1. Участие на българите в освободителните борби на Балканските народи
А) Участие в сръбското въстание
Б) Участие в гръцкото въстание - 1821 година
В) Участие в руско-турските войни от 1806 - 1812 и 1828 - 1829 година
2. Бунтове и завери през първата половина на ХIХ век
А) Велчова завера - 1835 година
Б) Въстания в Северозападна България - Пирот, Белоградчик, Берковица - 1836 - 1837; Нишко - 1841; Видинско - 1850;
В) Браилски бунтове - 1841, 1842, 1843 година
3. Георги Стойков Раковски
4. Емигрантски организации от 60-те години на ХIХ век
А) Добродетелна дружина
Б) Одеско настоятелство
В) ТБЦК
5. Създаване на БРЦК и дейност на Любен Каравелов
6. Васил Левски
А) ВРО
Б) Обединяване с БРЦК - 29 април - 4 май 1872 г.
7. Христо Ботев
------------------------------------------------------------------------------------------
…И по-рано имаше притеснения, но след идването на сегашния нишки паша те се увеличиха до такава степен, че станаха неудържими. Когато дойде, тоя паша свика всички общински първенци и им обяви султанския ферман, според който те трябваше да плащат като единствен данък по 3 пиастра и 12 пари на сто от стойността на имота си. Ние всички се преклонихме пред тази заповед и бяхме изпратени с уверението, че наскоро ще се пристъпи към опис на нашите имоти, които ние трябва да декларираме с точност.
Когато комисарите по описанието дойдоха, ние им обявихме точно цялото си имущество, изпълнявайки изричната височайша заповед. Но комисарите нанесоха в своите списъци двойно повече от това, което ние обявихме.
Между това дойде време за събиране на десятъка и ние го заплатихме върху пшеницата, кукуруза и фасула. За всякакъв вид зърно те ни вземаха по 4 пари, а за една ока вино – 7 пари.
След като взеха десятъка, те поискаха процент от 8 пиастра и 2 пари. Те заявиха, че така нареждат допълнителни височайши заповеди. Ние се подчинихме и на това.
Веднъж дойде пашата в село Матиевац. Ние му приготвихме вечеря. Той гуля до полунощ и внезапно изиска да му доведем девойки, за да му играят. Ние му отговорихме, че нашите деца, които работят през целия ден, имат нужда от почивка през нощта и не могат да играят. Пашата, разсърден от това, веднага се върна обратно в Ниш. Пламнал от желание за мъст, той изпрати турци, за да опозорят нашите жени и момичета.
Когато видяхме, че притесненията и лошите отношения нямат край и че нашите оплаквания не достигат до престола, ние дигнахме глава не срещу монарха и неговите заповеди, а срещу потисниците. Но пашата, който ни обяви за бунтовници, като се свърза с потисниците, допусна нашите села да бъдат опожарявани, нашите жени и деца да бъдат отвличани в робство и така по-голямата част от нашите братя по вяра да бъдат унищожавани, преди нашите оплаквания да стигнат до знанието на султана.
...Колкото по-навътре прониквахме в скритите в горските дебри села, толкова по-ясно се виждаше дълбокото отчаяние, което бе обхванало жителите им. Обитавани от чисто християнско население, тези села бяха станали обект на яростта на арнаутите, които дебнеха българите на хайки, подобно на ловци, преследващи плячката си. Срещнахме много изгорени къщи, изтръгнати овощни дръвчета, скитащи се деца, уплашени жени – навсякъде ужас и опустошение. Сред мъжкото население само няколко белобради стари попове се осмелиха да разменят с нас няколко бегли погледи и приветствени думи. Опитах се да ги успокоя, като им казах, че техните нещастия са известни в Европа и че съм дошъл от името на християните във Франция да преценя обстановката. Скоро новината обиколи селата и много хора дойдоха при мен, за да окажат почита на френския трибагреник, който никога не съм носил с повече гордост. Все още са ми пред очите оживените групи български селяни с дълги бели сетрета и овчи калпаци. Сбрали се около нас, те искаха новини, съвети, а след това и оръжие... “Пушки! Пушки! – викаха те. – Дайте ни пушки и ще прочистим горите от тези диви зверове!“
Не трябваше да насърчавам подобно въодушевление, затова препоръчах на моя преводач да обясни на хората, че най-доброто, което могат да направят, е да запазят спокойствие и да изчакат справедливото решение на турското правителство и на неофициалната намеса на християнските сили да сложи край на техните беди. Мнозина от тях ми показваха празните си къщи, опустошените градини, поруганите жени, после закриваха лицето си с ръце…
Преди да влезем в града [Ниш], пред очите ни се разкри тъжната гледка на един отвратителен паметник, печално характеризиращ социалното положение в страната. Той представляваше четириъгълна пресечена пирамида, инкрустирана с три или четири хиляди черепа на сръбски християни, паднали в битката срещу турците през 1816 г. (Ж. Бланки допуска неточност – т.нар. кула на черепите е издигната през 1809 г., след поредното сражение между турци и сръбски въстаници) – варварски трофей, положен от мюсюлманския фанатизъм при самите градски порти. Черепите бяха забити по четирите страни на пирамидата от земята до върха, подобно на мозайка. Милостивите българи бяха извадили вече няколкостотин, за да ги погребат. Но все още оставаше огромен брой черепи с кичури коса, които се вееха на вятъра. Това беше триумфалната колона на канибализма – невъзможно бе да я видиш, без да потръпнеш от ужас. С уважение се поклоних пред християните, загинали в защита на родината и религията си. Може би ще дойде ден, когато на същото това място, където днес са захвърлени осквернените им останки, свободна България ще издигне храм в тяхна памет…
Настъпи моментът да обясня истинския характер на това въстание, което ние, с нашите европейски тревоги, бяхме приписали на чисто политически причини – нямаше такова нещо. В Турция Хатишерифът от Гюлхане не бе произвел същия ефект като “Декларацията за правата на човека” в Съединените щати и във Франция. Просветеното духовенство явно го познаваше и се бе постарало да извлече полза от него, но за останалата част от народа той не означаваше нищо. Единствената промяна, произтекла от документа, касаеше финансите и точно тя, за най-голямо огорчение на християните, се обърна срещу тях. Дотогава те бяха плащали данъците си директно на пашите, а знаем колко грабителска беше тази система. Хатишерифът, централизирайки събирането на данъците, което вече трябваше да се извършва от специални данъчни чиновници, сякаш премахваше извращенията. Получило се обаче точно обратното. Властите сумирали различните данъци, събирани от раята, без да ги увеличават, но вместо да ги плащат еднократно, хората се оказали принудени да ги плащат по два или три пъти. Данъчните чиновници претендирали, че не са получили това, което длъжниците твърдели, че са платили, и което действително били платили. Данъкоплатците, които в повечето случаи не знаели да четат и пишат, били мамени с фалшиви разписки, на които фигурирали по-малки суми или минали дати. А най-често за разписка служела една върху парче дърво, което се оказвало изгубено, когато можело да е от полза на длъжника, и винаги на разположение, в случай че бирникът решел да го уличи в неизплатени дългове. В края на краищата, това била същата стара система на грабителство и насилие, но по-лицемерна и с коварна претенция за законност. Ето как турският дух бе приложил Хатишерифа в сферата на финансите – бе го превърнал в жестока измама.
Когато този отвратителен фокус бил въведен в практиката, българите не закъснели да се оплачат. Те установили, че положението им се е влошило в сравнение с миналото и че им е невъзможно да плащат такива изключително големи и превишаващи доходите им такси. Затова помолили за отсрочка. Дали им я, но в един момент все пак трябвало да се плаща, а междувременно средствата им не се били увеличили. В Турция събирането на данъците от закъснели длъжници се извършва чрез военния гарнизон. Войниците се настаняват у длъжника, където спят, ядат и пият, ровят навсякъде, разполагат с всичко като с лична собственост и нито за миг не оставят на спокойствие стопаните. Така из България скоро плъпнали гарнизонни войници, които били най-многобройни в Ниш и съседните му села. На някои места ги прогонили, на други се стигнало до схватки и имало убити. Сабри паша, командващ провинцията по това време, побързал да извика албанци, тъй като редовните войскови части били съсредоточени предимно в Константинопол. Арнаутите се възползвали от случая, за да се отдадат на обичайните си грабежи – единствения им поминък. Те се пръснали из областта и започнали да избиват, като при военна победа над щурмуван град, нещастните жители на българските села. Не може да се каже докъде би стигнало отчаянието на българите и към какво би ги тласнало, ако въстанието бе получило сериозна и открита подкрепа от някой съседен народ. Сърбите обаче, както видяхме, били възпирани от своето правителство въпреки влиянието на принцеса Любица. Помощта, която те оказали на българите, била по-скоро сантиментална, отколкото материална – вместо да се притекат на помощ на въстаниците, те се задоволили да дадат убежище на бежанците…
Съдебен Диван, наказателна секция
Даскалът Георге, син на Щефан Македон, и Кирияк Думитру Зерва, гръцки поданици; и Думитру Папаяне, гръцки поданик; и Думитру Андрукарул, гръцки поданик; и Николае Фока, син на Ион, гръцки поданик; и Николае Маркул, гръцки поданик, и Панайот Дракул, гръцки поданик; и Рафаил Панделе, малолетен, слуга на даскал Георге и Теодор Георгиу, гръцки поданик; и Яни Димитриу Янаке, гръцки поданик; и Димитру Теодорул Арнаутоглу, и Яне Теодорул, и Думитру Зерва, малолетен, гръцки поданик; и Сотир Триандафил, и свещеникът Прокопи, и Александру Дамиян Пандолфи италианецът, и Панаит ботушарят, и Раду Маркул, отправени с доклада на почитаемото Велико логофетство на правосъдието под № 1382 от 1 на текущия юни, след просветения указ на Негово височество твърде високопоставения наш господар под № 366 от 30-то число на миналия май, да се съдят първите осем души за разбойническото бунтуване и нараняване и убийство, което са извършили в град Браила, окръг Браила, и вторите пет души за побратимяването, което и те са имали с казаните разбойници за това действие, и трето, петтях души за подозиране в побратимяване, което и те са имали с казаните разбойници по това дело. И според искането на господин прокурора на този диван, представиха се в дивана чрез началника на разсилните и в присъствието на отредения пратеник от страна на почитаемото гръцко консулство, под чието поданство се намират. Като се прочете първо следственият протокол на почитаемата комисия, съставена съгласно просветения указ на Негово височество под № 147, който протокол беше съставен на 9 число миналия месец април 1842 г. под № 16 и отправен до Негово Височество господаря и посочваше, че съгласно просветената на Негово Височество заповед, са се събрали в повече секции, в присъствието и на господство му колежкия заседател Кола, направиха подробен разпит на всичките бунтовници, доведени от Браила, които са били заловени вечерта на 10 февруари; и като представят най-първо даскала Георге Македон, който се вижда, че е бил един от главатарите на този заговор и после поред всичките други пратени затворници, и като се прочетоха показанията на всекиго, които са били дадени в Браила на тамошния прокурор, виждат се показанията на всеки от тях така:
Даскалът Георге [казва], че той заедно с други свои другари са започнали да вършат известни приготовления и в Браила, като са въоръжавали някои от гърците с цел да ги имат при себе си, и че между тях, като имало мнозина разпалени от ентусиазъм, започнали да идват всяка вечер въоръжени в къщата на даскала. Като ги усетило управлението, че там се събират въоръжени хора, пратило веднага нея вечер, за да ги залови, заобикаляйки му къщата от всичките страни, и като видели, че ще бъдат заловени, поискал даскалът да излезе вън, за да ги запита защо са му обградили къщата, но нито един от тия, които били с него, не го оставили, а всички в един глас извикали да излязат с пушките в ръка, за да се спаси всеки където и както може, както и било направено. Но след затихването на сблъскването, като видели, че са останали от шест само четири, единият от които лежал ранен и прострян върху снега, и че по негова причина били принудени да подирят спасение в една съседна къща, гдето и прекарали нея нощ до втората вечер, като се грижели за раната на болния; после, оставяйки пушките и ранените там в къщата, преди да са били поставени пазачи из улиците, излезли, без да знаят кой къде, за да намерят спасение и без да знаят повече за другарите си, а той се подслонил в една друга къща на бедна вдовица, гдето престоял три дни. Виждайки, че там не може да узнае нищо за случилото се в града и още повече като страдал от липса на пари, избягал в друга къща, отгдето, като узнал, че библиотеката му и дрехите и всичките други неща в дома му са се разпилели, огорчил се, виждайки, че е останал съвсем без нищо, и като мислел за нещастията, които го очакват. От арестуваните не помни други имена освен само на неколцина, именно на свещеника Прокопие заедно с неговите двама братя, които са невинни, и един Йордан и двама младежи Думитру, син на Арнаутина и Яни Теодорул. Свещеникът при все че е имал намеса в смута от миналото лято, но в тяхното сегашно деяние не е имал никаква намеса, а Йордан, макар че е бил пазителят на парите на бунтовниците от миналото лято, според както са чули, без да има сега никаква намеса, а при сблъскването се е намирал само Спирул, който е умрял, и Ставрул Георгиу епиротецът и Думитру от Галац, и двама братя, от които единият живеел съвместно със Спирул, но имената им не знае, като посочва и много други свои слова, както се вижда в следствието на комисията [...]
