1. Българският неутралитет
А) Правителство на Богдан Филов
Б) Крайовска спогодба - 7 септември 1940 година
2. България на страната на Тристранния пакт
А) Включване в пакта - 1 март 1941 година
Б) Новият "Български Великден" - 20 април 1941 година
В) "Символичната" война със САЩ и Великобритания
Г) Спасяването на българските евреи
Д) Съпротива срещу властта
Е) България в търсене на изход
------------------------------------------------------------------------------------------
Пълният текст на закона може да видите на адрес:
http://bgrod.org/dokumenti/index.php?id=9
Дял ІІ. За лицата от еврейски произход.
Глава ІІ. Общи ограничения.
Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:
[...] б) да бъдат избиратели или избираеми както в публични избори, така и в избори на всякакви дружества и сдружавания [...]
в) да заемат държавни, общински или други служби [...]
е) да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход [...]
ж) да държат под каквато и да било форма за домашна прислуга лица от български произход [...]
Глава ІІІ. За местожителство на лица от еврейски произход.
Чл. 23. [...] Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София. Министерският съвет (...) може да определя селата и градовете или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход [...]
България досега бе принудена да води предпазлива политика, която (...) даде възможност на моята страна достойно да затвърди положението си в центъра на Балканите [...] По този начин ние изпълняваме най-добре (...) още една важна задача на нашата обща политика, а именно запазването на мира на Балканите [...] Според мен, би било по-добре за България да продължава още известно време досегашната политика [...] Предложението на правителството на райха наистина преследва благородната цел да се ограничи войната [...] Как обаче нашите съседи ще схванат създадената в резултат на това нова обстановка? [...] Те ще се почувстват непосредствено заплашени и ще се стремят в най-кратък срок да ни обезвредят (...) а да осъществят едно подобно намерение, би било една добре дошла и лесна игра, тъй като днес на нашата южна граница стоят в пълна бойна готовност 23 турски и 7 гръцки дивизии. За разлика от това ние имаме една наистина храбра, но недостатъчно въоръжена армия.
Днес след пладни г-н министърът прие главния секретар на Наркоминдела Соболев, който в течение на разговора му е връчил една промемория, имаща следното съдържание:
1. България и СССР имат приятелски отношения, взаимоизгодни и нееднократно проверени в опит (като пример може да се напомни разрешението на въпроса за Южна Добруджа).
2. СССР разбира националните интереси на България в Западна Тракия и е готов да съдейства за осъществяването им.
3. Има достоверни сведения за това, че Турция ще се съпротивлява по въоръжен начин на настъпването на България към юг и ще препятства с всички сили осъществяването на плановете на България.
4. От друга страна СССР е жизнено заинтересован в Проливите за безопасността на своите черноморски граници [...]
5. Имайки предвид общността на интересите на СССР и България, Съветсикят съюз подновява своето предложение, направено през септември 1939 г., да сключи пакт за взаимопомощ с България, който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия [...]
7. Според този пакт СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на заплаха от нападение [...]
9. Пактът (...) в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България [...]
11. СССР е готов да окаже на България каквато и да е помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали под формата на заем [...] СССР е готов да разшири своите покупки на български стоки.
12. При условие да се сключи пакт за вазимопомощ със СССР падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави. Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.
Вторник [...] при Царя. Изложих му разговорите. Когато му казах, че според моето мнение за нас няма никакъв друг изход, освен да се съобразим със съветите на немците и да подпишем Тристранния пакт, той беше засегнат твърде болезнено и реагира необикновено силно. В първия момент каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. Той бил републикански цар; гледал каво ще стане с народа... Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с аероплани, че народът няма никакво желание да се бие и че може да избухнат смутове; няма вяра и във войската. Против всичко това аз реагирах много енергично... Апелирах към Царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него... aко трябва да паднем, нека паднем поне с чест... За нас няма друг изход, защото войната е неизбежна... Царят малко по малко се успокои... При раздялата ни той бе вече доста окуражен и спокоен и се разделихме много приятелски.
Разбрахме се за нашата работа. Засега Коминтернът не трябва да излиза открито. Партиите по места да разгръщат движение в защита на СССР. Да не се поставя въпросът за социалистическа революция. Съветският народ води отечествена война срещу фашистка Германия. Става въпрос за разгром на фашизма, поробил редица народи и стремящ се да пороби и други народи.
Министър-председателят Богдан Филов: (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути.) (...) Г-да народни представители! (...) през последните няколко месеца Северноамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея. При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12-и т.м., също така да скъса дипломатическите отношения със Северноамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура!” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка.) (...)
Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката.)
Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат неколкократно мощно “Ура”.)
Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война. С., 2006, 546-547.
Напоследък известни разпореждания на властите показват, че се възнамеряват и предприемат някакви нови мерки срещу лицата от еврейски произход (...) Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България (...) Такава мярка е недопустима (...) защото това би била една пакостна и с тежки политически последствия за страната мярка. Тя би лепнала на България незаслужено едно петно, което не само ще й тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи (...) Абсолютно излишно е да се прибягва до изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне върху главата на България.
1. Политика. Форийн Офис одобри предложенията на Управлението за специални операции за поддръжка, която трябва да се окаже на българските партизани в техните действия срещу сегашното българско правителство и германците.
2. Цели. Целите на сътрудничеството на УСО с българските партизани са:
а) Атакуване на неприятелските комуникации в България, особено на железопътните.
б) Ангажиране в сражения на толкова голям брой противникови части, колкото е възможно.
в) Създаване на безредици с крайна цел свалянето на настоящото българско правителство чрез революция.
г) Създаване на пречки за германските части в случай на тяхното изтегляне от Балканите през България.
3. План. Понастоящем вярваме, че българските партизани наброяват около 12 000 души. Техният брой нараства с дезертьорствата от българската армия и с набиране на симпатизанти в градовете и селата. Набирането е подпомогнато от съюзническите бомбардировки (...) Снабдяването с оръжие по въздуха чрез съюзническата авиация също притегля бързо доброволци. Това предполага снабдяването на партизанските сили да стане колкото е възможно по-скоро в следните райони (...)
Поддръжката на българските партизани е нов ангажимент в добавка към онези, които УСО вече има по отношение Югославия, Гърция и Албания. В продължение на повече от две години УСО се е опитвало да създаде контакт със съпротивителното движение в България. За такъв многократно е упражняван натиск от страна на Комитета на началник-щабовете и от главнокомандващия войските в Близкия изток. Най-накрая днес имаме възможността да извършим сериозни операции.
А) Правителство на Богдан Филов
Б) Крайовска спогодба - 7 септември 1940 година
2. България на страната на Тристранния пакт
А) Включване в пакта - 1 март 1941 година
Б) Новият "Български Великден" - 20 април 1941 година
В) "Символичната" война със САЩ и Великобритания
Г) Спасяването на българските евреи
Д) Съпротива срещу властта
Е) България в търсене на изход
------------------------------------------------------------------------------------------
Закон за защита на нацията, издаден на 21 януари 1941 г.
Пълният текст на закона може да видите на адрес:
http://bgrod.org/dokumenti/index.php?id=9
Дял ІІ. За лицата от еврейски произход.
Глава ІІ. Общи ограничения.
Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:
[...] б) да бъдат избиратели или избираеми както в публични избори, така и в избори на всякакви дружества и сдружавания [...]
в) да заемат държавни, общински или други служби [...]
е) да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход [...]
ж) да държат под каквато и да било форма за домашна прислуга лица от български произход [...]
Глава ІІІ. За местожителство на лица от еврейски произход.
Чл. 23. [...] Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София. Министерският съвет (...) може да определя селата и градовете или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход [...]
Писмо на цар Борис до Хитлер, 22 октомври 1940 г.
България досега бе принудена да води предпазлива политика, която (...) даде възможност на моята страна достойно да затвърди положението си в центъра на Балканите [...] По този начин ние изпълняваме най-добре (...) още една важна задача на нашата обща политика, а именно запазването на мира на Балканите [...] Според мен, би било по-добре за България да продължава още известно време досегашната политика [...] Предложението на правителството на райха наистина преследва благородната цел да се ограничи войната [...] Как обаче нашите съседи ще схванат създадената в резултат на това нова обстановка? [...] Те ще се почувстват непосредствено заплашени и ще се стремят в най-кратък срок да ни обезвредят (...) а да осъществят едно подобно намерение, би било една добре дошла и лесна игра, тъй като днес на нашата южна граница стоят в пълна бойна готовност 23 турски и 7 гръцки дивизии. За разлика от това ние имаме една наистина храбра, но недостатъчно въоръжена армия.
Служебна бележка от главния секретар на Министерството на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов за съветското предложение от 25 ноември 1940 г.
Днес след пладни г-н министърът прие главния секретар на Наркоминдела Соболев, който в течение на разговора му е връчил една промемория, имаща следното съдържание:
1. България и СССР имат приятелски отношения, взаимоизгодни и нееднократно проверени в опит (като пример може да се напомни разрешението на въпроса за Южна Добруджа).
2. СССР разбира националните интереси на България в Западна Тракия и е готов да съдейства за осъществяването им.
3. Има достоверни сведения за това, че Турция ще се съпротивлява по въоръжен начин на настъпването на България към юг и ще препятства с всички сили осъществяването на плановете на България.
4. От друга страна СССР е жизнено заинтересован в Проливите за безопасността на своите черноморски граници [...]
5. Имайки предвид общността на интересите на СССР и България, Съветсикят съюз подновява своето предложение, направено през септември 1939 г., да сключи пакт за взаимопомощ с България, който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия [...]
7. Според този пакт СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на заплаха от нападение [...]
9. Пактът (...) в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България [...]
11. СССР е готов да окаже на България каквато и да е помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали под формата на заем [...] СССР е готов да разшири своите покупки на български стоки.
12. При условие да се сключи пакт за вазимопомощ със СССР падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави. Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.
Б. Филов за реакцията на цар Борис по повод на разговорите на Филов с Хитлер в началото на януари 1941 г. за присъединяване на България към Тристранния пакт 7. І. 1941 година
Вторник [...] при Царя. Изложих му разговорите. Когато му казах, че според моето мнение за нас няма никакъв друг изход, освен да се съобразим със съветите на немците и да подпишем Тристранния пакт, той беше засегнат твърде болезнено и реагира необикновено силно. В първия момент каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. Той бил републикански цар; гледал каво ще стане с народа... Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с аероплани, че народът няма никакво желание да се бие и че може да избухнат смутове; няма вяра и във войската. Против всичко това аз реагирах много енергично... Апелирах към Царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него... aко трябва да паднем, нека паднем поне с чест... За нас няма друг изход, защото войната е неизбежна... Царят малко по малко се успокои... При раздялата ни той бе вече доста окуражен и спокоен и се разделихме много приятелски.
Разговор между Сталин и генералния секретар на Коминтерна Г. Димитров за организиране на антихитлеристка съпротива, Москва, 22 юни 1941 г.
Разбрахме се за нашата работа. Засега Коминтернът не трябва да излиза открито. Партиите по места да разгръщат движение в защита на СССР. Да не се поставя въпросът за социалистическа революция. Съветският народ води отечествена война срещу фашистка Германия. Става въпрос за разгром на фашизма, поробил редица народи и стремящ се да пороби и други народи.
Стенографски дневник на 25-oто ОНС, 21 заседание от 13 декември 1941 г. за обявяване война на САЩ и Великобритания
Министър-председателят Богдан Филов: (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути.) (...) Г-да народни представители! (...) през последните няколко месеца Северноамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея. При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12-и т.м., също така да скъса дипломатическите отношения със Северноамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура!” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка.) (...)
Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката.)
Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат неколкократно мощно “Ура”.)
Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война. С., 2006, 546-547.
Програма на ОФ от 17 юли 1942 г.
Върховен дълг на всички българи (...) е да се сплотят в един мощен отечествен фронт за спасението на България. За осъществяването на това спасение Отечественият фронт излиза с програма, с която си поставя следните задачи: (...) 3. Да разкъса съюза с Германия и други държави от Оста (...) 4. Да спре износа на храни и сурови материали за Германия (...) 5. Да осигури в съгласие с Атлантическата декларация националните интереси чрез тясна дружба и съюз със Съветския съюз, Англия и Америка и чрез споразумение със съседните народи (...) 7. Да възстанови политическите свободи на българските граждани (...) да премахне противоконституционните, противонародни и фашистки закони (...) 10. Да огради народното богатство и народния труд от чуждо посегателство и да декларира правилното развитие на стопанството (...) 11. Да осигури народния поминък и обезпечи с работа всички трудещи се българи (...) Премахване на спекулата и скъпотията (...) За осъществяване на тези задачи да се създаде народно демократическо правителство. Протестно писмо от подпредседателя на 25-ото ОНС Димитър Пешев и 42-ма депутати до министър-председателя Б. Филов против депортирането на евреите, 17 март 1943 г.
Напоследък известни разпореждания на властите показват, че се възнамеряват и предприемат някакви нови мерки срещу лицата от еврейски произход (...) Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България (...) Такава мярка е недопустима (...) защото това би била една пакостна и с тежки политически последствия за страната мярка. Тя би лепнала на България незаслужено едно петно, което не само ще й тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи (...) Абсолютно излишно е да се прибягва до изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне върху главата на България.
План за дейността на английското Управление за специални операции в България. Кайро, 4 февруари 1944 г.
1. Политика. Форийн Офис одобри предложенията на Управлението за специални операции за поддръжка, която трябва да се окаже на българските партизани в техните действия срещу сегашното българско правителство и германците.
2. Цели. Целите на сътрудничеството на УСО с българските партизани са:
а) Атакуване на неприятелските комуникации в България, особено на железопътните.
б) Ангажиране в сражения на толкова голям брой противникови части, колкото е възможно.
в) Създаване на безредици с крайна цел свалянето на настоящото българско правителство чрез революция.
г) Създаване на пречки за германските части в случай на тяхното изтегляне от Балканите през България.
3. План. Понастоящем вярваме, че българските партизани наброяват около 12 000 души. Техният брой нараства с дезертьорствата от българската армия и с набиране на симпатизанти в градовете и селата. Набирането е подпомогнато от съюзническите бомбардировки (...) Снабдяването с оръжие по въздуха чрез съюзническата авиация също притегля бързо доброволци. Това предполага снабдяването на партизанските сили да стане колкото е възможно по-скоро в следните райони (...)
Поддръжката на българските партизани е нов ангажимент в добавка към онези, които УСО вече има по отношение Югославия, Гърция и Албания. В продължение на повече от две години УСО се е опитвало да създаде контакт със съпротивителното движение в България. За такъв многократно е упражняван натиск от страна на Комитета на началник-щабовете и от главнокомандващия войските в Близкия изток. Най-накрая днес имаме възможността да извършим сериозни операции.
0 коментара :
Публикуване на коментар