На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Така и юридически се потвърждава фактът, че един велик народ възкресява своята държава. България се появява като феникс от пепелта на политическата карта на Европа след няколко века османско иго.
През всички 137 години, които последваха, мнозина чужди и наши политици и "интелектуалци" се опитваха да ни убедят, че свободата ни е дадена даром и че някой друг е освободил нас българите. Само че тези хора забравят нещо много важно. Забравят, че Свободата е преди всичко състояние на духа, а не юридическа постановка или международен договор. Ние българите, благодарение на своите будители и революционери, благодарение на духа и достиженията на Българското възраждане, успяхме да се освободим духом много преди подписването на Санстефанския мирен договор. В условия на най-тежко иго и нечовешки гнет предците ни пазеха честта, достойнството и българското си име. Не трепнаха пред враг, насилник и изедник, защото кръвта им бе гореща и защото българинът робство не търпи.
Но това далеч не бе всичко... Българите защитиха Свободата си и с дела. Нашите деди я извоюваха с кръвта на хиляди мъченици и светци, паднали в неравна битка с османците по време на въстанията против чуждата власт. Свободата ни бе защитена и по време на войната от 1877 - 1878 година, когато в часовете на решителното Шипченско сражение не друг, а българското опълчение извоюва победата, а с това и Свободата на българския народ.
Българите доказаха на целия свят, че заслужават Свободата си. Нашите предци живееха, трудеха се, бореха се, воюваха и умираха, за да я има България и за да живее българският народ според българския закон и за да има своя собствена национална държава, която да защитава неговите интереси. Заради превратностите на съдбата и заради решенията на тъй наречените "Велики сили" България бе разпокъсана непосредствено след Санстефанския мирен договор и през следващите десетилетия, така и не успя напълно да постигне своето национално обединение. Въпреки това предците ни имаха своя национален идеал, който бе пряко свързан със Санстефанска България, и никога не го предадоха. Санстефанска България за тях бе не просто една голяма и целокупна държава на българите, не просто няколко стотин хиляди квадратни километра, а един национален идеал. Идеал на поколения българи, които ясно осъзнаваха, че понякога човек трябва да загърби личните си интереси и желания и да се посвети на своите братя и сестри, на своите деца и наследници, на своя народ.
За съжаление днес не са толкова много българите, които помнят и следват заветите на предците ни. Време е всички ние да си ги припомним и да заживеем отново в един общ ритъм и с една обща цел, които да превърнат България не само в по-добро място за живот, но и в истинска държава на българите и българския дух! Нека никога не забравяме, че "Съединението прави силата"! Заедно можем всичко и не бива да позволяваме да ни разделят, тъй като това е най-лесният начин да ни манипулират, унижават и употребяват!
Нека днес смирено благодарим на всички наши герои, които с духа и кръвта си осветиха Освобождението на България и начертаха пътя пред Свободна България! Нека си спомним техния живот и тяхната саможертва, за да пребъдат те през вековете и да ни водят към Независимост и Просперитет!
Поклон пред героите!
Да живее България!