[...] От доклада на Негово Превъзходителство пашата, видински валия, се вижда, че станалото нещастие (гайле) във Видинско благодарение на взетите на самото място мерки под славното царуване на Негово Величество, вече било потушено и мирът в областта почнал да се затвърдява. Но тъй като от всички страни се съобщавало, че това бунтовническо движение на раята било предизвикано от злочинствата на някои низши чиновници и на прекупвачите [на данъци], налагало се да се направят изследвания [също] и относно разпространяваните слухове, че при потушаването на горното нещастие башибозушкият аскер бил извършил насилия повече, отколкото трябвало, и че от раята били погубени много хора, но от донесенията на споменатия валия нищо подобно не могло да се разбере, а трябвало да се узнае самата истина по станалите събития – сиреч до какъв размер са стигнали извършените насилия, как е почнало въстанието, какви са загубите от двете страни. Необходимо било тези въпроси подробно да се установели […]
Относно някои разпространени слухове, както и по въпроса за убитите, аз доложих още от Русе. При пристигането ми във Видин аз подробно докладвах в друго мое скромно донесение, [след това] в съставеното под форма на рапорт писмо и в приложените към тях книжа.
Ваше Височество ще благоволи да се уведоми от тяхното прочитане как сполучихме да отделим въстаналите дружини и какво съм предприел за успокояването на раята.
Преди станалите сражения от мюсюлманите паднали 15 души, а през време на боевете от българите се предполага да са убити около 720 души. Вярно е, че низши чиновници, закупвачи [на данъците] и други жестоко се отнасяли към селското население. Но колкото от сръбска страна и да се демонстрира вярност, според направените изследвания и слухове, българите били тайно подтиквани от тях [сърбите]. Дори преди няколко месеца един сърбин посетил по-големите села на Видинския санджак и гостувал в тях по един-два дена. Тукашните българи, вземайки повод от извършените над тях злочинства, с цел да се оплачат, се осмелили вкупом да въстанат.
Накрай от всичко е ясно, че целта била да се вдигнат българите в Търновско, Софийско и Нишко. Поради това с успокояването на няколко села не бихме могли да считаме станалото нещастие за приключено. Тия слухове се потвърдяват от обстоятелството, че в станалите събрания са присъствували много бунтовници от Одрин, Ниш, София и от други места.
За това писахме на Негово Превъзходителство мушира на султанската армия в Румелия, а съм във връзка с мухасилите на Търново и София. В Ниш биде оставена за резерв достатъчна военна сила; предвидливостта изисква да не се оставят в тези времена без войски София и Търново. Скромното ми мнение е, че ще бъде от полза да се дадат повторно необходимите заповеди на поменатите наши управители и да им се изпрати като предпазна мярка достатъчно аскер.
4 рамазан 1266 [15 юли 1850 г.]
Позив към родолюбци българи за освобождение Българии
Що е живот наш в сие борство? Нест ли всегдашна тежка тягота? Коя имаме мила доброта, в люто поганско всегдашно бедство. По-добро е смърт маломинутна, нежели дълги рабски живот в мъка османска безчеловечна [...]
Человек, който няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да носи име человека, създаннаго по образу и по подобия Божия. Сам създател, когда изначала е създал человека, създал го да бъде свободен и да живее живот независим, владеящ вся прочеи твари чрез умственная сила, коя го от безсловесни животни отличава. Человек, кой не чувствува що е свобода, той е равен или паче рече по-долен и от безсловесния животни, кои привикват и остават на рабская служба и прекарват си живот безчувствено с мъки и трудове, що им се със сила налагат.
Наш българский народ, кой се числи днес само в България близо до седем милиона, достигнал е в такова положение днес, щото цял свят го презира и укорява, как безчувствено е до сега търпял агарянское иго и никак не е помислил за свобода! Колко за прошедшее време, може да има нещо си оправдание, но днес, когда веке турское царство е достигнало като една сянка или гнило тяло, кое от разни годишни рани изшопяло, клати се и полита да падне и от най-малкий удар, какво оправдание могат да имат вече българи да стоят хладнокръвни и да губят сие спасителное благовремие? Кой ще други да ги пожали и да помисли за тях, ако не те сами се мръднат и дигнат?
Народ, кой своя правда желае, мила свобода и прелюбезна трябва с оръжие да я добие, с жертва голяма и скъпоценна.
Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият! Иначе никой не ще я освободи във веки веков, ако не сами те, и никакви права не ще им се отдаде, без да се земат за оръжие и да пролеят кръв. Какво по-сгодно и благоприятно време може бити от днешное да възприемнеме такова свято поприще и ми българи да добиме наша мила прадедна свобода? Защо губим сие благовремие, кое се е пред нами явило и уже гръмогласно вика: Станете, българи! Сега е време да се освободите и ви, и българское старославно име пак да добиите. Турция е до толко изнемощяла, щото от само себе си ще падне. Тии са веке изгубили военний дух: тии са се дали в разслаба; тии са осиромашели и нямат сребро и злато; тии не могат в една нужда съсредоточи на едно място ни двадесет тисящи войска… пример да бъде вам Черногорская война, де турци едва десет или двадесет хиляди войска можаха да изпроводят, коя незабавно храбри черногорци поразиха. Що стоите ви, българи? За кого чакате? Европа е разположена да съдействува на ваша свобода, но трябва ви да почнете и да покажете, че сте въистина достойни за свобода. Трябва да покажете, че в наши жили е остала еще старобългарска свободна кръв и че мъчители не са я изпили съвсем! Турци сами проповядват свое падение и готвят се да бягат в Азия, щом се появи мало едно нападение.
Между дванадесет милиона християни в Турска Европа, едва два милиона турци съществуват! Смислете си сега, като е Черна гора, Ерцеговина и Босна на крак, да се дигне и България, след нея ще последува Сърбия и свободна Гърция, като изпроводи свои отчаяни чети в Тесалия, Епир и Македония, какво смущение ще се зададе турчину! То ще бъде негово конечно падение и изгнание от Европа! Смислете, че западните сили не щат гледа хладнокръвно наше движение, но абие щат възприе живо участие, да по-скоро се реши и наша бъдущност и ми да живееме под равноправност и под наши народни закони. Ако сравниме обстоятелства, под коя нахождаеми сърби, гърци възприели са за освобождения поприще и своя цел достигли, щем найде, че тогавашния обстоятелства са били стократне по-важни и опасни, нежели днешния! Тогда Турция еще цветеше и беше в исполинска сила! А и средства, що са имали сърби и гърци да възприемнат таково дело, били са по-оскъдни и по-долни от днешния, коих можеме ми да имаме. Ми днес, слава Богу, имаме доста учени българи, кои могат да се прилепят при европейския кабинети и да докажат наше праведно искане, кое Европа непременно ще одобри, като се юнашки обдържаваме. Ми днес имаме в Русия, Молдова и Влашко доста богати българи да помогнат да се събере нужное количество да стане първо начало нашего движения и да се обдържи за няколко време. Наш народ в България е разположен и уже във възторг да започне такова дело, но чака и гледа да види предводители от знамените лица и план с благоразумие съставен. Щом се появи такова нещо, мало и голямо ще стане да се бие за вяра и отечество! Народ наш дихае отмъщение против турков, противо наши губители и страшно е да не избухне нещо не размислено и неприготвено както следува.
Вся обкръжаяща нас обстоятелства са благоволни нам и в полза наша. Само трябва решение с постоянство и наша цел благополучно ще бъде постигната! Всеки по възможност трябва да съдействува: учени със свои трудове, богати със своя помощ, същи и в състояние са да носят оръжие, с жертва своего живота. Съседни нам народи сърби и гърци изначала, когда са почнали да действуват за свобода, събрали са първо едно доволно количество и съставили са свой план. Так исто и ми можем да действуваме и ето изложение общаго плана, кой ще обема две отделения.
