2. Преходни образователни форми
А) Обучение в гръцки училища
Б) Елино - български училища
3. Начало на новобългарската просвета
А) Първо новобългарско светско взаимно училище - Габрово 1835 година
Б) Първото класно училище - Копривщица 1846 година
В) Гимназии
4. Причини за възникване на движението за независима българска църква
5. Първи сблъсъци с Патриаршията
А) Враца – 1824 година
Б) Стара Загора, Самоков, Скопие
В) Търново – 1839 година
6. Цариград - център на движението за независима българска църква
А) Построяване на български храм в Цариград
Б) Българският Великден
7. Създаване на българската Екзархия
А) Учредяване - 28 февруари 1870 година
Б) Първият български екзарх - 16 февруари 1872 година Антим I
-----------------------------------------------------------------------------
Из „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон от 1824 г.
Когато изперво видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани по техниат язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напраздно муки теглат горките деца. Защо като преминат младостта си в школата сас толкози страх и треперание, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нити да си сметнат, щото земат и дават, ами по догените, ако им ся случи, понаучат ся малко нещо. Почудих ся как през толкози векове не ся намери ни един да познай това окаяно состояние и да покаже един прав път камто учението. Надеях ся дано барим сега ся обади някой, но от колкото познах, чи са трудят за всенародни ползи, ни един ни ся намери да смисли несчастните деца и да сочини за тях някоя книжка. Това дело восприех аз: сочиних тойзи Буквар изперво сас имяна, местоимения и по граматически чин, щото сега да ся учат децата да сричат на тях и подир да ги имат за примери и помощ на Граматиката. Собрах и няколко къси и различни поучения от Дарварьоват Еклогар и гледах да ги напиша колкото мога просто, щото всякий да ги разбира, а които речи ми ся видяха май мъчни, гудих ги приградени и турски. Всякий, който види тази книжка, надея ся да ся зарадува, а най-много учителите, защо тий ми са струва, отколе щяха да оставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга по нашиат язик, напечатана за тях. Но аз ще ги зарадувам по-много, като им изявя накъсо с какъв чин един учител може да учи лесно стотина деца.Заради да изтолкувам това по-добре, ще река, чи аз ще стана учител на сто деца. Изперво мисълта ми не ще е да спичеля пари, нито да проболярея от святото това дело, ами да управя и да наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще ся трудя да сам и отвътре и отвън добър, смирен, кротък, целомудр и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици: защото ако ги развратя, ще им сторя по-голямо зло от умразниат онзи учител, който придади на Римскиат военачалник своите ученици. Като с таквизи мисли и с таквизи добродетели влеза в школата, ще разделя учениците си на десят чина по десят на всяк чин. По-големите ще гуда на первиат чин, по-малките на вториат, а най-малките на десетиат чин. Но преди да казувам как ще ги уча, трябва да кажа каква ще да е школата: сас една реч, щях да река, чи и тия и сичкиат вътрешен чин трябва да са като европските, дето учат друг друго учението; но това не е възможно да стане по нас тъй, та заради това ще река, както можем, а не както треба.
Ще направя девят долги стола, акот да сядат десетина деца на единат и ще ги наредя сред школата. Най-дирният от тях ще назова В, а вториат Г, третиат Д и прочая и най-предниат И. Пред столът И ще има една дъска сас дребен пясък посипата и една пинакида провесена, дето ще да е написано А, Б, В с големи, средни и малки слова.
