1. Цариградската конференция
2. Подготовка на Русия за войната
3. Ход на военните действия
4. Българското опълчение
5. Санстефански предварителен мирен договор
6. Берлинският мирен договор
-------------------------------------------------------------------------
Доклад
БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ
В БОЕВЕТЕ ПРИ ШИПКА
1. Изникването на Шипка
Подвигът на опълченците при Стара Загора дал възможност на целия преден отряд да се оттегли към проходите на Стара планина и да спечели време, за да организира отбраната на планината. Отбраната на проходите била възложена на пет отряда, подчинени на генерал Радецки. Българското опълчение влязло в състава на Габровския отряд, командван от генерал Дерожински, със задача да пази най-важния Шипченски проход. В състава на отряда влизали: Опълчението, Орловският пехотен полк, 7 казашки сотни (отделение от 120 – 150 кавалеристи; в Русия числеността на сотнята е 128 конници), 2 полски и 2 планински батареи и пленените от предния отряд 2 турски оръдия.
Позицията на Шипченския проход била укрепена от турците. Тя била почти затворена от всички страни и представлявала малка крепост, дълга около един километър и широка около 500 метра. Най-достъпна била откъм изток и запад, защото там склоновете били по-полегати. Съобщението с тила ставало по шосето, което се спускало в една долина, която била обстрелвана от съседните височини. Обстрелвани били също всички близки долини, от където защитниците можели да си донесат вода. От 23-ти юли опълченците започнали да издълбават турските окопи, но било трудно, защото нямали достатъчно инструменти и почвата била камениста. Командването на войските на позицията от 24-ти юли поел генерал Столетов. Той намирал, че войските са недостатъчни за отбраната и поискал подкрепления, но генерал Радецки на разполагал с повече войски и му обещал до 5-и август да попълни загубите на Опълчението от Старозагорския бой.
Силите били разпределени така: 8 опълченски роти от 1-ва и 4-та дружини и 8 роти от Орловския полк заемали окопите на върха Свети Никола; 2-а, 3-а и 5-а опълченски дружини били в Източната укрепена група, срещу Малък Бедек; 8 орловски роти заемали Западната и Северната групи; оръдията били поставени в изработените окопи; в резерв били оставени 1 рота от Орловския полк и 4 планински оръдия.
Новоназначеният турски главнокомандващ решил да атакува, да се спусне в Северна България и да удари едновременно от три страни върху руските главни сили. Този план трябвало да бъде одобрен от Военния съвет в Цариград.
Сюлейман паша изгубил 20 дни след Старозагорския бой и едва на 31-и юли преминал в долината на р.Тунджа. На 4-и август планът бил одобрен и той решил да атакува най-напред най-важния Шипченски проход и, след като пробие отбраната на Стара планина, да разпростре действията си.
На 5-и август турците заели Казанлък, а на 7-и цялата турска армия се съсредоточила в района Казанлък – Енина. Защитниците на Шипка смятали, че техните сили са около 40 табора със съответно количество конница и артилерия. Всъщност турците били 56 табора, 5 ескадрона, 9 батареи, башибозушки отряди – всичко около 60, 000 души.
Генерал Столетов виждал, че малочисленият негов отряд не може отникъде да получи помощ. Той се надявал само на високия борчески дух на опълченците и затова ги събрал да им съобщи, че от участта на Шипченската позиция зависела съдбата на България и завършил своята прочувствена реч така:
“След битката при Стара Загора, Царете и цяла Русия гледат на вас като на храбри, неустрашими и самоотвержени юнаци. Аз вече донесох и скоро ще ни дойде помощ от Търново. Помнете, юнаци, че Царят и цяла Русия очакват от вас да защитите Шипченските позиции, а България чака вашата помощ за своето освобождение. Вие пък, юнаци, ще получите чест и слава, геройско име и права, каквито се падат на заслужили хора. За тази храброст вие ще се прославите по целия свят, а България ще бъде благодарна и ще се гордее с вас. След като се свърши войната, вие, юнаци, ще получите заслужена награда от вашето свободно Отечество. Навсякъде вам ще се дава първенство.”
2. Боят на 9-и август
Турците познавали добре прохода, защото доскоро той бил в техни ръце. На 8-и август Сюлейман паша заключил, че главният удар трябва да се нанесе от Малък Бедек и след това да се обхване позицията от двете страни. На 9-и той насочил една бригада по шосето срещу връх Св.Никола, а 2 бригади от избрани войници изпратил да заемат рида Малък Бедек и оттам да атакуват Източната група.
В 9 часа охраната открила турското настъпление. Опълченците били пропити от мисълта, че ако изпуснат от ръцете си Шипченската позиция, освободителното дело ще се разруши и чакали в окопите турските пълчища, решени на отбрана до край. Минутата била съдбоносна. Балкана, който не за пръв път бил свидетел на страшните борби на своите синове, очаквал до види отново как българинът умее да мре по неговите чукари.
Към 9 часа сутринта пукнала първата пушка. Тя проехтяла някак неуверено и страшно в прохода. Най-напред се показали ордите на черкезите. Те били достигнали по шосето площадката южно от Орлово гнездо. След тях вървяла пехотата, на която фесовете от далеч се червенеели. Затрещели пушките, забоботили топовете.
Към 11 часа турците предприели първата атака. След страховита трескотня от хиляди пушки, два табора с грозни викове “Аллах акбар” се понесли напред по стръмния склон на Св. Никола. Посрещнати със залпове и артилерийски огън, те скоро се разбъркали и избягали надолу.
Към 11 часа след пладне откъм Малък Бедек се показали 2 бригади на ударната колона. Турците се спуснали стремително към Източната група. Опълченците не можели с огън да спрат тази многобройна маса и тя стигнала до техните окопи. Нито един опълченец не мислел да напусне бойното си място – турците ударили върху стена от ножове, която им преграждала пътя. След кратък удар отстъпили, но се спрели близо до българските окопи. В това време пристигнали първите части от изпратения на помощ Брянски полк и числото на защитниците на позицията се увеличило до 8,000 души.
След половин час турците атакували Стоманената батарея. И тази тяхна атака била отблъсната с огън. Но турците изниквали отвсякъде. Позицията отново се задимила. Оръдията трещели неспирно. Вдигнатият прах, острата миризма на барутния дим и непоносимият пек на слънцето задушавали опълченците. Земята се тресяла и в хаоса на боя се чували стонове, тъпите удари на ножа, но всичко покривало победното “Ура”. Турците и този път отстъпили. Те се сринали в пропастта ужасени, увличащи задните редици. Само по-смелите от тях се спрели, след като били намерили мъртви пространства зад скалите и залегнали там. Тогава опълченците прибягнали към камъните. Те започнали да търкалят цели блокове, да хвърлят върху неприятеля попадналите им под ръка камънаци. Последните летели надолу, подскачали, повличали след себе си други, настигали турците, образували пътеки от трупове в редовете им и със страшен шум се сривали в пропастта. Капнали от умора, измъчени, с разстроени редове, след дадените скъпи жертви, към 6 часа след пладне опълченците посрещнали още една атака срещу Стоманената батарея. След 6 часа боят бил неочаквано прекъснат - отначало утихнал артилерийският огън на турците, а пехотният още продължавал. Той бил обхванал цялата позиция от юг и изток и се водел от стрелци, които се били настанили на някои места само на стотина крачки от окопите. Той причинявал все нови и нови загуби в редовете на опълченците. През този ден опълченците загубили 250 скъпи свои другари.