П ъ р в о о т д е л е н и е
1-о. Да се отберат знаменита и честна лица, коим всеки да има достоверност да отправи свое спомоществувание. Тии лица трябва да бъдат в Одеса.
2-о. Да се състави листа (кодика) под имянем Благотворително Българско общество, коя, като се потвърди тук в Одеса от знаменити лица българи и като напишат свое спомоществувание първо тукашни родолюбци българи, да я привръчат едному верному и достойному българину да я отнесе в Молдава и де другаде е удобно. Тогози българина щат го снабди с препоръчително общо писмо за достоверност.
3-о. Като се съберат до 100,000 рубли сребро, тогава това Българско общество първо трябва да отбере двама достойни учени българи и да изпроводи едного в Петроград, а другиго в Парис, като им определи от вишереченое количество прилично обдържание, а длъжност тяхна ще е да се опознаят със знаменита лица в кабинети на вишеречени градове и да почнат да възбуждат въпрос за българи, съвременно же да разгледват ход на политичния общества.
4-о. Да се състави в Одеса една тайна канцелария, водима от едного способнаго българина, кому ще се определи так же приличное обдържание. Тая канцелария ще има двама способни дописатели: едного в Молдова, а другиго във Влашко, кои так же обдържаеми от Българское сие Общество ще водят дописки с България, водима от главная в Одеса канцелария.
5-о. Дело на тая канцелария ще бъде да съобщи народная цел на няколко знаменити лица в България, коих познава за верни и родолюбци българи, да действуват и те между народа.
6-о. Да се определят двамина способни и достойни българи, кои могат да възприемнат военна длъжност, и да се изпроводят да обиходят Атина, Белград – Сърбия и Цетина – Черна гора. Длъжност тяхна ще е да склонят гърци, сърби, черногорци да земат участие в сие дело. Тии българи щат състави военний план и щат зе опитни българи във военное изкуство, бившии във военни сражения в Гърция, Сърбия и Черна гора; так же от черногорци, и щат ги уве в България, с който способ могат да участвуват в народное движение. Тяхна длъжност ще да е съвременно и дипломатическа военна.
В т о р о о т д е л е н и е п л а н а
1-о. Народное движение трябва да стане съвременно всеобщо, ако е възможно; ако ли не, а то необходимо тряба съвременно да стане във Видинская и Търновская област. Във Видинская област, като почне от сръбския граници, да се простре до Свищов, а от тамо до Търново, Шипка и Троян, от Търново же да повлече едно военно отделение и да се простре даже до Черно море по Стара планина. Да се захватят Балканския проходи колко по-бързо е възможно навсякъде, щото да се прекъса сяко сношение с Цариграда. Главное внимание да бъде щото Сръбская граница изотзаде и Влашкая да останат отворени.
2-о. В България да се изпроводят под видом търговци верни человеци, кои да приуготват народа и да внесат оръжие и барут колко им е възможно. Това ще се действува чрез вишеречния дописатели в Молдава и Влашко. Тии щат описа де колко редовна войска турска има и щат съобщи на вишеречения дописателя, а те – в Одеса на Главная канцелария. Главная канцелария ще има редовни дописки с ония българи, кои щат се проводи в Атина, в Сърбия и Черна гора и ще им съобщава вся свои действия, подробно да се водят в свое предприятие. Такожде ще има дописки и с пълномощни българи в Парис и Петроград.
[…]
4-о. Отправении в Атина, Сърбия и Черна гора щат съчини побудителная окръжная писма за България и щат ги там напечата. А прокламации за Петербургский и Парижкий кабинет щат се съчини във военно станище и щат се изпроводи незабавно.
5-о. Като помощия божия почне сие свето дело, абие ще се състави и военно станище, временно правление и временни закони според обстоятелства.
6-о. От отправения в Атина, Сърбия и Черна гора българи записва да назначат време и ден народнаго движения и да съобщат на Главная канцелария и другаде, де е удобно.
7-о. Главная канцелария, имеяща повод общий сей план, ще се занимава да състави, спише и приготви нуждная допълнения съобразно с обстоятелства.
8-о. Народний знамян ще бъде на червено платно, от една страна лъв изображен с надпис: „Свобода или смърт!“, а от друга страна честний кръст с надпис: „Бог с нами напред!“
План
Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последная година. Приготовление се е състояло в том всеки да си купува оръжие, барут и куршум, доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжие, в остали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Русчук, Силистра, Тулчя и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са като се започне от Черное море от Ахило и Бургас се покрай Стара планина следнии главни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.
По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу затова въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като с даде синяла на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смесени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой трябва непременно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.
Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.
Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом се впусти в Балкана, главната му работа ще бъде това:
1. Да си състави едно временно управление и да бърза колкото може един ден по-скоро да стигне в Търново.
2. Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.
3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбското Вис. правителство, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4. Като достигне и завладей Търново, да изпрати едно отделение да усвои Свищов и да си отвори сношение с Влашко.
5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници и петдясятници [...]
Щатути
За едно Привременно Българско началство в Белград.
1. Ние, находящии се днес в Сърбия българе, с дозволението на Високото правителство съставяме едно привременно Българско началство.
[...] 3. Привременното началство ще е съставено от членове българе, на които числото за в начало е ограничено само на шест члена и един председател, а кога се яви потреба за нови членове, ще се приемат с одобрението на началството.
4. В заседанието ще се решава всичкото по вишегласие.
5. Председателят на началството и всякой особен член, кога са вкупно в заседанието, ще имат равно по един глас.
6. Длъжностите на членовете са тии:
а. По явлението на нуждите всекой член може да съзове началството, а всичките други членове длъжни са да се съберат на общий съвет, освен ако има някой с извинителна от началството призната причина.
б. Всякой член в заседанието ще наблюдава благочиние.
в. Лична обида в излагането на мненията ще се избягва.
г. Уважавание на мненията.
д. Най-строго пазение на началствените тайни.
е. Председателът има право да упоменува всякого от членовете, кога прекъсва другиго в говора му, а тии са длъжни да го слушат.
7. Всякой член има право да предлага.
8. Предложението трябва да се приемне от цялото началство по разсъждение.
9. Предложението се одобрява по вишегласие, а при равногласие претяга страната, на която е председателът.
10. Одобреното предложение трябва да се тури непременно в действие.
11. Начин за удействованието ще решава началството.
12. Одобрените и решени предложения ще се увождат в началственийт протокол.
13. Разширявание на началствените правила и уредби ще се одобряват и приемат от началството.
14. Всякой член трябва да наблюдава тия правила за святи, в противен случай изключва се по решение на началството.
Белград, 15 юния 1862 Председател началства: Г. С. Раковски
Член д-р Р. Петров
[Член] Д. Павлов
[Член] С. Йованов
[Член] И. Касабов
[Член] Иван Т. Грудов
Време дойде веке и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост! Турското царство веке пропадва! Тии са веке изгубили военний дух, тии са се вдали в разслаба и разкошност, тии са осиромашели и оголяло; нямат веке сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е ничтожно; тии не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнства. Пример да бъде нам Ерцеговската и Черногорската война, де нищо не могат да сторят толкова време. Що стоиме, българи! За кога чакаме? Европа и цял посвещен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но трябва ние да почнем и да покажем, че сме въистина достойни за свобода. Трябва да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турци сами проповядват явно падение си и готвят се от първи удар да бягат в Азия.
Един всеобщи и силен удар ще реши нашата славна бъдущност, като разгони и изтреби мръсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! До кога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огън запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, храбри черногорци и сърби, сички на оръжие храборно и победоносно бият, секат и требят общия неприятел стар кръвник турчин! Може ли да бъде и за нас по-добро друго благовремие от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне!
1-го августа 1862 Народний войвода: Г. С. Раковски
Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:
1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знаменохеца (байрактара), който ще бъде под заповедта на войводата.
2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тии ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знаменосците им.
3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат са назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 г. в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.
4. Всяк първостепен и второстепен войвода е длъжен да събере и състави своята дружина, като ги закълне и им предложи следните святи обвязаности:
Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети, трябва да се с клетва откаже: 1-о от пиянство; 2-о от лъжа; 3-о от кражба между дружината [...] 5-о да бъде на сичко послушлив на войводата и на знамяносеца си; 6-о да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между дружината; 7-о да не може на никакъв начин да се отдели от четата, додето не ги разпусне войводата; 8-о да се задоволи на оная заплата, която ще намери за добро да му даде войводата.
Който приемне сичките тия условия и се обвърже с прописаната клетва за пълното им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните чети; иначе никой никак не ще се приема. Ако ли же някой си приемне с клетва тия обвязяности и се съпричисли в народните горски чети, а отпосле пристъпи една само от тия свети обвязяности, в такъв случай войводата ведно с знаменохеца имат пълна власт да го накажат тутакси със смърт, като го обличат и докажат пред сичката дружина […]
5. Всяк войвода е длъжен да има списък редовен на четата, която предвожда, т.е. месторождението му, истинното му име и презиме, възрастта му, женен ли е или не, както и сичките черти на личността му.
6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.
7. Първостепенните войводи имат власт и право да съставят нови чети в горите и да им назначават войводи третостепеннаго чина, като ги подложат под прописаната клетва и под настоящему закону.
8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии ще бъдат.
9. Върховното народно началство ще обуръжи сичките чети и ще им набави сичките нуждни потребности за похода им, както ще им улесни хода и минуването за в Стара планина и обратно; при том ще се старае и грижи за тяхното безопасно зимовище.
10. Която друга чета българи би се появила в Стара планина, ако тя не покаже знака и лозинката, която ще се раздаде на народните горски чети от Главного войвода и ако тя друга чета не приемне да се подложи под настоящий закон, всяка от народните горски чети е длъжна да я удари и разбие; а турските чети въобще се удрят и разбиват до изтребление.
11. Войводите имат пълна власт да казнят смъртия всяко предателско престъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било въобще от кого и да е другиго българина.
12. Главний войвода е длъжен да държи непрекъснати преписки с Върховното народно началство и да дава отчет на сичките си движения и дела в похода си, както и във време потреби и нужди да изпроважда незабавно народно человеци чрез средствата, които он по особните наставления разполага.
13. В случай смърти (не дай, боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамяносеца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главнаго войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамяносеца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамяносеца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смърт трестопененному войвода, първостепенний и второстепений войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, той и в такъв случай ще има същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва трябва да се подновява [...]
