки и преминали Истър, а цялото множество без изключение измряло от глад и епидемия, разбити и от пограничните българи и печенеги...След това толкова голямо унищожение някои от узите се явили при императора. Те получили държавна земя в Македония и станали привърженици на ромеите. Те и досега са още техни съюзници и подчинени, удостоени с достойнства на сенатори и на светлейши. Тогава била шеста година от царуването на Дука, трети индикт, 6573 [= 1064] година от сътворението на света.”
Из “Хроника” на Йоан Скилица:
“През същата година [1040], (двадесет и една години след поробването и покоряването на българите), избухнало и въстанието в България по следния начин. Един българин, Петър, по прякор Делян и служител на един цариградчанин, избягал от столицата и започнал да скита из България. Той стигнал до Морава и до Белград, които са крепости, намиращи се по брега на Истър [Дунав], в съседство със земите на краля на Туркия [Унгария]. Той разгласявал, че е син на Роман [Гаврил Радомир], сина на Самуил (роден нему от дъщерята на унгарския крал, която той намразил още докато Самуил бил жив, изпъдил я и взел хубавата ларисчанка Ирина), и че води потеклото си от българите, които отскоро подложили врат под ярема и силно се стремели към свобода. И тъй хората повярвали на думите му (убедително стъкмени) и го провъзгласили за цар на България. Като тръгнали оттам през Ниш и Скопие, главния град на [тема] България, те известявали за него по пътя и го славели. А когато срещали ромей по пътя си, безмилостно и безчовечно го убивали.”Из “Хроника” на Йоан Скилица:
“Когато след поражението Делян и Алусиан се събрали, те започнали да се съмняват един в друг: последният, понеже се срамувал от поражението, а първият, понеже подозирал измяна. Те почнали да злоумишляват помежду си и да дебнат удобния случай. И тъй Алусиан приготвил обяд с няколко свои хора и поканил Делян на угощението. Когато главата на Делян се размътила от пиене, той го хванал и го ослепил, без изобщо българите да разберат нещо от случилото се. После избягал при императора.”Из “Хроника” на Йоан Скилица:
“В първата година от царуването на [Михаил], 11-и индикт, сръбският народ, който се нарича и хърватски, тръгнал да пороби България. Аз ще разкажа по какъв начин станало това, като почна от по-рано. Понеже императорът Василий, когато покорил България, не поискал да се измени там нищо от обичаите, а наредил да се управлява в своите работи при собствени началници и обичаи, както е било при Самуил, който бил техен владетел, народът, тъй като не понасял алчността на орфанотрофа, се бил бунтувал вече и по-рано, когато провъзгласил Делян за свой цар (за което беше разказано по-горе подробно), а и сега започнал да мисли за въстание… Първенците на България смятали, че Михаил, който бил владетел (тогава на споменатите хървати и… и който имал под своя власт немалко земя), щял да им помогне и да им съдейства и щял да им даде сина си, за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите. Той ги послушал с удоволствие и като избрал 300 души от своите хора, поверил ги на сина си Константин, наричан и Бодин, и го изпратил в България. И тъй той отишъл… където били събрани скопските първенци, чийто предводител бил Георги Войтех, от рода на Кавканите. Те провъзгласили Бодин за цар на България, като го прекръстили от Константин на Петър.”Из “Слово за Кирил Философ как покръсти българите”:
“Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднъж, когато бях в черквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мене от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в [обширната] земя и сред славянските народи, наречени българи, защото Господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”
И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядни и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в тъмнина.
И един ден, в Света неделя, излязох из черквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб, който говореше и носеше в устата си вързоп [смокинови?] пръчки, двойно превързани. И той ги хвърли в скута ми и аз ги прочетох и намерих, че са 32 [или 35]. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбрах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото Бог ни е изпратил.” И ме дадоха.
Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 [или 35] букви. Аз ги учих малко, а те сами много постигнаха. Те, каза Господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.”
22 ноември 2010
Арабският халифат
1. Създаване на Арабския халифат
А) Първите халифи
Б) Омеядският халифат (661 – 750)
2. Разделяне на Арабския халифат
А) Разривът между шиити и сунити
Б) Абасидският халифат (750 – 1258)
3. Арабската цивилизация
А) Градският живот
Б) Арабската наука
В) Арабското изкуство
Домашна работа: У, с. 32, зад. 3
А) Първите халифи
Б) Омеядският халифат (661 – 750)
2. Разделяне на Арабския халифат
А) Разривът между шиити и сунити
Б) Абасидският халифат (750 – 1258)
3. Арабската цивилизация
А) Градският живот
Б) Арабската наука
В) Арабското изкуство
Домашна работа: У, с. 32, зад. 3
19 ноември 2010
България в битка за оцеляване
1. Управлението на цар Петър (927 - 969)
2. Наследниците на Петър - Борис II (969/970 - 971) и Роман (976/977 - 997)
3. Богомилството
4. цар Самуил (997 - 1014) - битката за България
5. Наследниците на цар Самуил - Гаврил Радомир (1014 - 1015), Иван Владислав (1015 - 1018), Пресиян II (1018)
---------------------------------------------------------------------------
2. Наследниците на Петър - Борис II (969/970 - 971) и Роман (976/977 - 997)
3. Богомилството
4. цар Самуил (997 - 1014) - битката за България
5. Наследниците на цар Самуил - Гаврил Радомир (1014 - 1015), Иван Владислав (1015 - 1018), Пресиян II (1018)
---------------------------------------------------------------------------
Из “Хронография” на Продължителя на Теофан:
“На осми октомври отишъл патриарх Стефан заедно с протовестиария Теофан с Мария, дъщерята на император Христофор, и целият сенат в храма на Пресвета Богородица при Извора. Той благословил Петър и Мария, поставил на главите им брачните венци, като кумували протовестиарият Теофан и Георги Сурсувул. Сложена била бляскава и пищна трапеза и всички сватбени обичаи били изящно изпълнени. След това протовестиарият Теофан се завърнал в столицата заедно с Мария, дъщерята на императора. На третия ден от сватбата император Роман устроил бляскаво угощение на скелето при Изворите, като го украсил с копринени тъкани. При самото скеле стоял императорският дромон, в който пиршествал Роман заедно с българина Петър, със зетя си Константин и сина си Христофор. Българите доста настоявали най-напред да бъде приветствуван Христофор, а после Константин. Император Роман отстъпил на това тяхно настояване и станало така, както те искали. След като било извършено всичко, свързано със сватбата, Мария трябвало вече да замине заедно с мъжа си Петър за България. Нейните родители заедно с протовестиария Теофан я изпратили до Евдомон. Когато трябвало да потегли, те прегърнали дъщеря си и пролели много сълзи, както впрочем подобава при раздяла с възлюблено чедо, целунали своя зет и като я предали в неговите ръце, завърнали се в дворците. Предадена в български ръце, Мария заминала за България едновременно радостна и скръбна — скърбяла, че се разделя от преобични родители, царски дворци и от общение със сродници, а се радвала, понеже се свързала с мъж цар и била провъзгласена господарка на българите. Тя прочее заминала, като отнасяла разновидни богатства и огромна покъщнина.
При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Светослав (така го наричали таврите [русите]) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол (яка мизийска [българска] крепост). Казват, че в това (време вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно.”
Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитствуват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече господ.
Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътствуват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите църкви, за което ще говоря по-нататък…
Но що говорят еретиците? – Ние се молим на бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас…
Но към кои прочее да ги причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на Господа: “Тези, които вярват в мене, ще вършат делата, които аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат.” И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и Божиите чудеса, що извършват мощите им със силата на Светия дух. Те казват: чудесата не се извършват по воля божия; тях върши дяволът, за да мами хората.”
