Честит 3 март!

   На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 година е подписан Санстефанският предварителен мирен договор. Този договор слага край не само на една кръвопролитна война, но и на петвековното османско иго над нас българите и над бащината ни земя. Мнозина историци, общественици и политици от тогава до днес се опитват да ни внушат, че едва ли не свободата ни е дадена даром, че не сме били дорасли за нея и едва ли я заслужаваме. Ние обаче помним, че за тези 5 века робство десетки и дори стотици хиляди българи се ратуваха всячески за защитата на народа ни и за българското име. Помним, че всички наши възрожденски герои живяха, бориха се и умряха за Свободна и Независима България и за благоденстващ български народ. Помним и всички светци и мъченици, осветили с кръвта си българската земя, по време на въстанията срещу османското иго. Помним героите от април 1876 година и тяхната саможертва в името на България. Помним и героите от Руско-турската война, които показаха и на съюзници и на врагове, че българинът знае как да воюва, знае как да побеждава и когато е обграден отвсякъде с врагове, знае как да мре, за да защити своите сънародници и своята свята земя.

   Благодарение на всички тези познати и непознати по име български герои на 19 февруари (3 март) е подписан предварителният мирен договор в Сан Стефано. Той предвижда възстановяването на българската държавност в граници почти напълно покриващи българското етническо землище на Балканите:

 

   Но не територията, т.е. хилядите квадратни километри свещена, напоявана с кръвта и потта на дедите ни българска земя, е онова което превръща Санстефанска България в идеал за поколения българи. Не! Санстефанска България се превръща в идеал, заради възможността българският народ отново да заживее в своя собствена държава и самостоятелно да кове съдбините си, съревновавайки се с всички останали европейски и световни народи, за да покаже с действията, идеите и успехите си какво място под слънцето заслужава. Нашите предци бяха обсебени от идеята да докажат на себе си, на Европа и на целия свят, че България е велика, заради великите люде, които я обитават и всеки ден камък по камък съграждат снагата ѝ. Те искаха честно и открито да се конкурират в различни сфери с останалите народи и да покажат, че и ние българите имаме какво да дадем на света. И те успяха!

   За съжаление днес онзи идеал е отдавна изтлял. В сърцата и умовете на днешните българи сякаш почти няма място за идеали. Днес всеки се бори за своето оцеляване, забравил заветите на дедите и надяващ се да оцелее до следващата заплата, до другия месец. Това не е само защото живеем в много тежки битови, икономически и социални условия, това до голяма степен се дължи и на самите нас и на факта, че вече нямаме национален идеал, който да ни дава сили да се борим всеки ден, да постъпваме честно и достойно, да не се опитваме да хитруваме на дребно. Нуждаем се от нещо, което отново да ни обедини, нещо което да ни върне увереността в думите: "Съединението прави силата". Такова нещо може да бъде само нашата държава - България! Тя е единственият залог за сигурността, личното и обществено щастие и благоденствието на българския народ като цяло и на всеки един български гражданин по отделно. Време е да си припомним, че можем да бъдем истински щастливи само тогава, когато се грижим за държавата и сънародниците си и живеем в общество, което не гледа как да се раздели, а как да се обедини в изпълнение на общата, на националната цел!

   Пожелавам си на този ден да си припомним завета на всички наши възрожденски герои, да се обединим и да не спираме никога да се борим за своята Родина! Нека подвигът на дедите ни дава сили и посока на нашата борба за силна, свободна, независима и благоденстваща България!

Поклон пред героите!

Да живее Свободна България!