Смъртна клетва
Обряда на смъртната клетва, с която ще се кълнат постъпваящите в народните горски чети момци, е следний: ще се поставя един стол или друго извишено нещо, според мястото и времето, към изток слънца, пред кого ще се изправи бъдущий да се кълне, гледающ към изток; на стола ще се полага от дясна страна кръст, а от лява святое благовествувание (евангелие), от дясна же и от лява страна кълняющего ся ще стоят двама войводи или двама знамяносеца или двама избрани момци от дружината с голи ножеве, сключени над глава му, дясна му ръка ще бъде положена на кръста, а лявая му на святое благовествувание; а едно трето лице, стоящо пред него, ще чете велегласно клетвата и кълняющий се ще я изговаря реч по реч:
„Заклевам се днес пред бога на честний кръст и на святото благовествувание, че ще удържа сичките святи обвязаности, които ми се съобщиха и четоха в закона. Светлото слънце нека ми бъде свидетел, а храбрите юнаци с острите си ножеве да бъдат мои казнители в моето престъпление.“
Като се изпълни този обряд, заклевший се ще се прекръсти три пъти и ще целуне честний кръст и святое благовествувание, а свидетелите на клетвата му ще го поздрави братски и щат го причисли в народните горски чети.
1867. Голям сечко, 1 […]
Подбуда и цел
Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди с[ъс] силата на оръжието и с[със] своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което владей правото на силата, да се по[в]дигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството съвършенното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в[ъв в]сяко отношение било в[ъв] вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършованието на таквази революция нужни са: 1). уреждание; 2). пари; 3). хора; 4). оръжие и други бойни потреби.
За да се приготвят вси[ч]ките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от б[ългарския] народ, и съставиха Централен български революционерен комитет.
Централният български революционерен комитет
Пребиваването на Ц. Б. Р. Комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – на[в]сякъде и нийде.
БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп.
Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се променяват от същите и ще бъдат под надзора им.
– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм и съм на двадесет и шест – двадесет и седем години; занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
– Излязох пред седем години, отидох в Сърбия и Влашко?
– В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
– За каква служба те викаха в бунтовническия комитет?
– Възложиха ми да давам упование на целокупна България.
– Какво е това твое упование и как щеше да го даваш?
– Данъци много, а нямаш спокойствие; ето затова щях да им давам упование.
– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова ходих, за да не дадем земята си […]
[…] Във всеки случай желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе на тепсия… Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че ако се направи така, че да напреднат училището и просветата, тия работи ще се уредят чрез държавата и помощта на чужди народи ще се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче отрудените селяни, които залагат тапиите си срещу 100 гроша заем, след няколко години ставаха 1000 гроша, на които десетте [им] коли сено в сговор с мухтарите се записват от юшурджиите петнадесет; и десет овце се записват от бегликчиите петнадесет, тези селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето и да ги теглехме. Това са моите впечатления.
Априлия 29-й: Състави се комисия от четири члена: Л. Каравелов, Я. Цанков, В. Лъвский и Т. П[ее]в, за да напише програмата и да прегледа уставът на БРЦ ком[итет].
Майя 1-й: Комисията написа програмата и уставът и ги прочете в същият ден пред представителите на членовете на ЦРБ ком[итет], които нарочно затова направиха второ заседание.
Майя 2-й: Трето заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха уставът до IX глава и направиха приличните забележки по вишегласие.
Майя 3-й: 4-то заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха уставът от IX глава до свършованието му, като направиха и бележките си по вишегласие. На това заседание се реши да се начне напечатванието на уставът и да се пристъпи до избиранието на действующите занапред членове на Центр[алния] бълг[арски] рев[олюционен] комитет.
Майя 4-й: 5-то заседание от членовете на комисията и на представителите, които [в]зимат оставката на досегашният Централен комитет и пристъпват до избиранието на новият Центр. револ. бъл. комитет. Причината на това променявание е, че общото съгласие на представителите от частните комитети в Бълг[арско] и Влашко преработиха уставът на досегашният ЦРБ ком[итет]. И така по единогласното одобрение на всичките представители от частните комитети в България и Влашко избира се за главно лице в новият Цен[трален] рев[олюционен] бълг[арски] комитет г-н Любен Каравелов, когото упълномощават да избере и другите членове,които са потребни според гл. III-та, чл. 1-й [на] уставът.
Апр. 29 1872 год. …
Програм[а]40 на БРЦ комитет
1) Бълг[арският] Р[еволюционен] Ц[ентрален] ком[итет] има за цел да освободи България чрез Революция, морална и с оръжие. Формата на бъдащето българско управление ще бъде неопределена до онова време, когато чрез [в]сяко средство българското освобождение стане дело свършено.
2) Действието за тая цел обиема [в]сяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.
3) Ние, българите, желаеме да живеем с [в]сичките наши съседи дружественно, а особено със сърбите, румъните и черногорците, които отчасти съчувствуват на нашите стремления, и желаеме да съставиме с тях федерация аз свободни земи.
4) Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характерът на българският народ; а тия земи, които са населени с румъни, с[ъс] сърби, черногорци и Гърци, да се управляват съобразно с характерът на румънският, сръбският, черногорският и гръцкият народи.
5) Нека [в]сяка народност, както и [в]секи човек, учува своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаеме чуждото, т.е. това, щото не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето.
6) Ние нямаме претенции на исторически права и затова оставяме на самият народ да реши своята съдба и да яви в кой отдел на съюзът желае той да се присъедини: с румънският ли, с[ъс] сръбският ли, с българският ли, с черногорският ли, или с гръцкият; следователно у нас не можат да бъдат въпроси за граници.
7) Ние желаеме свобода народна, свобода лична и свобода религиозна: с една дума – свобода человеческа и затова ние желаеме такава също свобода и на нашите приятели и съседи! Ние не желаеме да владееме над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите.
8) Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме на[в]сякъде и [в]сякога!
9) Ние причисляваме и гърците в числото на нашите приятели, ако само тия се откажат от своите досегашни панелинически цели и исторически претенции.
10) Ние не въставаме против турският народ, но против турското правителство и ония турци, които го подкрепят и братя. С една реч, ние считаме за приятели и [в]сичките народи, които съчувствуват на нашето дело, без да гледаме на вяра и народност.
Глава I-ва Цел
1) Бълг[арският] рев[олюционен] цен[трален] ком[итет] има в ръката си всичката власт на едно привременно правителство. Той трябва да приготви и довърши революцията с всичките й морални и материални средства. Той има въобще следующата задача: да разпространява идеите за бунт в нашият народ чрез пропаганда, която ще се прави чрез частните комитети и чрез печата: вестници, манифести, прокламации, брошури и пр. [...]
Букурещ
Събрани днес на 2 август 1875 в къщата на Д.[имитър] Ценович, след дълги разисквания върху народните ни работи решихме следующето:
Неизбежимо нужно е при днешното сгодно време да провъзгласим всеобщо въстание в Българско. Това наше решение се потвърдява и от Българско с особени писма.
Въстанието ще се почне така: г-н Панайот Хитйов, щом стигне в Белград и се увери положително, че не ще му препятствуват сърбите, ще организира една голяма чета от 500-1000-2000 и повече юнаци българи и ще се упъти в Българско през сръбските граници, но преди това той се задължава да ни телеграфира, щото в това също време да изпратиме 4-5 лица, които да дадат знак за всеобщо въстание. Също и ние от Влашко да организираме 1-2-3 или повече чети от неопределено число юнаци и [да ги] изпратиме в Българско. Ако ли в противен случай сърбите откажат и поискат да му препятствуват, то той [Панайот] се задължава да се върне по-скоро тук, за да можем гореказаните чети да организираме още по-добре, с които ще мине той. Г-н Панайот ще телеграфира до редакцията [на] „Знаме“ (до Хр. Ботйова или И. Т. Драсова).
Избра се комитет от пет члена, именно: . Ценович, Драгоя Шопов, д-р Хр. Чобанов, Хр. Ботйов и И. Т. Драсов, който ще се денонощно старае за събиране пари от Влашко и другаде, изключително Българско; да се споразумява с влашките и други българи аз организуването на четите и въобще за добрия успех на въстанието. Тоя комитет ще има особен сега направен нов печат с друга форма и ще има и леточислението. Старият изгубва своето значение по причина, че Каравелов се отказва да работи и не дава печата. За касиер се избра д-р Драгоя Шопов. Писар, председателя и пр. са петмината. Определиха се няколко лица апостоли, които ще минат тайно или явно в Българско, за да приготвят бунта. За тия лица се определиха 150 (сто и петдесет) австр[ийски] жълтици. Реши се да се повика с особен човек г-н Филип Тотю от Одеса. За тая цел се определиха 100 (сто) австр[ийски] жълтици. За канцелария на комитета засега се определиха 50 (петдесет) ав[стрийски] жълтици. Тия пари се определи да се съберат от следующите във Влашко градове, за което се писаха особени писма и се определи до 17 т[ози] м[есец] да се внесат тук на касиера Др. Шопова [...]
А) Участие в сръбското въстание
Б) Участие в гръцкото въстание - 1821 година
В) Участие в руско-турските войни от 1806 - 1812 и 1828 - 1829 година
2. Бунтове и завери през първата половина на ХIХ век
А) Велчова завера - 1835 година
Б) Въстания в Северозападна България - Пирот, Белоградчик, Берковица - 1836 - 1837; Нишко - 1841; Видинско - 1850;
В) Браилски бунтове - 1841, 1842, 1843 година
3. Георги Стойков Раковски
4. Емигрантски организации от 60-те години на ХIХ век
А) Добродетелна дружина
Б) Одеско настоятелство
В) ТБЦК
5. Създаване на БРЦК и дейност на Любен Каравелов
6. Васил Левски
А) ВРО
Б) Обединяване с БРЦК - 29 април - 4 май 1872 г.
7. Христо Ботев
------------------------------------------------------------------------------------------
Из Оплакване на българите от Нишко от турските насилия през 1841 г.
…И по-рано имаше притеснения, но след идването на сегашния нишки паша те се увеличиха до такава степен, че станаха неудържими. Когато дойде, тоя паша свика всички общински първенци и им обяви султанския ферман, според който те трябваше да плащат като единствен данък по 3 пиастра и 12 пари на сто от стойността на имота си. Ние всички се преклонихме пред тази заповед и бяхме изпратени с уверението, че наскоро ще се пристъпи към опис на нашите имоти, които ние трябва да декларираме с точност.
Когато комисарите по описанието дойдоха, ние им обявихме точно цялото си имущество, изпълнявайки изричната височайша заповед. Но комисарите нанесоха в своите списъци двойно повече от това, което ние обявихме.
