Въстания и борби на българите останали извън Родината

1. Съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес
А) Мирна съпротива
Б) Комитети „Единство” и гимнастически дружества
В) Кресненско – Разложко въстание

2. Дейност на българската екзархия
А) Развитие на просветата
Б) Развитие на църковното дело

3. Върховен Македоно – Одрински Комитет
А) Създаване и структура
Б) Горноджумайско въстание

4. ВМОРО
А) Създаване и структура
Б) Илинденско – Преображенското въстание
В) ВМОРО след въстанието до Балканските войни

-----------------------------------------------------------------

Писмо от горноджумайския комитет “Единство” до Софийския, 9 октомври 1878 г.

Днес спешим да ви съобщим вестите, които ни пристигнаха от бойното поле в Кресна. Най-забележителното и най-важното е, че нашите въстаници работят деятелно и всичките им дела са в съвършен порядък и устройство. Според едно писмо с дата от 8-ий того, изпратено от с. Влахи, съобщава за уреждането на Главний щаб на Македонските въстаници, които единогласно прогласили: Адам Иванович за атаман в Щаба на българските въстаници, Д. П. Георгиев за началник на Щаба, Георгий Михайлов за помощник, касиер и деловодител на Щаба.
Всичките въстаници са разделени на 4 чети: 1-та носи името на губернатора Тухолка, 2-та – Каравелова, 3-та – Алабинова, 4-та – Домонтовича.
Същото писмо съобщава за една битка в с. Влахи на 7-ий того, която траяла до 13 часа и която се свършила с бляскава победа над Турция. В тази битка са взели участие до 500 д. турци, между които е имало два бюлюка регулярна войска! Нашите са били 150 души. Жертвите са 4 д. умрели за турци с юзбашията; от нашите нито един. Днес също пристигна и скороходецът ни, който ни известни за нападнуването на с. Брезница от въстаниците, сполуката им е овенчана с победа.
Победоносните оръжия на въстаниците напреднуват към средата на Македония. Разлогът е развълнуван, но се изисква помощ поне от двеста момци.

Правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети, 1896 г.

Чл. 15. Всеки член при постъпването в комитета трябва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се в Бога, вярата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му. Че няма да издам никому нито с дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам, и всичко онова, което от днес нататък ще видя, чуя и разбера по делото. В противен случай нека да бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, които тук целувам.”
Клетвата се дава пред евангелие, револвер, кама или каквото оръжие се намери; правят се три поклона, целуват се изброените неща, които подир клетвата пак се целуват. Клетвата може да даде кой да е член на комитета, но духовните лица се предпочитат...

Рапорт за училищата в Лозенградски санджак, 7 февруари 1909 г.

А. Лозенградска кааза.
Гр. Бунар Хисар. На 6 октомврий м.г. посетих градеца Бунар-Хисар, който отстои на 2 кл. Югоизточно направление от Лозенград. Има около 700 къщи – българи, турци и гърци. През 1903 г. български къщи е имало 500, сега са само 321. Населението се занимава главно със земеделие и със скотовъдство. Почвата е доста плодородна, но се ограби от моаджирите, които само на Бунр-Хисарската мерия заселиха няколко села. От тогава селяните изпаднаха икономически, защото плащат данъка, а други се ползват от нивите. Лихварството тук е намерило най-сгодна почва и днес рядък селянин няма разправия с безбожните лихвари гърци.
Има добра черква, но училищно здание няма. Класните стаи са пръснати из разни кйошета на черковния двор и притвора на черквата. Всичките класни стаи са неудобни.
Училището се отвори на 9 септемврий, записаха се 146 ученици и ученички, които са разпределени на 4-ри отделения и 1 клас. Обучението се води от: ст. Учител Димитър Янев, учителя Андрей Стоянов, който е и писар в Общината, и от учителките Русия Стоянова и Зоя Христова. Учебните пособия удовлетворяват нуждите. Училищната библиотека има доста полезни съчинения, но още не може да носи заслужено името библиотека.
С. Куру-Дере. Това село опустошено (само български къщи) през време на движенията почти на ново се прибира. Цялото село брои 17 къщи – български – 120, гръцки – 40, а останалите са гръкомани, които в скоро време ще съзнаят заблуждението си. Черквата е в гръцки ръце. Тя е заграбена през 1890 г. от гърци и гръкомани, които днес признават родната си църква. Българите се черкуват в параклиса “Св. Константин и Св. Елена”. През 1903 г. гърците присвоиха училището, което бе в български ръце. Напоследък българите протестираха и Мюдюринът на Бунар Хисар, по заповед от Лозенград, го затвори и запечати ключа. Учениците засега се помещават в една къща, която като се поправи, може да служи. Училището се отвори на 23 септемврий. Записаха се 35 ученици в три отделения. Редовни занятия започнаха на 6 октомврий. Учебни пособия освен картата на Балканский полуостров други няма. Заплатата на учителя се събира от наложен данък. Селяните се интересуват от учебното дело, но са много сиромаси, па и почвата е безплодна.
Околийски училищен инспектор: Я. Читаков