В понеделник ще доди един поп или владика да святи вода, ачи като соверши и ни благослови, ще наредя первиат чин на столът И. Което момче седи от дясната страна на краят ще го назовавам перво, а което е под него – второ, и прочая, и най-крайното от лявата страна десято. Тогази ще начена да показувам на пинакидата сас показалец и да думам А, Б, В, Г, Д, Е и прочия, а децата ще ма последват. Като им кажа десятина пъти, ще река на първото да чете като аз показувам, ачи ако не знай негде, ще попитам второто и ако то знай, ще направя него перво, а первото второ, ако ли го незнай и второто, ще попитам третото и пр.; и което го знай ще направя него перво, а первото не ще иди на неговото място, ами ще стани второ. Сетне пак ще последова доде соверши урокът (матимата, пинакидата). Подир него ще начене друго пак тъй да чете, а аз да показувам. И като почетат тъй два часа, ще им река да пишат на пясъкат сас перстат си каквото слово им покажа, ачи ще ида да видя кой как го е писал и ако някой не можи, ще му уловя перстат и ще напиша словото, ачи ще ги затрия с една дъсчица и пак ще им покажа друго слово и пр. и тай ще ся мине йоще един час. Подир пладне ще провеся друга пинакида, дето ще е написано 1, 2, 3, 4, 5... Там ще им показувам и ще думам едно, две, три четири и пр. Като им кажа десятина пъти, ще река на первото да дума, а аз да показувам и дето не знай ще питам по-долните му, каквото и пред пладне. Подир един час ще им река да пишат на пясъка едно, две, три и пр. и като ся премине тъй йоще един час, ще ги пустя. За да не ся продължавам твърде, ще река, чи ката ден научат по два урока – един четение, а други аритметика.
Во вторник ще седни вториат чин на стола И, но не ще ги уча аз, а второто момче от первиат чин, а первото ще нагледува и него и сичките други. За по-лесно ще назова началник первото момче на первиат чин, а чиноначалници другите. Началникът инди ще нагледува, а чиноначалникът вторий ще учи вториат чин, каквото ги аз учих вчера. Като совершат, другите ще си идат, а аз ще остана с чиноначалниците, и ще им кажа вториат урок, сиреч ба, бе, би и пр. Той ще е написан на пинакида, каквото и сичките други големи слова; а подир пладне ще им кажа вториат урок по аритметика.
В сряда началникът ще нагледува пак сичките, а вториат чиноначалник ще учи вториат чин на столат В, а третиат ще учи третиат чин на стола И первиат урок. Тъй ще последоват и през другите дни.
В десетиат ден, като ся собират, ще изпеят „Достойно ест“, гологлави сичките и наредени. Тогази ще дойдат чиноначалниците при мене и ще дам на вториат девятата пинакида, а на третиат осмата и пр. и на десетиат первата. А чи ще гуда вториат чин на столът В, а вториат чиноначалник, който ще ги учи, ще седни на стола Г, обърнат камто тях и ще держи девятата пинакида. А третиат чин ще седни на столат Г и неговат чиноначалник на столат Д и пр. Тогази ще наченат да четат каквото ги аз учих, а началникът ще ходи от чин на чин и ще гледа навред кой какво прави, и като види някого от учениците, чи салмува, ще го доведе при мене. А аз не ща го плаша, чи ще го запра и в неделя да чете, нити ще го бия, ами ще му река да иде да седи настрана, доде совершат другите и да не чете, ачи утре да иде на по-долниат чин: ако ли някой стори по-голема погрешка, нему не ще давам два дни или три дни или една неделя да чете: но ако е совсем развратен и не ще да ся покай ще го изпадя да не развратява и другите. Като ся минат два часа чиноначалниците ще наченат да казуват по слово днешниат урок, а учениците да го пишат на пинакиди или на плочи. Подир един час ще им река да идат да видят кой как е писал, ачи ще ся изправят и ще се наредят накрай стената чин по чин. Тогази ще повелея да излязат первите от всяк чин и ще гудя всякого от тях на по-горниат чин. Сетне ще река да излязат най-долните чинове. Подир тези ще изпеят пак „Достойно ест“, ачи ще ги проводя да си играят и ще заръчам на първочинниците, сиреч на первите от всяк чин, да нагледва всякий своят чин. А аз ще остана с чиноначалниците и като им кажа десятина пъти десетиат урок и го научат, ще попишат (тии не ще ся бавят три часа, защо по ще приемат), ачи ще идим вси на поляната при другите ученици. Ще ги погледам като си играят: ачи подир малко ще идим да ядем. И подир пладне пак тъй ще сторим.
В тези правила, кога рече да ги стори человек, зная, чи ще намери много муки и запрещения, но тия ще са таквизи, щото един разумен учител може да ги надвива, най да ги отбягва. А за аритметика (хисап) дето думам, не е мачно да я научи всяк учител и да я придаде на своите ученици.