Между това дойде време за събиране на десятъка и ние го заплатихме върху пшеницата, кукуруза и фасула. За всякакъв вид зърно те ни вземаха по 4 пари, а за една ока вино – 7 пари.
След като взеха десятъка, те поискаха процент от 8 пиастра и 2 пари. Те заявиха, че така нареждат допълнителни височайши заповеди. Ние се подчинихме и на това.
Веднъж дойде пашата в село Матиевац. Ние му приготвихме вечеря. Той гуля до полунощ и внезапно изиска да му доведем девойки, за да му играят. Ние му отговорихме, че нашите деца, които работят през целия ден, имат нужда от почивка през нощта и не могат да играят. Пашата, разсърден от това, веднага се върна обратно в Ниш. Пламнал от желание за мъст, той изпрати турци, за да опозорят нашите жени и момичета.
Когато видяхме, че притесненията и лошите отношения нямат край и че нашите оплаквания не достигат до престола, ние дигнахме глава не срещу монарха и неговите заповеди, а срещу потисниците. Но пашата, който ни обяви за бунтовници, като се свърза с потисниците, допусна нашите села да бъдат опожарявани, нашите жени и деца да бъдат отвличани в робство и така по-голямата част от нашите братя по вяра да бъдат унищожавани, преди нашите оплаквания да стигнат до знанието на султана.
Из Проучване на Жером Адолф Бланки за Нишкото въстание от 1841 г.
...Колкото по-навътре прониквахме в скритите в горските дебри села, толкова по-ясно се виждаше дълбокото отчаяние, което бе обхванало жителите им. Обитавани от чисто християнско население, тези села бяха станали обект на яростта на арнаутите, които дебнеха българите на хайки, подобно на ловци, преследващи плячката си. Срещнахме много изгорени къщи, изтръгнати овощни дръвчета, скитащи се деца, уплашени жени – навсякъде ужас и опустошение. Сред мъжкото население само няколко белобради стари попове се осмелиха да разменят с нас няколко бегли погледи и приветствени думи. Опитах се да ги успокоя, като им казах, че техните нещастия са известни в Европа и че съм дошъл от името на християните във Франция да преценя обстановката. Скоро новината обиколи селата и много хора дойдоха при мен, за да окажат почита на френския трибагреник, който никога не съм носил с повече гордост. Все още са ми пред очите оживените групи български селяни с дълги бели сетрета и овчи калпаци. Сбрали се около нас, те искаха новини, съвети, а след това и оръжие... “Пушки! Пушки! – викаха те. – Дайте ни пушки и ще прочистим горите от тези диви зверове!“
Не трябваше да насърчавам подобно въодушевление, затова препоръчах на моя преводач да обясни на хората, че най-доброто, което могат да направят, е да запазят спокойствие и да изчакат справедливото решение на турското правителство и на неофициалната намеса на християнските сили да сложи край на техните беди. Мнозина от тях ми показваха празните си къщи, опустошените градини, поруганите жени, после закриваха лицето си с ръце…
Преди да влезем в града [Ниш], пред очите ни се разкри тъжната гледка на един отвратителен паметник, печално характеризиращ социалното положение в страната. Той представляваше четириъгълна пресечена пирамида, инкрустирана с три или четири хиляди черепа на сръбски християни, паднали в битката срещу турците през 1816 г. (Ж. Бланки допуска неточност – т.нар. кула на черепите е издигната през 1809 г., след поредното сражение между турци и сръбски въстаници) – варварски трофей, положен от мюсюлманския фанатизъм при самите градски порти. Черепите бяха забити по четирите страни на пирамидата от земята до върха, подобно на мозайка. Милостивите българи бяха извадили вече няколкостотин, за да ги погребат. Но все още оставаше огромен брой черепи с кичури коса, които се вееха на вятъра. Това беше триумфалната колона на канибализма – невъзможно бе да я видиш, без да потръпнеш от ужас. С уважение се поклоних пред християните, загинали в защита на родината и религията си. Може би ще дойде ден, когато на същото това място, където днес са захвърлени осквернените им останки, свободна България ще издигне храм в тяхна памет…
Настъпи моментът да обясня истинския характер на това въстание, което ние, с нашите европейски тревоги, бяхме приписали на чисто политически причини – нямаше такова нещо. В Турция Хатишерифът от Гюлхане не бе произвел същия ефект като “Декларацията за правата на човека” в Съединените щати и във Франция. Просветеното духовенство явно го познаваше и се бе постарало да извлече полза от него, но за останалата част от народа той не означаваше нищо. Единствената промяна, произтекла от документа, касаеше финансите и точно тя, за най-голямо огорчение на християните, се обърна срещу тях. Дотогава те бяха плащали данъците си директно на пашите, а знаем колко грабителска беше тази система. Хатишерифът, централизирайки събирането на данъците, което вече трябваше да се извършва от специални данъчни чиновници, сякаш премахваше извращенията. Получило се обаче точно обратното. Властите сумирали различните данъци, събирани от раята, без да ги увеличават, но вместо да ги плащат еднократно, хората се оказали принудени да ги плащат по два или три пъти. Данъчните чиновници претендирали, че не са получили това, което длъжниците твърдели, че са платили, и което действително били платили. Данъкоплатците, които в повечето случаи не знаели да четат и пишат, били мамени с фалшиви разписки, на които фигурирали по-малки суми или минали дати. А най-често за разписка служела една върху парче дърво, което се оказвало изгубено, когато можело да е от полза на длъжника, и винаги на разположение, в случай че бирникът решел да го уличи в неизплатени дългове. В края на краищата, това била същата стара система на грабителство и насилие, но по-лицемерна и с коварна претенция за законност. Ето как турският дух бе приложил Хатишерифа в сферата на финансите – бе го превърнал в жестока измама.
Когато този отвратителен фокус бил въведен в практиката, българите не закъснели да се оплачат. Те установили, че положението им се е влошило в сравнение с миналото и че им е невъзможно да плащат такива изключително големи и превишаващи доходите им такси. Затова помолили за отсрочка. Дали им я, но в един момент все пак трябвало да се плаща, а междувременно средствата им не се били увеличили. В Турция събирането на данъците от закъснели длъжници се извършва чрез военния гарнизон. Войниците се настаняват у длъжника, където спят, ядат и пият, ровят навсякъде, разполагат с всичко като с лична собственост и нито за миг не оставят на спокойствие стопаните. Така из България скоро плъпнали гарнизонни войници, които били най-многобройни в Ниш и съседните му села. На някои места ги прогонили, на други се стигнало до схватки и имало убити. Сабри паша, командващ провинцията по това време, побързал да извика албанци, тъй като редовните войскови части били съсредоточени предимно в Константинопол. Арнаутите се възползвали от случая, за да се отдадат на обичайните си грабежи – единствения им поминък. Те се пръснали из областта и започнали да избиват, като при военна победа над щурмуван град, нещастните жители на българските села. Не може да се каже докъде би стигнало отчаянието на българите и към какво би ги тласнало, ако въстанието бе получило сериозна и открита подкрепа от някой съседен народ. Сърбите обаче, както видяхме, били възпирани от своето правителство въпреки влиянието на принцеса Любица. Помощта, която те оказали на българите, била по-скоро сантиментална, отколкото материална – вместо да се притекат на помощ на въстаниците, те се задоволили да дадат убежище на бежанците…
Из Присъдата по делото срещу участниците във Втория браилски бунт от 12 юни 1842 г.
Съдебен Диван, наказателна секция
Даскалът Георге, син на Щефан Македон, и Кирияк Думитру Зерва, гръцки поданици; и Думитру Папаяне, гръцки поданик; и Думитру Андрукарул, гръцки поданик; и Николае Фока, син на Ион, гръцки поданик; и Николае Маркул, гръцки поданик, и Панайот Дракул, гръцки поданик; и Рафаил Панделе, малолетен, слуга на даскал Георге и Теодор Георгиу, гръцки поданик; и Яни Димитриу Янаке, гръцки поданик; и Димитру Теодорул Арнаутоглу, и Яне Теодорул, и Думитру Зерва, малолетен, гръцки поданик; и Сотир Триандафил, и свещеникът Прокопи, и Александру Дамиян Пандолфи италианецът, и Панаит ботушарят, и Раду Маркул, отправени с доклада на почитаемото Велико логофетство на правосъдието под № 1382 от 1 на текущия юни, след просветения указ на Негово височество твърде високопоставения наш господар под № 366 от 30-то число на миналия май, да се съдят първите осем души за разбойническото бунтуване и нараняване и убийство, което са извършили в град Браила, окръг Браила, и вторите пет души за побратимяването, което и те са имали с казаните разбойници за това действие, и трето, петтях души за подозиране в побратимяване, което и те са имали с казаните разбойници по това дело. И според искането на господин прокурора на този диван, представиха се в дивана чрез началника на разсилните и в присъствието на отредения пратеник от страна на почитаемото гръцко консулство, под чието поданство се намират. Като се прочете първо следственият протокол на почитаемата комисия, съставена съгласно просветения указ на Негово височество под № 147, който протокол беше съставен на 9 число миналия месец април 1842 г. под № 16 и отправен до Негово Височество господаря и посочваше, че съгласно просветената на Негово Височество заповед, са се събрали в повече секции, в присъствието и на господство му колежкия заседател Кола, направиха подробен разпит на всичките бунтовници, доведени от Браила, които са били заловени вечерта на 10 февруари; и като представят най-първо даскала Георге Македон, който се вижда, че е бил един от главатарите на този заговор и после поред всичките други пратени затворници, и като се прочетоха показанията на всекиго, които са били дадени в Браила на тамошния прокурор, виждат се показанията на всеки от тях така:
Даскалът Георге [казва], че той заедно с други свои другари са започнали да вършат известни приготовления и в Браила, като са въоръжавали някои от гърците с цел да ги имат при себе си, и че между тях, като имало мнозина разпалени от ентусиазъм, започнали да идват всяка вечер въоръжени в къщата на даскала. Като ги усетило управлението, че там се събират въоръжени хора, пратило веднага нея вечер, за да ги залови, заобикаляйки му къщата от всичките страни, и като видели, че ще бъдат заловени, поискал даскалът да излезе вън, за да ги запита защо са му обградили къщата, но нито един от тия, които били с него, не го оставили, а всички в един глас извикали да излязат с пушките в ръка, за да се спаси всеки където и както може, както и било направено. Но след затихването на сблъскването, като видели, че са останали от шест само четири, единият от които лежал ранен и прострян върху снега, и че по негова причина били принудени да подирят спасение в една съседна къща, гдето и прекарали нея нощ до втората вечер, като се грижели за раната на болния; после, оставяйки пушките и ранените там в къщата, преди да са били поставени пазачи из улиците, излезли, без да знаят кой къде, за да намерят спасение и без да знаят повече за другарите си, а той се подслонил в една друга къща на бедна вдовица, гдето престоял три дни. Виждайки, че там не може да узнае нищо за случилото се в града и още повече като страдал от липса на пари, избягал в друга къща, отгдето, като узнал, че библиотеката му и дрехите и всичките други неща в дома му са се разпилели, огорчил се, виждайки, че е останал съвсем без нищо, и като мислел за нещастията, които го очакват. От арестуваните не помни други имена освен само на неколцина, именно на свещеника Прокопие заедно с неговите двама братя, които са невинни, и един Йордан и двама младежи Думитру, син на Арнаутина и Яни Теодорул. Свещеникът при все че е имал намеса в смута от миналото лято, но в тяхното сегашно деяние не е имал никаква намеса, а Йордан, макар че е бил пазителят на парите на бунтовниците от миналото лято, според както са чули, без да има сега никаква намеса, а при сблъскването се е намирал само Спирул, който е умрял, и Ставрул Георгиу епиротецът и Думитру от Галац, и двама братя, от които единият живеел съвместно със Спирул, но имената им не знае, като посочва и много други свои слова, както се вижда в следствието на комисията [...]
