Англия и Франция – оформяне на специфичната култура на крайния европейски Запад

1. Англосаксонските кралства и борбите с нашествениците от Севера
A) Англосаксонските кралства и епохата на Хептархията

• Хептархията (500 – 850): Есекс, Съсекс, Уесекс (сакски); Източна Англия, Мърсия, Нортумбрия (англи); Кент (юти)
• Християнизацията на англосаксонските кралства (ок. 600 – 650 година)
• Развитие на елитарна култура на английски език по времето на крал Алфред Велики (871 – 899)

Б) Нападенията на норманите/викингите

• Кнут Велики (985 – 1035) – крал на Англия (1016), Дания (1018), Норвегия (1028)
• Битката при Стамфорд бридж (25 септември 1066 година)

2. Норманското господство в Англия
А) Уилям Завоевателя (1066 – 1087)

• Херцог на Нормандия (1035 – 1087) и крал на Англия (1066 – 1087)
• Битката при Хейстингс (14 октомври 1066 година)
• „Книга на Страшния съд”; реформи по френски образец; съчетание на англосаксонски традиции с норманско-френска феодална система
• Въвежда се принципът „Всички васали са васали на краля”

Б) Значение на норманското господство за развитието на Англия

• Положителни последици: създаване на централизирана държава с ефективни армия и администрация и с законодателство близко до континенталните норми; преодоляване на културната изолация на Англия и възможност за културен синтез
• Отрицателни последици: английският език се превръща в език на простолюдието, а елитарната култура се създава на латински и/или старофренски език; англосаксите почти не участват в управлението на държавата, тъй като почти всички важни постове са заети от нормани и техните приближени, дошли от Франция; историята на Англия за дълго време става част от френската история и катаклизмите във Франция се отразяват директно и върху Англия

3. Англия под властта на Плантаженетите (1154 – 1399)
А) „Анжуйската империя”

• Анжуйската империя има огромни владения от двете страни на Ламанша, като понякога владетелите от династията на Плантаженетите са по-заинтересовани от това, което се случва във Франция, отколкото от самата Англия
• Участие в III кръстоносен поход
• Експанзия към Уелс и Ирландия

Б) „Великата харта на свободите” (15 юни 1215 година) и появата на английския парламент

• крал Джон Безземни (1199 – 1216) и подписването на „Великата харта на свободите”
• Оформяне на двукамарния английски парламент – камара на лордовете и камара на общините

В) Поява на първите университети в Англия

• Оксфорд (1167г.)
• Кеймбридж (1209г.)

4. Франция на Капетингите (987 – 1328)
А) Класически феодализъм и политическа разпокъсаност

• Франция се превръща в най-типичната феодална монархия
• Важи с пълна сила принципът „Васалът на моя васал не е мой васал”

Б) Опити за укрепване на кралската власт

• Луи VI (1108 – 1137) става сеньор на Париж и цялата област Ил дьо Франс
• Филип II Огюст (1180 – 1223) победил Плантаженетите, създал кралски съвет, пътуващи инспектори и дарувал много харти за самоуправление на градовете
• Луи IX (1226 – 1270) оформил парижкия парламент като основен съдебен орган (кралски съд), сече стандартизирани монети наречени „златен луидор“, участва активно в кръстоносните походи

В) Съсловната монархия

• Филип IV Хубави (1285 – 1314): създава Генералните щати (1302г.) и има основна заслуга за тъй наречения „Авиньонския плен“ (1309 – 1376/7) на Папството

5. Стогодишната война (1337 – 1453) и последиците от нея
А) Последиците за Англия

• Намаляване на населението, основно заради чумата (1348 – 1349) и жертвите на войната
• Освен това има селски бунтове (например този на Уот Тайлър от 1381 година)
• Война на розите (война за английската корона между династиите Йорк и Ланкастър
• Начало на управлението на Тюдорите (1485г.) – умиротворяване на Англия и начало на Новото време

Б) Последици за Франция

• Стабилизиране на централната власт (династия Валоа)
• Почти пълно ликвидиране на английските владения на континента и отделяне на Франция и Англия, които вече тръгват по различни пътища на развитие
• Присъединяване до края на XV век на Бургундия, Прованс и Бретан при Луи XI (1461 – 1483) и превръщане на Франция в най-голямата централизирана европейска държава в тази епоха

6.    Готическото изкуство

• Готиката като стил в изкуството започва своето развитие през XII век във Франция. Най-напред готиката се оформя като стил в архитектурата и постепенно след това навлиза и в останалите изкуства.
• Първата готическа сграда е базиликата „Сен Дени“ в Париж, която е окончателно завършена през 1144 година. 

