Въстания и други форми на съпротива срещу византийската власт

1. Въстание на Петър Делян - 1040 година

2. Въстание в Тесалия - лятото на 1066 година

3. Въстание на Георги Войтех и Константин Бодин - 1072 година

4. Бунтове в Средец и Месемврия - 1073 - 1078г.
- Водачи са Лека (павликянин) и Добромир

5. Въстание на Нестор - 1074г.

6. Въстание на Травъл - 1084г.

7. Духовна съпротива на българите против византийската власт
А) Консолидация около българските светци
- почит към св. Иван Рилски
- просияване на св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пчински и св. Гаврил Лесновски

Б) Разрастване на влиянието на богомилите
- 1111г. изпълняване на смъртната присъда срещу Василий Врач

В) Български апокрифен летопис

--------------------------------------------------------------------------------------------

"Слово за Сивила"

Съдиите й казаха: “Ще ти изповядаме, господарке, съня, който видяхме в тази нощ, разтълкувай ни го.” Сивила им рече: “Кажете ми какво сте видели, та от тези думи да проумеем.” Стоте съдии отговориха: “Видяхме, господарке наша, такъв сън: видяхме девет слънца, светещи над света.” Сивила: запита: “Кажете ми, как видяхте деветте слънца?” Отговориха й сто съдии: “Първото слънце имаше много лъчи, спокойно сияеше и като светеше много красиво, огряваше света. Второто слънце бе хубаво като мълния и имаше свещ. Третото слънце бе кървавозрачно, три пъти помръкваше, бидейки пламенно и много причудливо. Четвъртото слънце и то бе кървавозрачно, палеше много, по средата му се яви царски престол. Петото слънце светеше като синьо-червена свещ, имаше и гръмен страх. Шестото слънце светеше като сняг, беше ни драго да го гледаме. Седмото слънце бе горещо кърваво, страшно ни беше да го погледнем. Осмото слънце бе като облак и имаше по средата ръка, която покриваше света. Деветото слънце беше от всичките най-страшно, чернозрачно със син обръч наоколо.”
Сивила им отговори: “Деветте слънца са деветте рода. Първият род са словените, сиреч българите: гостолюбиви, смирени, честни, незлобиви, обичащи чуждите и християнството. Те ще предадат на бога правата вяра, повече ог всекиго на света. Вторият род са грузинците: кротки, любещи чуждите, незлобиви, любезни, почитащи попа, разпитващи за бога. Третият род са елините, т. е. гърците, издигащи царя, смесващи се с всички народи, самохвалци, лъжесвидетели, горделиви, златолюбци, съдещи с подкуп, те трикратно ще разколебаят своята вяра, ще предадат на бога царството, обичат църквите. Четвъртият род са евреите, от бога избрани. Ще се появи от еврейски род една жена на име богородица Мария, и ще роди син, и ще му дадат име Исус. Той ще разсипе еврейската вяра, ще установи закон и ще царува завинаги от изток до запад. Ще се отворят небесата за него и ще остане да се разказва за него по земята. Ще дойде глас от небесата и ангелски войнства ще носят неговия престол. Шестокрили херувими ще се поклонят в подножието на нозете му. Ще се съберат 12 мъже от Галилея и ще утвърдят неговия закон. А той от небето ще им изпрати глас и ще им каже: “Каквото получихте от мене, раздайте го на всичките 72 народа.”

"Български апокрифен летопис"

