1. Гюргевският комитет
2. Планът за въстанието
3. Подготовка на въстанието
4. Избухване и ход на въстанието
5. Българският въпрос след въстанието
------------------------------------------------------------------------
1875, Гюргево
Мила мамо,
Писмото и дрехите получих с време и напълно. Научавам, че вий сте били твърде неспокойни за мойто отсъствие. С това ме крайно наскърбявате, бъдете добри и се не страхувайте от нищо.
[Стефан] Стамболов пристигна днес [от България] и замина за Букурещ. Той бил в Балкана с 20 души, между които били Парго [Захарий Стоянов] и Георги Икономов. Стамболов като видял, че народът го не последва, а в същото време и Иванчо [Хаджидимитров] му ударил телеграф да спре въстанието, тогази те се пръсват кой накъдето му виждат очите. Стамболов и Георги Икономов се отправили за Търново, дето и се крили няколко дена. Стамболов се отправил през Свищов за тука, а Георги останал там; тъй също и нашият Георги [Обретенов] с Иванча били там скрити на безопасно място. Иван[чо] тези дни може да дойде тука, а Георги щял да остане на някое село бекелин [...]
Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и скриете; дрехи и оръжие, които са завардени, кажете на селяните да ги скътат, щото ще трябват за напролет. Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира: или ще измрем вс[инца или] ще освободим България.
Кажете на Ашлака [Никола Табаков] д[а ми пиш]е, каквото се е научил за Тома [Кърджиев]. В Червена вода и околните села стана ли нещо и има ли войска, също и в града? Ради [Иванов] дойде ли и какво ви каза ново? След моето заминаване бастисаха ли [обискираха ли] в дома и какво питаха и търсиха ли нещо? Тома сам стана причина за улавянето му, а още повече че се развали и общият план, но както и да е, следствията са добри.
Поздравете приятелите и им кажете, че вината не е моя, а на Иванча. Мене както ми свириха, тъй и играех. Но както и да е, туй ще ни служи за урок, щото друг път да знаем как се прави въстание и с какви хора трябва да имаме вземане-даване [...]
1876, 1, 22, Гюргево
Мили мамо, брате и сестри,
Аз ви вече оставам и тръгвам днес за Букурещ, а оттам задето вече е рекъл Бог. Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара майко, но напротив, се радвайте, че имате такъв брат и ти, мамо, че си раждала такива синове, които днес отиват, отиват да се борят за свободата си, за живота си и за народността си.
Но както и да е, аз отивам вече и вий трябва да бъдете весели, както пролетен замбак [перуника], а тази тайна вий трябва да я държите дотогава, додето аз сполуча или умра. Никой не трябва да знае къде отивам аз и кога тръгвам, а за да се избавите от хорското любопитство за мене, вий кажете, че съм заминал за в Чехия. Жал ми е, че не можах да се срещна с някои приятели, [с] които трябваше да се разгово[ря] нещо за някои важни работи, но нищо за него.
Георги [Обретенов] и други някои остават тук за няколко дена. Ако би да дойде някой, ще се споразумееме с тях за всичко, т.е. по народните ни работи.
А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се срахувайте от нищо и никого. Само това, че гледайте колкото се може по-предпазливо да работите и тогава вий ще сполучите във всичко. Никому не отказвайте помощта си само ако е препоръчан от някой ваш познат приятел, т.е. вий ще помагате с такова, с каквото ви допущат силите, и до тогава, докато престанете да съществувате на този свят. Вий давайте лептата си сега, а народът ще ви я върне след векове. Но работене от работене има разлика, за това вий винаги трябва да гледате да останете честни пред народа си и пред вас си. Време ще е и за всичко ще се дири сметка. Бъдете с всекиго добър, обичливи, а с лошавите – мъстителни.
Сега, мамо, всичко на вас да мислите. Пет сина имахте, двамата [Ангел и Петър] отидоха в [18]68 [г.] и си отмъстиха, доколкото можаха, ето и днес [18]76 [г.] – отиват и другите двама [Никола и Георги] да отмъстят и те доколкото могат.
А ти мамо, оставаш с две дъщери и един син, които ще ти бъдат в старост подпорка, а засега, додето вий сте здрави, трябва да работите. Вий сте засега в къщи баща, вий майка и всичко на вас гледа. Гледайте внимателно как отива[т] работите и по тях се владайте. Работи за народа си, но и домашните си не забравяй! Народите след смъртта оценяват своите народни борци. За слава никога да не гледате, а за чест и правда – то е най-светото нещо на този свят.
И тъй, мамо, сбогом и ви целувам десницата, целувам и обичливите си сестри Пена [Петрана] и Сийка, и трудолюбивия си брат Танаса. Ако нещо съм […]
[Превод от турски:]
До братята комисари във Враца
Вчера, на 20 април, по причина на някои произшествия, без да има повод за тях, по нареждане на властта, назначеният за наш началник, тамошен кър агасъ [Неджиб ага], като се опита да ни залови, ние се видяхме принудени да въстанем. Отсякохме шест зелки [вместо глави], взехме седем пленници, а останалите успяха да избягат. За тази наша постъпка уведомихме войводите в Панагюрище и околните села, които на минутата грабнали оръжието си и изпратили за село Османово пазарджишкия юзбашия заедно със заптиетата му. Запалихме Стрелча. Половината от село Панагюрище отидоха на помощ на стрелчани, за да нападнат и превземат Пазарджик.
Съжаляваме, че не можахме да изтраем до 1 май, но любовта на народа ни даде увереност и ни накара да избързаме за осъществяване на идеята. Да мислим за победата!
И така, сега в Панагюрище и в още други 32 села, в балканите и планините на Копривщица и Клисура знамето се е развяло! По този начин всички проходи са затворени. През Клисура ви бе изпратено и друго подобно писмо, но за по-голяма сигурност ви пращаме и това по друг път. Каквото извършихме, стана по заповед на Бенковски, Ванков [Волов] и Икономов, в полза на народа. Това въстание ще бъде всеобщо! Всичко вече е ясно!
Веднага съобщете на Стамбо[ло]ва и на другите в Търново на Ила[рион Драгостинов] в Сливен. Да е честито! Засега не ни остава нищо друго, освен да искаме да успеем и да викнем: „Долу тиранията! Свобода или смърт!“
21 нисан [12]92 г., половин часа вечерта [около 7 ч.]
Подпис:
Вашите другари от Военния съвет на Копривщица
Адрес на документа: Заимов във Враца
Букурещ, 3 май 1876 г.
Захваща се вече драмата на Балканският полуостров! Многословният восточен въпрос, който до вчера се мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своите трети акт и няма вече съмнение, че той ще да се изкара до краят. Първият акт захванаха юначните наши братя херцеговинци; вторият премина в безполезни стратегически и дипломатически пантомими от страна на Сърбия и на Черна гора; а третият, на когото началото трябваше да бъде край на безчовечното турско господство в Европа и в който трябваше да участва всичкият южнославянски хор, се захвана само от нашият нещастен и до крайност убиен български народ. Телеграфът и частни наши писма ни донесоха известието, че всичката Пловдивска каза [околия] е потънала вече в кръв и бунтът е обхванал средата на Балканът от Сливен и до Троян и Средна гора от Панагюрище до Стара Загора. Други така също верни известия ни дадоха да разберем, че и нашите шопи в Пирот и в Белоградчик са вдигнали топорът си против своите петивековни кръвопийци. Освен това железницата между Варна и Шумен е прекъсната, а това е знак, че и в Дунавския вилает нашето народонаселение е присъединило или ще да присъедини своите яки мишци в съсипването позорните вериги на робството. С една дума българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала със всичката своя отчаяност. Касапницата ще да бъде страшна и отвратителна, жертвите ще да бъдат безбройни и от двете страна. Но треперете, тирани! Полудейте, дипломати! Късайте си косата, велики царе юдейски на капиталът! Босфорският идол ще да падне, „болният човек“ ще да умре и вашите безбройни капитали ще да потънат в помията на турският разврат и в свещената кръв на нашата свобода […]
Мила ми Венето, Димитре и Иванке,
Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдеме най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
17 майя 1876, Христа
„Радецки“
Ваше Ексцеленство,
Злощастията, които стават все по-лоши от ден на ден в Балканския полуостров от мюсюлманското население, принуждават ни да се отнесем за помощ и защита до Ваше Ексцеленство, да обърнете към нас, българите, един смилителен поглед, да се смилите и да действате пред Вашето правителство да се отървем от неизказаните страдания… Този живот го очакваме от Ваше Ексцеленство, както и от другите християнски покровителни сили на Турция.
Мюсюлманците както по вяра не са равни, тъй по народност и человечество за нас [са] странни. Ний се не считаме от тях за хора, но те ни имат за роби. Всичкият ни имот във вид на данък и със зор на военна волна помощ вземат го. Изложени сме на техните варварщини и на техните най-коварни страсти. Злоупотребленията, които стават от мюсюлманците, направиха тази част на Европа вертеп разбойнически.
До днес издадени[ят] Хатишериф от 1839 и Хатихумаюн от 1856 г., както и другите султански фермани са издадени само и само за едно лицемерие, за да видят европейските сили, които са подписали Парижкия трактат. Но всички тези преобразувания са били досега само на книга, те си карат също както в преминалите времена. Това доказва настоящата кървава сцена на Балканския полуостров: клането на старците, жените и децата, както и отвеждането в робство и със зор потурчването. Затова нека се накажат според правдините на человечеството за извършването им на обидите, насилията, варваризма и престъпленията. Ужасът на едновреме[ш]ните еничери и кърджалии е бил нищо при настоящето! […]
Ний ще си дозволим, щото само няколко случки да обявим от злощастията ни тука под ислямизма. Най-напред ще забележим, че мюсюлманците из всичката държава явно говорят, че ще изколят и останалите християни. Нарочно има изпроводени софти, които проповядват из джамиите против християните, очакват повторителното известие от техния в Ц[ари]град комитет, на който председателят е Мидхат паша, за да наченат отново клането на християните. Мидхат паша чрез телеграфа от 4-го юни свиква всичките мюсюлманци от 18–80 г. да станат на оръжие против християните, а пък оръжията от християните се обраха.
Мюсюлманците си наумили да изтребят всичката българска интелигенция, защото те не знаят друг идеал, и за да повърнат славното време на мохамеданското абсолютическо господарство, християнинът да бъде роб негов, неограничените им варварски права да ги вкарат пак и народите да ги подчинят в средните времена на суровите азиатски сили. Според силата на последния ферман на султан Абдул Азиса за изпълнението му ний се отнесохме с прошение до централното върховно правителство, но за жалост то се взе от администраторите за въстанически акт. По-личните лица, които го подписали, се туриха в окови и затвор, както стана в Свищов, Оряхово, Видраре, Враца, Севлиево, Габрово, Панагюрище, Клисура, Батак, Копривщица и по другите места.
Селим паша, като отишъл в Овча могила и Силомер [Свищовско] да гони уж въстаниците, докарал навързани до 35 християни-българи, които бяха подписали нагоре споменатото прошение. Той дозволил на войниците си, башибозуците и черкезите свободно върлуване с голи ятагани. Принуждавали родителите, даже и синовете да стоят над главите на дъщерите си, младите булки и момчетата, а те се пререждавали, като вършели скотската си страст.
Злобни[ят] фанатически Фазлъ паша в пиянството си е заповядал да бомбардират Дряновския манастир, дал е воля на черкезите и башибозуците за настоящето ежедневно клане на невинните и обири по селата. Той е дозволил на Дели Неджиб (плевненски[я] каймакамин), даже заповяда му да събере черкезки и абаски чети и да нападнат на мирните жители в Ново село и Батошево, да ги избият, оберат и отведат чедата им в робство, със зор да ги потурчат и продават.
[От] злоупотребленията на черкезите и башибозуците ни едно село не е останало здраво и читаво. Опустошаванията и грабежите са ужасни, а убийствата са придружени със силни мъки. Един час от село Горни Турчета [Търновско], откато се наситили със скотските си страсти, черкезите наклали един голям огън и в него се чуваше писъци на клетите български жени.
Близо при Видин черкезите и башибозуците правили големи кървави сцени: мъжете навързали, а пък те правили най-безчеловечното удоволствие с християнските жени, моми и момчета, а най-подир един черкезин, за да си опита камата, обесил една мома с главата надолу и я разрязал жива на две части. Другите, като видели това дело, се нахвърлили в Дунава, а останалите християни ги изклали до един. Черкезите, като влизат в едно село, за да опленят, вмъкват се насила в къщята: жените, децата, захващат да викат, но под малко се чуват сабите, ятаганите и пушките.
