Укрепването на Дунавска България и военната помощ за Византия от кан Тервел

1. Последните години от управлението на кан Аспарух

2. Началото на управлението на кан Тервел

3. Помощта му за император Юстиниан II

4. Тервел и битката му с арабите

------------------------------------------------

Из “Свидас Лексикон”:

“При император Юстиниан Носоотрязания предводителят на българите Тервел бил на върха на благополучието. И самият Юстиниан, и Константин, синът на Ираклий, били негови данъкоплатци. Той поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и своя камшик, с който шибал коня си, и слагал пари, докато покрие и единия, и другия. Поставял копието си на земята и до краищата му и на голям куп натрупвал копринени дрехи. Като напълвал сандъчета със златни и сребърни пари, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро.”

Из “Чудесата на св. Димитър Солунски”:

“Защото вече бяха изминали около шестдесет години и повече, откакто варварите бяха извършили нападение над родителите им, и ето, появи се там друг, нов народ. Мнозинството от тях бяха станали с течение на времето свободни. Хаганът на аварите, като ги смяташе за свой народ, както беше обичай у аварите, постави им за началник Кувер [Кубер]. Той, като научи от някои, които му били по-близки, че този народ копнее за градовете на бащите си, започна да обмисля. После вдигна целия този прокуден ромейски народ заедно с други племена, както е разказано за юдеите в Мойсеевата книга “Изход”, т.е. пришълците тръгнаха заедно с покъщнината и оръжията си. Те се вдигнаха и въстанаха, както казахме, срещу хагана, така че когато самият хаган узна, започна да ги преследва. Те влязоха в пет или шест сражения и във всичките той беше победен от тях. Той удари на бягство с останалата си войска и се оттегли по-навътре в северните места. И тъй Кувер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското [Битолското] поле. Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра; едни – в нашия, пазен от мъченика град Солун, други пък – в прещастливия град и царица на градовете, а трети – в останалите градове на Тракия.”

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:

“[Юстиниан] избягал тайно от Фанагория и пристигнал в Томи [Кюстенджа]. Той се измъкнал невредим от бурята и навлязъл в река Дунав. След като изпратил Стефан при Тервел, господаря на България, [с молба] да му даде помощ, за да завладее царството на прадедите си, обещал да му даде премного дарове и собствената си дъщеря за жена. А този обещал с клетва да му се подчинява във всичко и да му помага, приел го с голяма чест и вдигнал цялата нему подчинена войска от българи и славяни. И през следващата година, като се въоръжили, стигнали при столицата.
И през тази година Юстиниан, след като стигнал до столицата, разположил се заедно с Тервел и неговите българи на стан при Харсийската врата и до Влахерните. В продължение на три дни се опитвали да влязат в разговор с хората, които се намирали в града. Но онези ги обиждали и не искали да чуят ни дума. Юстиниан влязъл без борба през водопровода с неколцина свои сънародници и предизвиквайки смут с появяването си, превзел града и след малко се настанил в двореца на Влахерните.”

Из “Свидас Лексикон”:

“Тервел хвърлил щита и бича си на земята, а Юстиниан II заповядал те да бъдат затрупани със златици (номизми), а пък забитото в земята негово копие било затрупано с копринени платове и златотъкани одежди, предназначени за хана. неговото семейство и аристокрацията. Същевременно василевсът щедро гребял монети от две ковчежета и с едната си ръка раздавал злато, а с другата – сребро на българските воини. Подир тази церемония ханът и войската му се оттеглили в България.”

Каменен надпис:

“… Юстиниан императорът сключи договор … при българите … и при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кесениите … негов един … Владетелят Тервел чрез договор даде на императора …”

Из "хроника" на Теофан Изповедник:

“През тази [708] година Юстиниан нарушил мира между ромеите и бьлгарите, прехвьрлил конните отреди в Тракия и като въоръжил флота, потеглил срещу българите и Тервел. А като пристигнал в Анхиало [дн. Поморие] накарал флотата да пусне котва пред крепостта, а на конните отряди заповядал да се разположат на стан непредпазливо и без всякакво опасение в намиращите се по-горе полета. А когато войската се разпръснала като овце по поляната, за да събира фураж, съгледвачите на българите видели от височините глупавите разпоредби на ромеите. И като се струпали, неочаквано се нахвърлили и унищожили ромейското стадо, като взели много пленници, коне и оръжие. А Юстиниан избягал в крепостта с оцелелите и затворил вратата за три дни. И като видял настойчивостта на българите, той пръв прерязал жилите на коня си и заповядал на всички да направят същото. След това тайно поставил трофеи на стените, качил се през нощта на корабите, отплувал тайно и пристигнал в столицата със срам.”

Из "Хроника" на Теофан Изповедник:

“Договорът очертавал границите от Милеона [днес не установено] в Тракия; [определял да се дадат] одежди и червени кожи на стойност 30 литра злато; освен това бегълците от едната и другата страна да бъдат връщани взаимно дори ако се случи да заговорничат срещу властите; търгуващите в двете страни да бъдат снабдявани с грамоти и печати, а на тези, които нямат печати, да им се отнема това, което имат, и да се внесе в държавното съкровище.”

Из "Хроника" на Михаил Сирийски:

Тогава цялата армия на арабите се установила на западния бряг [на Босфора] срещу Златните врата. Той [Маслама] заповядал да направят ров около стана – един между него и града и друг зад тях [арабите], откъм българите. Отляво и отдясно станът граничел с морето, в което .се намирали корабите, които били натоварени с армия от десет хиляди араби и египетски моряци – тях той поставил в морето, за да воюват срещу корабите на ромеите; той изпратил двадесетхилядна войска, за да охранява стана срещу българите; и постави толкова и от сирийците.
Арабите били нападани и от жителите на града [Цариград], и от българите, а в морето – от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] – от предните отряди на ромеите. Те не можели да излязат навън от окопа повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните [арабите] повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо, от техния цар, второ, от морето, и, трето, от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал.