1. Промените във Виенската система
2. Обединението на Италия
А) Война между Пиемонт и Австрия - 29 април 1859 година
Б) Походът на "червените ризи"
В) Раждането на кралство Италия - 1861 година
3. Обединението на Германия
А) Войната с Дания - 1864 година
Б) Войната с Австрия - 1866г.
В) Войната с Франция - 19 юли 1870 година
4. Вторият райх - 18 януари 1871 година
Домашна работа: У, стр. 116, зад. 4
22 февруари 2011
Византия през епохата на Македонската династия
1. Начало на възхода на Македонската династия
А) Вътрешнополитически промени
Б) Промяна във външната политика
2. Византия при имп. Роман Лакапин (920 – 944)
А) Външна политика
Б) Вътрешнополитическа дейност
3. Византийската експанзия (963 – 1025)
А) Победи срещу арабите
Б) Унищожението на България
В) Покоряването на останалите части от Балканския полуостров
4. „Македонският Ренесанс”
А) Развитие на науката и изкуството
Б) Византийското влияние по света
Домашна работа: У, с. 72, зад. 1
А) Вътрешнополитически промени
Б) Промяна във външната политика
2. Византия при имп. Роман Лакапин (920 – 944)
А) Външна политика
Б) Вътрешнополитическа дейност
3. Византийската експанзия (963 – 1025)
А) Победи срещу арабите
Б) Унищожението на България
В) Покоряването на останалите части от Балканския полуостров
4. „Македонският Ренесанс”
А) Развитие на науката и изкуството
Б) Византийското влияние по света
Домашна работа: У, с. 72, зад. 1
19 февруари 2011
Поклон пред паметта на Апостола на свободата!
"Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила."
Христо Ботев
Днес се навършват 138 години от героичната смърт на един от най - великите синове на Майка България - Васил Иванов Кунчев, останал по - известен в историята като Васил Левски.
Апостолът отдаде целия си живот, за да я има България и за да бъдем ние днес "свободни, а не робове". В днешния ден за размисъл всеки от нас трябва да се запита дали е достоен потомък на великите българи отдали живота си за Свободата и Независимостта на България!
Нека се поклоним пред паметта на Апостола и да си направим равносметка за това какви сме днес и какви би трябвало да бъдем утре! Дано от днес нататък да бъдем по - добри хора, а това означава и по - добри българи! Нека достойно да продължим делото на нашите герои и да съхраним най - святото, за което те отдадоха и живота и смъртта си, нашата мила Родина - България!
За финал ще приведа една фраза на Апостола върху която всички ние трябва да помислим: "Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа."
Апостолът отдаде целия си живот, за да я има България и за да бъдем ние днес "свободни, а не робове". В днешния ден за размисъл всеки от нас трябва да се запита дали е достоен потомък на великите българи отдали живота си за Свободата и Независимостта на България!
Нека се поклоним пред паметта на Апостола и да си направим равносметка за това какви сме днес и какви би трябвало да бъдем утре! Дано от днес нататък да бъдем по - добри хора, а това означава и по - добри българи! Нека достойно да продължим делото на нашите герои и да съхраним най - святото, за което те отдадоха и живота и смъртта си, нашата мила Родина - България!
За финал ще приведа една фраза на Апостола върху която всички ние трябва да помислим: "Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа."
Поклон!
18 февруари 2011
Българското националноосвободително движение през XVIII и първата половина на XIX век
1. Участие в антиосманските войни през XVIII век
А) Австро – турските войни
Б) Русия и началото на Източния въпрос
2. „Кърджалийското време”
А) Разбойничество и отцепничество
Б) Преодоляване на размириците
3. Участие в освободителните движения на съседните балкански народи
А) Българите и сръбското въстание
Б) Българите и гръцкото въстание
4. Участие на българите в руско – турските войни от началото на XIX век
А) Войната от 1806 – 1812 година
Б) Войната от 1828 – 1829 година
5. Бунтове и завери през 30-те години
А) Велчовата завера (1835 година)
Б) Бунтове в Северозападна България
6. Освободителното движение през 40-те и 50-те години
А) Второ Нишко въстание (1841г.)
Б) Браилски бунтове (1841 – 1843г.)
В) Видинско въстание (1850г.)
7. Кримската война и българите
А) Войната (1853 – 1856)
Б) Букурещки комитет и Одеско българско настоятелство
В) Дейност на българите по време на войната
Домашна работа: Издирете подробна информация за един бунт или въстание в северозападните български земи от първата половина на XIX век!
А) Австро – турските войни
Б) Русия и началото на Източния въпрос
2. „Кърджалийското време”
А) Разбойничество и отцепничество
Б) Преодоляване на размириците
3. Участие в освободителните движения на съседните балкански народи
А) Българите и сръбското въстание
Б) Българите и гръцкото въстание
4. Участие на българите в руско – турските войни от началото на XIX век
А) Войната от 1806 – 1812 година
Б) Войната от 1828 – 1829 година
5. Бунтове и завери през 30-те години
А) Велчовата завера (1835 година)
Б) Бунтове в Северозападна България
6. Освободителното движение през 40-те и 50-те години
А) Второ Нишко въстание (1841г.)
Б) Браилски бунтове (1841 – 1843г.)
В) Видинско въстание (1850г.)
7. Кримската война и българите
А) Войната (1853 – 1856)
Б) Букурещки комитет и Одеско българско настоятелство
В) Дейност на българите по време на войната
Домашна работа: Издирете подробна информация за един бунт или въстание в северозападните български земи от първата половина на XIX век!
Начало и същност на българското Възраждане
1. Периодизация на Българското възраждане
А) Начало и край на Българското възраждане
Б) Вътрешна периодизация
2. Същност и съдържание на Българското възраждане
А) Същност
Б) Съдържание
3. Фактори на Българското възраждане
А) Социално – икономически фактори
Б) Духовни фактори
4. Паисий Хилендарски
А) Биография
Б) „История славянобългарска”
5. Софроний Врачански
А) Книжовно дело
Б) Политическа дейност
Домашна работа: У, с. 206, темата за анализ и дискусия
А) Начало и край на Българското възраждане
Б) Вътрешна периодизация
2. Същност и съдържание на Българското възраждане
А) Същност
Б) Съдържание
3. Фактори на Българското възраждане
А) Социално – икономически фактори
Б) Духовни фактори
4. Паисий Хилендарски
А) Биография
Б) „История славянобългарска”
5. Софроний Врачански
А) Книжовно дело
Б) Политическа дейност
Домашна работа: У, с. 206, темата за анализ и дискусия
Възходът на християнска България (864 – 927)
1. Християнизацията на българите
А) Причини за приемане на християнството
Б) Актът на покръстването
В) Дипломатическата игра
Г) Управлението на Владимир – Расате
2. Цар Симеон – император на българи и ромеи
А) Преславският народен събор – 893 година
Б) Войните на цар Симеон
3. „Златният век” на българската култура
Домашна работа: У, с. 68, зад. 4
А) Причини за приемане на християнството
Б) Актът на покръстването
В) Дипломатическата игра
Г) Управлението на Владимир – Расате
2. Цар Симеон – император на българи и ромеи
А) Преславският народен събор – 893 година
Б) Войните на цар Симеон
3. „Златният век” на българската култура
Домашна работа: У, с. 68, зад. 4
Цивилизацията на индустриалната епоха
1. Романтизмът
2. Нови направления в изкуството
А) Реализъм
Б) Импресионизъм и натурализъм
3. Консуматорското общество
4. Печатно слово
5. Образованието
А) Начално образование
Б) Средно и висше образование
6. Религия и наука
А) Поява на атеизма
Б) Християнската реакция
В) Развитие на науката
Домашна работа: У, стр. 112, зад. 3
2. Нови направления в изкуството
А) Реализъм
Б) Импресионизъм и натурализъм
3. Консуматорското общество
4. Печатно слово
5. Образованието
А) Начално образование
Б) Средно и висше образование
6. Религия и наука
А) Поява на атеизма
Б) Християнската реакция
В) Развитие на науката
Домашна работа: У, стр. 112, зад. 3
Модерната българска просвета и борбата за самостоятелна църква
1. Килийното образование
2. Преходни образователни форми
А) Обучение в гръцки училища
Б) Елино - български училища
3. Начало на новобългарската просвета
А) Първо новобългарско светско взаимно училище - Габрово 1835 година
Б) Първото класно училище - Копривщица 1846 година
В) Гимназии
4. Причини за възникване на движението за независима българска църква
5. Първи сблъсъци с Патриаршията
А) Враца – 1824 година
Б) Стара Загора, Самоков, Скопие
В) Търново – 1839 година
6. Цариград - център на движението за независима българска църква
А) Построяване на български храм в Цариград
Б) Българският Великден
7. Създаване на българската Екзархия
А) Учредяване - 28 февруари 1870 година
Б) Първият български екзарх - 16 февруари 1872 година Антим I
-----------------------------------------------------------------------------
Заради да изтолкувам това по-добре, ще река, чи аз ще стана учител на сто деца. Изперво мисълта ми не ще е да спичеля пари, нито да проболярея от святото това дело, ами да управя и да наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще ся трудя да сам и отвътре и отвън добър, смирен, кротък, целомудр и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици: защото ако ги развратя, ще им сторя по-голямо зло от умразниат онзи учител, който придади на Римскиат военачалник своите ученици. Като с таквизи мисли и с таквизи добродетели влеза в школата, ще разделя учениците си на десят чина по десят на всяк чин. По-големите ще гуда на первиат чин, по-малките на вториат, а най-малките на десетиат чин. Но преди да казувам как ще ги уча, трябва да кажа каква ще да е школата: сас една реч, щях да река, чи и тия и сичкиат вътрешен чин трябва да са като европските, дето учат друг друго учението; но това не е възможно да стане по нас тъй, та заради това ще река, както можем, а не както треба.
Ще направя девят долги стола, акот да сядат десетина деца на единат и ще ги наредя сред школата. Най-дирният от тях ще назова В, а вториат Г, третиат Д и прочая и най-предниат И. Пред столът И ще има една дъска сас дребен пясък посипата и една пинакида провесена, дето ще да е написано А, Б, В с големи, средни и малки слова.
В понеделник ще доди един поп или владика да святи вода, ачи като соверши и ни благослови, ще наредя первиат чин на столът И. Което момче седи от дясната страна на краят ще го назовавам перво, а което е под него – второ, и прочая, и най-крайното от лявата страна десято. Тогази ще начена да показувам на пинакидата сас показалец и да думам А, Б, В, Г, Д, Е и прочия, а децата ще ма последват. Като им кажа десятина пъти, ще река на първото да чете като аз показувам, ачи ако не знай негде, ще попитам второто и ако то знай, ще направя него перво, а первото второ, ако ли го незнай и второто, ще попитам третото и пр.; и което го знай ще направя него перво, а первото не ще иди на неговото място, ами ще стани второ. Сетне пак ще последова доде соверши урокът (матимата, пинакидата). Подир него ще начене друго пак тъй да чете, а аз да показувам. И като почетат тъй два часа, ще им река да пишат на пясъкат сас перстат си каквото слово им покажа, ачи ще ида да видя кой как го е писал и ако някой не можи, ще му уловя перстат и ще напиша словото, ачи ще ги затрия с една дъсчица и пак ще им покажа друго слово и пр. и тай ще ся мине йоще един час. Подир пладне ще провеся друга пинакида, дето ще е написано 1, 2, 3, 4, 5... Там ще им показувам и ще думам едно, две, три четири и пр. Като им кажа десятина пъти, ще река на первото да дума, а аз да показувам и дето не знай ще питам по-долните му, каквото и пред пладне. Подир един час ще им река да пишат на пясъка едно, две, три и пр. и като ся премине тъй йоще един час, ще ги пустя. За да не ся продължавам твърде, ще река, чи ката ден научат по два урока – един четение, а други аритметика.
Во вторник ще седни вториат чин на стола И, но не ще ги уча аз, а второто момче от первиат чин, а первото ще нагледува и него и сичките други. За по-лесно ще назова началник первото момче на первиат чин, а чиноначалници другите. Началникът инди ще нагледува, а чиноначалникът вторий ще учи вториат чин, каквото ги аз учих вчера. Като совершат, другите ще си идат, а аз ще остана с чиноначалниците, и ще им кажа вториат урок, сиреч ба, бе, би и пр. Той ще е написан на пинакида, каквото и сичките други големи слова; а подир пладне ще им кажа вториат урок по аритметика.
В сряда началникът ще нагледува пак сичките, а вториат чиноначалник ще учи вториат чин на столат В, а третиат ще учи третиат чин на стола И первиат урок. Тъй ще последоват и през другите дни.
В десетиат ден, като ся собират, ще изпеят „Достойно ест“, гологлави сичките и наредени. Тогази ще дойдат чиноначалниците при мене и ще дам на вториат девятата пинакида, а на третиат осмата и пр. и на десетиат первата. А чи ще гуда вториат чин на столът В, а вториат чиноначалник, който ще ги учи, ще седни на стола Г, обърнат камто тях и ще держи девятата пинакида. А третиат чин ще седни на столат Г и неговат чиноначалник на столат Д и пр. Тогази ще наченат да четат каквото ги аз учих, а началникът ще ходи от чин на чин и ще гледа навред кой какво прави, и като види някого от учениците, чи салмува, ще го доведе при мене. А аз не ща го плаша, чи ще го запра и в неделя да чете, нити ще го бия, ами ще му река да иде да седи настрана, доде совершат другите и да не чете, ачи утре да иде на по-долниат чин: ако ли някой стори по-голема погрешка, нему не ще давам два дни или три дни или една неделя да чете: но ако е совсем развратен и не ще да ся покай ще го изпадя да не развратява и другите. Като ся минат два часа чиноначалниците ще наченат да казуват по слово днешниат урок, а учениците да го пишат на пинакиди или на плочи. Подир един час ще им река да идат да видят кой как е писал, ачи ще ся изправят и ще се наредят накрай стената чин по чин. Тогази ще повелея да излязат первите от всяк чин и ще гудя всякого от тях на по-горниат чин. Сетне ще река да излязат най-долните чинове. Подир тези ще изпеят пак „Достойно ест“, ачи ще ги проводя да си играят и ще заръчам на първочинниците, сиреч на первите от всяк чин, да нагледва всякий своят чин. А аз ще остана с чиноначалниците и като им кажа десятина пъти десетиат урок и го научат, ще попишат (тии не ще ся бавят три часа, защо по ще приемат), ачи ще идим вси на поляната при другите ученици. Ще ги погледам като си играят: ачи подир малко ще идим да ядем. И подир пладне пак тъй ще сторим.
В тези правила, кога рече да ги стори человек, зная, чи ще намери много муки и запрещения, но тия ще са таквизи, щото един разумен учител може да ги надвива, най да ги отбягва. А за аритметика (хисап) дето думам, не е мачно да я научи всяк учител и да я придаде на своите ученици.
Зная, чи много учители и прости человеци ще рекат, защо да не гудя и поучения за православната наша вяра в тази книжка, но да знаят, чи е безпътно малките деца, които йоще не знаят да сричат, нити да прочитат, да даде человек таквизи поучения, които едвам нии можем да разбирами. Но подир някой месяц ще ся типари една книга, собрана от Вехтиат и Новиат завет по нашиат язик, в която ще намерят поучения, каквито желаят. И ако им ся види добре, могат да я наченат децата, като ся понаготвят сас тази.
Сас което ние долеподписаните шюменски градоначалници и настоятели изявявами как г. Сава Вълчюв Филарет като поучи до нине три цели години в нашето народно елинобългарско училище с доволно усердие, прилежание и честност, показа плодове добри и достапохвални, за което останахме преблагодарни от негово словесие според сичко и направихми пак отново, за четвертата година, последното согласие. Негово словесие ще восприеме от днес нататък за една цяла година опщонародното наше славяноболгарско училище взаимное, като ще оправлява современно и момиченското училище, като предава и в двете славяноболгарский язик, според силата на учениците, различни предобучителни учения. Ще извърша сичките си должности със същото усердие и почтеност, с които оправляваше и до нине в трите преминали години елинското наше училище. А ние за трудовете му ще му платим 4000 или четире хиляди грошове в две времена. Двете хиляди подир шест месеца, а другите две подир девет месеци от днес насетне. За по-здраво прочее уверение давами на негово словесие настоящия кондракт своеручно подписан, който ще има силата и властта на всяко място и судилище.
х. Димитраки х. Пано[в]
х. Симеон х. Вичюв
Маврудин Стуануф
Антоние х. Сава
Аз като се усещах още слаб в тогавашната наука, реших да се зачисля пак в ученичеството и предпочетох българския учител Данаила, отколкото гръцкия Иванча, макар да се намериха неколцина, които ме предумваха към тогози. Новият ми учител, след като ме разпита що съм учил и какво зная, посъветва ме да захвана отначало. Мъчно ми беше туй, но подир узнах, че беше полезно. Какво чудо, читателю, като се усетих един ден, че мога свободно вече да прочитам матерния си език, че мога да пиша на книга, че мога да смятам с 4-те действия! А колко бях блажен, кога се удостоих и да пея в черквата. Тъй усилени вече, неколцина ученици приехме предложението на прилежния си учител да учиме и славянския език. Ний захванахме да преписваме уроци от една ръкописна славянска граматика и свършихме трите й части.
След това поще ми се да отворя училище и аз да уча българчета. Наех си една проста къща в махалата Акарджа от х. поп Сандя. Бях нов учител и мене предстоеше с голям труд да си спечеля една добра препоръка и достатъчно число ученици. И така на 1833 г. аз се настъпих в първата си училищна деятелност. Преди всичко си разделих учениците на по-възрастни, с които повече се занимавах, и на по-млади, които предадох повече на помощника си даскал Паню. Захванах да обучавам в прочит, писание и смятание, а с туй развалих стария обичай на своите съвременници учитили. С тая новост аз подражавах бившия си последни учител.
След 4 години напуснах учителствуванието си. Слух се разнесе, т.е. че в Габрово рилският калугер Неофит отворил ново училище по ланкастерската метода (по-подир наречено взаимно учение). Добрата препоръка на туй ново училище възбуди в мен охота да стана пак ученик. Убедих родителите си да ми дадат позволението си да ида в Габрово с туй обещание, че тоя път малко ще се бавя в чужбина. А като скърбях да оставя събраните и обучените си донегде ученици в една неизвестност, поставих на мястото си най-силния и прилежния си ученик с условие да ги учи само догде се завърна. Той добре застъпи мястото ми, както по-подир се уверих; затова и го взех за другар, когато отворихме по взаимната метода училището в махалата Св. Никола (1841). И така на 1837 г. на 1 авг. оставих града Стара Загора, щом се беше появила чумата и като бяха захванали да подновят черквата Св. Богородица. В Габрово пристигнах благополучно и на други ден отидох да се представя на новия си учител отца Неофита. Той се зарадва и ме прие блакосклонно. Като му се обещах, че ще бъда постоянен, трудолюбив и смирен ученик, каза ми: „Блажено дело еже избрал си, аще совершиши.“ После ме благослови за добър успех и записа в първи клас.
[...] През Сопот и Клисура най-сетне стигнах в Копривщица. Представих се на отца Неофита, предадох му препоръчителното и му съобщих новините за братя Мустаковци, за Габровското училище и пр. При отца Неофита заварих около 30 ученика, между които помня: Калиста Луков, Геров, Атанас Чолакът, Стефан от Самоков, Захария от Клисура, Панайот, Христо Вълков от Копривщица и още няколко рилски калугерчета. Първият от тия по заповедта на братя Мустаковци се изпрати в Габрово на мястото на учителя х. Захария, който беше оставил училището. Отец Неофит ни предаваше славянски език по граматиката на Мразова, като правеше сравнения с български и гръцки език, а аритметика, география и история по ръкопис. След една година почти Неофит се повика от отците на Рилския манастир да преподава на младите калугери. Твърде трудно ний се примирихме със съдбата си да изгубим драгоценния си учител и като се простихме с него, разотидохме се. Аз се упътих през Пловдив за родния си град с цел да се установя тук за учител. Като срещнах обаче големи спънки от елинизма, който тук току-що върлуваше най-силно, заминах за Габрово, като известих за туй благодетелите си братя Мустаковци. В Габрово получих писмо от Христа Мустаковца, с което ми се заповяда да остана при опитния вече учител Калиста като помощник.
Габровското училище в туй време (около 1838 и 1839 г.) се поддържаше от помощи и приходи от свои имущества (воденици и дюкени). То имаше около 120 ученика, разподелени във взаимно училище и в два класа. Учението във взаимното училище приготвюваше учениците в четение и писание. За тая цел служеха печатани таблици, съставени от отца Неофита, по които учениците общо се учеха да четат, а за писане – писалищни чинове с пясък, след тия плочени таблици, а най-сетне перо и книга. Класното учение обемаше: граматика (на отца Неофита), история, аритметика и земеописание. След една и половина година от дохожданието си в Габрово дойдох в Стара Загора за празниците Възкресение. По настояванието на някои граждани, а най-повече на х. Господина Славова и Иванча Стоянов, реших да остана вече в родния си град. Писах на Настоятелството в Габрово, че напущам училището им по настоявание на съгражданите си. Доста дълго време съгражданите ми се занимаваха с трудното начало – урежданието на едно общо училище в града. Аз между туй се залових частно да преподавам на няколко ученика, като взех за помощник първия си ученик Минчо Банова.
[...] Мястото му е да поговоря за женското образование в града ни. Най-важното тук е урежданието на главното ни девическо училище, което своевременно беше от най-първите в Българско. Главна причина, за да се уреди девиче училище в града ни, бяха протестантските мисионери. Известно е, че когато между българи и гърци се отвори религиозната борба, надойдоха в отечеството ни доста папистаси и протестанти с цел да отвърнат българите от старата им бащинска вяра. Обаче народността и вярата у българите е едно цяло, което не търпи деление. Ето защо мисията на тези хора не намери здрава почва у нас. При все това те не се оставиха без опити. И в нашия град дойде туй време някой си англичанин – Байнгтон (1858 г.). Той говорил на първия общинар х. Господин Славова да го повика в общината да съобщи, че ще отвори българско девическо училище, в което даром ще се учат девиците, и да я моли за препоръка и съдействие у гражданите. Хаджи Господин Славов обаче тутакси отблъснал исканието му, като казал, че общината и градът сам ще си поддържа девическо училище.
[...] Управлението и поддържането на градските училища до 1848 г. беше от черквите, а по-нататък ставаше от общината. Изпърво общината ни беше като частно събирание на няколко по-лични граждани; от 1849 г. обаче Ранов, учителят, й даде пълно устройство и тя вече успя да бъде донякъде припозната от турското правителство, за да се занимава с чисто религиозни и училищни работи. Названието Българска или Народна община глождеше и бодеше очите на правителството, затова трябваше да се нарича Църковна община. Събранията на туй учреждение ставаха в метоха на Баба Града всяка седмица в петък след обед, а в нужда и в празнични дни. Общината разполагаше за нужните разходи, особено училищните, с капитал, който беше поверен на касиер – един от членовете на общината.
[...] Като се поуредиха (до 1870 г.) училищата почти по всичките Заарски села, общината ни с цел да държи постоянен надзор над тях за поддържанието и успеванието им нареди учителски събрания от цялата кааза и града, всяка година по два пъти, през празниците по Коледа и Великден, в св. Николаевското училище в града. Всеки учителски събор траеше по три дни. В първите заседания се изработи учебна програма, обща за всичките училища, правилник за заседанията на събора и пр. Условните писма на всичките учители се прегледваха и удостоверяваха от общината. Всеки учител трябваше да доставя в сбора сведения за следствието на работата си, които трябваше да бъдат заверени с подписи и печат на селската община.
Освен по училищното дело в учителските сборове се разискваха въпроси и по общото образование. Учителите се задължаваха да поучават селяните сегиз-тогиз и в празничен ден след черквата чрез сказки, четение вестници, книги и пр. Те бяха задължени още да събират стари народни песни, старинни памятки и пр. Всяка година в последното заседание учителският сбор поканваше градската ни община, за да й предаде отчет за положението на работите. Тогаз общината отдаваше похвала и благодарност на трудолюбивите, а съвети на немарливите учители.
По-подир, като се оздрави ходът на училищата по селата, учителските сборове ставаха веднъж в годината, едно за облекчение на учителите и друго, затова защото общината възложи на няколко свещеници един вид инспекция, да обикалят училищата по селата и да дават сведения за хода на църковните и училищните работи [...]
[Той][Ахмед, син на Мехмед, хан, винаги победител]
Това е заповед на султанския славен и височайши знак и на хаканската блестяща и подчиняваща света тугра:
Тъй като по случай императорското и щастливо предсказано ми възшествие на високия и щастлив османски престол, което стана на десети ребиюлахир 1115 г. [23.VIII.1703 г.] бях заповядал изобщо да се подновят бератите, сегашният патриарх на ромеите от Цариград и подведомствените му места, духовникът на име Гавриил, изпрати до престолния ми град молба. В нея той моли за подновяването на стария берат от страна на Високата ни порта, който притежава носителят на императорския ферман, духовникът на име Анастасий, който е по настоящем митрополит на неверниците от Софийския вилает и подведомствените му места, влизащи в неговата патриаршия.
Заповядах да се вземе пешкеш и да се поднови берата. Тъй като на… ден от месец шабан 1115 г. той бил внесъл в хазната в налични пари сумата от десет хиляди и двеста акчета, нужна за обичайния пешкеш, издадох отново този честит императорски берат и заповядах:
Поменатият духовник на име Анастасий да отиде и – според стария обичай и закон, както и съгласно с техните църковни постановления – да стане митрополит на неверниците, които живеят според досегашния ред в казите от софийската провинция и подведомствените и места. Неверниците, мало и голямо, от местата, влизащи понастоящем в неговата митрополия, да признават казания духовник за свой митрополит. В делата, касаещи се до тяхната религия, да се обръщат към него и да не се отклоняват от правата му дума.
Когато реченият духовник уволни или назначи според техните църковни постановления свещеници и калугери, подведомствени на неговата митрополия и подлежащи на уволнение или назначение, никой друг да не се меси в това.
Когато поменатият духовник прибере за сметка на патриарха наследство, [останало] от починалите свещеници, калугери и калугерици, принадлежащо съобразно със стария обичай на патриарха, бейтулмалът, касамът и техните хора да не се намесват противно на обичая.
Ако починалите духовници и другите неверници завещаят според техните църковни постановления какво и да е на бедните, на тяхната църква или на патриарха, да се счита това за валидно и делото да се разгледа със свидетели-ромеи [православни].
Без знание и разрешение на поменатия духовник [свещениците] да не венчават противно на техните църковни постановления онези неверници, на които не се позволява да встъпят в брак.
Ако на някой зимми избяга жената или ако трябва някой зимми да се разведе или да вземе жена, освен реченият духовник, никой друг да не посредничи, нито да се бърка.
Изобщо по същия начин, както предишните софийски митрополити са владеели лозя, градини, чифлици, ниви, ливади, воденици, манастири и аязми, принадлежащи на техните църкви от старо време, както и вещи и добитък, завещани на другите църкви, да ги владее и стопанисва поменатият [митрополит].
В тази работа съвсем никой друг да не пречи, нито да създава препятствия.
Тъй да знаят и да имат доверие към височайшия знак.
Написано днес, на осемнадесет ден от месец шабан 1115 г. [27.XII.1703 г.].
В седалището на добре защитения град Костантиние.
Регистрирано на 3 шабан 1134 г. [19.V.1722 г.]
[На полето четем:] Това е берат на владика.
…С настоящата ми доброволна и непринудена оставка долуподписаният явявам, че тъй като не ми е възможно да уредя и поправя нуждите на Охридската архиепископия, които се явиха една след друга преди нас и в наши дни, и дадоха немалък повод на злодейците да нападнат името на архиепископията и да ощетяват и увреждат подчинените на Охридската архиепископия митрополии и нейната бедна рая, и тъй като не може иначе да се избави от техните ръце тамошната страна и всичкият християнски род освен чрез унищожението на архиепископията – поради това именно се отказвам от Охридската архиепископия, освен от предишната ми Пелагонийска епархия (която ще имам, докато съм жив за прехраната си и за удовлетворение на нуждите си). При такова съгласие със събратята ми свети архиереи се направи и настоящата ми доброволна и непринудена оставка, която трябва да се постави в свещения кодекс на Великата Христова църква…
…Всичко това отлично се съгласува със стремежите на гръцкото духовенство и на погърчените българи, които за пари продават на гърците своя тежко болен народ и доброто на българските църкви. Един пример за тази дейност е поведението на търновския митрополит. Този митрополит още с пристигането си в Търново извика при себе си всички погърчени българи, държа се като патриарх, назначи и логотет, върховен съдия и настоятел, каквито никога не е имало в Търново и каквито са известни само в Цариград. Той извърши същите назначения и в Свищов. Тази мярка беше обсъдена от верните на Високата порта поданици, които добре виждат намерението народът да бъде потискан с неизвестна и скрита цел: те сметнаха, че това нововъведение, извършено без разрешението на правителството, ще ядоса Високата порта. Митрополитът каза на народа, че е направил това само за да издигне заслужилите хора, но народът вижда ясно, че главната му цел е да си спечели съучастници или да изведе на добър край замислите на своята политика. Никой обаче не смее да си отвори устата от страх да не бъде изселен.
