20-годишният войник изгорял, за да изпълни дълга си!
Името на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, за да изпълни дълга си. Истината обаче е далеч по-различна. 20-годишният войник е синоним на смелост, а не на фанатизъм. И постъпката му е героична, но това трудно може да бъде разбрано от повечето хора у нас, свикнали на дребни хитрини и комерсиалност.
За личността на Гюро Михайлов се знае твърде малко. Според съхранените документи той е роден в село Рахманларе и шест месеца след като влязъл в казармата бил пратен да охранява щаба на милицията в Пловдив. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници. За най-важния караул - този пред паричното ковчеже на третия етаж, винаги бил назначаван човек, отличил се със своята преданост. В съдбовния ден - 25 декември 1880 г., навръх Коледа, пред касата бил пратен Гюро Михайлов, редник от трета рота на Пловдивската дружина. Всичко протичало нормално до 11 часа вечерта, когато на първия етаж на сградата избухнал пожар. Причината за него е неизвестна, но вероятно някоя искра от камината е прехвръкнала и подпалила старите дървени мебели. Огънят бързо обхванал цялото помещение и паниката обвзела всички. Събудили началника на милицията Керестелев, който веднага затичал към сградата. "С помощта на няколко офицери и жандарми той сполучил да отърве касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси" - пише вестник "Народний глас" в броя си след произшествието. Очевидци на трагедията описвали страшния хаос, който настъпил след първите пламъци. Навсякъде тичали уплашени съседи, които искали да помогнат, без да знаят какво точно да направят, и в крайна сметка повече затруднявали работата на пожарната, отколкото помагали. Самите пожарникари имали примитивна дори за тогавашните представи кола и не успели да потушат навреме пожара. Дъските на изгнилата сграда бързо почнали да се пропукват и пропадат. Всички почнали да се отдалечават панически от нея освен един - Гюро Михайлов. Той стоял неподвижен на мястото си, подобно на статуя. Пламъците го плашели, но много по-важен за него бил уставът, приет през 1879 г., който всеки войник бил длъжен да спазва. Според член 115 в него "Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане, и 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност." Единственият, който можел да промени заповедта бил началникът на караулното отделение. В случая това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаяно усилие да го спаси. Той се покачил с големи усилия на втория етаж и оттам изтичал до стаята с парите. Показал се на вратата и съобщил на Гюро Михайлов веднага да излиза, ако не иска да умре. Войникът обаче насочил щика на пушката си към него и казал: "Без командира си поста никога няма да напусна!"
Но когато командирът му дошъл да го спаси, вече било невъзможно късно. В мига, когато Костадинов влязъл в стаята, дървеният под се пропукал и се срутил. С него пропаднали и Гюро Михайлов, и четиримата войници, които искали да му помогнат да излезе от горящото здание. Когато на следващата сутрин разчистили пепелта, от тях били останали само овъглени скелети.
Пепел покрила и паметта на войниците. Две години след пожара, на 8 юни 1882 г., бил осветен паметник в тяхна чест. На него имало мраморна плочка с надпис: "В памет на изгорелите войници Никола Костадинов, Гюро Михайлов, Илия Кръстев, Костадин Аргиров
и Митю Петков, станали жертва на войнишкия дълг в пожара на 25 декември 1880 г.". "Присъствуваха на това тържество почти всички офицери от Пловдивския гарнизон - съобщава в. "Марица" в брой 393. - Чиновници имаше малко. Граждани още по-малко."
За съжаление вторият паметник, открит на 29 ноември 1938 г., нямал по-добра съдба. Той бил изработен по проект на известния художник професор Никола Кожухаров и на неговото освещаване имало истинско стълпотворение. Вестник "Борба" в брой 5274 описва събитието като "манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда войската."
Тези добродетели, смятани за изконни във всички развити европейски държави, се оказали обаче неудобни за комунистическата власт. Тя постепенно потулила сведенията за героичната смърт на Гюро Михайлов. По същия начин изчезнал и паметникът му през една нощ на 1962 г. Това не бива да учудва никого - в България често изчезват паметници. И още по-често се появяват, изровени от някой склад за стари железа. Така станало и с паметника на Гюро Михайлов. Той бил намерен през 1994 г., 32 години след като властта се опитала да заличи спомена за него.
Днес той отново се издига на централния площад в Пловдив. Някои минават безразлично край него. Но други продължават да си спомнят за храбростта на войника, останал неразбран от повечето хора, но записан с ярки букви в летописа на историята.
При гробът
Иван ВазовНа загиналите солдатив пожара на 25 декември 1880 в ПловдивСпете тихо, служители прости
На дългът, на светата родина,
Мир на ваш'те страдалчески кости,
Чест на вашата скръбна гробнина!
Млади йощ, бой и смърт не видели,
Вий знаяхте как храбро се гине,
Вий знаяхте о, синове смели,
що е чест и безукорно име.
Вий казахте: Да умрем е тежко
Без борба, но стихията жертва,
Но за нас няма студ, няма жежко,
При дълга, при войнишката клетва.
Нека лютият дим да ви дави,
И свирепият плам да ви пали,
Вий останахте всред мъките прави.
Никой своя живот не пожали.
Изтърпехте страдания много!
Но смъртта пред страхът бе приятна.
Вий честта си запазихте строго
Ваш'то знаме остана безпятно.
Спете тихо... България праща
Вам венец и от зло се не плаши.
Таквиз синове честни дор' ражда,
Дор' я кичат гробове, кат ваший.
Предадено с незначителни корекции от сайта:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTUzNDszNQ==
