1. Възкачване на престола
2. Отношения с Византия, Унгария и Латинската империя
3. Битката при Одрин - 14 април 1205 година
4. Отношения с Папството
5. Смъртта на Калоян
-------------------------------------------------------------------------------------
Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която, както се знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Но, възпрепятствувани от различни църковни грижи, ние не можахме досега да изпълним нашето намерение.”
Калоян, император на българите, до пресветия господин патриарх римски папа на християнската вяра от Изток чак до Запад. Аз ти пращам послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери здрав и весел заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и приятели. Аз съм здрав по добродеянието на господа и на блажената Дева и чрез молитвите на светите апостоли Петра и Павла, и чрез светите твои молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт от бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър, комуто господ рече: Каквото свържеш на земята и прочие, така и на тебе възложи бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан и когото развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че се изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да ми изпроводи бриндизийския архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че не си ме забравил мене — твоя роб. Аз го почетох като твой човек и му дадох писмо, което да отнесе на твоя светост и което, бог знае, дали е донесъл или не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и императорът пратиха при мене [пратеник с предложение]: „Ела при нас, ще те коронясаме за цар и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива." Но аз не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя светост, защото искам да бъда роб на св. Петър и на твоя светост. И нека знае твоя светост, че аз изпроводих при тебе ариепископ с всяко устроение и богатство и копринени платове, восък и сребро, коне и мулета, за да почете той твоя светост вместо мене, твоя роб. И аз моля чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез светите твои молитви да изпроводиш кардинали, на които твоя светост да поръча да ме коронясат за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да съм твой роб през времето на моя живот.
Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири либри перпери, и три сребърни чашки и сребърна обкова за книга.
Калоян, император на България
Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примата дължимата според каноническата форма почит и уважение.
Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети възлюблен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий трети и пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Посланикът на апостолическия престол господин кардинал Лъв донесе на мое царство писанието на твоя светост. Като узнах, прочее за неговото здраве и невредимост, възхвалих всемогъщия бог и пресветата негова майка. Дано писанието на мое царство намери твоя светост жив и пребиваващ във всяка радост и веселие. А моето царство по благодатта на всемогъщия бог и на преблажената Богородица и чрез застъпничеството на ваша светост е здраво и много добре с всяка радост и веселие. Нека бъде известно на ваша светост, духовни отче на мое царство, господине папа, че господин Лъв, посланик на апостолическия престол, пристигна при моето царство и ми донесе корона и като я благослови, постави я на главата на моето царство и в моите ръце ми даде скиптър и знаме и благослови пресветия патриарх на моето царство и на цяла България по поръка на ваша светост, а ние възвеличихме много бога и преблажената Богородица, както и съобразителността на ваша светост затова, че ваша светост изпълни според искането на мое царство цялото ни желание. Цяла България и Влахия и владенията на цялото ни царство много прославиха и възвеличиха ваша светост. Пиша ви обаче и за унгареца, че моето царство няма никаква общност на владенията или нещо друго с него, нито му вреди, а, напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство и дали аз не зачитам унгареца или пък самият той не зачита моето царство. Нека му пише ваша светост да стои далече от моето царство, понеже моето царство нито има намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи. Ако обаче той сам дойде против земите на моето царство и бог помогне да бъде победен, нека ваша светост да не подозира моето царство, но да съм свободен [от подозрение]. Също за латините, които навлязоха в Константинопол, пиша на ваша светост да им пишете да стоят далече от моето царство и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не зачитат. В случай, че те наченат нещо против моето царство и не го зачетат и убият от онези люде, които са му подвластни, нека ваша светост да не подозира моето царство, но всичко да е свободно [от подозрение]. При твоята пък велика светост изпроводих две момчета, едното се казва Василий, а другото Витлеем. Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство. Изпратих засега също в знак на малък спомен два екзамита, двойни еписими — единия червен и другия бял — и един камей. Наистина, когато изпращам пратеници при ваша светост, винаги ще си спомням за ваша светост.
В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на Нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър и от преснетия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези наши някогашни предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван възлюблен син на светия и апостолически римски престол на княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и безсъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го даде в ръцете на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми.
За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия досточтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключовете от Христа получи. И така то представлява знакът на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица. То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен.
