30 ноември 2015

Свещената Римска империя – политика, култура и проекции

1. Възникване на Свещената Римска империя
А) Формиране на Германското (Тевтонското) кралство
  • Страсбургската клетва (842 година) - използване на народните езици
  • Вердюнски мирен договор (август 843 година) – сключен е между Лотар, Карл Плешиви и Людовик Немски
  • Последен монарх от династията на Каролингите в Източното Франкско кралство – Людовик (Лудвиг) Детето (900 – 911)
Б) Коронацията на Отон I (936 – 973) за император
  • Коронацията се състои в църквата "Св. Петър" в Рим на 2 февруари 962 година и е осъществена от папа Йоан XII
2. Имперската църква и Отоновият Ренесанс
  • Изграждането на имперска църква, която е под директния контрол на Отоните. Борбите за инвеститура. "Германизирането" на духовенството в Империята.
  • Водещи дейци на Отоновия ренесанс: императорите Отон I, Отон II и Отон III, както и византийската принцеса Теофано. 
  • Историци: Лиутпранд от Кремона (Historia Ottonis) и Видукинд Корвейски (Res gestae Saxonicae). 
  • Първи средновековни драматични произведения: Хросвита (Росвита) от Гандерсхайм. 
  • Илюстровани ръкописи: абатство Райхенау и абатство Кведлинбург.
  • Развитие на тъй наречената „Отонова архитектура“, която според някои изследователи е предроманска, а според други – романска по своята същност. Комбинират се византийски, римски и каролингски елементи.
3. Въжделенията на Свещената Римска империя за превъзходство в Западна Европа
  • Различните наименования на Империята: преди 1157 година се нарича просто „Римска империя”; от времето на Фридрих I Барбароса (1155 – 1190) и особено след 1157 година се нарича „Свещената империя”; от 1254 година наименованието е „Свещена Римска империя”; през 1474 година се среща термина „Свещена Римска империя на германската нация”, който е официално утвърден от Райхстага в Кьолн през 1512 година с декрет.
  • Войните за инвеститура с Папството и Вормският конкордат от 1122 година. Победа на духовния меч над светския.
  • Политиката за "Натиск на Изток". Трите начина за проникване на Изток. Урбанизацията на Изтока и заселване на германско население далеч от границите на Империята. 
4.    Развитие на културата в Свещената римска империя
А) Развитие в политическата и социалната сфера
  • „Златната була” на Карл IV Люксембург от 1356 година.
  • Нови институции: Князе - електори (курфюрсти) и Райхстаг.
  • Развитие на градския живот (Северногерманската ханза и имперските градове).
Б) Развитие на науката и изкуството
  • Появата на множество университети – Неапол (1224); Прага (1348); Виена (1365); Хайделберг (1386); Лайпциг (1409); Рощок (1419); Грайфсвалд (1456)
  • Минезингери, градски минезанг (XII – XIV век) и майстерзанг (XIV - XVI век)
  • Печатни произведения (след средата на XV век)
  • Готика и тухлена готика (XII – XVI век)

Градовете в средновековна Западна Европа – култура и значение

1. Развитие на градския живот през Ранното средновековие
А) Функции на градовете
  • Военен център (гарнизон)
  • Религиозен център (епископски/архиепископски център)
  • Административен център (графове, херцози, събиране на данъци, правораздаване)
Б) Облик на градската среда
  • Фортификационни съоръжения
  • Горен град (цитадела) – катедрала, епископски дворец, дворец на светския управител на града
  • Долен град – градски площад, кметство, часовникова кула
  • Предградия
  • Планировка на градската среда; хигиена
  • Важни социални топоси - катедралата и площада
2. Развитие на градския живот през Същинското средновековие
А) Зони на развитие на градския живот
  • Северна и Централна Италия (Милано, Флоренция; Венеция, Генуа, Пиза)
  • Франция (Северна - Париж, Руан; Южна - Марсилия, Лион)
  • Фландрия (Гент, Брюге, Антверпен)
  • Свещената Римска империя (Северногерманската ханза: Любек, Хамбург, Прибалтика)
Б) Градската култура през Същинското средновековие
  • Карнавали
  • Рицарски турнири
  • Градска лирика (трубадури)
  • Панаири
3. Развитие на градския живот през Късното средновековие
А) Видове градско управление
  • Републиканско (олигархическо) устройство - патрицианско управление
  • Власт на цеховете и/или гилдиите (градски съвет)
  • Власт на тираните
  • Подчинение на градовете на централната власт (кметове)
Б) Градската култура през Късното средновековие
  • "Градският въздух прави човека свободен”
  • Поява и развитие на градските университети - поява на градската интелигенция