УСТАВ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ

Глава I
ЦЕЛ
Чл. 1. Целта на Б[ългарските] М[акедоно]-O[дрински] К[омитети] е придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одрин.
Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционните идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание.
Глава II СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО
Чл. 3. Член на Б[ългарските] МОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело.
Чл. 4. Членовете на всеки комитет се делят на групи с по един началник, определен от ръководителя. Всякой член на групата, както и началникът, носят по един номер, даден от надлежния комитет. Всеки работник знае само членовете на неговата група и началника, а последният знае само ръководителя на комитета или посредника.
Чл. 5. Б[ългарските] МОРК се делят на окръжни, околийски и селски, а над всички тях стои един Централен Б[ългарски] МОРК, който ръководи общите работи по делото и го представлява. Района и числото на окръжните комитети определя Централният, на околийските — окръжните, на селските — околийските.
Чл. 6. Начело на всякой комитет стои едно управително тяло. Управителните тела на окръжните комитети се назначават от Ц[ентралния] Б[ългарски] МОРК, на околийските се определяват от окръжните и се назначават от Централния, а на селските се назначават от околийските Ц. Б[ългарски] МОРК в известни случаи има право да провери ръководенето на работите в окръзите и околиите на едно избрано от него вътрешно или упълномощено вънкашно лице.
Чл. 7. Всеки член на управителното тяло носи псевдоним, даден от Ц. Б [ългарски] МОРК.
Чл. 8. Ц. Б[ългарски] МОРК има печат с емблема знаме, саби, пушки и бомби, с надпис Македоно-Одрински Централен Революционен комитет и с големина в радиус 2 см и 6 мм и обиколка 16 см и 8 мм. С него той подкрепя важната кореспонденция.
Чл. 9. За сношения с околните комитети всякой окръжен, околийски и селски комитет си има своя тайна поща.
Чл.10. За следение делата на вътрешните и вънкашните врагове и за предпазване от тях всякой комитет има своя тайна полиция.
Чл. 11. Всякой комитет държи в течение на работите в района му по-горния от него комитет, а в края на всеки месец му дава подробен отчет за всичките си работи във всяко отношение.
Глава III
МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА НА Р[ЕВОЛЮЦИОННИТЕ] КОМИТЕТИ
Чл. 12. Р[еволюционните] комитети ще се снабдяват с пари: 1) от доброволни пожертвувания; 2) от редовните членски вноски и 3) от пари, събрани по начин, какъвто Ц[ентралният] МОРК намери за целесъобразно, или пък местният с предварителното съгласие на Централния.
Глава IV
НАКАЗАНИЯ
Чл. 13. Всякой, който се прояви във вредене на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва. Наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на централния.
Чл. 14. Въз основа на настоящия устав е изработен и подробен вътрешен правилник.
Край.

ПРАВИЛНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ, КОИТО Е БИЛ В СИЛА И Е ПРИЛАГАН В АХЪЧЕЛЕБИЙСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН РАЙОН ПРЕЗ 1899-1902 Г. [1]

Глава I

СЪСТАВ, УСТРОЙСТВО И ДЛЪЖНОСТИ НА Р[ЕВОЛЮЦИОННИТЕ] КОМИТЕТИ

Чл. 1. Централният Български] Мак[едоно]-Одр[ински] Революционни] Ком[итети], както и управителните тела на местните Р[еволюционни] Комитети съставляват се: 1) от председател, 2) секретар, 3) касиер и няколко члена за съветници.

Чл. 2. Членовете на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]-О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет] се избират всяка година по вишегласие от ръководителите на Окръжните комитети или техните пълномощници. Мястото и времето на избирането се определя от Ц[ентралния] К[омитет].

Чл. 3. В това събрание от пратениците се определя местопребиваването на Централния] Б[ългарски] М[акедоно]-О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет], което трябва да остане тайна за всички останали членове на комитетите и управителните им тела.

Чл. 4. Централният] К[омитет] има следующите длъжности: 1) Ръководи управителните тела на местните комитети, следи общия вървеж на Делото и дава потребните наставления и подкрепления. 2) Той направо отвън и чрез местните комитети отвътре се грижи за доставяне оръжие, революционна книжнина и др[уги] т[акива] неща, потребни за преуспяване на делото. 3. Нему е предоставено правото и грижата за разпределение по местните комитети внесените отвън, както и излишните на местните материали. 4) Той води сношенията с вънкашните М[акедонски] Р[еволюционни] К[омитети], ако има такива, и в споразумение с тях и с окръжните вътрешни комитети прогласява деня на въстанието, урежда плана на действията и ръководи движението направо или чрез особена комисия, съставена от него в споразумение с вънкашните комитети. ( Допълненията в скобки от съставителя.)

Глава II

ДЛЪЖНОСТИ НА УПРАВИТ[ЕЛНИТЕ] ТЕЛА НА МЕСТНИТЕ Р[ЕВОЛЮЦИОННИ] КОМИТЕТИ

Чл. 5. Освен предвидените в чл. 2 от устава длъжности Р[еволюционните] комитети са длъжни да образуват колкото се може повече комитети в района им, да се грижат за въвеждане строг ред в работите, да въоръжават несъстоятелните работници, да се грижат за доставлявание нужното оръжие, увеличаванието на материалните средства и въобще за всичко онова, от което зависи успехът на революционното дело в района им. Грижата и отговорността за всичките тези работи се споделя наравно от всичките членове на управит[елното] тяло.

Чл. 6. Окръжните комитети направо, а околийските чрез окръжните трябва да държат Ц[ентралния] К[омитет] в течение на работите в района им, а в края на всеки месец дават отчет за числото на членовете, за направеното по въоръжаването, за състоянието на комитетската каса и въобще за състоянието на работите в района им. В края на всяка година дават подробен рапорт, в който излагат: 1) колко другари ратници за свободата имат във всякой град и село и колко от тях са способни с оръжие в ръка да се борят против врага; 2) колко оръжие имат и колко още им е нужно; 3) качеството и деятелността на тайната полиция; 4) уредбата и деятелността на пощата; 5) състоянието на касата; 6) духовете на членовете и на противниците и 7) постоянните въоръжени турски сили: войска, заптиета, полиция, башибозук и пр.

Чл. 7. Никой Б[ългарски] и М[акедонски] К[омитет] не може да влиза в сношение с други комитети, било вътрешни, било вънкашни, без разрешение на Ц[ентралния] К[омитет]. Изключение от това се прави между съседните комитети за работи внезапни и за нужди, които не търпят отлагане. В такива случаи споразумяват се ръководителите с частни писма и веднага съобщават това на Ц[ентралния] К[омитет].

Глава III

ДЛЪЖНОСТИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВИТ[ЕЛНИТЕ] ТЕЛА

Чл. 8. Председателят на комитета свиква и ръководи събранията, които стават редовно всяка седмица и извънредно, когато се яви нужда.
Забележка. Въпросите се решават по вишегласие...

Чл. 9. Председателят съобщава сам или посредствено решенията комитетски на началниците на групите; той се разпорежда сам или посредством с тайната полиция и поща и подкрепва кореспонденцията с подписа си.