Такива мъчителства всеки ден стават по цяла Европейска Турция. До днес са паднали до 200 000 невинни християни от ятаганите на османлиите, а не по-малко според както турските лъжовни рапорти казват.
Членовете, които са обнародвани във вестник „Иттихад“ и „Вакът“ за варваризма на българския народ, възможно ли е да се помисли от нас такова дело? Всичко е само клевети, но онзи ужас по същия начин се извършва от мюсюлманите. Издадената обща амнистия от Вис[оката] порта за политическите престъпници и тя ни най-малко се не изпълни, защото онези невинни лица, които се отсъдиха за затвор, те според решението й се отведоха с окови за вечно в цариградската и видинската терсана [тъмница]. Колкото за лицемерие пред [Великите] силите освободиха набедените и невинните, но и от тях нарядко ще оживеят от мъчителството, което претърпели във времето на затвора.
Османското правителство, за да не падне виновно пред европейските сили, взема с най-голямо насилие разни благодарителни писма от християните. Чиновниците, които са изпроводени да вземат подписи, те заплашват християните със затвор и прочее, ако би някой не подписал представеното благодарително писмо, без да им се даде ни най-малко време за размишление.
Английската изпитателна комисия и настоящата смесена комисия, ако желаят, за да узнаят всичките направени злотворства от администраторите и от мюсюлманското население, необходимо нужно е да поръчителстват, че след изпита няма да се докачат лицата, които ще дадат точното сведение. Уверени сме, че ще се удивят и няма да могат да бъдат хладнокръвни към тези кървави сцени, които стават на този полуостров. В противен случай комисиите не ще могат взе точни сведения.
Оттука, Ваше Ексцеленство, ще видите, че причините за въстанието в България не е друго, освен лошото управление, варваризмът и неизпълнението на издадените реформи, а не както се извиняват, че е от странно подбуждение.
И тъй Парижкият трактат от 1856 г. се счита за развален, който се нарушава от самото турско правителство, което ни най-малко не изпълни обещанията си.
Равенство между християните и мюсюлманите е невъзможно. До днес издадените реформи за преобразование никога не могат да се турят в действие. За да стане мир и да се спрат кръвопролитните сцени, трябва да се освободят християните и разделят от мюсюлманите и да се турят в едно условие на съвършена автономия. Затова най-снизходително се умолявате, В[аше] Ексцеленство, да посредствувате пред Вашето правителство, за да ни турите под желаемата автономия и до онова време да ни вземете под покровителство, дору [дорде] потребните действителни постъпки не станат, напротив [в противен случай] имотът и животът на християните в Балканския полуостров е в погибел. Покорно Ви се молим, за да не паднем жертва, да се изпроводят военни кораби с войски и където ще стане нужда, за да се упази невинната християнска кръв, да употребят съгласно оръжието си против угнетителя на человечеството и на християнството.
Колкото за безименността, молим да ни извините, ний сме готови да си жертвуваме живота, но от обнародването на имената ни ще минем под отомански ятаган.
Прочее, молим В[аше] Ексцеленство, в интереса на человечеството и християнството да се смилите и да хвърлите един смилителен поглед връх нас, нещастливи… От изложеното ни можете да разсъдите до какво отчаяние може да ни води днешното наше положение, затова със сълзи на очите си молим за освобождението от ислямизма, доколкото е възможно по-скоро, и сме уверени как нашите топли моления и горките плачове ще намерят отзив пред Ваше Ексцеленство и с високото Ви съдействие ще ни задължите премного.
Оставаме в надежда и с най-съвършена покорност на Ваше Ексцеленство.
Покорните: българо-християнските жители на Балканския полуостров
2. Планът за въстанието
3. Подготовка на въстанието
4. Избухване и ход на въстанието
5. Българският въпрос след въстанието
------------------------------------------------------------------------
Из Писмо на Никола Обретенов до Тонка Обретенова от 1 октомври 1875 г.
