Големите български военни успехи от началото на IX век

1. Управлението на кан Крум (803 – 814)
А) Начало на управлението и вътрешна политика
Б) Големите военни победи

2. Управлението на кан Омуртаг (814 – 831)
А) Владетелската идеология
Б) Вътрешно и външнополитически успехи

3. Управление на кан Маламир (831 – 836)

4. Управление на кан Пресиан (836 – 852)

--------------------------------------------------------------------------

Из “Хроника на Теофан Изповедник:

“През същата година [808], когато се давала заплата на войската в Струмската област, българите, като нападнали, отнели я [цялата] – 1100 литра злато [79 200 номизми] – и избили много войска заедно със стратега и началниците. Имало и от останалите отряди немалко гарнизонни началници и всички загинали там. Те взели и целия обоз и се върнали. През същата [на следната 809 г.] година, преди великденските празници, Крум, вождът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки 6 хиляди души ромейска войска извън множеството обикновени граждани.”

Из “Анонимен ватикански разказ”:

“В деветата година от царуването ща император Никифор този същият Никифор навлязъл в България, като желаел, както си мислел, да я унищожи. Той взел със себе си своя син Ставракий, зетя си Михаил, назован и Рангаве, всички патриции, началници, сановници, всички отряди и синовете на началниците от петнадесет години нагоре, от които съставил дружина на сина си и ги назовал иканати. Като навлязъл в клисурите [на България], българите научили за множеството войска, която водел, и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали, и избягали по планините. А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички. И тъй прочее нещастникът се възгордял в ума и сърцето си, сякаш вече постигнал това чрез справедливостта си, и казал на онези, които били с него: “Ето, рекъл, що прави справедливостта.”
И тъй, като влязъл в резиденцията на Крум. той преровил неговите съкровища и намерил твърде богата плячка. Той започнал да разпределя на войската си по списък мед, одежди, и други различни неща. Като разтворил и неговите изби с вино, той раздавал на всички свои люде да пият до насита. Като ходел по улиците на резиденцията, той се разхождал по чардаците на къщите, радвал се и казвал: “Ето, бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения.” Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета. Прочее, като все още не мислел скоро да излезе [оттук], той преминал през средата на България, желаейки да стигне до Сердика, като смятал, че е завладял цяла България.”

Из “Анонимен ватикански разказ”:

“Така той прекарал 15 дни, занемарил напълно работите си, побъркал се, станал като безумен и не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал. Обладан от опиянението на надменността, не излизал от шатрата си, не давал никому обяснение или разпоредба, а когато някои го упреквали и изпратили сина му да му говори, за да излязат оттам, той никак не ги послушал, но дори и унизил сина си, като искал да го бие. И тъй войската, като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им, а животните мучели със силен глас и издъхвали, изколвала овцете и свинете и вършела непозволеното. Най-сетне някои, като виждали безредността и объркаността на Никифор и това, че никой не дръзвал да му говори, постепенно започнали да бягат и чрез някаква хитрина да се измъкват.”

Из “Анонимен ватикански разказ”:

“А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена. Прочее, като намерили случай и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота, на двадесет и трети юли, ги нападнали, докато почти още спели. [Ромеите], като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Тъй като войсковите части били разположени далеч една от друга, те не узнали веднага за станалото; българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, те били жестоко избивани. Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат [ромеите], преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз друг, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и преследвали останалите, които, естествено, мислели, че ще се спасят. И тъй там паднали всички патриции и другите началници. Онези пък, които се надявали да избягнат гибелта в реката, стигнали до преградата, която българите били съградили и която била много яка и твърде мъчно проходима. Тъй като те не можели да я прекосяват с конете си, оставяли конете, покатервали се с ръце и крака и увисвали на другата страна. На външната страна обаче имало изкопан дълбок ров и когато те се прехвърляли от височината, крайниците им се разкъсвали. Едни от тях умирали веднага, други пък повървявали малко и като не можели да ходят, падали на земята и загивали, измъчвани от глад и жажда. На други места пък някои запалили преградата. Когато връзките изгорели и преградата паднала върху изкопа, бягащите непредпазливо се спускали и попадали заедно с конете си в изкопания ров заедно с огъня. Това нещастие било по-лошо, отколкото опасността от реката… Всички загинали там: едни – погубени от меча, други – удавени в реката, трети – паднали от преградата, а някои изгорели в огъня на изкопа. Спасили се само малцина, но и те, след като пристигнали по домовете си, почти всички измрели. В същия ден прочее бил погубен и император Никифор в първото сражение, без никой да може да съобщи по какъв начин е погинал. Ранен бил и синът му Ставракий, като бил получил смъртоносна рана в прешлените на гръбнака, от която и починал, след като царувал над ромеите само два месеца […] Така император Никифор, след като царувал осем години и седем месеца, поради своето безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ. Той бил възвисок мъж, широкоплещест, с голям корем, с гъста коса, бърнест, с широко лице и много побеляла брада, пълен, много разсъдлив, лукав, схватлив (особено за държавните дела), малоречив и премного сребролюбив, поради което и получил вечна гибел.”