Вече на мръкване започнал да затихва и пехотният огън. Нощта в планината настъпила бързо, но никой на Шипка не мислел за почивка. Там знаели вероломството на своя враг и затова очаквали будни, макар да били капнали от умора. И наистина, около 10 часа вечерта започнала последната турска атака. Турците се показали пак откъм Улея. Те били забелязани в тъмнината едва тогава, когато стигнали до Стоманената батарея. Посрещнати със залпове, насочени в гърдите им и от заредените с картеч оръдия на Стоманената батарея, турците отново не издържали. В нощта зловещият трясък на оръдията проехтял страхотно, и Балкана трепнал. Цялата Шипченска позиция отново забучала, но това траяло само няколко минути. Турците били скоро сринати в пропастта. Сметката им, че ще намерят задрямали опълченци и ще ги изненадат, излязла крива. Тях ги посрещнаха бодри защитници. На Шипка станало изведнъж тихо и спокойно: нито един изстрел, нито един звук. А в това време часовите с разширени очи се взирали в тъмнината. Опълченците не очаквали вече ново нападение през нощта. Друго измъчвало защитниците — жаждата. А вода нямало. Горе нямало капка вода. Една манерка вода на Шипка била най-голямата ценност, но тя през деня не можела да се придобие дори с цената на живота. Опълченците бодърствували почти цяла нощ. Те трябвало да удълбаят окопите си. Предният ден показа, че най-много жертви от защитниците се давали поради плитките окопи, в които попадали куршумите на турските стрелци. Освен това, трябвало да се поправят и разрушенията, които била причинила през деня турската артилерия. Почти цяла нощ защитниците на Шипка не мигнали, а копаели на смени.
3. Боевете на 10-и и 11-и август.
След неуспешните атаки Сюлейман паша заповядал частите да се укрепят на достигнатите места и да държат под огън позицията; на 10-и август да се разузнае, как може да се завладее шосето зад позицията, а на следния ден да се атакува позицията от всички страни.
На 10-и от 6 часа сутринта турската пехота започнала стрелбата. След нея гръмнали и оръдията и скоро Шипченската позиция била под дъжд от желязо и олово. Опълченците слабо отговаряли на тази стрелба, защото много от пушките им се били повредили. Руската артилерия пестяла малкото си снаряди, а Стоманената батарея била останала почти без снаряди. Турският огън бил толкова силен, че никой не можел да се движи в окопите и зад тях. В това време турците изпратили силни части срещу Западната група, и обкръжавали от всички страни позицията.
Ранените вече не се изнасяли. Жаждата отново започнала да мъчи бойците, които пестели всяка капка вода за ранените. Всички очаквали спасение в настъпването на нощта, но тя не идвала. Тогава се предприел един излаз за вода. Организирала се команда от 12 души опълченци под началството на поручик Александров.
Макар командата да знаела какво я очаква, тя се спуснала надолу, към извора, но още преди да го стигне, дала трима души убити от кръстосания огън на турските стрелци. Докато се напълнят манерките с вода, били ранени още 3-4 души.
Когато командата се връщала назад, юнкерът Андрей Блъсков забелязал в скалите една група около двадесет души турци, която им преграждала пътя. Той събрал около себе си няколко опълченци, някои от които ранени, и решил да ги атакува. Неговата групичка смело се хвърлила срещу турците на нож; последните не издържали и побягнали. Тази смела атака спасила командата от плен, но в окопите с вода се върнали от 12 души само трима здрави — всички останали били убити или ранени.
Най-сетне втората нощ дошла. Защитниците знаели вече, че изминалият ден е използван от турците за обкръжаването им. Като единствена възможна противомярка било наредено да се направи разместване на защитниците през нощта, за да се образува общ резерв, който да се яви в решителния момент на застрашеното място. Останалата част от нощта след това се използвала да се засили във фортификационно отношение позицията. Приготвили се камъни за търкаляне и хвърляне надолу. За всички било ясно, че денят 11-и август ще е решителният. Единственото спасение било в борбата, докато пристигне помощ.
Сюлейман паша бил решил да атакува с 35 табора, 29 оръдия и няколко стотин черкези укрепената позиция от запад, юг и изток, а пет отбрани турски табора да се спуснат на Габровското шосе и да отрежат пътя на отстъплението; начало на атаката — призори на 11-и август.
На разсъмване боят почнал. Турците открили чест огън по позицията на 2-а и 3-а опълченски дружини, но изведнъж спрели, изненадани: подпоручик Кисьов още в тъмно се бил спуснал в гората и с 18 души заел позиция. Капанът, който този офицер бил устроил за турските стрелци, бил повече от сполучлив. Със залповия си огън той разгонил турците.
Турски оръдия започнали да се обаждат от всички околни височини. С този огън турците искали отначало да прикрият настъплението на безбройната си пехота, която от всички страни била плъзнала към Шипченските височини. Когато турските гъсти маси доближили Шипченската позиция, те се нахвърлили с див рев върху окопите. Но и през този ден щастието не се усмихнало на турците. Както винаги, така и сега, те били посрещнати със залпове, ножове и камъни. Дори труповете на убитите другари били хвърляни върху озверените турци и те отскачали със суеверен страх.
Борбата била достигнала своя връх. Около 100 оръдия от двете страни разтърсвали Балкана, и били слели своя рев в едно общо бучене. Топовете продължавали да ехтят и между огнените кълба, които се издигали след всяка паднала граната, плющяло Самарското знаме. До обяд турците произвели шест последователни атаки, но всички били отбити. Най-енергичен бил напорът им срещу 2-а и 3-а опълченски дружини, заемащи старите си позиции на източната страна. Тук турските атаки били посрещнати от двата реда окопи, които били приготвени през нощта. Турците не издържали удара и обръщали гръб, като хвърляли всичко и ужасени търсели спасение в пропастта, преследвани с изстрели и камъни, увличащи задните редици. Всички турски атаки излезли несполучливи, но положението на Шипка постоянно се влошавало. Турците се били надвесили над шосето, в тила на позицията и заплашвали всеки миг да прекъснат единствения път на очакваната помощ. Освен това, кръстосаният огън над позицията причинявал големи загуби. Нямало вече място, дето да бъдат подслонени ранените. Те бивали често повторно ранявани при оттеглянето си - навсякъде ранени, навсякъде кръв, отвсякъде опасност.