Зная, чи много учители и прости человеци ще рекат, защо да не гудя и поучения за православната наша вяра в тази книжка, но да знаят, чи е безпътно малките деца, които йоще не знаят да сричат, нити да прочитат, да даде человек таквизи поучения, които едвам нии можем да разбирами. Но подир някой месяц ще ся типари една книга, собрана от Вехтиат и Новиат завет по нашиат язик, в която ще намерят поучения, каквито желаят. И ако им ся види добре, могат да я наченат децата, като ся понаготвят сас тази.
Из Договор между българската община в Шумен и Сава Филаретов за учителстването му в града
СОГЛАСИТЕЛНОСас което ние долеподписаните шюменски градоначалници и настоятели изявявами как г. Сава Вълчюв Филарет като поучи до нине три цели години в нашето народно елинобългарско училище с доволно усердие, прилежание и честност, показа плодове добри и достапохвални, за което останахме преблагодарни от негово словесие според сичко и направихми пак отново, за четвертата година, последното согласие. Негово словесие ще восприеме от днес нататък за една цяла година опщонародното наше славяноболгарско училище взаимное, като ще оправлява современно и момиченското училище, като предава и в двете славяноболгарский язик, според силата на учениците, различни предобучителни учения. Ще извърша сичките си должности със същото усердие и почтеност, с които оправляваше и до нине в трите преминали години елинското наше училище. А ние за трудовете му ще му платим 4000 или четире хиляди грошове в две времена. Двете хиляди подир шест месеца, а другите две подир девет месеци от днес насетне. За по-здраво прочее уверение давами на негово словесие настоящия кондракт своеручно подписан, който ще има силата и властта на всяко място и судилище.
х. Димитраки х. Пано[в]
х. Симеон х. Вичюв
Маврудин Стуануф
Антоние х. Сава
Из спомените на Атанас Иванов, учител в Стара Загора
Аз като се усещах още слаб в тогавашната наука, реших да се зачисля пак в ученичеството и предпочетох българския учител Данаила, отколкото гръцкия Иванча, макар да се намериха неколцина, които ме предумваха към тогози. Новият ми учител, след като ме разпита що съм учил и какво зная, посъветва ме да захвана отначало. Мъчно ми беше туй, но подир узнах, че беше полезно. Какво чудо, читателю, като се усетих един ден, че мога свободно вече да прочитам матерния си език, че мога да пиша на книга, че мога да смятам с 4-те действия! А колко бях блажен, кога се удостоих и да пея в черквата. Тъй усилени вече, неколцина ученици приехме предложението на прилежния си учител да учиме и славянския език. Ний захванахме да преписваме уроци от една ръкописна славянска граматика и свършихме трите й части.
След това поще ми се да отворя училище и аз да уча българчета. Наех си една проста къща в махалата Акарджа от х. поп Сандя. Бях нов учител и мене предстоеше с голям труд да си спечеля една добра препоръка и достатъчно число ученици. И така на 1833 г. аз се настъпих в първата си училищна деятелност. Преди всичко си разделих учениците на по-възрастни, с които повече се занимавах, и на по-млади, които предадох повече на помощника си даскал Паню. Захванах да обучавам в прочит, писание и смятание, а с туй развалих стария обичай на своите съвременници учитили. С тая новост аз подражавах бившия си последни учител.
След 4 години напуснах учителствуванието си. Слух се разнесе, т.е. че в Габрово рилският калугер Неофит отворил ново училище по ланкастерската метода (по-подир наречено взаимно учение). Добрата препоръка на туй ново училище възбуди в мен охота да стана пак ученик. Убедих родителите си да ми дадат позволението си да ида в Габрово с туй обещание, че тоя път малко ще се бавя в чужбина. А като скърбях да оставя събраните и обучените си донегде ученици в една неизвестност, поставих на мястото си най-силния и прилежния си ученик с условие да ги учи само догде се завърна. Той добре застъпи мястото ми, както по-подир се уверих; затова и го взех за другар, когато отворихме по взаимната метода училището в махалата Св. Никола (1841). И така на 1837 г. на 1 авг. оставих града Стара Загора, щом се беше появила чумата и като бяха захванали да подновят черквата Св. Богородица. В Габрово пристигнах благополучно и на други ден отидох да се представя на новия си учител отца Неофита. Той се зарадва и ме прие блакосклонно. Като му се обещах, че ще бъда постоянен, трудолюбив и смирен ученик, каза ми: „Блажено дело еже избрал си, аще совершиши.“ После ме благослови за добър успех и записа в първи клас.
