29 април 2011

България след 9. IX. 1944 година

1. Превратът от 9 септември 1944 година
A) Правителството на Кимон Георгиев
Б) Вътрешна и външна политика

2. Участие на България във Втората световна война на страната на Червената армия

3. България в периода на "народната демокрация"
А) "Народният съд"
Б) Премахването на монархията
В) Разправата с опозицията
Г) Новата конституция
---------------------------------------------------------------
Протокол от срещата на министър-председателя Уинстън Чърчил с маршал Йосиф Сталин, Москва, 9 октомври 1944 г., 22 часа

Министър-председателят изтъкна, че има две страни, в които англичаните имат особен интерес, едната е Гърция. За Румъния той не се безпокои особено много. Това до голяма степен е работа на русите [...] Но в Гърция е различно. Великобритания трябва да бъде ръководната средиземноморска сила и той се надява, че маршал Сталин ще му предостави първата дума за Гърция, така както Сталин има правото за Румъния. Маршал Сталин [...] се съгласи с министър-председателя, че Великобритания трябва да има първата дума в Гърция [...] Министър-председателят изрази предположението, че по отношение на България интересите на Великобритания са по-големи, отколкото към Румъния. Това доведе до кратка дискусия за престъпленията, извършени от България [...] Маршал Сталин посочи, че ако Великобритания се интересува от Средиземноморието, по същия начин и Русия се интересува от Черно море [...] Хвърляйки поглед към Балканите, [Чърчил] заяви, че те би трябвало да направят нещо, за да предотвратят риска от гражданска война между привържениците на различните политически идеологии в тези страни. Те не биха могли да позволят поредица от малки войни след Втората световна война.

Из мемоарите на британския министър-председател Уинстън Чърчил за срещата в Москва на 9 октомври 1944 г.

Кацнахме в Москва следобеда на 9 октомври и бяхме посрещнати много сърдечно [...] В десет часа същата вечер се състоя нашата първа важна среща в Кремъл. На нея присъстваха само Сталин, Молотов, Идън и аз заедно с преводачите [...] Моментът беше удачен, затова рекох: “Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и в България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет?” Докато изчаквах превода, написах на една половинка от лист хартия:
Румъния
Русия ..................................... 90 %
Други ..................................... 10 %
Гърция
Великобритания ..................... 90 %
(със съгласието на САЩ)
Русия ..................................... 10 %
Югославия .............................. 50 – 50 %
Унгария ................................... 50 – 50 %
България
Русия ...................................... 75 %
Други ...................................... 25 %
Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне [...] След това настъпи дълго мълчание. Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието: “За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.” “Не, запазете го” – рече Сталин.

Декларация на централните ръководства на ОФ партии за отношенията между тях, 12 октомври 1944 г.

[...] Изхождайки от убеждението, че ОФ не е обикновено временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз на демократическите патриотични сили за довеждане до край борбата срещу фашизма и за изграждането на нова, демократична и силна България и че в основата на този съюз лежи братското сътрудничество между работници, селяни и народна интелигенция [...] централните ръководства на отечественофронтовските партии подчертават необходимостта от най-енергична работа на всички патриотични, демократични сили за заздравяване на ОФ [...] 6. В ОФ могат да бъдат приети само политическите организации, които преди и на 9 септември са взели активно участие в борбата срещу фашизма. Другите партии и организации, които в решителния момент на борбата се оказаха на страната и в помощ на фашизма, не могат да бъдат допускани в ОФ. Това се отнася и да демократи, либерали, гичевисти и радикали като партии, въпреки декларацията на някои от тях, че сега, след 9 септември, са съгласни с програмата на ОФ и подкрепят правителството на ОФ.

Наредба-закон за съдене от Народен съд на фашистките престъпници, 30 септември 1944 г.

Чл. 1 – Учредява се народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон:
а) Министри от правителствата през времето от 1.І.1941 г. до 9.ІХ.1944 г.
б) Народни представители от ХХV обикновено народно събрание и
в) други граждански и военни лица.
Чл. 2 – Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до 5 000 000 лева:
1. Лицата, които след 1.І.1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война или да водят война [...]
8. Лицата, които в страната или извън нея във връзка с водената след 1.І.1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания [...]
Чл. 4 – [...] Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.

Из доклад на американския политически представител в София Мейнард Барнс, изнесен в Националния военен колеж във Вашингтон на 3 юни 1947 г.

В Държавния департамент често са ме питали защо в България сме в такова затруднено положение. Мисля, че понеже сами не знаехме как да бъдем полезни сами на себе си. От гледна точка на Вашингтон не бе целесъобразно да правим каквото и да било. По време на първия период на примирието, т.е. до поражението на Германия, винаги се държеше на тезата, че споразумението, постигнато в Москва, не ни позволява да заемем силна позиция. Този период продължи достатъчно дълго – точно толкова, че когато настъпи вторият период, на Русия й бе станало навик да ни шамаросва и тя продължи да го прави... Съединените щати и Великобритания, особено Съединените щати, постигнаха невероятно много в България... Ние казахме на опозицията – имайки предвид колко е трудно да защитаваш някого извън играта: “Направете нещо. Покажете се и влезте в сблъсък. Ние ще ви окажем цялата морална подкрепа, на каквато сме способни.” (...) Моралната подкрепа е като че ли единственото нещо от положително естество, което можем да предоставим и ако тя се предоставя настойчиво, тя ще има огромен ефект... Българският народ притежава огромно мъжество. Единственото, което тези хора очакват, е някаква добра новина, нещо, което да ги подкрепя...

Разговор на Сталин с делегация на БРП (к) във връзка с отлагането на първите парламентарни избори, 29 август 1945 г.

Отлагането на изборите не е съществено искане и затова ние се съгласихме. По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност. Вие сте заинтересовани да имате опозиция... Опозицията ще бъде у вас като камшик, ще ви принуждава да не се разпускате... У вас развитието на съветската система може да тръгне по друг път – чрез парламента. Този път е по-бавен, но той може да ви доведе до тази цел. Ленин не изключваше парламентарния път към съветската власт.

Пълният текст на конституцията от 1947 година можете да намерите на адрес:
http://www.parliament.bg/?page=history&lng=bg&hid=5


България по време на Втората световна война

1. Българският неутралитет
А) Правителство на Богдан Филов
Б) Крайовска спогодба - 7 септември 1940 година

2. България на страната на Тристранния пакт
А) Включване в пакта - 1 март 1941 година
Б) Новият "Български Великден" - 20 април 1941 година
В) "Символичната" война със САЩ и Великобритания
Г) Спасяването на българските евреи
Д) Съпротива срещу властта
Е) България в търсене на изход

------------------------------------------------------------------------------------------
Закон за защита на нацията, издаден на 21 януари 1941 г.

Пълният текст на закона може да видите на адрес:
http://bgrod.org/dokumenti/index.php?id=9

Дял ІІ. За лицата от еврейски произход.
Глава ІІ. Общи ограничения.
Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:
[...] б) да бъдат избиратели или избираеми както в публични избори, така и в избори на всякакви дружества и сдружавания [...]
в) да заемат държавни, общински или други служби [...]
е) да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход [...]
ж) да държат под каквато и да било форма за домашна прислуга лица от български произход [...]
Глава ІІІ. За местожителство на лица от еврейски произход.
Чл. 23. [...] Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София. Министерският съвет (...) може да определя селата и градовете или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход [...]

Писмо на цар Борис до Хитлер, 22 октомври 1940 г.

България досега бе принудена да води предпазлива политика, която (...) даде възможност на моята страна достойно да затвърди положението си в центъра на Балканите [...] По този начин ние изпълняваме най-добре (...) още една важна задача на нашата обща политика, а именно запазването на мира на Балканите [...] Според мен, би било по-добре за България да продължава още известно време досегашната политика [...] Предложението на правителството на райха наистина преследва благородната цел да се ограничи войната [...] Как обаче нашите съседи ще схванат създадената в резултат на това нова обстановка? [...] Те ще се почувстват непосредствено заплашени и ще се стремят в най-кратък срок да ни обезвредят (...) а да осъществят едно подобно намерение, би било една добре дошла и лесна игра, тъй като днес на нашата южна граница стоят в пълна бойна готовност 23 турски и 7 гръцки дивизии. За разлика от това ние имаме една наистина храбра, но недостатъчно въоръжена армия.

Служебна бележка от главния секретар на Министерството на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов за съветското предложение от 25 ноември 1940 г.

Днес след пладни г-н министърът прие главния секретар на Наркоминдела Соболев, който в течение на разговора му е връчил една промемория, имаща следното съдържание:
1. България и СССР имат приятелски отношения, взаимоизгодни и нееднократно проверени в опит (като пример може да се напомни разрешението на въпроса за Южна Добруджа).
2. СССР разбира националните интереси на България в Западна Тракия и е готов да съдейства за осъществяването им.
3. Има достоверни сведения за това, че Турция ще се съпротивлява по въоръжен начин на настъпването на България към юг и ще препятства с всички сили осъществяването на плановете на България.
4. От друга страна СССР е жизнено заинтересован в Проливите за безопасността на своите черноморски граници [...]
5. Имайки предвид общността на интересите на СССР и България, Съветсикят съюз подновява своето предложение, направено през септември 1939 г., да сключи пакт за взаимопомощ с България, който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия [...]
7. Според този пакт СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на заплаха от нападение [...]
9. Пактът (...) в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България [...]
11. СССР е готов да окаже на България каквато и да е помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали под формата на заем [...] СССР е готов да разшири своите покупки на български стоки.
12. При условие да се сключи пакт за вазимопомощ със СССР падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави. Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт.

