Руско – турската война от 1877 – 1878 година

1. Опити за решаване на Българския въпрос
А) БЦБО (Българско централно благотворително общество)

• Опит за въстание; изпращане на доброволци в сръбската армия; обвързване на Освобождението с Русия

Б) БЧН (Българско човеколюбиво настоятелство)

• Мисия в европейските столици на Драган Цанков и Марко Балабанов

В) Цариградска посланическа конференция

• 23 декември 1876 година – официално откриване на конференцията; прогласяване на конституцията на Абдул Хамид II

Г) Лондонската конференция

• 19 март 1877 година – Лондонски протокол

2. Избухване и ход на Руско – турската война
А) Подготовка за войната

• Модернизация на руската армия
• Обособяване на два фронта – Дунавски и Кавказки
• Създаване на Българското опълчение

Б) Начало на войната

• Манифест на имп. Александър II за обявяване на войната – 12 април 1877 година
• Действия на Кавказкия фронт
• Прехвърляне на река Дунав при Свищов (15 юни 1877г.)

В) Ход на военните действия

• Разделяне на руската армия на 3 отряда – Източен, Западен и Преден
• Обсада на Плевен (8 юли – 28 ноември 1877 година)
• Боеве при Стара Загора (19 юли 1877г.) и Шипка (9 – 11 август 1877г.)

Г) Победата

• Освобождаване на София (23 декември 1877г.) и Пловдив (4 януари 1878г.)
• Влизане в Одрин (8 януари 1878г.)
• Подписване на примирие (19 януари 1878г.)

3. Мирните договори след края на войната
А) Санстефански прелиминарен (предварителен) мирен договор (19 февруари 1878 година)
Б) Берлински договор (1 юли 1878 година)

Българското националноосвободително движение в края на 60-те и първата половина на 70-те години на XIX век

1. Васил Левски и изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО)
А) Биография на Васил Левски
Б) Изграждане на ВРО

• Първа обиколка на Апостола из българските земи (11 декември 1868 – 24 февруари 1869г.)
• Втора обиколка (1 май 1869 – 26 август 1869г.)
• Трета обиколка (26 май 1870 – април 1872г.)
• Основни принципи и структури във ВРО

В) Основни идеи на Левски за освобождението и за бъдещото устройство на България
Г) Залавяне и обесване на Апостола

2. Любен Каравелов и Българският революционен централен комитет (БРЦК)
А) Биография на Любен Каравелов
Б) Създаване на БРЦК

• Спорове около годината на създаване на БРЦК – 1869 или 1872 година
• Печатни органи за БРЦК – вестниците „Свобода” и „Независимост”

В) Общо събрание на ВРО и БРЦК (29 април – 4 май 1872 година)

• Програма на БРЦК; основни идейни принципи на организацията; ръководна структура

Г) Криза в БРЦК след смъртта на Васил Левски

• Любен Каравелов се оттегля от активна революционна дейност след 26 декември 1874г.; проблеми в БРЦК

3. Христо Ботев начело на БРЦК
А) Биография на Христо Ботев
Б) Начело на БРЦК

• Реално от декември 1874 година; издава в. „Знаме” – новият орган на БРЦК

В) Старозагорското въстание (16 септември 1875г.)
Г) Оставка на Ботев и саморазпускане на БРЦК

Зараждане на организираното националноосвободително движение. Политически течения и организации до края на 60-те години на XIX век

1. Фактори за развитие на организираното националноосвободително движение
А) Вътрешни фактори

• Промени в Османската империя и в българското общество по време и непосредствено след Кримската война

Б) Външни фактори

• Триумфът на национализма в Европа
• Активизиране на балканските националноосвободителни движения

2. Георги Стойков Раковски – патриарх на организираното българско националноосвободително движение
А) Биография
Б) Одески период в дейността на Раковски

• Първи план за освобождение на България (1858г.)

В) Белградски период

• Втори план за освобождение на България (1861г.)
• Първа българска легия (1862г.)

Г) Букурещки период

• Трети план за освобождението на България (Привременен закон за народните горски чети от 1867 лето”) (1 януари 1867г.)