07 ноември 2015

Карл Велики и Империята на Запад

1. Каролингите на власт във Франкската държава (751 – 987)
  • Реформите на Карл Мартел (718 – 741): бенефициална реформа – тежка пехота и кавалерия, постоянно действаща армия; 732г. битка при Поатие
  • Пипин Къси (751 – 768): крал на франките (коронясан през 751г. от епископа на Майнц Св. Бонифаций, а след това през 754г. от папа Стефан II в Париж); християнизация на германски племена; подкрепа за Папството (Пипинов дар)
2. Управлението на Карл Велики и развитието на културата във Франкската държава
А) Новата столица – Аахен
  • Служебна аристокрация (missi dominici); административни реформи (графства; маркграфства)
Б) Каролингски Ренесанс
  • Скрипторий, библиотеки, абатства (най-значимите абатства са: Клюни, Сен Жермен, Корби, Корвей, Лорш, Фулда)
  • Академия – Пиер Пизански (учител по латински на Карл Велики; поезия; учебна литература), Паулин от Аквилея (теологични трактати; поезия), Павел Дякон (История на лангобардите), Алкуин (занимава се със стандартизиране на Vulgata; поезия, писма, дидактически помагала; теологически трактати, жития), Теодоулф от Орлеан (стандартизира Vulgata; химни; Libri Carolini), Айнхард (Vita Karoli Magni)
  • Каролингската архитектура – Новата столица – Аахен (архитектът Oдо от Метц); дворцовата църква на Карл Велики (кръглата църква); строят се абатства с крепостни стени; вестверк – параден западен вход на църква или абатство, като над и около входа са разположени множество административни и сервизни помещения
3. Коронацията на Карл Велики и възстановяването на Империята на Запад
  • Коронацията е осъществена от папа Леон (Лъв) III на 25 декември 800 година в базиликата "Св. Петър" в Рим
  • Признаване на императорската титла от Византия през 812 година (имп. Михаил I Рангаве)
  • Създаването на Imperia Christiana

Владетелят в средновековна Западна Европа

1. Титулатура
А) Херцог (dux)
Б) Крал (rex)
В) Император (imperator)

2. Източници на властта
А) Религиозна обосновка
  • „Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? Покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. И казва им: чий е този образ и надпис? Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Евангелие от Матей, глава 22)
  • Ритуалът „миропомазване
Б) Династията, родът и кръвната обосновка на властта
  • Различните легенди за произхода на управляващия род (божествен, легендарен, чудовищен, нечовешки и т.н.)
  • Специалните качества и/или особените външни белези на владетелския род
В) Икономически и военни корени на властта
  • Владетелят преразпределя стоките на лукса и голяма част от оръжието в държавата
  • Чрез раздаването на поземлени владения и/или на правото да се събират данъци от определени земи владетелят се опитва да създаде лоялна нему аристокрация, която да е в противовес на родовата (поземлената) аристокрация
  • Монархът единствен има право да свиква опълчението и принципно притежава най-голяма и боеспособна лична дружина, която често включва първородните синове на най-мощните аристократи

3. Функции и задължения на владетеля
  • Спасение на душите на поверения му народ (Христолюбив владетел + ревнител за вярата)
  • Върховен съдия (владетелят като човек, раздаващ справедливост в Земното царство)
  • Военачалник и победител (много важно за интегритета на държавата)
  • Генератор на културни ценности (елитарна и народна култура; материална и духовна)

4. Постепенната еволюция на владетелската институция в Западна Европа
  • Постепенно властта на монарха в Западна Европа намалява и той се превръща в нещо като princeps inter pares. Това в най-голяма степен се дължи на феодално-васалната система и на факта, че владетелите губят възможността да оказват влияние върху всички части на сложната социално-властова пирамида в собствените си общества. Те са един от властовите центрове в държавата, но не са единственият властови център.