Б. Филов за реакцията на цар Борис по повод на разговорите на Филов с Хитлер в началото на януари 1941 г. за присъединяване на България към Тристранния пакт 7. І. 1941 година

Вторник [...] при Царя. Изложих му разговорите. Когато му казах, че според моето мнение за нас няма никакъв друг изход, освен да се съобразим със съветите на немците и да подпишем Тристранния пакт, той беше засегнат твърде болезнено и реагира необикновено силно. В първия момент каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия, макар и да се болшевизираме. Той бил републикански цар; гледал каво ще стане с народа... Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с аероплани, че народът няма никакво желание да се бие и че може да избухнат смутове; няма вяра и във войската. Против всичко това аз реагирах много енергично... Апелирах към Царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него... aко трябва да паднем, нека паднем поне с чест... За нас няма друг изход, защото войната е неизбежна... Царят малко по малко се успокои... При раздялата ни той бе вече доста окуражен и спокоен и се разделихме много приятелски.

Разговор между Сталин и генералния секретар на Коминтерна Г. Димитров за организиране на антихитлеристка съпротива, Москва, 22 юни 1941 г.

Разбрахме се за нашата работа. Засега Коминтернът не трябва да излиза открито. Партиите по места да разгръщат движение в защита на СССР. Да не се поставя въпросът за социалистическа революция. Съветският народ води отечествена война срещу фашистка Германия. Става въпрос за разгром на фашизма, поробил редица народи и стремящ се да пороби и други народи.

Стенографски дневник на 25-oто ОНС, 21 заседание от 13 декември 1941 г. за обявяване война на САЩ и Великобритания

Министър-председателят Богдан Филов: (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути.) (...) Г-да народни представители! (...) през последните няколко месеца Северноамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея. При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12-и т.м., също така да скъса дипломатическите отношения със Северноамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно “Ура!” и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка.) (...)
Петко Стайнов: Искам думата! (Тропа по банката.)
Председателят Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, направена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно мнозинство. Събранието приема. (Всички народни представители стават прави и бурно и продължително ръкопляскат и викат неколкократно мощно “Ура”.)

Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война. С., 2006, 546-547.

Програма на ОФ от 17 юли 1942 г.

Върховен дълг на всички българи (...) е да се сплотят в един мощен отечествен фронт за спасението на България. За осъществяването на това спасение Отечественият фронт излиза с програма, с която си поставя следните задачи: (...) 3. Да разкъса съюза с Германия и други държави от Оста (...) 4. Да спре износа на храни и сурови материали за Германия (...) 5. Да осигури в съгласие с Атлантическата декларация националните интереси чрез тясна дружба и съюз със Съветския съюз, Англия и Америка и чрез споразумение със съседните народи (...) 7. Да възстанови политическите свободи на българските граждани (...) да премахне противоконституционните, противонародни и фашистки закони (...) 10. Да огради народното богатство и народния труд от чуждо посегателство и да декларира правилното развитие на стопанството (...) 11. Да осигури народния поминък и обезпечи с работа всички трудещи се българи (...) Премахване на спекулата и скъпотията (...) За осъществяване на тези задачи да се създаде народно демократическо правителство.

Протестно писмо от подпредседателя на 25-ото ОНС Димитър Пешев и 42-ма депутати до министър-председателя Б. Филов против депортирането на евреите, 17 март 1943 г.

Напоследък известни разпореждания на властите показват, че се възнамеряват и предприемат някакви нови мерки срещу лицата от еврейски произход (...) Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България (...) Такава мярка е недопустима (...) защото това би била една пакостна и с тежки политически последствия за страната мярка. Тя би лепнала на България незаслужено едно петно, което не само ще й тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи (...) Абсолютно излишно е да се прибягва до изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне върху главата на България.

План за дейността на английското Управление за специални операции в България. Кайро, 4 февруари 1944 г.

1. Политика. Форийн Офис одобри предложенията на Управлението за специални операции за поддръжка, която трябва да се окаже на българските партизани в техните действия срещу сегашното българско правителство и германците.
2. Цели. Целите на сътрудничеството на УСО с българските партизани са:
а) Атакуване на неприятелските комуникации в България, особено на железопътните.
б) Ангажиране в сражения на толкова голям брой противникови части, колкото е възможно.
в) Създаване на безредици с крайна цел свалянето на настоящото българско правителство чрез революция.
г) Създаване на пречки за германските части в случай на тяхното изтегляне от Балканите през България.
3. План. Понастоящем вярваме, че българските партизани наброяват около 12 000 души. Техният брой нараства с дезертьорствата от българската армия и с набиране на симпатизанти в градовете и селата. Набирането е подпомогнато от съюзническите бомбардировки (...) Снабдяването с оръжие по въздуха чрез съюзническата авиация също притегля бързо доброволци. Това предполага снабдяването на партизанските сили да стане колкото е възможно по-скоро в следните райони (...)
Поддръжката на българските партизани е нов ангажимент в добавка към онези, които УСО вече има по отношение Югославия, Гърция и Албания. В продължение на повече от две години УСО се е опитвало да създаде контакт със съпротивителното движение в България. За такъв многократно е упражняван натиск от страна на Комитета на началник-щабовете и от главнокомандващия войските в Близкия изток. Най-накрая днес имаме възможността да извършим сериозни операции.

България след Първата световна война

1. Управлението на БЗНС
А) Самостоятелно правителство на Ал. Стамболийски
Б) Вътрешна политика
В) Външна политика

2. Управление на Народния сговор
А) Военният преврат от 9 юни 1923 година и правителството на Александър Цанков
Б) Септемврийското въстание, атентатът в църквата "св. Неделя" и белия терор
В) Второ сговористко правителство - Андрей Ляпчев

3. Управление на Народния блок
А) Правителствата на Ал. Малинов и Никола Мушанов
Б) Вътрешна и външна политика

4. Превратът от 19 май 1934 година
А) Вътрешна политика

5. Авторитарният режим на цар Борис III
A) Правителството на Георги Кьосеиванов
Б) Вътрешна и външна политика
-------------------------------------------------------------------------------------------
А. Стамболийски. Принципите на Българския земеделски народен съюз.

“Земеделският съюз... е представител на грамадното земеделско съсловие и няма нищо общо нито с политическите партии, нито с монархизма, нито с анархизма. Той се стреми да пробуди съзнание у земеделците за всестранна самопомощ, самостойна земеделска борба, да ги сдружи и направи от тях една първостепенна обществена сила, която да подобава и достойно да представлява интересите на земеделското съсловие, което съставлява мнозинството от целия български народ и върху плещите на което се крепи изцяло държавният живот на България."

Из програмата, приета на учредителното събрание на Народния сговор, 14 октомври 1921 г.

Народният сговор ще работи: 1. За закрепване на духовното единство на нацията; 2. За идейното обединяване на интелигентните сили на народа по основните проблеми на нашия обществено-политически и стопански живот; 3. За събуждане и сплотяване на народната енергия и насочването й към разумно и полезно задружно творчество; 4. За съюзяване, па дори и обединение, на сродните по състав и идеи политически партии у нас; 5. За издигане престижа на държавната власт в очите на народа, като за постигането на това комитетът ще изтъква истинското назначение и важната роля на тази власт в народния живот, ще бичува всяко домогване за използване на тази власт за чисто партийни или тясно съсловни и класови интереси, ще води борба против демагогията и ще развива у народа съзнание не само за неговите права, но и задълженията му спрямо държавата.

Погледът на историка Георги Марков:

Смъкването от власт на едно силно правителство с корени в народа не бе лесна работа. Превратът успя благодарение на изненадата, въпреки че за него се говореше и в министерски кабинети, и по кафенета. Стамболийски отблъсна офицерството със своя настойчив опит да го “оранжеви” и превърне в политическо оръдие... Той не схвана навреме, че не е достатъчно народът да върви след теб, когато армията е против теб. Селските чеда в униформа се подчиняваха единствено на най-преките си началници. Дружбите не можеха да заместят казармите... Стамболийски се изяви като самобитен и енергичен политик, отстояващ смело своето верую, но във военното дело бе непоправим самодеец. Точно тук неговата самонадеяност нанесе смъртоносен удар на собственото управление.

Манифест на правителството на К. Георгиев към българския народ, 19 май 1934 г.

Българи,
Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство... Партийните и личните разпри не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопанските въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт. Всред общото разложение единствено армията остана незасегната от процеса на развалата. Вдъхновявана от най-чист идеализъм, само тя, армията, се явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната... В името на тия неотложни и спасителни за страната задачи, достойни за благородното дело на армията, новата власт, която идва в името на гражданския мир и обединение на всички сили, разчита на подкрепата на целия български народ... Да живее България!

Наредба-закон за разтуряне на партийно-политическите организации, 14 юни 1934 г.

Чл. 1. Образуването и съществуването на партийно-политически организации: партии, съюзи, движения и пр., се забранява. Съществуващите партийно-политически организации и техните поделения се разтурят [...]
Чл. 2. Всички партийно-политически печатни издания: вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-политически цели (...) се спират.
Чл. 3. Забраняват се всякакви партийно-политически събрания и агитации.

Наредба-закон за Обществената обнова, 9 юни 1934 г.

Чл. 1. Учредява се Дирекция за обществена обнова, подчинена направо на министър-председателя. Задачите на Дирекцията са:
а) да насочи духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата;
б) да работи за издигане престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура;
в) да съдейства за организиране на гражданството в идейно единна общонародна групировка.

Манифест на цар Борис III, 21 април 1935 г.

Българи! От крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19 май 1934 г., няма да се отстъпи! Младата българска държава... ще бъде преобразувана, за да отговаря на съвременните усложнени изисквания на живота и духа на новото време с оглед на бързо съживяване на стопанството, решителна подкрепа на бедстващите слоеве на населението, заздравяване на вътрешния ред на страната по пътя на помирението и умиротворението. В близко бъдеще всичките тъй набелязани преобразувания ще намерят израз в една одобрена от народа конституция, в която ще бъдат зачетени нашите национални традиции от времето на Възраждането, както и идеите на 19 май, понесени с такъв идеализъм от армията ни. Народът ни, преситен от вътрешно разединение... може да бъде уверен, че връщане назад в никой случай не ще се допусне.


Животът на Балканите през XIX век

1. Балканският град
А) Градовете в свободните държави
Б) Градовете в Османската империя

2. Балканското село
А) Поминък
Б) Социална структура на селото

3. Промени в бита и културата на българите
А) Промени в начина на живот в градовете
Б) Нововъведения в културната сфера
• книжарници
• читалища

Домашна работа: У, стр. 146, зад. 3, 4

20 април 2011

135 години от избухването на Априлското въстание!

На тази дата преди 135 години в Копривщица гръмна първата пушка, дала началото на едно от най - величавите български въстания. Българският куршум порази турските заптиета и даде началото на великото дело - борбата за свобода.


След близо 5 века османско робство българският народ мобилизира силите си и се изправи в неравна битка срещу една Империя на злото, която го потискаше, унижаваше и унищожаваше вече твърде дълго. Храбрите български въстаници показаха какво означава любов към свобода и Отечество. Те пожертваха не само своя собствен живот, но и живота на семействата си, на всички скъпи за тях хора, за да я има България и за да живеем ние днес в една свободна и независима държава.

Българският народ заслужи своята свобода още през пролетта на онази далечна вече 1876 година. Свободата ни бе заплатена с кръвта на хилядите герои, светци и мъченици, паднали под ударите на османските войници и башибозуци. Заради това никой и никога не бива да си позволява да твърди, че свободата ни е даром дадена. Напротив българският народ извоюва своята свобода с оръжие в ръка! Дори и срещу десетократно превишаващ ни по численост и много по - добре въоръжен противник българските въстаници не се предаваха, а се сражаваха до последна капка кръв, а дори и след това...


135 години след славната пролет на 1876 година ние българите отново трябва да си припомним делата на хилядите герои паднали в неравната борба против турските пълчища! Трябва да носим в сърцата си завета на въстаниците, защото докато споменът за тях е жив - ще я има и България! През колкото и трудности да преминава днес нашият народ никога не трябва да предаваме паметта на предците си, защото на нас днес се пада трудната задача да съхраним и укрепим България!

Вечна слава на героите!


П.С. Можете да прочетете тук и тук есетата спечелили конкурса по случай празника.

България по време на войните (1912 – 1918)

1. Подготовката за Балканските войни
А) Създаването на Балканския съюз
Б) Мобилизация на българската армия

2. Балканската война
А) Начало и първи етап на войната
Б) Вторият етап на войната
В) Лондонският мирен договор (17 май 1913г.)

3. Междусъюзническата война
А) Проблемите между съюзниците
Б) Начало и ход на военните действия
В) Влизане не Румъния и Османската империя във войната
Г) Закъснелите български победи
Д) Мирните договори
  • Букурещки мирен договор (28 юли 1913г.)
  • Цариградски мирен договор (16 септември 1913г.)

4. Участие на България в Първата световна война
А) Включване на страната на Централните сили
Б) Войната със Сърбия (14 октомври 1915г.)
В) Войната с Румъния (1 септември 1916г.)
Г) Позиционната война

5. Краят на Първата световна война
А) Пробивът при Добро поле (15 септември 1918г.)
Б) Солунското примирие (29 септември 1918г.)
В) Ньойският мирен договор (27 ноември 1919г.)

Домашна работа: Коя е най – голямата грешка, която България допуска в периода 1912 – 1919 година?

Националноосвободителното движение на българите в Македония и Тракия

1. Дейност на Българската екзархия
А) Развитие на просветата
Б) Развитие на църковното дело

2. Върховен Македоно – Одрински комитет
А) Създаване и структура
Б) Горноджумайското въстание (1902г.)

3. Вътрешната Македоно – Одринска революционна организация (ВМОРО)
А) Създаване и структура
Б) Илинденско – Преображенското въстание (1903г.)
В) ВМОРО до Балканските войни

Домашна работа: Посочете революционните окръзи, създадени при подготовката на Илинденско – Преображенското въстание!

Обявяване на независимостта на Царство България

1. Успехи на българската външна политика
A) Нормализиране на отношенията с Великите сили
Б) Уреждане на отношенията с Балканските държави

2. Обявяването на независимостта
А) Международна ситуация
Б) Актът на Независимостта – 22 септември 1908 година
В) Международно признание на българската независимост

Домашна работа: Защо България е обявена за царство на 22 септември 1908 година?

Политическо развитие на България в края на XIX и в началото на ХХ век

1. Българската криза от 1886 – 1887 година
А) Абдикациите на княз Александър
Б) Изборът на нов княз

2. Управление на Стефан Стамболов
А) Модернизацията на България
Б) Проблемите пред Стамболов

3. Установяване на личен режим на княз Фердинанд
А) Правителството на Константин Стоилов
Б) Личният режим на княз Фердинанд

Домашна работа: Открийте поне 3 успешни закона, прокарани от правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов!

Свещената римска империя на немските крале

1. Новата империя на Запада
А) Оформяне на немското кралство и управление на Саксонската династия (919 – 1024)
Б) Коронацията на Отон I за римски император – 962 година

2. Борбата с Папството
А) Управлението на Франконската династия (1024 – 1137) и конфликтът с Папството
Б) Вормският конкордат – 1122 година
В) Опитите на Хоенщауфените (1138 – 1254) да завладеят Италия

3. Германският „натиск на Изток”
А) Експанзията
Б) Мирната колонизация

4. Империята през XIV и XV век
А) Електорите и Райхстагът
Б) Дезинтеграцията на държавата
В) Династията на Хабсбургите

Домашна работа: У, с. 108, зад. 2

19 април 2011

Съединението на Княжество България и Източна Румелия и борбата за неговото признаване

1. Развитие на Източна Румелия
А) Временното руско управление и изработването на Органически устав
Б) Политически живот

2. Съединението на Княжество България и Източна Румелия
А) Неуспешни опити за Съединение
Б) БТЦРК (Български таен централен революционен комитет)
В) Провъзгласяване на Съединението (6 септември 1885г.)

3. Сръбско – българската война – военна защита на Съединението
А) Подготовка на войната
Б) Ход на военните действия
В) Примирие и Букурещки мирен договор (19 февруари 1886г.)

4. Официално признаване на Съединението
  • Топханенски акт (24 март 1886г.)

Домашна работа: Издирете информация за български офицер участник в Сръбско – българската война!

Първата световна война

1. България в началото на Първата световна война
А) Избухване на войната
Б) Българският неутралитет
В) Опити за привличане на България към войната

2. Участие на България в Първата световна война
А) Подписване на договори с Османската империя, Германия и Австро-Унгария (24 август 1915г.)
Б) Война със Сърбия - 1 октомври 1915 година
В) Война с Румъния - 1 септември 1916 година
Г) Позиционната война

3. Краят на войната
А) Проблеми в тила, пробив при Добро поле и Войнишко въстание
Б) Солунско примирие - 29 септември 1918 година
В) Вътрешнополитически живот след примирието
- абдикация на цар Фердинанд 3 октомври 1918 година
- нарастване на влиянието на левите сили
Г) Ньойски мирен договор - 27 ноември 1919 година

--------------------------------------------------------------------------------
Нота на Съглашението до българското правителство с уточнени обещания за възнаграждение на България, ако се включи във войната на негова страна, София, 21 юли/2 август 1915 г.

Съюзните сили гарантират на България владението на “безспорната” зона в Македония (както тя е указана върху картата, приложена към сръбско-българския договор от 1912 г.), като се задължава, щото едно териториално увеличение на Сърбия вследствие на сегашната война да бъде абсолютно подчинено на условието, че Сърбия ще отстъпи на България казаната безспорна зона. Силите смятат, че тази декларация дава на България един сигурен залог за бъдещото владение на тази зона.
Що се касае до Кавала, явно невъзможно е при сегашните обстоятелства да се определят даже приблизително териториалните придобивки, които Гърция би могла да получи в Мала Азия. От размера на нейните придобивки ще зависи неминуемо размерът на “хинтерланда” на Кавала, които Силите ще накарат Гърция да отстъпи [...]
Ако българското правителство приема тия предложения, Съюзните правителства ще искат щото едно точно споразумение да бъде сключено наскоро, за да се определи датата, на която България ще обяви война на Турция, и размерът на военните сили, които ще бъдат употребени против последната [...]

Договор за съюз и приятелство между България и Турция, София, 6/19 август 1915 г.

Член 1. Отоманската империя и Царство България си обещават мир и приятелство.
Двете държави се задължават да респектират териториите си.
Член 2. В случай, когато една от договарящите се страни би била нападната от една или повече балкански държави, другата контрактующа страна по искането на своя съюзник трябва да обяви война на нападателя или нападателите и да атакува веднага с разполагаемите си военни сили нападателя или нападателите.

Тайна спогодба между България и Германия, София, 16 август (6 септември) 1915 г.

