Ранно българско възраждане – фактори, личности, проявления, тенденции

1. Същност и хронология на българското Възраждане

2. Кризата в Османската империя
А) Външнополитически и военни неуспехи
Б) Кърджалийското време

3. Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска"

4. Софроний Врачански

---------------------------------------------------------------------------------

Из Допълнение към книгата “Денница на новобългарското образование” на Васил Априлов

Според Вашето мнение, основано върху разказите на българи, само кървавите грабежи на яростните разбойници (кърджалиите), които опустошили Европейска Турция при Селим ІІІ, заел мястото на брат си Абдул Хамид І на 7 април 1789 година, са били причина за неподвижното, ниско състояние на българската образованост. Кърджалиите извършиха много злини и опустошиха много селища, между другите в 1800 година Габрово бе превърнато от тях на пепел. Но едва ли можем да се съгласим, че техните грабежи не са допуснали да се разрасне образоваността: българите винаги са си спали същия сън. Ако бяха бдели над своята образованост, десетилетният смут, причинен от кърджалиите, не можеше да спре движението им към просвещение, още по-малко щеше да им попречи гръцкото въстание. По отношение на образоваността те и преди кърджалиите, и преди въстанието на гърците се намираха in statu quо. В такова бездействие щяха да се намират и досега, ако кървавият, но бележит ден 3 юни 1826 г. не беше ги озарил, както и другите поданици на османската държава, с лъча на свободата. Безсмъртният Махмуд ІІ, преобразователят на своята държава, ще остане паметен за всички свои поданици; от 1826 година започва нова епоха в летописите на Отоманската империя. След като унищожи с твърдата си воля еничарските тълпи, Махмуд възроди своята империя, давайки равни права на всичките си поданици. Приемникът на неговите достойнства и верният последовател на неговите планове, царствуващият сега Абдул Меджид, заздрави и утвърди преобразованията на баща си с формален акт, издаден на 3 ноември 1839 година. Само преобразованието на Турция трябва да се смята за причина за зародиша на българската образованост, утвърдена с Хатишерифа на сегашния падишах. Българите започват да дишат свободно, като развиват умствените си способности и вървят с твърди крачки към образованието. До това време между българите не е възникнала почти никаква мисъл за развитие на образоваността; дори живеещите в други държави техни съотечественици не са помислили за възраждането на българската писменост, тъй като са се срамували да се наричат българи...”

Из статията на Райко Жинзифов “Българите и техните съседи”

Несправедливо съдят хората, които твърдят, че българският народ е недостоен за свобода само защото той не заявявал за своето съществуване така гръмко, както неговите съседи – сърбите и гърците. Който е добре запознат с бедствията, стоварили се върху българите, които заемат центъра на Балканския полуостров, както и с географските условия, при които те са поставени, едва ли ще се реши да ги обвини, че не са се пробудили по-рано, а малко по-късно от сърби и гърци, в чиято борба за вяра и независимост и те са взимали участие според силите си...

Из статията на Петко Р. Славейков “Огледалото”

...Зарите на ХІХ век, като разбиха гъстите облаци на невежеството, пръснаха ся и по България и геният на българският народ повдигна ся с важност от гробът, в който мислеха, че са го погребали, и с крепка ръка сграби за шията звярът, който беше ся впил в тилът му и го хвърли долу...
Подвигът на българите против фенерския гнет ясно показва, че българският народ не е мъртъв, че колкото омаломощен и да е бил той, не е била съвсем изсякнала у него енергията, която му дава чевръстото и жилавото сложение на неговият жизнен състав, и първият случай, когато ся появи, беше доволно силен да го разшевели и да го раздигне за действие.
Мисълта на незабравеният котленский патриот Неофит не умря със злочестий му живот наедно, тя биде последвана и крепко повършена чрез жертвуванието на нови поборници, на нови народни герои.
Народът я разбра, той я усвои като собствено своя му, от него произходяща и нему принадлежаща, предаде ся на нея и бори ся крепко за нея; бори ся и ще победи, когато вече и императорското правителство показа съчувствие към праведният и върлият му подвиг, и дойде с време като крепък и силен съюзник да го подържи чрез предложението на проектите си за решение на тойзи въпрос.
Въпросът за черковната ни независимост е дело чисто народно; в течението на този въпрос народът ни показа своята опитност и водителите му блистателно засвидетелствуваха колко дълбоко и истинно разумяват интересите му; с една реч черковният този въпрос, като доказва просветената съвест и разумната и крепка воля на българският народ, прави го достоен за по-добра чест и отваря му дверите на нов живот и светла будущност...

Из “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му” на Марин Дринов

...Загубеното и потлачено състояние на българската народност, недостойните и горчиви присмивания и хули, които са слушали Българете от страна на съседите си, ревност и жалост по рода своего болгарскаго – това са пубежденията на отца Паисия. – Съживяване повехналите народни чувства у Българете, с други думи, съживяване българската народност – това е целта му...
Ние сме свикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и др. Да, големи са заслугите на тези благодетели народу ни. Но дали ште да е по-право да отнесем възраждането си на 60-70 години по-рано и да турим начело отца Паисия?

