Честит 3 март!

На днешния ден преди 132 години на картата на Европа един велик народ отново успя да възкреси своята държава. Тази държава изглеждаше така:

Днес мнозина се опитват да ни внушат, че свободата ни е била дадена даром, че не сме заслужавали да имаме собствена държава, че сме ориенталци по манталитет и култура и т.н. Всички тези твърдения обаче не са истина. Истината е, че нашата свобода бе заплатена с кръвта на хилядите знайни и незнайни български хайдути, революционери, въстаници, опълченци и обикновени люде дали живота си, за да я има България! Геният на нашето освободително движение Георги Стойков Раковски каза: "Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак трябва да я добият" и българският народ удиви света с величавите си военни успехи по време на Априлското въстание, Освободителната война и Илинденско - Преображенското въстание, както и по бранните полета на Сливница, Бунар Хисар, Люлебургаз, Одрин, Булаир, Чаталджа и много, много други. Изградихме модерна държава и надминахме всичките си съседи във всяко едно отношение, много бързо нашата култура се приобщи напълно към европейската. Доказахме, че любовта към Отечеството стои по-високо от всяка друга добродетел. Тогава обаче започнаха нещастията...

Българският народ заслужи свободата си, но днес изглежда много от нас са готови да я пожертват по една или друга причина. Оставили сме държавата си на заден план и всеки гледа само своето собствено, лично щастие. Това почти винаги е пагубно, тъй като не случайно се казва, че само прост народ не иска или не може да има силна държава. Може би е крайно време да се замислим какво означава почитта към героите - дали само да си спомним техните дела и да ги споменаваме на празници като 3 март или да се опитаме да защитим това заради което те дадоха целия си живот: България!

Те живееха, бореха се и умираха само заради смисъла, който стои зад тези 8 свещени букви. На какво сме готови ние днес?