Чл. 10. Касиерът завежда паричната част на комитета; той прибира членските вносове, доброволните помощи и др. и отпуска пари за комитетски нужди само по заповед на председателя. Той не може да харчи комитетски пари по своя потреба.

Чл. 11. Касиерът трябва да бъде готов на всяка минута да даде сметка както на централния, така и на местния комитет.

Чл. 12. Секретарят държи протоколите на заседанията и води всичките писмени работи на комитета.

Глава IV ДЛЪЖНОСТИ НА НАЧАЛНИЦИТЕ НА ГРУПИТЕ

Чл. 13. Началниците на групите са длъжни: 1) да предават на подведомствените им групи приказаното там от председателя или посредника поръчение; 2) да съобщават на председателя или посредника всяка седмица положението на групите във всяко отношение: дисциплинирано, оръжейно и пр.; 3) да се грижат за държането в порядък оръжието на момчетата; 4) да събират редовно всяка седмица подведомствените си и извънредно винаги, когато стане нужда, за да ги поучават, наставляват и обучават; също тъй да им раздават и четат революционни книги и въобще да им усилват революционния дух по разни начини; 5) да събират месечните вносове и доброволни помощи на подведомствените си и да ги предават на председателя или посредника.

Глава V ДЛЪЖНОСТИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ—РАБОТНИЦИ

Чл. 14. Нови членове се приемат само по препоръка на някой стар член и с разрешението на председателя.

Чл. 15. Всеки член при постъпването в комитета трябва да положи клетва, която гласи: „Заклевам се в Бога, вярата и честа си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му, че няма да издам никому нито дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам, и всичко онова, което от днес нататък ще чуя, видя и разбера по делото. В противен случай нека бъда убит от едното от другарите с револювера или камата, които тук целувам."

Клетвата се дава пред евангелие, револвер, кама или каквото оръжие се намери; правят се три поклона, целуват се изброените неща, които подир клетвата пак се целуват. Клетва може да даде кой и да е член от комитета, но духовните лица се предпочитат.

Чл. 16. Преди да се препоръча новият член, трябва право или косвено да се узнае мнението му по въстанието, чувствата, степента на решителността му и, дето се може, неговото минало. Към клетвата се пристъпва само след като му се покажат най-големите опасности и смъртта и той не показва малодушие. Преди клетвата нищо не трябва да му се съобщава по делото, каквито обещания и да дава.

Забележка. Като агитационно средство за придобивание нови работници служат бунтовническите вестници, брошури и книги, разговори в общ вид по положението, живота, нуждите и длъжностите ни и др. т.

Чл. 17. Всякой работник дава паричен внос според състоянието си, длъжен е сам да се грижи за въоръжението си и да държи оръжието си в изправност. За въоръжаването на несъстоятелните членове се грижи комитетът.

Чл. 18. Всякой член ще знае само другарите и началника на неговата група. Ако някой от членовете се опита да узнае от друг член било лицата на управителното тяло, било другите членове или някои подробности по Делото чрез запитвания двусмислени и хитри, запитваният член трябва да изобличи открито запитвача и да яви това на началника си. Работниците трябва да бъдат трезвени, честни, тайни и неподатливи; те не бива нито да пиянствуват, нито да говорят каквото и да било по революционното дело никому, неизключая и най-близките приятели, домашни и роднини. Те не трябва да държат заканителен език спрямо никого и систематически да избягват всичко онова, което може да породи у хората съмнение, че те са членове в комитета. Пеението на бунтовнически песни и излияния на патриотически чувства не само пред непредани на Делото хора, но и пред другари по Делото се забраняват на работниците.

Чл. 19. Никой работник и под никакъв предлог не може да откаже безнаказано изпълнението на възложената нему от началството длъжност, била тя лека или тежка, в мястото или другаде.

