1. Българският неутралитет
2. България на страната на Централните сили
А) Договор с Централните сили - 24 август (6 септември) 1915 година
Б) Война със Сърбия - 14 октомври 1915 година
В) Война с Румъния - 1 септември 1916 година
3. Поражението
А) Проблеми с продоволствията
Б) Пробивът при Добро поле
В) Солунско примирие - 29 септември 1918 година
4. Ньойският мирен договор - 27 ноември 1919 година
Домашна работа: УТ, стр. 57, упр. 4
-------------------------------------------------------------------------------
№1 Тайна спогодба между България и Германия, София, 16 август (6 септември) 1915 г.
България и Германия, след като се съгласиха да предприемат задружно една военна акция срещу Сърбия, се споразумяха върху следните постановления:
§ 1. Германия гарантира на България придобиването и анексията на следните територии:
а. Днешна Сръбска Македония, обхващаща двете зони, наименовани спорна и безспорна, така, както са разграничени в Сръбско-българския договор от 29 февруари (13 март) 1912 г. и съгласно картата, приложена към последния.
б. Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река Морава с изходна точка Дунава, до мястото, гдето се съединяват двата притока Българска морава и Сръбска морава; от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притоци, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода на Качаник, възкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Сан-Стефанската карта, както и следва по-надолу. Граничната линия е нанесена върху приложената карта, която е неразделна част от настоящата спогодба.
§ 2. В случай че Румъния без всяко предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи щото България да анексира отстъпените с Букурещкия договор територии на Румъния, което и да направи една поправка на румъно-българската граница, определена от Берлинския договор.
§ 3. В случай че Гърция в течение на днешната война без всякакво предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи, щото България да си анексира териториите, които бидоха отстъпени на Гърция от Букурещкия договор […]
§ 5. Германия, съвместно с Австро-Унгария, се задължава да отпусне на българското правителство един военен заем в размер на 200 милиона франка [...]
Подробностите на тоя заем ще бъдат определени с допълнителна спогодба, която ще има да сключват финансовите управления на двете страни. Ако войната продължи повече от четири месеца, Германия, съвместно с Австро-Унгария, ще отпусне на България нов допълнителен заем, ако от това се окаже нужда, и то след допълнителна спогодба.
2. България на страната на Централните сили
А) Договор с Централните сили - 24 август (6 септември) 1915 година
Б) Война със Сърбия - 14 октомври 1915 година
В) Война с Румъния - 1 септември 1916 година
3. Поражението
А) Проблеми с продоволствията
Б) Пробивът при Добро поле
В) Солунско примирие - 29 септември 1918 година
4. Ньойският мирен договор - 27 ноември 1919 година
Домашна работа: УТ, стр. 57, упр. 4
-------------------------------------------------------------------------------
№1 Тайна спогодба между България и Германия, София, 16 август (6 септември) 1915 г.
България и Германия, след като се съгласиха да предприемат задружно една военна акция срещу Сърбия, се споразумяха върху следните постановления:
§ 1. Германия гарантира на България придобиването и анексията на следните територии:
а. Днешна Сръбска Македония, обхващаща двете зони, наименовани спорна и безспорна, така, както са разграничени в Сръбско-българския договор от 29 февруари (13 март) 1912 г. и съгласно картата, приложена към последния.
б. Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река Морава с изходна точка Дунава, до мястото, гдето се съединяват двата притока Българска морава и Сръбска морава; от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притоци, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода на Качаник, възкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Сан-Стефанската карта, както и следва по-надолу. Граничната линия е нанесена върху приложената карта, която е неразделна част от настоящата спогодба.
§ 2. В случай че Румъния без всяко предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи щото България да анексира отстъпените с Букурещкия договор територии на Румъния, което и да направи една поправка на румъно-българската граница, определена от Берлинския договор.
§ 3. В случай че Гърция в течение на днешната война без всякакво предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи, щото България да си анексира териториите, които бидоха отстъпени на Гърция от Букурещкия договор […]
§ 5. Германия, съвместно с Австро-Унгария, се задължава да отпусне на българското правителство един военен заем в размер на 200 милиона франка [...]
Подробностите на тоя заем ще бъдат определени с допълнителна спогодба, която ще има да сключват финансовите управления на двете страни. Ако войната продължи повече от четири месеца, Германия, съвместно с Австро-Унгария, ще отпусне на България нов допълнителен заем, ако от това се окаже нужда, и то след допълнителна спогодба.
0 коментара :
Публикуване на коментар