България и Германия, след като се съгласиха да предприемат задружно една военна акция срещу Сърбия, се споразумяха върху следните постановления:
§ 1. Германия гарантира на България придобиването и анексията на следните територии:
а. Днешна Сръбска Македония, обхващаща двете зони, наименовани спорна и безспорна, така, както са разграничени в Сръбско-българския договор от 29 февруари (13 март) 1912 г. и съгласно картата, приложена към последния.
б. Сръбската територия, находяща се на изток от следната линия, а именно: река Морава с изходна точка Дунава, до мястото, гдето се съединяват двата притока Българска морава и Сръбска морава; от тоя пункт линията следва водораздела на тия два притоци, минава през гребена на Черногорието, пресича прохода на Качаник, възкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Сан-Стефанската карта, както и следва по-надолу. Граничната линия е нанесена върху приложената карта, която е неразделна част от настоящата спогодба.
§ 2. В случай че Румъния без всяко предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи щото България да анексира отстъпените с Букурещкия договор територии на Румъния, което и да направи една поправка на румъно-българската граница, определена от Берлинския договор.
§ 3. В случай че Гърция в течение на днешната война без всякакво предизвикателство от страна на българското правителство нападне България, нейните съюзници или Турция, Германия ще се съгласи, щото България да си анексира териториите, които бидоха отстъпени на Гърция от Букурещкия договор […]
§ 5. Германия, съвместно с Австро-Унгария, се задължава да отпусне на българското правителство един военен заем в размер на 200 милиона франка [...]
Подробностите на тоя заем ще бъдат определени с допълнителна спогодба, която ще има да сключват финансовите управления на двете страни. Ако войната продължи повече от четири месеца, Германия, съвместно с Австро-Унгария, ще отпусне на България нов допълнителен заем, ако от това се окаже нужда, и то след допълнителна спогодба.

Солунско примирие, 29 септември 1918 г.

1. Незабавно изпразване, съгласно спогодбата, която ще последва, на окупираните още територии от Гърция и Сърбия. От тия територии не ще се изнесе нито добитък, нито зърнени храни, нито каквито и да било съестни продукти. Никаква повреда няма да бъде причинена при заминаването. Българската администрация ще продължава.
2. Незабавна демобилизация на цялата българска армия [...]
3. Складиране, на места, които ще се определят от Главното командване на Източните армии, на оръжията, мунициите, военните коли, принадлежащи на демобилизираните части, които ще бъдат след това складирани от българските власти под контрола на съюзниците. Конете ще бъдат също предадени на съюзниците.
4. Възвръщане на Гърция военните материали на 4-ти гръцки армейски корпус, взети във време на заемането на Източна Македония, доколкото те не са били изпратени в Германия.
5. Българските войскови части, намиращи се западно от скопския меридиан и придадени към 11-та германска армия, ще сложат оръжието и ще се считат до нова заповед във военнопленничество; офицерите ще запазят оръжието си.
6. Българските военнопленници ще бъдат, до сключването на мира, употребени за работа в Ориента от съюзните армии, без взаимност по отношение на съюзните военнопленници. Тези последните ще бъдат веднага предадени на съюзните власти, а интернираните граждански лица ще бъдат напълно свободни да се завърнат по домовете си.

Манифест към българския народ на цар Фердинанд за абдикация, София, 3 октомври 1918 г.

Предвид стеклите се обстоятелства в Царството, които изискват от всеки добър гражданин жертви до самопожертване за благото на милото Ни Отечество, Аз желая да дам пръв пример на това самопожертване и въпреки свещените звена, които Ме свързват от 32 години тъй крепко с тая страна, за поцъфтяването и величието на която Аз дадох всичко, което беше по силите Ми, реших да се откажа от Царския Престол на Българите за в полза на Моя първороден Син Негово Царско Височество Престолонаследника Борис Княз Търновски...

Ньойски мирен договор с България, 27 ноември 1919 г.

Чл. 37. България се отказва в полза на Сърбо-Хървато-Словенската държава от всички права и титли върху териториите на българското царство, разположени отвъд границите на България, така както са описани в чл. 27 [...]
Чл. 42. България се отказва в полза на Гърция от всички права и титли върху териториите на българското царство, разположени отвъд границите на България, така както са описани в чл. 27 [...]
Чл. 48. България се отказва в полза на Главните съюзени и сдружени сили от всички свои права и титли върху териториите на Тракия [...]
Главните съюзени и сдружени сили поемат задължението да бъде гарантирана свободата на стопанските изходи на България на Егейско море […]
Чл. 65. Задължителната военна служба за всички ще бъде отменена в България.
Чл. 66. Общият брой на военнослужещите в българската войска не трябва да надминава 20 000 души [...]
Чл. 121. България се задължава да плати и Съюзените и сдружени сили се задължават да приемат сумата от два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка [...]

Междусъюзническата война

1. В навечерието на бурята
А) Таен съюз между Сърбия и Гърция
Б) Провал на руската дипломация

2. Междусъюзническата война
А) Сръбските и гръцките зверства около фронтовата линия
Б) Заповед за атака и грешки в началото на войната - 16 юни 1913 година
В) Влизане на Румъния и Османската империя във войната
Г) Българските победи

3. Край на войната
А) Букурещки мирен договор - 28 юли 1913 година
Б) Цариградски мирен договор - 16 септември 1913 година

--------------------------------------------------------------

Интересна информация относно зверствата, случили се по време на двете Балкански войни, можете да прочетете в "Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни", издаден в резултат на проучванията на международната фондация за мир "Карнеги". Адрес на електронна версия на доклада може да видите тук: http://promacedonia.org/karnegi/index.html

Османската империя по пътя на модернизацията

1. Началото на реформите
А) Ликвидиране на еничарите и спахиите - Махмуд II
Б) Гюлхански хатишериф (1839)

2. Епохата на танзимата
А) Хатихумаюн (1856)
Б) Младите османи

3. Икономика

4. Транспорт, финанси и кредити

Домашна работа: У, стр. 142, зад. 2

14 април 2011

Кръстоносните походи

1. Възникване на кръстоносната идея
А) Ранни идеи
Б) Нарастване на влиянието на Папството

2. Начало и апогей на кръстоносното движение
А) Съборът в Клермон – 1095 година
Б) Първият поход и създаването на Иерусалимското кралство

3. Латинските държави на Изтока
А) Устройство на латинските държави
Б) Вторият и Третият кръстоносни походи

4. Залезът на кръстоносната идея
А) Четвъртият кръстоносен поход
Б) Крах на латинските държави на Изток и на идеята за освобождение на Светите земи

Домашна работа: У, с. 104, зад. 6, т. А

Обществена структура на средновековния Запад

1. Съсловното общество
А) Възникване на идеята за трите съсловия
Б) „Молещите се” или духовенството
В) „Воюващите” или аристокрацията
Г) „Трудещите се” или селяните

2. Градското съсловие
А) Патрициите
Б) Цеховете
В) Гилдиите

3. Университетските общности
А) Поява на първите университети
Б) Интелектуалците

Домашна работа: У, с. 96, зад. 7

12 април 2011

Възстановяване на българската държава и развитие до Съединението

1. Временното руско управление
А) Военновременен етап
Б) Руският императорски комисар в България

2. Търновската конституция
А) Учредителното събрание (10 февруари 1879 – 16 април 1879г.)
Б) Търновската конституция (16 април 1879г.)

3. Борбите „за” и „против” Конституцията
А) княз Александър I Батенберг
Б) Правителствата на Тодор Бурмов и митрополит Климент (5 юни 1879 – 24 март 1880г.)
В) Правителствата на Драган Цанков и Петко Каравелов (24 март 1880 – 27 април 1881г.)

4. „Режим на пълномощията”
А) Превратът от 27 април 1881г.
Б) Второ Велико народно събрание (1 юли 1881г.)
В) Руските генерали и крахът на „режима на пълномощията”
Г) Преодоляване на „режима на пълномощията”

Домашна работа: Открийте 3 силни черти и 3 слабости на Търновската конституция!

Балканската война

1. Създаване на Балканския съюз
А) Договор със Сърбия - 29 февруари 1912 година
Б) Договор с Гърция - 16 май 1912 година
В) Устна договорка с Черна гора

2. Балканската война
А) Избухване на войната - 5 октомври 1912 година
Б) Първи етап на войната
В) Втори етап на войната
Г) Лондонски мирен договор и проблемите, които поражда - 17 май 1913 година

-----------------------------------------------------------------------------
Договор за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия, София, 29 февруари 1912 г.

Чл. 1. Царство България и Кралство Сърбия си гарантират една на друга държавната независимост, като се задължават абсолютно и без никакво ограничение да се притекат една на друга с целокупната си сила във всякой случай, когато едната от тях се нападне от една или повече други държави.
Чл. 3. Двете договарящи се страни се задължават да не сключват мир освен задружно и по предварително споразумение.
Чл. 4. За пълното и най-целесъобразно изпълнение на този договор ще се сключи военна конвенция, в която изчерпателно ще се предвиди както всичко, което има да се предприеме от едната и другата страна в случай на война, тъй и всичко, що, с оглед на военната организация, дислокация и мобилизация на войската и отношенията на върховните команди, би имало да се утвърди в мирно време заради приготовлението, за военното положение и успешното водене на войната. Военната конвенция ще се счита като съставна част от тоя договор. Към нейното изработване ще се пристъпи най-много 15 деня подир подписването на тоя договор, а за нейното изработване оставя се срок най-много два месеца.
Чл. 5. И тоя договор и военната конвенция ще бъдат в сила, от деня на подписването им, до 31 дек. 1920 год. включително...
Ив. Ев. Гешов
М. Милованович

Тайно приложение към договора за приятелство и съюз между Царство Българя и Кралство Сърбия, София, 29 февруари 1912 г.

Чл. 1. В случай, че в Турция настъпят вътрешни безредици, които биха докарали в опасност държавните или народни интереси на договарящите се страни, или на една от тях, както и в случай, че вследствие на вътрешни или външни мъчнотии, които биха сполетели Турция, би се открил въпрос за задържането на satusquo-то на Балканския полуостров, оная от двете договарящи се страни, която би първо дошла до уверение че вследствие на това е потребно да се отвори въоръжена акция, се обръща с мотивирано предложение към другата страна, която е длъжна веднага да пристъпи в размяна на мисли и ако се не съгласи със своята съюзница, тя трябва да й даде мотивиран отговор.
Постигне ли се споразумение за акция, то се съобщава на Русия, и ако тя не се възпротиви, акцията се отваря според постигнатото споразумение и въодушевявайки се във всичко от чувствата на солидарност и взаимност на интересите. В противен случай, ако споразумението не се постигне, ще се апелира за мнението на Русия, което мнение ще бъде, ако и доколкото Русия се произнесе, задължително и за двете страни [...]
Чл. 2. Всичките териториални придобивки, които биха се добили със задружно действие в смисъл на членове 1. и 2. от договора, както и на член 1 от това тайно приложение, влазят под задружната власт (condominium) на двете съюзници и тяхната ликвидация ще се извърши веднага и най-късно в срок от три месеца след като мира ще бъде възстановен, и то на следните основи:
Сърбия признава на България правото на територията източно от Родопите и реката Струма, а България на Сърбия правото на територията северно и западно от Шар планина.
Що се отнася до територията измежду Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро, ако двете страни се уверят, че организацията на тая територия в особена автономна област е невъзможна предвид общите интереси на българската и сръбската народности, или по други външни и вътрешни причини, то с тая територия ще се постъпи на основата на следните заявления: Сърбия се задължава да не дири нищо отвъд линията, отбелязана на приложената карта (...) а България се задължава да приеме тая граница, ако Н. И. В. Руския цар, който ще бъде помолен да бъде върховен арбитър по тоя въпрос, се произнесе в полза на тая линия [...]

Отбранителен съюзнически договор между България и Гърция, София, 16 май 1912 г.

Чл. 1. Ако, противно искреното желание на двете високи контрактующи страни и въпреки поведението на техните правителства за избягване на всяко нападение и всяко предизвикателство спрямо Турската империя, една от двете държави се нападне от Турция, било в своята територия, било чрез систематично нарушение правата, произходящи от трактатите или основните принципи на международното право, двете високи контрактующи страни се задължават да си дават взаимно съдействие с всичките си въоружени сили и след това да не сключат мир освен заедно и съгласно...

Телеграма от началника на Македоно-одринското опълчение ген.-майор Никола Генев до щаба на армията, Дедеагач, 16 ноември 1912 г.

След четиридневно преследване на неприятеля от отряда ми на 13-ий того зае с атака с няколко роти града Фере. На 14-ий того след пладне отрядът обкръжи неприятеля от селата Османджи билюк и Кичук Вначево и Фере. Както донесох на 12-ий того, предложих на неприятеля да се предаде. През нощта на 14-ий того полковник Танев ми извести, че противникът влезъл с него в преговори да се предаде. Днес, 15-ий того, неприятелят в присъствието на Кърджалийския отряд и този на полковник Танев, се сдаде в състав: 6 сборни роти, 9 табора, 2 планински батареи, от които едната скорострелна, 2 картечници, около 9000 пушки, 1280 коне, един взвод конници, една рота пионери, една погранична дружина, 1 дружина жандармерия, полуескадрон конни стражари, всичко броящи: един генерал, 3 полковници, 242 офицери, 18 жандармерийски офицери, 13 полицейски пристави, 50 чиновници, 9363 долни чинове. Корпусният командир Явер паша ми предаде 800 лири държавни пари, които прие комисия и предаде полковнику Таневу. Количеството на бойните припаси и военните материали не е приведено още в известност. Възложих полковнику Таневу препращането на пленниците и пренасянето на оръжието и военните материали. Предаването стана при село Мерхамли. Явер паша лично ми поднесе саблята и която аз намерих за уместно да му предам обратно, като позволих и на другите офицери да носят саблите си и им взех само револверите.

Въстания и борби на българите останали извън Родината

1. Съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес
А) Мирна съпротива
Б) Комитети „Единство” и гимнастически дружества
В) Кресненско – Разложко въстание

2. Дейност на българската екзархия
А) Развитие на просветата
Б) Развитие на църковното дело

3. Върховен Македоно – Одрински Комитет
А) Създаване и структура
Б) Горноджумайско въстание

4. ВМОРО
А) Създаване и структура
Б) Илинденско – Преображенското въстание
В) ВМОРО след въстанието до Балканските войни

-----------------------------------------------------------------

Писмо от горноджумайския комитет “Единство” до Софийския, 9 октомври 1878 г.

Днес спешим да ви съобщим вестите, които ни пристигнаха от бойното поле в Кресна. Най-забележителното и най-важното е, че нашите въстаници работят деятелно и всичките им дела са в съвършен порядък и устройство. Според едно писмо с дата от 8-ий того, изпратено от с. Влахи, съобщава за уреждането на Главний щаб на Македонските въстаници, които единогласно прогласили: Адам Иванович за атаман в Щаба на българските въстаници, Д. П. Георгиев за началник на Щаба, Георгий Михайлов за помощник, касиер и деловодител на Щаба.
Всичките въстаници са разделени на 4 чети: 1-та носи името на губернатора Тухолка, 2-та – Каравелова, 3-та – Алабинова, 4-та – Домонтовича.
Същото писмо съобщава за една битка в с. Влахи на 7-ий того, която траяла до 13 часа и която се свършила с бляскава победа над Турция. В тази битка са взели участие до 500 д. турци, между които е имало два бюлюка регулярна войска! Нашите са били 150 души. Жертвите са 4 д. умрели за турци с юзбашията; от нашите нито един. Днес също пристигна и скороходецът ни, който ни известни за нападнуването на с. Брезница от въстаниците, сполуката им е овенчана с победа.
Победоносните оръжия на въстаниците напреднуват към средата на Македония. Разлогът е развълнуван, но се изисква помощ поне от двеста момци.

Правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети, 1896 г.

Чл. 15. Всеки член при постъпването в комитета трябва да положи клетва, която гласи: “Заклевам се в Бога, вярата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му. Че няма да издам никому нито с дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам, и всичко онова, което от днес нататък ще видя, чуя и разбера по делото. В противен случай нека да бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, които тук целувам.”
Клетвата се дава пред евангелие, револвер, кама или каквото оръжие се намери; правят се три поклона, целуват се изброените неща, които подир клетвата пак се целуват. Клетвата може да даде кой да е член на комитета, но духовните лица се предпочитат...

Рапорт за училищата в Лозенградски санджак, 7 февруари 1909 г.

А. Лозенградска кааза.
Гр. Бунар Хисар. На 6 октомврий м.г. посетих градеца Бунар-Хисар, който отстои на 2 кл. Югоизточно направление от Лозенград. Има около 700 къщи – българи, турци и гърци. През 1903 г. български къщи е имало 500, сега са само 321. Населението се занимава главно със земеделие и със скотовъдство. Почвата е доста плодородна, но се ограби от моаджирите, които само на Бунр-Хисарската мерия заселиха няколко села. От тогава селяните изпаднаха икономически, защото плащат данъка, а други се ползват от нивите. Лихварството тук е намерило най-сгодна почва и днес рядък селянин няма разправия с безбожните лихвари гърци.
Има добра черква, но училищно здание няма. Класните стаи са пръснати из разни кйошета на черковния двор и притвора на черквата. Всичките класни стаи са неудобни.
Училището се отвори на 9 септемврий, записаха се 146 ученици и ученички, които са разпределени на 4-ри отделения и 1 клас. Обучението се води от: ст. Учител Димитър Янев, учителя Андрей Стоянов, който е и писар в Общината, и от учителките Русия Стоянова и Зоя Христова. Учебните пособия удовлетворяват нуждите. Училищната библиотека има доста полезни съчинения, но още не може да носи заслужено името библиотека.
С. Куру-Дере. Това село опустошено (само български къщи) през време на движенията почти на ново се прибира. Цялото село брои 17 къщи – български – 120, гръцки – 40, а останалите са гръкомани, които в скоро време ще съзнаят заблуждението си. Черквата е в гръцки ръце. Тя е заграбена през 1890 г. от гърци и гръкомани, които днес признават родната си църква. Българите се черкуват в параклиса “Св. Константин и Св. Елена”. През 1903 г. гърците присвоиха училището, което бе в български ръце. Напоследък българите протестираха и Мюдюринът на Бунар Хисар, по заповед от Лозенград, го затвори и запечати ключа. Учениците засега се помещават в една къща, която като се поправи, може да служи. Училището се отвори на 23 септемврий. Записаха се 35 ученици в три отделения. Редовни занятия започнаха на 6 октомврий. Учебни пособия освен картата на Балканский полуостров други няма. Заплатата на учителя се събира от наложен данък. Селяните се интересуват от учебното дело, но са много сиромаси, па и почвата е безплодна.
Околийски училищен инспектор: Я. Читаков