А) Готическите катедрали

• Готическите катедрали имат формата на латински кръст и, макар да има някои локални специфики, винаги са устремени към небето и разчитат повече на вертикалната ос, а не на хоризонталната.
• За украсата на готическите катедрали се използват витражи, богата пластична украса (екстериорна и интериорна), стреловидни и кръстосани арки. 
• Някои класически примери на готическата религиозна архитектура във Франция и Англия са катедралите в: Шартр, Света Богородица в Париж, Тул, Амиен, Руан (Франция); Кентърбъри, Солсбъри, Питърбъро, Ексетър и Манчестър (Англия).

Б) Светското приложение на готическото изкуство

• Строят се предимно обществени сгради, тъй като светската готика също като катедралите изисква много средства и време. Обикновено се изграждат дворци, замъци, кметства, часовникови кули или други представителни градски сгради.
• Примери за светско приложение на готическото изкуство са кметствата на Талин, Ауденарде и Торун. Също така Камбанната кула в Брюж и Палацо Векио във Флоренция. 
• Класически примери за светска готическа архитектура във Франция и Англия са: крепостните стени на градовете Каркасон и Йорк; сградите на университетите в Оксфорд и Кеймбридж; папският дворец в Авиньон и мостът Валентре в Каор.

Свещената Римска империя – политика, култура и проекции

1. Възникване на Свещената Римска империя
А) Формиране на Германското (Тевтонското) кралство

• Страсбургската клетва (842 година) - използване на народните езици
• Вердюнски мирен договор (август 843 година) – сключен е между Лотар, Карл Плешиви и Людовик Немски
• Последен монарх от династията на Каролингите в Източното Франкско кралство – Людовик (Лудвиг) Детето (900 – 911)

Б) Коронацията на Отон I (936 – 973) за император

• Коронацията се състои в църквата "Св. Петър" в Рим на 2 февруари 962 година и е осъществена от папа Йоан XII

2. Имперската църква и Отоновият Ренесанс

• Изграждането на имперска църква, която е под директния контрол на Отоните. Борбите за инвеститура. "Германизирането" на духовенството в Империята.
• Водещи дейци на Отоновия ренесанс: императорите Отон I, Отон II и Отон III, както и византийската принцеса Теофано. 
• Историци: Лиутпранд от Кремона (Historia Ottonis) и Видукинд Корвейски (Res gestae Saxonicae). 
• Първи средновековни драматични произведения: Хросвита (Росвита) от Гандерсхайм. 
• Илюстровани ръкописи: абатство Райхенау и абатство Кведлинбург.
• Развитие на тъй наречената „Отонова архитектура“, която според някои изследователи е предроманска, а според други – романска по своята същност. Комбинират се византийски, римски и каролингски елементи.

3. Въжделенията на Свещената Римска империя за превъзходство в Западна Европа

• Различните наименования на Империята: преди 1157 година се нарича просто „Римска империя”; от времето на Фридрих I Барбароса (1155 – 1190) и особено след 1157 година се нарича „Свещената империя”; от 1254 година наименованието е „Свещена Римска империя”; през 1474 година се среща термина „Свещена Римска империя на германската нация”, който е официално утвърден от Райхстага в Кьолн през 1512 година с декрет.
• Войните за инвеститура с Папството и Вормският конкордат от 1122 година. Победа на духовния меч над светския.
• Политиката за "Натиск на Изток". Трите начина за проникване на Изток. Урбанизацията на Изтока и заселване на германско население далеч от границите на Империята. 

4.    Развитие на културата в Свещената римска империя

А) Развитие в политическата и социалната сфера

• „Златната була” на Карл IV Люксембург от 1356 година.
• Нови институции: Князе - електори (курфюрсти) и Райхстаг.
• Развитие на градския живот (Северногерманската ханза и имперските градове).

Б) Развитие на науката и изкуството

• Появата на множество университети – Неапол (1224); Прага (1348); Виена (1365); Хайделберг (1386); Лайпциг (1409); Рощок (1419); Грайфсвалд (1456)
• Минезингери, градски минезанг (XII – XIV век) и майстерзанг (XIV - XVI век)
• Печатни произведения (след средата на XV век)
• Готика и тухлена готика (XII – XVI век)

Градовете в средновековна Западна Европа – култура и значение

1. Развитие на градския живот през Ранното средновековие
А) Функции на градовете

• Военен център (гарнизон)
• Религиозен център (епископски/архиепископски център)
• Административен център (графове, херцози, събиране на данъци, правораздаване)

Б) Облик на градската среда

• Фортификационни съоръжения
• Горен град (цитадела) – катедрала, епископски дворец, дворец на светския управител на града
• Долен град – градски площад, кметство, часовникова кула
• Предградия
  
• Планировка на градската среда; хигиена
• Важни социални топоси - катедралата и площада

2. Развитие на градския живот през Същинското средновековие
А) Зони на развитие на градския живот

• Северна и Централна Италия (Милано, Флоренция; Венеция, Генуа, Пиза)
• Франция (Северна - Париж, Руан; Южна - Марсилия, Лион)
• Фландрия (Гент, Брюге, Антверпен)
• Свещената Римска империя (Северногерманската ханза: Любек, Хамбург, Прибалтика)

Б) Градската култура през Същинското средновековие

• Карнавали
• Рицарски турнири
• Градска лирика (трубадури)
• Панаири

3. Развитие на градския живот през Късното средновековие

А) Видове градско управление

• Републиканско (олигархическо) устройство - патрицианско управление
• Власт на цеховете и/или гилдиите (градски съвет)
• Власт на тираните
• Подчинение на градовете на централната власт (кметове)

Б) Градската култура през Късното средновековие

• "Градският въздух прави човека свободен”
• Поява и развитие на градските университети - поява на градската интелигенция

Карл Велики и Империята на Запад

1. Каролингите на власт във Франкската държава (751 – 987)

• Реформите на Карл Мартел (718 – 741): бенефициална реформа – тежка пехота и кавалерия, постоянно действаща армия; 732г. битка при Поатие
• Пипин Къси (751 – 768): крал на франките (коронясан през 751г. от епископа на Майнц Св. Бонифаций, а след това през 754г. от папа Стефан II в Париж); християнизация на германски племена; подкрепа за Папството (Пипинов дар)

2. Управлението на Карл Велики и развитието на културата във Франкската държава
А) Новата столица – Аахен

• Служебна аристокрация (missi dominici); административни реформи (графства; маркграфства)

Б) Каролингски Ренесанс

• Скрипторий, библиотеки, абатства (най-значимите абатства са: Клюни, Сен Жермен, Корби, Корвей, Лорш, Фулда)
• Академия – Пиер Пизански (учител по латински на Карл Велики; поезия; учебна литература), Паулин от Аквилея (теологични трактати; поезия), Павел Дякон (История на лангобардите), Алкуин (занимава се със стандартизиране на Vulgata; поезия, писма, дидактически помагала; теологически трактати, жития), Теодоулф от Орлеан (стандартизира Vulgata; химни; Libri Carolini), Айнхард (Vita Karoli Magni)
• Каролингската архитектура – Новата столица – Аахен (архитектът Oдо от Метц); дворцовата църква на Карл Велики (кръглата църква); строят се абатства с крепостни стени; вестверк – параден западен вход на църква или абатство, като над и около входа са разположени множество административни и сервизни помещения

3. Коронацията на Карл Велики и възстановяването на Империята на Запад

• Коронацията е осъществена от папа Леон (Лъв) III на 25 декември 800 година в базиликата "Св. Петър" в Рим
• Признаване на императорската титла от Византия през 812 година (имп. Михаил I Рангаве)
• Създаването на Imperia Christiana

Владетелят в средновековна Западна Европа

1. Титулатура
А) Херцог (dux)
Б) Крал (rex)
В) Император (imperator)

2. Източници на властта
А) Религиозна обосновка

• „Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. И казва им: чий е този образ и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Евангелие от Матей, глава 22)
• Ритуалът „миропомазване“

Б) Династията, родът и кръвната обосновка на властта

• Различните легенди за произхода на управляващия род (божествен, легендарен, чудовищен, нечовешки и т.н.)
• Специалните качества и/или особените външни белези на владетелския род

В) Икономически и военни корени на властта

• Владетелят преразпределя стоките на лукса и голяма част от оръжието в държавата
• Чрез раздаването на поземлени владения и/или на правото да се събират данъци от определени земи владетелят се опитва да създаде лоялна нему аристокрация, която да е в противовес на родовата (поземлената) аристокрация
• Монархът единствен има право да свиква опълчението и принципно притежава най-голяма и боеспособна лична дружина, която често включва първородните синове на най-мощните аристократи

3. Функции и задължения на владетеля

• Спасение на душите на поверения му народ (Христолюбив владетел + ревнител за вярата)
• Върховен съдия (владетелят като човек, раздаващ справедливост в Земното царство)
• Военачалник и победител (много важно за интегритета на държавата)
• Генератор на културни ценности (елитарна и народна култура; материална и духовна)

4. Постепенната еволюция на владетелската институция в Западна Европа

• Постепенно властта на монарха в Западна Европа намалява и той се превръща в нещо като princeps inter pares. Това в най-голяма степен се дължи на феодално-васалната система и на факта, че владетелите губят възможността да оказват влияние върху всички части на сложната социално-властова пирамида в собствените си общества. Те са един от властовите центрове в държавата, но не са единственият властови център.

Новите народи в средновековна Западна Европа – традиция и трансформация

1. „Великото преселение на народите”
А) Причини

• Политическият, властови и военен вакуум, който съществува в Римската империя и който се оказва притегателна сила за различни варварски народи, живеещи в отвъд лимеса.
• Желанието за плячка и лесният достъп на варварските военни елити не само до богатите римски градове и вили, но и до високите постове в армията и държавната администрация.
• Създаването на силни локални елити, които се чувстват все по-малко привързани към Равена и Константинопол и които са склонни да си сътрудничат с варварските лидери.
• Желанието на някои варварски общности да си гарантират сигурност чрез преминаване на римска територия и/или на римска служба.
• Промените в климата и необходимостта на някои варварски групи от по-плодородни земи.

Б) Последици

• В процеса на миграциите се оформят групите на тъй наречените dediticii, laeti и foederati.
• В резултат на миграциите се ражда нов, Постримски свят, в който доминират варварските кралства, а не единствената някога Римска империя.
• Промени в политическата карта на Западна Европа. Появата на множество варварски кралства, херцогства и дори отделни особено значими градски центрове.
• Промяна в ролята на църквата в живота на западноевропейците.
• Социални и икономически промени. Промяна на демографската карта на Западна Европа.
• Децентрализация, силни локални елити, многообразна народна култура.
• Създава се възможност за културен синтез и се поставят основите на средновековна Европа.

2. Визиготско (Вестготско) кралство

• Крал Аларих и ограбването на град Рим (410г.)
• Визиготско кралство в Аквитания със столица Тулуза (418 – 507)
• Кралство на визиготите в Испания със столица Толедо (507 – 711)
• Крал Рекаред и приемането на никейското християнство – 589 година
• Толедските събори (общо 18 на брой)
• Liber Iudiciorum (завършена през 654г. при крал Рекесвинт)

 

3. Кралства на вандали и свеви
А) Кралството на вандали и алани в Северна Африка

• 429 година вандалите, аланите и техните съюзници се местят от Испания в Северна Африка, а през 439 година завладяват Картаген
• Смесване на вандалска, римска и пуническа идеологии и създаването на една алтернативна „имперска идея“ (translatio imperii)
• Използване на двойната титла rex Vandalorum et Alanorum, съответно regnum Vandalorum et Alanorum
• Използване на системата на сеньората при престолонаследие
• Силна арианска църква (особено при управлението на кралете Хунерих и Тразамунд)
• Начин на живот твърде подобен на този на римската провинциална аристокрация

Б) Кралството на свевите

• Столица на кралството на свевите е Аугуста Бракара (Брага). Живеят основно в Галиция и Лузитания
• Крал Рехиар (448 – 456) – приема католицизма и сече монети
• 470 – 550 година – ариански период в историята на свевите
• I събор от Брага (1.V.561г.) – приемане на католицизма

 

4. Остроготско (Остготско) кралство

• 488 година Теодорих Амал тръгва за Италия
• 493 година Теодорих побеждава Одоакър и завладява Равена
• Остроготското кралство и двора на Теодорих са показателни за заимстването на римски модели и структури
• Мощната елитарна духовна култура в Остроготското кралство – Боеций, Енодий и Касиодор
• Примери за развитието на елитарната материална култура – двореца на Теодорих, мавзолея на Теодорих, базиликата Сант‘Аполинаре Нуово

5. Кралството на франките

• Крал Хлодвиг обединява франките и ги покръства (най-вероятно 496 година). От regulus той се превръща в rex Francorum
• Победи над алемани, бургунди и визиготи. Разширение на Франкското кралство
• Lex salica (ок. 507 – 511 г.)
• От средата на VII век се появяват „ленивите крале” и мощните майордоми
• Разделяне на кралството между синовете на владетеля – особеност на франкското престолонаследие
• Оформяне на четири значими области – Австразия, Нейстрия, Бургундия и Аквитания

 

6. Новите структури между традицията и нововъведенията

• Запазване на латинския език
• Запазване на римската църква – епископии, архиепископии, абатства
• Запазване на много римски институции – комес, магистер, патриций, епископ и т.н.
• Структура на обществото при германите; различните видове събрания; херцози (обединяват военна, административна и съдебна власт); армия (професионална, полупрофесионална и опълчение; идеята за gens=exercitus); различни етнически/социални групи в обществото; вергелд и персонално право

Въведение в средновековната западноевропейска култура

1. Терминология
А) Култура

• Различните дефиниции на термина „култура”. Дефиницията на Юнеско: „Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията”.
• Опозицията култура – натура (природа).
• Двата основни дяла на културата са: материална и духовна.

Б) Средновековие

• Леонардо Бруни (ок. 1370 – 1444) пръв използва триделната периодизация на историята: Античност – Средновековие – Ново време (Модерна епоха)
• Терминът за първи път се среща на латински под формата „media tempestas” през 1469 година.

2. Периодизация на Средновековието
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)

• Различни научни хипотези за начало на Средновековието: 313 г. (Медиолански едикт); 410 г. превземането на Вечния град от готите на Аларих; 476 г. (краят на Западната Римска империя); 565 г. (краят на управлението на имп. Юстиниан I); началото на VII век (появата на исляма) и т.н.

Б) Същинско (Зряло) средновековие (приблизително от 1000 до 1300 година)

• Свързано е с бързо нарастване на населението на Стария континент и с налагането на феодализма като основна система в западноевропейското общество.
• Характерни за епохата са Кръстоносните походи и развитието на науката и изкуството.

В) Късно средновековие (приблизително от 1300 до 1500 година)

• Великият глад (1315 – 1317); пандемията „Черната смърт” (1346 – 1353) ; множество въстания и военни конфликти
• Авиньонският плен на Папството (1305 – 1378)
• Голяма разлика между Европа на юг и на север от Алпите
• Започва още по-сериозно развитие в сферата на науката и изкуството. Ренесансът.
• Различни научни хипотези за края на Средновековието: 1450 г. (създаването на печатната преса от Йоханес Гутенберг); 1453 г. (завладяването на Константинопол от османците и краят на Стогодишната война на Запад); 1492 г. (откриването на Новия свят и краят на Реконкистата в Испания); 1517 г. (началото на протестантизма)

3. Формиране на средновековната западноевропейска цивилизация
А) Политическа сфера

• Децентрализация и поява на варварските кралства (regna)
• Политическа неравнопоставеност с Изтока

Б) Икономическа сфера

• По-слабо развит градски живот в сравнение с Изтока
• Липса на добре развита търговия с далечни народи и държави. Краят на Пътя на коприната е в Константинопол
• Упадък на занаятчийството и селското стопанство в някои райони на Запада. Преместване на занаятчийските центрове от градовете в близост до източниците на суровините
• Разлики в земевладението с Изтока, които на места водят до по-слабо селско стопанство и в частност по-слабо земеделие

В) Социална сфера

• Социални противоречия в обществото
• Силни локални господари (местен елит) и слаба привързаност към държавата. Връзката човек – човек става по-важна от връзката човек – народ и човек – държава
• Намаляване на населението в големи части от Западна и Централна Европа. Поява на различни terra incognita

Г) Религиозна сфера

• Рим се бори да се превърне в единствен център на християнството на Запад
• Плюсове и минуси от здравия контрол на Папството над Западната църква
• Почти пълна липса на ереси
• Борбата между светския и духовния меч и надмощието на духовния след Вормския конкордат от 1122 година
• Основните разлики между Източната и Западната църква: филиокве, ритуали, практика

4. Историографски проблеми и концепции
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”

• Едуард Гибън и неговата книга „Залез и упадък на Римската империя” (1776 – 1788)
• Проблеми и сблъсъци между френската и немската историографии през XIX и в първата половина на ХХ век – варварите разрушават реда и цивилизацията или варварите носят нещо ново и добро?
• Въпросът е какво се случва с Римската империя – дали тя умира от болестите си, дали е убита от варварите или се самоубива, за да предаде властта си на новодошлите.

Б) Идеите за постепенна трансформация и еволюция

• Идеите за постепенна трансформация на Римската империя във варварски кралства. Тезата за „Единство в многообразието“, т.е. множество различни традиции и културни елементи върху една-единствена база – римското наследство.
• Проблемите на тази концепция. Хиатуси и зони без или почти без римско наследство.
• Идеята за „трансформацията” в съвременната европейска култура. Тезата за романската култура, като синтез между римското наследство и варварските нововъведения.