България след 9. IX. 1944 година

1. Превратът от 9 септември 1944 година
A) Правителството на Кимон Георгиев
Б) Вътрешна и външна политика

2. Участие на България във Втората световна война на страната на Червената армия

3. България в периода на "народната демокрация"
А) "Народният съд"
Б) Премахването на монархията
В) Разправата с опозицията
Г) Новата конституция
---------------------------------------------------------------

Протокол от срещата на министър-председателя Уинстън Чърчил с маршал Йосиф Сталин, Москва, 9 октомври 1944 г., 22 часа

Министър-председателят изтъкна, че има две страни, в които англичаните имат особен интерес, едната е Гърция. За Румъния той не се безпокои особено много. Това до голяма степен е работа на русите [...] Но в Гърция е различно. Великобритания трябва да бъде ръководната средиземноморска сила и той се надява, че маршал Сталин ще му предостави първата дума за Гърция, така както Сталин има правото за Румъния. Маршал Сталин [...] се съгласи с министър-председателя, че Великобритания трябва да има първата дума в Гърция [...] Министър-председателят изрази предположението, че по отношение на България интересите на Великобритания са по-големи, отколкото към Румъния. Това доведе до кратка дискусия за престъпленията, извършени от България [...] Маршал Сталин посочи, че ако Великобритания се интересува от Средиземноморието, по същия начин и Русия се интересува от Черно море [...] Хвърляйки поглед към Балканите, [Чърчил] заяви, че те би трябвало да направят нещо, за да предотвратят риска от гражданска война между привържениците на различните политически идеологии в тези страни. Те не биха могли да позволят поредица от малки войни след Втората световна война.

Из мемоарите на британския министър-председател Уинстън Чърчил за срещата в Москва на 9 октомври 1944 г.

Кацнахме в Москва следобеда на 9 октомври и бяхме посрещнати много сърдечно [...] В десет часа същата вечер се състоя нашата първа важна среща в Кремъл. На нея присъстваха само Сталин, Молотов, Идън и аз заедно с преводачите [...] Моментът беше удачен, затова рекох: “Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и в България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет?” Докато изчаквах превода, написах на една половинка от лист хартия:
Румъния
Русия ..................................... 90 %
Други ..................................... 10 %
Гърция
Великобритания ..................... 90 %
(със съгласието на САЩ)
Русия ..................................... 10 %
Югославия .............................. 50 – 50 %
Унгария ................................... 50 – 50 %
България
Русия ...................................... 75 %
Други ...................................... 25 %
Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне [...] След това настъпи дълго мълчание. Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието: “За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.” “Не, запазете го” – рече Сталин.

Декларация на централните ръководства на ОФ партии за отношенията между тях, 12 октомври 1944 г.

[...] Изхождайки от убеждението, че ОФ не е обикновено временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз на демократическите патриотични сили за довеждане до край борбата срещу фашизма и за изграждането на нова, демократична и силна България и че в основата на този съюз лежи братското сътрудничество между работници, селяни и народна интелигенция [...] централните ръководства на отечественофронтовските партии подчертават необходимостта от най-енергична работа на всички патриотични, демократични сили за заздравяване на ОФ [...] 6. В ОФ могат да бъдат приети само политическите организации, които преди и на 9 септември са взели активно участие в борбата срещу фашизма. Другите партии и организации, които в решителния момент на борбата се оказаха на страната и в помощ на фашизма, не могат да бъдат допускани в ОФ. Това се отнася и да демократи, либерали, гичевисти и радикали като партии, въпреки декларацията на някои от тях, че сега, след 9 септември, са съгласни с програмата на ОФ и подкрепят правителството на ОФ.

Наредба-закон за съдене от Народен съд на фашистките престъпници, 30 септември 1944 г.

Чл. 1 – Учредява се народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон:
а) Министри от правителствата през времето от 1.І.1941 г. до 9.ІХ.1944 г.
б) Народни представители от ХХV обикновено народно събрание и
в) други граждански и военни лица.
Чл. 2 – Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до 5 000 000 лева:
1. Лицата, които след 1.І.1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война или да водят война [...]
8. Лицата, които в страната или извън нея във връзка с водената след 1.І.1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания [...]
Чл. 4 – [...] Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.

Из доклад на американския политически представител в София Мейнард Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г.

В Държавния департамент често са ме питали защо в България сме в такова затруднено положение. Мисля, че понеже сами не знаехме как да бъдем полезни сами на себе си. От гледна точка на Вашингтон не бе целесъобразно да правим каквото и да било. По време на първия период на примирието, т.е. до поражението на Германия, винаги се държеше на тезата, че споразумението, постигнато в Москва, не ни позволява да заемем силна позиция. Този период продължи достатъчно дълго – точно толкова, че когато настъпи вторият период, на Русия й бе станало навик да ни шамаросва и тя продължи да го прави... Съединените щати и Великобритания, особено Съединените щати, постигнаха невероятно много в България... Ние казахме на опозицията – имайки предвид колко е трудно да защитаваш някого извън играта: “Направете нещо. Покажете се и влезте в сблъсък. Ние ще ви окажем цялата морална подкрепа, на каквато сме способни.” (...) Моралната подкрепа е като че ли единственото нещо от положително естество, което можем да предоставим и ако тя се предоставя настойчиво, тя ще има огромен ефект... Българският народ притежава огромно мъжество. Единственото, което тези хора очакват, е някаква добра новина, нещо, което да ги подкрепя...

Разговор на Сталин с делегация на БРП (к) във връзка с отлагането на първите парламентарни избори, 29 август 1945 г.

Отлагането на изборите не е съществено искане и затова ние се съгласихме. По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност. Вие сте заинтересовани да имате опозиция... Опозицията ще бъде у вас като камшик, ще ви принуждава да не се разпускате... У вас развитието на съветската система може да тръгне по друг път – чрез парламента. Този път е по-бавен, но той може да ви доведе до тази цел. Ленин не изключваше парламентарния път към съветската власт.

Пълният текст на конституцията от 1947 година можете да намерите на адрес:

http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=5