УСТАВ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ
Глава I
ЦЕЛ
Чл. 1. Целта на Б[ългарските] М[акедоно]-O[дрински] К[омитети] е придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одрин.
Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционните идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание.
Глава II СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО
Чл. 3. Член на Б[ългарските] МОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело.
Чл. 4. Членовете на всеки комитет се делят на групи с по един началник, определен от ръководителя. Всякой член на групата, както и началникът, носят по един номер, даден от надлежния комитет. Всеки работник знае само членовете на неговата група и началника, а последният знае само ръководителя на комитета или посредника.
Чл. 5. Б[ългарските] МОРК се делят на окръжни, околийски и селски, а над всички тях стои един Централен Б[ългарски] МОРК, който ръководи общите работи по делото и го представлява. Района и числото на окръжните комитети определя Централният, на околийските — окръжните, на селските — околийските.
Чл. 6. Начело на всякой комитет стои едно управително тяло. Управителните тела на окръжните комитети се назначават от Ц[ентралния] Б[ългарски] МОРК, на околийските се определяват от окръжните и се назначават от Централния, а на селските се назначават от околийските Ц. Б[ългарски] МОРК в известни случаи има право да провери ръководенето на работите в окръзите и околиите на едно избрано от него вътрешно или упълномощено вънкашно лице.
Чл. 7. Всеки член на управителното тяло носи псевдоним, даден от Ц. Б [ългарски] МОРК.
Чл. 8. Ц. Б[ългарски] МОРК има печат с емблема знаме, саби, пушки и бомби, с надпис Македоно-Одрински Централен Революционен комитет и с големина в радиус 2 см и 6 мм и обиколка 16 см и 8 мм. С него той подкрепя важната кореспонденция.
Чл. 9. За сношения с околните комитети всякой окръжен, околийски и селски комитет си има своя тайна поща.
Чл.10. За следение делата на вътрешните и вънкашните врагове и за предпазване от тях всякой комитет има своя тайна полиция.
Чл. 11. Всякой комитет държи в течение на работите в района му по-горния от него комитет, а в края на всеки месец му дава подробен отчет за всичките си работи във всяко отношение.
Глава III
МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА НА Р[ЕВОЛЮЦИОННИТЕ] КОМИТЕТИ
Чл. 12. Р[еволюционните] комитети ще се снабдяват с пари: 1) от доброволни пожертвувания; 2) от редовните членски вноски и 3) от пари, събрани по начин, какъвто Ц[ентралният] МОРК намери за целесъобразно, или пък местният с предварителното съгласие на Централния.
Глава IV
НАКАЗАНИЯ
Чл. 13. Всякой, който се прояви във вредене на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва. Наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на централния.
Чл. 14. Въз основа на настоящия устав е изработен и подробен вътрешен правилник.
Край.

ПРАВИЛНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ, КОИТО Е БИЛ В СИЛА И Е ПРИЛАГАН В АХЪЧЕЛЕБИЙСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН РАЙОН ПРЕЗ 1899-1902 Г. [1]

Глава I

СЪСТАВ, УСТРОЙСТВО И ДЛЪЖНОСТИ НА Р[ЕВОЛЮЦИОННИТЕ] КОМИТЕТИ

Чл. 1. Централният Български] Мак[едоно]-Одр[ински] Революционни] Ком[итети], както и управителните тела на местните Р[еволюционни] Комитети съставляват се: 1) от председател, 2) секретар, 3) касиер и няколко члена за съветници.

Чл. 2. Членовете на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]-О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет] се избират всяка година по вишегласие от ръководителите на Окръжните комитети или техните пълномощници. Мястото и времето на избирането се определя от Ц[ентралния] К[омитет].

Чл. 3. В това събрание от пратениците се определя местопребиваването на Централния] Б[ългарски] М[акедоно]-О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет], което трябва да остане тайна за всички останали членове на комитетите и управителните им тела.

Чл. 4. Централният] К[омитет] има следующите длъжности: 1) Ръководи управителните тела на местните комитети, следи общия вървеж на Делото и дава потребните наставления и подкрепления. 2) Той направо отвън и чрез местните комитети отвътре се грижи за доставяне оръжие, революционна книжнина и др[уги] т[акива] неща, потребни за преуспяване на делото. 3. Нему е предоставено правото и грижата за разпределение по местните комитети внесените отвън, както и излишните на местните материали. 4) Той води сношенията с вънкашните М[акедонски] Р[еволюционни] К[омитети], ако има такива, и в споразумение с тях и с окръжните вътрешни комитети прогласява деня на въстанието, урежда плана на действията и ръководи движението направо или чрез особена комисия, съставена от него в споразумение с вънкашните комитети. ( Допълненията в скобки от съставителя.)

Глава II

ДЛЪЖНОСТИ НА УПРАВИТ[ЕЛНИТЕ] ТЕЛА НА МЕСТНИТЕ Р[ЕВОЛЮЦИОННИ] КОМИТЕТИ

Чл. 5. Освен предвидените в чл. 2 от устава длъжности Р[еволюционните] комитети са длъжни да образуват колкото се може повече комитети в района им, да се грижат за въвеждане строг ред в работите, да въоръжават несъстоятелните работници, да се грижат за доставлявание нужното оръжие, увеличаванието на материалните средства и въобще за всичко онова, от което зависи успехът на революционното дело в района им. Грижата и отговорността за всичките тези работи се споделя наравно от всичките членове на управит[елното] тяло.

Чл. 6. Окръжните комитети направо, а околийските чрез окръжните трябва да държат Ц[ентралния] К[омитет] в течение на работите в района им, а в края на всеки месец дават отчет за числото на членовете, за направеното по въоръжаването, за състоянието на комитетската каса и въобще за състоянието на работите в района им. В края на всяка година дават подробен рапорт, в който излагат: 1) колко другари ратници за свободата имат във всякой град и село и колко от тях са способни с оръжие в ръка да се борят против врага; 2) колко оръжие имат и колко още им е нужно; 3) качеството и деятелността на тайната полиция; 4) уредбата и деятелността на пощата; 5) състоянието на касата; 6) духовете на членовете и на противниците и 7) постоянните въоръжени турски сили: войска, заптиета, полиция, башибозук и пр.

Чл. 7. Никой Б[ългарски] и М[акедонски] К[омитет] не може да влиза в сношение с други комитети, било вътрешни, било вънкашни, без разрешение на Ц[ентралния] К[омитет]. Изключение от това се прави между съседните комитети за работи внезапни и за нужди, които не търпят отлагане. В такива случаи споразумяват се ръководителите с частни писма и веднага съобщават това на Ц[ентралния] К[омитет].

Глава III

ДЛЪЖНОСТИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА УПРАВИТ[ЕЛНИТЕ] ТЕЛА

Чл. 8. Председателят на комитета свиква и ръководи събранията, които стават редовно всяка седмица и извънредно, когато се яви нужда.
Забележка. Въпросите се решават по вишегласие...

Чл. 9. Председателят съобщава сам или посредствено решенията комитетски на началниците на групите; той се разпорежда сам или посредством с тайната полиция и поща и подкрепва кореспонденцията с подписа си.

Чл. 10. Касиерът завежда паричната част на комитета; той прибира членските вносове, доброволните помощи и др. и отпуска пари за комитетски нужди само по заповед на председателя. Той не може да харчи комитетски пари по своя потреба.

Чл. 11. Касиерът трябва да бъде готов на всяка минута да даде сметка както на централния, така и на местния комитет.

Чл. 12. Секретарят държи протоколите на заседанията и води всичките писмени работи на комитета.

Глава IV ДЛЪЖНОСТИ НА НАЧАЛНИЦИТЕ НА ГРУПИТЕ

Чл. 13. Началниците на групите са длъжни: 1) да предават на подведомствените им групи приказаното там от председателя или посредника поръчение; 2) да съобщават на председателя или посредника всяка седмица положението на групите във всяко отношение: дисциплинирано, оръжейно и пр.; 3) да се грижат за държането в порядък оръжието на момчетата; 4) да събират редовно всяка седмица подведомствените си и извънредно винаги, когато стане нужда, за да ги поучават, наставляват и обучават; също тъй да им раздават и четат революционни книги и въобще да им усилват революционния дух по разни начини; 5) да събират месечните вносове и доброволни помощи на подведомствените си и да ги предават на председателя или посредника.

Глава V ДЛЪЖНОСТИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ—РАБОТНИЦИ

Чл. 14. Нови членове се приемат само по препоръка на някой стар член и с разрешението на председателя.

Чл. 15. Всеки член при постъпването в комитета трябва да положи клетва, която гласи: „Заклевам се в Бога, вярата и честа си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му, че няма да издам никому нито дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам, и всичко онова, което от днес нататък ще чуя, видя и разбера по делото. В противен случай нека бъда убит от едното от другарите с револювера или камата, които тук целувам."

Клетвата се дава пред евангелие, револвер, кама или каквото оръжие се намери; правят се три поклона, целуват се изброените неща, които подир клетвата пак се целуват. Клетва може да даде кой и да е член от комитета, но духовните лица се предпочитат.

Чл. 16. Преди да се препоръча новият член, трябва право или косвено да се узнае мнението му по въстанието, чувствата, степента на решителността му и, дето се може, неговото минало. Към клетвата се пристъпва само след като му се покажат най-големите опасности и смъртта и той не показва малодушие. Преди клетвата нищо не трябва да му се съобщава по делото, каквито обещания и да дава.

Забележка. Като агитационно средство за придобивание нови работници служат бунтовническите вестници, брошури и книги, разговори в общ вид по положението, живота, нуждите и длъжностите ни и др. т.

Чл. 17. Всякой работник дава паричен внос според състоянието си, длъжен е сам да се грижи за въоръжението си и да държи оръжието си в изправност. За въоръжаването на несъстоятелните членове се грижи комитетът.