Из Приписки за периода 1787-1799 г.

...Да се знае когату даалиите бастисаха Трявна, сене 1787, м-ц иуниа, ден 27.
...В лето от Христа 1797 февруариа. Дойдоха харсазите изгуриха село Трявна и много хора избиха, церквата гуриха, па пак минаха натам. ...
1798. Убиха Хаджи Миха.
1799. Убиха бакал Миха и Осман Келеша.
1790. Убиха чорбаджи Стоян отоври ид в ниделя и убиха капуджи башия и стана войвода Емин ефенди Самоков и държа 3 години.
1793. Стана войвода Кара Хасеки имного хайдути наби на кольои. И държа Тарново 3 години...
1795 година обраха кърджалиите колата сливенски. Вечна им мука било!…
В лето 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели (Румелия), та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец десемврия 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други маки кой да изкаже.

Султанска заповед по повод размирните действия на Юмер и Осман Пазвантоглу от 1787 г.

До славните, достойни и предани мои велики везири: Мехмед паша, комендант на гр. Видин, и Абди паша, комендант на гр. Белград. До съдебно-шериатските власти в лицето на посветените и предани мои кадии в казите на Видин и Белград и други околни кази, в които се навъртат долуименуваните разбойници. До славния ми сер-турнаджи Елхаджи Мустафа – висок военен чиновник при еничарския ми военен оджак, сега командирован в тия страни. Също и до висшите и нисшите офицери на еничарите във Видин и Белград, до сердарите, старейшините и други висши длъжностни лица в казаните кази.
Нека Бог продължи славата и службата ви!
От съдържанието на настоящия ми царски ферман ще узнаете, че аз съм силно възмутен от смутовете и размириците в тъй голямата ислямска погранична крепост Видин. Възмутителен е тоя печален факт, че размирниците се стараят да подтикнат населението към общо въстание срещу установените от шериата и закона власти, и то тъкмо в тия тежки и опасни за държавата ми минути. Подстрекателите разбойници са започнали да вършат всякакви беззаконни действия, като са заграбвали насилствено имуществата на някои невинни хора и присвоявали живата стока заедно с всичкия останал имот на раята.
Алчни за огромни богатства, те ограбвали цели села и махали, като не пощадявали дори живота на невинните собственици.
След едно внимателно изучаване донесе ми се, че имената на по-главните бунтовници са: Юмер Пазвант-Заде и син му Осман, които се числят за военни началници на 31 еничарска дружина. Техни съучастници били Ходжа-Огру от 62 дружина, Муса Калфа от 15 рота, Хюсеин Пехливан от 5 рота, Погачеджи от 61 рота, Емин Юмер от 25 дружина, Кара Коллукчи от 11 рота, Кара Ахмед от 61 дружина и Халил от 17 дружина.
Всички тия бунтовници по-преди заседавали във Видин, дето проектирали и решили да подигнат общ бунт против законите и властта и за тая цел агитирали между населението. След това те избягали от Видин и сега според донесенията се намират в околните на Видин градове и села, дето свободно сноват и насилничат над мирното население и рая.
По повод на това получих колективна жалба от населението около Видин, в която ме умолява да издам височайши ферман за преследване и изтребване на разбойниците, като поставя един пратеник (мубашир) за изпълнението му. Това искане аз удовлетворих. От височайшата ми канцелария се издаде ферман, важността на който стана наложителна и по други причини. Видин и околностите му съставят едни толкова здрави и отбранителни крепости, щото неприятелите на исляма биха се безвредно домогнали до Цариград.
Ето защо заповядвам тия крепости да се пазят с най-сериозно внимание, за което властите трябва да употребяват всички грижи.
Вам, господа кадии на Видин, Белград и други погранични кази, г.г. офицери и забити, делегирани от главния ми одабашия, и г.г. коменданти на градовете Видин и Белград, вам се налага свещеният дълг да вземете всички мерки за изтребването на разбойниците. Само вашите мерки могат да донесат желаното от мен умиротворение на страната.
Те ще се помъчат, а може би и ще сполучат да се промъкнат в крепостта, като поставят пред вас предлог, че уж имали да събират от длъжниците си някакви заеми, но вие на това не придавайте сериозна важност, защото те няма да направят друго, ами ще повдигнат населението към общо въстание.
Ето защо нито едно лице от тях да не се пропуща в крепостта, макар и с риск на живота. Безпрекословно отблъсквайте всякакъв натиск от страна на разбойниците, които се стремят да се домогнат до крепостта. Около пределите на Видин не трябва да се мерне разбойнишки крак. Онези обаче от еничарските орди, които биха ги защищавали, разпръснете ги из другите погранични крепости. За всички ваши разпоредби длъжни сте да ме уведомите с един обстоен протокол.
А вие, г.г. съдии, офицери и старейшини от видинския гарнизон, дайте гаранция, че обичате отечеството си. След това, за да се констатират вашите разпоредби, съставете съдебно шериатско решение и с препис от закона за военноеничарската организация ще се отнесете до главния счетоводител (баш мухасабеджиян), за да отбележи и той от своя страна в главните регистри имената на ордите и тия на йолдашите еничари, които се преместят от видинския гарнизон в други погранични крепости за дисциплинарно наказание.
Щом главният счетоводител отбележи станалия факт, той ще ви повърне обратно преписа от закона, по силата на който вие ще наказвате провинените еничари. За тая цел предварително ще се издава височайша заповед.
Поради това изпраща ви се и едно писмо от моя велик везир – Негово Високопревъзходителство Хасан паша, сега заемащ длъжността еничари агаси в корпуса при моя палат.
Прочее, господа командири (мухафъзи) на Видин и Белград, издавам настоящия ферман, за да ви внуша сериозността на писмото на еничари агаси и заповядвам точното му прилагане.
Старайте се да отбягвате всякакви мерки, които биха противоречили на настоящия ферман. Отдайте нужните почести. Тъй да знаете, тъй да действувате.
Първо число от месец раибюл-ахър 1202 г. (дек. 1787)
Издаден от султан Абдул Хамид Хан I

