Честит ден на храбростта и Българската армия

За нас българите 6 май е един от най-обичаните празници. Освен Гергьовден ние празнуваме и още два взаимосвързани празника: на носителите на най-тачения български орден - "За храброст" и на цялата Българска армия.



В този празничен ден, обаче има доста неща над които си струва да се замислим. Очевидно е, че днес нашата армия е поставена на колене. Достойни военни като майор Даниела Благоева са тъпкани и унижавани от най-различни слугинажи или както е модерно да се казва "политически коректни" служители. Докога Българската армия ще бъде планомерно унижавана и унищожавана не се наемам да кажа, но едно е сигурно: ако има институция в нашата история, която никога не ни е подвеждала, която винаги ни е карала да се гордеем, че сме българи, която е съхранявала най-хубавото от нашите традиции, то това е именно Българската армия. И макар днес дори и в нея да се прокрадват разни антибългарски тенденции, искрено се надявам, че те скоро ще бъдат изкоренени, тъй като армията е имунната система на нашия народ и ако тя спре да функционира с нашата държава е свършено. От всички нас зависи каква ще бъде съдбата на Българската армия, а съответно и на България!
Но стига толкова тъжни мисли! Все пак 6 май е празник посветен на храбрите българи, служили в родната армия. Нека днес, когато гледаме военния парад, когато се разхождаме в парка или когато просто си говорим с нашите близки на български език, се замислим, че дължим всичко това на героите, воювали за нашата Родина. Какъвто и да е бил изходът от дадено сражение или война, нашите военни никога не са ни посрамили! Дори и в загубата и в тъгата те винаги са били стожер за останалите българи, тъй като тяхната любов към България е била по-силна и по-важна от всичко останало в живота им. Българските войници, сержанти и офицери, никога не се оплакаха, никога не се предадоха, никога не се продадоха! Те знаеха, че зад гърба им са техните родители, деца и близки, те знаеха, че, ако те не защитят бащината си земя, няма на кой друг да разчитат, те винаги с упорство, смелост и жертвоготовност изпълняваха поставените задачи и предследваха простичката цел - "Да пребъде България"!


И за да продължим традицията от миналата година публикувам текста на един прекрасен български марш:

Един завет

(„Заветът на дедите“)

Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919

Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.

И тоз завет,
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.

И не ли той,
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?

Честит празник на всички военнослужещи, военни от запаса и резерва и ветерани от войните! Вие сте гордостта на България!