Из "Хроника" на Теофан Изповедник:

“Крум превзел с обсада Дебелт [през 812 г.] и преселил жителите му, които преминали на негова страна заедно с епископа. Българите пък, като узнали за размириците сред войските и че войниците се бунтуват поради страх от войната и от гарнизонната служба, взели още по-голяма част от Тракия и Македония. Тогава християните, без никой да ги преследва, избягали и изоставили Анхиало и Бероя, също и [Малка] Никея, крепостта Проват и някои други укрепления, както и Филипопол и Филипи [между Драма и Кавала].”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“Към средата на месец октомври [812 г.] Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато започнал да недоволства набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини. Между това Крум, нападайки с тия машини, превзел града, като цял месец никой не му се противопоставил поради голяма глупост [...] Враговете [българите] намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща и го завладели заедно с Дебелт. Там намерили и 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън, както и много злато и сребро.”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“Към началото на месец юни [813 г.] Крум, вождът на българите, излязъл със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много. А когато се разположил на стан във Версиникия [при Одрин] на около 30 мили от императорския стан, Лъв, патриций и стратег на източните войски, и Йоан Аплакис, патриций и стратег на Македония, които били много наклонни да завържат сражение с тях, били възпрепятствувани от императора поради лошите съветници...
На 22 юни, когато, християните и българите се строили едни срещу други недалеч от Адрианопол, християните претърпели страшно поражение. Враговете толкова много надделели в боя, щото повечето християни, без да видят дори първото сблъскване, така силно побягнали, та Крум изненадан помислил, че това е някаква засада, и възпрял за малко своите от преследване. Но като видял, че те бягат неудържимо, започнал да ги преследва и избил голямо множество. Българите заловили и обоза и го оплячкосали. А императорът, бягайки, се завърнал в града, като проклинал войските и техните началници и се кълнял, че се отказва от императорската власт.”

Из “Скриптор инцертус”:

“В дните на безбожния император Лъв българите стигнали чак до вратите на столицата, без никой да излезе насреща им или да ги спре. И Крум според обичая си принесъл жертва вън от Златните врати много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал. Така прекарал няколко дни, като оплячкосал околностите на столицата и започнал да иска данък злато, голямо количество одежди и известен брой отбрани девойки.”

Из “Скриптор инцертус”:

“Между другото, когато през зимата настъпили хубави дни и реките нямали много вода, българите излезли с тридесетхилядна армия, облечена цялата в желязо. Те стигнали до Аркадиопол [дн. гр. Люле Бургас] и като преминали Ригия [така се наричала реката], заварили там много народ и го отвлекли в плен. Но преди да прекарат пленниците, завалели проливни дъждове в продължение на осем дни, реката придошла и станала като море. Понеже не могли да я преминат, българите останали петнадесет дни, като задържали пленниците. Лъв бил предупреден да дойде на помощ, но не обърнал внимание на това; нито той излязъл от столицата, нито пък други изпратил на помощ. След това, когато времето се оправило и реката спаднала, българите накарали пленниците да отсекат дървета и да направят мост. Така те преминали заедно с пленниците, които били мъже, жени и деца – всичко на брой 50 000 души. Те взели и цялото им имущество: арменски покривки, по-хубави килими, много одежди, медни съдове, и натоварили всичко на колите. Като им взели всичките стада от говеда и овце, върнали се в България...”

Из “Скриптор инцертус”:

“Прочее след това на императора било известно по слух, че Крум се е отправил на поход, като събрал голяма войска от аварите и околните славинии. Освен това той бил приготвил частите и съоръженията на различни обсадни машини, големи машини триболи и тетраболи, костенурки и високи стълби, топки, лостове и кирки, овни и подставки за изхвърляне на стрели, огнехвъргачки и каменохвъргачки, скорпиони за хвърляне на стрели, прашки – изобщо всякакви съоръжения срещу зъберите на стените, за да превземе града откъм западната му страна, откъм Влахернската стена. Той искал да закара всички тези съоръжения там, където бяха хвърлени стрелите срещу него. Той бил приготвил в оборите си десет хиляди вола, за да пренесе всички споменати съоръжения, като ги натовари на обковани с желязо коли, на брой пет хиляди, които поръчал да направят. Като чул това, Лъв изпратил съгледвачи и щом узнал истината, събрал голяма войска и майстори и започнал да строи друга стена вън от градските стени, като изкопал широк ров.”

Из “Скриптор инцертус”:

“Преди да започне пролетта, както разправят някои избягали от България пленници, На Великия четвъртък пред Великден първенецът на България, прочутият Крум, който имал намерение да превземе столицата, завършил живота си, заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв.”

Втори хамбарлийски надпис от края на 813 г.:

“...кавхана ...направих моя брат и стратегът Леон нека бъде негов подчинен. От Бероя и ... Дултроини първенец е ичиргу боила Тук – за дясната страна, а стратезите Вардан и Янис са му подчинени. За лявата страна на моя саракт – Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули – главатар е боилът кавхан Иратаис, а Кордила и Григора са му подчинени стратези.”

Из “Свидас лексикон”:

“Същите тези българи унищожили напълно аварите. Крум запитал пленниците авари: “От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?” А те отговорили: “Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел.” А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите.”

Из “Анали” на Айнхард:

“818 г. Там били пратениците на други народи, именно абодритите, пък и на [хърватския княз] Борна, дук на гудуските, и на тимочаните, които наскоро се били откъснали от съюза си с българите и били дошли до нашите граници...
819 г. Дори племето тимочани, което след изоставяне съюза си с българите искало да мине на страната на императора и да се постави под негова власт. Людевит [Людовик] така го подвел и привлякъл с лъжливи уверения да не извърши това, че то изоставило предишните си замисли и станало съюзник и помощник във вероломното му дело...
824 г. Българският владетел Омуртаг под предлог уж да сключи мир изпратил пратеници с писмо до императора. След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, [императорът] останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка.
825 г. ...Когато след привършване на лова се завърнал там, императорът изслушал българското посолство. То било дошло, за да се установят границите и пределите между франки и българи. А императорът, като изслушал българското посолство, отговорил на владетеля им, както намерил за добре, чрез писмо, изпратено по същите пратеници, които били проводени при него.
826 г. Когато пратениците на българския владетел му съобщили какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник, когото най-напред бил изпратил, молейки го незабавно да стане определяне на границите или ако това не му е угодно, всеки да пази границите си и без мирен договор.
827 г. Също и българите, като изпратили войска на лодки по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония, изгонили техните князе и им назначили български управители.

Сюлейманкьойски надпис на кан Омуртаг:

“...пратеничества. И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години. Първата от 11 съгласувани глави е за територията. Нека тя да бъде от Девелт до Потамокастел [крепост на р. Средечка] и между двете Авролева [Сакар и Дервишка могила] и до многото мостове [на р. Тунджа] между [крепостите] Балдазена [дн. с. Главен, Свиленградско] и Агатоники [с. Оряхово, Свиленградско] и до Левка и до Констанция [дн. Симеоновград] и до Макри ливада [равнината край с. Узунджово] и до Хеброс [Марица] и до планината Хемус [Стара планина. До тук стана установяването на границата. Втората глава е за славяните, които са под [властта на] императора. Те трябва да си останат там, където са били заварени, когато избухна войната. Третата глава е за останалите славяни, които не са подчинени на императора, от крайморската област. Той трябва да ги изпрати обратно в селищата им. Четвъртата глава е за пленниците – християни и за заловените ... за турмарсите, спатариите и комитите; той ще даде … за обикновените войници душа за душа. По два бивола ще даде той за онези, които са били заловени в крепостите, ако ... селата. Ако е избягал стратег...”

Чаталарски надпис на кан Омуртаг:

“Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години.”

Търновски надпис на кан Омуртаг

Кана субиги Омуртаг, обитавайки стария си дом, направи преславен дом на дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери , направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20000 разтега и до Дунава има 20000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг кана субиги. Нека Бог да го удостои да преживее 100 години.

Из “Житие на Петнадесетте тивериуполски мъченици” от Теофилакт Охридски:

“И като научил това, брат му Маламир взел го за голяма беда, затова призовава брата си Енравота и обзет от ревност за отеческите си богове, отнася се към него не като към брат, а като към отстъпник от праотеческата религия. „Или обещай, че ще се отстраниш от чуждия бог, или знай, рекъл, че на тия (и показал джелатите и меча) ще бъдеш предаден днес!”

Из “Маламировата летопис”:

“Кан ювиги Маламир е от бога владетел. Моят дядо Крум с нас намери тези работи. А баща ми, владетелят Омуртаг, сключи тридесетгодишен мир и живя добре с гърците. Отначало и аз живеех добре, но гърците опустошиха земите ни. И владетелят Маламир, като управляваше заедно с кавхан Исбул, тръгна на поход срещу гърците с войска и опустоши крепостта Проват, крепостта Бурдидзо и земите на гърците. И извърши всичко славно и дойде до Филипопол, а пък гърците избягаха [от града] И тогава кавхан Исбул заедно с преславния владетел води преговори с филипополци.

Шуменски надпис на кан Маламир

Кан сюбиги Маламир, от бога архонт; неговият стар боила, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци. Нека Бог удостои от Бога архонта да проживее заедно с кавхана Исбул сто години.

Надпис от Филипи на кан Пресиан

Персиан, от бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, кавхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана колобъра. И кавханът към смоляните ... Който търси истината, Бог вижда и който лъже Бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните забравиха, но Бог вижда.