Към 12 часа по пладне огънят се засилил до своя краен предел. Гъсти облаци от барутен дим и прахоляк били надвиснали над окопите и задавяли защитниците. Турците в това време били облепили позицията отвсякъде и стрелците им, залостени между скалите, се мерели по опълченците от съвсем близки разстояния. Опълченците, не спали три нощи, изнемощели, с пресъхнали уста, трябвало със сетни сили да отстояват Шипка с голи ръце, защото по-голямата част от пушките им се били вече съвсем повредили, па и патрони за тях нямало.
Около пладне турците били вече на стотина крачки от Габровското шосе и го държали под убийствения си огън. Връзката с тила била прекъсната. Към 1 часа след пладне те подновили атаките си едновременно от изток и от запад. Под страшния напор към 5 часа след пладне Волинската висота била напусната. Турците се затвърдили на нея и веднага предприели настъпление към важната Централна висота, която решавала участта на Шипка.
Борба, борба! Но сили вече нямало. Главите натежнели, погледите потъмнели. Краят идел! Увереността била разколебана. В този миг на най-страшната морална криза се разнесли между опълченците от 3-а дружина познатите звуци на „Шуми Марица”. Прав, с вирната глава, необръщащ внимание на свирещите около него куршуми, майор Челяев запял. Това не било предсмъртна молитва, а зов за сетна борба. И околните опълченци неволно трепнали и подели песента. Ободрителните звуци на марша като че ли ги сепнали и отново влели сили в душите им.
— Марш, марш, с генерала наш, — пеели всички опълченци от всичките дружини и гласовете им закрепнали. Дружната песен се носела като стихия над всички защитници. След малко тя се превърнала в ураган.
Като електрически ток звуците на Химна преминавали и събуждали все нови и нови заспали сили. Българският химн извършил тайнство. В решителния момент той станал и молитва, и зов, и победен вик. Опълченците се сраснали със скалите; отново погледите им започнали да мятат мълнии. В тази минута турците започнали настъплението си от Волинската висота към Централната. Само преди няколко мига те, може би щели да успеят, но сега вече било твърде късно! . . .
И макар атаката на турците да била посрещната само с последните няколко снаряда от Централната батарея, макар да нямало вече патрони за пушките, турците, щом доближили, изведнъж спрели. Победата била обърнала изведнъж лицето си от тях... Шипка била спасена. Откъм Габрово се били задали части от 4-а стрелкова бригада. Един радостен вик, изтръгнат сякаш от самите сърца на защитниците се понесъл. Шепата герои-стрелци се хвърлили върху турците около шосето и ги прогонили, а сетне полетели нагоре при другарите си. Пристигналата първа група стрелци със своите пушки - бердани заели веднага Централната висота. Едно ново мощно ура ги посрещнало и разнесло възторга по цялата позиция.
Положението било спасено.
— „Ура!”, „ура!” — ехтяла Шипка. „Ура!” — повтарял Балкана.
Заедно с частите на 4-а стрелкова бригада пристигнал и генерал Радецки. В кратко време турците били отхвърлени, както от шосето, така и от Волинската висота, а в 8 часа вечерта за пръв път през тези паметни дни спрял пушечният и артилерийският огън.
След 4-а стрелкова бригада в прохода през тази нощ били пристигнали вече и две други бригади, а в Севлиево пристигала цялата 2-а дивизия. Общо към полунощ в пролома занощували 20 дружини с 36 оръдия.
4. Атаките на 12-и август.
Хубавата лятна вечер бавно настъпила в планината на 11-и август. На Шипка изведнъж станало тихо. Изморените турци не се обаждали. През тази нощ далеч в тила на Шипченската позиция телеграфът усилено заработил. Голямото дело на опълченците се предавало от уста на уста, и цял свят се прекланял пред величието на този нов подвиг на един възкръсващ народ. А в това време, през нощта, по прохода бързали руските полкове от резерва на генерал Радецки, за да бъдат преди пукването на зората горе, на Шипка. Още с пристигането си на Шипка генерал Радецки решил на 12-и август да атакува турците и ги смъкне от масива Малуша. Но Сюлейман паша бил упорит военачалник. Той не искал да признае неуспеха си и все още смятал, че ще може да превземе Шипченската позиция.
Боят започнал рано сутринта по цялата линия. Турците настъпили най-напред срещу Източния фронт, дето били опълченските дружини. Малко по-късно били забелязани и колоните на Салих паша от юг.
Турските атаки били посрещнати от опълченците както и по-рано.
На Западния фронт, от Волинската висота, било предприето настъпление с част от пристигналите руски подкрепления, за да се отхвърлят турците от масива Малуша. Опълченците и през този ден страдали от силния кръстосан огън, който им причинил немалко нови загуби. За да се облекчи положението на дружините на изток и да се прогонят турските стрелци, надвечер били изпратени 30 опълченци-доброволци от 4-а дружина и няколко стрелци от 13-а стрелкова дружина. Те успели да прогонят турците, които се били настанили около извора и очаквали жертвите си, когато се спуснат за вода.
Студената нощ през август по тия балкански места отново настъпила. Генерал Радецки преценил положението и намерил, че опълченците са дали твърде много жертви и се нуждаят от почивка. Опълченските дружини загубили около 1000 души и след още един бой те съвсем щели да се стопят. На позицията останала само 4-а дружина по свое желание. Опълченците от тази дружина искали да изравнят бойната си дейност с другарите си, защото не били участвали в Старозагорския бой. Едва когато дружините потеглили за Габрово се разбрало истинското положение на Опълчението. На Шипка те били оставили 1/4 от състава си в убити и ранени. От 1-а дружина били останали само 50 души. В една от ротите били останали само 7 здрави пушки, но и за тях нямало патрони. Изпокъсани, изнемощели, някои като сенки, брадясали, с опърлени от барут лица - те вървели и редиците им били съвсем други от тези преди един месец. Някои роти представяли купчини от по няколко души.
Опълченците стигнали до Габрово и се разположили на бивак, но същия ден били върнати назад, към Зелено Дърво, за да пазят тила на Шипченската позиция. Там от 11-и август вече заемала позиция 10-а опълченска дружина, командвана от майор Доршпрунг-Целица. На тази позиция Опълчението останало, докато руската армия отново се спуснала в Тракия и се запътила към Цариград.
Генерал Радецки продължил и на 13-и август изпълнението на своя план. Турците, обаче, били подкрепили лявото си крило и русите не могли да завладеят Малуша. 14-и август завършил с пълно изтощение на турците. Те се отказали от намеренията си да минат през Балкана в Северна България.
