Българската армия и държава в края на ХIХ и началото на ХХ век

1. Българската армия
А) Изграждане и развитие
Б) Модернизация

2. Княжество България
А) Нов български княз
Б) Стефан Стамболов
В) Константин Стоилов
Г) Личен режим на княза

3. Царство България
А) Обявяване на Независимостта
Б) Признаване на Независимостта

----------------------------------------------------------------------

Манифест към българския народ на княз Фердинанд І, София, 22 януари 1896 г.

В изпълнение на обещанието, дадено на Народното Представителство, от висотата на престола известявам възлюблений Си народ, че Аз положих всичките Си старания, напрегнах всичките Си сили, за да изравня трудностите, които Ми се изпречваха за удовлетворение всенародното пламенно желание, щото Престолонаследника да премине в лоното на Народната Църква.

След като изпълних дълга на почитание спрямо тези, от които зависеше удовлетворителното изравнявание на препятствията, за разрешение на този съдбоносен въпрос, който вълнува целия Български Народ, и след това се осуетиха надеждите Ми, понеже не намерих там, гдето очаквах, разумение на това, което България изисква. Аз, верен на клетвата, която Съм дал на възлюблений Си Народ, реших Сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний Олтар най-неизмеримата и най-тежка жертва, която мога да дам.

Обявявам на всички Българи, че на Вторий февруари тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши священото миропомазвание на Престолонаследника, Борис Княза Търновский, по обрядите на Народната Ни Православна Църква.

Нека Царят на Царете благослови тая Наша стъпка и закриля во век и веков Нашето Отечество и Наший дом.

Закон за развитие на народната промишленост, 22 декември 1883 г.

1. Стражарите (полицейски, горски и митнически) и разсилните се обличат с местни вълнени платове (шаяци и аби).
2. За солдатите всички дрехи, които стават от сукна, шаяци и аби и които се произвеждат в страната, се правят изключително от местен материал.
3. Както за солдатите, за стражарите и за всички ония, които се обуват за правителствени разноски, обущата им се доставят от местни кожени изделия.
4. Униформата на стражарите и разсилните се определя от Министерския съвет.

Риболовът в Бургаски окръг през 1889 г. – Доклад за състоянието на Бургаский окръг

Риболовството в Бургаский окръг, като по край морето, е доста развито. Една значителна част от населението на градовете Созопол и Месемврия дължи препитанието си на риболовството. Главните видове риба, която излезва в тия градове, е скомбрията и чирозът. През тази година риболовците неможиха да сполучат с чирозите. Съвсем в малко количество излезнаха те. В Созополските таляни се ловят през годината 3-4 милиона скомбрии и от 4 000 000 до 6 000 000 чирози, а в Месемврийските – до 300 000 скомбрии и от 100 000 до 300 000 чирози. Всичката тази риба се разпродава главно в Княжеството, в Турция и във Влашко.

Закон за насърчаване на местната индустрия и търговия, 26 март 1905 г.

Чл. 5. Общи облаги, от които се ползват всички промишлени предприятия, са:
а) Безплатно ползване на водна сила, когато последната не е частно притежание [...]
б) Безмитен внос на всички машини, машинни части, инструменти и принадлежности (...) които не се изработват в Княжеството.
в) Безмитен внос на всички строителни материали, които не се добиват или не се произвеждат, или не могат да се заменят с добиваните в страната [...]
д) Отстъпване безплатно на свободни държавни, окръжни или общински места, потребни за постройката на предприятието […]
Чл. 9. Всички обществени учреждения (държавни, окръжни, кредитни и пр.) са длъжни да си доставляват от местните индустриални предприятия предметите, от които имат нужда, доколкото такива предмети се намират в страната, даже когато бъдат с 15 % по-скъпи от иностранните.

Поверителен доклад от българското дипломатическо представителство в Турция, 7 октомври 1908 г.

За да Ви дам едно представление на политическото положение в Цариград, след обявяването на България за независима, имам чест да Ви изложа по ред както са се развивали работите до днес.
В първите 3-4 дена след прогласяването на България в Царство духовете на турското население в Цариград не бяха толкова възбудени както на гръцкото. Управляющите кръгове и турското население като че ли бяха приготвени за събитието, понеже младотурците и печатът още от инцидента с г. Гешова държаха един примирителен и умерен тон и това успокояваше турците, когато напротив, гръцкият печат употреби и употребява всичките си усилия да хули всичко българско и да насъсква не само турците, но и другите народности на Империята против българите и донякъде той успя. Гърците не можеха да понесат щото “Източна Румелия” да остане в Българското Царство, с което всичките им мечти за възвръщането на владиците, църквите и училищата им пропаднаха. Оттам това ожесточение против българите и жаждата им за демонстрации против нас. Младотурците, като видяха, че възбуждението почна да се усилва, оставиха населението да даде отдушка на своите чувства и позволиха против България и Австрия демонстрациите. Тези демонстрации обаче бяха устроени повечето от гърците, с изключение на митинга при Св. София в който взеха участие турци, арменци, евреи и пр. Всички демонстратори бяха гърци от най-долната класа и турци бивши шпиони и реакционери. Младотурският комитет като забележи, че тези демонстрации почнаха да зимат застрашителен характер, понеже реакционерите искаха да ги използват за совите цели, ги забрани.

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]