На 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой сюр Сен България е принудена да се подпише под Ньойския диктат. Така за нас завършва Първата световна война - поредният опит за постигане на националното ни Обединение. По време на тази война отново доказваме на целия свят, че българският войник няма равен на себе си по смелост и жертвоготовност, отново изумяваме всички с безкрайната си твърдост и любов към Родината, но отново по една или друга причина се оказваме на страната на губещите.
Държавите - победителки се отнасят изключително жестоко с България. Те разпокъсват за пореден път Родината ни. На Румъния е потвърдено правото да владее богатата Южна Добруджа, на Кралството на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) са дадени Царибродско, Босилеградско и Струмишко, както и някои села от Кулско (днес тези земи се наричат "Западни покрайнини"). Гърците потриват доволно ръце, когато Антантата ни отнема Беломорска Тракия, защото знаят, че скоро ще я получат.
Жестоко и безчовечно ни се отнемат земи населени със сто процента българско население. България е унижена...
Докато ние не забравяме нашите сънародници, останали извън пределите на Родината и ако се опитваме всячески да ги подкрепяме и да им помагаме ще успеем да съхраним българщината. И днес в Западните покрайнини и в Беломорска Тракия е трудно да си българин и да отстояваш националното си самосъзнание. Нашите сънародници там имат нужда от нашата подкрепа, ако не заради друго, то поне защото техните деди са проливали кръвта си в името на България, а те днес смирено, но гордо, носят името - българин!
Държавите - победителки се отнасят изключително жестоко с България. Те разпокъсват за пореден път Родината ни. На Румъния е потвърдено правото да владее богатата Южна Добруджа, на Кралството на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) са дадени Царибродско, Босилеградско и Струмишко, както и някои села от Кулско (днес тези земи се наричат "Западни покрайнини"). Гърците потриват доволно ръце, когато Антантата ни отнема Беломорска Тракия, защото знаят, че скоро ще я получат.
Жестоко и безчовечно ни се отнемат земи населени със сто процента българско население. България е унижена...
Но помни!
Докато ние не забравяме нашите сънародници, останали извън пределите на Родината и ако се опитваме всячески да ги подкрепяме и да им помагаме ще успеем да съхраним българщината. И днес в Западните покрайнини и в Беломорска Тракия е трудно да си българин и да отстояваш националното си самосъзнание. Нашите сънародници там имат нужда от нашата подкрепа, ако не заради друго, то поне защото техните деди са проливали кръвта си в името на България, а те днес смирено, но гордо, носят името - българин!
0 коментара :
Публикуване на коментар