1. Създаване на Балканския съюз
А) Договор със Сърбия - 29 февруари 1912 година
Б) Договор с Гърция - 16 май 1912 година
В) Устна договорка с Черна гора
2. Балканската война
А) Избухване на войната - 5 октомври 1912 година
Б) Първи етап на войната
В) Втори етап на войната
Г) Лондонски мирен договор и проблемите, които поражда - 17 май 1913 година
-----------------------------------------------------------------------------
Чл. 1. Царство България и Кралство Сърбия си гарантират една на друга държавната независимост, като се задължават абсолютно и без никакво ограничение да се притекат една на друга с целокупната си сила във всякой случай, когато едната от тях се нападне от една или повече други държави.
Чл. 3. Двете договарящи се страни се задължават да не сключват мир освен задружно и по предварително споразумение.
Чл. 4. За пълното и най-целесъобразно изпълнение на този договор ще се сключи военна конвенция, в която изчерпателно ще се предвиди както всичко, което има да се предприеме от едната и другата страна в случай на война, тъй и всичко, що, с оглед на военната организация, дислокация и мобилизация на войската и отношенията на върховните команди, би имало да се утвърди в мирно време заради приготовлението, за военното положение и успешното водене на войната. Военната конвенция ще се счита като съставна част от тоя договор. Към нейното изработване ще се пристъпи най-много 15 деня подир подписването на тоя договор, а за нейното изработване оставя се срок най-много два месеца.
Чл. 5. И тоя договор и военната конвенция ще бъдат в сила, от деня на подписването им, до 31 дек. 1920 год. включително...
Ив. Ев. Гешов
М. Милованович
Чл. 1. В случай, че в Турция настъпят вътрешни безредици, които биха докарали в опасност държавните или народни интереси на договарящите се страни, или на една от тях, както и в случай, че вследствие на вътрешни или външни мъчнотии, които биха сполетели Турция, би се открил въпрос за задържането на satusquo-то на Балканския полуостров, оная от двете договарящи се страни, която би първо дошла до уверение че вследствие на това е потребно да се отвори въоръжена акция, се обръща с мотивирано предложение към другата страна, която е длъжна веднага да пристъпи в размяна на мисли и ако се не съгласи със своята съюзница, тя трябва да й даде мотивиран отговор.
Постигне ли се споразумение за акция, то се съобщава на Русия, и ако тя не се възпротиви, акцията се отваря според постигнатото споразумение и въодушевявайки се във всичко от чувствата на солидарност и взаимност на интересите. В противен случай, ако споразумението не се постигне, ще се апелира за мнението на Русия, което мнение ще бъде, ако и доколкото Русия се произнесе, задължително и за двете страни [...]
Чл. 2. Всичките териториални придобивки, които биха се добили със задружно действие в смисъл на членове 1. и 2. от договора, както и на член 1 от това тайно приложение, влазят под задружната власт (condominium) на двете съюзници и тяхната ликвидация ще се извърши веднага и най-късно в срок от три месеца след като мира ще бъде възстановен, и то на следните основи:
Сърбия признава на България правото на територията източно от Родопите и реката Струма, а България на Сърбия правото на територията северно и западно от Шар планина.
Що се отнася до територията измежду Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро, ако двете страни се уверят, че организацията на тая територия в особена автономна област е невъзможна предвид общите интереси на българската и сръбската народности, или по други външни и вътрешни причини, то с тая територия ще се постъпи на основата на следните заявления: Сърбия се задължава да не дири нищо отвъд линията, отбелязана на приложената карта (...) а България се задължава да приеме тая граница, ако Н. И. В. Руския цар, който ще бъде помолен да бъде върховен арбитър по тоя въпрос, се произнесе в полза на тая линия [...]