Новите народи в средновековна Западна Европа – традиция и трансформация

1. „Великото преселение на народите”
А) Причини
  • Политическият, властови и военен вакуум, който съществува в Римската империя и който се оказва притегателна сила за различни варварски народи, живеещи в отвъд лимеса.
  • Желанието за плячка и лесният достъп на варварските военни елити не само до богатите римски градове и вили, но и до високите постове в армията и държавната администрация.
  • Създаването на силни локални елити, които се чувстват все по-малко привързани към Равена и Константинопол и които са склонни да си сътрудничат с варварските лидери.
  • Желанието на някои варварски общности да си гарантират сигурност чрез преминаване на римска територия и/или на римска служба.
  • Промените в климата и необходимостта на някои варварски групи от по-плодородни земи.
Б) Последици
  • В процеса на миграциите се оформят групите на тъй наречените dediticii, laeti и foederati.
  • В резултат на миграциите се ражда нов, Постримски свят, в който доминират варварските кралства, а не единствената някога Римска империя.
  • Промени в политическата карта на Западна Европа. Появата на множество варварски кралства, херцогства и дори отделни особено значими градски центрове.
  • Промяна в ролята на църквата в живота на западноевропейците.
  • Социални и икономически промени. Промяна на демографската карта на Западна Европа.
  • Децентрализация, силни локални елити, многообразна народна култура.
  • Създава се възможност за културен синтез и се поставят основите на средновековна Европа.

2. Визиготско (Вестготско) кралство
  • Крал Аларих и ограбването на град Рим (410г.)
  • Визиготско кралство в Аквитания със столица Тулуза (418 – 507)
  • Кралство на визиготите в Испания със столица Толедо (507 – 711)
  • Крал Рекаред и приемането на никейското християнство – 589 година
  • Толедските събори (общо 18 на брой)
  • Liber Iudiciorum (завършена през 654г. при крал Рекесвинт)
 
3. Кралства на вандали и свеви
А) Кралството на вандали и алани в Северна Африка
  • 429 година вандалите, аланите и техните съюзници се местят от Испания в Северна Африка, а през 439 година завладяват Картаген
  • Смесване на вандалска, римска и пуническа идеологии и създаването на една алтернативна „имперска идея“ (translatio imperii)
  • Използване на двойната титла rex Vandalorum et Alanorum, съответно regnum Vandalorum et Alanorum
  • Използване на системата на сеньората при престолонаследие
  • Силна арианска църква (особено при управлението на кралете Хунерих и Тразамунд)
  • Начин на живот твърде подобен на този на римската провинциална аристокрация
Б) Кралството на свевите
  • Столица на кралството на свевите е Аугуста Бракара (Брага). Живеят основно в Галиция и Лузитания
  • Крал Рехиар (448 – 456) – приема католицизма и сече монети
  • 470 – 550 година – ариански период в историята на свевите
  • I събор от Брага (1.V.561г.) – приемане на католицизма
 
4. Остроготско (Остготско) кралство
  • 488 година Теодорих Амал тръгва за Италия
  • 493 година Теодорих побеждава Одоакър и завладява Равена
  • Остроготското кралство и двора на Теодорих са показателни за заимстването на римски модели и структури
  • Мощната елитарна духовна култура в Остроготското кралство – Боеций, Енодий и Касиодор
  • Примери за развитието на елитарната материална култура – двореца на Теодорих, мавзолея на Теодорих, базиликата Сант‘Аполинаре Нуово

5. Кралството на франките
  • Крал Хлодвиг обединява франките и ги покръства (най-вероятно 496 година). От regulus той се превръща в rex Francorum
  • Победи над алемани, бургунди и визиготи. Разширение на Франкското кралство
  • Lex salica (ок. 507 – 511 г.)
  • От средата на VII век се появяват „ленивите крале” и мощните майордоми
  • Разделяне на кралството между синовете на владетеля – особеност на франкското престолонаследие
  • Оформяне на четири значими области – Австразия, Нейстрия, Бургундия и Аквитания
 
6. Новите структури между традицията и нововъведенията
  • Запазване на латинския език
  • Запазване на римската църква – епископии, архиепископии, абатства
  • Запазване на много римски институции – комес, магистер, патриций, епископ и т.н.
  • Структура на обществото при германите; различните видове събрания; херцози (обединяват военна, административна и съдебна власт); армия (професионална, полупрофесионална и опълчение; идеята за gens=exercitus); различни етнически/социални групи в обществото; вергелд и персонално право