В историята на Освободителната война няма по решителен и по-важен бой от тоя на Шипка, в който такава видна роля изиграло Българското опълчение и неговият висок дух. Шипка донесла изтръгнатата с много жертви и борби свобода на България, но тя също така показала какво може да се постигне чрез духа на един народ, който в Европа били забравили - един народ, който след петстотин години издигал своя глас.
Така Шипка и Стара Загора станали причина да избликне изведнъж един обилен извор на високи и ценни добродетели, които притежавал българинът и за него да заговори цяла Европа като достоен за своята свобода. Няма военна история в света, която да не се спира върху Шипка, защото тя е един от най-ярките примери на упоритост, безстрашие и бляскаво изпълнен войнишки дълг. Всяко кътче от Шипченската позиция е светиня за българския народ. Пред всяко камъче от нея трябва да тръпне българското сърце, а пред делото на шепата опълченци всеки българин трябва низко да се преклони. Но, ако този паметник е реалния израз на благодарния народ към делото на опълченците, в сърцето на всеки българин е изграден друг, който е още по-величествен - той е паметта за Шипка ...
В бурните вълни на българското минало има много красота и величие. Само историите на великите народи са обкичени с имена и дати като „Шипка”.
------------------------------------------------------------------------
Из Лондонския протокол, подписан от Великите сили на 19/31 март 1877 г.
Държавите, които предприеха съвместното омиротворяване на Изтока и които помогнаха за тази цел да се свика конференцията в Цариград, признават, че най-сигурният начин да се постигне поставената от тях цел се състои преди всичко в поддържане на толкова щастливо установилото се между тях съгласие и в новото съвместно потвърждаване на предприеманото от тях общо участие за подобряване съдбата на християнското население в Турция и за реформите, които трябва да бъдат въведени в Босна, Херцеговина и България и които Портата прие при условие за самостоятелното им приложение [...]
Държавите имат намерение да упражняват бдителен надзор чрез своите представители в Цариград и чрез местни агенти за изпълнение на обещанията на турското правителство.
Ако държавите още веднъж се измамят в своето очакване и положението на християнските поданици на султана не би било подобрено в такава степен, че да се предотврати връщането на онези усложнения, които периодически нарушават спокойствието на изтока, те считат за свой дълг да заявят, че такова положение на нещата би било в несъгласие с техните интереси и тия на Европа изобщо.
В такъв случай те си запазват правото съвместно да обсъдят мерките, които ще признаят за най-действени, за да се осигури благосъстоянието на християнското население и изгодите на общия мир.
Съставен в Лондон на 19/31 март 1877 г.
Из Статия във в. “Стара планина“ от 20 април 1877 г.
БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
Българска войска! Всеки може да се почуди, когато прочете заглавието на този член. Че каква е тази българска войска? – ще попитате. То е така. И ний си задаваме този въпрос, за да го поясним.
Каква е тази българска войска? – питаме ний. Българската войска е вече дело свършено; тя има и своя главен квартир в Плоещ.
Но да захванем от края. Познато е на читателя, че едно многобройно множество български юнаци бяха оставили отечеството ни лани и бяха отишли в Сърбия да се бият против общия на всички ни неприятел. Броят на тези български ратници в Сърбия възлазяше на 5000–6000 души. В Сърбия те бяха известни под име доброволци и даже името български доброволци им се оспорваше.
Много кръв и вода изтече оттогаз, когато първи път в Сърбия българските доброволни дружини развяха своя български пряпорец; много жертви дадоха и нашите момци; множество от тях паднаха на бойното поле в долините на Морава, Ибър и Тимок. Проляха те кръвта си; осветиха българското име и доказаха пред света войнствените способности на българския народ, известен вече по своите трудолюбие, ученолюбие и промишленост.
Войната в Сърбия [в]зе един известен край. Нашите войници, колкото бяха останали, се принудиха да се разпръснат из разни места в Румъния. Българското человеколюбиво настоятелство [в]зе под своя грижа голяма част от тях. Бедственото положение на тези окаяни ратници за славянската свобода намериха каква-годе поддръжка; те иззимуваха живо и здраво.
Една част от тези войници (около 300 д[уши]), които се поддържаха от Человеколюбивото настоятелство в Букурещ, са изпроводиха за Русия, а именно в Кишинев и Одеса, дето те се организуваха в отделни баталиони под руска команда. Друга част се разпръсна по разни места из Румъния; при заминаването си ний ги видяхме как те даваха вярна дума да се явят при първия позив пак за бой. Останалата част – близо до 100 души – се намерваха до завчера в Букурещ и днес те вече са настанени в главния квартир на българската войска [...]
Человеколюбивото настоятелство съгласно с известни личности се погрижи за настаняването и уреждането на нашите войници. Г-н Драган Цанков, един от нашите делегати в Европа, беше изпроводен преди няколко дена в Т.[урну] Северин и Крайова с мисия да престои и за уреждането на бившите български доброволци. Г-н Цанков сполучи напълно в своята нова мисия. Организацията на първата българска войска е вече положена. От Крайова нашите войници са пренесени в Плоещ със съгласието на румънското правителство. Плоещ е днес квартир на българските войски.
Това, което привлече особено нашето внимание в разказа на г. Цанкова относително привождането на българската войска из Крайова в Плоещ, беше готовността и радостта, с която плоещките българи посрещнали младата и нова българска войска. Всеки от нашите добри съотечественици в този град се представили пред г. Цанкова и му предлагали да [в]земат по 20-30 души на къщата си. Г-н. Иван Котленски се отличил най-много в готовността си да послужи на българската войска. Той оставил своите две пространни къщя на разположение на бълг[арските] войници. Тези къщя можали да поберат 600-700 души и те са, кажи, днес български военни казарми [...]
Като е думата за тези, които са [в]зели едно участие в хубавото дело по настаняването и уреждането на българската войска, нека поменем и нашите съотечественици в Крайова. Те са не малко облеснили това дело, което може да служи за основа на бъдещата българска армия. Ний ще свършим, като приложим, че голямо множество наши млади пристигат всекидневно в Букурещ и изказват желание да заминат за в редовете на бълг[арската] войска в Плоещ. Освен това очакват се и онези баталиони бълг[арски] войници, които са още в Русия и подир пристигането на които всички ще се обръжат и тръгнат напред.
Възвание на император Александър II към българския народ
Българи!
Моята войска премина Дунава и влиза сега във вашата земя, дето тя много пъти се е била за облекчение бедственото състояние на християните в Балканский полуостров.
С неуклонно следование по древне историческо предание с черпение всякога нови сили в заветното единомислие на всичкий православний руский народ моите прародители са сполучили преди време със своето влияние и оръжие едно по друго да оздравят положението на сърбите и румъните и са извели тия народи на нов политический живот.
Времето и обстоятелствата не са изменили онова съчувствие, което Русия е имала за своите единоверци на Въсток и сега тя с истото благоволение и любов се относи към всичките многобройни членове на обширното християнско семейство в Балканский полуостров.
С мое повеление храбрата моя войска, предводена от мой любезний брат, великий княз Николай Николаевич, е натоварена да огради за до века вашата народност и да ви оздрави ония свещени права, без които не може и да се мисли за мирно и правилно развитие на ваший гражданский живот. Тия права Вие сте спечелили не със сила на въоръжен отпор, а със скъпа цена на вековни страдания и мъченическа кръв, в която така много време сте тънали Вие и Вашите покорни бащи и деди.
Жители на България! Делото на Русия е да създава, а не да разваля. Тя е призована от всевишний промис[ъ]л да сговори и умиротвори всичките народности и всичките вероизповедания в ония части на България, дето има да живеят заедно люде от различно произхождение и от различна вяра. Занапред руското оръжие ще огради от всякакво насилие всякого християнина: ни едно влакно няма да падне от главата някому безнаказано; никому една троха от имота няма да [в]земе насилно мюсюлманин или друг някой, без да бъде той тутакси наказан за това. Всяко престъпление ще има подире си и безмилостно наказание. Еднакво щат бъдат оздравени животът, свободата, честта, имотът на всякой християнин, от която и да е църква той. Но не от мъст има да се водим ние, а от съзнание на строга справедливост, от стремление да създадем постепенно правдина и ред там, дето досега е царувал само див произвол.
Към вас, мюсюлмани в България, се отнасям аз със слово на спасително за вас предобаждание [предупреждение]! Със жалост смишлявам аз неотколешните жестокости и престъпления, които мнозина от вас извършиха над беззащитното християнско население на Балканский полуостров. Светът не може заборави тия ужаси; но руската власт няма да отмъщава на всички ви за извършените от вашите единоверци престъпления. На праведен, правилен и безпристрастен съд щат се предадат само ония малцина злодеи, на които имената бяха познати и на вашето правителство и то ги остави без потребното наказание. А вие припознайте с чисто сърце божий съд, който безвъзвратно се извърш[в]а над вас. Покорете се смирено на неговото свещено предопределение. Подчинете се безусловно на законните требования на ония власти, които бъдат наредени, когато дойде моята войска. Изпълнявайте техните заповеди безпрекословно. Станете мирни граждани на онова общество, което е готово да дарува и вам всичките добрини на правилно устроен гражданский живот. Вашата вяра ще си остане недокачена; ваший живот и имот, животът и честта на вашите челяди щат бъдат свято пазени.
Християни в България! Вие преминувате сега дни приснопамятни за вас. Ударил е вече часът на освобождението ви от мюсюлманский безправний гнет. Покажете сега пред очите на света високий пример на взаимна християнска любов. Заборавете вехтите домашни разпри; нека се пазят строго законните права на всякоя народност, но като братия по вяра, съединете се в общо единодушно чувство на дружество и съгласие, без което ничто трайно не се създава. Скупете се яко под сянката на руското знаме, на което победите толкова пъти са оглашавали Дунав и Стара планина. Като съдействате на успеха на руското оръжие и усърдно му помагате с всичките си сили, с всичките зависящи от вас средства, вие щете служите с това на вашето собствено дело – дело на трайно възрождение на българската земя.
Колкото отиват напред в мястото ви руските знамена, насъде[навсякъде], наместо турските власти, ще се поставя правилно управление. В това управление щат се повикат незабавно да [в]земат деятелно участие местните жители под висше ръководство от наредената за това власт; а новите български дружини щат послужат за основа на местна българска сила, предназначена за пазение всеобщий ред и безопасност. С готовност честно да служите на отечеството си, с безкористие и с безпристрастие в изпълнението на това високо служение, щете докажете на вселеная, че вие сте достойни за оний жребий, който Русия от толкова години, с такъв труд и пожертвования е готвила за вас. Слушайте руската власт, изпълнявайте точно нейните показания [нареждания]. В това е вашата сила и спасение.
Смирено моля Всевишнаго да дарува нам одоление над враговете на християнството и да проводи свише благословението си на правото дело.
На първообразното своеръчно от Негово императорско величество е написано:
Александър [ІІ]
1877 л[ято] юний
Санстефански мирен договор,
сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
Негово величество руският император и Негово величество императорът на Отоманите, въодушевени от желанието да дадат и осигурят на своите страни и на своите народи ползите на мира, както и да предпазят всяко ново усложнение, което може да ги заплаши, назначиха за свои пълномощници със задача да уговорят, сключат и подпишат прелиминариите на мира:
Негово величество руският император, от една страна - граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Негово императорско величество, генерал-лейтенант; член на имперския съвет, награден с ордена "Св. Александър Невски" с брилянти и с много други руски и чуждестранни ордени, и господин Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор, действителен държавен съветник, награден с ордена "Св. Анна", l-ва степен с мечове, и с много други руски и чуждестранни ордени.
И Негово величество императорът на отоманите, от друга - Сафвет паша, министър на външните работи, награден с ордена "Османие" с брилянти и с ордена "Меджидие", l-ва степен, и с много чуждестранни ордени, и Саадулах бей, посланик на Негово величество при германския императорски двор, награден с ордена "Меджидие" от l-ва степен и с ордена "Османие" от вторастепен и много други чуждестранни ордени.
Които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, уговориха следните постановления:
Чл. 1. За да се тури край на постоянните спорове между Турция и Черна гора, границата, която разделя двете страни, ще бъде поправена според тук приложената карта, без посочените по-долу резерви, по следния начин:
От планината Добростица границата ще следва линията, посочена от Ца¬риградската конференция, до Корито, през Билек. Оттам новата граница отива в Гадско (Метохия-Гадско ще принадлежи на Черна гора) и при сливането на Пива и на Тара, като възлиза на север по Дрина до сливането и с Лим. Източната граница на княжеството ще следва тази последната река до Приеполе и ще се отправи през Рострай до Суха планина (оставяйки Бихор и Рострай на Черна гора), като включва Ругово, Плава и Гусине; граничната линия ще следва планинската верига през Шлиб, Пъклен и по протежение на границата на Северна Албания през билото на планините Копривник, Бабавръх, Бор връх до най-високия връх Проклети. От тази точка границата щесе направлява през върха Бискашик и ще отиде по права линия до езеротоИжичени-Хоти. Като разделя Ижичени-Хоти и Ижичени-Кастрати, тя ще пре¬мине Шкодренското езеро, за да достигне до р. Бояна, като следва нейния талвег до морето. Никшич, Гадско, Спуже, Подгорица, Заблиак и Антиварище останат на Черна гора.
Една европейска комисия, в която ще бъдат представени Високата порта и черногорското правителство, ще бъде натоварена да определи окончател¬ните граници на княжеството, като нанесе на мястото в общата линия ония изменения, които тя ще намери необходими и справедливи от гледище нареспективните интереси и на спокойствието на двете страни, на които тя щедаде с тоя факт необходимите и признати равноценности.