3. Емигрантски политически организации през 50-те и 60-те години на XIX век
А) Добродетелната дружина

• Христо и Евлоги Георгиеви, Константин Чокан, д-р Петър Берон (1854г.)
• Българско книжовно дружество (1869 година)

Б) Одеско българско настоятелство

• Никола Палаузов, братя Тошкович (1854г.)
• Подкрепа на четите, на Левски и т.н.

В) ТБЦК

• Иван Касабов (1866г.)
• Меморандум за дуалистична монархия до Абдул Азис (1867г.)

4. Четнически действия през 60-те години на XIX век
A) Четите на Панайот Хитов и Филип Тотю (1867г.)
Б) Втора българска легия (1867г.)
В) Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868г.)

Първата световна война и нейното влияние за развитието на културата в Западна Европа

1. Голямата война (1914 – 1918)
А) Причините

• Колонизацията през XIX и в началото на ХХ век
• Създаването на национални стереотипи
• Формирането на Антантата и Централните сили

Б) Ход на войната

• Избухва на 28 юли 1914 година
• Войната през 1915 година: включването на България (14 октомври); Включването на Италия; Немските победи на Източния фронт
• Войната през 1916 година: Настъплението при Вердюн; Разгромът на Румъния и превземането на Букурещ; Проблеми за немците на Западния фронт
• „Годината на истината” (1917): Включване на САЩ във войната; Победа на Централните сили на Източния фронт
• Победата на Съглашението (29.09.1918г. – Солунско примирие; 31.10.1918г. капитулация на Османската империя; 3.11.1918г. капитулация на Австро – Унгария; 9.11.1918г. капитулация на Германия

В) Нововъведения по време на Голямата война

• Развитие на авиацията, артилерията, танкът, подводници, окопна война
• Полеви телефон; бойни отровни вещества; картечници; огнехвъргачки

Г) Последици

• Мирните договори и новият ред (Версайски 28.06.1919; Сен Жерменски 10.09.1919; Ньойски 27.11.1919; Трианонски 4.06.1920; Севърски 10.08.1920)

2.    Развитие на културата по време и непосредствено след Голямата война
А) Литературата по време на войната

• Лирика: появата на тъй наречените „военни поети” (Ръдиард Киплинг, Зигфрид Сасуун; Уилфред Оуен; Айзък Розенберг; Аугуст Щрам)

Б) Изкуството по време на Голямата война

• Налагане на модернизма и създаване на предпоставки за неговото утвърждаване след края на войната
• Кубизъм: Пабло Пикасо, Жорж Брак, Жан Метцингер - художници
• Експресионизъм: Ернст Кирхнер (художник), Франц Марк (художник), Ото Дикс (художник), Георг Тракл (поет)
• Футуризъм: Филипо Маринети (поет), Умберто Бочони (художник), Джакомо Бала (художник)
• Картини, посветени на войната: Джон Наш; Джон Сарджънт; Артър Стрийтън

В) Следвоенната литература

• Появата на множество мемоари и дневници на участници във войната
• Поява на множество романи и лирически произведения, посветени на войната и нейните герои (Ерих – Мария Ремарк; Алфред Нойес; Форд Мадокс Форд)

Г) Следвоенното изкуство

• Поява на героичната скулптура; Масова поява на Паметници на Незнайния воин; Поява на военни паметници
• Поява на много театрални постановки и филми, посветени на войната и различни нейни аспекти (театър – Р. Шериф „Краят на пътуването”; филми – „Големият парад”, „Криле”)
• Много от теченията в изящните изкуства продължават да се развиват и след края на I световна война
• Сюрреализъм: Андре Бретон (писател и поет), Луи Арагон (писател и поет), Салвадор Дали (художник), Рене Маргрит (художник)
• Арт деко: Жозеф Хофман (архитект), Жан Дюпа (архитект), Пиер Брисо (художник, илюстратор)

Архитектурни стилове и образци в Западна Европа №2, част 2

Архитектурни стилове и образци в Западна Европа №2, част 1

Архитектурни стилове и образци в Западна Европа №1