1875, Гюргево
Мила мамо,
Писмото и дрехите получих с време и напълно. Научавам, че вий сте били твърде неспокойни за мойто отсъствие. С това ме крайно наскърбявате, бъдете добри и се не страхувайте от нищо.
[Стефан] Стамболов пристигна днес [от България] и замина за Букурещ. Той бил в Балкана с 20 души, между които били Парго [Захарий Стоянов] и Георги Икономов. Стамболов като видял, че народът го не последва, а в същото време и Иванчо [Хаджидимитров] му ударил телеграф да спре въстанието, тогази те се пръсват кой накъдето му виждат очите. Стамболов и Георги Икономов се отправили за Търново, дето и се крили няколко дена. Стамболов се отправил през Свищов за тука, а Георги останал там; тъй също и нашият Георги [Обретенов] с Иванча били там скрити на безопасно място. Иван[чо] тези дни може да дойде тука, а Георги щял да остане на някое село бекелин [...]
Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и скриете; дрехи и оръжие, които са завардени, кажете на селяните да ги скътат, щото ще трябват за напролет. Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира: или ще измрем вс[инца или] ще освободим България.
Кажете на Ашлака [Никола Табаков] д[а ми пиш]е, каквото се е научил за Тома [Кърджиев]. В Червена вода и околните села стана ли нещо и има ли войска, също и в града? Ради [Иванов] дойде ли и какво ви каза ново? След моето заминаване бастисаха ли [обискираха ли] в дома и какво питаха и търсиха ли нещо? Тома сам стана причина за улавянето му, а още повече че се развали и общият план, но както и да е, следствията са добри.
Поздравете приятелите и им кажете, че вината не е моя, а на Иванча. Мене както ми свириха, тъй и играех. Но както и да е, туй ще ни служи за урок, щото друг път да знаем как се прави въстание и с какви хора трябва да имаме вземане-даване [...]
Из Писмо от Никола Обретенов до Тонка, Атанас, Петрана и Анастасия Обретенови от 22 януари 1876 г.
1876, 1, 22, Гюргево
Мили мамо, брате и сестри,
Аз ви вече оставам и тръгвам днес за Букурещ, а оттам задето вече е рекъл Бог. Недейте тъжи, недейте плачи, а особено ти, стара майко, но напротив, се радвайте, че имате такъв брат и ти, мамо, че си раждала такива синове, които днес отиват, отиват да се борят за свободата си, за живота си и за народността си.
Но както и да е, аз отивам вече и вий трябва да бъдете весели, както пролетен замбак [перуника], а тази тайна вий трябва да я държите дотогава, додето аз сполуча или умра. Никой не трябва да знае къде отивам аз и кога тръгвам, а за да се избавите от хорското любопитство за мене, вий кажете, че съм заминал за в Чехия. Жал ми е, че не можах да се срещна с някои приятели, [с] които трябваше да се разгово[ря] нещо за някои важни работи, но нищо за него.
Георги [Обретенов] и други някои остават тук за няколко дена. Ако би да дойде някой, ще се споразумееме с тях за всичко, т.е. по народните ни работи.
А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се срахувайте от нищо и никого. Само това, че гледайте колкото се може по-предпазливо да работите и тогава вий ще сполучите във всичко. Никому не отказвайте помощта си само ако е препоръчан от някой ваш познат приятел, т.е. вий ще помагате с такова, с каквото ви допущат силите, и до тогава, докато престанете да съществувате на този свят. Вий давайте лептата си сега, а народът ще ви я върне след векове. Но работене от работене има разлика, за това вий винаги трябва да гледате да останете честни пред народа си и пред вас си. Време ще е и за всичко ще се дири сметка. Бъдете с всекиго добър, обичливи, а с лошавите – мъстителни.
Сега, мамо, всичко на вас да мислите. Пет сина имахте, двамата [Ангел и Петър] отидоха в [18]68 [г.] и си отмъстиха, доколкото можаха, ето и днес [18]76 [г.] – отиват и другите двама [Никола и Георги] да отмъстят и те доколкото могат.
А ти мамо, оставаш с две дъщери и един син, които ще ти бъдат в старост подпорка, а засега, додето вий сте здрави, трябва да работите. Вий сте засега в къщи баща, вий майка и всичко на вас гледа. Гледайте внимателно как отива[т] работите и по тях се владайте. Работи за народа си, но и домашните си не забравяй! Народите след смъртта оценяват своите народни борци. За слава никога да не гледате, а за чест и правда – то е най-светото нещо на този свят.
И тъй, мамо, сбогом и ви целувам десницата, целувам и обичливите си сестри Пена [Петрана] и Сийка, и трудолюбивия си брат Танаса. Ако нещо съм […]
Из Кърваво писмо от Копривщенци до Стоян Заимов, главен апостол във Враца от 21 април 1876 г.
[Превод от турски:]
До братята комисари във Враца
Вчера, на 20 април, по причина на някои произшествия, без да има повод за тях, по нареждане на властта, назначеният за наш началник, тамошен кър агасъ [Неджиб ага], като се опита да ни залови, ние се видяхме принудени да въстанем. Отсякохме шест зелки [вместо глави], взехме седем пленници, а останалите успяха да избягат. За тази наша постъпка уведомихме войводите в Панагюрище и околните села, които на минутата грабнали оръжието си и изпратили за село Османово пазарджишкия юзбашия заедно със заптиетата му. Запалихме Стрелча. Половината от село Панагюрище отидоха на помощ на стрелчани, за да нападнат и превземат Пазарджик.
Съжаляваме, че не можахме да изтраем до 1 май, но любовта на народа ни даде увереност и ни накара да избързаме за осъществяване на идеята. Да мислим за победата!
И така, сега в Панагюрище и в още други 32 села, в балканите и планините на Копривщица и Клисура знамето се е развяло! По този начин всички проходи са затворени. През Клисура ви бе изпратено и друго подобно писмо, но за по-голяма сигурност ви пращаме и това по друг път. Каквото извършихме, стана по заповед на Бенковски, Ванков [Волов] и Икономов, в полза на народа. Това въстание ще бъде всеобщо! Всичко вече е ясно!
Веднага съобщете на Стамбо[ло]ва и на другите в Търново на Ила[рион Драгостинов] в Сливен. Да е честито! Засега не ни остава нищо друго, освен да искаме да успеем и да викнем: „Долу тиранията! Свобода или смърт!“
21 нисан [12]92 г., половин часа вечерта [около 7 ч.]
Подпис:
Вашите другари от Военния съвет на Копривщица
Адрес на документа: Заимов във Враца
Из Уводна статия от Христо Ботев във в. „Нова България“ от 3 май 1876 г.
Букурещ, 3 май 1876 г.
Захваща се вече драмата на Балканският полуостров! Многословният восточен въпрос, който до вчера се мислеше за непроменим на политическата сцена на Европа, стъпи вече в своите трети акт и няма вече съмнение, че той ще да се изкара до краят. Първият акт захванаха юначните наши братя херцеговинци; вторият премина в безполезни стратегически и дипломатически пантомими от страна на Сърбия и на Черна гора; а третият, на когото началото трябваше да бъде край на безчовечното турско господство в Европа и в който трябваше да участва всичкият южнославянски хор, се захвана само от нашият нещастен и до крайност убиен български народ. Телеграфът и частни наши писма ни донесоха известието, че всичката Пловдивска каза [околия] е потънала вече в кръв и бунтът е обхванал средата на Балканът от Сливен и до Троян и Средна гора от Панагюрище до Стара Загора. Други така също верни известия ни дадоха да разберем, че и нашите шопи в Пирот и в Белоградчик са вдигнали топорът си против своите петивековни кръвопийци. Освен това железницата между Варна и Шумен е прекъсната, а това е знак, че и в Дунавския вилает нашето народонаселение е присъединило или ще да присъедини своите яки мишци в съсипването позорните вериги на робството. С една дума българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала със всичката своя отчаяност. Касапницата ще да бъде страшна и отвратителна, жертвите ще да бъдат безбройни и от двете страна. Но треперете, тирани! Полудейте, дипломати! Късайте си косата, велики царе юдейски на капиталът! Босфорският идол ще да падне, „болният човек“ ще да умре и вашите безбройни капитали ще да потънат в помията на турският разврат и в свещената кръв на нашата свобода […]
Писмо на Христо Ботев до семейството му от 17 май 1876 г.