Понеже плаването по р. Бояна е повдигало винаги спорове между Високата порта и Черна гора, то ще бъде предмет на един специален правилник, който ще бъде изработен от същата европейска комисия.
Чл. 2. Високата порта признава окончателно независимостта на княжество Черна гора.
Едно споразумение между руското императорско правителство, отоманското правителство и княжеството Черна гора ще определи за в бъдеще ха¬рактера и формата на отношенията между Високата порта и княжеството, особено касателно установяването на черногорски агенти в Цариград и в някои места на Отоманската империя, където необходимостта от тях ще бъде призната, предаването на престъпници, избягали в едната или другата територия и подчинението на черногорците, които пътуват и пребивават в Ото¬манската империя, на отоманските закони и власти според началата на меж¬дународното право и установените обичаи за черногорци.
Едно съглашение ще бъде сключено между Високата порта и Черна гора, за да се уредят въпросите, които засягат отношенията между жителите на покрайнините на двете страни и военните работи върху същите покрайнини. Въпросите, по които не ще може да се постигне съгласие, ще бъдат разрешени по арбитраж от Русия и Австро-Унгария.
За в бъдеще, ако изникнат спорове или стълкновения с изключение случаите на нови териториални искания, Турция и Черна гора ще предоставят уреж¬дането на своите спорове на Русия и на Австро-Унгария, които ще решаватарбитражно по общо съгласие.
Войските на Черна гора ще бъдат задължени да опразнят територията, която не се включва в посочените по-горе граници, в течение на десет дни от подписването на прелиминариите за мир.
Чл. 3. Сърбия се признава за независима.
Границата, посочена в тук приложената карта, ще следва талвега на Дрина, като оставя Малък Зворник и Закар на княжеството и като продължава ста¬рата граница до изворите на потока Дезево до Стоилак. Оттам новата линияще следва течението на този поток до реката Рашка, а после нейното течениедо Нови пазар. От Нови пазар, като върви нагоре по течението на потока, който минава до селата Мекине и Търговище, до неговия извор, граничната линия ще се отправи през Божур планина в долината на Ибар и ще слезе по потока, който се влива в тая река при селото Рибаник. След това тя ще следва течението на реките Ибар, Ситница, Лаб и потока Батинце до неговия извор (върху Грапашница планина). Оттук границата ще следва височините, които разделят водите на Крива и на Ветърница и ще достигне по най-късата линия тази последната река при вливането на потока Миоватска, за да се изкачи по неговото течение, да премине Миоватска планина и да слезе към Морава при селото Калиманци. от тази точка границата ще слезе по Морава до реката Влосина при селото Стайковци, като възлиза по течението на тази река, както и по това на Люберазда и потока Кукавица, ще мине през Суха планина, ще следва потока Врило до Нишава и ще слезе по казаната река до селото Крупец, отгдето тя ще стигне по най-късата линия старата сръбска граница югоизточно от Караул-Баре и ще я следва до Дунава.
Крепостта Ада-кале ще бъде изпразнена и разрушена. Една турско-сръбска комисия ще установи на мястото в присъствието на един руски комисар окончателното трасе на границата в течение на три месеца к ще уреди окончателно въпросите относно островите на Дрина. Един бъл¬гарски делегат ще вземе участие в работите на комисията, когато тя ще сезанимае с границата между Сърбия и България.
Чл. 4. Мюсюлманите, които притежават собственост в териториите, анексирани към Сърбия, и които биха желали да установят своето местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти, като ги дават под наем или ги управляват чрез други лица.
Една турско-сръбска комисия в присъствието на един руски комисар ще бъде натоварена да решава суверенно в течение на две години всички въпроси, отнасящи се до устано¬вяване на недвижимата собственост, когато биха били засегнати мюсюлманските интереси. Тази комисия ще бъде също натоварена да уреди в срок от три години начина за отчуждаването на имотите, принадлежащи на държавата или на благотворителните фондации (вакъфи), и въпросите относно интере¬сите на частните лица, които могат да бъдат там засегнати. Докато се сключиедин пряк договор между Турция и Сърбия, който ще определи характера иформата на отношенията между Високата порта и княжеството, сръбските поданици, които пътуват или пребивават в' Отоманската империя, ще бъдат третирани според общите начала на международното право.
Сръбските войски ще бъдат длъжни да изпразнят територията, която не е включена в по-горе посочените граници, в срок от петнадесет дни от деня на подписването на прелиминариите за мир.
Чл. 5. Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще пре¬дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни.
До сключването на един пряк договор между Турция и Румъния румънските поданици ще се ползуват в Турция от всички права, гарантирани на подани¬ците на другите европейски сили.
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска. Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за промените, които трябва да направи на мястото на главното трасе, за принципа на народността на болшинството жители на покрайнините според основите на мира, както и за топографските нужди и за практическите интереси на съобщенията на местното население.
Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Вранянската каза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб; оттам - по реката Велещица до вливането и в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин И след това по западната граница на Охридската каза към пла¬нината Лина, границата ще следва западните граници на казите Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро граничнаталиния ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам - през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелион, Кара¬колас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.
Тя ще остави морския бряг при Манкалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.
Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по¬твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару¬ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран забългарски княз.
В случай на овакантяване на достойнството на княз на България изборът на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.
Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар организацията на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския мир в Дунавските княжества.
В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия правилник.
Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата портаи европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
Високата порта ще има правото да разполага по своя воля с военния материал и други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.
До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.
Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години.
Ефективът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море - Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът на окупацията, необходимите депозити.
Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по¬късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителствои другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялататеритория, която ще съставлява княжеството.
България ще замести императорското отоманско правителство в неговите тежести и задължения към железопътната компания Русе- Варна след съглашение между Високата порта, правителството на княжеството и управлениетона тази компания. Уреждането на другите железни пътища, които минават през княжеството, ще стане също по съглашение между Високата порта, установеното в България правителство и управлението на заинтересованите компании.
Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
За да се избягнат мъчнотиите и недоразуменията в упражнението на това право, като се гарантират военните нужди на Високата порта, един специален правилникще определи условията за това в срок от три месеца след ратифициранетона настоящия акт по едно съглашение между Високата порта и управлениетона България.
Разбира се, че това право ще се простира само до редовните турски войски и че нередовните, башибозуцitте и черкезите, ще бъдат изцяло изключени от него.
Високата порта си запазва също правото да прекарва през княжеството своята поща и да поддържа там една телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също уредени по горепосочените начини и време.
Чл. 11. Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили своето лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица.
Турско-български комисии ще заседават в главните населени центровепод надзора на руски комисари, за да се разрешат суверенно в срок от двегодини всички въпроси относно установяването на недвижимите собствености, в които мюсюлмански или други интереси биха били ангажирани.