Ромеите се нахвърлили и приближили стълбите към стените. А един храбър младеж, чиято брада едва била обраснала със златист мъх, по произход от източните области, на име Теодосий Месоникт, изтеглил с едната си ръка меча, а с лявата издигнал щита пад главата си, за да не бъде ударен от скитите отгоре, и се покатерил по стълбата. Като стигнал близо до един от зъберите, той се прицелил в един скит, който се подавал от крепостната стена и го отблъсквал с копието си. [Месоникт] ударил скита по врата. Отсечената му глава се търкулнала заедно с шлема на земята вън от стените. При този необикновен подвиг ромеите надали викове и мнозина, като последвали смелостта на първия, който се изкачил, изтичали нагоре по стълбите. А Месоникт, след като се качил на стената и овладял зъбера, нанасял удари наоколо си върху повечето от русите, които се отбранявали, и ги събарял от стените. Мнозина бърже се изкачили от всички страни на стените и с все сила посичали неприятелите. Скитите напускали зъберите и позорно се наблъскали в царския дворец, ограден с яка стена, където се намирало и съкровището на мизите… Войската на ромеите, която настъпвала вън от стените и разбила куките и лостовете на вратите, навлязла в града, като извършвала неописуеми кланета и избиване на скити. Казват, че тогава бил пленен и Борис, царят на мизите, който имал червеникава брада, заедно е жена си и с двете си деца и бил заведен при императора. Той го приел с почести, като го нарекъл “владетел на българите” и казал, че е дошъл да отмъсти за злините, които мизите [българите] са претърпели от скитите [русите].
Щом навлезли в града, ромеите тръгнали из тесните улици, избивали неприятелите и разграбвали вещите им. Тогава нападнали и царския дворец, гдето било нахълтало ядрото на руската войска. Но отвътре скитите силно се съпротивявали, като избивали тези, които се промъквали през вратичката, и погубили около сто и петдесет храбри войници. Като се научил за това нещастие, императорът бързо пристигнал на коня си и насърчавал своя отряд да се впусне с всички сили в боя. Но той не могъл да им помогне в нищо (защото тавроскитите пресрещали тези, които влизали през тясната вратичка, и съсичали без мъка по-голямата част от тях). И тъй императорът прекратил безсмисленото нападение на ромеите и заповядал да хвърлят навсякъде през крепостните стени огън в двореца. Когато избухнал силен ножар, който веднага превръщал в пепел всичко наоколо, русите, на брой над седем хиляди, излезли от сградите, събрали се на открито пред вратата на двореца и се приготвили да се бранят срещу нападателите. Императорът изпратил срещу тях магистър Варда Склир с храбър отряд. Склир ги заобиколил със своя отряд от храбри войници и почнал сражението. В станалото сражение русите се биели упорито и не обръщали гръб на враговете, обаче ромеите благодарение на своята храброст и военна опитност избили всички. В тази битка паднали извънредно много мизи [българи]. Те се биели заедно със скитите, изпълнени с гняв към ромеите, които били станали причина за нашествието на скитите в земята им. Свенкел се спасил с бягство заедно с малцина други и отишъл при Светослав. Той загинал но-късно, както след малко ще съобщя. И така Преслав, превзет за два дни, паднал под властта на ромеите.”
Веднага след смъртта на император Йоан българите въстанали и били определени да ги управляват четирима братя: Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити [наречен Никола, а майка им била Рипсимия] у българите и затова били наричани и комитопули. От роднините на Петър едни били измрели, а синовете му Борис и Роман били отведени в столицата, както разказахме по-горе, и останали там. Борис бил почетен от Йоан с [титла] магистър, а Роман бил скопен от бившия паракимомен Йосиф. И тъй след смъртта на император Йоан [и въстанието на Склир, когато император Василий, техният роднина, излязъл в тракийските земи] те избягали оттам и бързали да стигнат в България. Но като минавали през някакъв гъсталак, Борис бил ударен със стрела от един българин, който го помислил за ромей, защото бил облечен в ромейски дрехи, и загинал. А Роман се спасил [във Видин] и по-късно пак се върнал в столицата, както ще разкажем на съответното място.
От четиримата братя Давид бил веднага убит между Кастория, Преспа и така наречените Красиви дъбове от някакви си скитници власи. Мойсей пък, като обсаждал Серес, бил ударен от един камък, хвърлен от стената, и умрял [понеже конят му бил паднал, той бил съсечен от едного от хората на дука Мелисин]. А Арон бил убит от брат си Самуил на 14 юли [юни] в местността Разметаница заедно с целия си род, защото бил привърженик, както казват, на ромеите или защото се стремял да завземе за себе си властта. Само синът му Владислав Иван бил спасен от Самуиловия син Радомир Роман [Гаврил]. Така Самуил станал самовластен господар на цяла България. Той бил войнствен човек, който никога не знаел покой, и докато ромейските войски били заети в боевете срещу Склир, той безнаказано нахлувал във всички западни области не само в Тракия, в Македония и земите около Солун, но и в Тесалия, Елада и Пелопонес. Той завзел много крепости, най-главната от които била Лариса, чиито жители преселил с целите им семейства във вътрешността на България, и като ги зачислил в списъците на своите войници, използвал ги като съюзници срещу ромеите. Пренесъл и мощите на св. Ахил, който бил епископ на Лариса по времето на Константин Велики и който участвал в първия събор с Ригин Скопелски и Диодор Тракски, и ги положил в Преспа, където се намирали неговите дворци.”
На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина. Едва я беше преминала, достигна до стръмни и трудно проходими места, гдето мизите [българите] нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници, взеха царската палатка със съкровището и разграбиха целия обоз на войската. Там бях и аз, разказвачът на това бедствие, който имах нещастието да придружавам императора в службата си на дякон. Тогава малко остана “да се подхлъзнат стъпките ми” и да стана жертва на скитския меч, ако божието провидение не беше ме избавило от опасността, като ми внуши да препусна коня си бързо и да премина стръмните склонове, преди да бъдат завзети от неприятеля, и набързо да стигна върха на планината. Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който караше със себе си, се върна в ромейските предели.”
Той опожарил градовете Декатар [дн. Котор] и Лаузиум [дн. Дубровник], опустошил също и селата и цялата област наоколо, и то така, че страната изглеждала като обезлюдена. Нанасяйки такива опустошения, царят пребродил както приморските, така и планинските области чак до Зара. След това през Босна и Рашка той се завърнал в страната си.”
Из “Хронография” на Продължителя на Теофан:
“Срещу Петър Българина се вдигнал брат му Иван заедно с други боляри на Симеон. След като били заловени, Иван бил подложен на бой и затворен в тъмница, а другите били подложени на необикновени наказания. Петър известил това на император Роман и императорът изпратил монаха Йоан, който някога бил ректор, под предлог да извърши размяна на задържаните пленници, а в действителност да вземе Иван и да го отведе в Цариград. Това и станало. Той се качил на кораб заедно с Иван от Месемврия и пристигнал в столицата. Не след много, когато Иван захвърлил монашеското одеяние и поискал да се ожени, императорът му дал дом, множество имоти и жена, която произхождала от собственото му родно място – Армениакон, устроил бляскава сватба в дома на кесаря, при което кумували император Христофор и бившият ректор Йоан.”Из “Хронография” на Продължителя на Теофан:
“Обаче и монахът Михаил, брат на Петър, обзет от стремеж да завземе властта в България, повдигнал от своя страна бунт в една българска крепост. Към него се присъединили отделилите се от Петър скити [българи]. След като Михаил починал, те нахлули в ромейските земи, преминали от Македония през Струма в Гърция и Никопол и там опустошили всичко.”Из “За темите” на Константин Багрeнородни:
“След седем години Чеслав с други четирима души избягал от българите и от Преслав отишъл в Сърбия. В страната той намерил само петдесет мъже, които нямали ни жени, ни деца и изкарвали прехраната си с лов. Като завладял с тях страната, той изпратил вест на ромейския император и поискал от него съдействие и помощ, като обещавал да му служи и да се подчини на неговите наредби като предишните князе. Оттогава ромейският император не престанал да го облагодетелства, та сърбите, които Симеон бил прокудил и които живеели в Хърватия, в България и в останалите страни, като се научили за това, се събрали при него. И в столицата дошли някои бегълци от България. Императорът на ромеите ги снабдил с дрехи, обсипал ги с щедрости и ги изпратил при Чеслав. Така чрез богатите дарения на императора на ромеите той устроил и заселил страната и, както по-рано, е робски подчинен на ромейския император. Като устроил страната със съдействието на императора и с многобройните му благодеяния, той бил утвърден за княз в нея.”Из “История” на Лъв Дякон:
“Докато императорът се занимавал с тези работи В Сирия и във Византион, патриций Калокир, изпратен при тавроскитите [русите] по царска воля, пристигнал в Скития [Киевска Русия]. Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите [българите]. Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но [Светослав] да му помогне срещу ромеите, за да получи (върховната власт в ромейската държава.При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Светослав (така го наричали таврите [русите]) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол (яка мизийска [българска] крепост). Казват, че в това (време вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно.”