Мила ми Венето, Димитре и Иванке,
Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а като оживея, то ние ще да бъдеме най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
17 майя 1876, Христа
„Радецки“
Изложение на българи до дипломатическите представители на Великите сили от 16 септември 1876 г.
Ваше Ексцеленство,
Злощастията, които стават все по-лоши от ден на ден в Балканския полуостров от мюсюлманското население, принуждават ни да се отнесем за помощ и защита до Ваше Ексцеленство, да обърнете към нас, българите, един смилителен поглед, да се смилите и да действате пред Вашето правителство да се отървем от неизказаните страдания… Този живот го очакваме от Ваше Ексцеленство, както и от другите християнски покровителни сили на Турция.
Мюсюлманците както по вяра не са равни, тъй по народност и человечество за нас [са] странни. Ний се не считаме от тях за хора, но те ни имат за роби. Всичкият ни имот във вид на данък и със зор на военна волна помощ вземат го. Изложени сме на техните варварщини и на техните най-коварни страсти. Злоупотребленията, които стават от мюсюлманците, направиха тази част на Европа вертеп разбойнически.
До днес издадени[ят] Хатишериф от 1839 и Хатихумаюн от 1856 г., както и другите султански фермани са издадени само и само за едно лицемерие, за да видят европейските сили, които са подписали Парижкия трактат. Но всички тези преобразувания са били досега само на книга, те си карат също както в преминалите времена. Това доказва настоящата кървава сцена на Балканския полуостров: клането на старците, жените и децата, както и отвеждането в робство и със зор потурчването. Затова нека се накажат според правдините на человечеството за извършването им на обидите, насилията, варваризма и престъпленията. Ужасът на едновреме[ш]ните еничери и кърджалии е бил нищо при настоящето! […]
Ний ще си дозволим, щото само няколко случки да обявим от злощастията ни тука под ислямизма. Най-напред ще забележим, че мюсюлманците из всичката държава явно говорят, че ще изколят и останалите християни. Нарочно има изпроводени софти, които проповядват из джамиите против християните, очакват повторителното известие от техния в Ц[ари]град комитет, на който председателят е Мидхат паша, за да наченат отново клането на християните. Мидхат паша чрез телеграфа от 4-го юни свиква всичките мюсюлманци от 18–80 г. да станат на оръжие против християните, а пък оръжията от християните се обраха.
Мюсюлманците си наумили да изтребят всичката българска интелигенция, защото те не знаят друг идеал, и за да повърнат славното време на мохамеданското абсолютическо господарство, християнинът да бъде роб негов, неограничените им варварски права да ги вкарат пак и народите да ги подчинят в средните времена на суровите азиатски сили. Според силата на последния ферман на султан Абдул Азиса за изпълнението му ний се отнесохме с прошение до централното върховно правителство, но за жалост то се взе от администраторите за въстанически акт. По-личните лица, които го подписали, се туриха в окови и затвор, както стана в Свищов, Оряхово, Видраре, Враца, Севлиево, Габрово, Панагюрище, Клисура, Батак, Копривщица и по другите места.
Селим паша, като отишъл в Овча могила и Силомер [Свищовско] да гони уж въстаниците, докарал навързани до 35 християни-българи, които бяха подписали нагоре споменатото прошение. Той дозволил на войниците си, башибозуците и черкезите свободно върлуване с голи ятагани. Принуждавали родителите, даже и синовете да стоят над главите на дъщерите си, младите булки и момчетата, а те се пререждавали, като вършели скотската си страст.
Злобни[ят] фанатически Фазлъ паша в пиянството си е заповядал да бомбардират Дряновския манастир, дал е воля на черкезите и башибозуците за настоящето ежедневно клане на невинните и обири по селата. Той е дозволил на Дели Неджиб (плевненски[я] каймакамин), даже заповяда му да събере черкезки и абаски чети и да нападнат на мирните жители в Ново село и Батошево, да ги избият, оберат и отведат чедата им в робство, със зор да ги потурчат и продават.
[От] злоупотребленията на черкезите и башибозуците ни едно село не е останало здраво и читаво. Опустошаванията и грабежите са ужасни, а убийствата са придружени със силни мъки. Един час от село Горни Турчета [Търновско], откато се наситили със скотските си страсти, черкезите наклали един голям огън и в него се чуваше писъци на клетите български жени.