Съучастниците му се зарадваха от това положение; между най-верните му се намира някой си Димитър Беглички (събирач на данъци), който получава голяма заплата от митрополита – възможно е да има много други, които правят същото, но аз не зная нищо положително за това. Без разрешение на правителството те прибавиха по пет пиастри към всеки харач, като казват, че тези пари ще послужат за изграждане на училища, но населението остро се противопостави на това и волята на митрополита не беше изпълнена. Тези хора обаче продължават да натоварват народа с разни данъци, като казват: този е за църквата, този е за училищата, този най-сетне за патриарха, но народът не смее да се оплаква от страх да не навлече върху себе си афоресването на митрополита и гнева на патриарха – този гнет се увеличава от обстоятелството, че всички събирачи на данъци са погърчени българи. Митрополитът и неговите поддръжници забогатяват от тези пари и безразсъдно говорят, че ги използуват, за да откупят християните от Високата порта, т.е. че те са задължени да правят всевъзможни постъпки, за да получат свобода на изповядване на християнството, като че ли Високата порта не разрешава да се изповядва християнството, без да бъдеш принуден да плащаш значителни суми. Митрополитите купуват от Патриаршията своята митрополия, поради което задлъжняват на сарафите, например търновският митрополит задлъжнял 800 хиляди пиастри, за да плати митрополията си на Патриаршията и на логотетите: за да съберат тези пари, те угнетяват народа и хвърлят всичко върху Високата порта.
И това се върши днес, във време, когато пашите вече не смеят да купуват своите санджаци. Тази мъдра мярка би могла да бъде приложена от Високата порта към християните (архиереите), за да бъдат премахнати гибелните последици от гръцката политика.
Трябва да отбележа, че всички българи и гъркомани имат голямо предпочитание не само към езика, но дори и към гръцките имена. Ето защо те на драго сърце променят имената си, например Никола, Петър и т.н. на Николаки, Петраки и т.н., за да минат за гърци, но за щастие това предпочитание към всичко гръцко го няма сред самия народ, който, тъкмо напротив, обича своя произход, изпълнява съвестно своите задължения към Високата порта и ще бъде готов да пожертвува имота и живота си за интересите на Негово величество – затова е нужно само бащинско отношение от страна на Високата порта.
Въпреки размерите, които гръко-руската политика е взела, още не е късно тя да бъде задушена и обезсилена веднъж завинаги.
Ако Високата порта, която вижда предаността и верността на българите, им дари своето доверие като на свои многообичани деца и им даде архиереи и духовенство от тяхната народност, тя ще спечели с това тяхната безгранична признателност, а българското духовенство ще изкорени за малко гръцката политика, ако Портата му даде пълна свобода да открие народни училища, за да не отиват младите българи да учат в Русия или в Гърция. Ако Високата порта заповяда да се печатат българските книги в самата страна, това ще спре внасянето на книги, печатани в Одеса, Букурещ, в Атина и т.н., от които последствията са много печални. Ако правителството на Негово величество избере една българска депутация от членовете на духовенството или от граждани, които, бидейки напълно независими от Патриаршията, биха изложили всички нужди на народа пряко на Високата порта, и най-сетне ако в българските градове се създадат съдилища, съставени от мюсюлмани и българи, за да можем да се защищаваме срещу гръцките интриги и да насочваме народа по правилния път на подчинение и преданост към Високата порта, всички тези мерки, взети заедно, ще дадат възможност на правителството да види голата истина и ще попречат на гръцките интриги да заблуждават Високата порта.
Всички верни поданици и жители на нашата империя, радвайки се по отношение на вярата, както и във всяко друго отношение на пълна и постоянна сигурност, живеят помежду си сговорно и приятелски, както това подобава на съотечественици и на просветни хора. Нашето най-съкровено желание е било те да могат по тоя начин да подпомогнат, доколкото зависи от тях, усилията, които аз безспорно правя, за да си осигуря благоденствието на страната и напредъка на културата.
Но въпреки това ние видяхме със съжаление споровете и разногласията, които против това ни добро желание от известно време са изникнали между българите от православното вероизповедание и Гръцката патриаршия, т.е. относно връзките на българските митрополити, епископи, свещеници и на българските църкви към Патриаршията.
Следните членове, които са резултат на разисквания и размишления за най-доброто разрешение на мъчните въпроси, бяха уговорени, както следва:
1. Ще се образува една особена духовна юрисдикция под името Българска екзархия, която ще обема по-долу изброените митрополитски и епископски епархии и други места: Екзархията ще бъде натоварена с управлението на всички църковни дела от това вероизповедание.
2. Най-издигнатият по степен от митрополитите от тая юрисдикция ще носи титлата Екзарх и той ще има каноническото председателство на Българския синод, който ще бъде при него постоянно.
3. Вътрешното духовно управление на тази Екзархия ще бъде подчинено и на санкцията, и на одобрението на нашата Висока порта; то ще бъде уредено от един особен устав, който ще трябва да бъде в съгласие при всички обстоятелства с основните канони на православната църква, както и с принципите на православната вяра. Този устав ще бъде изработен по начин, че да не позволява пряката или непряка намеса на патриаршията в духовните дела и особено в избора на епископите и на екзарха.
Щом стане изборът на екзарх, Българският синод ще уведоми за това Патриаршията, която ще издаде колкото е възможно по-скоро потвърдителните писма, изисквани от православния ритуал.
4. Този екзарх, назначен с наш императорски берат, ще трябва да поменува в литургията съобразно каноните на църквата името на цариградския патриарх.
Преди да се пристъпи според предписанията на вярата до избора на лице, което ще се намери достойно за екзархийския сан, ще се поиска мнението и съгласието на моето правителство.
5. Позволява се на екзарха по дела, чието разрешение (според съществуващите закони) зависи от него и които се отнасят до места, включени в неговото духовно ведомство, да се обръща направо към местните власти, а при нужда и към нашата Висока порта; бератите, които ще се дават на зависещите от него духовни лица, ще се издават по негово представление.
6. Във всички въпроси, които засягат православната вяра и които налагат едно общо обсъждане и съдействие, Синодът на Екзархията ще се обръща до Вселенския патриарх и до неговия Синод, които ще побързат да дадат нужното съдействие и да изпратят исканите отговори.
7. Синодът на Българската екзархия ще иска свето миро, което се употребява в църквата, от Цариградската патриаршия.
8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които зависят от Цариградската патриаршия, ще могат да преминават безпрепятствено територията, подчинена на Българската екзархия; същото това ще бъде с българските архиепископи и митрополити за епархиите на Цариградската патриаршия. Те ще бъдат свободни да пребивават по своите работи в главния вилаетски град или в други места, където са местните власти. Но те не ще могат да свикват Синода си вън от тяхната духовна юрисдикция; те не ще се намесват в делата на християните, които ще са под тяхното духовно ведомство, и не ще могат да служат там, където пребивават, без разрешение на местния епископ.
9. Както Ерусалимският метох във Фенер зависи от Ерусалимската патриаршия и се намира под властта на ерусалимския патриарх, така Българският метох, намиращ се в същото място заедно с българската църква до него, ще зависят от Българската екзархия.
Екзархът има право да пребивава в този метох, когато неговите дела му наложат да бъде в Цариград; както при дохождането си тук в случай на нужда, така и при извършването на една религиозна служба, докато пребивава в столицата, той трябва да се подчинява на същите църковни канони, на които се подчиняват при същите обстоятелства ерусалимският, александрийският и антиохийският патриарси.
10. Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии (без града Варна и без близо двадесетте села по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи); Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската кааза без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив, без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски, Св. Безсребриници, Св. Параскева и Св. Георги.
Махалата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но които от нейните жители не желаят да се подчинят на Българската църква и екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подробностите за това ще бъдат уредени между Патриаршията и Екзархията според църковните обичаи, принципи и правила.
Ако всичките или поне две трети от православните жители на други места, вън от тези, изброени и посочени по-горе, желаят да се подчинят на Българската екзархия за своите духовни работи и ако това е установено, то ще им бъде разрешено. Но това ще може да стане само по искането и по съгласието на всичките или поне на две трети от жителите. Тези, които чрез това средство биха поискали да създават смут или раздор между населението, ще бъдат преследвани и наказани според закона.
11. Правилата, които според каноните уреждат положението на манастирите, зависещи от Патриаршията, а се намират в областта на Българската екзархия, ще бъдат изпълнявани и спазвани както в миналото.
Понеже гореказаните постановления се намериха достатъчни да задоволят законните нужди на страните и да премахнат настъпилите печални разпри, нашето правителство ги одобри; те ще бъдат зачитани като закон за в бъдеще и настоящият ферман биде издаден, за да се знае, че нашата ясна воля е те да се не нарушават и да не се отстъпва от тях.
Издаден в Цариград на 8 ден м. зил-хидже 1286 г. по егира [27 февруари – 10 март 1870 г.].
2. Преходни образователни форми
А) Обучение в гръцки училища
Б) Елино - български училища
3. Начало на новобългарската просвета
А) Първо новобългарско светско взаимно училище - Габрово 1835 година
Б) Първото класно училище - Копривщица 1846 година
В) Гимназии
4. Причини за възникване на движението за независима българска църква
5. Първи сблъсъци с Патриаршията
А) Враца – 1824 година
Б) Стара Загора, Самоков, Скопие
В) Търново – 1839 година
6. Цариград - център на движението за независима българска църква
А) Построяване на български храм в Цариград
Б) Българският Великден
7. Създаване на българската Екзархия
А) Учредяване - 28 февруари 1870 година
Б) Първият български екзарх - 16 февруари 1872 година Антим I
-----------------------------------------------------------------------------
Из „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон от 1824 г.
Когато изперво видях по другите места, чи децата начеват да четат на книги, писани по техниат язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напраздно муки теглат горките деца. Защо като преминат младостта си в школата сас толкози страх и треперание, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нити да си сметнат, щото земат и дават, ами по догените, ако им ся случи, понаучат ся малко нещо. Почудих ся как през толкози векове не ся намери ни един да познай това окаяно состояние и да покаже един прав път камто учението. Надеях ся дано барим сега ся обади някой, но от колкото познах, чи са трудят за всенародни ползи, ни един ни ся намери да смисли несчастните деца и да сочини за тях някоя книжка. Това дело восприех аз: сочиних тойзи Буквар изперво сас имяна, местоимения и по граматически чин, щото сега да ся учат децата да сричат на тях и подир да ги имат за примери и помощ на Граматиката. Собрах и няколко къси и различни поучения от Дарварьоват Еклогар и гледах да ги напиша колкото мога просто, щото всякий да ги разбира, а които речи ми ся видяха май мъчни, гудих ги приградени и турски. Всякий, който види тази книжка, надея ся да ся зарадува, а най-много учителите, защо тий ми са струва, отколе щяха да оставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга по нашиат язик, напечатана за тях. Но аз ще ги зарадувам по-много, като им изявя накъсо с какъв чин един учител може да учи лесно стотина деца.Заради да изтолкувам това по-добре, ще река, чи аз ще стана учител на сто деца. Изперво мисълта ми не ще е да спичеля пари, нито да проболярея от святото това дело, ами да управя и да наставя колкото мога камто добродетелта и учението младите деца, които придават на моите ръце родителите техни. Ще ся трудя да сам и отвътре и отвън добър, смирен, кротък, целомудр и благочестив, щото моите работи да стават примери на моите ученици: защото ако ги развратя, ще им сторя по-голямо зло от умразниат онзи учител, който придади на Римскиат военачалник своите ученици. Като с таквизи мисли и с таквизи добродетели влеза в школата, ще разделя учениците си на десят чина по десят на всяк чин. По-големите ще гуда на первиат чин, по-малките на вториат, а най-малките на десетиат чин. Но преди да казувам как ще ги уча, трябва да кажа каква ще да е школата: сас една реч, щях да река, чи и тия и сичкиат вътрешен чин трябва да са като европските, дето учат друг друго учението; но това не е възможно да стане по нас тъй, та заради това ще река, както можем, а не както треба.
Ще направя девят долги стола, акот да сядат десетина деца на единат и ще ги наредя сред школата. Най-дирният от тях ще назова В, а вториат Г, третиат Д и прочая и най-предниат И. Пред столът И ще има една дъска сас дребен пясък посипата и една пинакида провесена, дето ще да е написано А, Б, В с големи, средни и малки слова.
В понеделник ще доди един поп или владика да святи вода, ачи като соверши и ни благослови, ще наредя первиат чин на столът И. Което момче седи от дясната страна на краят ще го назовавам перво, а което е под него – второ, и прочая, и най-крайното от лявата страна десято. Тогази ще начена да показувам на пинакидата сас показалец и да думам А, Б, В, Г, Д, Е и прочия, а децата ще ма последват. Като им кажа десятина пъти, ще река на първото да чете като аз показувам, ачи ако не знай негде, ще попитам второто и ако то знай, ще направя него перво, а первото второ, ако ли го незнай и второто, ще попитам третото и пр.; и което го знай ще направя него перво, а первото не ще иди на неговото място, ами ще стани второ. Сетне пак ще последова доде соверши урокът (матимата, пинакидата). Подир него ще начене друго пак тъй да чете, а аз да показувам. И като почетат тъй два часа, ще им река да пишат на пясъкат сас перстат си каквото слово им покажа, ачи ще ида да видя кой как го е писал и ако някой не можи, ще му уловя перстат и ще напиша словото, ачи ще ги затрия с една дъсчица и пак ще им покажа друго слово и пр. и тай ще ся мине йоще един час. Подир пладне ще провеся друга пинакида, дето ще е написано 1, 2, 3, 4, 5... Там ще им показувам и ще думам едно, две, три четири и пр. Като им кажа десятина пъти, ще река на первото да дума, а аз да показувам и дето не знай ще питам по-долните му, каквото и пред пладне. Подир един час ще им река да пишат на пясъка едно, две, три и пр. и като ся премине тъй йоще един час, ще ги пустя. За да не ся продължавам твърде, ще река, чи ката ден научат по два урока – един четение, а други аритметика.