Из Беседа против богомилите от Презвитер Козма:
“Случи се, че в годините на православния цар Петър в българската земя се появи поп, по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък...Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитствуват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече господ.
Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътствуват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите църкви, за което ще говоря по-нататък…
Но що говорят еретиците? – Ние се молим на бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас…
Но към кои прочее да ги причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на Господа: “Тези, които вярват в мене, ще вършат делата, които аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат.” И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и Божиите чудеса, що извършват мощите им със силата на Светия дух. Те казват: чудесата не се извършват по воля божия; тях върши дяволът, за да мами хората.”
Из “История” на Лъв Дякон:
“Императорът [Йоан Цимисхий], облечен във великолепни доспехи, с много дълго копие на рамото си, яхнал едър и буен кон, тръгнал напред, предшестван от отряда на така наречените безсмъртни, облечени в хубави ризници. Следвали го петнадесет хиляди ,най-храбри пехотинци и тринадесет хиляди конници. Останалата войска заедно с обоза, със стенобойните и различни други машини вървяла бавно отзад начело с проедъра Василий, комуто императорът поверил да се грижи за тях. Когато против очакването на всички войската преминала опасните и стръмни места, императорът прекратил трудния поход и настанил за почивка конницата и пехотата си на един безопасен хълм, заграден от двете страни с река, която предлагала изобилна вода. Сутринта на другия ден той вдигнал лагера, построил войската в колони и като заповядал тръбите непрестанно да свирят за настъпление, да удрят кимвалите и да бият барабаните, потеглил за Преслав. Тогава се вдигнал неописуем шум. Околните планини ечали от биенето на барабаните, оръжията звънтели, конете цвилели, а войниците, както обикновено, се поощрявали един друг с викове за сражение. Смут, страх и ужас обзели поразените от изненада тавроскити [руси], когато забелязали изкусното настъпление на войската към тях. Но въпреки това бързо грабнали оръжието, нарамили щитовете си (щитовете им са яки и за по-голяма безопасност са направени дълги чак до краката) и наредени в стегнат строй, излезли срещу ромеите в равното поле пред града. Те ревели като диви зверове и надавали необикновени и странни викове. Ромеите влезли в сражение с тях, биели се храбро и извършвали големи военни подвизи, обаче никоя страна нямала надмощие в битката. Тогава императорът заповядал на безсмъртните да нападнат стремително лявото крило на скитите. С издадени напред копия и като пришпорили силно конете си, те се спуснали срещу неприятелите. Скитите като пехотинци не са свикнали да се бият на коне, тъй като не са се и упражнявали в това. Те не могли да устоят срещу копията на ромеите, а побягнали и се заключили в стените на града. Ромеите ги преследвали и безмилостно ги избивали. Казват, че при това нападение били избити осем хиляди и петстотин скити. Оцелелите, след като се заключили в града, се биели храбро горе от крепостните стени…Ромеите се нахвърлили и приближили стълбите към стените. А един храбър младеж, чиято брада едва била обраснала със златист мъх, по произход от източните области, на име Теодосий Месоникт, изтеглил с едната си ръка меча, а с лявата издигнал щита пад главата си, за да не бъде ударен от скитите отгоре, и се покатерил по стълбата. Като стигнал близо до един от зъберите, той се прицелил в един скит, който се подавал от крепостната стена и го отблъсквал с копието си. [Месоникт] ударил скита по врата. Отсечената му глава се търкулнала заедно с шлема на земята вън от стените. При този необикновен подвиг ромеите надали викове и мнозина, като последвали смелостта на първия, който се изкачил, изтичали нагоре по стълбите. А Месоникт, след като се качил на стената и овладял зъбера, нанасял удари наоколо си върху повечето от русите, които се отбранявали, и ги събарял от стените. Мнозина бърже се изкачили от всички страни на стените и с все сила посичали неприятелите. Скитите напускали зъберите и позорно се наблъскали в царския дворец, ограден с яка стена, където се намирало и съкровището на мизите… Войската на ромеите, която настъпвала вън от стените и разбила куките и лостовете на вратите, навлязла в града, като извършвала неописуеми кланета и избиване на скити. Казват, че тогава бил пленен и Борис, царят на мизите, който имал червеникава брада, заедно е жена си и с двете си деца и бил заведен при императора. Той го приел с почести, като го нарекъл “владетел на българите” и казал, че е дошъл да отмъсти за злините, които мизите [българите] са претърпели от скитите [русите].
Щом навлезли в града, ромеите тръгнали из тесните улици, избивали неприятелите и разграбвали вещите им. Тогава нападнали и царския дворец, гдето било нахълтало ядрото на руската войска. Но отвътре скитите силно се съпротивявали, като избивали тези, които се промъквали през вратичката, и погубили около сто и петдесет храбри войници. Като се научил за това нещастие, императорът бързо пристигнал на коня си и насърчавал своя отряд да се впусне с всички сили в боя. Но той не могъл да им помогне в нищо (защото тавроскитите пресрещали тези, които влизали през тясната вратичка, и съсичали без мъка по-голямата част от тях). И тъй императорът прекратил безсмисленото нападение на ромеите и заповядал да хвърлят навсякъде през крепостните стени огън в двореца. Когато избухнал силен ножар, който веднага превръщал в пепел всичко наоколо, русите, на брой над седем хиляди, излезли от сградите, събрали се на открито пред вратата на двореца и се приготвили да се бранят срещу нападателите. Императорът изпратил срещу тях магистър Варда Склир с храбър отряд. Склир ги заобиколил със своя отряд от храбри войници и почнал сражението. В станалото сражение русите се биели упорито и не обръщали гръб на враговете, обаче ромеите благодарение на своята храброст и военна опитност избили всички. В тази битка паднали извънредно много мизи [българи]. Те се биели заедно със скитите, изпълнени с гняв към ромеите, които били станали причина за нашествието на скитите в земята им. Свенкел се спасил с бягство заедно с малцина други и отишъл при Светослав. Той загинал но-късно, както след малко ще съобщя. И така Преслав, превзет за два дни, паднал под властта на ромеите.”
Из “История” на Лъв Дякон:
“Като повел тържествено шествие посред града, украсен навред с пурпурни килими и окичен като брачна стая с лаврови клонки и златовезани постилки, той влязъл в големия храм на божията мъдрост “Св. София”, произнесъл благодарствена молитва и посветил на бога като пръв дар от плячката великолепната корона на мизите. След това отишъл в двореца си, като водил със себе си Борис, цар на мизите [българите], и му заповядал да свали знаковете на царската власт. Те били следните: тиара [корона], обвита в пурпур и извезана със злато и бисери, багреница и червени обувки. Самия него пък удостоил със сан магистър.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Петър, царят на българите, възобновил мира веднага след смъртта на жена си и сключил договор с императорите, като дал за заложници и собствените си синове Борис и Роман. Не след дълго той починал. След това синовете му били пратени в България, за да заемат бащиното си царство и да възпрат напредването на комитопулите. Защото Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити в България, замисляли въстание и внасяли смут в българската държава. Така станали тези събития.Веднага след смъртта на император Йоан българите въстанали и били определени да ги управляват четирима братя: Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити [наречен Никола, а майка им била Рипсимия] у българите и затова били наричани и комитопули. От роднините на Петър едни били измрели, а синовете му Борис и Роман били отведени в столицата, както разказахме по-горе, и останали там. Борис бил почетен от Йоан с [титла] магистър, а Роман бил скопен от бившия паракимомен Йосиф. И тъй след смъртта на император Йоан [и въстанието на Склир, когато император Василий, техният роднина, излязъл в тракийските земи] те избягали оттам и бързали да стигнат в България. Но като минавали през някакъв гъсталак, Борис бил ударен със стрела от един българин, който го помислил за ромей, защото бил облечен в ромейски дрехи, и загинал. А Роман се спасил [във Видин] и по-късно пак се върнал в столицата, както ще разкажем на съответното място.
