Карл Велики и Империята на Запад

1. Каролингите на власт във Франкската държава (751 – 987)

• Реформите на Карл Мартел (718 – 741): бенефициална реформа – тежка пехота и кавалерия, постоянно действаща армия; 732г. битка при Поатие
• Пипин Къси (751 – 768): крал на франките (коронясан през 751г. от епископа на Майнц Св. Бонифаций, а след това през 754г. от папа Стефан II в Париж); християнизация на германски племена; подкрепа за Папството (Пипинов дар)

2. Управлението на Карл Велики и развитието на културата във Франкската държава
А) Новата столица – Аахен

• Служебна аристокрация (missi dominici); административни реформи (графства; маркграфства)

Б) Каролингски Ренесанс

• Скрипторий, библиотеки, абатства (най-значимите абатства са: Клюни, Сен Жермен, Корби, Корвей, Лорш, Фулда)
• Академия – Пиер Пизански (учител по латински на Карл Велики; поезия; учебна литература), Паулин от Аквилея (теологични трактати; поезия), Павел Дякон (История на лангобардите), Алкуин (занимава се със стандартизиране на Vulgata; поезия, писма, дидактически помагала; теологически трактати, жития), Теодоулф от Орлеан (стандартизира Vulgata; химни; Libri Carolini), Айнхард (Vita Karoli Magni)
• Каролингската архитектура – Новата столица – Аахен (архитектът Oдо от Метц); дворцовата църква на Карл Велики (кръглата църква); строят се абатства с крепостни стени; вестверк – параден западен вход на църква или абатство, като над и около входа са разположени множество административни и сервизни помещения

3. Коронацията на Карл Велики и възстановяването на Империята на Запад

• Коронацията е осъществена от папа Леон (Лъв) III на 25 декември 800 година в базиликата "Св. Петър" в Рим
• Признаване на императорската титла от Византия през 812 година (имп. Михаил I Рангаве)
• Създаването на Imperia Christiana

Владетелят в средновековна Западна Европа

1. Титулатура
А) Херцог (dux)
Б) Крал (rex)
В) Император (imperator)

2. Източници на властта
А) Религиозна обосновка

• „Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. И казва им: чий е този образ и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Евангелие от Матей, глава 22)
• Ритуалът „миропомазване“

Б) Династията, родът и кръвната обосновка на властта

• Различните легенди за произхода на управляващия род (божествен, легендарен, чудовищен, нечовешки и т.н.)
• Специалните качества и/или особените външни белези на владетелския род

В) Икономически и военни корени на властта

• Владетелят преразпределя стоките на лукса и голяма част от оръжието в държавата
• Чрез раздаването на поземлени владения и/или на правото да се събират данъци от определени земи владетелят се опитва да създаде лоялна нему аристокрация, която да е в противовес на родовата (поземлената) аристокрация
• Монархът единствен има право да свиква опълчението и принципно притежава най-голяма и боеспособна лична дружина, която често включва първородните синове на най-мощните аристократи

3. Функции и задължения на владетеля

• Спасение на душите на поверения му народ (Христолюбив владетел + ревнител за вярата)
• Върховен съдия (владетелят като човек, раздаващ справедливост в Земното царство)
• Военачалник и победител (много важно за интегритета на държавата)
• Генератор на културни ценности (елитарна и народна култура; материална и духовна)

4. Постепенната еволюция на владетелската институция в Западна Европа

• Постепенно властта на монарха в Западна Европа намалява и той се превръща в нещо като princeps inter pares. Това в най-голяма степен се дължи на феодално-васалната система и на факта, че владетелите губят възможността да оказват влияние върху всички части на сложната социално-властова пирамида в собствените си общества. Те са един от властовите центрове в държавата, но не са единственият властови център.

Новите народи в средновековна Западна Европа – традиция и трансформация

1. „Великото преселение на народите”
А) Причини

• Политическият, властови и военен вакуум, който съществува в Римската империя и който се оказва притегателна сила за различни варварски народи, живеещи в отвъд лимеса.
• Желанието за плячка и лесният достъп на варварските военни елити не само до богатите римски градове и вили, но и до високите постове в армията и държавната администрация.
• Създаването на силни локални елити, които се чувстват все по-малко привързани към Равена и Константинопол и които са склонни да си сътрудничат с варварските лидери.
• Желанието на някои варварски общности да си гарантират сигурност чрез преминаване на римска територия и/или на римска служба.
• Промените в климата и необходимостта на някои варварски групи от по-плодородни земи.

Б) Последици

• В процеса на миграциите се оформят групите на тъй наречените dediticii, laeti и foederati.
• В резултат на миграциите се ражда нов, Постримски свят, в който доминират варварските кралства, а не единствената някога Римска империя.
• Промени в политическата карта на Западна Европа. Появата на множество варварски кралства, херцогства и дори отделни особено значими градски центрове.
• Промяна в ролята на църквата в живота на западноевропейците.
• Социални и икономически промени. Промяна на демографската карта на Западна Европа.
• Децентрализация, силни локални елити, многообразна народна култура.
• Създава се възможност за културен синтез и се поставят основите на средновековна Европа.

2. Визиготско (Вестготско) кралство

• Крал Аларих и ограбването на град Рим (410г.)
• Визиготско кралство в Аквитания със столица Тулуза (418 – 507)
• Кралство на визиготите в Испания със столица Толедо (507 – 711)
• Крал Рекаред и приемането на никейското християнство – 589 година
• Толедските събори (общо 18 на брой)
• Liber Iudiciorum (завършена през 654г. при крал Рекесвинт)

 

3. Кралства на вандали и свеви
А) Кралството на вандали и алани в Северна Африка

• 429 година вандалите, аланите и техните съюзници се местят от Испания в Северна Африка, а през 439 година завладяват Картаген
• Смесване на вандалска, римска и пуническа идеологии и създаването на една алтернативна „имперска идея“ (translatio imperii)
• Използване на двойната титла rex Vandalorum et Alanorum, съответно regnum Vandalorum et Alanorum
• Използване на системата на сеньората при престолонаследие
• Силна арианска църква (особено при управлението на кралете Хунерих и Тразамунд)
• Начин на живот твърде подобен на този на римската провинциална аристокрация

Б) Кралството на свевите

• Столица на кралството на свевите е Аугуста Бракара (Брага). Живеят основно в Галиция и Лузитания
• Крал Рехиар (448 – 456) – приема католицизма и сече монети
• 470 – 550 година – ариански период в историята на свевите
• I събор от Брага (1.V.561г.) – приемане на католицизма

 

4. Остроготско (Остготско) кралство

• 488 година Теодорих Амал тръгва за Италия
• 493 година Теодорих побеждава Одоакър и завладява Равена
• Остроготското кралство и двора на Теодорих са показателни за заимстването на римски модели и структури
• Мощната елитарна духовна култура в Остроготското кралство – Боеций, Енодий и Касиодор
• Примери за развитието на елитарната материална култура – двореца на Теодорих, мавзолея на Теодорих, базиликата Сант‘Аполинаре Нуово

5. Кралството на франките

• Крал Хлодвиг обединява франките и ги покръства (най-вероятно 496 година). От regulus той се превръща в rex Francorum
• Победи над алемани, бургунди и визиготи. Разширение на Франкското кралство
• Lex salica (ок. 507 – 511 г.)
• От средата на VII век се появяват „ленивите крале” и мощните майордоми
• Разделяне на кралството между синовете на владетеля – особеност на франкското престолонаследие
• Оформяне на четири значими области – Австразия, Нейстрия, Бургундия и Аквитания

 

6. Новите структури между традицията и нововъведенията

• Запазване на латинския език
• Запазване на римската църква – епископии, архиепископии, абатства
• Запазване на много римски институции – комес, магистер, патриций, епископ и т.н.
• Структура на обществото при германите; различните видове събрания; херцози (обединяват военна, административна и съдебна власт); армия (професионална, полупрофесионална и опълчение; идеята за gens=exercitus); различни етнически/социални групи в обществото; вергелд и персонално право

Въведение в средновековната западноевропейска култура

1. Терминология
А) Култура

• Различните дефиниции на термина „култура”. Дефиницията на Юнеско: „Култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията”.
• Опозицията култура – натура (природа).
• Двата основни дяла на културата са: материална и духовна.

Б) Средновековие

• Леонардо Бруни (ок. 1370 – 1444) пръв използва триделната периодизация на историята: Античност – Средновековие – Ново време (Модерна епоха)
• Терминът за първи път се среща на латински под формата „media tempestas” през 1469 година.

2. Периодизация на Средновековието
А) Ранно средновековие (приблизително от V век до 1000 година)

• Различни научни хипотези за начало на Средновековието: 313 г. (Медиолански едикт); 410 г. превземането на Вечния град от готите на Аларих; 476 г. (краят на Западната Римска империя); 565 г. (краят на управлението на имп. Юстиниан I); началото на VII век (появата на исляма) и т.н.

Б) Същинско (Зряло) средновековие (приблизително от 1000 до 1300 година)

• Свързано е с бързо нарастване на населението на Стария континент и с налагането на феодализма като основна система в западноевропейското общество.
• Характерни за епохата са Кръстоносните походи и развитието на науката и изкуството.

В) Късно средновековие (приблизително от 1300 до 1500 година)

• Великият глад (1315 – 1317); пандемията „Черната смърт” (1346 – 1353) ; множество въстания и военни конфликти
• Авиньонският плен на Папството (1305 – 1378)
• Голяма разлика между Европа на юг и на север от Алпите
• Започва още по-сериозно развитие в сферата на науката и изкуството. Ренесансът.
• Различни научни хипотези за края на Средновековието: 1450 г. (създаването на печатната преса от Йоханес Гутенберг); 1453 г. (завладяването на Константинопол от османците и краят на Стогодишната война на Запад); 1492 г. (откриването на Новия свят и краят на Реконкистата в Испания); 1517 г. (началото на протестантизма)

3. Формиране на средновековната западноевропейска цивилизация
А) Политическа сфера

• Децентрализация и поява на варварските кралства (regna)
• Политическа неравнопоставеност с Изтока

Б) Икономическа сфера

• По-слабо развит градски живот в сравнение с Изтока
• Липса на добре развита търговия с далечни народи и държави. Краят на Пътя на коприната е в Константинопол
• Упадък на занаятчийството и селското стопанство в някои райони на Запада. Преместване на занаятчийските центрове от градовете в близост до източниците на суровините
• Разлики в земевладението с Изтока, които на места водят до по-слабо селско стопанство и в частност по-слабо земеделие

В) Социална сфера

• Социални противоречия в обществото
• Силни локални господари (местен елит) и слаба привързаност към държавата. Връзката човек – човек става по-важна от връзката човек – народ и човек – държава
• Намаляване на населението в големи части от Западна и Централна Европа. Поява на различни terra incognita

Г) Религиозна сфера

• Рим се бори да се превърне в единствен център на християнството на Запад
• Плюсове и минуси от здравия контрол на Папството над Западната църква
• Почти пълна липса на ереси
• Борбата между светския и духовния меч и надмощието на духовния след Вормския конкордат от 1122 година
• Основните разлики между Източната и Западната църква: филиокве, ритуали, практика

4. Историографски проблеми и концепции
А) Идеята за упадък и начало на „Тъмните векове”

• Едуард Гибън и неговата книга „Залез и упадък на Римската империя” (1776 – 1788)
• Проблеми и сблъсъци между френската и немската историографии през XIX и в първата половина на ХХ век – варварите разрушават реда и цивилизацията или варварите носят нещо ново и добро?
• Въпросът е какво се случва с Римската империя – дали тя умира от болестите си, дали е убита от варварите или се самоубива, за да предаде властта си на новодошлите.

Б) Идеите за постепенна трансформация и еволюция

• Идеите за постепенна трансформация на Римската империя във варварски кралства. Тезата за „Единство в многообразието“, т.е. множество различни традиции и културни елементи върху една-единствена база – римското наследство.
• Проблемите на тази концепция. Хиатуси и зони без или почти без римско наследство.
• Идеята за „трансформацията” в съвременната европейска култура. Тезата за романската култура, като синтез между римското наследство и варварските нововъведения.

Честит Ден на Независимостта!