Во вторник ще седни вториат чин на стола И, но не ще ги уча аз, а второто момче от первиат чин, а первото ще нагледува и него и сичките други. За по-лесно ще назова началник первото момче на первиат чин, а чиноначалници другите. Началникът инди ще нагледува, а чиноначалникът вторий ще учи вториат чин, каквото ги аз учих вчера. Като совершат, другите ще си идат, а аз ще остана с чиноначалниците, и ще им кажа вториат урок, сиреч ба, бе, би и пр. Той ще е написан на пинакида, каквото и сичките други големи слова; а подир пладне ще им кажа вториат урок по аритметика.
В сряда началникът ще нагледува пак сичките, а вториат чиноначалник ще учи вториат чин на столат В, а третиат ще учи третиат чин на стола И первиат урок. Тъй ще последоват и през другите дни.
В десетиат ден, като ся собират, ще изпеят „Достойно ест“, гологлави сичките и наредени. Тогази ще дойдат чиноначалниците при мене и ще дам на вториат девятата пинакида, а на третиат осмата и пр. и на десетиат первата. А чи ще гуда вториат чин на столът В, а вториат чиноначалник, който ще ги учи, ще седни на стола Г, обърнат камто тях и ще держи девятата пинакида. А третиат чин ще седни на столат Г и неговат чиноначалник на столат Д и пр. Тогази ще наченат да четат каквото ги аз учих, а началникът ще ходи от чин на чин и ще гледа навред кой какво прави, и като види някого от учениците, чи салмува, ще го доведе при мене. А аз не ща го плаша, чи ще го запра и в неделя да чете, нити ще го бия, ами ще му река да иде да седи настрана, доде совершат другите и да не чете, ачи утре да иде на по-долниат чин: ако ли някой стори по-голема погрешка, нему не ще давам два дни или три дни или една неделя да чете: но ако е совсем развратен и не ще да ся покай ще го изпадя да не развратява и другите. Като ся минат два часа чиноначалниците ще наченат да казуват по слово днешниат урок, а учениците да го пишат на пинакиди или на плочи. Подир един час ще им река да идат да видят кой как е писал, ачи ще ся изправят и ще се наредят накрай стената чин по чин. Тогази ще повелея да излязат первите от всяк чин и ще гудя всякого от тях на по-горниат чин. Сетне ще река да излязат най-долните чинове. Подир тези ще изпеят пак „Достойно ест“, ачи ще ги проводя да си играят и ще заръчам на първочинниците, сиреч на первите от всяк чин, да нагледва всякий своят чин. А аз ще остана с чиноначалниците и като им кажа десятина пъти десетиат урок и го научат, ще попишат (тии не ще ся бавят три часа, защо по ще приемат), ачи ще идим вси на поляната при другите ученици. Ще ги погледам като си играят: ачи подир малко ще идим да ядем. И подир пладне пак тъй ще сторим.
В тези правила, кога рече да ги стори человек, зная, чи ще намери много муки и запрещения, но тия ще са таквизи, щото един разумен учител може да ги надвива, най да ги отбягва. А за аритметика (хисап) дето думам, не е мачно да я научи всяк учител и да я придаде на своите ученици.
Зная, чи много учители и прости человеци ще рекат, защо да не гудя и поучения за православната наша вяра в тази книжка, но да знаят, чи е безпътно малките деца, които йоще не знаят да сричат, нити да прочитат, да даде человек таквизи поучения, които едвам нии можем да разбирами. Но подир някой месяц ще ся типари една книга, собрана от Вехтиат и Новиат завет по нашиат язик, в която ще намерят поучения, каквито желаят. И ако им ся види добре, могат да я наченат децата, като ся понаготвят сас тази.
Из Договор между българската община в Шумен и Сава Филаретов за учителстването му в града
СОГЛАСИТЕЛНОСас което ние долеподписаните шюменски градоначалници и настоятели изявявами как г. Сава Вълчюв Филарет като поучи до нине три цели години в нашето народно елинобългарско училище с доволно усердие, прилежание и честност, показа плодове добри и достапохвални, за което останахме преблагодарни от негово словесие според сичко и направихми пак отново, за четвертата година, последното согласие. Негово словесие ще восприеме от днес нататък за една цяла година опщонародното наше славяноболгарско училище взаимное, като ще оправлява современно и момиченското училище, като предава и в двете славяноболгарский язик, според силата на учениците, различни предобучителни учения. Ще извърша сичките си должности със същото усердие и почтеност, с които оправляваше и до нине в трите преминали години елинското наше училище. А ние за трудовете му ще му платим 4000 или четире хиляди грошове в две времена. Двете хиляди подир шест месеца, а другите две подир девет месеци от днес насетне. За по-здраво прочее уверение давами на негово словесие настоящия кондракт своеручно подписан, който ще има силата и властта на всяко място и судилище.
х. Димитраки х. Пано[в]
х. Симеон х. Вичюв
Маврудин Стуануф
Антоние х. Сава
Из спомените на Атанас Иванов, учител в Стара Загора
Аз като се усещах още слаб в тогавашната наука, реших да се зачисля пак в ученичеството и предпочетох българския учител Данаила, отколкото гръцкия Иванча, макар да се намериха неколцина, които ме предумваха към тогози. Новият ми учител, след като ме разпита що съм учил и какво зная, посъветва ме да захвана отначало. Мъчно ми беше туй, но подир узнах, че беше полезно. Какво чудо, читателю, като се усетих един ден, че мога свободно вече да прочитам матерния си език, че мога да пиша на книга, че мога да смятам с 4-те действия! А колко бях блажен, кога се удостоих и да пея в черквата. Тъй усилени вече, неколцина ученици приехме предложението на прилежния си учител да учиме и славянския език. Ний захванахме да преписваме уроци от една ръкописна славянска граматика и свършихме трите й части.
След това поще ми се да отворя училище и аз да уча българчета. Наех си една проста къща в махалата Акарджа от х. поп Сандя. Бях нов учител и мене предстоеше с голям труд да си спечеля една добра препоръка и достатъчно число ученици. И така на 1833 г. аз се настъпих в първата си училищна деятелност. Преди всичко си разделих учениците на по-възрастни, с които повече се занимавах, и на по-млади, които предадох повече на помощника си даскал Паню. Захванах да обучавам в прочит, писание и смятание, а с туй развалих стария обичай на своите съвременници учитили. С тая новост аз подражавах бившия си последни учител.
След 4 години напуснах учителствуванието си. Слух се разнесе, т.е. че в Габрово рилският калугер Неофит отворил ново училище по ланкастерската метода (по-подир наречено взаимно учение). Добрата препоръка на туй ново училище възбуди в мен охота да стана пак ученик. Убедих родителите си да ми дадат позволението си да ида в Габрово с туй обещание, че тоя път малко ще се бавя в чужбина. А като скърбях да оставя събраните и обучените си донегде ученици в една неизвестност, поставих на мястото си най-силния и прилежния си ученик с условие да ги учи само догде се завърна. Той добре застъпи мястото ми, както по-подир се уверих; затова и го взех за другар, когато отворихме по взаимната метода училището в махалата Св. Никола (1841). И така на 1837 г. на 1 авг. оставих града Стара Загора, щом се беше появила чумата и като бяха захванали да подновят черквата Св. Богородица. В Габрово пристигнах благополучно и на други ден отидох да се представя на новия си учител отца Неофита. Той се зарадва и ме прие блакосклонно. Като му се обещах, че ще бъда постоянен, трудолюбив и смирен ученик, каза ми: „Блажено дело еже избрал си, аще совершиши.“ После ме благослови за добър успех и записа в първи клас.
[...] През Сопот и Клисура най-сетне стигнах в Копривщица. Представих се на отца Неофита, предадох му препоръчителното и му съобщих новините за братя Мустаковци, за Габровското училище и пр. При отца Неофита заварих около 30 ученика, между които помня: Калиста Луков, Геров, Атанас Чолакът, Стефан от Самоков, Захария от Клисура, Панайот, Христо Вълков от Копривщица и още няколко рилски калугерчета. Първият от тия по заповедта на братя Мустаковци се изпрати в Габрово на мястото на учителя х. Захария, който беше оставил училището. Отец Неофит ни предаваше славянски език по граматиката на Мразова, като правеше сравнения с български и гръцки език, а аритметика, география и история по ръкопис. След една година почти Неофит се повика от отците на Рилския манастир да преподава на младите калугери. Твърде трудно ний се примирихме със съдбата си да изгубим драгоценния си учител и като се простихме с него, разотидохме се. Аз се упътих през Пловдив за родния си град с цел да се установя тук за учител. Като срещнах обаче големи спънки от елинизма, който тук току-що върлуваше най-силно, заминах за Габрово, като известих за туй благодетелите си братя Мустаковци. В Габрово получих писмо от Христа Мустаковца, с което ми се заповяда да остана при опитния вече учител Калиста като помощник.
Габровското училище в туй време (около 1838 и 1839 г.) се поддържаше от помощи и приходи от свои имущества (воденици и дюкени). То имаше около 120 ученика, разподелени във взаимно училище и в два класа. Учението във взаимното училище приготвюваше учениците в четение и писание. За тая цел служеха печатани таблици, съставени от отца Неофита, по които учениците общо се учеха да четат, а за писане – писалищни чинове с пясък, след тия плочени таблици, а най-сетне перо и книга. Класното учение обемаше: граматика (на отца Неофита), история, аритметика и земеописание. След една и половина година от дохожданието си в Габрово дойдох в Стара Загора за празниците Възкресение. По настояванието на някои граждани, а най-повече на х. Господина Славова и Иванча Стоянов, реших да остана вече в родния си град. Писах на Настоятелството в Габрово, че напущам училището им по настоявание на съгражданите си. Доста дълго време съгражданите ми се занимаваха с трудното начало – урежданието на едно общо училище в града. Аз между туй се залових частно да преподавам на няколко ученика, като взех за помощник първия си ученик Минчо Банова.
[...] Мястото му е да поговоря за женското образование в града ни. Най-важното тук е урежданието на главното ни девическо училище, което своевременно беше от най-първите в Българско. Главна причина, за да се уреди девиче училище в града ни, бяха протестантските мисионери. Известно е, че когато между българи и гърци се отвори религиозната борба, надойдоха в отечеството ни доста папистаси и протестанти с цел да отвърнат българите от старата им бащинска вяра. Обаче народността и вярата у българите е едно цяло, което не търпи деление. Ето защо мисията на тези хора не намери здрава почва у нас. При все това те не се оставиха без опити. И в нашия град дойде туй време някой си англичанин – Байнгтон (1858 г.). Той говорил на първия общинар х. Господин Славова да го повика в общината да съобщи, че ще отвори българско девическо училище, в което даром ще се учат девиците, и да я моли за препоръка и съдействие у гражданите. Хаджи Господин Славов обаче тутакси отблъснал исканието му, като казал, че общината и градът сам ще си поддържа девическо училище.
[...] Управлението и поддържането на градските училища до 1848 г. беше от черквите, а по-нататък ставаше от общината. Изпърво общината ни беше като частно събирание на няколко по-лични граждани; от 1849 г. обаче Ранов, учителят, й даде пълно устройство и тя вече успя да бъде донякъде припозната от турското правителство, за да се занимава с чисто религиозни и училищни работи. Названието Българска или Народна община глождеше и бодеше очите на правителството, затова трябваше да се нарича Църковна община. Събранията на туй учреждение ставаха в метоха на Баба Града всяка седмица в петък след обед, а в нужда и в празнични дни. Общината разполагаше за нужните разходи, особено училищните, с капитал, който беше поверен на касиер – един от членовете на общината.
[...] Като се поуредиха (до 1870 г.) училищата почти по всичките Заарски села, общината ни с цел да държи постоянен надзор над тях за поддържанието и успеванието им нареди учителски събрания от цялата кааза и града, всяка година по два пъти, през празниците по Коледа и Великден, в св. Николаевското училище в града. Всеки учителски събор траеше по три дни. В първите заседания се изработи учебна програма, обща за всичките училища, правилник за заседанията на събора и пр. Условните писма на всичките учители се прегледваха и удостоверяваха от общината. Всеки учител трябваше да доставя в сбора сведения за следствието на работата си, които трябваше да бъдат заверени с подписи и печат на селската община.
Освен по училищното дело в учителските сборове се разискваха въпроси и по общото образование. Учителите се задължаваха да поучават селяните сегиз-тогиз и в празничен ден след черквата чрез сказки, четение вестници, книги и пр. Те бяха задължени още да събират стари народни песни, старинни памятки и пр. Всяка година в последното заседание учителският сбор поканваше градската ни община, за да й предаде отчет за положението на работите. Тогаз общината отдаваше похвала и благодарност на трудолюбивите, а съвети на немарливите учители.
По-подир, като се оздрави ходът на училищата по селата, учителските сборове ставаха веднъж в годината, едно за облекчение на учителите и друго, затова защото общината възложи на няколко свещеници един вид инспекция, да обикалят училищата по селата и да дават сведения за хода на църковните и училищните работи [...]
Берат на софийския митрополит Анастасий от 1703 г.
[Той][Ахмед, син на Мехмед, хан, винаги победител]
Това е заповед на султанския славен и височайши знак и на хаканската блестяща и подчиняваща света тугра:
Тъй като по случай императорското и щастливо предсказано ми възшествие на високия и щастлив османски престол, което стана на десети ребиюлахир 1115 г. [23.VIII.1703 г.] бях заповядал изобщо да се подновят бератите, сегашният патриарх на ромеите от Цариград и подведомствените му места, духовникът на име Гавриил, изпрати до престолния ми град молба. В нея той моли за подновяването на стария берат от страна на Високата ни порта, който притежава носителят на императорския ферман, духовникът на име Анастасий, който е по настоящем митрополит на неверниците от Софийския вилает и подведомствените му места, влизащи в неговата патриаршия.