Чл. 18. Всякой член ще знае само другарите и началника на неговата група. Ако някой от членовете се опита да узнае от друг член било лицата на управителното тяло, било другите членове или някои подробности по Делото чрез запитвания двусмислени и хитри, запитваният член трябва да изобличи открито запитвача и да яви това на началника си. Работниците трябва да бъдат трезвени, честни, тайни и неподатливи; те не бива нито да пиянствуват, нито да говорят каквото и да било по революционното дело никому, неизключая и най-близките приятели, домашни и роднини. Те не трябва да държат заканителен език спрямо никого и систематически да избягват всичко онова, което може да породи у хората съмнение, че те са членове в комитета. Пеението на бунтовнически песни и излияния на патриотически чувства не само пред непредани на Делото хора, но и пред другари по Делото се забраняват на работниците.

Чл. 19. Никой работник и под никакъв предлог не може да откаже безнаказано изпълнението на възложената нему от началството длъжност, била тя лека или тежка, в мястото или другаде.

Чл. 20. Всякой работник каквото узнае и чуе нещо полезно или вредително за Делото, длъжен е навреме да го съобщи на началството си. [2]

Чл. 22. Ако някой член попадне в ръцете на полицията при извършване на някоя комитетска работа или просто като революционер, подозрен не по негова вина, комитетът е длъжен да се грижи за неговото освобождение с всички възможни средства и да се притече на помощ нему, както и на семейството му с пари.
Изключват се от това право онези членове, които на своя глава са предприели да вършат някои работи и попаднали в ръцете на полицията по своя вина или по частни работи.

Чл. 23. Всякой работник е длъжен да се притече на помощ на другаря си, когато го види попаднал в някоя беда.

Чл. 24. Забранено е на работниците да вършат без разрешение на ръководителя на своя глава каквато и да е работа даже и тогава, когато явно виждат, че от работата ще има полза за Делото. Който с такава работа на своя глава принесе вреда на Делото, освен дето се лишава от правото на защита но и се наказва.

Чл. 25. Работниците от една група не бива да се откриват на работниците от друга група или от друг комитет, освен когато това им се заповяда.

Чл. 26. За пакостници на Делото се смятат онези работници, които критикуват и нападат началниците си, управителното тяло или Делото изобщо.

Глава VI КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Чл. 27. Кореспонденцията между комитетите се води всякога с химическо мастило и с приетата шифрована азбука, която ще знаят само секретарят и председателят, и се изпраща с тайната поща. В адресите, обръщенията и пр„ всякога трябва да се употребяват псевдонимите и номерата.

Чл. 28. Архивата на комитетите се състои от протоколите на управителното тяло, от кореспонденцията с подчинените и по-висшите комитети, от сметките, копие от рапортите, от хартата и географско-статистическите бележки и от списъка на работниците. Тя трябва да бъде написана с шифрова азбука и с приетото за архивата мастило.

Глава VII ТАЙНАТА ПОЩА

Чл. 29. За сигурно водене кореспонденцията всеки комитет си има своя тайна поща.

Чл. 30. За куриери се избират хора потайни, твърдо-характерни и мъжествени. Те са длъжни да предават писмата на предназначеното лице непокътнати. Устните поръчки трябва да се предават от куриера направо на определеното лице и буквално без никакви пропущания и прибавки. Имената на куриерите предварително трябва да се съобщават на лицата, до които е изпратена кореспонденцията.

Забележка: Нарочните пратеници или се снабдяват с пълномощно, или през друг канал имената и.м се съобщават.

Чл. 31. С тайната поща се пренасят и по-крупните материали, като оръжия, книги и пр.

Чл. 32. Когато се пренася важна кореспонденция или важни материали, куриерите обезателно трябва да са добре въоръжени и снабдени с отрова.

Чл. 33. Пътните разноски и дневните загуби на куриерите се изплащат от касата на местния комитет, когато те нарочно са изпратени.

Глава VIII ТАЙНАТА ПОЛИЦИЯ

Чл. 34. Всякой комитет има тайна полиция, която се състои от две отделения: изпитателна и наказателна. Ръководителят на комитета избира едного измежду работниците за началник на изпитателната комисия, а той си избира трима помощници, които не трябва да се знаят помежду си.

Чл. 35. Тайната изпитателна полиция ще следи: 1) поведението и делата на членовете на комитета; 2) думите и делата на турското и християнското население по отношение към Делото; 3) мерките, които взема против него турското правителство; 4) ще следи стъпка по стъпка турската явна и тайна полиция и делата й против Делото и 5) ще следи и изучава всички новодошли в града чужденци без разлика на народност. За всичко чуено и видяно тя долага чрез началника си на ръководителя на комитета.

Чл. 36. Наказателната полиция се избира по същия начин, както изпитателната и е подчинена на ръководителя на местния комитет. Началникът дава клетва на ръководителя за безпрекословно изпълнение неговите заповеди, а помощниците дават нему такава клетва.

Чл. 37. Длъжността на наказателната полиция е: да извършва по заповед на ръководителя предвидените от местния комитет или предписаните от Централния комитет наказания на лица, провинивши се по Делото.

Чл. 38. Изпълнителите на наказанията се избират по жребие. Тем се предоставя свобода да избират начина на наказанието, но времето на извършването се определя от ръководителя.

Чл. 39. Всякой член на наказа[телната] полиция всякога да е въоръжен с револвер и кама, а във време на действие — с два револвера.

Чл. 40. Тайната наказ[ателна] полиция, цяла или отчасти, по жребие е длъжна да се притича на помощ на съседните комитети по заповед на ръководителя в окръга и по заповед на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно] О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет] вън от окръга.

Глава IX НАКАЗАНИЯ

Чл. 41. Провинившите се членове-работници се подхвърлят на следующите наказания: 1) ако простъпката е слаба, напр. слабост в някой разговор, нередовност в задълженията и изплащането вноса и др. т., прави му се бележка от началника, а ако повтори същата постъпка, наказва се с глоба според състоянието му; ако ли и след туй не се поправи и стане опасен за Делото, наказва се със смърт; 2) ако погрешката е гибелна за Делото, особено ако извършителят на погрешката рискува да пропадне и да тури Делото в опасност, той се наказва със смърт даже и тогава, когато погрешката е неволна; 3) ако някой откаже да изпълни заповедта на началството, за пръв път му се прави виговор, а ако повтори същото, наказва се със смърт.

Чл. 42. За ония, които вредят на Делото и не са членове на комитета, предвиждат се слудующите наказания: 1) ако някой говори и разгласява съществуванието на комитета, гаври се с Делото и подмята имена на работници-революционери, първо му се внушава, че това поведение не е патриотично и е свързано с риск, а подире, ако не се вразуми, наказва се със смърт; 2) който умишлено пречи на Делото, бил той българин или не, наказва се със смърт.

Чл. 43. На смъртното наказание подлежат още: шпионите и онези чиновници на правителството, които са се отличили с гонение на Делото, онези българи, вътрешни или вънкашни, които се опитват да внасят в комитета раздори и разцепление; изменниците куриери, членовете на тайната полиция, които се отказват да изпълнят заповедите на началника, и онези членове на комитета, които при прогласяването на въстанието се откажат да дигнат оръжието.

Чл. 44. Смъртните наказания се извършват от местната тайна наказателна полиция или от тайни пратеници на Централния комитет. Те стават с предварителното разрешение на централния комитет.

Глава Х ВЪОРЪЖАВАНИЕ

Чл. 45. Всякой член трябва да бъде снабден с пушка, а там, дето се може — и с револвер и кама. Купуването на оръжие става с предварително съгласие на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно] О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет], като му се яви цената, видът и пр.

Чл. 46. Всякой член трябва да има готови предписаните нему от началството дрехи, царвули, сухари, памук, връзки за рани и пр.

Глава XI МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА НА КОМИТЕТА

Чл. 47. За посрещане нужните разходи на комитета, а главно за въоръжаване работниците, комитетът набавя средства: 1) от редовните ежемесечни вносове на членовете, определени според състоянието им, и 2) от пожертвуванията, които биват доброволно дадени или наложени.

Забележка: Доброволни помощи са тия, които се дават както от членовете, така и от хора, що не се решават да станат работници, но симпатизират и желаят да помогнат на Делото, та дават известни суми. Наложените помощи се вземат със заплашване или насила от хора, които могат, но не искат да помогнат.

Чл. 48. Както за едните, така и за другите помощи се издават на подарителите разписки, номеровани и подпечатани с печата на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет].

Забележка: Изпърво се събират помощите на желающите да помогнат, а когато стане нужда и от друга помощ, пристъпва се към събирането й с предварително одобрение на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет].

Чл. 49. Сумите, както за едните, така и за другите помощи, се определят от местния комитет със съгласието на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Революционен] К[омитет].

Забележка: При събирането наложителните помощи се поднася от едното от наказателната полиция или от друг член заплашително писмо с чек, носещ печата на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—О[дрински] Р[еволюционен] К[омитет], и като брои парите, дава му се разписка срещу тях.

Чл. 50. Всякой комитет изпраща обезателно в касата на Ц[ентралния] Б[ългарски] М[акедоно]—Одрински Р[еволюционен] К[омитет], третата част от събраните пари заедно със сметките. Те са длъжни да внасят в касата на Централния комитет взаимообразно и останалата част от парите, когато им се поискат.

КРАЙ

Българската армия и държава в края на ХIХ и началото на ХХ век

1. Българската армия
А) Изграждане и развитие
Б) Модернизация

2. Княжество България
А) Нов български княз
Б) Стефан Стамболов
В) Константин Стоилов
Г) Личен режим на княза

3. Царство България
А) Обявяване на Независимостта
Б) Признаване на Независимостта

----------------------------------------------------------------------

Манифест към българския народ на княз Фердинанд І, София, 22 януари 1896 г.