Из Доклада на извънредния султански пратеник във Видинско Али Риза паша до Великия везир от 15 юли 1850 г.
[...] От доклада на Негово Превъзходителство пашата, видински валия, се вижда, че станалото нещастие (гайле) във Видинско благодарение на взетите на самото място мерки под славното царуване на Негово Величество, вече било потушено и мирът в областта почнал да се затвърдява. Но тъй като от всички страни се съобщавало, че това бунтовническо движение на раята било предизвикано от злочинствата на някои низши чиновници и на прекупвачите [на данъци], налагало се да се направят изследвания [също] и относно разпространяваните слухове, че при потушаването на горното нещастие башибозушкият аскер бил извършил насилия повече, отколкото трябвало, и че от раята били погубени много хора, но от донесенията на споменатия валия нищо подобно не могло да се разбере, а трябвало да се узнае самата истина по станалите събития – сиреч до какъв размер са стигнали извършените насилия, как е почнало въстанието, какви са загубите от двете страни. Необходимо било тези въпроси подробно да се установели […]
Относно някои разпространени слухове, както и по въпроса за убитите, аз доложих още от Русе. При пристигането ми във Видин аз подробно докладвах в друго мое скромно донесение, [след това] в съставеното под форма на рапорт писмо и в приложените към тях книжа.
Ваше Височество ще благоволи да се уведоми от тяхното прочитане как сполучихме да отделим въстаналите дружини и какво съм предприел за успокояването на раята.
Преди станалите сражения от мюсюлманите паднали 15 души, а през време на боевете от българите се предполага да са убити около 720 души. Вярно е, че низши чиновници, закупвачи [на данъците] и други жестоко се отнасяли към селското население. Но колкото от сръбска страна и да се демонстрира вярност, според направените изследвания и слухове, българите били тайно подтиквани от тях [сърбите]. Дори преди няколко месеца един сърбин посетил по-големите села на Видинския санджак и гостувал в тях по един-два дена. Тукашните българи, вземайки повод от извършените над тях злочинства, с цел да се оплачат, се осмелили вкупом да въстанат.
Накрай от всичко е ясно, че целта била да се вдигнат българите в Търновско, Софийско и Нишко. Поради това с успокояването на няколко села не бихме могли да считаме станалото нещастие за приключено. Тия слухове се потвърдяват от обстоятелството, че в станалите събрания са присъствували много бунтовници от Одрин, Ниш, София и от други места.
За това писахме на Негово Превъзходителство мушира на султанската армия в Румелия, а съм във връзка с мухасилите на Търново и София. В Ниш биде оставена за резерв достатъчна военна сила; предвидливостта изисква да не се оставят в тези времена без войски София и Търново. Скромното ми мнение е, че ще бъде от полза да се дадат повторно необходимите заповеди на поменатите наши управители и да им се изпрати като предпазна мярка достатъчно аскер.
4 рамазан 1266 [15 юли 1850 г.]
Из Първи план за Освобождение на България на Георги Раковски от лятото на 1858 г.
Позив към родолюбци българи за освобождение Българии
Що е живот наш в сие борство? Нест ли всегдашна тежка тягота? Коя имаме мила доброта, в люто поганско всегдашно бедство. По-добро е смърт маломинутна, нежели дълги рабски живот в мъка османска безчеловечна [...]
Человек, който няма гражданска независимост, той не съществува на свят, нито се от някого си поменува. Всякий го презира и уничтожава като недостойнаго да носи име человека, създаннаго по образу и по подобия Божия. Сам създател, когда изначала е създал человека, създал го да бъде свободен и да живее живот независим, владеящ вся прочеи твари чрез умственная сила, коя го от безсловесни животни отличава. Человек, кой не чувствува що е свобода, той е равен или паче рече по-долен и от безсловесния животни, кои привикват и остават на рабская служба и прекарват си живот безчувствено с мъки и трудове, що им се със сила налагат.
Наш българский народ, кой се числи днес само в България близо до седем милиона, достигнал е в такова положение днес, щото цял свят го презира и укорява, как безчувствено е до сега търпял агарянское иго и никак не е помислил за свобода! Колко за прошедшее време, може да има нещо си оправдание, но днес, когда веке турское царство е достигнало като една сянка или гнило тяло, кое от разни годишни рани изшопяло, клати се и полита да падне и от най-малкий удар, какво оправдание могат да имат вече българи да стоят хладнокръвни и да губят сие спасителное благовремие? Кой ще други да ги пожали и да помисли за тях, ако не те сами се мръднат и дигнат?
Народ, кой своя правда желае, мила свобода и прелюбезна трябва с оръжие да я добие, с жертва голяма и скъпоценна.
Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият! Иначе никой не ще я освободи във веки веков, ако не сами те, и никакви права не ще им се отдаде, без да се земат за оръжие и да пролеят кръв. Какво по-сгодно и благоприятно време може бити от днешное да възприемнеме такова свято поприще и ми българи да добиме наша мила прадедна свобода? Защо губим сие благовремие, кое се е пред нами явило и уже гръмогласно вика: Станете, българи! Сега е време да се освободите и ви, и българское старославно име пак да добиите. Турция е до толко изнемощяла, щото от само себе си ще падне. Тии са веке изгубили военний дух: тии са се дали в разслаба; тии са осиромашели и нямат сребро и злато; тии не могат в една нужда съсредоточи на едно място ни двадесет тисящи войска… пример да бъде вам Черногорская война, де турци едва десет или двадесет хиляди войска можаха да изпроводят, коя незабавно храбри черногорци поразиха. Що стоите ви, българи? За кого чакате? Европа е разположена да съдействува на ваша свобода, но трябва ви да почнете и да покажете, че сте въистина достойни за свобода. Трябва да покажете, че в наши жили е остала еще старобългарска свободна кръв и че мъчители не са я изпили съвсем! Турци сами проповядват свое падение и готвят се да бягат в Азия, щом се появи мало едно нападение.
Между дванадесет милиона християни в Турска Европа, едва два милиона турци съществуват! Смислете си сега, като е Черна гора, Ерцеговина и Босна на крак, да се дигне и България, след нея ще последува Сърбия и свободна Гърция, като изпроводи свои отчаяни чети в Тесалия, Епир и Македония, какво смущение ще се зададе турчину! То ще бъде негово конечно падение и изгнание от Европа! Смислете, че западните сили не щат гледа хладнокръвно наше движение, но абие щат възприе живо участие, да по-скоро се реши и наша бъдущност и ми да живееме под равноправност и под наши народни закони. Ако сравниме обстоятелства, под коя нахождаеми сърби, гърци възприели са за освобождения поприще и своя цел достигли, щем найде, че тогавашния обстоятелства са били стократне по-важни и опасни, нежели днешния! Тогда Турция еще цветеше и беше в исполинска сила! А и средства, що са имали сърби и гърци да възприемнат таково дело, били са по-оскъдни и по-долни от днешния, коих можеме ми да имаме. Ми днес, слава Богу, имаме доста учени българи, кои могат да се прилепят при европейския кабинети и да докажат наше праведно искане, кое Европа непременно ще одобри, като се юнашки обдържаваме. Ми днес имаме в Русия, Молдова и Влашко доста богати българи да помогнат да се събере нужное количество да стане първо начало нашего движения и да се обдържи за няколко време. Наш народ в България е разположен и уже във възторг да започне такова дело, но чака и гледа да види предводители от знамените лица и план с благоразумие съставен. Щом се появи такова нещо, мало и голямо ще стане да се бие за вяра и отечество! Народ наш дихае отмъщение против турков, противо наши губители и страшно е да не избухне нещо не размислено и неприготвено както следува.
Вся обкръжаяща нас обстоятелства са благоволни нам и в полза наша. Само трябва решение с постоянство и наша цел благополучно ще бъде постигната! Всеки по възможност трябва да съдействува: учени със свои трудове, богати със своя помощ, същи и в състояние са да носят оръжие, с жертва своего живота. Съседни нам народи сърби и гърци изначала, когда са почнали да действуват за свобода, събрали са първо едно доволно количество и съставили са свой план. Так исто и ми можем да действуваме и ето изложение общаго плана, кой ще обема две отделения.
П ъ р в о о т д е л е н и е
1-о. Да се отберат знаменита и честна лица, коим всеки да има достоверност да отправи свое спомоществувание. Тии лица трябва да бъдат в Одеса.
2-о. Да се състави листа (кодика) под имянем Благотворително Българско общество, коя, като се потвърди тук в Одеса от знаменити лица българи и като напишат свое спомоществувание първо тукашни родолюбци българи, да я привръчат едному верному и достойному българину да я отнесе в Молдава и де другаде е удобно. Тогози българина щат го снабди с препоръчително общо писмо за достоверност.
3-о. Като се съберат до 100,000 рубли сребро, тогава това Българско общество първо трябва да отбере двама достойни учени българи и да изпроводи едного в Петроград, а другиго в Парис, като им определи от вишереченое количество прилично обдържание, а длъжност тяхна ще е да се опознаят със знаменита лица в кабинети на вишеречени градове и да почнат да възбуждат въпрос за българи, съвременно же да разгледват ход на политичния общества.