На тази дата преди 107 години, на 22 септември 1908-а, в старопрестолния Търновград бе прочетен този манифест:

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

      
     Храмът-светиня "Свети Четиридесет мъченици" и множество български граждани от различни краища на Родината стават свидетели на този велик миг, в който българският народ завинаги отхвърля оковите на османците и поема по пътя на независимото си развитие. Българската държава отново става Царство и пред дедите ни се открива възможността да поемат по стъпките на славните си предци Симеон, Петър, Калоян и Иван Асен II. След официалното обявяване на Независимостта на Царство България нашата държава завършва една от големите цели, поставена от българските будители, герои и мъченици от епохата на Възраждането и постигната с цената на невероятни жертви и свръхчовешко усилие от страна на хилядите патриоти и родолюбци изградили и утвърдили Третото българско царство. Само няколко години след обявяването на Независимостта дедите ни се заемат и с последната нерешена задача - Националното обединение. В името на това обединение за по-малко от 10 години Царство България води три кръвопролитни войни. В тези страшни, но славни времена, по-голямата част от българския народ беше съставена от граждани, здраво стъпили на земята, които ежедневно работеха за процъфтяването и добруването на Майка България. 

     Благодарение на волята и твърдостта си нашите деди само за 3 десетилетия почти напълно ликвидираха остатъците от османското иго. Какво величие на духа е нужно след петвековно робство да успееш само за 30 години да изградиш модерна държава, която във всяка една сфера да се съревновава не само със средностатистическите европейски държави, но дори и с най-развитите "Велики сили"?
 
     Днес изглежда доста трудно да си отговорим на тези въпроси. 107 години след обявяването на Независимостта на Царство България нашата Родина често изглежда все по-малко независима. Притисната отвътре и отвън днес България е принудена да се съобразява с чужди държавни и/или корпоративни интереси за сметка на своя собствен национален интерес. Не стига това, но и мнозина български политици и общественици, призвани уж да бранят националния интерес и да работят за добруването на народа и държавата ни, сякаш са забравили заветите на предците и са склонни за няколко сребърника да продадат народа и Отечеството си.

     Очевидно днес за пореден път в нашата история е настанало време да запретнем ръкави и да си спомним, че "Съединението прави силата". Единствено обединени можем да поемем по пътя на независимостта, справедливостта, възхода и благоденствието. Всички ние ежедневно трябва да полагаме усилия, за да видим след време държавата си процъфтяваща и силна. През 1908 година българите оповестиха на света своята Независимост и днес на нас се пада задачата да я защитим!

Поклон пред паметта на героите!

Препоръчителна литература

Това са основните монографии, които Ви препоръчвам с оглед на подготовката Ви по "История на културата" в XII клас:

1. Алпатов, Михаил. История на изкуството, т. I – IV, София, 1981 – 1983
2. Бицилли, Петър. Въведение в световната история, София, 2007
3. Бицилли, Петър. Увод в изучаването на новата и най-новата история: Опит за периодизация, София, 1993
4. Браун, Питър. Светът на Късната античност, София, 1999
5. Буркхарт, Якоб. Култура и изкуство на Ренесанса в Италия, София, 1987
6. Вачкова, Веселина; Нинов, Васил и Борисова, Теодора. В търсене на истинското Средновековие, София, 2009
7. Гаврилов, Борислав. История на Новото време, София, 2011
8. Драганов, Драгомир. Записки по политическа история на Европа и САЩ през съвременната епоха, Велико Търново, 2006
9. Драганов, Драгомир. Политически системи през ХХ век - демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм, София, 1998
10. Добрев, Добрин. Изкуството. История на идеите, изд. Фабер, 2014

11. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София, 1998
12. Николов, Йордан. История на Средновековния свят в 3 тома, София, 1999 – 2002
13. Пантев, Андрей и др. История на Новото време, София, 1994
14. Петков, Петко. Деветнадесетият век на Европа от Френската революция до Първата световна война, София, 2012
15. Петков, Петко. Поглед към новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ век, София, 2001
16. Хаджикосев, Симеон. Западноевропейска литература, т. I – VIII, София, 2000 – 2013
17. Янакиев, Калин. Светът на Средновековието: генезис, история, общество, София, 2012

     Не очаквам да прочетете всички посочени по-горе изследвания, но всеки, който има интерес към разглежданите проблеми, може да намери ценна информация в тях. Все пак препоръчвам да прочетете колкото се може повече от книгите, които са болднати (т.е. оцветени са в по-тъмен цвят).

Честит 15 септември!

Честитя Ви първия учебен ден за Новата 2015 - 2016 учебна година!

От все сърце Ви желая крепко здраве, много късмет и то предимно в най-важните моменти, отлични резултати в училище и извън него и много весели мигове през цялата учебна година!

Нека тази година продължим да се самоусъвършенстваме и поставяйки си все по-високи цели да постигнем максимално високи резултати!

На добър час!