Близо при Видин черкезите и башибозуците правили големи кървави сцени: мъжете навързали, а пък те правили най-безчеловечното удоволствие с християнските жени, моми и момчета, а най-подир един черкезин, за да си опита камата, обесил една мома с главата надолу и я разрязал жива на две части. Другите, като видели това дело, се нахвърлили в Дунава, а останалите християни ги изклали до един. Черкезите, като влизат в едно село, за да опленят, вмъкват се насила в къщята: жените, децата, захващат да викат, но под малко се чуват сабите, ятаганите и пушките.
Такива мъчителства всеки ден стават по цяла Европейска Турция. До днес са паднали до 200 000 невинни християни от ятаганите на османлиите, а не по-малко според както турските лъжовни рапорти казват.
Членовете, които са обнародвани във вестник „Иттихад“ и „Вакът“ за варваризма на българския народ, възможно ли е да се помисли от нас такова дело? Всичко е само клевети, но онзи ужас по същия начин се извършва от мюсюлманите. Издадената обща амнистия от Вис[оката] порта за политическите престъпници и тя ни най-малко се не изпълни, защото онези невинни лица, които се отсъдиха за затвор, те според решението й се отведоха с окови за вечно в цариградската и видинската терсана [тъмница]. Колкото за лицемерие пред [Великите] силите освободиха набедените и невинните, но и от тях нарядко ще оживеят от мъчителството, което претърпели във времето на затвора.
Османското правителство, за да не падне виновно пред европейските сили, взема с най-голямо насилие разни благодарителни писма от християните. Чиновниците, които са изпроводени да вземат подписи, те заплашват християните със затвор и прочее, ако би някой не подписал представеното благодарително писмо, без да им се даде ни най-малко време за размишление.
Английската изпитателна комисия и настоящата смесена комисия, ако желаят, за да узнаят всичките направени злотворства от администраторите и от мюсюлманското население, необходимо нужно е да поръчителстват, че след изпита няма да се докачат лицата, които ще дадат точното сведение. Уверени сме, че ще се удивят и няма да могат да бъдат хладнокръвни към тези кървави сцени, които стават на този полуостров. В противен случай комисиите не ще могат взе точни сведения.
Оттука, Ваше Ексцеленство, ще видите, че причините за въстанието в България не е друго, освен лошото управление, варваризмът и неизпълнението на издадените реформи, а не както се извиняват, че е от странно подбуждение.
И тъй Парижкият трактат от 1856 г. се счита за развален, който се нарушава от самото турско правителство, което ни най-малко не изпълни обещанията си.
Равенство между християните и мюсюлманите е невъзможно. До днес издадените реформи за преобразование никога не могат да се турят в действие. За да стане мир и да се спрат кръвопролитните сцени, трябва да се освободят християните и разделят от мюсюлманите и да се турят в едно условие на съвършена автономия. Затова най-снизходително се умолявате, В[аше] Ексцеленство, да посредствувате пред Вашето правителство, за да ни турите под желаемата автономия и до онова време да ни вземете под покровителство, дору [дорде] потребните действителни постъпки не станат, напротив [в противен случай] имотът и животът на християните в Балканския полуостров е в погибел. Покорно Ви се молим, за да не паднем жертва, да се изпроводят военни кораби с войски и където ще стане нужда, за да се упази невинната християнска кръв, да употребят съгласно оръжието си против угнетителя на человечеството и на християнството.
Колкото за безименността, молим да ни извините, ний сме готови да си жертвуваме живота, но от обнародването на имената ни ще минем под отомански ятаган.
Прочее, молим В[аше] Ексцеленство, в интереса на человечеството и християнството да се смилите и да хвърлите един смилителен поглед връх нас, нещастливи… От изложеното ни можете да разсъдите до какво отчаяние може да ни води днешното наше положение, затова със сълзи на очите си молим за освобождението от ислямизма, доколкото е възможно по-скоро, и сме уверени как нашите топли моления и горките плачове ще намерят отзив пред Ваше Ексцеленство и с високото Ви съдействие ще ни задължите премного.
Оставаме в надежда и с най-съвършена покорност на Ваше Ексцеленство.
Покорните: българо-християнските жители на Балканския полуостров
0 коментара :
Публикуване на коментар