4-о. Да се състави в Одеса една тайна канцелария, водима от едного способнаго българина, кому ще се определи так же приличное обдържание. Тая канцелария ще има двама способни дописатели: едного в Молдова, а другиго във Влашко, кои так же обдържаеми от Българское сие Общество ще водят дописки с България, водима от главная в Одеса канцелария.
5-о. Дело на тая канцелария ще бъде да съобщи народная цел на няколко знаменити лица в България, коих познава за верни и родолюбци българи, да действуват и те между народа.
6-о. Да се определят двамина способни и достойни българи, кои могат да възприемнат военна длъжност, и да се изпроводят да обиходят Атина, Белград – Сърбия и Цетина – Черна гора. Длъжност тяхна ще е да склонят гърци, сърби, черногорци да земат участие в сие дело. Тии българи щат състави военний план и щат зе опитни българи във военное изкуство, бившии във военни сражения в Гърция, Сърбия и Черна гора; так же от черногорци, и щат ги уве в България, с който способ могат да участвуват в народное движение. Тяхна длъжност ще да е съвременно и дипломатическа военна.
В т о р о о т д е л е н и е п л а н а
1-о. Народное движение трябва да стане съвременно всеобщо, ако е възможно; ако ли не, а то необходимо тряба съвременно да стане във Видинская и Търновская област. Във Видинская област, като почне от сръбския граници, да се простре до Свищов, а от тамо до Търново, Шипка и Троян, от Търново же да повлече едно военно отделение и да се простре даже до Черно море по Стара планина. Да се захватят Балканския проходи колко по-бързо е възможно навсякъде, щото да се прекъса сяко сношение с Цариграда. Главное внимание да бъде щото Сръбская граница изотзаде и Влашкая да останат отворени.
2-о. В България да се изпроводят под видом търговци верни человеци, кои да приуготват народа и да внесат оръжие и барут колко им е възможно. Това ще се действува чрез вишеречния дописатели в Молдава и Влашко. Тии щат описа де колко редовна войска турска има и щат съобщи на вишеречения дописателя, а те – в Одеса на Главная канцелария. Главная канцелария ще има редовни дописки с ония българи, кои щат се проводи в Атина, в Сърбия и Черна гора и ще им съобщава вся свои действия, подробно да се водят в свое предприятие. Такожде ще има дописки и с пълномощни българи в Парис и Петроград.
[…]
4-о. Отправении в Атина, Сърбия и Черна гора щат съчини побудителная окръжная писма за България и щат ги там напечата. А прокламации за Петербургский и Парижкий кабинет щат се съчини във военно станище и щат се изпроводи незабавно.
5-о. Като помощия божия почне сие свето дело, абие ще се състави и военно станище, временно правление и временни закони според обстоятелства.
6-о. От отправения в Атина, Сърбия и Черна гора българи записва да назначат време и ден народнаго движения и да съобщат на Главная канцелария и другаде, де е удобно.
7-о. Главная канцелария, имеяща повод общий сей план, ще се занимава да състави, спише и приготви нуждная допълнения съобразно с обстоятелства.
8-о. Народний знамян ще бъде на червено платно, от една страна лъв изображен с надпис: „Свобода или смърт!“, а от друга страна честний кръст с надпис: „Бог с нами напред!“
Из Белградския план за Освобождение на България на Георги Раковски от 1861 г.
План
Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последная година. Приготовление се е състояло в том всеки да си купува оръжие, барут и куршум, доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжие, в остали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Русчук, Силистра, Тулчя и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са като се започне от Черное море от Ахило и Бургас се покрай Стара планина следнии главни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.
По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу затова въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, исто конници, да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като с даде синяла на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смесени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой трябва непременно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.
Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.
Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.
Тойзи полк, щом се впусти в Балкана, главната му работа ще бъде това:
1. Да си състави едно временно управление и да бърза колкото може един ден по-скоро да стигне в Търново.
2. Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.
3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбското Вис. правителство, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
4. Като достигне и завладей Търново, да изпрати едно отделение да усвои Свищов и да си отвори сношение с Влашко.
5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници и петдясятници [...]
Из Статута на привременното българско началство в Белград, съставен от Г. Раковски на 15 юни 1862 г.
Щатути
За едно Привременно Българско началство в Белград.
1. Ние, находящии се днес в Сърбия българе, с дозволението на Високото правителство съставяме едно привременно Българско началство.
[...] 3. Привременното началство ще е съставено от членове българе, на които числото за в начало е ограничено само на шест члена и един председател, а кога се яви потреба за нови членове, ще се приемат с одобрението на началството.
4. В заседанието ще се решава всичкото по вишегласие.
5. Председателят на началството и всякой особен член, кога са вкупно в заседанието, ще имат равно по един глас.
6. Длъжностите на членовете са тии:
а. По явлението на нуждите всекой член може да съзове началството, а всичките други членове длъжни са да се съберат на общий съвет, освен ако има някой с извинителна от началството призната причина.
б. Всякой член в заседанието ще наблюдава благочиние.
в. Лична обида в излагането на мненията ще се избягва.
г. Уважавание на мненията.
д. Най-строго пазение на началствените тайни.
е. Председателът има право да упоменува всякого от членовете, кога прекъсва другиго в говора му, а тии са длъжни да го слушат.
7. Всякой член има право да предлага.
8. Предложението трябва да се приемне от цялото началство по разсъждение.
9. Предложението се одобрява по вишегласие, а при равногласие претяга страната, на която е председателът.
10. Одобреното предложение трябва да се тури непременно в действие.
11. Начин за удействованието ще решава началството.
12. Одобрените и решени предложения ще се увождат в началственийт протокол.
13. Разширявание на началствените правила и уредби ще се одобряват и приемат от началството.
14. Всякой член трябва да наблюдава тия правила за святи, в противен случай изключва се по решение на началството.
Белград, 15 юния 1862 Председател началства: Г. С. Раковски
Член д-р Р. Петров
[Член] Д. Павлов
[Член] С. Йованов
[Член] И. Касабов
[Член] Иван Т. Грудов
Въстанически позив на Георги Раковски към българите от 1 август 1862 г.
Мили братя българи!Време дойде веке и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни турци! Що е наш живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тягота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост! Турското царство веке пропадва! Тии са веке изгубили военний дух, тии са се вдали в разслаба и разкошност, тии са осиромашели и оголяло; нямат веке сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е ничтожно; тии не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнства. Пример да бъде нам Ерцеговската и Черногорската война, де нищо не могат да сторят толкова време. Що стоиме, българи! За кога чакаме? Европа и цял посвещен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но трябва ние да почнем и да покажем, че сме въистина достойни за свобода. Трябва да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турци сами проповядват явно падение си и готвят се от първи удар да бягат в Азия.
Един всеобщи и силен удар ще реши нашата славна бъдущност, като разгони и изтреби мръсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! До кога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огън запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, храбри черногорци и сърби, сички на оръжие храборно и победоносно бият, секат и требят общия неприятел стар кръвник турчин! Може ли да бъде и за нас по-добро друго благовремие от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свята възторгна реч – свобода или смърт – и с пламен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне!
1-го августа 1862 Народний войвода: Г. С. Раковски
Из “Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лeто” на Георги Раковски от 1 януари 1867 г.
Върховното народно българско тайно гражданско началство, което се състои за тая година от седем лица: от председателя, подпредседателя и от пет върховни съветника, в събранието си, подир едно дълго и зряло размишление, решава и издава следний закон:
1. Народните горски чети имат да се предвождат и управляват всяка една от едного предводителя под името войвода и от едного знаменохеца (байрактара), който ще бъде под заповедта на войводата.
2. Войводите ще се делят на три степени, т.е. тии ще бъдат първостепенни, второстепенни и третостепенни; тъй също и знаменосците им.
3. Първостепенните и второстепенните войводи щат се назначава от Върховното народно началство, а третостепенните, както и знамянохците, щат са назначава от Главнаго войвода, кому под управлението щат са подложени сичките чети, които щат се отправи за 1867 г. в Стара планина и другаде, додето борави неговата власт.
4. Всяк първостепен и второстепен войвода е длъжен да събере и състави своята дружина, като ги закълне и им предложи следните святи обвязаности:
Който има желание да постъпи доброволно в народните горски чети, трябва да се с клетва откаже: 1-о от пиянство; 2-о от лъжа; 3-о от кражба между дружината [...] 5-о да бъде на сичко послушлив на войводата и на знамяносеца си; 6-о да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между дружината; 7-о да не може на никакъв начин да се отдели от четата, додето не ги разпусне войводата; 8-о да се задоволи на оная заплата, която ще намери за добро да му даде войводата.
Който приемне сичките тия условия и се обвърже с прописаната клетва за пълното им съхранение, само той може да бъде приемнат в народните чети; иначе никой никак не ще се приема. Ако ли же някой си приемне с клетва тия обвязяности и се съпричисли в народните горски чети, а отпосле пристъпи една само от тия свети обвязяности, в такъв случай войводата ведно с знаменохеца имат пълна власт да го накажат тутакси със смърт, като го обличат и докажат пред сичката дружина […]
5. Всяк войвода е длъжен да има списък редовен на четата, която предвожда, т.е. месторождението му, истинното му име и презиме, възрастта му, женен ли е или не, както и сичките черти на личността му.
6. Ни един инородец и иноверец не ще се приема под никакъв начин в народните български горски чети за тая година.
7. Първостепенните войводи имат власт и право да съставят нови чети в горите и да им назначават войводи третостепеннаго чина, като ги подложат под прописаната клетва и под настоящему закону.
8. Сичките войводи са длъжни да следоват направленията и наставленията, които ще им дава Главний войвода, кому под главното управление сички тии ще бъдат.
9. Върховното народно началство ще обуръжи сичките чети и ще им набави сичките нуждни потребности за похода им, както ще им улесни хода и минуването за в Стара планина и обратно; при том ще се старае и грижи за тяхното безопасно зимовище.
10. Която друга чета българи би се появила в Стара планина, ако тя не покаже знака и лозинката, която ще се раздаде на народните горски чети от Главного войвода и ако тя друга чета не приемне да се подложи под настоящий закон, всяка от народните горски чети е длъжна да я удари и разбие; а турските чети въобще се удрят и разбиват до изтребление.
11. Войводите имат пълна власт да казнят смъртия всяко предателско престъпление, било сторено от дружината на горските народни чети, било въобще от кого и да е другиго българина.
12. Главний войвода е длъжен да държи непрекъснати преписки с Върховното народно началство и да дава отчет на сичките си движения и дела в похода си, както и във време потреби и нужди да изпроважда незабавно народно человеци чрез средствата, които он по особните наставления разполага.
