На тази дата преди 107 години, на 22 септември 1908-а, в старопрестолния Търновград бе прочетен този манифест:
Манифест към българския народ
По
волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ,
подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество
Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи
робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и
тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският
Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята
свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането
на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о'
Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен
член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!
Издаден
в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и
втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и
Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър
на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н.
Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на
Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Храмът-светиня "Свети Четиридесет мъченици" и множество български граждани от различни краища на Родината стават свидетели на този велик миг, в който българският народ завинаги отхвърля оковите на османците и поема по пътя на независимото си развитие. Българската държава отново става Царство и пред дедите ни се открива възможността да поемат по стъпките на славните си предци Симеон, Петър, Калоян и Иван Асен II. След официалното обявяване на Независимостта на Царство България нашата държава завършва една от големите цели, поставена от българските будители, герои и мъченици от епохата на Възраждането и постигната с цената на невероятни жертви и свръхчовешко усилие от страна на хилядите патриоти и родолюбци изградили и утвърдили Третото българско царство. Само няколко години след обявяването на Независимостта дедите ни се заемат и с последната нерешена задача - Националното обединение. В името на това обединение за по-малко от 10 години Царство България води три кръвопролитни войни. В тези страшни, но славни времена, по-голямата част от българския народ беше съставена от граждани, здраво стъпили на земята, които ежедневно работеха за процъфтяването и добруването на Майка България.
Благодарение на волята и твърдостта си нашите деди само за 3 десетилетия почти напълно ликвидираха остатъците от османското иго. Какво величие на духа е нужно след петвековно робство да успееш само за 30 години да изградиш модерна държава, която във всяка една сфера да се съревновава не само със средностатистическите европейски държави, но дори и с най-развитите "Велики сили"?
Днес изглежда доста трудно да си отговорим на тези въпроси. 107 години след обявяването на Независимостта на Царство България нашата Родина често изглежда все по-малко независима. Притисната отвътре и отвън днес България е принудена да се съобразява с чужди държавни и/или корпоративни интереси за сметка на своя собствен национален интерес. Не стига това, но и мнозина български политици и общественици, призвани уж да бранят националния интерес и да работят за добруването на народа и държавата ни, сякаш са забравили заветите на предците и са склонни за няколко сребърника да продадат народа и Отечеството си.
Очевидно днес за пореден път в нашата история е настанало време да запретнем ръкави и да си спомним, че "Съединението прави силата". Единствено обединени можем да поемем по пътя на независимостта, справедливостта, възхода и благоденствието. Всички ние ежедневно трябва да полагаме усилия, за да видим след време държавата си процъфтяваща и силна. През 1908 година българите оповестиха на света своята Независимост и днес на нас се пада задачата да я защитим!
Поклон пред паметта на героите!
