1. Терминология
А) Култура
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)
А) Политическа сфера
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”
А) Култура
- Различните дефиниции на термина „култура”. Дефиницията на Юнеско: „Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията”.
- Опозицията култура – натура (природа).
- Двата основни дяла на културата са: материална и духовна.
- Леонардо Бруни (ок. 1370 – 1444) пръв използва триделната периодизация на историята: Античност – Средновековие – Ново време (Модерна епоха)
- Терминът за първи път се среща на латински под формата „media tempestas” през 1469 година.
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)
- Различни научни хипотези за начало на Средновековието: 313 г. (Медиолански едикт); 410 г. превземането на Вечния град от готите на Аларих; 476 г. (краят на Западната Римска империя); 565 г. (краят на управлението на имп. Юстиниан I); началото на VII век (появата на исляма) и т.н.
- Свързано е с бързо нарастване на населението на Стария континент и с налагането на феодализма като основна система в западноевропейското общество.
- Характерни за епохата са Кръстоносните походи и развитието на науката и изкуството.
- Великият глад (1315 – 1317); пандемията „Черната смърт” (1346 – 1353) ; множество въстания и военни конфликти
- Авиньонският плен на Папството (1305 – 1378)
- Голяма разлика между Европа на юг и на север от Алпите
- Започва още по-сериозно развитие в сферата на науката и изкуството. Ренесансът.
- Различни научни хипотези за края на Средновековието: 1450 г. (създаването на печатната преса от Йоханес Гутенберг); 1453 г. (завладяването на Константинопол от османците и краят на Стогодишната война на Запад); 1492 г. (откриването на Новия свят и краят на Реконкистата в Испания); 1517 г. (началото на протестантизма)
А) Политическа сфера
- Децентрализация и поява на варварските кралства (regna)
- Политическа неравнопоставеност с Изтока
- По-слабо развит градски живот в сравнение с Изтока
- Липса на добре развита търговия с далечни народи и държави. Краят на Пътя на коприната е в Константинопол
- Упадък на занаятчийството и селското стопанство в някои райони на Запада. Преместване на занаятчийските центрове от градовете в близост до източниците на суровините
- Разлики в земевладението с Изтока, които на места водят до по-слабо селско стопанство и в частност по-слабо земеделие
- Социални противоречия в обществото
- Силни локални господари (местен елит) и слаба привързаност към държавата. Връзката човек – човек става по-важна от връзката човек – народ и човек – държава
- Намаляване на населението в големи части от Западна и Централна Европа. Поява на различни terra incognita
- Рим се бори да се превърне в единствен център на християнството на Запад
- Плюсове и минуси от здравия контрол на Папството над Западната църква
- Почти пълна липса на ереси
- Борбата между светския и духовния меч и надмощието на духовния след Вормския конкордат от 1122 година
- Основните разлики между Източната и Западната църква: филиокве, ритуали, практика
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”
- Едуард Гибън и неговата книга „Залез и упадък на Римската империя” (1776 – 1788)
- Проблеми и сблъсъци между френската и немската историографии през XIX и в първата половина на ХХ век – варварите разрушават реда и цивилизацията или варварите носят нещо ново и добро?
- Въпросът е какво се случва с Римската империя – дали тя умира от болестите си, дали е убита от варварите или се самоубива, за да предаде властта си на новодошлите.
- Идеите за постепенна трансформация на Римската империя във варварски кралства. Тезата за „Единство в многообразието“, т.е. множество различни традиции и културни елементи върху една-единствена база – римското наследство.
- Проблемите на тази концепция. Хиатуси и зони без или почти без римско наследство.
- Идеята за „трансформацията” в съвременната европейска култура. Тезата за романската култура, като синтез между римското наследство и варварските нововъведения.
0 коментара :
Публикуване на коментар