Така свършила работата там. Императорът тръгнал от Кипсела и стигнал в Адрианопол, а оттам се отправил на поход срещу Хриз. Този бил по народност влах, присвоил си Струмица, заел крепостта, наречена Просек [Демиркапия], и я превърнал в свое местопребивание, като засилил колкото било възможно повече укреплението й, което още отначало и природата превърнала и създала като недостъпно. Стръмни скали от двете страни така плътно се доближават една до друга, че между тях има само една тясна, недостъпна и стръмна пътека. Останалата част от скалите е недостъпна дори за козите и е напълно непроходима. Дълбоката река Аксиос [Вардар] обикаля скалите и по невероятен начин ги прави още по-недостъпни. След това се явило и изкуственото укрепление, което, съперничейки с природата, ги направило почти напълно непревзимаеми. Здрави стени били издигнати в единствения достъпен вход и те довършили това свръхестествено укрепление. И такава една крепост като Просек ромеите още от по-рано не забелязали и я изоставили пуста, понеже не обръщали внимание на българите… Станал владетел на такава крепост, Хриз никак не се изплашил, когато императорът тръгнал на поход срещу него, но се приготвил да му се противопостави... Тогава императорът, виждайки, че не може да постигне поставената си цел, а и не желаейки повече да си губи времето там, започнал преговори. На Хриз били отстъпени Просек, Струмица и околностите им. И макар той да си имал жена, императорът обещал да му даде за съпруга една от своите роднини. Затова, щом като се завърнал във Византион, той разделил от съпруга й дъщерята на протостратора и я изпратил на Хриз и за придружител на невестата изпратил севаст Константин Радин… След бракосъчетанието бил устроен пир, през време на които Хриз пил и ял без мярка, а неговата жена, спазвайки обичая на новобрачните жени, се въздържала напълно от всичко предложено. Когато била поканена от съпруга си да вземе участие в гощавката, тя не изпълнила веднага неговата покана и с това го разгневила. Той изговорил много думи на себе си на своя варварски език, разсърдил се и най-сетне с презрение казал на елински: „Не яж и не пий!”…
Докато ставали тези неща, протостраторът Мануил Камица, който от дълго време бил пленник в Мизия [България], помолил братовчеда си император да го откупи с личните му [на протостратора] средства и да не го оставя повече пленник у варварите като някой злодей. Той обаче не могъл да убеди императора с писмата си. След неговия отказ Камица се обърнал с молба към своя зет Хриз, получил исканото откупване и се отправил от Мизия [България] в Просек. И оттук той не преставал да моли императора да заплати на Хриз откупа, който възлизал на два златни центенария, изтъквайки, че само парите му, взети от императора, са много повече, без да се вземат предвид сребърните и златните съдове, копринените тъкани и различните скъпи дрехи, поради които той бил смятан за най-богат сред хората. Императорът поставил върху едното блюдо и своята въображаема везна родствените си чувства към протостратора, а на другото – неговите богатства, уравновесил ги намерил, че второто блюдо е много по-тежко, и затова не обърнал никакво внимание на неговите писма. Напълно отчаян, Камица решил да нападне заедно с Хриз съседните на Просек ромейски области. Те без труд завладели Пелагония [Битоля], леко покорили Прилеп, нападнали едно след друго останалите места и принуждавали да се предадат дори и далечни области, минали бързо през тесалийската долина Темпе, завзели равнините, разбунтували Елада и накарали Пелопонес да въстане.
Те останаха така да срядата [13 април] на великденските празници. А Йоанис [цар Калоян] бе сега толкова близо, че се бе настанил на пет левги от тях. И той прати своите кумани да препускат пред лагера; и тревожният сигнал се дава в лагера и те излизат в безредие. И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им.
Така те се завърнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Балдуин; и те държаха съвет и казаха, че били извършили твърде голямо безумие, като са толкова преследвали [едни] така леко въоръжени хора. Заключението на съвещанието бе, че ако Йоанис дойдеше пак, те ще излязат и ще се наредят пред лагера и ще го чакат там и не ще се помръднат оттам; и те наредиха да се вика [и извести] по целия лагер никой да не посмее да престъпи тази заповед заради вик или рев, който той би чул. И бе решено Жофруа маршалът да пази откъм града с Манасие дьо Лил.
Така прекараха те тази нощ до четвъртък [14 април] сутринта на великденските празници. И те изслушаха литургията и ядоха на обед. А куманите препускат чак до техните палатки; и се вдига тревога и те се хвърлят на оръжие и излизат от лагера с всички батальони, подредени така, както бе уговорено преди.
Граф Луи излезе пръв със своя батальон; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около две левги далечина; и те се сблъскаха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.
А [нашите] освен рицари имаха във войската си и други хора, които не познаваха достатъчно военното дело; и те започват да се плашат и да бягат. И граф Луи, който пръв започна [битката], бе ранен на две места твърде тежко: и куманите и власите почват да нахлуват; а графът бе паднал и един негов рицар, който се казваше Йоан дьо Фриез, бе слязъл и го постави върху своя кон. Мнозина от хората на граф Луи му казаха: “Господарю, идете си, защото сте твърде тежко ранен на две места.” А той каза: “Да не дава Господ Бог да бъда някога упрекнат, че бягам от бойното поле и изоставям императора.”
Императорът, който сам бе в твърде тежко положение, подканваше хората си и им казваше, че той никога няма да побегне, а и те да не го изоставят; и тия, които бяха там, свидетелстват наистина, че никога един рицар не се е бранил по-добре от него. Тази битка продължи така дълго време. Имаше такива, които добре се биха, а имаше и такива, които го изоставиха. Накрая, понеже Бог допуска премеждията, те бяха разбити. Там, на бойното поле, останаха император Балдуин, който никога не пожела да бяга, и граф Луи: император Балдуин бе взет жив, а граф Луи убит.”
“Йоанис, кралят на Влахия, който държеше Одрин обсаден, не стоеше със скръстени ръце: неговите каменохвъргачки, от които той имаше достатъчно, биеха по стените и по кулите и ги повредиха доста; и той постави пионерите си на стените; и те няколко пъти отидоха на пристъп. А онези, които бяха вътре, гърци и латинци, се държаха много добре. И твърде често пращаха [известия] на император Анри да им прати помощ и да знае, че ако не им помогне, те са напълно загубени. Императорът бе твърде загрижен, тъй като щом той поискваше да помогне на хората си от едната страна, Тодор Аскарът [Теодор Ласкарис в Западна Мала Азия] така го притискаше от другата, че се налагаше [той] да се върне пременно [при него].
И така през месец април Йоанис бе пред Одрин: и му оставаше толкова малко да го превземе, защото бе сринал до земята стените и кулите на две места, така че [неговите войски] можеха да се бият ръкопашно с тези отвътре със саби и пики. Така той извърши там твърде големи нападения. А те се защищаваха добре. И имаше там много убити и много ранени от едната и от другата страна.
Така както господ пожелава да се случват нещата, куманите, които [Йоанис] бе пратил из земята, бяха свършили грабежите си и се бяха завърнали в лагера при Одрин с цялата си плячка. И казаха, че не ще останат там повече с Йоанис, но че искат да си отидат в своята земя. Така куманите се отделиха от Йоанис. И когато той видя това, не посмя да остане без тях пред Одрин; и така той си замина от града и го изостави.
И знайте, че хората взеха за голямо чудо това, че един такъв могъщ човек беше изоставил един град, който беше толкова близо пред падане. Но подобава нещата да се случат тъй, както господ го пожелае.”
Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв. И когато хората му видяха това, започнаха да се колебаят и да губят кураж и лошо да удържат. А тези, които бяха около маркиза, го подкрепяха, но той загуби много кръв и почна да агонизира. И когато хората му видяха, че няма да имат никаква помощ от него, те се уплашиха и почнаха да го изоставят. Така те бяха разбити поради нещастна случка. И онези, които останаха с него – а те бяха малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И хората от страната изпратиха главата му на Йоанис; и това бе една от най-големите радости, които той някога бе имал.”
2. Отношения с Византия, Унгария и Латинската империя
3. Битката при Одрин - 14 април 1205 година
4. Отношения с Папството
5. Смъртта на Калоян
-------------------------------------------------------------------------------------
Из “Писмо на папа Инокентий ІІІ до цар Калоян” от края на 1199 г.:
“До благородния мъж Йоаниций,Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която, както се знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Но, възпрепятствувани от различни църковни грижи, ние не можахме досега да изпълним нашето намерение.”
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от май 1203 г.
Калоян, император на българите, до пресветия господин патриарх римски папа на християнската вяра от Изток чак до Запад. Аз ти пращам послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери здрав и весел заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и приятели. Аз съм здрав по добродеянието на господа и на блажената Дева и чрез молитвите на светите апостоли Петра и Павла, и чрез светите твои молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт от бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър, комуто господ рече: Каквото свържеш на земята и прочие, така и на тебе възложи бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан и когото развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че се изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да ми изпроводи бриндизийския архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че не си ме забравил мене — твоя роб. Аз го почетох като твой човек и му дадох писмо, което да отнесе на твоя светост и което, бог знае, дали е донесъл или не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и императорът пратиха при мене [пратеник с предложение]: „Ела при нас, ще те коронясаме за цар и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива." Но аз не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя светост, защото искам да бъда роб на св. Петър и на твоя светост. И нека знае твоя светост, че аз изпроводих при тебе ариепископ с всяко устроение и богатство и копринени платове, восък и сребро, коне и мулета, за да почете той твоя светост вместо мене, твоя роб. И аз моля чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез светите твои молитви да изпроводиш кардинали, на които твоя светост да поръча да ме коронясат за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да съм твой роб през времето на моя живот.
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г.
До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят. Надявам се в господа, спасителя на людете, че твоя светост е добре и много добре заедно с всички кардинали на светата Римска църква, която седят около престола на твоя светост. Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи, заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на бога и на твоята света молитва. Много пъти изпроводи моето царство свои пратеници при твоя светост, но не намериха сгода да преминат при твоя светост. Те не можаха да преминат, защото онези, които не бяха в мир с моето царство, пазеха пътищата. След това през миналия месец юни царството ми изпроводи своя архиепископ и [глава] на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите. Обаче с помощта на бога и със съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият пратеник на апостолическото седалище и първопрестола на княза на апостолите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми донесе палиум по повеля на твоя светост и на апостолическия престол и украси с този палиум казания архиепископ и го въздигна в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, като донесе на моето царство писма от твоя светост и изложи отново, що му поръчала твоя светост. Изпълни се сърцето ми с голяма радост, защото бог и твоя светост ме дариха според искането на моето царство. И аз моля и умолявам твоята велика светост да изпълни желанието на моето царство и да изпрати пастирски жезъл за събиране на овцете и останалите неща, който е обичайно да притежава патриархът, и да въздигне сегашния примат за патриарх в светата и велика църква на Търново, първия град на цяла България, и тази църква да има патриарх винаги — дори след смъртта на този патриарх, по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение, и твоето посвещение — непълно и да не падне грях върху твоя светост. Но сега молим по повеля на твоя светост да бъде приготвяно миро за кръщението на християните в светата и велика църква на град Търново. Нека знае твоя светост, че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от твоя светост, не ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да изпратиш кардинали при моето царство — или този, който дойде при мене, или някого другиго от апостолическия престол — и да им дадеш корона и скиптър според благословията на апостолическия престол и на княза на апостолите и да изпратиш привилегиум, подпечатен със злато, по подобие на този, за да се пази винаги в църквата на Търново, и всичко това те да дадат на моето царство. Но всички гореказани неща, които трябва да се изпратят на моето царство от твоя светост, нека ги види настоящият пратеник, браничевският епископ Власий, за да може да донесе онова, което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако изпълни твоя светост всичко това, тъй ще смятам заедно с рода на моето царство и на всички българи и власи, [а именно] че съм възлюбен син на православната света Римска църква. А [въпроса] за границата между Унгария, България и Влахия предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш това дело честно и справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и царството ми да има права над България и Влахия така, както кралят на Унгария ще има права над Унгария, и да престанат убийствата на християни между мене и него. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство принадлежат петте епископия на България, които унгарският крал нападна и завладя заедно с църковните им правдини, и тези епископия са унищожени — дали е справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост настоящият пратеник на моето царство, браническият епископ Власий да приемеш за вярно, защото ще го каже от мое име.Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири либри перпери, и три сребърни чашки и сребърна обкова за книга.
Калоян, император на България
Из писмото на папа Инокентий III до цар Калоян от 24 февруари 1204 г.
Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примата дължимата според каноническата форма почит и уважение.
Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от ноември 1204 г.
Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети възлюблен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий трети и пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Посланикът на апостолическия престол господин кардинал Лъв донесе на мое царство писанието на твоя светост. Като узнах, прочее за неговото здраве и невредимост, възхвалих всемогъщия бог и пресветата негова майка. Дано писанието на мое царство намери твоя светост жив и пребиваващ във всяка радост и веселие. А моето царство по благодатта на всемогъщия бог и на преблажената Богородица и чрез застъпничеството на ваша светост е здраво и много добре с всяка радост и веселие. Нека бъде известно на ваша светост, духовни отче на мое царство, господине папа, че господин Лъв, посланик на апостолическия престол, пристигна при моето царство и ми донесе корона и като я благослови, постави я на главата на моето царство и в моите ръце ми даде скиптър и знаме и благослови пресветия патриарх на моето царство и на цяла България по поръка на ваша светост, а ние възвеличихме много бога и преблажената Богородица, както и съобразителността на ваша светост затова, че ваша светост изпълни според искането на мое царство цялото ни желание. Цяла България и Влахия и владенията на цялото ни царство много прославиха и възвеличиха ваша светост. Пиша ви обаче и за унгареца, че моето царство няма никаква общност на владенията или нещо друго с него, нито му вреди, а, напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство и дали аз не зачитам унгареца или пък самият той не зачита моето царство. Нека му пише ваша светост да стои далече от моето царство, понеже моето царство нито има намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи. Ако обаче той сам дойде против земите на моето царство и бог помогне да бъде победен, нека ваша светост да не подозира моето царство, но да съм свободен [от подозрение]. Също за латините, които навлязоха в Константинопол, пиша на ваша светост да им пишете да стоят далече от моето царство и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не зачитат. В случай, че те наченат нещо против моето царство и не го зачетат и убият от онези люде, които са му подвластни, нека ваша светост да не подозира моето царство, но всичко да е свободно [от подозрение]. При твоята пък велика светост изпроводих две момчета, едното се казва Василий, а другото Витлеем. Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство. Изпратих засега също в знак на малък спомен два екзамита, двойни еписими — единия червен и другия бял — и един камей. Наистина, когато изпращам пратеници при ваша светост, винаги ще си спомням за ваша светост.
Златопечатник на цар Калоян с тържествена клетва за преминаване под върховенството на римската църква.
В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на Нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър и от преснетия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези наши някогашни предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван възлюблен син на светия и апостолически римски престол на княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и безсъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го даде в ръцете на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми.
Папа Инокентий III изпраща знаме на цар Калоян
До светия цар на българи и власиЗа да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия досточтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключовете от Христа получи. И така то представлява знакът на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица. То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен.
Текст на дадената от архиепископ Василий клетва
“Аз [Василий], архиепископ търновски, примат на цяла България и Влахия, от този час занапред ще бъда верен и покорен, на блажения Петър и на светия римски апостолически престол, и на моя господар папа Инокентий, и на неговите католически приемници. Не ще участвувам в дело или съвет, или споразумение, за да загубят те живота си или свой член или да бъдат пленени или ограбени. Съвет, който те биха ни поверили, никому няма да открия съзнателно в тяхна вреда. Ако зная, ще се помъча да попреча на всяко явно зло спрямо тях. Ако не мога да попреча това, ще им известя, колкото може по-скоро. Ще защищавам според възможността си римското папство, честта, достойнството и интересите на апостолическия престол, докато запазвам моя чин, против всеки жив човек. Бидейки призован на събор, ще дойда, освен ако бъда възпрепятствуван от каноническа задръжка. Ще посещавам седалището на апостолите всеки четири години лично или чрез мой пратеник, освен ако бъда освободен по тяхно желание. Ще приема с преданост пратеника за апостолическия престол, за когото ще зная положително, че е пратеник, и ще му помагам в неговите нужди. Когато посвещавам когото и да било от моите подгласници за епископ, ще го карам да се закълне, че ще оказва постоянно повиновение и дължима чест на римския първосвещеник и на Римската църква. По-нататък, когато коронясвам някого за цар на българите и власите според даденото на мене и на моите приемници от апостолическия престол позволение, ще изисквам от него клетвено уверение, че ще пребъде предан и покорен на оногова, който тогава би стоял на апостолическия престол, на неговите приемници и на Римската църква, и всички земи и народи, подчинени на неговото царство, ще запази в повиновение и преданост към апостолическия престол. Всичко това ще спазвам добросъвестно. Нека така ми помага бог и това свето Евангелие сега и в бъдеще. Амин. [1204 г.]Из “История” на Никита Хониат:
“Иванко въстанал във Филипопол. Както по-горе казахме, той бил преименуван Алексий и станал зет на императора, като се оженил за една от неговите внучки, получил по-голяма власт, отколкото трябвало, и станал главнокомандуващ на войските, които били разположени и настанени около Филипопол срещу неговите сънародници власите. Щом като станал господар на тамошните области, бидейки хитър и старателен, той правел и вършел всичко за осъществяване на своите планове и намерения. Обучил във военното изкуство намиращата се при него войска от негови сънародници, обогатявайки ги с подаръци и правейки ги силни с оръжие, издигнал непристъпни крепости в съседните места до планината Хемус и ги направил почти напълно непревзимаеми. Научавайки за тези неща, императорът ги одобрявал, хвалил Алексий, отрупвал го с много и твърде големи подаръци, на драго сърце се вслушвал в неговите съвети и лесно изпълнявал желанията му. Приближените до императора, виждайки това, което върши този човек [Иванко], макар делата му да изглеждали хубави, все пак те казвали, че той ги върши добре, но не ги върши за полза на ромеите… Алексий, който бил находчив и твърде изобретателен във военното изкуство, показал в този случай срещу ромеите твърде много дела, богати със стратегическа опитност. Най-сетне при един подобен опит на изкусни маневри той пленил заедно с други ромеи и самия протостратор [Мануил Камица]. Алексий докарал от високите места на планините големи стада добитък в полето, предал ги на свои сънародници и на една част ромейски пленници, за да ги откарат към Хемус като определена плячка и дял за Йоан [цар Калоян], владетеля на Загора, понеже бил свързал съюз с Алексий и сключил договор против ромеите.Из “История” на Никита Хониат:
“След това императорът тръгнал на предстоящия му поход и стигнал до Кипсела [Ипсала, Турция], за да направи нещо полезно за тракийските градове, които власите и скитите опустошавали. Освен това той си поставил за цел да плени Хриз или поне да спре нападенията му, които той правел неочаквано, опустошавайки околностите на Сер. Този Хриз бил по народност влах, малък на ръст и не само не се присъединил към въстаналите срещу ромеите Асен и Петър, но дори станал съюзник на ромеите и дигнал оръжие срещу тях заедно със своите петстотин души сънародници. Не след дълго време той бил обаче арестуван и поставен под стража, понеже, отстъпвайки пред желанието на своите сънародници и напредвайки във всичко, се стремял да си създаде независима власт. След известно време бил освободен и изпратен да пази Струмица, но той измамил надеждите на пратилия го там император и злоупотребявайки с положението си, станал неумолим враг на съседните ромеи. Затова императорът тръгнал срещу него и събрал достатъчно войска около Кипсела, но в скоро време се отказал от намерението си и решил да се върне обратно. Така напразно войската се събрала там и той без полза предприел поход към Кипсела. Като оставил западните области в същото положение, което те понасяли и търпели още по-рано, той бързал да се върне във Византион [Константинопол], не можейки и два месеца да остане извън столицата.Така свършила работата там. Императорът тръгнал от Кипсела и стигнал в Адрианопол, а оттам се отправил на поход срещу Хриз. Този бил по народност влах, присвоил си Струмица, заел крепостта, наречена Просек [Демиркапия], и я превърнал в свое местопребивание, като засилил колкото било възможно повече укреплението й, което още отначало и природата превърнала и създала като недостъпно. Стръмни скали от двете страни така плътно се доближават една до друга, че между тях има само една тясна, недостъпна и стръмна пътека. Останалата част от скалите е недостъпна дори за козите и е напълно непроходима. Дълбоката река Аксиос [Вардар] обикаля скалите и по невероятен начин ги прави още по-недостъпни. След това се явило и изкуственото укрепление, което, съперничейки с природата, ги направило почти напълно непревзимаеми. Здрави стени били издигнати в единствения достъпен вход и те довършили това свръхестествено укрепление. И такава една крепост като Просек ромеите още от по-рано не забелязали и я изоставили пуста, понеже не обръщали внимание на българите… Станал владетел на такава крепост, Хриз никак не се изплашил, когато императорът тръгнал на поход срещу него, но се приготвил да му се противопостави... Тогава императорът, виждайки, че не може да постигне поставената си цел, а и не желаейки повече да си губи времето там, започнал преговори. На Хриз били отстъпени Просек, Струмица и околностите им. И макар той да си имал жена, императорът обещал да му даде за съпруга една от своите роднини. Затова, щом като се завърнал във Византион, той разделил от съпруга й дъщерята на протостратора и я изпратил на Хриз и за придружител на невестата изпратил севаст Константин Радин… След бракосъчетанието бил устроен пир, през време на които Хриз пил и ял без мярка, а неговата жена, спазвайки обичая на новобрачните жени, се въздържала напълно от всичко предложено. Когато била поканена от съпруга си да вземе участие в гощавката, тя не изпълнила веднага неговата покана и с това го разгневила. Той изговорил много думи на себе си на своя варварски език, разсърдил се и най-сетне с презрение казал на елински: „Не яж и не пий!”…
Докато ставали тези неща, протостраторът Мануил Камица, който от дълго време бил пленник в Мизия [България], помолил братовчеда си император да го откупи с личните му [на протостратора] средства и да не го оставя повече пленник у варварите като някой злодей. Той обаче не могъл да убеди императора с писмата си. След неговия отказ Камица се обърнал с молба към своя зет Хриз, получил исканото откупване и се отправил от Мизия [България] в Просек. И оттук той не преставал да моли императора да заплати на Хриз откупа, който възлизал на два златни центенария, изтъквайки, че само парите му, взети от императора, са много повече, без да се вземат предвид сребърните и златните съдове, копринените тъкани и различните скъпи дрехи, поради които той бил смятан за най-богат сред хората. Императорът поставил върху едното блюдо и своята въображаема везна родствените си чувства към протостратора, а на другото – неговите богатства, уравновесил ги намерил, че второто блюдо е много по-тежко, и затова не обърнал никакво внимание на неговите писма. Напълно отчаян, Камица решил да нападне заедно с Хриз съседните на Просек ромейски области. Те без труд завладели Пелагония [Битоля], леко покорили Прилеп, нападнали едно след друго останалите места и принуждавали да се предадат дори и далечни области, минали бързо през тесалийската долина Темпе, завзели равнините, разбунтували Елада и накарали Пелопонес да въстане.
Из “История” на Никита Хониат:
“В това време се появил и нов бунтовник подобно на гигантите, които никнели от земята. Това бил някой си Йоан Спиридонаки, родом от остров Кипър, човек с грозно лице с още по-грозна външност, кривоглед, работник по занятие, страшен със своята съдба. Служейки при императора, той невероятни повишения и производства достигнал до пазител на т. нар. вътрешни складове и най-сетне получил управлението на Смоленската област. Спиридонаки знаел умствената ограниченост и простотата на изпратилия го император и облегнат на непристъпността на местността, с безумна дързост въстанал против него подобно на сатана, на язва или на някакво отвратително и неочаквано привидение. Освен това императорът страдал тогава и от трето нещастие – от присъщата му болест, която отнемала движението на тялото му. Затова той страдал от двойно разкаяние, което го измъчвало, давило и душило: понеже не откупил своя братовчед и понеже такова негодно същество като Спиридонаки назначил за своя собствена гибел като управител на толкова много и отлично укрепени градове. Като разделил на две собствената си войска, той поверил едната част на своя зет Алексий Палеолог, комуто поръчал да накаже негодника Спиридонаки, а другата изпратил в подкрепа на Йоан Инуполит, който се сражавал срещу протостратора. Императорският зет Алексий, човек храбър и с разумна смелост, без голямо усилие победил Спиридонаки и принудил това пигмейоподобно човеченце да избяга в Мизия [България] Борбата с протостратора продължила дълго време, но и тя се свършила благополучно. Императорът наред с другите средства си служел и с хитрост, за да привлече на своя страна Хриз: Той му дал за съпруга своята внучка Теодора, която по-рано била сгодена за Иванко и която той извикал от Византион [Константинопол]. По този начин си възвърнал Пелагония [Битоля] и Прилеп, изгонил Камица от Тесалия, който ту бивал побеждаван в сражение, ту пък доброволно отстъпвал. Най-после го изгонил и от самия стан, в който се бил укрил като в последно и несъкрушимо убежище. Когато се украсил с такива дела след дългото си бездействие и невоюване, императорът се завърнал във Византион. Тогава той завладял и Струмица, като и в този случай измамил Хриз и сключил мир с Йоан.”Из “История” на Никита Хониат:
“По това време Йоан с голяма и страшно въоръжена войска тръгнал от Мизия, обсадил Констанция [Симеоновград] и превзел твърде лесно този забележителен град в Родопската област. След като разрушил крепостните му стени, той тръгнал оттам и се разположил на лагер около Варна, обсадил града от всички страни и го превзел в шестия ден на Страстната седмица. Понеже обсадените, които били повечето храбри мъже от нашата войска, а някои и латинци, му оказали там голяма съпротива, той построил четириъгълна машина, която била широка колкото рова и висока колкото крепостната стена на града, придвижил я с колела до самия ров и като я поставил върху двата бряга на рова, достигнал едновременно две цели: едно и също съоръжение му служело за мост през рова и за стълба, която достигала до върха на градските стени. По този начин той превзел Варна за три дни. Без да се уплаши от светостта на деня (това било оная преблагословена събота, в която Христос бил положен в гроб) и без да се страхува от Христос, чието име произнасял само с устата си, като че ли подбуден от кръвожадни демони, варваринът хвърлил всички пленници живи в рова, затрупал го с пръст до повърхността на земята и направил мястото обща гробница. След разрушаването на градските стени той се върнал в Мизия [България] и с такива жертвоприношения и гнусни тържества отпразнувал тази славна и първа между всички дни събота.”Из “История” на Никита Хониат:
“Ромеите, които придружавали императора (повечето от тях били от знатен произход, прославени с военни подвизи и произхождали от тракийските градове), решили да влязат във връзка с маркиза [Бонифаций дьо Монфера] и да му предложат военна помощ. Той им отговорил, че няма нужда от ромейски войници, и така ги отблъснал. Те се обърнали с молба до император Балдуин да ги приеме на служба. Но понеже и тук, както казват, “пели отново напразно”, те се обърнали към Йоан [цар Калоян], който бил отхранен и роден в областите покрай Хемус. Със своите враждебни нападения той [цар Калоян] почти опустошил и унищожил цялата западна подвластна на ромеите страна, разорявайки я със скитски нападения и измъчвайки я с най-различни бедствия. Той ги приел с отворени обятия.”Из “История” на Никита Хониат:
“Йоан [цар Калоян] заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си градове и да вредят, както могат, на латинците, като се готвят за въстание, докато той сам уреди по-добре тяхната съдба. След като се завърнали в родината си, те разбунтували тракийските и македонските градове с помощта на власите. Поради това повечето от латинците, които населявали градовете, били избити, а други се опитали чрез бягство да се завърнат във Византион. По този начин впрочем едни били избити в Димотика, а други били изгонени от Орестиада [Одрин]. Въпреки всяко очакване това дело освободило Изтока от латинците, които се насочили отново към войната на Запад, намалило високомерието им и направило сравнително по-скромни тези, които били завладели Елада и Пелопонес. Нека да разкажем поред как станали тези неща. Ромеите, след като били повикани в Аркадиопол и завладели Димотика, останали в тази страна, имайки немалка подкрепа от страна на власите. Йоан със собствените си полкове и с многобройна помощна скитска [куманска] войска употребявал всичкото си старание да остане незабелязан от латинците.”Из “Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен:
“Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Влахия, идваше върху тях, за да подпомогне града; те подготвиха работата си и се съгласиха, че Жофруа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера, и че император Балдуин и всички други ще излязат вън, ако Йоанис дойде да се бие.Те останаха така да срядата [13 април] на великденските празници. А Йоанис [цар Калоян] бе сега толкова близо, че се бе настанил на пет левги от тях. И той прати своите кумани да препускат пред лагера; и тревожният сигнал се дава в лагера и те излизат в безредие. И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им.