Чл. 20. Всякой работник каквото узнае и чуе нещо полезно или вредително за Делото, длъжен е навреме да го съобщи на началството си. [2]

Чл. 22. Ако някой член попадне в ръцете на полицията при извършване на някоя комитетска работа или просто като революционер, подозрен не по негова вина, комитетът е длъжен да се грижи за неговото освобождение с всички възможни средства и да се притече на помощ нему, както и на семейството му с пари.
Изключват се от това право онези членове, които на своя глава са предприели да вършат някои работи и попаднали в ръцете на полицията по своя вина или по частни работи.

Чл. 23. Всякой работник е длъжен да се притече на помощ на другаря си, когато го види попаднал в някоя беда.

Чл. 24. Забранено е на работниците да вършат без разрешение на ръководителя на своя глава каквато и да е работа даже и тогава, когато явно виждат, че от работата ще има полза за Делото. Който с такава работа на своя глава принесе вреда на Делото, освен дето се лишава от правото на защита но и се наказва.

Чл. 25. Работниците от една група не бива да се откриват на работниците от друга група или от друг комитет, освен когато това им се заповяда.

Чл. 26. За пакостници на Делото се смятат онези работници, които критикуват и нападат началниците си, управителното тяло или Делото изобщо.

Глава VI КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Чл. 27. Кореспонденцията между комитетите се води всякога с химическо мастило и с приетата шифрована азбука, която ще знаят само секретарят и председателят, и се изпраща с тайната поща. В адресите, обръщенията и пр„ всякога трябва да се употребяват псевдонимите и номерата.

Чл. 28. Архивата на комитетите се състои от протоколите на управителното тяло, от кореспонденцията с подчинените и по-висшите комитети, от сметките, копие от рапортите, от хартата и географско-статистическите бележки и от списъка на работниците. Тя трябва да бъде написана с шифрова азбука и с приетото за архивата мастило.

Глава VII ТАЙНАТА ПОЩА

Чл. 29. За сигурно водене кореспонденцията всеки комитет си има своя тайна поща.

Чл. 30. За куриери се избират хора потайни, твърдо-характерни и мъжествени. Те са длъжни да предават писмата на предназначеното лице непокътнати. Устните поръчки трябва да се предават от куриера направо на определеното лице и буквално без никакви пропущания и прибавки. Имената на куриерите предварително трябва да се съобщават на лицата, до които е изпратена кореспонденцията.

Забележка: Нарочните пратеници или се снабдяват с пълномощно, или през друг канал имената и.м се съобщават.

Чл. 31. С тайната поща се пренасят и по-крупните материали, като оръжия, книги и пр.

Чл. 32. Когато се пренася важна кореспонденция или важни материали, куриерите обезателно трябва да са добре въоръжени и снабдени с отрова.

Чл. 33. Пътните разноски и дневните загуби на куриерите се изплащат от касата на местния комитет, когато те нарочно са изпратени.

Глава VIII ТАЙНАТА ПОЛИЦИЯ

Чл. 34. Всякой комитет има тайна полиция, която се състои от две отделения: изпитателна и наказателна. Ръководителят на комитета избира едного измежду работниците за началник на изпитателната комисия, а той си избира трима помощници, които не трябва да се знаят помежду си.

Чл. 35. Тайната изпитателна полиция ще следи: 1) поведението и делата на членовете на комитета; 2) думите и делата на турското и християнското население по отношение към Делото; 3) мерките, които взема против него турското правителство; 4) ще следи стъпка по стъпка турската явна и тайна полиция и делата й против Делото и 5) ще следи и изучава всички новодошли в града чужденци без разлика на народност. За всичко чуено и видяно тя долага чрез началника си на ръководителя на комитета.

Чл. 36. Наказателната полиция се избира по същия начин, както изпитателната и е подчинена на ръководителя на местния комитет. Началникът дава клетва на ръководителя за безпрекословно изпълнение неговите заповеди, а помощниците дават нему такава клетва.

Чл. 37. Длъжността на наказателната полиция е: да извършва по заповед на ръководителя предвидените от местния комитет или предписаните от Централния комитет наказания на лица, провинивши се по Делото.

Чл. 38. Изпълнителите на наказанията се избират по жребие. Тем се предоставя свобода да избират начина на наказанието, но времето на извършването се определя от ръководителя.