2. И след това чух глас, който друго ми разказваше: “Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.” Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име “стомогилен цар”. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя и царува 119 години и почина.
4. И след това отново прие българското царство синът на Испора царя — името му бе Изот. И този цар погуби Озий, цар на изток, със своите войски и Голиат, франка помирени. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и 3 месеца и в града, наречен Плиска, почина.
5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа.
6. След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великия град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години. И много знамения сътвори цар Симеон. Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше той. И много изобилие имаше в онова време при този цар Симеон.
7. И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, и той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена и благословено бе неговото царство. Тогава, прочее, в дните и годините на св. Петър, царя български, имаше изобилие от всичко, сиреч пшеница и масло, мед, мляко и вино, и вреше и кипеше от всяко божие дарование, и нямаше скъдност от нищо, но имаше ситост и изобилие от всичко по изволение божие. И тогава, в годините на св. Петър, царя български, намери се една жена вдовица, млада и мъдра, и много праведна, в земята българска, на име Елена. И роди цар Константин, мъж свят и праведен. Този, прочее, бе син на Константин Зелени и на майка Елена и този Константин [бе] наречен Багренородни, цар Римски. И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на този се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток. Обичаха се цар Петър и цар Константин. И събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево място. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде Константин до това място, и видя пусто място от море до море, и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и намеря честния кръст Христов, и а който бе разпънат Христос, и пак ще се възвърна тук, на това мясото, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище на светии, а на царе украшение. Но докато отиде цар Константин в Крайниево място, тогава дойдоха някакви насилници като исполини и погубиха българската земя по морето и Петър, цар български, мъж праведен, остави царството и избяга на запад в Рим и там завърши своя живот.
8. След това се издигна друг цар на име Селевкия, а неговото прозвище [бе] Симеклит. И този, прочее, излезе из планините, наречени Витоша, и отиде на полето, наречено Романия, и там прие царството. И този създаде 5 града по българската земя: 1. Пловдив, 2. Срем, 3. Брезник, 4. Средец, 5. Ниш. И царува цар Селевкия в града Средец и по българската земя 37 години. И там цар Селевкия завърши своя живот под града Брезник. Докато създаде Селевкия пет града по българската земя, през това време цар Константин намери честния кръст Христов. Върна се пак и отиде във Византия, и като помисли в себе си, рече: “Къде е това пусто място? Аз ще съградя град и ще го нарека Константин-град.” И изпрати цар Константин в Рим един зъл куратор: “Иди, каза, изгони римската войска за шест години.” Този отиде и ги изгони за три години. Зъл бе кураторът и се бе съвещавал с елините да погубят цар Константин и майка му Елена. Тогава видя господ тяхното високоубийство и ги порази с невидима палица. И станаха невидими. Злият куратор нямаше ни жена, ни деца. И взети бяха римляните в Новия Йерусалим. Тогава св. Константин устрои цялото Йерусалимско царство, царските палати, и тръгна с войска на Дунава, и създаде град, наречен Бдин, а прозвището му [бе] Седмовърхи Вавилон. И пак Константин насели българската земя от западните земи. И съзида цар Константин 9 града след заемането на всички тези земи. И там прекара, царствувайки 62 години и почина.
9. След него пак настана друг цар в българската земя. Неговото име бе Симеон. И царува 12 години и почина.
10. И след това пак се намери друг цар на име Никифор, и прие българското царство. И той погуби беззаконния цар Максимиан и неговата войска. И той създаде Мотик, и Морунец и Сер, а на запад Белград и Костур, и на Дунава Никопол. И той царува 42 години и почина.
11. И той имаше отроче, чието име бе Симеон Премъдри. И прие българското царство, бидейки непочтен и зъл за людете, и погуби българската, йерусалимската и римската земя, областта на царя Константина. И тогава въззоваха всички люде на цар Симеон: “О, горко ни, братя, от този цар!” Прекара цар Симеон в царството си 4 години и почина.
12. И след това се намери цар от друго коляно на име Василий. Тогава падна венецът на благочестивия и христолюбив цар Константин на неговата глава. И прие Василий царството и погуби всички вражески земи и езически народи като някакъв храбър мъж. В дните на царя Василия много блага имаше всред людете. Прекара Василий в царството си 30 години, без жена, ни грях, и благословено беше царството негово.
13. И в дните на цар Василий намериха се царе трима братя от вдовица пророчица: Мойсей, Арон и Самоил. Имаше един отрок Самоилов, на име Августиан, и той прие българското и гръцкото царство и царува 37 години.
14. И след това се въздигна друг цар от същата вдовица, прие царството, царува 3 години и почина.
15. И след това се въздигна друг цар на име Роман, пак от това коляно, и прие българското царство. И той събра своята войска и се разсърди на източния цар и отиде по море на изток, като да погуби два царя, а своята войска погуби. И възвърна се от изток в град Преслав. И прекара в царството си Роман 9 години и почина.
16. И след това се намери друг цар, син на праведната Теодора, благоверен и благочестив цар. И той създаде велики манастири по българската и гръцката земя. И в неговото царство имаше всички блага. И прекара в царството си този цар 23 години и почина.
17. И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян, много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен, 2. Несебър, 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овчо поле.
18. И след това се яви друг цар от Константиновия град на име Арев, седна на престола на царя Константина, царува 7 години и почина.
19. И след това се яви друг цар от южните страни на име Тургий. И този взе венеца на цар Константин, и взе цялото българско и гръцко царство, царува 17 години и почина.
И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници.