Така те се завърнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Балдуин; и те държаха съвет и казаха, че били извършили твърде голямо безумие, като са толкова преследвали [едни] така леко въоръжени хора. Заключението на съвещанието бе, че ако Йоанис дойдеше пак, те ще излязат и ще се наредят пред лагера и ще го чакат там и не ще се помръднат оттам; и те наредиха да се вика [и извести] по целия лагер никой да не посмее да престъпи тази заповед заради вик или рев, който той би чул. И бе решено Жофруа маршалът да пази откъм града с Манасие дьо Лил.
Така прекараха те тази нощ до четвъртък [14 април] сутринта на великденските празници. И те изслушаха литургията и ядоха на обед. А куманите препускат чак до техните палатки; и се вдига тревога и те се хвърлят на оръжие и излизат от лагера с всички батальони, подредени така, както бе уговорено преди.
Граф Луи излезе пръв със своя батальон; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около две левги далечина; и те се сблъскаха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.
А [нашите] освен рицари имаха във войската си и други хора, които не познаваха достатъчно военното дело; и те започват да се плашат и да бягат. И граф Луи, който пръв започна [битката], бе ранен на две места твърде тежко: и куманите и власите почват да нахлуват; а графът бе паднал и един негов рицар, който се казваше Йоан дьо Фриез, бе слязъл и го постави върху своя кон. Мнозина от хората на граф Луи му казаха: “Господарю, идете си, защото сте твърде тежко ранен на две места.” А той каза: “Да не дава Господ Бог да бъда някога упрекнат, че бягам от бойното поле и изоставям императора.”
Императорът, който сам бе в твърде тежко положение, подканваше хората си и им казваше, че той никога няма да побегне, а и те да не го изоставят; и тия, които бяха там, свидетелстват наистина, че никога един рицар не се е бранил по-добре от него. Тази битка продължи така дълго време. Имаше такива, които добре се биха, а имаше и такива, които го изоставиха. Накрая, понеже Бог допуска премеждията, те бяха разбити. Там, на бойното поле, останаха император Балдуин, който никога не пожела да бяга, и граф Луи: император Балдуин бе взет жив, а граф Луи убит.”
Из “История” на Никита Хониат:
“Работите на изток били в такова положение. Мизиецът пък Йоан [цар Калоян] обсадил Филипопол, завзел града, разграбил го и го разрушил, а мнозина от жителите му избил. Отдавна той бил озлобен против този град и дирил удобен случай да го завладее, за да отмъсти на жителите му за тяхната непокорност, понеже не го признавали за император и се отвращавали от него като от “мъж на кръвта”. Злобата и варварското ожесточение на Йоан достигнали краен предел, когато те приели Алексий Аспиет и му се подчинили като на водач, а нападащия Йоан на няколко пъти победили. Впрочем този град можеше да остане незасегнат от злините, ако се управляваше самостоятелно, като ту любезно влизаше в съюз с латинците, ту пък напълно не отблъскваше мизиеца [цар Калоян] Йоан. Но след като паднала столицата [Константинопол] и била съкрушена опората на градовете, тогава и този град като дъщеря, която следва майка си, се подхвърлил на още по-големи нещастия. Понесъл всичките ужаси на грабежите и убийствата, той бил разрушен до основи и превърнат в обширно поле от развалини, сред което само едно нещо весели очите на пътниците – висока греда, на която с главата надолу висял Аспиет, обесен с краката за въже, прекарано през мускулите на прасеца. След всичко това привържениците на Аспиет и тези, които го подпомагали при завземането на царската власт, страхувайки се да не бъдат наказани като непостоянни, тъй като не било възможно да останат скрити от Йоан, открито прекъснали всяка връзка с него.”Из “История” на Никита Хониат:
“Щом като се отдалечили, едни от тях минали на страната на Теодор Ласкарис, управител на източните градове, други, които избягали в Орестиада или пристигнали в Димотика, влезли в преговори с латинците. Те изпратили пратеници и молели да им бъде назначен за пълководец Теодор Врана. Скоро след това пристигнал в Мизия Йоан, уредил там своите работи, наказал изменниците със страшни наказания и с нови начини на убиване и гневен, жесток и безмилостен, решил да започне война с ромеите, казвайки, че не бил повече в състояние да понася тяхното коварство, вероломство и непостоянство. Обхванат от гняв, той изпратил рояци от скитски [кумански] войски, които съперничели по своя брой на летните цветя. Едни от тях, които били многобройни като мравки, бързо преминали през прекрасните житни поля и обсадили Адрианопол, а други се приближили до Рузий [Рускьой, Турция] и започнали бой с намиращия се в този град латински гарнизон. Войниците на този гарнизон били най-храбри от всичките латински войски – те били високи на ръст и отлични във военното изкуство, а техният вожд, някой си Тиер [Тиери дьо Термонд], бил твърде знатен и благороден мъж. Щом като латинците узнали от съгледвачи, че скитите са се разположили на лагер, те веднага се отправили срещу тях. Скитите пък предварително научили за готвеното нападение на латинците срещу тях, тайно заели друго място, което било близо до Рузий. Когато латинците се връщали, те ги видели и се изплашили от неочакваната гледка, понеже тяхното голямо количество не им предвещавало нищо добро. Все пак станало голямо сражение. И едните, и другите се биели с еднаква храброст. Накрай латинците, след като извършили много подвизи, почти всички загинали. Докато ставало така това сражение, други скитски многобройни и войнствени отреди се отправили към Апрон, бързо го завладели и веднага го разрушили. Една част от населението на града, което скитите пленили, избили, други откарали да продават в робство, като им вързали ръцете назад, а мнозина изгорили. Те наистина били победители, но се възползували от победата по нечовешки начин.Из “Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен:
“Тогава Йоанис [цар Калоян] излезе от Влахия с армиите си и една голяма войска кумани, които бяха дошли при него, и влезе в Романия. И куманите, направиха набег чак до вратите на Цариград. И той обсади Одрин и издигна 33 големи каменохвъргачки, които биеха срещу стените и кулите. А в Одрин бяха само гърците и Пиер дьо Радингам, който бе там с 10 рицари от страна на императора. И тогава и гърците, и латинците съобщиха заедно на император Анри, че Йоанис ги бе така обсадил, та да ги подпомогне...“Йоанис, кралят на Влахия, който държеше Одрин обсаден, не стоеше със скръстени ръце: неговите каменохвъргачки, от които той имаше достатъчно, биеха по стените и по кулите и ги повредиха доста; и той постави пионерите си на стените; и те няколко пъти отидоха на пристъп. А онези, които бяха вътре, гърци и латинци, се държаха много добре. И твърде често пращаха [известия] на император Анри да им прати помощ и да знае, че ако не им помогне, те са напълно загубени. Императорът бе твърде загрижен, тъй като щом той поискваше да помогне на хората си от едната страна, Тодор Аскарът [Теодор Ласкарис в Западна Мала Азия] така го притискаше от другата, че се налагаше [той] да се върне пременно [при него].
И така през месец април Йоанис бе пред Одрин: и му оставаше толкова малко да го превземе, защото бе сринал до земята стените и кулите на две места, така че [неговите войски] можеха да се бият ръкопашно с тези отвътре със саби и пики. Така той извърши там твърде големи нападения. А те се защищаваха добре. И имаше там много убити и много ранени от едната и от другата страна.
Така както господ пожелава да се случват нещата, куманите, които [Йоанис] бе пратил из земята, бяха свършили грабежите си и се бяха завърнали в лагера при Одрин с цялата си плячка. И казаха, че не ще останат там повече с Йоанис, но че искат да си отидат в своята земя. Така куманите се отделиха от Йоанис. И когато той видя това, не посмя да остане без тях пред Одрин; и така той си замина от града и го изостави.
И знайте, че хората взеха за голямо чудо това, че един такъв могъщ човек беше изоставил един град, който беше толкова близо пред падане. Но подобава нещата да се случат тъй, както господ го пожелае.”
Из “Завладяването на Константинопол” от Жофроа дьо Вилардуен:
“Когато маркизът бе [вече] в Мосинопол, не бяха минали и 5 дни [и] по съвета на гърците от земята той направи един конен набег в месинополската планина на разстояние повече от един цял ден [от града]. И когато той бе в тази местност и се готвеше да си тръгва, българите от страната се бяха събрали; и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем обезоръжен върху един кон с един меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад.Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв. И когато хората му видяха това, започнаха да се колебаят и да губят кураж и лошо да удържат. А тези, които бяха около маркиза, го подкрепяха, но той загуби много кръв и почна да агонизира. И когато хората му видяха, че няма да имат никаква помощ от него, те се уплашиха и почнаха да го изоставят. Така те бяха разбити поради нещастна случка. И онези, които останаха с него – а те бяха малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И хората от страната изпратиха главата му на Йоанис; и това бе една от най-големите радости, които той някога бе имал.”
Из “История” на Георги Акрополит:
“И като [цар Калоян] казвал, че Василий се наричал Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болка в страната. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната. Наистина никой никога не е причинявал такива злини на ромейската земя, така че и име му било дадено [ново], получавайки прякора “куче”. Всички го наричали Скилойоан. Защото, като се сближил със скитското племе и завързал с тях роднинство, той възприел и характера на зверската им природа и се наслаждавал от убийствата на ромеите. Като умрял, царската власт над българите взел синът на сестра му, по име Борил, който се оженил за вуйна си скитка. Синът на Асен, който бил още дете, бил взет тайно от някого и отведен при скитите [русите].”Из “Деянията на св. Димитър Солунски”:
“Тогава, именно тогава в дълбоката нощ чрез ревността на мъченика бог излъскал докрай сабята на своето отмъщение и я наострил сякаш на точило. И внезапно неуморимият истински наш страж и пазител на града Димитрий – великият воин на великия владетел, се появил пред българския цар като конник, яхнал бял кон, и в миг нанесъл смъртна рана на нещастника. А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастър, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон, и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастър скочил от леглото си, стреснат от виковете – защото неговата шатра била наблизо, – влязъл при него и видял и чул наяве: “Ти преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си.” А Манастър се уплашил и казал: “Не, царю, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не е истина.” А царят, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него.”
0 коментара :
Публикуване на коментар