Подобни комисии ще бъдат натоварени да уредят в течение на две години всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използуването за сметка на Високата порта имотите на държавата и на благотворителните фондации (вакъфи).
След изтичането на поменатия по-горе двегодишен срок всички имоти, които не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за поддържане вдовиците и сираците, както мохамедани, така и християни, жертви на последните събития.
Чл. 12. Всички крепости на Дунава ще бъдат съборени.
За в бъдеще не ще има никакви крепости по бреговете на тая река, нито военни кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на упот¬ребяваните стационери и леки кораби, предназначени за нуждите на речнатаполиция и митн~ческата служба.
Правата, задълженията и прерогативите на международната комисия на Долния Дунав си остават непокътнати.
Чл. 13. Високата порта поема да възстанови плавателността на Сулинския канал
и да обезщети частните лица, чиито имоти са пострадали от факта на войната и от прекъсване на плаването по Дунава, като даде за тия двойни разходи една сума от петстотин хиляди франка от тези, които и се дължат от Дунавската комисия.
Чл. 14. Веднага ще бъдат въведени в Босна и в Херцеговина европейските предложения, съобщени от отоманските пълномощници в първото заседание на Цариградската конференция, с промените, които ще бъдат направени по общо съгласие между Високата порта, руското правителство и това на Австро-Унгария.
Плащането на недоборите не ще се иска и текущите приходи на тези провинции до първи март хиляда осемстотин осемдесета година ще бъдат употребявани изключително за обезщетяване семействата на бежанците и на жителите, жертви на последните събития, и то без разлика на раса и религия, както и за местните нужди на страната. Сумата, която ще се дава ежегодно след тоя срок на централното правителство, ще бъде определяна в бъдеще в специално съглашение между Турция, Русия и Австро-Унгария.
Чл. 15. Високата порта се задължава да приложи скрупулъозно в остров Крит органическия правилник от 1868 г., като държи сметка за изразените вече желания на местното население.
Един подобен правилник, приспособен към местните нужди, ще бъде също така въведен в Епир, Тесалия и другите части на Европейска Турция, за които не е предвидено една особена организация в настоящия акт.
Особени комисии, в които местният елемент ще има широко участие, ще бъдат натоварени във всяка провинция да изработят подробностите на новия правилник. Резултатът от тези работи ще бъде даден за проучване от Високата порта, която ще консултира императорското руско правителство, преди да ги тури в изпълнение.
Чл. 16. Тъй като оттеглянето на руските войски от областите, които те са окупирали в Армения и които трябва да бъдат върнати на Турция, може да предизвика конфликти и усложнения, вредни за добрите отношения на двете страни, Високата порта се задължава да осъществи без повече бавене подоб¬ренията и реформите, изисквани от местните нужди в областите, обитаваниот арменци, и да осигури тяхната сигурност срещу кюрдите и черкезите.
Чл. 17. Високата порта дава пълна и обща амнистия на всички отомански поданици, компрометирани през последните събития, и всички лица, задър¬жани по тоя случай или изпратени на заточение, ще бъдат веднага пуснати на свобода.
Чл. 18. Високата порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изказано от комисарите на силите-посредници по повод владението на гр. Котур, и се задължава да извърши работите по окончателното разграничение на турско-персийската граница.
Чл. 19. Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. В. руският император рекламира и които Високата порта се задължава да му заплати, се състоят от:
а) деветстотин милиона рубли военни разходи (поддържане на войската, доставка на материали, военни поръчки),
в) четиристотин милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища;
с) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;
d) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция.
Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли.
Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие с желанието на Н. В. султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в предшествуващия параг¬раф със следните териториални отстъпки:
а) Тулчанския санджак, т.е. окръзите (кази) Килийска, Сулинска, Махму¬дийска, Исакчанска, Тулчанска, Мачинска, Бабадажка, Хърсовска, Кюстен¬джанска и Меджидийска, както и островите на Делтата и Змийския остров. Не желаейки да си присъедини тая територия и островите на делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделната водна линия и за риболовството ще бъде уреден от една руско-румънска комисия в течение на една година след ратифициране на мирния договор.
в) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Зоганлуг (следва опи¬сание на границата).
с) Териториите, упоменати в параграфи а и в, се отстъпват на Русия като равностойност за сумата един милиард и сто милиона рубли. Колкото се отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими на руските интереси и институции в Турция, или триста милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за нея, ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и това на Н. С. султана.
d) Десетте милиона рубли, искани като обезщетение за руските поданици и институции в Турция, ще бъдат платени, след като исканията на заинте¬ресованите бъдат проучени от руското посолство в Цариград и предадени наВисоката порта.
Чл. 20. Високата порта ще вземе ефикасни мерки да уреди по приятелски начин всички спорни въпроси на руските поданици, висящи от много години, да обезщети тези последните, ако за това има основание, и да разпореди да се изпълнят незабавно издадените съдебни решения.
Чл. 21. Жителите на отстъпените на Русия места, които биха пожелали да установят своето местожителство вън от тези земи, ще бъдат свободни да се изселят, като продадат своите недвижими имоти.
За тая цел им се дава един срок от три години, начиная от ратификацията на настоящия акт. Щом мине тоя срок, жителите, които не са се изселили от страната и продали своите недвижими имоти, ще останат руски поданици.
Недвижимите имоти, които принадлежат на държавата и на религиозни учреждения, находящи се вън от посочените местности, ще бъдат продадени в същия тригодишен срок по начин, който ще бъде уреден от една особена руско-турска комисия. Същата комисия ще бъде натоварена да определи на¬чина, по който турското правителство ще изтегли военния материал, мунициите, хранителните припаси и други предмети, принадлежащи на държавата, и които биха се намерили в укрепленията, градовете и местата, отстъпени на Русия и още незавзети от руски войски.
Чл. 22. Руските монаси, поклонници и духовни лица, които биха пътували или пребивавали в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползуват от същите права, предимства и привилегии, с каквито се ползуват духовните лица, принадлежащи на другите държави.
Правото на официално покровителство епризнато на императорското посолство и на руските консулства в Турция както по отношение на гореказаните лица, така и на техните притежания, религиозни, благотворителни и други заведения в светите места и другаде.
Монасите в Атон (Св. гора) от руски произход ще запазят своите владения и минали облаги и ще продължават да се ползуват в трите манастира, които им принадлежат, и във всичко, което зависи от тези последните, със същите права и прерогативи, каквито са осигурени на другите религиозни заведения и манастири вАтон.
Чл. 23. Всички договори, конвенции и задължения, сключени в миналото между двете високо договарящи страни относно търговията, подсъдността и положението на руските поданици в Турция и които бяха паднали поради войната, ще влязат в действие с изключение на ония клаузи, които биха били отменени от настоящия акт.
Двете правителства ще бъдат заместени взаимно за всички задължения и търговски и други отношения в същото положение, в каквото са се намирали преди обявяването на войната.