Из “Ерусалимска история” на Роберт Монах:

“Боемунд [единият от предводителите на похода], мъж благоразумен, предупредил строго войниците си – никой нищо да не задига насила от никого, но всеки един да си приготви съответни припаси. Най-сетне всички преминали морето и навлезли в някаква област, богата с всякакви блага. Напредвайки по пътя от село на село, от крепост на крепост, от град на град, те пристигнали в Кастория [Костур], отпразнували там Рождество Христово и прекарали в почивка много дни наред. Когато обаче поискали от местните жители да им уредят пазар за снабдяване, такъв не успели да получат, защото всички бягали от тях, като смятали, че нашите дошли, за да плячкосват и да опустошават цялата страна. Ето защо поради липса на съестни припаси нашите се принудили да грабят и плячкосват овце, волове, овни, свине и всичко, което могло да им послужи за храна.
Като тръгнали от Кастория, дошли до Пелагония [Битоля], гдето имало някаква крепост на еретици [схизматици], която нападнали от всички страни. Под звука на тръбите те я обсипали със стрели и с копия и незабавно я превзели, задигнали оттам всичкото имущество и я изгорили заедно с обитателите й. Това ги сполетяло напълно заслужено, тъй като нечестивата им проповед пълзяла като рак и била вече осквернила съседните области с порочното си учение – така както собственото им скверно увлечение и тях самите било отклонило от правата вяра.”

Из “История на Ерусалимския кръстоносен поход” на Алберт Аквенски:

“Той [Петър Пустинникът] навлязъл в огромната и обширна българска гора заедно с колите храна, цялото снаряжение... След като вървял цели осем дни в твърде обширния лес, той дошъл със своите хора непосредствено до силно укрепения със стени град Ниш. Там те преминали пред града по някакъв каменен мост и заели, като разгънали шатрите си, приятното със своята зеленина и простор поле и речния бряг.
И тъй, след като кръстоносните войски се разположили на бивак, поради предвидливостта на Петър и по решение на старейшините било проводено пратеничество до дука Никита, княза на българите, който тогава се намирал в същия град, за да получат разрешение да купуват храна. Това той позволил благосклонно, но все пак при условие да му се дадат заложници, за да не извърши това толкова голямо множество някаква несправедливост или насилие, както в Белеграва. Били определени и дадени на дука за заложници Валтер, син на Валерамн, от кастела Бретул, който е до Белвациум, и Готфрид Бурел от Стампи. След като те били пратени и приети от дука, предоставено им било да купуват навсякъде достатъчно количество всякакви неща. А на тези, които нямали как да купят, градът дал щедро твърде голяма милостиня.
И тъй, след като тази нощ изминала напълно спокойно, и князът върнал честно заложниците на Петър, сто души алеманци поради нищожен спор, който имали привечер с някакъв българин при покупко-продажба, изостанали малко зад войската на Петър и подпалили седемте мелници, които се намирали на реката под казания мост, като ги обърнали в пепел. Те подпалили по същия начин дори някои къщи, които се намирали извън града, за да отмъстят в своя гняв. А гражданите, като видели да горят постройките на своите хора, отишли единодушно вкупом до своя дук Никита и заявили, че Петър и всички следващи го хора са лъжливи християни, че са само грабители, а не миролюбиви хора, които убили печенегите на дука в Белеграва и толкова унгарци в Малевила и които сега се одързостили да извършат този пожар, за да се отблагодарят по лош начин за благодеянието.
Като чул за тази несправедливост и за оплакването на своите хора, дукът заповядал на всички да грабнат оръжие заедно с цялата конница, която бил събрал там, след като се научил за нахлуването в Малевила, и незабавно да последват кръстоносците и да върнат върху главите им всичко лошо, което те им били причинили. Най-после при тая заповед на дука грабнали рогови и костени лъкове и облекли ризници българи, кумани, твърде много унгарци заедно с печенеги, които по споразумение срещу солиди се били стекли за защита на града.”

Из “Хроника” на Йоан Скилица:

“През същата година [1026] и печенеги извършили нападение в България и избили и пленили извънредно много народ, а също и стратези и тагмархи. Затова император Константин назначил [Роман] Диоген, архонта на Сирмиум, за дук на България. Този влизал много пъти в бой с тях, когато се били пръснали, обърнал ги в бягство, принудил ги да преминат Истър [Дунав] и да мируват.
Като преминали Истър [през 1034 г.], печенегите опустошили цяла Мизия чак до Солун, а корабите на африте [арабите] нанасяли немалко щети на Цикладските острови.
Понеже настъпил непоносим мраз [през 1035 г.] и Истър [Дунав] замръзнал, печенегите го преминали и причинили немалки вреди в Мизия и Тракия чак до Македония. Скакалци пък нападнали тракийските области и нанесли щети на храните.
През пролетта на 6544 [= 1035] г., 4-ти индикт, печенегите извършили три нападения срещу ромеите, като унищожавали всичко по пътя си, избивали поголовно всички заловени хора и подлагали пленниците на неизказани мъчения.
През 6546 [= 1037] година, 6-и индикт, на 2 ноември станало голямо земетресение към десетия час на деня и земята продължила да се тресе чак до края на месец януари. Настанал и глад в Тракия, Македония, Стримон и Солун, чак до Тесалия.”

Из “Хроника” на Йоан Скилица:

“Към 5-и индикт, когато на запад земите край Истър [Дунав] били управлявани от магистър Василий Апокап и от магистър Никифор Вотаниат, узите, които са също скитско племе и са по-благородни и по-многобройни от печенегите, масово преминали Истър с покъщнината си на дълги кораби, на еднодръвки и мехове. Те победили с изненада войниците, които пречели на преминаването им, а именно българи, ромеи и други, които били с тях, и отвели в плен вождовете им Василий Апокап и Никифор Вотаниат. Така те изпълнили цялата Дунавска равнина. Наистина, както твърдели очевидците, този народ наброявал до 600 000 мъже, подготвени да носят оръжие и годни за бой. Една не твърде малка част от тях се отделила от другите и стигнала чак до Солун и до самата Елада, като опустошавала и опожарявала всичко по пътя си и завлякла безчислена плячка. Но когато се връщали при своите, настигнала ги тежка зима и те загубили не само чуждото, но и почти всичко свое и се върнали мизерно в лагера. Като научил за тяхната многочисленост, императорът [Константин X Дука] бил твърде огорчен и загрижен, но се бавел твърде много да събере войска и да изпрати боеспособни сили срещу печенегите, защото според твърденията на някои било му свидно да прави разходи (той бил, както казахме, много сребролюбив и почитал над всичко парите), а според други, защото не смеел да се опълчи срещу толкова голяма сила. Всички твърдели, че неприятелските пълчища са непобедими, всички мислели освобождението за невъзможно. И повечето вече замисляли да се изселят оттам. Императорът проводил пратеници до племенните им вождове и се опитвал, доколкото може, да ги отклони и да ги усмири, като им пращал много подаръци и примамки. И наистина той успявал да привлече някои от тях с големи милости. Но те били много голям народ и затова извършвали всекидневни нападения за грабеж в много части на България, а вече почнали да обезпокояват и Тракия, и Македония. Императорът, който не можел да понася това, което се приказва (и наистина всички открито го укорявали и клеветели, че бил сребролюбец и скъперник), излязъл от столицата и разположил лагера си при едно селище, наречено Хировакхи, като водел със себе си не повече от сто и петдесет войници. Това накарало мнозина да се учудват как се осмелява с толкова хора да излезе срещу такова голямо множество. Докато императорът правел тези приготовления и мислел за събиране на войска, няколко души дошли тичешком при него и му съобщили за освобождаването на военачалниците и за гибелта на цялото племе. Те разправяли, че военачалниците им се качили на лодки и преминали Истър, а цялото множество без изключение измряло от глад и епидемия, разбити и от пограничните българи и печенеги...
След това толкова голямо унищожение някои от узите се явили при императора. Те получили държавна земя в Македония и станали привърженици на ромеите. Те и досега са още техни съюзници и подчинени, удостоени с достойнства на сенатори и на светлейши. Тогава била шеста година от царуването на Дука, трети индикт, 6573 [= 1064] година от сътворението на света.”

Из “Хроника” на Йоан Скилица:

“През същата година [1040], (двадесет и една години след поробването и покоряването на българите), избухнало и въстанието в България по следния начин. Един българин, Петър, по прякор Делян и служител на един цариградчанин, избягал от столицата и започнал да скита из България. Той стигнал до Морава и до Белград, които са крепости, намиращи се по брега на Истър [Дунав], в съседство със земите на краля на Туркия [Унгария]. Той разгласявал, че е син на Роман [Гаврил Радомир], сина на Самуил (роден нему от дъщерята на унгарския крал, която той намразил още докато Самуил бил жив, изпъдил я и взел хубавата ларисчанка Ирина), и че води потеклото си от българите, които отскоро подложили врат под ярема и силно се стремели към свобода. И тъй хората повярвали на думите му (убедително стъкмени) и го провъзгласили за цар на България. Като тръгнали оттам през Ниш и Скопие, главния град на [тема] България, те известявали за него по пътя и го славели. А когато срещали ромей по пътя си, безмилостно и безчовечно го убивали.”

Из “Хроника” на Йоан Скилица:

“Когато след поражението Делян и Алусиан се събрали, те започнали да се съмняват един в друг: последният, понеже се срамувал от поражението, а първият, понеже подозирал измяна. Те почнали да злоумишляват помежду си и да дебнат удобния случай. И тъй Алусиан приготвил обяд с няколко свои хора и поканил Делян на угощението. Когато главата на Делян се размътила от пиене, той го хванал и го ослепил, без изобщо българите да разберат нещо от случилото се. После избягал при императора.”

Из “Хроника” на Йоан Скилица:

“В първата година от царуването на [Михаил], 11-и индикт, сръбският народ, който се нарича и хърватски, тръгнал да пороби България. Аз ще разкажа по какъв начин станало това, като почна от по-рано. Понеже императорът Василий, когато покорил България, не поискал да се измени там нищо от обичаите, а наредил да се управлява в своите работи при собствени началници и обичаи, както е било при Самуил, който бил техен владетел, народът, тъй като не понасял алчността на орфанотрофа, се бил бунтувал вече и по-рано, когато провъзгласил Делян за свой цар (за което беше разказано по-горе подробно), а и сега започнал да мисли за въстание… Първенците на България смятали, че Михаил, който бил владетел (тогава на споменатите хървати и… и който имал под своя власт немалко земя), щял да им помогне и да им съдейства и щял да им даде сина си, за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите. Той ги послушал с удоволствие и като избрал 300 души от своите хора, поверил ги на сина си Константин, наричан и Бодин, и го изпратил в България. И тъй той отишъл… където били събрани скопските първенци, чийто предводител бил Георги Войтех, от рода на Кавканите. Те провъзгласили Бодин за цар на България, като го прекръстили от Константин на Петър.”

Из “Слово за Кирил Философ как покръсти българите”:

“Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднъж, когато бях в черквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мене от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, Кириле, иди в [обширната] земя и сред славянските народи, наречени българи, защото Господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”
Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”
И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядни и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в тъмнина.
И един ден, в Света неделя, излязох из черквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб, който говореше и носеше в устата си вързоп [смокинови?] пръчки, двойно превързани. И той ги хвърли в скута ми и аз ги прочетох и намерих, че са 32 [или 35]. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбрах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и се чудеха. Също така те ме и скриха.
Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой княз Преславски, и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото Бог ни е изпратил.” И ме дадоха.
Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 [или 35] букви. Аз ги учих малко, а те сами много постигнаха. Те, каза Господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.”