От четиримата братя Давид бил веднага убит между Кастория, Преспа и така наречените Красиви дъбове от някакви си скитници власи. Мойсей пък, като обсаждал Серес, бил ударен от един камък, хвърлен от стената, и умрял [понеже конят му бил паднал, той бил съсечен от едного от хората на дука Мелисин]. А Арон бил убит от брат си Самуил на 14 юли [юни] в местността Разметаница заедно с целия си род, защото бил привърженик, както казват, на ромеите или защото се стремял да завземе за себе си властта. Само синът му Владислав Иван бил спасен от Самуиловия син Радомир Роман [Гаврил]. Така Самуил станал самовластен господар на цяла България. Той бил войнствен човек, който никога не знаел покой, и докато ромейските войски били заети в боевете срещу Склир, той безнаказано нахлувал във всички западни области не само в Тракия, в Македония и земите около Солун, но и в Тесалия, Елада и Пелопонес. Той завзел много крепости, най-главната от които била Лариса, чиито жители преселил с целите им семейства във вътрешността на България, и като ги зачислил в списъците на своите войници, използвал ги като съюзници срещу ромеите. Пренесъл и мощите на св. Ахил, който бил епископ на Лариса по времето на Константин Велики и който участвал в първия събор с Ригин Скопелски и Диодор Тракски, и ги положил в Преспа, където се намирали неговите дворци.”
Из “История” на Лъв Дякон:
“След това, когато шайката съзаклятници на Варда Склир беше напълно разпръсната, император Василий тръгна в поход срещу мизите, [българите] като събра войските си, защото тяхната дързост и жестокост, дишаща убийство, заплашваше ромейската държава. Те безпощадно ограбваха македонската земя и избиваха всички поголовно. Затова, движен по-скоро от буен гняв, отколкото от благоразумие, той бързаше да ги смаже с едно нападение. Обаче по злата воля на съдбата той се излъга в своите надежди. След като премина тесните и стръмни пътеки, императорът стигна до Сердика, която скитите обикновено наричат Тралица [Триадица]. Там построи военен лагер и обгради града. Държа го обсаден в продължение на двадесет дни, но нищо не можа да направи, понеже войската се беше отдала на леност и безделие поради неспособността на военачалниците. Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите [българите] ги нападнаха из засада, извършиха голяма сеч и отвлякоха много впрегатни животни и коне. След това стенобойните и другите машини не свършиха никаква работа поради неопитността на онези, които ги бяха доближили до стените, и неприятелите ги изгориха. Същевременно войската страдаше от недостиг на храни, тъй като донесените припаси бяха изразходвани поради неумерената и прекалена употреба. Ето защо императорът се приготви за път и тръгна с войската за Константинопол. След като пътува цял ден, той се разположи на лагер в едно гористо място и даде почивка на войниците...На другия ден войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина. Едва я беше преминала, достигна до стръмни и трудно проходими места, гдето мизите [българите] нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници, взеха царската палатка със съкровището и разграбиха целия обоз на войската. Там бях и аз, разказвачът на това бедствие, който имах нещастието да придружавам императора в службата си на дякон. Тогава малко остана “да се подхлъзнат стъпките ми” и да стана жертва на скитския меч, ако божието провидение не беше ме избавило от опасността, като ми внуши да препусна коня си бързо и да премина стръмните склонове, преди да бъдат завзети от неприятеля, и набързо да стигна върха на планината. Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите в непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който караше със себе си, се върна в ромейските предели.”
Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Когато стигнал в Солун, той научил, че Самуил се бил възгордял от убийството на дука Григорий Таронит и от залавянето на сина му и затова бил преминал Тесалийските теснини и река Пиней и бил навлязъл в Тесалия, Беотия, Атака и Пелопонес през Коринтския провлак, опустошавайки и плячкосвайки всички тези места. Тогава и Уран се вдигнал с войската си и като преминал през подножието на Олимп, стигнал до Лариса, където оставил обоза си и само с леко въоръжената си войска прекосил с ускорен ход Тесалия, преминал Фарсалската равнина и река Апидан и разположил стана си на брега на река Сперхей. Самуил пък лагерувал на отсрещния бряг. Но понеже паднали поройни дъждове, реката придошла и се разляла, та не се очаквало никакво сражение в този момент. Обаче магистърът, като огледал горния и долния край на реката, намерил едно място, през което смятал, че може да се премине. През нощта, като вдигнал войската си, той преминал реката и нападнал спящите безгрижно Самуилови войници. Много голям брой от тях били избити, без никой и да помисли за защита. Ранени били и самият Самуил и синът му Роман, като получили тежки рани, и щели да бъдат пленени, ако не се били смесили с умрелите и лежели като мъртви. А когато настъпила нощ, тайно избягали към Етолийските планини и оттам през върховете на тия планини преминали Пинд и се спасили в България. А магистърът, като освободил пленените ромеи и съблякъл падналите българи, ограбил неприятелския лагер и с много богата плячка се завърнал в Солун с войската си.”Из “Дуклянски летопис”:
“Царят [Самуил] веднага го изпратил на заточение в пределите на Охрид – в местността, която се нарича Преспа и гдето се намирал дворецът на същия цар. След това царят събрал войска и дълго време воювал срещу Дулциний, но по никакъв начин не могъл да го превземе. Разгневен, той се оттеглил оттам и започнал да разрушава, да опожарява и оплячкосва цяла Далмация.Той опожарил градовете Декатар [дн. Котор] и Лаузиум [дн. Дубровник], опустошил също и селата и цялата област наоколо, и то така, че страната изглеждала като обезлюдена. Нанасяйки такива опустошения, царят пребродил както приморските, така и планинските области чак до Зара. След това през Босна и Рашка той се завърнал в страната си.”
Из “Дуклянски летопис”:
“Между това Владимир, окован във вериги, денем и нощем се отдавал на пост и молитви... И тъй един ден дъщерята на цар Самуил на име Косара, подбудена и вдъхновена от Свети дух, отишла при баща си и изявила желание да слезе със своите слугини и да умие главите и нозете на окованите във вериги затворници. [По-нататък се разказва за възникналата любов между двамата и тяхната женитба]. И тъй, след като отпразнувал сватбата на дъщеря си по царския обичай, царят поставил Владимир за княз и му предал земята и царството на дедите му, както и цялата Дирахийска земя. След това царят проводил да кажат на Драгомир, чичото на княз Владимир, да дойде да получи своята област Требине, да събере народа и да засели страната. И това било изпълнено.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Самуил пък, като се спасил в страната си, освободил от тъмница Ашот, Таронитовия син, и го оженил за дъщеря си [Мирослава], защото тя била влюбена в него и заплашвала, че ще се самоубие, ако по закон не бъде свързана с него. Като направили сватбата, Самуил го изпратил с нея в Дирахиум [Драч], за да отбранява областта. Ашот отишъл там и като се споразумял с жена си и я предумал, избягал с нея в ромейските триери, които плавали наоколо, за да охраняват това място.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“В 6508 [=1000] г., индикт 13, императорът изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифий. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“На следната година императорът пак потеглил срещу българите през Солун. Към него се присъединил управителят на Верея Добромир [женен за племенница на Самуил], който предал на императора града и получил титла антипат. [И понеже защитникът на Колидрос Димитрий Тихонас не предавал града, а искал да му се разреши да излезе заедно с войската си, императорът се отдръпнал и му позволил да отиде при Самуил.] Но защитникът на Сервия Николай, когото поради ниския му ръст наричали с умалителното име Николица, му оказал смела съпротива и безгрижно издържал наложената му обсада. Обаче императорът се заел упорито да превземе крепостта и успял, а пленил дори и самия Николина. Той изселил оттам българите и оставил ромеи на гарнизон. Като свършил всичко това, той се върнал в столицата и отвел със себе си и Николица, когото почел със званието патриций. Но непостоянният Николица избягал оттам и като се върнал тайно при Самуил, започнал да обсажда заедно с него Сервия. Обаче императорът бързо дошъл и освободил града от обсадата, а Николица избягал със Самуил.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“На следната [1002] година, индикт 15, императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след цели осем месеца обсада. Докато той бил зает с обсадата, Самуил с бърз ход нападнал ненадейно Адрианопол на самия празник Успение на Пресветата Богородица. Той завладял с внезапно нападение и панаира, който ставал ежегодно при стечение на много народ, и като събрал много плячка, върнал се в страната си.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“А императорът, след като укрепил много добре Видин, върнал се в столицата без загуби, като опустошил и разрушил всички български крепости по пътя си. Но когато наближил град Скопие, намерил отвъд реката Аксиос – която сега се нарича Вардар – Самуил да станува безгрижно. Тъй като се уповавал на пълноводието на реката, която по това време не можела да се преброди, той небрежно бил разположил лагера си. Но един войник намерил брод и превел през него императора. Поразен от внезапното му появяване, Самуил ударил на безредно бягство, а шатрата му и целият лагер били взети.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Като преминал оттам, императорът потеглил към Перник, чийто защитник бил Кракра, мъж отличен във военното дело. Той престоял там немалко време и в обсадата изгубил немалък брой войска. Но като разбрал, че крепостта не се поддавала на обсада и че Кракра не отстъпвал нито на ласкателства, нито на други обещания и предложения, върнал се във Филипопол [Пловдив]. Оттам тръгнал обратно за Цариград.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си. Затова той решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обикновено навлиза през така наречената Кимва Лонг и Клидион [дн. с. Ключ], той решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа на императора. И тъй той издигнал много широка стена, поставил на нея сигурни постове и зачакал императора. Когато той дошъл и се опитал да навлезе, защитниците оказали смела съпротива: стреляли от височината на стените и така ранявали и избивали напиращите [неприятели]. Императорът бил вече изгубил надежда за преминаване, когато Никифор Ксифий, назначен от него по това време за стратег на Филипопол, го склонил да остане там и непрекъснато да продължава пристъпите срещу преградата, а самият той казал, че ще отиде да потърси дали някъде не може да направи нещо изгодно и спасително. И тъй като взел своите войници, върнал се и заобиколил намиращата се на юг от Клидион твърде висока планина, наречена Балатиста [Беласица], и като минал през стръмни и недостъпни места, на 29 юни, индикт 12 [1014 г.], внезапно с викове и шум се показал от височината в гърба на българите. Уплашени от внезапното му появяване, те ударили на бяг. А и императорът разрушил изоставената стена и започнал да ги преследва. Мнозина паднали убити, а още по-голям брой – пленени. Самуил едва можал да се спаси от гибел с помощта на сина си, който смело отблъсвал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта, наречена Прилеп. А императорът ослепил пленените българи — около 15 000 както казват, и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от едноок, изпратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял [на 6 октомври].Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Там [в Солун] Роман [Радомир] Гаврил му пратил чрез един безрък ромей обещание за покорство и подчинение. Но императорът се отнесъл подозрително към писмото и изпратил в областта на Мъглен войска начело с Никифор Ксифий и Константин Диоген, който станал стратег на Солун след Вотаниат. След като опустошили цялата тази земя и обсадили града, пристигнал и императорът. Той отбил реката, която течела покрай града, и като подкопал основите на стените, хвърлил в изкопите дървета и други лесно запалителни вещества и ги подпалил. Когато горивното вещество изгоряло, стената рухнала. Като видели това, обсадените обърнали на плач и молба и се предали заедно с крепостта. И тъй заловени били Дометиан кавхан, велможа и съветник на Гаврил, управителят на Мъглен Илица и много други велможи, както и доста голям брой войници. И тъй императорът изпратил в Аспракания годните да носят оръжие, а останалия нестроеви народ наредил да бъде разграбен и да се изгори крепостта. Паднала и една друга крепост Енотия, съседна на Мъглен.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Властта над българите поел синът му Гаврил, наричан и Роман, който надминавал баща си по мощ и сила, но далеч му отстъпвал по мъдрост и разум. Той бил син на Самуил [от Агата, дъщерята на Йоан Хрисилий, началник на Драч] от една лариска пленница. Започнал да управлява на 15 септември [октомври], индикт 13. Но не изпълнил и една година и бил убит, когато отивал на лов, от Ароновия син Иван Владислав, когото той самият бил спасил от смърт, когато щял да загине. Радомир пък, който бил женен за дъщерята на унгарския крал, я намразил по неизвестни причини и я прогонил, когато била вече бременна от него. А той взел Ирина, красивата пленница от Лариса.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Към императора се присъединил и Кавхан, братът на Дометиан [Теодор кавхан, братът на Дометиан и Мелитон], който бил пленен в Мъглен. Императорът го приел и го имал на почит. Той бил обещал на императора да убие Владислав и отишъл в България заедно с Ивановия служител, който бил подкупен с подаръци и щял да извърши убийството, но бил убит от него в Ступиан, където живеел. Това място по-рано е наричано Девол. Там именно било извършено убийството на Теодор. А след като разбрал, че Иван написал писмото с хитрост и коварство и че мислел обратното на това, което обещава, той се върнал пак в България и като опустошил местността около Острово, Соск, както и Пелагонийското [Битолското] поле, ослепил всичките заловени българи. И тъй той стигнал до град Охрид, където се издигали дворците на царете на България. Като завзел града и наредил всичко добре, той решил да продължи напред и да стигне до Дирахиум [Драч], защото тамошните работи се нуждаели от присъствието му.”Битолски надпис на цар Иван Владислав:
“През годината 6523 [= 1015-1016] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на Пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, а се завърши в месец... в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и който двамата разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато... а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [= 1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.”Из “История” на Скилица – Кедрин:
“Охрид бил главен град на цяла България, там се издигали и дворците на царете на България и се съхранявали богатствата им. Като отворил [съкровищниците], императорът намерил много пари, корони с бисери, златоткани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; всичко това той изразходвал за заплата на войската си. И тъй, като поставил за управител на града патриций Евстатий Дафномил и му дал сигурна стража, той се върнал в лагера си. [Там] приел доведената при него жена на Иван Владислав с тримата й синове и шест дъщери. Тя водела със себе си и един незаконен син на Самуил и две дъщери и пет синове на Самуиловия син Радомир, единият [първият] от които бил осакатен от Иван, като му били извадени очите, когато този убил Самуиловия син Радомир с жена му и зет му Владимир. Мария имала още трима синове от Иван, но те били успели да избягат в планината Томор [в Албания]…”Европейските контрасти
1. Отслабването на Испания
2. Холандското чудо
3. Пруският милитаризъм
4. Хабсбургите - просветен абсолютизъм
Домашна работа: У, стр. 64, упр. 2, 3
2. Холандското чудо
3. Пруският милитаризъм
4. Хабсбургите - просветен абсолютизъм
Домашна работа: У, стр. 64, упр. 2, 3
Русия - изгряващата сила
1. Москва - третият Рим
2. Управление на Петър Велики (1682 – 1725)
А) Вестернизацията
Б) Военните реформи
В) Църковните реформи
3. Проблемите
4. Управлението на Екатерина II (1762 – 1796)
Домашна работа: У, стр. 60, зад. 3, 5
2. Управление на Петър Велики (1682 – 1725)
А) Вестернизацията
Б) Военните реформи
В) Църковните реформи
3. Проблемите
4. Управлението на Екатерина II (1762 – 1796)
Домашна работа: У, стр. 60, зад. 3, 5
17 ноември 2010
Възникване на исляма
1. Доислямска Арабия
А) Местоположение и природна среда
Б) Социална структура на арабите
В) Религията на арабите
2. Раждането на исляма
А) Мохамед (ок. 570 – 632г.)
Б) Хиджра (622г.)
3. Коранът и шериатът
А) Коранът – свещената книга на мюсюлманите
Б) Шериат и сунна
Домашна работа: У, с. 28, зад. 5
А) Местоположение и природна среда
Б) Социална структура на арабите
В) Религията на арабите
2. Раждането на исляма
А) Мохамед (ок. 570 – 632г.)
Б) Хиджра (622г.)
3. Коранът и шериатът
А) Коранът – свещената книга на мюсюлманите
Б) Шериат и сунна
Домашна работа: У, с. 28, зад. 5
15 ноември 2010
Франция - абсолютната монархия
1. Същност на абсолютизма
2. Реформите на Краля слънце (1638 – 1715)
А) Икономически реформи
Б) Военни реформи
В) Административни реформи
3. Френското столетие
А) Френските успехи
Б) Френската култура
Домашна работа: У, стр. 56, упр. 2, 3
2. Реформите на Краля слънце (1638 – 1715)
А) Икономически реформи
Б) Военни реформи
В) Административни реформи
3. Френското столетие
А) Френските успехи
Б) Френската култура
Домашна работа: У, стр. 56, упр. 2, 3
Англия - ограничената монархия
1. Бунтът на пуританите
А) Начало на гражданската война (1642 г.)
Б) Армията на Кромуел
В) Обявяване на Републиката (1649г.)
Г) Протекторатът (1653г. - 1660г.)
2. Реставрацията (1660 г.)
3. Славната революция (1688г.)
4. Успехите на конституционната монархия
Домашна работа: У, стр. 52, зад. 2, 4
А) Начало на гражданската война (1642 г.)
Б) Армията на Кромуел
В) Обявяване на Републиката (1649г.)
Г) Протекторатът (1653г. - 1660г.)
2. Реставрацията (1660 г.)
3. Славната революция (1688г.)
4. Успехите на конституционната монархия
Домашна работа: У, стр. 52, зад. 2, 4
05 ноември 2010
Военно и държавно могъщество на България по времето на цар Симеон
1. Възкачване на престола
2. Външнополитически успехи в периода 894 - 904 г.
3. Военнополитически успехи в периода 913 - 927 година
4. Империята на българите
5. "Златен век"
-------------------------------------------------------------------
ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН
Великият между [царете цар Симеон],
възжаждал със желание пресилно —
той, мощният владетел, — да открие
познанията, скрити в дълбината
на тез труднодостъпни книги
и в мислите на многомъдрия Василий,
заповяда на мене, немъдрия по знание,
да променя речта във друга форма,
но да запазя смисъла на мислите му.
Тях, сякаш и пчела трудолюбива
от всеки цвят отделен на Писанието,
събрал ги като във едничка пита,
излива ги, подобно на мед сладък
от своите уста пред първенците,
за да настави умовете техни.
Нов Птолемей като им се представи,
но не по вяра — по желание най-вече,
и поради сбирката от всички
божествени и многоценни книги,
с които, своите палати преизпълнил,
той си създаде вечна памет.
Отплатата на паметта за да получи,
то нека и душата му христолюбива
да има за възмездие венците
на мъжете святи и блажени
в непреходния век на вековете.
Украсил намиращата се с него войска с щитове и оръжия, пристигна на приготвеното място, за да се срещне със Симеон. Денят, когато това стана, бе четвъртък, девети от месеца септември. На четвъртия час от деня дойде Симеон, водейки безчислено множество, разделено на множество полкове, едни със златни щитове и със златни копия. Други с всякакъв вид оръжия, украсени и всички облечени в желязо... Тези, като поставиха помежду си Симеон, прославяха го като цар на гръцки език. Всички сенатори стояха на стените и гледаха това, което ставаше. И заслужава учудване безстрашният разум и храбростта негова [на Роман] как, като видя нашествието на толкова врагове, не се учуди, уплаши и скри, но отивайки като при любимо множество, така безстрашно отиваше, за своите люде полагайки душата си на враговете. Той пръв пристигна при казания изход и очакваше Симеон. След като се взеха заложници от двете страни и българите прегледаха добре изхода – да няма някаква измама или примка, слезе Симеон от коня и се изкачи при царя. След като се целунаха един другиго, наченаха да говорят за мира... Симеон се засрами от него и склони да сключи мир. Като се целунаха един другиго, разделиха се, след като царят почете Симеон с великолепни дарове...”
И тъй, ако желаеш да се наричаш цар на ромеите, нищо не те бърка да се провъзгласиш, ако искаш, и за господар на цялата земя, от която ти не притежаваш ни най-малка част за поселване, и ако много да си въобразяваш. Ако искаш, [наричай се] и амермумн на сарацините [арабите], за да станеш по-страшен за тези, които слушат, за да не говоря празни приказки подобно на жената от приказката, която нарекла дълголетен сина си, който наскоро след това починал. Ако наистина трябваше някой да се нарече цар на ромеите и на българите, то трябваше да се наречем по-скоро ние, които действително сме получили това от бога и по негово доверие сме взели властта, отколкото вие, които се борите да добиете тази власт чрез кърви и кланета.
Но каква полза има от това, какви са придобивките и предимствата за нас, ако ние се кичим с чужди имена. Недей мисли, духовни брате, че ти, като си разорил целия Запад и си взел в плен жителите му, можеш поради това да се наричаш цар на ромеите. Защото те не са прибягнали доброволно при тебе, но са заробени от вас насилствено и чрез война, бягат от вашата страна и бягат при нас като при едноплеменници. Прочее помисли и за това. Миналата година са избягали в мирната и спокойна наша държава приблизително около десет хиляди българи, които, види се, са намразили вашия войнолюбив устрем и непримирими замисли. И тъй нима поради това ние ще се наричаме царе на ромеите и българите? Да не дава господ да се откажем от своите имена и да се кичим с чужди и чрез това да се подлагаме на осъждане като несправедливци и похитители. Цар на кои ромеи се наричаш ти? На ония ли, които са от тебе изловени, или на ония, които са предадени на неверните племена и обречени на робство? Обаче за другите твърде добре знаеш какво мислят и говорят за тебе.”
2. Външнополитически успехи в периода 894 - 904 г.
3. Военнополитически успехи в периода 913 - 927 година
4. Империята на българите
5. "Златен век"
-------------------------------------------------------------------
ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН
Великият между [царете цар Симеон],
възжаждал със желание пресилно —
той, мощният владетел, — да открие
познанията, скрити в дълбината
на тез труднодостъпни книги
и в мислите на многомъдрия Василий,
заповяда на мене, немъдрия по знание,
да променя речта във друга форма,
но да запазя смисъла на мислите му.
Тях, сякаш и пчела трудолюбива
от всеки цвят отделен на Писанието,
събрал ги като във едничка пита,
излива ги, подобно на мед сладък
от своите уста пред първенците,
за да настави умовете техни.
Нов Птолемей като им се представи,
но не по вяра — по желание най-вече,
и поради сбирката от всички
божествени и многоценни книги,
с които, своите палати преизпълнил,
той си създаде вечна памет.
Отплатата на паметта за да получи,
то нека и душата му христолюбива
да има за възмездие венците
на мъжете святи и блажени
в непреходния век на вековете.
Из “Хроника” на Регино:
“Князът на този народ, както разказват, като приел благодатта на кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в черква и прострян върху пода на срам, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само една власеница. Не след дълго време по Божие внушение той изоставил земното царство, за да царува вечно с Христос на небето; и като поставил на свое място за княз по-стария си син, [Владимир Расате] подстригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв, той свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-малкия си син [Симеон], като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той си свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Дойде вест на царя от македонския воевода, че българският княз Симеон се тъкми да воюва с гърците. Причината, поради която се бе разгневил Симеон, бе тази: василеопаторът Заутца имаше роб скопец на име Мусик; този се сприятели със Ставрикия и Козма, еладски сребролюбци и търговци, които поради желание за лихвоимство с ходатайството и помощта на Мусик преместиха извършващата се в Цариград българска търговия в Солун, като зле засягаха българите в [събирането на] кумерка [търговски налог]. Българите известиха това на Симеон, а той осведоми царя Лъв [император Лъв VІ] за това. Царят [императорът], възпиран от василеопатора, който помагаше на Мусик, изслуша всичко като празнословие.Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Симеон, като се разгневи, отправи се против гърците. Царят, когато узна това, изпрати воеводата Кринит срещу българите с оръжие и много боляри. И при станалото в Македония [Югоизточна Тракия] сражение гърците бидоха разбити. Кринит бе убит, както и Куртик и всички останали. От хазарите [наемници при ромеите], които участваха, най-храбрите бидоха заловени и с отсечени ръце и носове за срам на гърците бяха изпратени от Симеон в Цариград.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Когато царят [император Лъв VІ] ги видя и се разгневи, изпрати Никита, назован Склир, с ладия на река Дунав да даде дарове на угрите [унгарците] и да ги повдигне на война против Симеон. Този, като отиде и говори с техния главатар Арпад и с Косан и ги увеща да воюват, взе заложници и дойде в Цариград. Царят отново изпрати по море патриция и друнгария на морските войски Евстатий; Никифор Фока патриция и доместика изпрати с чиновете по суша и навлезе в България. Царят, понеже обичаше мира, изпрати след това при Симеон квестора Константин, за да се съветва за мира. Когато Симеон узна за нашествието по суша и по море против себе си, затвори в тъмница квестора като човек, който е дошъл за измама. Угрите [унгарците] дойдоха, докато Симеон се занимаваше с войската на Фока, и оплениха цялата българска земя. Като узна това, Симеон се отправи против тях, а те преминаха и наченаха сражение с българите. И Симеон бе победен и едва се спаси в Дръстър.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Турците, сиреч угрите [унгарците], помолиха царя да изпрати и да откупи пленените българи, което и стори царят, като изпрати цариградчани да ги откупят. Чрез друнгария Евстатий Симеон помоли царя за мир, на което царят се съгласи и изпрати Лъв Хиросфакт да уговори мира, а на Никифор заповяда да се върне с войската, както и на друнгария Евстатий. Симеон не удостои Лъв дори с едно слово, но го затвори в тъмница, а сам отиде против турките [унгарците]. Тези, които бяха лишени от помощта на гърците и останали неподготвени, той всички ги изби. Възгордя се и се завърна, намери Лъв в Мундрага и му рече: “Не ще сключа мир, ако не получа всички пленници.” Царят заповяда да ги върнат. И дойде с Лъв българинът Теодор, близък на Симеон, и ги прие.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Когато почина Никифор Фока, Симеон търсеше причина да разори мира, като искаше и други пленници, и излезе против гърците. Цар Лъв постави Лъв Катакалон доместик на отборите и с него изпрати патриция и протовестиария Теодосий. Те приведоха всички чинове и полкове. И като стана битка със Симеон при Българофигон, гърците бяха победени и всички погинаха, също и Теодосий протовестиарий, за когото царят немалко скърбя.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Българският цар Симеон излезе против гърците през месец август с голяма войска, дойде при Константиновия град и като го обсади, окопа от Влахерните до Златните врата с надежда лесно да го превземе. Но след като разбра здравината на стените и якостта на множеството въоръжени защитници и на каменометните, отчая се и се завърна в т.нар. Евдом, като поиска да сключи мирен договор. Настойниците [на малолетния император Константин VII Багренородни] приеха с радост мира. Симеон изпрати своя магистър Теодор.да преговаря за мира. Патриарх Николай и Стефан, и магистър Йоан взеха царя, дойдоха до Влахерните и въведоха двамата Симеонови синове и обядваха с царя в палата. А патриарх Николай при Симеон, пред когото Симеон преклони своята глава. Патриархът, като извърши молитва, положи на главата му, както казват, вместо венец своя епириптарий. Симеон и синовете му, като бяха почетени с безчислени дарове, се завърнаха в своята страна, бидейки несъгласни относно мира.”Из “История” на Кедрин – Скилица:
“На 6 август, 5-и индикт, се завързало сражение между ромеи и българи при крепостта Анхиало [Поморие]. Българите били напълно отблъснати и голям брой от тях били избити. Но когато доместикът, облян от обилна пот и премалял, слязъл от коня си при един извор, за да умие потта си и да се освежи, конят случайно скъсал поводите и се втурнал през лагера без ездач. Войниците, като видели познатия им кон, предположили, че доместикът е загинал. Те изпаднали в страх, духът им паднал и прекъснали преследването, а някои дори побягнали назад. Симеон, щом забелязал от една височина това, отправил българите срещу ромеите (защото той не допуснал бягството [на своите] да бъде безредно). Ромеите, които и преди това, както казахме, били паднали духом и уплашени, като видели сега внезапно настъплението на българите, вкупом обърнали гръб и ударили на страхотно бягство, като едни се изтъпкали помежду си, а други били избивани от противниците. Доместикът Лъв пък се спасил с бягство в Месемврия. Паднали много люде, не само обикновени войници, но и твърде голям брой стратези…”Из писмо на патриарх Николай Мистик от лятото на 921 г.:
“Недей писа управителите на ромейското царство и народът да те признаят за император и господар, защото това не може да стане и никой няма да се съгласи даже да изслуша подобна реч. Но пиши да получиш известно количество злато и одежди и да ти бъде отстъпена част земя, което и за българите може да бъде полезно, и на ромеите няма да причини непоносима загуба. Да, чедо мое и човече божи, погледни към такъв мир и се насочи към такова искане. Остави мислите, които нищо не допринасят за мира, а, напротив, подбуждат към война и убийства. Нека се прекратят стенанията и сълзите, които досега са проливали ромеи и българи – о, мои страдания! – и продължават да се проливат. Да, любими ми сине и най-любим от приятелите ми! Посрами се от нашата така продължителна просба, убой се от съкрушението на сърцето ни, което вече четвърта година денем и нощем и даже всеки час не престава да ни терзае.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“Симеон се отправи отново против гърците с всички български войски и като изпроводи кавхана и минаха с другите, повели им да отидат бързо против Цариград. Те преминаха планините и стигнаха до Манглава. Когато цар Роман [Лакапин] узна за тяхното пристигане и помисли да не би да дойдат и запалят двореца при Изворите и Устието [при Цариград] , изпрати Йоан ректора заедно с Лъв и Пот, назовавани Аргири, имащи със себе си достатъчно множество от царския двор, от хетерията и от чиновете. С тях бе и Алексий Муселе, патриций и друнгарий на водните войски, със своите люде, Това бе през петата неделя от поста. Те разположиха войските, които имаха, по равнините и ниските места на Изворите. Когато българите се явиха отгоре с оръжие и надавайки грозен и страшен вик, силно устремени към тях, Йоан ректор побягна веднага; Фотин, син на Платипода, защищавайки го, бе убит, както и мнозина други. Едва спасен, пристигна с бяг и въоръжен до един кораб и друнгарият Алексий Муселе, но като не можа да се качи добре на корабната стълба, падна в морето със своя протомандатор [нагръдна броня] и се удави. Аргирите избягаха и се спасиха в [един] кастел [укрепление]. От морската войска и цялото останало множество едни, като избягаха от ръцете на неприятелите, се издавиха в морето, други станаха жертва на оръжие, а трети бяха взети пленници от българите. Българите, като нямаше кой да им брани [се противопостави], опожариха дворците при Изворите и изгориха цялото Устие…”Из “За темите” на Константин Багрeнородни:
“Той [Петър Гойникович] управлявал при царуването на преблажения и свят император Лъв [VІ], като проявявал към него повиновение и робска покорност. [Петър] се помирил и с българския княз Симеон, който и дори му станал кум. След царуването на този император Лъв тогавашният стратег в Дирахий протоспатарий Лъв Равдух, който след това бил почетен с чин магистър и логотет на дрома, отишъл в Пагания [в сръбската земя], която тогава се намирала под властта на сръбския княз, за да се срещне и посъветва с този княз Петър по някои служебни работи. Захълмският княз Михаил, завиждайки за това, съобщил на българския цар Симеон, че ромейският император обсипва с подаръци княз Петър, за да повдигне турките [унгарците] и да нахлуят в България. По онова време станала битка между ромеите и българите при Ахелой [20 август 917 г.]. Тогава Симеон, обхванат от ярост срещу сръбския княз Петър, изпратил с войска Сигрица Теодор и известния Мармаис. С тях бил и княз Павел, синът на Бран, ослепен от сръбския княз Петър. И тъй българите приближили с измама сръбския княз, при все че му били кумове и били потвърдили с клетва, че няма да претърпи от тях нищо вражеско, измамили го да дойде при тях, веднага го вързали и закарали в България, където той умрял в тъмница. Вместо него на престола се възкачил Павел, синът на Бран, и управлявал три години. Но императорът господар Роман, който държал [при себе си] в столицата княз Захарий, син на сръбския княз Привеслав, го изпратил да стане княз на Сърбия. Той отишъл и започнал война, но бил победен от Павел. Павел хванал Захарий и го предал на българите, които го държали в окови. После, след три години, когато Павел се опълчил срещу българите, [Симеон] отправил против него Захарий, изпратен преди това от господаря император Роман. Захарий изгонил Павел и сам взел властта над сърбите. Спомняйки си за благодеянието на ромейския император, той веднага се обявил против българите и съвсем не искал да им се подчини, а да бъде подвластен по-скоро на ромейския император.”Из “За темите” на Константин Багрянородни:
“Поради това Симеон проводил срещу него войска начело с Мармаис и Сигрица Теодор, чиито глави и оръжие Захарий изпратил като трофей на ромейския император. Тогава [921 г.] още продължавала войната между ромеи и българи. Както и князете преди него, които провеждали пратеничества при ромейските императори, така и той никога не престанал да им се подчинява и да им служи.Из “За темите” на Константин Багрянородни:
“Симеон отново изпратил друга войска с Книн, Имник и Ицвоклий срещу княз Захарий, като проводил с тях и Чеслав. Тогава Захарий, изплашен, избягал в Хърватия. Българите известили на жупаните да дойдат при тях и да приемат за княз Чеслав, измамили го с клетви, завели го до първото селище и веднага го оковали. После влезли в Сърбия и вдигнали целия народ от мало до голямо и го закарали в България. Някои пък избягали и отишли в Хърватия и страната запустяла.”Из “Хроника” на Симеон Логотет:
“През месец септември [924 г.], индикт втори, българският княз Симеон с всичките си войски дойде при Цариград, оплени Тракия и Македония [дн. Одринска Тракия] и всичко опожари и разори и изсече овошките. Като пристигна чак до Влахерните, поиска да му изпратят патриарха Николай и някои от болярите, та да говори с тях за мира. Взеха заложници един от друг и излезе най-напред патриарх Николай, после патрицият Михаил и мистикът Йоан... И те говориха със Симеон за мира. Този ги отпрати и искаше да види самия цар Роман, защото бе слушал от мнозина за неговата мъдрост, мъжество и разум. Царят много се зарадва за това, защото желаеше мира и [искаше] да престанат всекидневните кръвопролития...Украсил намиращата се с него войска с щитове и оръжия, пристигна на приготвеното място, за да се срещне със Симеон. Денят, когато това стана, бе четвъртък, девети от месеца септември. На четвъртия час от деня дойде Симеон, водейки безчислено множество, разделено на множество полкове, едни със златни щитове и със златни копия. Други с всякакъв вид оръжия, украсени и всички облечени в желязо... Тези, като поставиха помежду си Симеон, прославяха го като цар на гръцки език. Всички сенатори стояха на стените и гледаха това, което ставаше. И заслужава учудване безстрашният разум и храбростта негова [на Роман] как, като видя нашествието на толкова врагове, не се учуди, уплаши и скри, но отивайки като при любимо множество, така безстрашно отиваше, за своите люде полагайки душата си на враговете. Той пръв пристигна при казания изход и очакваше Симеон. След като се взеха заложници от двете страни и българите прегледаха добре изхода – да няма някаква измама или примка, слезе Симеон от коня и се изкачи при царя. След като се целунаха един другиго, наченаха да говорят за мира... Симеон се засрами от него и склони да сключи мир. Като се целунаха един другиго, разделиха се, след като царят почете Симеон с великолепни дарове...”
