С този манифест преди 102 години България официално провъзгласи своята Независимост и доказа на света, че не се чувства малка или второстепенна държава и че може да защитава националните си интереси въпреки всичко и всички. Нашите предци не се уплашиха веднъж завинаги решително да разкъсат оковите придържащи ни насила към Османската империя и непозволяващи ни да тръгнем по свой собствен път на развитие.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново българският владетел получи най - високата монархическа титла - цар. Това само по себе си говори за голямото самочувствие, което са имали българите и за разбирането им за значението на България като фактор на международната политическа сцена. Много скоро след обявяването на Независимостта всички Велики сили и останалите държави в света признават българската държава за царство. Това е най - яркото доказателство на факта, че другите държави виждат в България огромен потенциал и една бъдеща регионална, а защо не и европейска сила.
Поради някои свои грешки и заради политиката на съседите си България не успя да заеме полагащото и се място като водеща сила в европейския Югоизток, но българският народ съхрани любовта си към свободата и независимостта. Нашите деди защитаваха свободата, независимостта и националните интереси на България всеки ден и по всеки възможен начин. Те не се уплашиха когато трябваше да защитят Родината по бранните полета на Балканите и мнозина от тях загинаха като герои, за да осветят с кръвта си българското землище и за да прославят нашата войска навеки. Тези, които оставаха живи се завръщаха към мирния живот и отдаваха цялата си енергия за въздигането на България и за добруването на нашия народ.
Трябва да се запитаме дали ние днес сме достойни наследници на предците си. Не позволяваме ли твърде често да се потъпкват националните ни интереси, да се унижава народа ни и да се унищожава държавата ни? От всички нас зависи да се промени това положение и ние трябва да го променим, защото го дължим не само на предците си, но и на бъдните поколения.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново българският владетел получи най - високата монархическа титла - цар. Това само по себе си говори за голямото самочувствие, което са имали българите и за разбирането им за значението на България като фактор на международната политическа сцена. Много скоро след обявяването на Независимостта всички Велики сили и останалите държави в света признават българската държава за царство. Това е най - яркото доказателство на факта, че другите държави виждат в България огромен потенциал и една бъдеща регионална, а защо не и европейска сила.
Поради някои свои грешки и заради политиката на съседите си България не успя да заеме полагащото и се място като водеща сила в европейския Югоизток, но българският народ съхрани любовта си към свободата и независимостта. Нашите деди защитаваха свободата, независимостта и националните интереси на България всеки ден и по всеки възможен начин. Те не се уплашиха когато трябваше да защитят Родината по бранните полета на Балканите и мнозина от тях загинаха като герои, за да осветят с кръвта си българското землище и за да прославят нашата войска навеки. Тези, които оставаха живи се завръщаха към мирния живот и отдаваха цялата си енергия за въздигането на България и за добруването на нашия народ.
Трябва да се запитаме дали ние днес сме достойни наследници на предците си. Не позволяваме ли твърде често да се потъпкват националните ни интереси, да се унижава народа ни и да се унищожава държавата ни? От всички нас зависи да се промени това положение и ние трябва да го променим, защото го дължим не само на предците си, но и на бъдните поколения.
0 коментара :
Публикуване на коментар