22 септември 2011

Честит Ден на Независимостта!

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]


В църквата свети Четиридесет мъченици с този манифест на българския владетел нашата Родина официално къса петвековните окови, спъвали развитието й и отговорни за милионите българи пострадали или загинали от агарянска ръка. Поне частично е изпълнен заветът на героите от Възраждането борили се за силна и независима българска държава. Наистина с акта от 22 септември 1908 година България не си връща всички територии населени с българи, които са откъснати от коравосърдечните "Велики сили" и от алчните й съседи, но печели нещо, което е може би дори по-важно: Царското достойнство. Колко кръв е пролял цар Симеон, за да се добере до тази най-висша титла за земен владетел? Колко кръв са пролели и Асен, Петър и Калоян само и само да се признае титлата им? В началото на ХХ век Фердинанд получава царската титла някак по-миролюбиво, по-безкръвно, но така е само на пръв поглед, защото зад получената, и много скоро призната от всички, царска титла се крият всички онези жертви от вековете османско робство, героите и мъчениците от Възраждането, безсмъртните войници и офицери от сръбско - българската война и всички онези знайни и незнайни създатели на съвременна България.

Днес за пореден път в нашата история е настанало "Време разделно" и всеки сам избира от коя страна на браздата да застане. От едната страна е България, българският народ и справедливостта, а от другата предателите и враговете на българския народ. Родината ни все повече се нуждае от своите чеда, за да бъде силна и независима. Всички ние трябва да положим усилия, за да видим държавата си процъфтяваща и силна. През 1908 година българите оповестиха на света своята Независимост и днес на нас се пада задачата да я защитим!


Поклон пред паметта на героите!

15 септември 2011

Честит 15 септември! Честита нова учебна година!


Пожелавам Ви новата учебна година да е изпълнена с много здраве, щастие, късмет, успехи и радостни мигове! Освен това Ви пожелавам да сте още по - усърдни и трудолюбиви в процеса на обучение и да постигнете отлични резултати!

На добър час!

06 септември 2011

Честито Съединение!

Днес се навършват 126 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия!

На 6 септември 1885 година българите доказаха, че могат да защитят националните си интереси въпреки всичко и всички! Българските революционери, поборници и патриоти подготвиха съединистката акция, армията я подкрепи и извърши, а българските политици се заеха с нейното признаване след като княз Александър се провъзгласи за княз на Северна и Южна България. Никоя "Велика сила" не желаеше да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Османската империя заплашваше с война, и струпваше войски по южната ни граница, а Сърбия се готвеше за коварен удар от запад. В тази тежка ситуация руските офицери се изтеглиха от българската армия и българите бяха оставени сами на себе си. И тогава те доказаха, че са велик народ. Нашите предци не се уплашиха от нищо и със своята кръв защитиха честта, достойнството и земята си. Те ни оставиха светъл пример, който днес трябва все по - усърдно да следваме. Бъдещето на България зависи от изпълнението на завета, който ни оставиха нашите предци: Съединението прави силата!

Когато сме обединени около обща цел, когато защитаваме държавата си и имаме смелостта да се противопоставим на враговете си, никой не може да ни спре!





Поклон пред паметта на героите, осъществили и защитили Съединението!