Из писмо на византийския император Роман Лакапин до цар Симеон:
“И като си помисля за твоето благоразумие и ум, учудвам се, че ти, като мислиш за неприлични дела и действуваш за отдалечаването на мира, никога не отстъпваш не само на дело, но дори и на думи. Кажи ми, прочее какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи, когато бог не съизволява и не съдейства на това дело? Каква печалба си придобил, като си завзел насилствено нашата земя? Какви са приходите ти от нея? Какви са данъците, които ти се дават от нея? Напротив, ако би пожелал да погледнеш справедливо, след толкова убийства и опустошения за тебе не остава нищо друго освен само владение на крепостите, от които ти се явяват немалко грижи за тяхното продоволстване и въоръжаване, а при това населението в тях се измъчва и гине.И тъй, ако желаеш да се наричаш цар на ромеите, нищо не те бърка да се провъзгласиш, ако искаш, и за господар на цялата земя, от която ти не притежаваш ни най-малка част за поселване, и ако много да си въобразяваш. Ако искаш, [наричай се] и амермумн на сарацините [арабите], за да станеш по-страшен за тези, които слушат, за да не говоря празни приказки подобно на жената от приказката, която нарекла дълголетен сина си, който наскоро след това починал. Ако наистина трябваше някой да се нарече цар на ромеите и на българите, то трябваше да се наречем по-скоро ние, които действително сме получили това от бога и по негово доверие сме взели властта, отколкото вие, които се борите да добиете тази власт чрез кърви и кланета.
Но каква полза има от това, какви са придобивките и предимствата за нас, ако ние се кичим с чужди имена. Недей мисли, духовни брате, че ти, като си разорил целия Запад и си взел в плен жителите му, можеш поради това да се наричаш цар на ромеите. Защото те не са прибягнали доброволно при тебе, но са заробени от вас насилствено и чрез война, бягат от вашата страна и бягат при нас като при едноплеменници. Прочее помисли и за това. Миналата година са избягали в мирната и спокойна наша държава приблизително около десет хиляди българи, които, види се, са намразили вашия войнолюбив устрем и непримирими замисли. И тъй нима поради това ние ще се наричаме царе на ромеите и българите? Да не дава господ да се откажем от своите имена и да се кичим с чужди и чрез това да се подлагаме на осъждане като несправедливци и похитители. Цар на кои ромеи се наричаш ти? На ония ли, които са от тебе изловени, или на ония, които са предадени на неверните племена и обречени на робство? Обаче за другите твърде добре знаеш какво мислят и говорят за тебе.”
03 ноември 2010
Въстания на българите под османско иго през XVI – XVII век
1. Първо търновско въстание (1598г.)
2. Второ търновско въстание (1686г.)
3. Чипровско въстание (1688г.)
4. Карпошово въстание (1689г.)
Домашна работа: У, с. 44, зад. 5
2. Второ търновско въстание (1686г.)
3. Чипровско въстание (1688г.)
4. Карпошово въстание (1689г.)
Домашна работа: У, с. 44, зад. 5
Османската империя през XVI – XVII век
1. Устройство на Османската държава
A) Теократичната монархия
Б) Административно устройство на империята
В) Отношението към поробените християни
2. Апогеят на Османската империя
А) Получаване на халифската титла – 1517 година
Б) Управлението на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566)
В) Борбата с Хабсбургите
Домашна работа: У, стр. 44, зад. 2, 3
A) Теократичната монархия
Б) Административно устройство на империята
В) Отношението към поробените християни
2. Апогеят на Османската империя
А) Получаване на халифската титла – 1517 година
Б) Управлението на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566)
В) Борбата с Хабсбургите
Домашна работа: У, стр. 44, зад. 2, 3
01 ноември 2010
Честит Ден на народните будители!
"Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци."
Из "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски
Твърде актуално звучат днес думите на един от великите ни будители - Паисий Хилендарски. Ако заменим прилагателното гръцки с американски или "евроатлантически" ще видим, че днес ние отново се лутаме, търсейки чужди примери, които да следваме вместо да поемем по свой собствен път, който да ни гарантира достойно съществуване. Все повече и повече занемаряваме своята собствена култура, а тя е основата на нашата държавност.
Орязват се парите за образование, за изкуство, за наука и за всички останали аспекти на културната сфера, само и само, за да се построи някоя нова улица. Разбира се, че инфраструктурата е важна, разбира се, че икономиката е един от най - важните приоритети на съвременната държава, но на празник като Деня на народните будители трябва да си спомним, че има неща, които са още по - важни, неща без които не би могла да съществува нито българската държава, нито дори българският народ.
Българската култура, развивана благодарение на безвъзмездния, въодушевен и понякога дори еуфоричен труд на хилядите светли наши будители, днес методично се руши и е крайно време да се вземат сериозни мерки да се спре това, тъй като в противен случай България би изпаднала в крайно незавидно положение. Не бива обаче постоянно да се вайкаме и все да чакаме някои друг да дойде и да ни уреди нещата, трябва да действаме тук и сега. От всеки един от нас зависи да направи нещо, макар и малко, в защита на българската култура, тъй като в крайна сметка, както е казал народът, "капка по капка - вир става".
Честит празник на всички, които и в днешните много трудни условия продължават да развиват и обогатяват българската култура, както и на всички онези, които разбират значението на културата за нашата държава, помнят делото на будителите ни и се прекланят пред него!
Орязват се парите за образование, за изкуство, за наука и за всички останали аспекти на културната сфера, само и само, за да се построи някоя нова улица. Разбира се, че инфраструктурата е важна, разбира се, че икономиката е един от най - важните приоритети на съвременната държава, но на празник като Деня на народните будители трябва да си спомним, че има неща, които са още по - важни, неща без които не би могла да съществува нито българската държава, нито дори българският народ.
Българската култура, развивана благодарение на безвъзмездния, въодушевен и понякога дори еуфоричен труд на хилядите светли наши будители, днес методично се руши и е крайно време да се вземат сериозни мерки да се спре това, тъй като в противен случай България би изпаднала в крайно незавидно положение. Не бива обаче постоянно да се вайкаме и все да чакаме някои друг да дойде и да ни уреди нещата, трябва да действаме тук и сега. От всеки един от нас зависи да направи нещо, макар и малко, в защита на българската култура, тъй като в крайна сметка, както е казал народът, "капка по капка - вир става".
Честит празник на всички, които и в днешните много трудни условия продължават да развиват и обогатяват българската култура, както и на всички онези, които разбират значението на културата за нашата държава, помнят делото на будителите ни и се прекланят пред него!
Поклон пред всички български будители!
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)