Чл. 1. Ако, противно искреното желание на двете високи контрактующи страни и въпреки поведението на техните правителства за избягване на всяко нападение и всяко предизвикателство спрямо Турската империя, една от двете държави се нападне от Турция, било в своята територия, било чрез систематично нарушение правата, произходящи от трактатите или основните принципи на международното право, двете високи контрактующи страни се задължават да си дават взаимно съдействие с всичките си въоружени сили и след това да не сключат мир освен заедно и съгласно...
След четиридневно преследване на неприятеля от отряда ми на 13-ий того зае с атака с няколко роти града Фере. На 14-ий того след пладне отрядът обкръжи неприятеля от селата Османджи билюк и Кичук Вначево и Фере. Както донесох на 12-ий того, предложих на неприятеля да се предаде. През нощта на 14-ий того полковник Танев ми извести, че противникът влезъл с него в преговори да се предаде. Днес, 15-ий того, неприятелят в присъствието на Кърджалийския отряд и този на полковник Танев, се сдаде в състав: 6 сборни роти, 9 табора, 2 планински батареи, от които едната скорострелна, 2 картечници, около 9000 пушки, 1280 коне, един взвод конници, една рота пионери, една погранична дружина, 1 дружина жандармерия, полуескадрон конни стражари, всичко броящи: един генерал, 3 полковници, 242 офицери, 18 жандармерийски офицери, 13 полицейски пристави, 50 чиновници, 9363 долни чинове. Корпусният командир Явер паша ми предаде 800 лири държавни пари, които прие комисия и предаде полковнику Таневу. Количеството на бойните припаси и военните материали не е приведено още в известност. Възложих полковнику Таневу препращането на пленниците и пренасянето на оръжието и военните материали. Предаването стана при село Мерхамли. Явер паша лично ми поднесе саблята и която аз намерих за уместно да му предам обратно, като позволих и на другите офицери да носят саблите си и им взех само револверите.
А) Договор със Сърбия - 29 февруари 1912 година
Б) Договор с Гърция - 16 май 1912 година
В) Устна договорка с Черна гора
2. Балканската война
А) Избухване на войната - 5 октомври 1912 година
Б) Първи етап на войната
В) Втори етап на войната
Г) Лондонски мирен договор и проблемите, които поражда - 17 май 1913 година
-----------------------------------------------------------------------------
Договор за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия, София, 29 февруари 1912 г.
Чл. 1. Царство България и Кралство Сърбия си гарантират една на друга държавната независимост, като се задължават абсолютно и без никакво ограничение да се притекат една на друга с целокупната си сила във всякой случай, когато едната от тях се нападне от една или повече други държави.
Чл. 3. Двете договарящи се страни се задължават да не сключват мир освен задружно и по предварително споразумение.
Чл. 4. За пълното и най-целесъобразно изпълнение на този договор ще се сключи военна конвенция, в която изчерпателно ще се предвиди както всичко, което има да се предприеме от едната и другата страна в случай на война, тъй и всичко, що, с оглед на военната организация, дислокация и мобилизация на войската и отношенията на върховните команди, би имало да се утвърди в мирно време заради приготовлението, за военното положение и успешното водене на войната. Военната конвенция ще се счита като съставна част от тоя договор. Към нейното изработване ще се пристъпи най-много 15 деня подир подписването на тоя договор, а за нейното изработване оставя се срок най-много два месеца.
Чл. 5. И тоя договор и военната конвенция ще бъдат в сила, от деня на подписването им, до 31 дек. 1920 год. включително...
Ив. Ев. Гешов
М. Милованович
Тайно приложение към договора за приятелство и съюз между Царство Българя и Кралство Сърбия, София, 29 февруари 1912 г.
Чл. 1. В случай, че в Турция настъпят вътрешни безредици, които биха докарали в опасност държавните или народни интереси на договарящите се страни, или на една от тях, както и в случай, че вследствие на вътрешни или външни мъчнотии, които биха сполетели Турция, би се открил въпрос за задържането на satusquo-то на Балканския полуостров, оная от двете договарящи се страни, която би първо дошла до уверение че вследствие на това е потребно да се отвори въоръжена акция, се обръща с мотивирано предложение към другата страна, която е длъжна веднага да пристъпи в размяна на мисли и ако се не съгласи със своята съюзница, тя трябва да й даде мотивиран отговор.