Чл. 24. Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така и в мирно време за търговските кораби за неутралните държави, които идват от руските пристанища или отиват в тях.
Високата порта се задължава сле¬дователно да не установява в бъдеще за пристанищата на Черно и Азовскоморе фиктивни блокади, които не са в съгласие с духа на декларацията, подписана в Париж на 14-16 април 1856 г.
Чл. 25. Пълното изпразване от руската армия на Европейска Турция с изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключването на окончателен мир между Н. В. руския император и Н. В. султана.
За да се спечели време и да се избегне продължителното задържане на руските войски в Турция и Румъния, една част от императорската войска ще може да бъде насочена към пристанищата на Черно море или тези на Мра¬морно море, за да бъде натоварена на кораби, принадлежащи на рускотоправителство или наети за случая.
Изпразването на Азиатска Турция ще стане в срок от шест месеца от датата на сключването на окончателния мир и руските войски ще имат възможността да бъдат натоварени в Трапезунд, да се завърнат през Кавказ или Крим.
Опразването ще трябва да започне веднага след размяната на ратификациите.
Чл. 26. Докато руските императорски войски пребивават в места, които според настоящия акт ще бъдат върнати на Високата порта, управлението и редът на нещата ще останат в същото положение, както след окупацията. Високата порта не може да взема никакво участие там, докато трае това време и докато не се оттеглят всички войски.
Отоманските войски не ще могат да влязат в местата, които ще бъдат върнати на Високата порта, и последната не ще може да упражнява там своята власт, докато за в.сяко място и област, които са изпразнени от руските войски, комендантът на тези войски не съобщи за това на офицера, назначен за тая цел от страна на Високата порта.
Чл. 27. Високата порта поема задължение да не наказва по никой начин, нито да остави да бъдат наказани ония турски поданици, които са били компрометирани поради сношения с руската армия през време на войната.
В случай, когато някои лица биха пожелали да се оттеглят със своите семейства, следвайки руските войски, отоманските власти не ще се противо¬поставят на тяхното заминаване.
Чл. 28. Незабавно след ратификацията на прелиминариите за мир военнопленниците ще бъдат взаимно предадани с грижите на особени комисари, назначени от едната и другата страна, и които за тая цел ще се отправят в Одеса и в Севастопол.
Турското правителство ще заплати всички разноски за поддържането на пленниците, които ще му бъдат върнати, в осемнадесет равни срока в течение на шест години според сметките, които ще бъдат направени от гореказаните комисари.
Размяната на пленниците между отоманското правителство и правител¬ствата на Румъния, Сърбия и Черна гора ще стане на същите основи: катовсе пак се извадят в сметките, които ще установят числото на пленниците, върнати от турското правителство, от числото на пленниците, които ще му бъдат върнати.
Чл. 29. Настоящият акт ще бъде ратифициран от техни императорски величества руския император и императора на отоманите и ратификациите щебъдат разменени в петнадесет дни и по-скоро, ако това е възможно, в Санкт Петерсбург, където ще се уговори също мястото и времето, когато постановленията на настоящия акт ще бъдат облечени в обичайните тържествениформи на договорите за мир.
Разбира се във всеки случай, че високите до¬говарящи страни остават да се смятат като формално свързани чрез настоя¬щия акт от момента на неговата ратификация.
В удостоверение на което респективните пълномощници облякоха настоя¬щия акт със своите подписи и сложиха там своите печати.
Направен в Сан Стефано на деветнадесетия февруари (трети март) хиляда осемстотин и седемдесет и осма година.
Окончателен параграф на чл. 11 на прелиминарния акт за мир, подписан днес 19 февруарий (3 март) 1878 г., който параграф е бил пропуснат и който трябва да прави неразделна част от казания член:
Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават в другите части на Отоманската империя, ще бъдат подчинени на отоманските закони и власти.
Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г.
(п) Граф Н. Игнатиев (п) Нелидов
(п) Сафвет (п) Саадулах
Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през м. март 1878 г.
Из Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г.
[...] Чл. 1. България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на Н. В. султана. То ще има християнско правителство и народна войска [милиция] [...]
Чл. 2. Княжество България ще обема териториите, както следва: Границата следва на север по десния бряг на Дунава от старата сръбска граница до една точка, която на изток от Силистра ще се определи от една европейска комисия; тя се отправя оттам към Черно море и допира до последното на юг от Мангалия, която е присъединена към Румъния.
Чл. 3. Българският княз ще се избере свободно от народа и ще се утвърди от Високата порта с одобрението на великите сили. Никой член от управляващите домове в европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България. В случай че остане вакантно княжеското достойнство, избирането на нов княз ще стане под същите условия и форми.
Чл. 4. Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството. В онези местности, гдето българите са смесени с турско, гръцко, румънско или друго население, ще се вземат във внимание правата и интересите на тия народности, колкото се отнася до изборите и изработването на органическия устав.
Чл. 5. Следващите постановления ще бъдат основа на публичното право в България: Разликата във вярата и вероизповеданието не може да служи като причина за изключване или неравоспособност, колкото се отнася до упражнението на гражданските и политическите права, допускане до публични служби, звания и почести или до упражняване на различни занятия и индустрии в която и местност да е. Свободата и външното упражняване на всички богослужения се осигуряват за всички местни жители в България, както и за чужденците; не се допускат никакви ограничения нито за йерархическото устройство на различните вероизповедни общини, нито на техните отношения към духовните им началници.
Чл. 6. Временното управление на България ще се ръководи до изработването на органическия устав от един императорски руски комисар. Един императорски турски комисар, както и консулите, назначени от другите държави, подписали договора, ще му оказват съдействие и ще наблюдават за хода на временното управление. В случай на несъгласие между изпратените консули въпросите ще се решават по вишегласие, а в случай на разногласие между болшинството и императорския руски или императорския турски комисар представителите на подписалите сили в Цариград, събрани на конференция, ще се произнесат с решение.
Чл. 7. Временното управление не може да продължи повече от 9 месеца, смятано от размяната на ратификациите на настоящия договор. Щом се изготви органическият устав, ще се пристъпи веднага към избор на български княз. Щом князът се короняса, новото устройство влиза в сила и княжеството встъпва в пълно упражнение на своята автономия [...]
Чл. 45. Княжество Румъния отстъпва на Негово Величество Руския Император частта от Бесарабия, която биде отнета от Русия вследствие на Парижкия договор от 1856 г. и която граничи на запад с коритото на Прут, на юг с коритото на Килийския ръкав и с устието на Стари Стамбул.
Чл. 46. Островите, които образуват делтата на Дунава, тъй също и Змийските острови, Тулчанският санджак с каазите Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсова, Кюстенджа и Меджидие ще се присъединят към Румъния. Княжеството добива освен това земята на юг от Добруджа до една черта, която излиза от една точка на изток от Силистра и допира до Черно море на юг от Мангалия.