[...] През Сопот и Клисура най-сетне стигнах в Копривщица. Представих се на отца Неофита, предадох му препоръчителното и му съобщих новините за братя Мустаковци, за Габровското училище и пр. При отца Неофита заварих около 30 ученика, между които помня: Калиста Луков, Геров, Атанас Чолакът, Стефан от Самоков, Захария от Клисура, Панайот, Христо Вълков от Копривщица и още няколко рилски калугерчета. Първият от тия по заповедта на братя Мустаковци се изпрати в Габрово на мястото на учителя х. Захария, който беше оставил училището. Отец Неофит ни предаваше славянски език по граматиката на Мразова, като правеше сравнения с български и гръцки език, а аритметика, география и история по ръкопис. След една година почти Неофит се повика от отците на Рилския манастир да преподава на младите калугери. Твърде трудно ний се примирихме със съдбата си да изгубим драгоценния си учител и като се простихме с него, разотидохме се. Аз се упътих през Пловдив за родния си град с цел да се установя тук за учител. Като срещнах обаче големи спънки от елинизма, който тук току-що върлуваше най-силно, заминах за Габрово, като известих за туй благодетелите си братя Мустаковци. В Габрово получих писмо от Христа Мустаковца, с което ми се заповяда да остана при опитния вече учител Калиста като помощник.
Габровското училище в туй време (около 1838 и 1839 г.) се поддържаше от помощи и приходи от свои имущества (воденици и дюкени). То имаше около 120 ученика, разподелени във взаимно училище и в два класа. Учението във взаимното училище приготвюваше учениците в четение и писание. За тая цел служеха печатани таблици, съставени от отца Неофита, по които учениците общо се учеха да четат, а за писане – писалищни чинове с пясък, след тия плочени таблици, а най-сетне перо и книга. Класното учение обемаше: граматика (на отца Неофита), история, аритметика и земеописание. След една и половина година от дохожданието си в Габрово дойдох в Стара Загора за празниците Възкресение. По настояванието на някои граждани, а най-повече на х. Господина Славова и Иванча Стоянов, реших да остана вече в родния си град. Писах на Настоятелството в Габрово, че напущам училището им по настоявание на съгражданите си. Доста дълго време съгражданите ми се занимаваха с трудното начало – урежданието на едно общо училище в града. Аз между туй се залових частно да преподавам на няколко ученика, като взех за помощник първия си ученик Минчо Банова.
[...] Мястото му е да поговоря за женското образование в града ни. Най-важното тук е урежданието на главното ни девическо училище, което своевременно беше от най-първите в Българско. Главна причина, за да се уреди девиче училище в града ни, бяха протестантските мисионери. Известно е, че когато между българи и гърци се отвори религиозната борба, надойдоха в отечеството ни доста папистаси и протестанти с цел да отвърнат българите от старата им бащинска вяра. Обаче народността и вярата у българите е едно цяло, което не търпи деление. Ето защо мисията на тези хора не намери здрава почва у нас. При все това те не се оставиха без опити. И в нашия град дойде туй време някой си англичанин – Байнгтон (1858 г.). Той говорил на първия общинар х. Господин Славова да го повика в общината да съобщи, че ще отвори българско девическо училище, в което даром ще се учат девиците, и да я моли за препоръка и съдействие у гражданите. Хаджи Господин Славов обаче тутакси отблъснал исканието му, като казал, че общината и градът сам ще си поддържа девическо училище.
[...] Управлението и поддържането на градските училища до 1848 г. беше от черквите, а по-нататък ставаше от общината. Изпърво общината ни беше като частно събирание на няколко по-лични граждани; от 1849 г. обаче Ранов, учителят, й даде пълно устройство и тя вече успя да бъде донякъде припозната от турското правителство, за да се занимава с чисто религиозни и училищни работи. Названието Българска или Народна община глождеше и бодеше очите на правителството, затова трябваше да се нарича Църковна община. Събранията на туй учреждение ставаха в метоха на Баба Града всяка седмица в петък след обед, а в нужда и в празнични дни. Общината разполагаше за нужните разходи, особено училищните, с капитал, който беше поверен на касиер – един от членовете на общината.
[...] Като се поуредиха (до 1870 г.) училищата почти по всичките Заарски села, общината ни с цел да държи постоянен надзор над тях за поддържанието и успеванието им нареди учителски събрания от цялата кааза и града, всяка година по два пъти, през празниците по Коледа и Великден, в св. Николаевското училище в града. Всеки учителски събор траеше по три дни. В първите заседания се изработи учебна програма, обща за всичките училища, правилник за заседанията на събора и пр. Условните писма на всичките учители се прегледваха и удостоверяваха от общината. Всеки учител трябваше да доставя в сбора сведения за следствието на работата си, които трябваше да бъдат заверени с подписи и печат на селската община.
Освен по училищното дело в учителските сборове се разискваха въпроси и по общото образование. Учителите се задължаваха да поучават селяните сегиз-тогиз и в празничен ден след черквата чрез сказки, четение вестници, книги и пр. Те бяха задължени още да събират стари народни песни, старинни памятки и пр. Всяка година в последното заседание учителският сбор поканваше градската ни община, за да й предаде отчет за положението на работите. Тогаз общината отдаваше похвала и благодарност на трудолюбивите, а съвети на немарливите учители.
По-подир, като се оздрави ходът на училищата по селата, учителските сборове ставаха веднъж в годината, едно за облекчение на учителите и друго, затова защото общината възложи на няколко свещеници един вид инспекция, да обикалят училищата по селата и да дават сведения за хода на църковните и училищните работи [...]
Берат на софийския митрополит Анастасий от 1703 г.
[Той][Ахмед, син на Мехмед, хан, винаги победител]
Това е заповед на султанския славен и височайши знак и на хаканската блестяща и подчиняваща света тугра:
Тъй като по случай императорското и щастливо предсказано ми възшествие на високия и щастлив османски престол, което стана на десети ребиюлахир 1115 г. [23.VIII.1703 г.] бях заповядал изобщо да се подновят бератите, сегашният патриарх на ромеите от Цариград и подведомствените му места, духовникът на име Гавриил, изпрати до престолния ми град молба. В нея той моли за подновяването на стария берат от страна на Високата ни порта, който притежава носителят на императорския ферман, духовникът на име Анастасий, който е по настоящем митрополит на неверниците от Софийския вилает и подведомствените му места, влизащи в неговата патриаршия.
Заповядах да се вземе пешкеш и да се поднови берата. Тъй като на… ден от месец шабан 1115 г. той бил внесъл в хазната в налични пари сумата от десет хиляди и двеста акчета, нужна за обичайния пешкеш, издадох отново този честит императорски берат и заповядах:
Поменатият духовник на име Анастасий да отиде и – според стария обичай и закон, както и съгласно с техните църковни постановления – да стане митрополит на неверниците, които живеят според досегашния ред в казите от софийската провинция и подведомствените и места. Неверниците, мало и голямо, от местата, влизащи понастоящем в неговата митрополия, да признават казания духовник за свой митрополит. В делата, касаещи се до тяхната религия, да се обръщат към него и да не се отклоняват от правата му дума.
Когато реченият духовник уволни или назначи според техните църковни постановления свещеници и калугери, подведомствени на неговата митрополия и подлежащи на уволнение или назначение, никой друг да не се меси в това.
Когато поменатият духовник прибере за сметка на патриарха наследство, [останало] от починалите свещеници, калугери и калугерици, принадлежащо съобразно със стария обичай на патриарха, бейтулмалът, касамът и техните хора да не се намесват противно на обичая.
Ако починалите духовници и другите неверници завещаят според техните църковни постановления какво и да е на бедните, на тяхната църква или на патриарха, да се счита това за валидно и делото да се разгледа със свидетели-ромеи [православни].
Без знание и разрешение на поменатия духовник [свещениците] да не венчават противно на техните църковни постановления онези неверници, на които не се позволява да встъпят в брак.
Ако на някой зимми избяга жената или ако трябва някой зимми да се разведе или да вземе жена, освен реченият духовник, никой друг да не посредничи, нито да се бърка.
Изобщо по същия начин, както предишните софийски митрополити са владеели лозя, градини, чифлици, ниви, ливади, воденици, манастири и аязми, принадлежащи на техните църкви от старо време, както и вещи и добитък, завещани на другите църкви, да ги владее и стопанисва поменатият [митрополит].
В тази работа съвсем никой друг да не пречи, нито да създава препятствия.
Тъй да знаят и да имат доверие към височайшия знак.
Написано днес, на осемнадесет ден от месец шабан 1115 г. [27.XII.1703 г.].
В седалището на добре защитения град Костантиние.
Регистрирано на 3 шабан 1134 г. [19.V.1722 г.]
[На полето четем:] Това е берат на владика.
Из Оставка на охридския архиепископ Арсений от 1767 г.
…С настоящата ми доброволна и непринудена оставка долуподписаният явявам, че тъй като не ми е възможно да уредя и поправя нуждите на Охридската архиепископия, които се явиха една след друга преди нас и в наши дни, и дадоха немалък повод на злодейците да нападнат името на архиепископията и да ощетяват и увреждат подчинените на Охридската архиепископия митрополии и нейната бедна рая, и тъй като не може иначе да се избави от техните ръце тамошната страна и всичкият християнски род освен чрез унищожението на архиепископията – поради това именно се отказвам от Охридската архиепископия, освен от предишната ми Пелагонийска епархия (която ще имам, докато съм жив за прехраната си и за удовлетворение на нуждите си). При такова съгласие със събратята ми свети архиереи се направи и настоящата ми доброволна и непринудена оставка, която трябва да се постави в свещения кодекс на Великата Христова църква…
Из Изложение на Неофит Бозвели до Високата порта от 1844 г.
…Всичко това отлично се съгласува със стремежите на гръцкото духовенство и на погърчените българи, които за пари продават на гърците своя тежко болен народ и доброто на българските църкви. Един пример за тази дейност е поведението на търновския митрополит. Този митрополит още с пристигането си в Търново извика при себе си всички погърчени българи, държа се като патриарх, назначи и логотет, върховен съдия и настоятел, каквито никога не е имало в Търново и каквито са известни само в Цариград. Той извърши същите назначения и в Свищов. Тази мярка беше обсъдена от верните на Високата порта поданици, които добре виждат намерението народът да бъде потискан с неизвестна и скрита цел: те сметнаха, че това нововъведение, извършено без разрешението на правителството, ще ядоса Високата порта. Митрополитът каза на народа, че е направил това само за да издигне заслужилите хора, но народът вижда ясно, че главната му цел е да си спечели съучастници или да изведе на добър край замислите на своята политика. Никой обаче не смее да си отвори устата от страх да не бъде изселен.
Съучастниците му се зарадваха от това положение; между най-верните му се намира някой си Димитър Беглички (събирач на данъци), който получава голяма заплата от митрополита – възможно е да има много други, които правят същото, но аз не зная нищо положително за това. Без разрешение на правителството те прибавиха по пет пиастри към всеки харач, като казват, че тези пари ще послужат за изграждане на училища, но населението остро се противопостави на това и волята на митрополита не беше изпълнена. Тези хора обаче продължават да натоварват народа с разни данъци, като казват: този е за църквата, този е за училищата, този най-сетне за патриарха, но народът не смее да се оплаква от страх да не навлече върху себе си афоресването на митрополита и гнева на патриарха – този гнет се увеличава от обстоятелството, че всички събирачи на данъци са погърчени българи. Митрополитът и неговите поддръжници забогатяват от тези пари и безразсъдно говорят, че ги използуват, за да откупят християните от Високата порта, т.е. че те са задължени да правят всевъзможни постъпки, за да получат свобода на изповядване на християнството, като че ли Високата порта не разрешава да се изповядва християнството, без да бъдеш принуден да плащаш значителни суми. Митрополитите купуват от Патриаршията своята митрополия, поради което задлъжняват на сарафите, например търновският митрополит задлъжнял 800 хиляди пиастри, за да плати митрополията си на Патриаршията и на логотетите: за да съберат тези пари, те угнетяват народа и хвърлят всичко върху Високата порта.
И това се върши днес, във време, когато пашите вече не смеят да купуват своите санджаци. Тази мъдра мярка би могла да бъде приложена от Високата порта към християните (архиереите), за да бъдат премахнати гибелните последици от гръцката политика.
Трябва да отбележа, че всички българи и гъркомани имат голямо предпочитание не само към езика, но дори и към гръцките имена. Ето защо те на драго сърце променят имената си, например Никола, Петър и т.н. на Николаки, Петраки и т.н., за да минат за гърци, но за щастие това предпочитание към всичко гръцко го няма сред самия народ, който, тъкмо напротив, обича своя произход, изпълнява съвестно своите задължения към Високата порта и ще бъде готов да пожертвува имота и живота си за интересите на Негово величество – затова е нужно само бащинско отношение от страна на Високата порта.
Въпреки размерите, които гръко-руската политика е взела, още не е късно тя да бъде задушена и обезсилена веднъж завинаги.
Ако Високата порта, която вижда предаността и верността на българите, им дари своето доверие като на свои многообичани деца и им даде архиереи и духовенство от тяхната народност, тя ще спечели с това тяхната безгранична признателност, а българското духовенство ще изкорени за малко гръцката политика, ако Портата му даде пълна свобода да открие народни училища, за да не отиват младите българи да учат в Русия или в Гърция. Ако Високата порта заповяда да се печатат българските книги в самата страна, това ще спре внасянето на книги, печатани в Одеса, Букурещ, в Атина и т.н., от които последствията са много печални. Ако правителството на Негово величество избере една българска депутация от членовете на духовенството или от граждани, които, бидейки напълно независими от Патриаршията, биха изложили всички нужди на народа пряко на Високата порта, и най-сетне ако в българските градове се създадат съдилища, съставени от мюсюлмани и българи, за да можем да се защищаваме срещу гръцките интриги и да насочваме народа по правилния път на подчинение и преданост към Високата порта, всички тези мерки, взети заедно, ще дадат възможност на правителството да види голата истина и ще попречат на гръцките интриги да заблуждават Високата порта.
Ферман за Българската екзархия от 28 февруари (10 март) 1870 г.
Всички верни поданици и жители на нашата империя, радвайки се по отношение на вярата, както и във всяко друго отношение на пълна и постоянна сигурност, живеят помежду си сговорно и приятелски, както това подобава на съотечественици и на просветни хора. Нашето най-съкровено желание е било те да могат по тоя начин да подпомогнат, доколкото зависи от тях, усилията, които аз безспорно правя, за да си осигуря благоденствието на страната и напредъка на културата.
Но въпреки това ние видяхме със съжаление споровете и разногласията, които против това ни добро желание от известно време са изникнали между българите от православното вероизповедание и Гръцката патриаршия, т.е. относно връзките на българските митрополити, епископи, свещеници и на българските църкви към Патриаршията.
Следните членове, които са резултат на разисквания и размишления за най-доброто разрешение на мъчните въпроси, бяха уговорени, както следва:
1. Ще се образува една особена духовна юрисдикция под името Българска екзархия, която ще обема по-долу изброените митрополитски и епископски епархии и други места: Екзархията ще бъде натоварена с управлението на всички църковни дела от това вероизповедание.
2. Най-издигнатият по степен от митрополитите от тая юрисдикция ще носи титлата Екзарх и той ще има каноническото председателство на Българския синод, който ще бъде при него постоянно.
3. Вътрешното духовно управление на тази Екзархия ще бъде подчинено и на санкцията, и на одобрението на нашата Висока порта; то ще бъде уредено от един особен устав, който ще трябва да бъде в съгласие при всички обстоятелства с основните канони на православната църква, както и с принципите на православната вяра. Този устав ще бъде изработен по начин, че да не позволява пряката или непряка намеса на патриаршията в духовните дела и особено в избора на епископите и на екзарха.
Щом стане изборът на екзарх, Българският синод ще уведоми за това Патриаршията, която ще издаде колкото е възможно по-скоро потвърдителните писма, изисквани от православния ритуал.
4. Този екзарх, назначен с наш императорски берат, ще трябва да поменува в литургията съобразно каноните на църквата името на цариградския патриарх.
Преди да се пристъпи според предписанията на вярата до избора на лице, което ще се намери достойно за екзархийския сан, ще се поиска мнението и съгласието на моето правителство.
5. Позволява се на екзарха по дела, чието разрешение (според съществуващите закони) зависи от него и които се отнасят до места, включени в неговото духовно ведомство, да се обръща направо към местните власти, а при нужда и към нашата Висока порта; бератите, които ще се дават на зависещите от него духовни лица, ще се издават по негово представление.
6. Във всички въпроси, които засягат православната вяра и които налагат едно общо обсъждане и съдействие, Синодът на Екзархията ще се обръща до Вселенския патриарх и до неговия Синод, които ще побързат да дадат нужното съдействие и да изпратят исканите отговори.
7. Синодът на Българската екзархия ще иска свето миро, което се употребява в църквата, от Цариградската патриаршия.
8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които зависят от Цариградската патриаршия, ще могат да преминават безпрепятствено територията, подчинена на Българската екзархия; същото това ще бъде с българските архиепископи и митрополити за епархиите на Цариградската патриаршия. Те ще бъдат свободни да пребивават по своите работи в главния вилаетски град или в други места, където са местните власти. Но те не ще могат да свикват Синода си вън от тяхната духовна юрисдикция; те не ще се намесват в делата на християните, които ще са под тяхното духовно ведомство, и не ще могат да служат там, където пребивават, без разрешение на местния епископ.
9. Както Ерусалимският метох във Фенер зависи от Ерусалимската патриаршия и се намира под властта на ерусалимския патриарх, така Българският метох, намиращ се в същото място заедно с българската църква до него, ще зависят от Българската екзархия.
Екзархът има право да пребивава в този метох, когато неговите дела му наложат да бъде в Цариград; както при дохождането си тук в случай на нужда, така и при извършването на една религиозна служба, докато пребивава в столицата, той трябва да се подчинява на същите църковни канони, на които се подчиняват при същите обстоятелства ерусалимският, александрийският и антиохийският патриарси.
10. Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии (без града Варна и без близо двадесетте села по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи); Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската кааза без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив, без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски, Св. Безсребриници, Св. Параскева и Св. Георги.
Махалата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но които от нейните жители не желаят да се подчинят на Българската църква и екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подробностите за това ще бъдат уредени между Патриаршията и Екзархията според църковните обичаи, принципи и правила.
Ако всичките или поне две трети от православните жители на други места, вън от тези, изброени и посочени по-горе, желаят да се подчинят на Българската екзархия за своите духовни работи и ако това е установено, то ще им бъде разрешено. Но това ще може да стане само по искането и по съгласието на всичките или поне на две трети от жителите. Тези, които чрез това средство биха поискали да създават смут или раздор между населението, ще бъдат преследвани и наказани според закона.
11. Правилата, които според каноните уреждат положението на манастирите, зависещи от Патриаршията, а се намират в областта на Българската екзархия, ще бъдат изпълнявани и спазвани както в миналото.
Понеже гореказаните постановления се намериха достатъчни да задоволят законните нужди на страните и да премахнат настъпилите печални разпри, нашето правителство ги одобри; те ще бъдат зачитани като закон за в бъдеще и настоящият ферман биде издаден, за да се знае, че нашата ясна воля е те да се не нарушават и да не се отстъпва от тях.
Издаден в Цариград на 8 ден м. зил-хидже 1286 г. по егира [27 февруари – 10 март 1870 г.].
0 коментара :
Публикуване на коментар