Заповядах да се вземе пешкеш и да се поднови берата. Тъй като на… ден от месец шабан 1115 г. той бил внесъл в хазната в налични пари сумата от десет хиляди и двеста акчета, нужна за обичайния пешкеш, издадох отново този честит императорски берат и заповядах:
Поменатият духовник на име Анастасий да отиде и – според стария обичай и закон, както и съгласно с техните църковни постановления – да стане митрополит на неверниците, които живеят според досегашния ред в казите от софийската провинция и подведомствените и места. Неверниците, мало и голямо, от местата, влизащи понастоящем в неговата митрополия, да признават казания духовник за свой митрополит. В делата, касаещи се до тяхната религия, да се обръщат към него и да не се отклоняват от правата му дума.
Когато реченият духовник уволни или назначи според техните църковни постановления свещеници и калугери, подведомствени на неговата митрополия и подлежащи на уволнение или назначение, никой друг да не се меси в това.
Когато поменатият духовник прибере за сметка на патриарха наследство, [останало] от починалите свещеници, калугери и калугерици, принадлежащо съобразно със стария обичай на патриарха, бейтулмалът, касамът и техните хора да не се намесват противно на обичая.
Ако починалите духовници и другите неверници завещаят според техните църковни постановления какво и да е на бедните, на тяхната църква или на патриарха, да се счита това за валидно и делото да се разгледа със свидетели-ромеи [православни].
Без знание и разрешение на поменатия духовник [свещениците] да не венчават противно на техните църковни постановления онези неверници, на които не се позволява да встъпят в брак.
Ако на някой зимми избяга жената или ако трябва някой зимми да се разведе или да вземе жена, освен реченият духовник, никой друг да не посредничи, нито да се бърка.
Изобщо по същия начин, както предишните софийски митрополити са владеели лозя, градини, чифлици, ниви, ливади, воденици, манастири и аязми, принадлежащи на техните църкви от старо време, както и вещи и добитък, завещани на другите църкви, да ги владее и стопанисва поменатият [митрополит].
В тази работа съвсем никой друг да не пречи, нито да създава препятствия.
Тъй да знаят и да имат доверие към височайшия знак.
Написано днес, на осемнадесет ден от месец шабан 1115 г. [27.XII.1703 г.].
В седалището на добре защитения град Костантиние.
Регистрирано на 3 шабан 1134 г. [19.V.1722 г.]
[На полето четем:] Това е берат на владика.
Из Оставка на охридския архиепископ Арсений от 1767 г.
…С настоящата ми доброволна и непринудена оставка долуподписаният явявам, че тъй като не ми е възможно да уредя и поправя нуждите на Охридската архиепископия, които се явиха една след друга преди нас и в наши дни, и дадоха немалък повод на злодейците да нападнат името на архиепископията и да ощетяват и увреждат подчинените на Охридската архиепископия митрополии и нейната бедна рая, и тъй като не може иначе да се избави от техните ръце тамошната страна и всичкият християнски род освен чрез унищожението на архиепископията – поради това именно се отказвам от Охридската архиепископия, освен от предишната ми Пелагонийска епархия (която ще имам, докато съм жив за прехраната си и за удовлетворение на нуждите си). При такова съгласие със събратята ми свети архиереи се направи и настоящата ми доброволна и непринудена оставка, която трябва да се постави в свещения кодекс на Великата Христова църква…
Из Изложение на Неофит Бозвели до Високата порта от 1844 г.
…Всичко това отлично се съгласува със стремежите на гръцкото духовенство и на погърчените българи, които за пари продават на гърците своя тежко болен народ и доброто на българските църкви. Един пример за тази дейност е поведението на търновския митрополит. Този митрополит още с пристигането си в Търново извика при себе си всички погърчени българи, държа се като патриарх, назначи и логотет, върховен съдия и настоятел, каквито никога не е имало в Търново и каквито са известни само в Цариград. Той извърши същите назначения и в Свищов. Тази мярка беше обсъдена от верните на Високата порта поданици, които добре виждат намерението народът да бъде потискан с неизвестна и скрита цел: те сметнаха, че това нововъведение, извършено без разрешението на правителството, ще ядоса Високата порта. Митрополитът каза на народа, че е направил това само за да издигне заслужилите хора, но народът вижда ясно, че главната му цел е да си спечели съучастници или да изведе на добър край замислите на своята политика. Никой обаче не смее да си отвори устата от страх да не бъде изселен.
Съучастниците му се зарадваха от това положение; между най-верните му се намира някой си Димитър Беглички (събирач на данъци), който получава голяма заплата от митрополита – възможно е да има много други, които правят същото, но аз не зная нищо положително за това. Без разрешение на правителството те прибавиха по пет пиастри към всеки харач, като казват, че тези пари ще послужат за изграждане на училища, но населението остро се противопостави на това и волята на митрополита не беше изпълнена. Тези хора обаче продължават да натоварват народа с разни данъци, като казват: този е за църквата, този е за училищата, този най-сетне за патриарха, но народът не смее да се оплаква от страх да не навлече върху себе си афоресването на митрополита и гнева на патриарха – този гнет се увеличава от обстоятелството, че всички събирачи на данъци са погърчени българи. Митрополитът и неговите поддръжници забогатяват от тези пари и безразсъдно говорят, че ги използуват, за да откупят християните от Високата порта, т.е. че те са задължени да правят всевъзможни постъпки, за да получат свобода на изповядване на християнството, като че ли Високата порта не разрешава да се изповядва християнството, без да бъдеш принуден да плащаш значителни суми. Митрополитите купуват от Патриаршията своята митрополия, поради което задлъжняват на сарафите, например търновският митрополит задлъжнял 800 хиляди пиастри, за да плати митрополията си на Патриаршията и на логотетите: за да съберат тези пари, те угнетяват народа и хвърлят всичко върху Високата порта.
И това се върши днес, във време, когато пашите вече не смеят да купуват своите санджаци. Тази мъдра мярка би могла да бъде приложена от Високата порта към християните (архиереите), за да бъдат премахнати гибелните последици от гръцката политика.
Трябва да отбележа, че всички българи и гъркомани имат голямо предпочитание не само към езика, но дори и към гръцките имена. Ето защо те на драго сърце променят имената си, например Никола, Петър и т.н. на Николаки, Петраки и т.н., за да минат за гърци, но за щастие това предпочитание към всичко гръцко го няма сред самия народ, който, тъкмо напротив, обича своя произход, изпълнява съвестно своите задължения към Високата порта и ще бъде готов да пожертвува имота и живота си за интересите на Негово величество – затова е нужно само бащинско отношение от страна на Високата порта.
Въпреки размерите, които гръко-руската политика е взела, още не е късно тя да бъде задушена и обезсилена веднъж завинаги.
Ако Високата порта, която вижда предаността и верността на българите, им дари своето доверие като на свои многообичани деца и им даде архиереи и духовенство от тяхната народност, тя ще спечели с това тяхната безгранична признателност, а българското духовенство ще изкорени за малко гръцката политика, ако Портата му даде пълна свобода да открие народни училища, за да не отиват младите българи да учат в Русия или в Гърция. Ако Високата порта заповяда да се печатат българските книги в самата страна, това ще спре внасянето на книги, печатани в Одеса, Букурещ, в Атина и т.н., от които последствията са много печални. Ако правителството на Негово величество избере една българска депутация от членовете на духовенството или от граждани, които, бидейки напълно независими от Патриаршията, биха изложили всички нужди на народа пряко на Високата порта, и най-сетне ако в българските градове се създадат съдилища, съставени от мюсюлмани и българи, за да можем да се защищаваме срещу гръцките интриги и да насочваме народа по правилния път на подчинение и преданост към Високата порта, всички тези мерки, взети заедно, ще дадат възможност на правителството да види голата истина и ще попречат на гръцките интриги да заблуждават Високата порта.
Ферман за Българската екзархия от 28 февруари (10 март) 1870 г.
Всички верни поданици и жители на нашата империя, радвайки се по отношение на вярата, както и във всяко друго отношение на пълна и постоянна сигурност, живеят помежду си сговорно и приятелски, както това подобава на съотечественици и на просветни хора. Нашето най-съкровено желание е било те да могат по тоя начин да подпомогнат, доколкото зависи от тях, усилията, които аз безспорно правя, за да си осигуря благоденствието на страната и напредъка на културата.
Но въпреки това ние видяхме със съжаление споровете и разногласията, които против това ни добро желание от известно време са изникнали между българите от православното вероизповедание и Гръцката патриаршия, т.е. относно връзките на българските митрополити, епископи, свещеници и на българските църкви към Патриаршията.
Следните членове, които са резултат на разисквания и размишления за най-доброто разрешение на мъчните въпроси, бяха уговорени, както следва:
1. Ще се образува една особена духовна юрисдикция под името Българска екзархия, която ще обема по-долу изброените митрополитски и епископски епархии и други места: Екзархията ще бъде натоварена с управлението на всички църковни дела от това вероизповедание.
2. Най-издигнатият по степен от митрополитите от тая юрисдикция ще носи титлата Екзарх и той ще има каноническото председателство на Българския синод, който ще бъде при него постоянно.
3. Вътрешното духовно управление на тази Екзархия ще бъде подчинено и на санкцията, и на одобрението на нашата Висока порта; то ще бъде уредено от един особен устав, който ще трябва да бъде в съгласие при всички обстоятелства с основните канони на православната църква, както и с принципите на православната вяра. Този устав ще бъде изработен по начин, че да не позволява пряката или непряка намеса на патриаршията в духовните дела и особено в избора на епископите и на екзарха.
Щом стане изборът на екзарх, Българският синод ще уведоми за това Патриаршията, която ще издаде колкото е възможно по-скоро потвърдителните писма, изисквани от православния ритуал.
4. Този екзарх, назначен с наш императорски берат, ще трябва да поменува в литургията съобразно каноните на църквата името на цариградския патриарх.
Преди да се пристъпи според предписанията на вярата до избора на лице, което ще се намери достойно за екзархийския сан, ще се поиска мнението и съгласието на моето правителство.
5. Позволява се на екзарха по дела, чието разрешение (според съществуващите закони) зависи от него и които се отнасят до места, включени в неговото духовно ведомство, да се обръща направо към местните власти, а при нужда и към нашата Висока порта; бератите, които ще се дават на зависещите от него духовни лица, ще се издават по негово представление.
6. Във всички въпроси, които засягат православната вяра и които налагат едно общо обсъждане и съдействие, Синодът на Екзархията ще се обръща до Вселенския патриарх и до неговия Синод, които ще побързат да дадат нужното съдействие и да изпратят исканите отговори.
7. Синодът на Българската екзархия ще иска свето миро, което се употребява в църквата, от Цариградската патриаршия.
8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които зависят от Цариградската патриаршия, ще могат да преминават безпрепятствено територията, подчинена на Българската екзархия; същото това ще бъде с българските архиепископи и митрополити за епархиите на Цариградската патриаршия. Те ще бъдат свободни да пребивават по своите работи в главния вилаетски град или в други места, където са местните власти. Но те не ще могат да свикват Синода си вън от тяхната духовна юрисдикция; те не ще се намесват в делата на християните, които ще са под тяхното духовно ведомство, и не ще могат да служат там, където пребивават, без разрешение на местния епископ.
9. Както Ерусалимският метох във Фенер зависи от Ерусалимската патриаршия и се намира под властта на ерусалимския патриарх, така Българският метох, намиращ се в същото място заедно с българската църква до него, ще зависят от Българската екзархия.
Екзархът има право да пребивава в този метох, когато неговите дела му наложат да бъде в Цариград; както при дохождането си тук в случай на нужда, така и при извършването на една религиозна служба, докато пребивава в столицата, той трябва да се подчинява на същите църковни канони, на които се подчиняват при същите обстоятелства ерусалимският, александрийският и антиохийският патриарси.
10. Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии (без града Варна и без близо двадесетте села по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа, чиито жители не са българи); Сливенския санджак без градовете Анхиало и Месемврия; Созополската кааза без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия град Пловдив, без града Станимака, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица и без манастирите Бачковски, Св. Безсребриници, Св. Параскева и Св. Георги.
Махалата Св. Богородица в град Пловдив ще влезе в Българската екзархия, но които от нейните жители не желаят да се подчинят на Българската църква и екзархия, ще бъдат напълно свободни в това отношение. Подробностите за това ще бъдат уредени между Патриаршията и Екзархията според църковните обичаи, принципи и правила.
Ако всичките или поне две трети от православните жители на други места, вън от тези, изброени и посочени по-горе, желаят да се подчинят на Българската екзархия за своите духовни работи и ако това е установено, то ще им бъде разрешено. Но това ще може да стане само по искането и по съгласието на всичките или поне на две трети от жителите. Тези, които чрез това средство биха поискали да създават смут или раздор между населението, ще бъдат преследвани и наказани според закона.
11. Правилата, които според каноните уреждат положението на манастирите, зависещи от Патриаршията, а се намират в областта на Българската екзархия, ще бъдат изпълнявани и спазвани както в миналото.
Понеже гореказаните постановления се намериха достатъчни да задоволят законните нужди на страните и да премахнат настъпилите печални разпри, нашето правителство ги одобри; те ще бъдат зачитани като закон за в бъдеще и настоящият ферман биде издаден, за да се знае, че нашата ясна воля е те да се не нарушават и да не се отстъпва от тях.
Издаден в Цариград на 8 ден м. зил-хидже 1286 г. по егира [27 февруари – 10 март 1870 г.].
15 февруари 2011
Българската култура и църква (XV – XVIIIв.)
1. Религията на българите
А) Църквата в българските земи
Б) Простонародното християнство
В) Манастирите в българските земи
2. Българската култура
А) Развитие и трансформация
Б) Проблемите
3. Книжовност и просвета
А) Книжовни средища и книжнина
Б) Българската просвета
Домашна работа: Издирете информация за „Софийската Света гора”!
А) Църквата в българските земи
Б) Простонародното християнство
В) Манастирите в българските земи
2. Българската култура
А) Развитие и трансформация
Б) Проблемите
3. Книжовност и просвета
А) Книжовни средища и книжнина
Б) Българската просвета
Домашна работа: Издирете информация за „Софийската Света гора”!
14 февруари 2011
Ранно българско възраждане – фактори, личности, проявления, тенденции
1. Същност и хронология на българското Възраждане
2. Кризата в Османската империя
А) Външнополитически и военни неуспехи
Б) Кърджалийското време
3. Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска"
4. Софроний Врачански
---------------------------------------------------------------------------------
Несправедливо съдят хората, които твърдят, че българският народ е недостоен за свобода само защото той не заявявал за своето съществуване така гръмко, както неговите съседи – сърбите и гърците. Който е добре запознат с бедствията, стоварили се върху българите, които заемат центъра на Балканския полуостров, както и с географските условия, при които те са поставени, едва ли ще се реши да ги обвини, че не са се пробудили по-рано, а малко по-късно от сърби и гърци, в чиято борба за вяра и независимост и те са взимали участие според силите си...