Постигне ли се споразумение за акция, то се съобщава на Русия, и ако тя не се възпротиви, акцията се отваря според постигнатото споразумение и въодушевявайки се във всичко от чувствата на солидарност и взаимност на интересите. В противен случай, ако споразумението не се постигне, ще се апелира за мнението на Русия, което мнение ще бъде, ако и доколкото Русия се произнесе, задължително и за двете страни [...]
Чл. 2. Всичките териториални придобивки, които биха се добили със задружно действие в смисъл на членове 1. и 2. от договора, както и на член 1 от това тайно приложение, влазят под задружната власт (condominium) на двете съюзници и тяхната ликвидация ще се извърши веднага и най-късно в срок от три месеца след като мира ще бъде възстановен, и то на следните основи:
Сърбия признава на България правото на територията източно от Родопите и реката Струма, а България на Сърбия правото на територията северно и западно от Шар планина.
Що се отнася до територията измежду Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро, ако двете страни се уверят, че организацията на тая територия в особена автономна област е невъзможна предвид общите интереси на българската и сръбската народности, или по други външни и вътрешни причини, то с тая територия ще се постъпи на основата на следните заявления: Сърбия се задължава да не дири нищо отвъд линията, отбелязана на приложената карта (...) а България се задължава да приеме тая граница, ако Н. И. В. Руския цар, който ще бъде помолен да бъде върховен арбитър по тоя въпрос, се произнесе в полза на тая линия [...]
Отбранителен съюзнически договор между България и Гърция, София, 16 май 1912 г.
Чл. 1. Ако, противно искреното желание на двете високи контрактующи страни и въпреки поведението на техните правителства за избягване на всяко нападение и всяко предизвикателство спрямо Турската империя, една от двете държави се нападне от Турция, било в своята територия, било чрез систематично нарушение правата, произходящи от трактатите или основните принципи на международното право, двете високи контрактующи страни се задължават да си дават взаимно съдействие с всичките си въоружени сили и след това да не сключат мир освен заедно и съгласно...
Телеграма от началника на Македоно-одринското опълчение ген.-майор Никола Генев до щаба на армията, Дедеагач, 16 ноември 1912 г.
След четиридневно преследване на неприятеля от отряда ми на 13-ий того зае с атака с няколко роти града Фере. На 14-ий того след пладне отрядът обкръжи неприятеля от селата Османджи билюк и Кичук Вначево и Фере. Както донесох на 12-ий того, предложих на неприятеля да се предаде. През нощта на 14-ий того полковник Танев ми извести, че противникът влезъл с него в преговори да се предаде. Днес, 15-ий того, неприятелят в присъствието на Кърджалийския отряд и този на полковник Танев, се сдаде в състав: 6 сборни роти, 9 табора, 2 планински батареи, от които едната скорострелна, 2 картечници, около 9000 пушки, 1280 коне, един взвод конници, една рота пионери, една погранична дружина, 1 дружина жандармерия, полуескадрон конни стражари, всичко броящи: един генерал, 3 полковници, 242 офицери, 18 жандармерийски офицери, 13 полицейски пристави, 50 чиновници, 9363 долни чинове. Корпусният командир Явер паша ми предаде 800 лири държавни пари, които прие комисия и предаде полковнику Таневу. Количеството на бойните припаси и военните материали не е приведено още в известност. Възложих полковнику Таневу препращането на пленниците и пренасянето на оръжието и военните материали. Предаването стана при село Мерхамли. Явер паша лично ми поднесе саблята и която аз намерих за уместно да му предам обратно, като позволих и на другите офицери да носят саблите си и им взех само револверите.
0 коментара :
Публикуване на коментар