29 април 2011

България след Първата световна война

1. Управлението на БЗНС
А) Самостоятелно правителство на Ал. Стамболийски
Б) Вътрешна политика
В) Външна политика

2. Управление на Народния сговор
А) Военният преврат от 9 юни 1923 година и правителството на Александър Цанков
Б) Септемврийското въстание, атентатът в църквата "св. Неделя" и белия терор
В) Второ сговористко правителство - Андрей Ляпчев

3. Управление на Народния блок
А) Правителствата на Ал. Малинов и Никола Мушанов
Б) Вътрешна и външна политика

4. Превратът от 19 май 1934 година
А) Вътрешна политика

5. Авторитарният режим на цар Борис III
A) Правителството на Георги Кьосеиванов
Б) Вътрешна и външна политика
-------------------------------------------------------------------------------------------
А. Стамболийски. Принципите на Българския земеделски народен съюз.

“Земеделският съюз... е представител на грамадното земеделско съсловие и няма нищо общо нито с политическите партии, нито с монархизма, нито с анархизма. Той се стреми да пробуди съзнание у земеделците за всестранна самопомощ, самостойна земеделска борба, да ги сдружи и направи от тях една първостепенна обществена сила, която да подобава и достойно да представлява интересите на земеделското съсловие, което съставлява мнозинството от целия български народ и върху плещите на което се крепи изцяло държавният живот на България."

Из програмата, приета на учредителното събрание на Народния сговор, 14 октомври 1921 г.

Народният сговор ще работи: 1. За закрепване на духовното единство на нацията; 2. За идейното обединяване на интелигентните сили на народа по основните проблеми на нашия обществено-политически и стопански живот; 3. За събуждане и сплотяване на народната енергия и насочването й към разумно и полезно задружно творчество; 4. За съюзяване, па дори и обединение, на сродните по състав и идеи политически партии у нас; 5. За издигане престижа на държавната власт в очите на народа, като за постигането на това комитетът ще изтъква истинското назначение и важната роля на тази власт в народния живот, ще бичува всяко домогване за използване на тази власт за чисто партийни или тясно съсловни и класови интереси, ще води борба против демагогията и ще развива у народа съзнание не само за неговите права, но и задълженията му спрямо държавата.

Погледът на историка Георги Марков:

Смъкването от власт на едно силно правителство с корени в народа не бе лесна работа. Превратът успя благодарение на изненадата, въпреки че за него се говореше и в министерски кабинети, и по кафенета. Стамболийски отблъсна офицерството със своя настойчив опит да го “оранжеви” и превърне в политическо оръдие... Той не схвана навреме, че не е достатъчно народът да върви след теб, когато армията е против теб. Селските чеда в униформа се подчиняваха единствено на най-преките си началници. Дружбите не можеха да заместят казармите... Стамболийски се изяви като самобитен и енергичен политик, отстояващ смело своето верую, но във военното дело бе непоправим самодеец. Точно тук неговата самонадеяност нанесе смъртоносен удар на собственото управление.

Манифест на правителството на К. Георгиев към българския народ, 19 май 1934 г.

Българи,
Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство... Партийните и личните разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопанските въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт. Всред общото разложение единствено армията остана незасегната от процеса на развалата. Вдъхновявана от най-чист идеализъм, само тя, армията, се явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната... В името на тия неотложни и спасителни за страната задачи, достойни за благородното дело на армията, новата власт, която идва в името на гражданския мир и обединение на всички сили, разчита на подкрепата на целия български народ... Да живее България!

Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, 14 юни 1934 г.

Чл. 1. Образуването и съществуването на партийно-политически организации: партии, съюзи, движения и пр., се забранява. Съществуващите партийно-политически организации и техните поделения се разтурят [...]
Чл. 2. Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-политически цели (...) се спират.
Чл. 3. Забраняват се всякакви партийно-политически събрания и агитации.

Наредба-закон за Обществената обнова, 9 юни 1934 г.

Чл. 1. Учредява се Дирекция за обществена обнова, подчинена направо на министър-председателя. Задачите на Дирекцията са:
а) да насочи духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата;
б) да работи за издигане престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура;
в) да съдейства за организиране на гражданството в идейно единна общонародна групировка.

Манифест на цар Борис III, 21 април 1935 г.

Българи! От крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19 май 1934 г., няма да се отстъпи! Младата българска държава... ще бъде преобразувана, за да отговаря на съвременните усложнени изисквания на живота и духа на новото време с оглед на бързо съживяване на стопанството, решителна подкрепа на бедстващите слоеве на населението, заздравяване на вътрешния ред на страната по пътя на помирението и умиротворението. В близко бъдеще всичките тъй набелязани преобразувания ще намерят израз в една одобрена от народа конституция, в която ще бъдат зачетени нашите национални традиции от времето на Възраждането, както и идеите на 19 май, понесени с такъв идеализъм от армията ни. Народът ни, преситен от вътрешно разединение... може да бъде уверен, че връщане назад в никой случай не ще се допусне.


0 коментара :

Публикуване на коментар