Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
В църквата свети Четиридесет мъченици с този манифест на българския владетел нашата Родина официално къса петвековните окови, спъвали развитието й и отговорни за милионите българи пострадали или загинали от агарянска ръка. Поне частично е изпълнен заветът на героите от Възраждането борили се за силна и независима българска държава. Наистина с акта от 22 септември 1908 година България не си връща всички територии населени с българи, които са откъснати от коравосърдечните "Велики сили" и от алчните й съседи, но печели нещо, което е може би дори по-важно: Царското достойнство. Колко кръв е пролял цар Симеон, за да се добере до тази най-висша титла за земен владетел? Колко кръв са пролели и Асен, Петър и Калоян само и само да се признае титлата им? В началото на ХХ век Фердинанд получава царската титла някак по-миролюбиво, по-безкръвно, но така е само на пръв поглед, защото зад получената, и много скоро призната от всички, царска титла се крият всички онези жертви от вековете османско робство, героите и мъчениците от Възраждането, безсмъртните войници и офицери от сръбско - българската война и всички онези знайни и незнайни създатели на съвременна България.
Днес за пореден път в нашата история е настанало "Време разделно" и всеки сам избира от коя страна на браздата да застане. От едната страна е България, българският народ и справедливостта, а от другата предателите и враговете на българския народ. Родината ни все повече се нуждае от своите чеда, за да бъде силна и независима. Всички ние трябва да положим усилия, за да видим държавата си процъфтяваща и силна. През 1908 година българите оповестиха на света своята Независимост и днес на нас се пада задачата да я защитим!
Днес за пореден път в нашата история е настанало "Време разделно" и всеки сам избира от коя страна на браздата да застане. От едната страна е България, българският народ и справедливостта, а от другата предателите и враговете на българския народ. Родината ни все повече се нуждае от своите чеда, за да бъде силна и независима. Всички ние трябва да положим усилия, за да видим държавата си процъфтяваща и силна. През 1908 година българите оповестиха на света своята Независимост и днес на нас се пада задачата да я защитим!
Поклон пред паметта на героите!
1 коментара :
Бог да Ви благослови, господине.
Такива Учители по История трябва да има всяко наше школо.
Публикуване на коментар