Точно преди 129 години една огромна несправедливост бе поправена. Храбрите ни предци не се преклониха пред волята и постоянните заплахи на тъй наречените "Велики сили" на тогавашния ден. Въпреки несправедливостите, извършени срещу нас българите в Берлин, и въпреки разпокъсването на майка България, нашите деди продължаваха искрено да вярват в делото на възрожденските ни будители. Идеалът за Целокупна и Независима България продължаваше да гори в умовете, душите и сърцата им и продължаваше да осмисля живота им. Така на 6 септември 1885 година бе направена първата крачка към осъществяването на националното обединение - Съединението на Княжество България с Източна Румелия!
Изоставени от всички свои "приятели" и "съюзници", българите сами осъществиха акта на своето Съединение. Те имаха не само смелостта, но и твърдостта и уменията, да постигнат всичко, което пожелаят. На 6 септември 1885 година дедите ни доказаха, че когато сме обединени няма сила способна да застане на пътя ни. Макар първоначално всички Велики сили и нашите балкански съседи да бяха против Съединението, българите продължиха да действат по набелязания план и не се уплашиха от заплахите чужди войски да навлязат на наша територия. Нашите деди бяха готови с челичени гърди да спрат всеки враг, навлязъл на родната ни земя.
Само два дни по-късно княз Александър I призна акта от 6 септември и застана начело на Съединена България със следните думи: "Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България". Князът обещава: "Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона". За признаването на Съединението и неговата защита Александър I разчита само и единствено на българския народ. Ето и думите му: "Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни Отечество". И народът ни не разочарова своя княз. Напротив българите изумиха целия свят когато през ноември България бе нападната коварно в гръб от западния ни съсед - Кралство Сърбия. Същите онези българи, които сами осъществиха Съединението си, се изправиха на бранното поле и напълно разгромиха прехвалената сръбска армия. Всичко това бе възможно, понеже нашите предци помнеха великия завет, извезан и днес на герба ни:
Време е отново да си спомним завета на нашите деди и да осъзнаем, че наистина
"Съединението прави силата"!
Поклон пред паметта на всички български герои, осъществили и защитили Съединението на Княжество България и Източна Румелия!
Честит празник!
0 коментара :
Публикуване на коментар