...Зарите на ХІХ век, като разбиха гъстите облаци на невежеството, пръснаха ся и по България и геният на българският народ повдигна ся с важност от гробът, в който мислеха, че са го погребали, и с крепка ръка сграби за шията звярът, който беше ся впил в тилът му и го хвърли долу...
Подвигът на българите против фенерския гнет ясно показва, че българският народ не е мъртъв, че колкото омаломощен и да е бил той, не е била съвсем изсякнала у него енергията, която му дава чевръстото и жилавото сложение на неговият жизнен състав, и първият случай, когато ся появи, беше доволно силен да го разшевели и да го раздигне за действие.
Мисълта на незабравеният котленский патриот Неофит не умря със злочестий му живот наедно, тя биде последвана и крепко повършена чрез жертвуванието на нови поборници, на нови народни герои.
Народът я разбра, той я усвои като собствено своя му, от него произходяща и нему принадлежаща, предаде ся на нея и бори ся крепко за нея; бори ся и ще победи, когато вече и императорското правителство показа съчувствие към праведният и върлият му подвиг, и дойде с време като крепък и силен съюзник да го подържи чрез предложението на проектите си за решение на тойзи въпрос.
Въпросът за черковната ни независимост е дело чисто народно; в течението на този въпрос народът ни показа своята опитност и водителите му блистателно засвидетелствуваха колко дълбоко и истинно разумяват интересите му; с една реч черковният този въпрос, като доказва просветената съвест и разумната и крепка воля на българският народ, прави го достоен за по-добра чест и отваря му дверите на нов живот и светла будущност...
...Загубеното и потлачено състояние на българската народност, недостойните и горчиви присмивания и хули, които са слушали Българете от страна на съседите си, ревност и жалост по рода своего болгарскаго – това са пубежденията на отца Паисия. – Съживяване повехналите народни чувства у Българете, с други думи, съживяване българската народност – това е целта му...
Ние сме свикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и др. Да, големи са заслугите на тези благодетели народу ни. Но дали ште да е по-право да отнесем възраждането си на 60-70 години по-рано и да турим начело отца Паисия?
...Да се знае когату даалиите бастисаха Трявна, сене 1787, м-ц иуниа, ден 27.
...В лето от Христа 1797 февруариа. Дойдоха харсазите изгуриха село Трявна и много хора избиха, церквата гуриха, па пак минаха натам. ...
1798. Убиха Хаджи Миха.
1799. Убиха бакал Миха и Осман Келеша.
1790. Убиха чорбаджи Стоян отоври ид в ниделя и убиха капуджи башия и стана войвода Емин ефенди Самоков и държа 3 години.
1793. Стана войвода Кара Хасеки имного хайдути наби на кольои. И държа Тарново 3 години...
1795 година обраха кърджалиите колата сливенски. Вечна им мука било!…
В лето 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели (Румелия), та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец десемврия 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други маки кой да изкаже.
До славните, достойни и предани мои велики везири: Мехмед паша, комендант на гр. Видин, и Абди паша, комендант на гр. Белград. До съдебно-шериатските власти в лицето на посветените и предани мои кадии в казите на Видин и Белград и други околни кази, в които се навъртат долуименуваните разбойници. До славния ми сер-турнаджи Елхаджи Мустафа – висок военен чиновник при еничарския ми военен оджак, сега командирован в тия страни. Също и до висшите и нисшите офицери на еничарите във Видин и Белград, до сердарите, старейшините и други висши длъжностни лица в казаните кази.
Нека Бог продължи славата и службата ви!
От съдържанието на настоящия ми царски ферман ще узнаете, че аз съм силно възмутен от смутовете и размириците в тъй голямата ислямска погранична крепост Видин. Възмутителен е тоя печален факт, че размирниците се стараят да подтикнат населението към общо въстание срещу установените от шериата и закона власти, и то тъкмо в тия тежки и опасни за държавата ми минути. Подстрекателите разбойници са започнали да вършат всякакви беззаконни действия, като са заграбвали насилствено имуществата на някои невинни хора и присвоявали живата стока заедно с всичкия останал имот на раята.
Алчни за огромни богатства, те ограбвали цели села и махали, като не пощадявали дори живота на невинните собственици.
След едно внимателно изучаване донесе ми се, че имената на по-главните бунтовници са: Юмер Пазвант-Заде и син му Осман, които се числят за военни началници на 31 еничарска дружина. Техни съучастници били Ходжа-Огру от 62 дружина, Муса Калфа от 15 рота, Хюсеин Пехливан от 5 рота, Погачеджи от 61 рота, Емин Юмер от 25 дружина, Кара Коллукчи от 11 рота, Кара Ахмед от 61 дружина и Халил от 17 дружина.
Всички тия бунтовници по-преди заседавали във Видин, дето проектирали и решили да подигнат общ бунт против законите и властта и за тая цел агитирали между населението. След това те избягали от Видин и сега според донесенията се намират в околните на Видин градове и села, дето свободно сноват и насилничат над мирното население и рая.
По повод на това получих колективна жалба от населението около Видин, в която ме умолява да издам височайши ферман за преследване и изтребване на разбойниците, като поставя един пратеник (мубашир) за изпълнението му. Това искане аз удовлетворих. От височайшата ми канцелария се издаде ферман, важността на който стана наложителна и по други причини. Видин и околностите му съставят едни толкова здрави и отбранителни крепости, щото неприятелите на исляма биха се безвредно домогнали до Цариград.
Ето защо заповядвам тия крепости да се пазят с най-сериозно внимание, за което властите трябва да употребяват всички грижи.
Вам, господа кадии на Видин, Белград и други погранични кази, г.г. офицери и забити, делегирани от главния ми одабашия, и г.г. коменданти на градовете Видин и Белград, вам се налага свещеният дълг да вземете всички мерки за изтребването на разбойниците. Само вашите мерки могат да донесат желаното от мен умиротворение на страната.
Те ще се помъчат, а може би и ще сполучат да се промъкнат в крепостта, като поставят пред вас предлог, че уж имали да събират от длъжниците си някакви заеми, но вие на това не придавайте сериозна важност, защото те няма да направят друго, ами ще повдигнат населението към общо въстание.
Ето защо нито едно лице от тях да не се пропуща в крепостта, макар и с риск на живота. Безпрекословно отблъсквайте всякакъв натиск от страна на разбойниците, които се стремят да се домогнат до крепостта. Около пределите на Видин не трябва да се мерне разбойнишки крак. Онези обаче от еничарските орди, които биха ги защищавали, разпръснете ги из другите погранични крепости. За всички ваши разпоредби длъжни сте да ме уведомите с един обстоен протокол.
А вие, г.г. съдии, офицери и старейшини от видинския гарнизон, дайте гаранция, че обичате отечеството си. След това, за да се констатират вашите разпоредби, съставете съдебно шериатско решение и с препис от закона за военноеничарската организация ще се отнесете до главния счетоводител (баш мухасабеджиян), за да отбележи и той от своя страна в главните регистри имената на ордите и тия на йолдашите еничари, които се преместят от видинския гарнизон в други погранични крепости за дисциплинарно наказание.
Щом главният счетоводител отбележи станалия факт, той ще ви повърне обратно преписа от закона, по силата на който вие ще наказвате провинените еничари. За тая цел предварително ще се издава височайша заповед.
Поради това изпраща ви се и едно писмо от моя велик везир – Негово Високопревъзходителство Хасан паша, сега заемащ длъжността еничари агаси в корпуса при моя палат.
Прочее, господа командири (мухафъзи) на Видин и Белград, издавам настоящия ферман, за да ви внуша сериозността на писмото на еничари агаси и заповядвам точното му прилагане.
Старайте се да отбягвате всякакви мерки, които биха противоречили на настоящия ферман. Отдайте нужните почести. Тъй да знаете, тъй да действувате.
Първо число от месец раибюл-ахър 1202 г. (дек. 1787)
Издаден от султан Абдул Хамид Хан I
Милостию божию Серафим архиерей болгарский,
Отечески милоствую вас, любезни чада мои, роде болгарский християни, що живеете у болгарскую землю, здраствуйте, радуйте са, понеже ето сега приходит радост общая на вся Болгария; ето сега наближава спасение и избавление ваши; ето сега видим и гледаме како прифтаса милост божия на бедного рода вашего, що е влял Бог милост в сърце благочестивейшему и великому государю императору Александру Павлович и повдигнал его да избави вас от таковое турецкое варварское мучителство. И ето сега приближава до вас крестоносно его войнство – ваши християни братя да избавят вас от толикиа беди. Ето прииде оний светлий ден, що го чакате от четиристотин години. Но, о роде храбрий болгари и верний християни, стойте, крепите ся и не бойте ся и любезно дочакайте и усердно приемите тия братя ваши християни, що идат сас божия воля да избавят вас. Не бойте ся войнство христолюбиво, не бягайте от них и не поместайте ся от градове и от села и от доми ваши, но гледайте и потрудете ся да сготвите захеря, хляб, ичимик, сено, колико возможни есте, да почетете и угостите их по должности християнски и да не имате их каквото чужденци, но да имате их каквото единоверни братя ваши, нелестно (нефалшиво). Да им послужите сас вярност и сас любов, понеже и они проливат кров свою за веру християнскую, за отечество свое и за светую църков божию, и за братию и сестри свои, зарад да упазят и да увардят их, да не упаднат и они у робство, каквото сте ви упаднали от несогласие, и от ненависти друг друга, и от това изпаднали сте у такова бедное состояние.
Того ради всякий християнин, колико недостаточен да буде паки потреб но ест, тому от уста своя да отдели хляб свой и да угости их, а не да бяга при душманите турци. Но, о чада християни наши, притеците и прилепите ся при това християнское войнство, почто они не бият и не убиват, каквото проклетни агаряни. И не има да буде вам начто пагуба, ни на стока, ни на имение, ни безчестие на лица ваши. И що дадете иачмен или сено, или добитак, все хоче изплатено да буде от государя. Он хочет покривати и защищати вас.
Ах, християни, не знайте ли колико гориха вас они мучители сас разгорени железа, колико пекоха чада ваши на рожени пред очи ваши, колико уграбиха и узеха стока и имения ваши, колико узеха синове и дщери ваши и изневериха их, ами това нели и до днес учинат вам това мучителство, ами защо да бягате при таковиа християнскиа душмани? Ето това страдание ваше вниде во уши благочестивейшего государя императора Александра Павловича и умилосердился на вас и возжелал да избави вас от таковое лютое мучителство. И питайте да узнайте им ли по другий царства таковое мучителство. Това ваше страдание по вся Европа известно бист и у всех газетах помянуто и написаномучение ваше. Ами по тая причина хоче ли паки да се обарне сърце ваше, да притечете до ония враги ваши и лютии мучители. Бягайте от них и притеците и сообщите ся със това христолюбивое войнство росийское и имейте их каквото единородний братя ваши и угостите и почетите их и камо хочут да пойдут праведно на пут, наставляйте их нелестно. Ала най-вече, християни, да се пазите от юдиное предателство, каквото от огня гиенского, да не буде и на тоя свят, и на оний, понеже веру свою християнскою предал ест на врага християнского. Ето така вярно ако послужите, надеим ся сас божия воля како по малое время хочете да имате радост и веселие и мир, но и тихо да живеете, що ми вси желаем вам това еже бити. Амин.
Софроний Архиерей Болгарский
2. Кризата в Османската империя
А) Външнополитически и военни неуспехи
Б) Кърджалийското време
3. Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска"
4. Софроний Врачански
---------------------------------------------------------------------------------
Из Допълнение към книгата “Денница на новобългарското образование” на Васил Априлов
Според Вашето мнение, основано върху разказите на българи, само кървавите грабежи на яростните разбойници (кърджалиите), които опустошили Европейска Турция при Селим ІІІ, заел мястото на брат си Абдул Хамид І на 7 април 1789 година, са били причина за неподвижното, ниско състояние на българската образованост. Кърджалиите извършиха много злини и опустошиха много селища, между другите в 1800 година Габрово бе превърнато от тях на пепел. Но едва ли можем да се съгласим, че техните грабежи не са допуснали да се разрасне образоваността: българите винаги са си спали същия сън. Ако бяха бдели над своята образованост, десетилетният смут, причинен от кърджалиите, не можеше да спре движението им към просвещение, още по-малко щеше да им попречи гръцкото въстание. По отношение на образоваността те и преди кърджалиите, и преди въстанието на гърците се намираха in statu quо. В такова бездействие щяха да се намират и досега, ако кървавият, но бележит ден 3 юни 1826 г. не беше ги озарил, както и другите поданици на османската държава, с лъча на свободата. Безсмъртният Махмуд ІІ, преобразователят на своята държава, ще остане паметен за всички свои поданици; от 1826 година започва нова епоха в летописите на Отоманската империя. След като унищожи с твърдата си воля еничарските тълпи, Махмуд възроди своята империя, давайки равни права на всичките си поданици. Приемникът на неговите достойнства и верният последовател на неговите планове, царствуващият сега Абдул Меджид, заздрави и утвърди преобразованията на баща си с формален акт, издаден на 3 ноември 1839 година. Само преобразованието на Турция трябва да се смята за причина за зародиша на българската образованост, утвърдена с Хатишерифа на сегашния падишах. Българите започват да дишат свободно, като развиват умствените си способности и вървят с твърди крачки към образованието. До това време между българите не е възникнала почти никаква мисъл за развитие на образоваността; дори живеещите в други държави техни съотечественици не са помислили за възраждането на българската писменост, тъй като са се срамували да се наричат българи...”Из статията на Райко Жинзифов “Българите и техните съседи”
Несправедливо съдят хората, които твърдят, че българският народ е недостоен за свобода само защото той не заявявал за своето съществуване така гръмко, както неговите съседи – сърбите и гърците. Който е добре запознат с бедствията, стоварили се върху българите, които заемат центъра на Балканския полуостров, както и с географските условия, при които те са поставени, едва ли ще се реши да ги обвини, че не са се пробудили по-рано, а малко по-късно от сърби и гърци, в чиято борба за вяра и независимост и те са взимали участие според силите си...
Из статията на Петко Р. Славейков “Огледалото”
...Зарите на ХІХ век, като разбиха гъстите облаци на невежеството, пръснаха ся и по България и геният на българският народ повдигна ся с важност от гробът, в който мислеха, че са го погребали, и с крепка ръка сграби за шията звярът, който беше ся впил в тилът му и го хвърли долу...
Подвигът на българите против фенерския гнет ясно показва, че българският народ не е мъртъв, че колкото омаломощен и да е бил той, не е била съвсем изсякнала у него енергията, която му дава чевръстото и жилавото сложение на неговият жизнен състав, и първият случай, когато ся появи, беше доволно силен да го разшевели и да го раздигне за действие.
Мисълта на незабравеният котленский патриот Неофит не умря със злочестий му живот наедно, тя биде последвана и крепко повършена чрез жертвуванието на нови поборници, на нови народни герои.
Народът я разбра, той я усвои като собствено своя му, от него произходяща и нему принадлежаща, предаде ся на нея и бори ся крепко за нея; бори ся и ще победи, когато вече и императорското правителство показа съчувствие към праведният и върлият му подвиг, и дойде с време като крепък и силен съюзник да го подържи чрез предложението на проектите си за решение на тойзи въпрос.
Въпросът за черковната ни независимост е дело чисто народно; в течението на този въпрос народът ни показа своята опитност и водителите му блистателно засвидетелствуваха колко дълбоко и истинно разумяват интересите му; с една реч черковният този въпрос, като доказва просветената съвест и разумната и крепка воля на българският народ, прави го достоен за по-добра чест и отваря му дверите на нов живот и светла будущност...
Из “Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му” на Марин Дринов
...Загубеното и потлачено състояние на българската народност, недостойните и горчиви присмивания и хули, които са слушали Българете от страна на съседите си, ревност и жалост по рода своего болгарскаго – това са пубежденията на отца Паисия. – Съживяване повехналите народни чувства у Българете, с други думи, съживяване българската народност – това е целта му...
Ние сме свикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и др. Да, големи са заслугите на тези благодетели народу ни. Но дали ште да е по-право да отнесем възраждането си на 60-70 години по-рано и да турим начело отца Паисия?
Из Приписки за периода 1787-1799 г.
...Да се знае когату даалиите бастисаха Трявна, сене 1787, м-ц иуниа, ден 27.
...В лето от Христа 1797 февруариа. Дойдоха харсазите изгуриха село Трявна и много хора избиха, церквата гуриха, па пак минаха натам. ...
1798. Убиха Хаджи Миха.
1799. Убиха бакал Миха и Осман Келеша.
1790. Убиха чорбаджи Стоян отоври ид в ниделя и убиха капуджи башия и стана войвода Емин ефенди Самоков и държа 3 години.
1793. Стана войвода Кара Хасеки имного хайдути наби на кольои. И държа Тарново 3 години...
1795 година обраха кърджалиите колата сливенски. Вечна им мука било!…
В лето 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели (Румелия), та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец десемврия 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други маки кой да изкаже.
Султанска заповед по повод размирните действия на Юмер и Осман Пазвантоглу от 1787 г.
До славните, достойни и предани мои велики везири: Мехмед паша, комендант на гр. Видин, и Абди паша, комендант на гр. Белград. До съдебно-шериатските власти в лицето на посветените и предани мои кадии в казите на Видин и Белград и други околни кази, в които се навъртат долуименуваните разбойници. До славния ми сер-турнаджи Елхаджи Мустафа – висок военен чиновник при еничарския ми военен оджак, сега командирован в тия страни. Също и до висшите и нисшите офицери на еничарите във Видин и Белград, до сердарите, старейшините и други висши длъжностни лица в казаните кази.
Нека Бог продължи славата и службата ви!
От съдържанието на настоящия ми царски ферман ще узнаете, че аз съм силно възмутен от смутовете и размириците в тъй голямата ислямска погранична крепост Видин. Възмутителен е тоя печален факт, че размирниците се стараят да подтикнат населението към общо въстание срещу установените от шериата и закона власти, и то тъкмо в тия тежки и опасни за държавата ми минути. Подстрекателите разбойници са започнали да вършат всякакви беззаконни действия, като са заграбвали насилствено имуществата на някои невинни хора и присвоявали живата стока заедно с всичкия останал имот на раята.
Алчни за огромни богатства, те ограбвали цели села и махали, като не пощадявали дори живота на невинните собственици.
След едно внимателно изучаване донесе ми се, че имената на по-главните бунтовници са: Юмер Пазвант-Заде и син му Осман, които се числят за военни началници на 31 еничарска дружина. Техни съучастници били Ходжа-Огру от 62 дружина, Муса Калфа от 15 рота, Хюсеин Пехливан от 5 рота, Погачеджи от 61 рота, Емин Юмер от 25 дружина, Кара Коллукчи от 11 рота, Кара Ахмед от 61 дружина и Халил от 17 дружина.
Всички тия бунтовници по-преди заседавали във Видин, дето проектирали и решили да подигнат общ бунт против законите и властта и за тая цел агитирали между населението. След това те избягали от Видин и сега според донесенията се намират в околните на Видин градове и села, дето свободно сноват и насилничат над мирното население и рая.
По повод на това получих колективна жалба от населението около Видин, в която ме умолява да издам височайши ферман за преследване и изтребване на разбойниците, като поставя един пратеник (мубашир) за изпълнението му. Това искане аз удовлетворих. От височайшата ми канцелария се издаде ферман, важността на който стана наложителна и по други причини. Видин и околностите му съставят едни толкова здрави и отбранителни крепости, щото неприятелите на исляма биха се безвредно домогнали до Цариград.
Ето защо заповядвам тия крепости да се пазят с най-сериозно внимание, за което властите трябва да употребяват всички грижи.
Вам, господа кадии на Видин, Белград и други погранични кази, г.г. офицери и забити, делегирани от главния ми одабашия, и г.г. коменданти на градовете Видин и Белград, вам се налага свещеният дълг да вземете всички мерки за изтребването на разбойниците. Само вашите мерки могат да донесат желаното от мен умиротворение на страната.
Те ще се помъчат, а може би и ще сполучат да се промъкнат в крепостта, като поставят пред вас предлог, че уж имали да събират от длъжниците си някакви заеми, но вие на това не придавайте сериозна важност, защото те няма да направят друго, ами ще повдигнат населението към общо въстание.
Ето защо нито едно лице от тях да не се пропуща в крепостта, макар и с риск на живота. Безпрекословно отблъсквайте всякакъв натиск от страна на разбойниците, които се стремят да се домогнат до крепостта. Около пределите на Видин не трябва да се мерне разбойнишки крак. Онези обаче от еничарските орди, които биха ги защищавали, разпръснете ги из другите погранични крепости. За всички ваши разпоредби длъжни сте да ме уведомите с един обстоен протокол.
А вие, г.г. съдии, офицери и старейшини от видинския гарнизон, дайте гаранция, че обичате отечеството си. След това, за да се констатират вашите разпоредби, съставете съдебно шериатско решение и с препис от закона за военноеничарската организация ще се отнесете до главния счетоводител (баш мухасабеджиян), за да отбележи и той от своя страна в главните регистри имената на ордите и тия на йолдашите еничари, които се преместят от видинския гарнизон в други погранични крепости за дисциплинарно наказание.
Щом главният счетоводител отбележи станалия факт, той ще ви повърне обратно преписа от закона, по силата на който вие ще наказвате провинените еничари. За тая цел предварително ще се издава височайша заповед.
Поради това изпраща ви се и едно писмо от моя велик везир – Негово Високопревъзходителство Хасан паша, сега заемащ длъжността еничари агаси в корпуса при моя палат.
Прочее, господа командири (мухафъзи) на Видин и Белград, издавам настоящия ферман, за да ви внуша сериозността на писмото на еничари агаси и заповядвам точното му прилагане.
Старайте се да отбягвате всякакви мерки, които биха противоречили на настоящия ферман. Отдайте нужните почести. Тъй да знаете, тъй да действувате.
Първо число от месец раибюл-ахър 1202 г. (дек. 1787)
Издаден от султан Абдул Хамид Хан I
Из Възвание на Софроний Врачански към българския народ от 1810 г.
Милостию божию Серафим архиерей болгарский,
Отечески милоствую вас, любезни чада мои, роде болгарский християни, що живеете у болгарскую землю, здраствуйте, радуйте са, понеже ето сега приходит радост общая на вся Болгария; ето сега наближава спасение и избавление ваши; ето сега видим и гледаме како прифтаса милост божия на бедного рода вашего, що е влял Бог милост в сърце благочестивейшему и великому государю императору Александру Павлович и повдигнал его да избави вас от таковое турецкое варварское мучителство. И ето сега приближава до вас крестоносно его войнство – ваши християни братя да избавят вас от толикиа беди. Ето прииде оний светлий ден, що го чакате от четиристотин години. Но, о роде храбрий болгари и верний християни, стойте, крепите ся и не бойте ся и любезно дочакайте и усердно приемите тия братя ваши християни, що идат сас божия воля да избавят вас. Не бойте ся войнство христолюбиво, не бягайте от них и не поместайте ся от градове и от села и от доми ваши, но гледайте и потрудете ся да сготвите захеря, хляб, ичимик, сено, колико возможни есте, да почетете и угостите их по должности християнски и да не имате их каквото чужденци, но да имате их каквото единоверни братя ваши, нелестно (нефалшиво). Да им послужите сас вярност и сас любов, понеже и они проливат кров свою за веру християнскую, за отечество свое и за светую църков божию, и за братию и сестри свои, зарад да упазят и да увардят их, да не упаднат и они у робство, каквото сте ви упаднали от несогласие, и от ненависти друг друга, и от това изпаднали сте у такова бедное состояние.
Того ради всякий християнин, колико недостаточен да буде паки потреб но ест, тому от уста своя да отдели хляб свой и да угости их, а не да бяга при душманите турци. Но, о чада християни наши, притеците и прилепите ся при това християнское войнство, почто они не бият и не убиват, каквото проклетни агаряни. И не има да буде вам начто пагуба, ни на стока, ни на имение, ни безчестие на лица ваши. И що дадете иачмен или сено, или добитак, все хоче изплатено да буде от государя. Он хочет покривати и защищати вас.
Ах, християни, не знайте ли колико гориха вас они мучители сас разгорени железа, колико пекоха чада ваши на рожени пред очи ваши, колико уграбиха и узеха стока и имения ваши, колико узеха синове и дщери ваши и изневериха их, ами това нели и до днес учинат вам това мучителство, ами защо да бягате при таковиа християнскиа душмани? Ето това страдание ваше вниде во уши благочестивейшего государя императора Александра Павловича и умилосердился на вас и возжелал да избави вас от таковое лютое мучителство. И питайте да узнайте им ли по другий царства таковое мучителство. Това ваше страдание по вся Европа известно бист и у всех газетах помянуто и написаномучение ваше. Ами по тая причина хоче ли паки да се обарне сърце ваше, да притечете до ония враги ваши и лютии мучители. Бягайте от них и притеците и сообщите ся със това христолюбивое войнство росийское и имейте их каквото единородний братя ваши и угостите и почетите их и камо хочут да пойдут праведно на пут, наставляйте их нелестно. Ала най-вече, християни, да се пазите от юдиное предателство, каквото от огня гиенского, да не буде и на тоя свят, и на оний, понеже веру свою християнскою предал ест на врага християнского. Ето така вярно ако послужите, надеим ся сас божия воля како по малое время хочете да имате радост и веселие и мир, но и тихо да живеете, що ми вси желаем вам това еже бити. Амин.
Софроний Архиерей Болгарский
03 февруари 2011
Езическа България в ранносредновековна Европа
1. Българите след краха на Стара Велика България
А) Създаване на Дунавска България
Б) Куберовите българи
В) Създаване на Волжко – Камска България
2. Управлението на кан Тервел (700 – 721)
А) Придобиване на титлата кесар
Б) Победата над арабите (718г.)
3. Кризата в средата на VIII век
А) Династични проблеми
Б) Опитът на Константин V Копроним да унищожи България
В) Стабилизация при кановете Телериг (768 – 777) и Кардам (777 – 803)
4. Управление на кан Крум (803 – 814)
А) Битката при Върбишкия проход (26 юли 811г.)
Б) Крумовото законодателство
5. Управление на кан Омуртаг (814 – 831)
6. Управление на наследниците на кан Омуртаг
А) кан Маламир (831 – 836)
Б) кан Пресиан (836 – 852)
Домашна работа: У, с. 64, зад. 1, 4
А) Създаване на Дунавска България
Б) Куберовите българи
В) Създаване на Волжко – Камска България
2. Управлението на кан Тервел (700 – 721)
А) Придобиване на титлата кесар
Б) Победата над арабите (718г.)
3. Кризата в средата на VIII век
А) Династични проблеми
Б) Опитът на Константин V Копроним да унищожи България
В) Стабилизация при кановете Телериг (768 – 777) и Кардам (777 – 803)
4. Управление на кан Крум (803 – 814)
А) Битката при Върбишкия проход (26 юли 811г.)
Б) Крумовото законодателство
5. Управление на кан Омуртаг (814 – 831)
6. Управление на наследниците на кан Омуртаг
А) кан Маламир (831 – 836)
Б) кан Пресиан (836 – 852)
Домашна работа: У, с. 64, зад. 1, 4
Доклади за II учебен срок - група четвъртък
Румяна 12 "а":
- "Неофит Рилски и неговата книжовна реформа". Инфо: тук и тук. Представяне на 17 февруари
- "Българската авиация по време на Първата световна война". Инфо: тук и тук. Представяне на 14 април
- "Васил Левски - познат и непознат". Базова информация: тук, тук и тук. Представяне на 24 февруари
- "Фелдфебел Никола Лефтеров и революционното движение в Македония (1901 – 1905)". Инфо: тук. Представяне на 31 март
- "Раковски и отношенията му с жените". Инфо: тук и тук. Представяне на 24 февруари
- "Брезнишкият бой на 6. 11. 1885 година". Инфо: тук. Представяне на 17 март
- "Победата над Струма". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Паисий Хилендарски - личност и дело". Инфо: тук и тук. Представяне на 17 февруари
- "Щурмът на българите по време на Първата световна война". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Тутраканската епопея". Инфо: тук. Представяне на 14април
- "Христо Ботев - познат и непознат". Базова информация: тук и тук. Представяне на 24 февруари
- "Бенковски – военният гений на Априлското въстание". Инфо: тук. Представяне на 10 март
- "Противодесантната отбрана на Беломорското крайбрежие от българската армия през 1941 – 1943 година". Инфо: тук. Представяне на 28 април
- "Плановете на воюващите страни за първата Балканска война". Инфо: тук. Представяне на 7 април
- "Турските жестокости по време на Априлското въстание". Инфо: тук. Представяне на 10 март
- "Българското опълчение в боя за Шипка". Инфо: тук. Представяне на 10 март
- "Празникът на победите". Инфо: тук. Представяне на 21 април
- "Личността и делото на Ильо войвода". Инфо: тук. Представяне на 10 март
- "Личността и делото на Ефрем Карамфилов". Инфо: тук. Представяне на 28 април
- "Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия)". Инфо: тук. Представяне на 31 март
- "ген. Иван Колев - един истински български герой". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Хърватски доброволци в българската армия по време на сръбско – българската война". Инфо: тук. Представяне на 17 март
- "През огъня на четири войни - животът на ген. Сава Савов". Инфо: тук. Представяне на 28 април
- "Балканската война „от сега или никога” до „всичко или нищо”". Инфо: тук. Представяне на 7 април
- "Личността на полк. Каварналиев". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Личността на ген. Константин Жостов". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Героинята от Шаркьой". Инфо: тук. Представяне на 7 април
- "Щурмът на Одрин и неговите герои". Инфо: тук. Представяне на 7 април
- "Генерал Никола Жеков и добруджанския въпрос". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Мъже от коляно, великани на дълга (сем. Вазови)". Инфо: тук. Представяне на 21 април
- "Българските войски на Добруджанския фронт (1916 – 1917г.)". Инфо: тук. Представяне на 14 април
- "Михаил Сарафов - личност и дело". Инфо: тук. Представяне на 31 март
- "Личността на ген. Иван Луков". Инфо: тук. Представяне на 21 април
- "Дейността на Владимир Николов Каназирев". Инфо: тук. Представяне на 31 март
- "Паметникът на Незнайния воин като национален символ". Инфо: тук. Представяне на 21 април
Антиосманска съпротива в българските земи през XV – XVII век
1. Османските междуособици от началото на XV век и участието на българите в тях
2. Участие на българите в кръстоносните походи на Владислав III Ягело
3. Първо Търновско въстание - 1598 година
4. Второ Търновско въстание - 1686 година
5. Чипровско въстание - 1688 година
6. Въстание на Карпош - 1689 година
7. Други форми на съпротива
А) Хайдутство
Б) Мирна съпротива
-------------------------------------------------------------------------------------------
2. Участие на българите в кръстоносните походи на Владислав III Ягело
3. Първо Търновско въстание - 1598 година
4. Второ Търновско въстание - 1686 година
5. Чипровско въстание - 1688 година
6. Въстание на Карпош - 1689 година
7. Други форми на съпротива
А) Хайдутство
Б) Мирна съпротива
-------------------------------------------------------------------------------------------
Из Писмо на Павел Джорджич до трансилванския княз Сигизмунд Батори:
“Внезапното заминаване на Ваша Светлост [трансилванския княз Сигизмунд Батори] и малкото опит, който имам в този град, дето съм новак, е причината, дето не дойдох... [но] то не ми пречи да дойда чрез настоящето ми писмо... И понеже господин Джовани Марини ми каза, че Ваша Светлост желаел да бъде осведомен за някои подробности от царство България, за да удовлетворя желанието на Ваша Светлост... веднага седнах да стъкмя едно кратко изложение върху душевното разположение на християните, които се намират под... [османска] власт, а също и за причините на решението, които са взели, и за начина, по който се е действало, за да възприемат това мнение почти всички царства...”Из Изложение на Павел Джорджич до австрийския император Рудолф ІІ:
“Светлейшият княз [Сигизмунд Батори] написа едно писмо до Преосвещения Търновски архиепископ от семейство Рали... същото направи и пресветлият Нунций [папският легат в Трансилвания]... по същия начин се постъпи... с господин Тодор Балина, пръв благородник в Никополския санджак... [Те] се заели да наложат това мнение на четирима владици, сиреч първият преосвещеният Йеремия – Русенски владика, вторият Спиридон – Шуменски владика, третият Ловчанският – наречен Теофан, и четвъртият от Романия [от Тракия], назован Методий, и дванадесет търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните хора на тоя град [Търново], които, всички заедно с архиепископа отишли в черква... положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тая работа...”Летописна бележка на поп Петър от с. Мирково, Пирдопско от 1690 г.:
“Пиша аз, йерей Петър да се [знае] какво време беше. [Бях] поп на село Мирково, беше и поп Стоян, заедно държахме село Мирково при злочестивия цар султан Мехмед [Мехмед ІV 1648-1687], да го убие бог и да го порази, че той разсипа християнската вяра и големи църкви, и големи градове. [раз]бяга честитата земя Загора, та се яви войска от запад, та дойде досред земята от-Беч [Виена], от [Будим] Буда, от Янек [унгарски град], дори от Златна ябълка [Венеция]. Та се провървиха турци и презморци, татари и каталани, и хинди и минди, и опашата вяра (3). Та ги вдигна цар Мехмед на война, та тръгна сам [той] и Кара кехая му бе везир, та тръ[гнаха]... Това лято изгина турската войска, изби ги латинската войска. Едва избяга цар Мехмед и Кара кехая [Кара Мустафа, велик везир от 1676] назад. И да знае, който чете, да види, че беше от Бога, че даде Бог житото скъпо; сиренето скъпо... а в Загора ръжта вървеше грошове. Та беше зло, и неволя, и зли зими. Да не даде бог вече такива зли години. [Писа се] в годината 7198 [1690]. Та пак излезе Еен [Еген Осман] паша от през морето, та дойде в Цариград при цар Мехмед. И цар Мехмед му даде да владее пашалъка София. Еен паша отиде на война в Будим и през тази година се би с аламанци. И той не можа нищо да направи на аламанците [австрийците], но се върна, та събра цялата турска войска, насочи се срещу цар Мехмед в Цариград и нападна цар Мехмед в Цариград. И стана чудо в Цариград: погинаха аяни, тефтердари, капуджии и бостанджии, а цар Мехмед затвори и това направи брат му Сюлиман (Сюлейман ІІІ 1687-1691). През тази година се случи плодородие на жито, а Еен паша се върна в София. Дойде в София, а гдето мина, той разори аяните. Като дойде в София, поради страх от Еен се изпотровиха аяни, кадии и молли. В София той стоя един месец и цар Сюлиман изпрати куриер до него да отиде да се бие при Белград, но той не пожела да отиде. А царят направи нифрам срещу него, за да се бие. И затвориха клисурите и пътищата, за да не го пуснат. Цял месец стояха турци, рая и кадии по проходите, та Еен паша не можа да мине. Тогава той тръгна да отиде в Белград, но тогава дойдоха алеманите, та превзеха Белград и Ниш. И Еен се спря в Ниш, тези отидоха в Босна, за да превземат Босна. А Еен изпрати войска, та опустоши Кипровец [Чипровец], и погуби и пороби...”Из “Прошение”, съхранявано в епископския архив на гр. Темишвар от 1725 г.:
“...Българският народ… не сметна за нищо живота си и като излезе от четирите селища Кипровец [Чипровец], Железна, Копиловец и Клисура, нападна град Кутловица [Монтана], където изби мнозина от враговете и други изгони. В това време между другите първенци знаменосецът Иван Станиславич, наречен още и Павлиганич, брат на Михаил Станиславич, и Лука Андренин, пръв техен приятел, така засвидетелстваха своята усърдна грижа... че със слово и дело непрекъснато подбуждаха и останалите българи да не престанат да проливат кръвта си и предано да се сражават... доколкото можеха да бъдат полезни със своите малки сили. Те, макар и да се сражаваха разпалено, но малкото техни хиляди не можаха да устоят срещу силата на враговете, понеже не им идваше друга помощ. Поради това едни от тях бяха избити заедно със семействата им, а други бяха отведени в плен. Тогава фамилията Станиславич понесе по-голяма загуба в сравнение с другите, понеже турците й заграбиха новата къща, построена със стени, лозята, ливадите и мелниците... А достойно е за по-голяма скръб това, че осем еднокръвни роднини на тази фамилия бяха хванати и откарани. За петима от тях и до днес няма никакво известие, а трима бяха откупени от варварите със собствени пари на същата тази фамилия и заедно с останалите избягаха боси, нещастни, ограбени напълно и само живи във… Влахия...”Из “История” на Силяхдар паша:
“На местното население бе известно намерението на запилелия се преди време из Нишкия капан [покрит пазар] неверник Сраил [Страхил], [да нападне] Кюстендил с 4000 немци, маджари и хайдути и то поискало помощ от софийския мухафъз, везиря Канделджи Хюсеин паша... Хюсеин паша назначи намиращия се пак в София с цялата си свита мютесариф Хамид Ахмед паша и Мехмед – бей на лива Джаник. Докато те се противяха да отидат, неверниците [хайдутите на Страхил] потеглиха и събраха местното население, научавайки, че откъм полето са поставени за охрана 3000 секбани [полицейски части], минаха през планината и нападнаха през нощта вароша Кара Келебек. Стана ясно, че са избити много мюсюлмани... [хайдутите] запалили от разни страни вароша и си отишли. Настанените в крепостта излязоха, дойдоха откъм полето и охранителите секбани и с част от населението на вароша преследваха враговете на вярата. Като ги настигнаха, завърза се сражение и погубиха повече от 200 неверници; една част от ислямските бойци се насладиха на мъченичеството [т.е. загинаха]... Понеже мнозина от населението на вароша загинаха, кадията донесе на Хюсеин паша, а той от своя страна до Викябии хумаюн [приближените на султана], че поради предателството на назначените от него паши неверниците са успели да минат. [Затова] дворцовият капуджибашия Генч Мехмед ага пристигна с хатихумаюн [султанска заповед] и свика диван в София, за да бъдат отрязани главите на двамата [паши]...”Доклади за II учебен срок - група вторник
Ива 12 "б":
- "Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия)". Инфо: тук. Представяне на 29 март
- "Тутраканската епопея". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Балканската война „от сега или никога” до „всичко или нищо”". Инфо: тук. Представяне на 5 април
- "Празникът на победите". Инфо: тук. Представяне на 19 април
- "Личността и делото на Ильо войвода". Инфо: тук. Представяне на 8 март
- "Фелдфебел Никола Лефтеров и революционното движение в Македония (1901 – 1905)". Инфо: тук. Представяне на 29 март
- "Щурмът на българите по време на Първата световна война". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Противодесантната отбрана на Беломорското крайбрежие от българската армия през 1941 – 1943 година". Инфо: тук. Представяне на 26 април
- "Героинята от Шаркьой". Инфо: тук. Представяне на 5 април
- "Генерал Никола Жеков и добруджанския въпрос". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Бенковски – военният гений на Априлското въстание". Инфо: тук. Представяне на 1 март
- "Личността и делото на Ефрем Карамфилов". Инфо: тук. Представяне на 26 април
- "Турските жестокости по време на Априлското въстание". Инфо: тук. Представяне на 1 март
- "Дейността на Владимир Николов Каназирев". Инфо: тук. Представяне на 29 март
- "Българското опълчение в боя за Шипка". Инфо: тук. Представяне на 8 март
- "Паметникът на Незнайния воин като национален символ". Инфо: тук. Представяне на 19 април
- "През огъня на четири войни - животът на ген. Сава Савов". Инфо: тук. Представяне на 26 април
- "ген. Иван Колев - един истински български герой". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Хърватски доброволци в българската армия по време на сръбско – българската война". Инфо: тук. Представяне на 15 март
- "Брезнишкият бой на 6. 11. 1885 година". Инфо: тук. Представяне на 15 март
- "Личността на полк. Каварналиев". Инфо: тук. Представяне на 5 април
- "Българските войски на Добруджанския фронт (1916 – 1917г.)". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Щурмът на Одрин и неговите герои". Инфо: тук. Представяне на 5 април
- "Плановете на воюващите страни за първата Балканска война". Инфо: тук. Представяне на 5 април
- "Личността на ген. Константин Жостов". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Мъже от коляно, великани на дълга (сем. Вазови)". Инфо: тук. Представяне на 19 април
- "Личността на ген. Иван Луков". Инфо: тук. Представяне на 19 април
- "Победата над Струма". Инфо: тук. Представяне на 12 април
- "Михаил Сарафов - личност и дело". Инфо: тук. Представяне на 29 март
Пролетта на народите
1. В навечерието на революциите
А) Влияние на либерализма
Б) Влияние на национализма
В) Кризите - 1846 г. - селскостопанска; 1847 г. - финансова
2. Победата на революциите
А) Франция
Б) Германските области
В) Австрия
3. Реакцията
А) Франция - Втората империя - 1852 година Наполеон III
Б) Австрия
В) Прусия - ген. Врангел
4. Равносметката
А) Премахване на крепостничеството в Централна Европа
Б) Начало на засилената индустриализация
Домашна работа: У, стр. 108, зад. 2, 3
А) Влияние на либерализма
Б) Влияние на национализма
В) Кризите - 1846 г. - селскостопанска; 1847 г. - финансова
2. Победата на революциите
А) Франция
Б) Германските области
В) Австрия
3. Реакцията
А) Франция - Втората империя - 1852 година Наполеон III
Б) Австрия
В) Прусия - ген. Врангел
4. Равносметката
А) Премахване на крепостничеството в Централна Европа
Б) Начало на засилената индустриализация
Домашна работа: У, стр. 108, зад. 2, 3
Европа на кръстопът
1. Английският компромис
А) Първи реформен бил - 1832 година
Б) Втори реформен бил - 1867 година
2. Франция на "златната среда”
А) Реставрацията
Б) Юлската монархия - 1830 година
3. Другата Европа
А) Прусия - създаване на Цолферайн през 1834 година
Б) Австрия - проблеми с покорените народи
В) Разединената Италия – движението на карбонарите и "Млада Италия"
Домашна работа: У, стр. 104, зад. 3, 4
А) Първи реформен бил - 1832 година
Б) Втори реформен бил - 1867 година
2. Франция на "златната среда”
А) Реставрацията
Б) Юлската монархия - 1830 година
3. Другата Европа
А) Прусия - създаване на Цолферайн през 1834 година
Б) Австрия - проблеми с покорените народи
В) Разединената Италия – движението на карбонарите и "Млада Италия"
Домашна работа: У, стр. 104, зад. 3, 4
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)