Из Възвание на Софроний Врачански към българския народ от 1810 г.

Милостию божию Серафим архиерей болгарский,
Отечески милоствую вас, любезни чада мои, роде болгарский християни, що живеете у болгарскую землю, здраствуйте, радуйте са, понеже ето сега приходит радост общая на вся Болгария; ето сега наближава спасение и избавление ваши; ето сега видим и гледаме како прифтаса милост божия на бедного рода вашего, що е влял Бог милост в сърце благочестивейшему и великому государю императору Александру Павлович и повдигнал его да избави вас от таковое турецкое варварское мучителство. И ето сега приближава до вас крестоносно его войнство – ваши християни братя да избавят вас от толикиа беди. Ето прииде оний светлий ден, що го чакате от четиристотин години. Но, о роде храбрий болгари и верний християни, стойте, крепите ся и не бойте ся и любезно дочакайте и усердно приемите тия братя ваши християни, що идат сас божия воля да избавят вас. Не бойте ся войнство христолюбиво, не бягайте от них и не поместайте ся от градове и от села и от доми ваши, но гледайте и потрудете ся да сготвите захеря, хляб, ичимик, сено, колико возможни есте, да почетете и угостите их по должности християнски и да не имате их каквото чужденци, но да имате их каквото единоверни братя ваши, нелестно (нефалшиво). Да им послужите сас вярност и сас любов, понеже и они проливат кров свою за веру християнскую, за отечество свое и за светую църков божию, и за братию и сестри свои, зарад да упазят и да увардят их, да не упаднат и они у робство, каквото сте ви упаднали от несогласие, и от ненависти друг друга, и от това изпаднали сте у такова бедное состояние.
Того ради всякий християнин, колико недостаточен да буде паки потреб но ест, тому от уста своя да отдели хляб свой и да угости их, а не да бяга при душманите турци. Но, о чада християни наши, притеците и прилепите ся при това християнское войнство, почто они не бият и не убиват, каквото проклетни агаряни. И не има да буде вам начто пагуба, ни на стока, ни на имение, ни безчестие на лица ваши. И що дадете иачмен или сено, или добитак, все хоче изплатено да буде от государя. Он хочет покривати и защищати вас.
Ах, християни, не знайте ли колико гориха вас они мучители сас разгорени железа, колико пекоха чада ваши на рожени пред очи ваши, колико уграбиха и узеха стока и имения ваши, колико узеха синове и дщери ваши и изневериха их, ами това нели и до днес учинат вам това мучителство, ами защо да бягате при таковиа християнскиа душмани? Ето това страдание ваше вниде во уши благочестивейшего государя императора Александра Павловича и умилосердился на вас и возжелал да избави вас от таковое лютое мучителство. И питайте да узнайте им ли по другий царства таковое мучителство. Това ваше страдание по вся Европа известно бист и у всех газетах помянуто и написаномучение ваше. Ами по тая причина хоче ли паки да се обарне сърце ваше, да притечете до ония враги ваши и лютии мучители. Бягайте от них и притеците и сообщите ся със това христолюбивое войнство росийское и имейте их каквото единородний братя ваши и угостите и почетите их и камо хочут да пойдут праведно на пут, наставляйте их нелестно. Ала най-вече, християни, да се пазите от юдиное предателство, каквото от огня гиенского, да не буде и на тоя свят, и на оний, понеже веру свою християнскою предал ест на врага християнского. Ето така вярно ако послужите, надеим ся сас божия воля како по малое время хочете да имате радост и веселие и мир, но и тихо да живеете, що ми вси желаем вам това еже бити. Амин.
Софроний Архиерей Болгарский