13. В случай смърти (не дай, боже!) Главнаго войвода, второстепенний първи войвода ще постъпи на негово място и ще следова същий ход на делата, коихто е следовал он. На място же второстепеннаго войвода ще постъпи знамяносеца бившаго Главнаго войвода; а знамяносеца второстепеннаго войвода ще бъде знамяносец Главнаго войвода. Ако ли се прилучи смърт второстепенному войводу, тогава Главний войвода ще постави на негово място своего знамяносеца, а знамяносеца второстепеннаго войвода ще постави себе знамяносеца; на негово же място ще нареди най-достойнаго момка отмежду дружината. Ако ли се прилучи смърт трестопененному войвода, първостепенний и второстепений войвода, както има власт изново да ги съставят и назначават, той и в такъв случай ще има същата власт. Но в такъв случай прописаната клетва трябва да се подновява [...]
Смъртна клетва
Обряда на смъртната клетва, с която ще се кълнат постъпваящите в народните горски чети момци, е следний: ще се поставя един стол или друго извишено нещо, според мястото и времето, към изток слънца, пред кого ще се изправи бъдущий да се кълне, гледающ към изток; на стола ще се полага от дясна страна кръст, а от лява святое благовествувание (евангелие), от дясна же и от лява страна кълняющего ся ще стоят двама войводи или двама знамяносеца или двама избрани момци от дружината с голи ножеве, сключени над глава му, дясна му ръка ще бъде положена на кръста, а лявая му на святое благовествувание; а едно трето лице, стоящо пред него, ще чете велегласно клетвата и кълняющий се ще я изговаря реч по реч:
„Заклевам се днес пред бога на честний кръст и на святото благовествувание, че ще удържа сичките святи обвязаности, които ми се съобщиха и четоха в закона. Светлото слънце нека ми бъде свидетел, а храбрите юнаци с острите си ножеве да бъдат мои казнители в моето престъпление.“
Като се изпълни този обряд, заклевший се ще се прекръсти три пъти и ще целуне честний кръст и святое благовествувание, а свидетелите на клетвата му ще го поздрави братски и щат го причисли в народните горски чети.
1867. Голям сечко, 1 […]
Из „Наредба на работниците за Освобождението на българският народ“ на Васил Левски от 1871 г.
Подбуда и цел
Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди с[ъс] силата на оръжието и с[със] своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което владей правото на силата, да се по[в]дигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството съвършенното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни в[ъв в]сяко отношение било в[ъв] вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършованието на таквази революция нужни са: 1). уреждание; 2). пари; 3). хора; 4). оръжие и други бойни потреби.
За да се приготвят вси[ч]ките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от б[ългарския] народ, и съставиха Централен български революционерен комитет.
Централният български революционерен комитет
Пребиваването на Ц. Б. Р. Комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – на[в]сякъде и нийде.
БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп.
Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се променяват от същите и ще бъдат под надзора им.
Из Показанията на Васил Левски пред Следствената комисия в София от 5-9 януари 1873 г.
– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм и съм на двадесет и шест – двадесет и седем години; занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
– Излязох пред седем години, отидох в Сърбия и Влашко?
– В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.
– За каква служба те викаха в бунтовническия комитет?
– Възложиха ми да давам упование на целокупна България.
– Какво е това твое упование и как щеше да го даваш?
– Данъци много, а нямаш спокойствие; ето затова щях да им давам упование.
– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова ходих, за да не дадем земята си […]
[…] Във всеки случай желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе на тепсия… Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че ако се направи така, че да напреднат училището и просветата, тия работи ще се уредят чрез държавата и помощта на чужди народи ще се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче отрудените селяни, които залагат тапиите си срещу 100 гроша заем, след няколко години ставаха 1000 гроша, на които десетте [им] коли сено в сговор с мухтарите се записват от юшурджиите петнадесет; и десет овце се записват от бегликчиите петнадесет, тези селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от това зло, идваха накъдето и да ги теглехме. Това са моите впечатления.
Из Протокола от заседанията на Общото събрание на БРЦК, от 29 април – 4 май 1872 г.
Априлия 29-й: Състави се комисия от четири члена: Л. Каравелов, Я. Цанков, В. Лъвский и Т. П[ее]в, за да напише програмата и да прегледа уставът на БРЦ ком[итет].
Майя 1-й: Комисията написа програмата и уставът и ги прочете в същият ден пред представителите на членовете на ЦРБ ком[итет], които нарочно затова направиха второ заседание.
Майя 2-й: Трето заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха уставът до IX глава и направиха приличните забележки по вишегласие.
Майя 3-й: 4-то заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха уставът от IX глава до свършованието му, като направиха и бележките си по вишегласие. На това заседание се реши да се начне напечатванието на уставът и да се пристъпи до избиранието на действующите занапред членове на Центр[алния] бълг[арски] рев[олюционен] комитет.
Майя 4-й: 5-то заседание от членовете на комисията и на представителите, които [в]зимат оставката на досегашният Централен комитет и пристъпват до избиранието на новият Центр. револ. бъл. комитет. Причината на това променявание е, че общото съгласие на представителите от частните комитети в Бълг[арско] и Влашко преработиха уставът на досегашният ЦРБ ком[итет]. И така по единогласното одобрение на всичките представители от частните комитети в България и Влашко избира се за главно лице в новият Цен[трален] рев[олюционен] бълг[арски] комитет г-н Любен Каравелов, когото упълномощават да избере и другите членове,които са потребни според гл. III-та, чл. 1-й [на] уставът.
Апр. 29 1872 год. …
Програм[а]40 на БРЦ комитет
1) Бълг[арският] Р[еволюционен] Ц[ентрален] ком[итет] има за цел да освободи България чрез Революция, морална и с оръжие. Формата на бъдащето българско управление ще бъде неопределена до онова време, когато чрез [в]сяко средство българското освобождение стане дело свършено.
2) Действието за тая цел обиема [в]сяко средство: пропаганда, печат, оръжие, огън, смърт и пр.
3) Ние, българите, желаеме да живеем с [в]сичките наши съседи дружественно, а особено със сърбите, румъните и черногорците, които отчасти съчувствуват на нашите стремления, и желаеме да съставиме с тях федерация аз свободни земи.
4) Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т.е. съобразно с нравите, обичаите и характерът на българският народ; а тия земи, които са населени с румъни, с[ъс] сърби, черногорци и Гърци, да се управляват съобразно с характерът на румънският, сръбският, черногорският и гръцкият народи.
5) Нека [в]сяка народност, както и [в]секи човек, учува своята свобода и да се управлява по своята собствена воля. Ние не желаеме чуждото, т.е. това, щото не е наше, но не желаеме да дадеме и другиму своето.
6) Ние нямаме претенции на исторически права и затова оставяме на самият народ да реши своята съдба и да яви в кой отдел на съюзът желае той да се присъедини: с румънският ли, с[ъс] сръбският ли, с българският ли, с черногорският ли, или с гръцкият; следователно у нас не можат да бъдат въпроси за граници.
7) Ние желаеме свобода народна, свобода лична и свобода религиозна: с една дума – свобода человеческа и затова ние желаеме такава също свобода и на нашите приятели и съседи! Ние не желаеме да владееме над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите.
8) Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел и ще ги преследуваме на[в]сякъде и [в]сякога!
9) Ние причисляваме и гърците в числото на нашите приятели, ако само тия се откажат от своите досегашни панелинически цели и исторически претенции.
10) Ние не въставаме против турският народ, но против турското правителство и ония турци, които го подкрепят и братя. С една реч, ние считаме за приятели и [в]сичките народи, които съчувствуват на нашето дело, без да гледаме на вяра и народност.
Устав на Бълг[арския] рев[олюционен] централен комитет
Глава I-ва Цел
1) Бълг[арският] рев[олюционен] цен[трален] ком[итет] има в ръката си всичката власт на едно привременно правителство. Той трябва да приготви и довърши революцията с всичките й морални и материални средства. Той има въобще следующата задача: да разпространява идеите за бунт в нашият народ чрез пропаганда, която ще се прави чрез частните комитети и чрез печата: вестници, манифести, прокламации, брошури и пр. [...]
Из Протокол от Учредителното събрание на БРК от 12 август 1875 г.
Букурещ
Събрани днес на 2 август 1875 в къщата на Д.[имитър] Ценович, след дълги разисквания върху народните ни работи решихме следующето:
Неизбежимо нужно е при днешното сгодно време да провъзгласим всеобщо въстание в Българско. Това наше решение се потвърдява и от Българско с особени писма.
Въстанието ще се почне така: г-н Панайот Хитйов, щом стигне в Белград и се увери положително, че не ще му препятствуват сърбите, ще организира една голяма чета от 500-1000-2000 и повече юнаци българи и ще се упъти в Българско през сръбските граници, но преди това той се задължава да ни телеграфира, щото в това също време да изпратиме 4-5 лица, които да дадат знак за всеобщо въстание. Също и ние от Влашко да организираме 1-2-3 или повече чети от неопределено число юнаци и [да ги] изпратиме в Българско. Ако ли в противен случай сърбите откажат и поискат да му препятствуват, то той [Панайот] се задължава да се върне по-скоро тук, за да можем гореказаните чети да организираме още по-добре, с които ще мине той. Г-н Панайот ще телеграфира до редакцията [на] „Знаме“ (до Хр. Ботйова или И. Т. Драсова).
Избра се комитет от пет члена, именно: . Ценович, Драгоя Шопов, д-р Хр. Чобанов, Хр. Ботйов и И. Т. Драсов, който ще се денонощно старае за събиране пари от Влашко и другаде, изключително Българско; да се споразумява с влашките и други българи аз организуването на четите и въобще за добрия успех на въстанието. Тоя комитет ще има особен сега направен нов печат с друга форма и ще има и леточислението. Старият изгубва своето значение по причина, че Каравелов се отказва да работи и не дава печата. За касиер се избра д-р Драгоя Шопов. Писар, председателя и пр. са петмината. Определиха се няколко лица апостоли, които ще минат тайно или явно в Българско, за да приготвят бунта. За тия лица се определиха 150 (сто и петдесет) австр[ийски] жълтици. Реши се да се повика с особен човек г-н Филип Тотю от Одеса. За тая цел се определиха 100 (сто) австр[ийски] жълтици. За канцелария на комитета засега се определиха 50 (петдесет) ав[стрийски] жълтици. Тия пари се определи да се съберат от следующите във Влашко градове, за което се писаха особени писма и се определи до 17 т[ози] м[есец] да се внесат тук на касиера Др. Шопова [...]
0 коментара :
Публикуване на коментар