Чл. 39. Всякой член на наказа[телната] полиция всякога да е въоръжен с револвер и кама, а във време на действие — с два револвера.

Чл. 40. Тайната наказ[ателна] полиция, цяла или отчасти, по жребие е длъжна да се притича на помощ на съседните комитети по заповед на ръководителя в окръга и по заповед на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно] О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет] вън от окръга.

Глава IX НАКАЗАНИЯ

Чл. 41. Провинившите се членове-работници се подхвърлят на следующите наказания: 1) ако простъпката е слаба, напр. слабост в някой разговор, нередовност в задълженията и изплащането вноса и др. т., прави му се бележка от началника, а ако повтори същата постъпка, наказва се с глоба според състоянието му; ако ли и след туй не се поправи и стане опасен за Делото, наказва се със смърт; 2) ако погрешката е гибелна за Делото, особено ако извършителят на погрешката рискува да пропадне и да тури Делото в опасност, той се наказва със смърт даже и тогава, когато погрешката е неволна; 3) ако някой откаже да изпълни заповедта на началството, за пръв път му се прави виговор, а ако повтори същото, наказва се със смърт.

Чл. 42. За ония, които вредят на Делото и не са членове на комитета, предвиждат се слудующите наказания: 1) ако някой говори и разгласява съществуванието на комитета, гаври се с Делото и подмята имена на работници-революционери, първо му се внушава, че това поведение не е патриотично и е свързано с риск, а подире, ако не се вразуми, наказва се със смърт; 2) който умишлено пречи на Делото, бил той българин или не, наказва се със смърт.

Чл. 43. На смъртното наказание подлежат още: шпионите и онези чиновници на правителството, които са се отличили с гонение на Делото, онези българи, вътрешни или вънкашни, които се опитват да внасят в комитета раздори и разцепление; изменниците куриери, членовете на тайната полиция, които се отказват да изпълнят заповедите на началника, и онези членове на комитета, които при прогласяването на въстанието се откажат да дигнат оръжието.

Чл. 44. Смъртните наказания се извършват от местната тайна наказателна полиция или от тайни пратеници на Централния комитет. Те стават с предварителното разрешение на централния комитет.

Глава Х ВЪОРЪЖАВАНИЕ

Чл. 45. Всякой член трябва да бъде снабден с пушка, а там, дето се може — и с револвер и кама. Купуването на оръжие става с предварително съгласие на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно] О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет], като му се яви цената, видът и пр.

Чл. 46. Всякой член трябва да има готови предписаните нему от началството дрехи, царвули, сухари, памук, връзки за рани и пр.

Глава XI МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА НА КОМИТЕТА

Чл. 47. За посрещане нужните разходи на комитета, а главно за въоръжаване работниците, комитетът набавя средства: 1) от редовните ежемесечни вносове на членовете, определени според състоянието им, и 2) от пожертвуванията, които биват доброволно дадени или наложени.

Забележка: Доброволни помощи са тия, които се дават както от членовете, така и от хора, що не се решават да станат работници, но симпатизират и желаят да помогнат на Делото, та дават известни суми. Наложените помощи се вземат със заплашване или насила от хора, които могат, но не искат да помогнат.

Чл. 48. Както за едните, така и за другите помощи се издават на подарителите разписки, номеровани и подпечатани с печата на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет].

Забележка: Изпърво се събират помощите на желающите да помогнат, а когато стане нужда и от друга помощ, пристъпва се към събирането й с предварително одобрение на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет].

Чл. 49. Сумите, както за едните, така и за другите помощи, се определят от местния комитет със съгласието на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Революционен] К[омитет].

Забележка: При събирането наложителните помощи се поднася от едното от наказателната полиция или от друг член заплашително писмо с чек, носещ печата на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет], и като брои парите, дава му се разписка срещу тях.

Чл. 50. Всякой комитет изпраща обезателно в касата на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—Одрински Р[еволюционен] К[омитет], третата част от събраните пари заедно със сметките. Те са длъжни да внасят в касата на Централния комитет взаимообразно и останалата част от парите, когато им се поискат.

КРАЙ