В изпълнение на обещанието, дадено на Народното Представителство, от висотата на престола известявам възлюблений Си народ, че Аз положих всичките Си старания, напрегнах всичките Си сили, за да изравня трудностите, които Ми се изпречваха за удовлетворение всенародното пламенно желание, щото Престолонаследника да премине в лоното на Народната Църква.
След като изпълних дълга на почитание спрямо тези, от които зависеше удовлетворителното изравнявание на препятствията, за разрешение на този съдбоносен въпрос, който вълнува целия Български Народ, и след това се осуетиха надеждите Ми, понеже не намерих там, гдето очаквах, разумение на това, което България изисква. Аз, верен на клетвата, която Съм дал на възлюблений Си Народ, реших Сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний Олтар най-неизмеримата и най-тежка жертва, която мога да дам.
Обявявам на всички Българи, че на Вторий февруари тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши священото миропомазвание на Престолонаследника, Борис Княза Търновский, по обрядите на Народната Ни Православна Църква.
Нека Царят на Царете благослови тая Наша стъпка и закриля во век и веков Нашето Отечество и Наший дом.

Закон за развитие на народната промишленост, 22 декември 1883 г.

1. Стражарите (полицейски, горски и митнически) и разсилните се обличат с местни вълнени платове (шаяци и аби).
2. За солдатите всички дрехи, които стават от сукна, шаяци и аби и които се произвеждат в страната, се правят изключително от местен материал.
3. Както за солдатите, за стражарите и за всички ония, които се обуват за правителствени разноски, обущата им се доставят от местни кожени изделия.
4. Униформата на стражарите и разсилните се определя от Министерския съвет.

Риболовът в Бургаски окръг през 1889 г. – Доклад за състоянието на Бургаский окръг

Риболовството в Бургаский окръг, като по край морето, е доста развито. Една значителна част от населението на градовете Созопол и Месемврия дължи препитанието си на риболовството. Главните видове риба, която излезва в тия градове, е скомбрията и чирозът. През тази година риболовците неможиха да сполучат с чирозите. Съвсем в малко количество излезнаха те. В Созополските таляни се ловят през годината 3-4 милиона скомбрии и от 4 000 000 до 6 000 000 чирози, а в Месемврийските – до 300 000 скомбрии и от 100 000 до 300 000 чирози. Всичката тази риба се разпродава главно в Княжеството, в Турция и във Влашко.

Закон за насърчаване на местната индустрия и търговия, 26 март 1905 г.

Чл. 5. Общи облаги, от които се ползват всички промишлени предприятия, са:
а) Безплатно ползване на водна сила, когато последната не е частно притежание [...]
б) Безмитен внос на всички машини, машинни части, инструменти и принадлежности (...) които не се изработват в Княжеството.
в) Безмитен внос на всички строителни материали, които не се добиват или не се произвеждат, или не могат да се заменят с добиваните в страната [...]
д) Отстъпване безплатно на свободни държавни, окръжни или общински места, потребни за постройката на предприятието […]
Чл. 9. Всички обществени учреждения (държавни, окръжни, кредитни и пр.) са длъжни да си доставляват от местните индустриални предприятия предметите, от които имат нужда, доколкото такива предмети се намират в страната, даже когато бъдат с 15 % по-скъпи от иностранните.

Поверителен доклад от българското дипломатическо представителство в Турция, 7 октомври 1908 г.

За да Ви дам едно представление на политическото положение в Цариград, след обявяването на България за независима, имам чест да Ви изложа по ред както са се развивали работите до днес.
В първите 3-4 дена след прогласяването на България в Царство духовете на турското население в Цариград не бяха толкова възбудени както на гръцкото. Управляющите кръгове и турското население като че ли бяха приготвени за събитието, понеже младотурците и печатът още от инцидента с г. Гешова държаха един примирителен и умерен тон и това успокояваше турците, когато напротив, гръцкият печат употреби и употребява всичките си усилия да хули всичко българско и да насъсква не само турците, но и другите народности на Империята против българите и донякъде той успя. Гърците не можеха да понесат щото “Източна Румелия” да остане в Българското Царство, с което всичките им мечти за възвръщането на владиците, църквите и училищата им пропаднаха. Оттам това ожесточение против българите и жаждата им за демонстрации против нас. Младотурците, като видяха, че възбуждението почна да се усилва, оставиха населението да даде отдушка на своите чувства и позволиха против България и Австрия демонстрациите. Тези демонстрации обаче бяха устроени повечето от гърците, с изключение на митинга при Св. София в който взеха участие турци, арменци, евреи и пр. Всички демонстратори бяха гърци от най-долната класа и турци бивши шпиони и реакционери. Младотурският комитет като забележи, че тези демонстрации почнаха да зимат застрашителен характер, понеже реакционерите искаха да ги използват за совите цели, ги забрани.

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

04 април 2011

Сръбско – българската война от 1885 година

1. Политическото развитие до Съединението
А) Княжество България
Б) Източна Румелия

2. Съединението
А) Първи опити
Б) Подготовка
В) Обявяване на Съединението

3. Сръбско - българската война
А) Подготовка
Б) Начало на бойните действия - 2 ноември 1885 година
В) Българските победи "На нож"
Г) Намесата на Австро - Унгария и примирието

4. Признаването на Съединението
А) Букурещки мирен договор - 19 февруари 1886 година
Б) Топханенски акт - 24 март 1886 година

------------------------------------------------------------------

Устав на Българския таен революционен комитет, април 1885 г.

Гл. І. Цел:
Чл. 1. Българският Т. Ц. Революционен комитет трябва да приготви и да довърши окончателното освобождение на отечеството ни чрез следующите средства: а) да разпространява между нашия народ идеи за истинска свобода, за един бунт загдето е нужно чрез пропаганда: а тя пропаганда ще става чрез частните комитети и чрез печата, т.е. чрез вестници, манифести, прокламации, брошури и пр. Где както се намери за нужно; б) да доставя сичките нужни потребности за извършването на революцията и приготовлява бунтът материално, т.е. да крои нужния военен план, да назначи военни водители (воеводи) да улесни с всяко средство въоръжаването, да дава на народа нужните наставления за бой и пр.
Гл. ІІ. Устройство на комитетското Управление
Чл. 2. Както българский Централен Революционен, така и всеки частен комитет ся съставляват от некомпрометирани пред българския народ българе, т.е. от родолюбци и от решителни, тайни и постоянни лица.
Чл. 3. Местопребиваването на Централния комитет е неизвестно, то е навсякъде и никъде, затова всеки член дето и да бъдеq може да представлява всичкия Централен комитет, ако той има в себе си пълномощно писмо.
Чл. 4. За изпълнение на предназначената цел Централния комитет съставлява и частни революционни български комитети, които ся управляват така също както и Централният.
Чл. 5. За наказание на престъпленията и за нагледвание на работите на частните комитети Централният комитет има една тайна полиция от избрани юнаци, решителни верни и постоянни люди.
Чл. 6. За улеснение сношенията между Централния и частните комитети ся съставляват тайни пощи, из която всяка една зависи от онзи комитет, който я съставлява.

Възвание на БТЦРК за провъзгласяване на Съединението, Пловдив, 5 септември 1885 г.

Часът на Нашето Съединение удари!
Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години, е съборено.
На негово място е провъзгласено Съединението ни с Княжество България под скиптъра на Българский Княз, Негово Височество княз Александър І.
Граждани, Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината. Помнете, че най-строго ще бъде наказан секи един от нас, който си позволи някакво насилие и грабеж – особено ако това насилие е против чуждите народности, които секи [трябва] да защищава като свои братия.
Офицери и солдати! Тайний комитет Ви обажда да наведете глава пред гордий български лев и пред величието на християнството – кръстът. Против кого и за кого ще се биете Вие? Помнете, синове на България, че вие служите – за позор и унижение, под полумесеца, под байрака на нашите петстотингодишни мъчители!
Благоговейни духовни пастири! Вие, които сте пазили и крепили България ели петстотин години, повдигнете кръста спасителен и благословете святото ни дело – Съединението.
Дордето просветена Европа препознае нашето народно и свято дело, дордето войските на Н. В. Александър І завземат Тракия, избира се временно правителство, което ще да разпорежда и управлява сичко. Нему е длъжен да се покорява секи.
Нека Бог и нашите мишци ни са на помощ! Напред!

Манифест на княз Александър Батенберг, Търново, 8 септември 1885 г.

Да бъде известено на моя любезен народ, че на 6-й тего жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.
Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.
Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.
Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жетви и усилия за запазване на единството и независимостта на милото ни отечество.

Манифест на княз Александър I от 2 ноември 1885 година


Договор за мир между Княжество България и Кралство Сърбия, Букурещ, 19 февруари 1886 г.

В името на всемогъщия Бог, Негово Императорско Величество, султанът, отоманския император в качеството си на сюзерен на Българското Княжество, Негово Височество сръбският крал и Негово Височество българският княз, одушевени от еднакво желание да се възстанови мирът между Сръбското кралство и Българското Княжество, снабдиха за тази цел своите пълномощници [...]
Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското Княжество от деня на подписуванието на настоящия договор.

Топханенски акт от 5 април 1886 г.

Силите се съгласяват да приемат още отсега постановленията на спогодбата относително работите на Източна Румелия, тъй както те са формулирани по-долу…
1. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на Българския княз, съгласно чл. 17 от Берлинския договор:
2. Докогато управлението на Източна Румелия и онова на Българското княжество са в ръцете на едно и също лице, мюсюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските села, находящи се в Родопската част и оставени досега вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направено от Императорското правителство, и то в замяна на правото на Високата Порта, поставено в първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор...