А) Княжество България
Б) Източна Румелия
2. Съединението
А) Първи опити
Б) Подготовка
В) Обявяване на Съединението
3. Сръбско - българската война
А) Подготовка
Б) Начало на бойните действия - 2 ноември 1885 година
В) Българските победи "На нож"
Г) Намесата на Австро - Унгария и примирието
4. Признаването на Съединението
А) Букурещки мирен договор - 19 февруари 1886 година
Б) Топханенски акт - 24 март 1886 година
------------------------------------------------------------------
Чл. 1. Българският Т. Ц. Революционен комитет трябва да приготви и да довърши окончателното освобождение на отечеството ни чрез следующите средства: а) да разпространява между нашия народ идеи за истинска свобода, за един бунт загдето е нужно чрез пропаганда: а тя пропаганда ще става чрез частните комитети и чрез печата, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр. Где както се намери за нужно; б) да доставя сичките нужни потребности за извършването на революцията и приготовлява бунтът материално, т.е. да крои нужния военен план, да назначи военни водители (воеводи) да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Гл. ІІ. Устройство на комитетското Управление
Чл. 2. Както българский Централен Революционен, така и всеки частен комитет ся съставляват от некомпрометирани пред българския народ българе, т.е. от родолюбци и от решителни, тайни и постоянни лица.
Чл. 3. Местопребиваването на Централния комитет е неизвестно, то е навсякъде и никъде, затова всеки член дето и да бъдеq може да представлява всичкия Централен комитет, ако той има в себе си пълномощно писмо.
Чл. 4. За изпълнение на предназначената цел Централния комитет съставлява и частни революционни български комитети, които ся управляват така също както и Централният.
Чл. 5. За наказание на престъпленията и за нагледвание на работите на частните комитети Централният комитет има една тайна полиция от избрани юнаци, решителни верни и постоянни люди.
Чл. 6. За улеснение сношенията между Централния и частните комитети ся съставляват тайни пощи, из която всяка една зависи от онзи комитет, който я съставлява.
Часът на Нашето Съединение удари!
Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено.
На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър І.
Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. Помнете, че най-строго ще бъде наказан секи един от нас, който си позволи някакво насилие и грабеж – особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи [трябва] да защищава като свои братия.
Офицери и солдати! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава пред гордий български лев и пред величието на християнството – кръстът. Против кого и за кого ще се биете Вие? Помнете, синове на България, че вие служите – за позор и унижение, под полумесеца, под байрака на нашите петстотингодишни мъчители!
Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България ели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението.
Дордето просветена Европа препознае нашето народно и свято дело, дордето войските на Н. В. Александър І завземат Тракия, избира се временно правителство, което ще да разпорежда и управлява сичко. Нему е длъжен да се покорява секи.
Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!
Да бъде известено на моя любезен народ, че на 6-й тего жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.
Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.
Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.
Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жетви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.
Б) Източна Румелия
2. Съединението
А) Първи опити
Б) Подготовка
В) Обявяване на Съединението
3. Сръбско - българската война
А) Подготовка
Б) Начало на бойните действия - 2 ноември 1885 година
В) Българските победи "На нож"
Г) Намесата на Австро - Унгария и примирието
4. Признаването на Съединението
А) Букурещки мирен договор - 19 февруари 1886 година
Б) Топханенски акт - 24 март 1886 година
------------------------------------------------------------------
Устав на Българския таен революционен комитет, април 1885 г.
Гл. І. Цел:Чл. 1. Българският Т. Ц. Революционен комитет трябва да приготви и да довърши окончателното освобождение на отечеството ни чрез следующите средства: а) да разпространява между нашия народ идеи за истинска свобода, за един бунт загдето е нужно чрез пропаганда: а тя пропаганда ще става чрез частните комитети и чрез печата, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр. Где както се намери за нужно; б) да доставя сичките нужни потребности за извършването на революцията и приготовлява бунтът материално, т.е. да крои нужния военен план, да назначи военни водители (воеводи) да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Гл. ІІ. Устройство на комитетското Управление
Чл. 2. Както българский Централен Революционен, така и всеки частен комитет ся съставляват от некомпрометирани пред българския народ българе, т.е. от родолюбци и от решителни, тайни и постоянни лица.
Чл. 3. Местопребиваването на Централния комитет е неизвестно, то е навсякъде и никъде, затова всеки член дето и да бъдеq може да представлява всичкия Централен комитет, ако той има в себе си пълномощно писмо.
Чл. 4. За изпълнение на предназначената цел Централния комитет съставлява и частни революционни български комитети, които ся управляват така също както и Централният.
Чл. 5. За наказание на престъпленията и за нагледвание на работите на частните комитети Централният комитет има една тайна полиция от избрани юнаци, решителни верни и постоянни люди.
Чл. 6. За улеснение сношенията между Централния и частните комитети ся съставляват тайни пощи, из която всяка една зависи от онзи комитет, който я съставлява.
Възвание на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението, Пловдив, 5 септември 1885 г.
Часът на Нашето Съединение удари!
Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено.
На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър І.
Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. Помнете, че най-строго ще бъде наказан секи един от нас, който си позволи някакво насилие и грабеж – особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи [трябва] да защищава като свои братия.
Офицери и солдати! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава пред гордий български лев и пред величието на християнството – кръстът. Против кого и за кого ще се биете Вие? Помнете, синове на България, че вие служите – за позор и унижение, под полумесеца, под байрака на нашите петстотингодишни мъчители!
Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България ели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението.
Дордето просветена Европа препознае нашето народно и свято дело, дордето войските на Н. В. Александър І завземат Тракия, избира се временно правителство, което ще да разпорежда и управлява сичко. Нему е длъжен да се покорява секи.
Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!
Манифест на княз Александър Батенберг, Търново, 8 септември 1885 г.
Да бъде известено на моя любезен народ, че на 6-й тего жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.
Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.
Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.
Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жетви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.
Манифест на княз Александър I от 2 ноември 1885 година
Договор за мир между Княжество България и Кралство Сърбия, Букурещ, 19 февруари 1886 г.
В името на всемогъщия Бог, Негово Императорско Величество, султанът, отоманския император в качеството си на сюзерен на Българското Княжество, Негово Височество сръбският крал и Негово Височество българският княз, одушевени от еднакво желание да се възстанови мирът между Сръбското кралство и Българското Княжество, снабдиха за тази цел своите пълномощници [...]
Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското Княжество от деня на подписуванието на настоящия договор.
Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското Княжество от деня на подписуванието на настоящия договор.
Топханенски акт от 5 април 1886 г.
Силите се съгласяват да приемат още отсега постановленията на спогодбата относително работите на Източна Румелия, тъй както те са формулирани по-долу…
1. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на Българския княз, съгласно чл. 17 от Берлинския договор:
2. Докогато управлението на Източна Румелия и онова на Българското княжество са в ръцете на едно и също лице, мюсюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските села, находящи се в Родопската част и оставени досега вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направено от Императорското правителство, и то в замяна на правото на Високата Порта, поставено в първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор...
1. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на Българския княз, съгласно чл. 17 от Берлинския договор:
2. Докогато управлението на Източна Румелия и онова на Българското княжество са в ръцете на едно и също лице, мюсюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските села, находящи се в Родопската част и оставени досега вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направено от Императорското правителство, и то в замяна на правото на Високата Порта, поставено в първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор...
0 коментара :
Публикуване на коментар