Въвеждане към история на Новото време

1. Периодизация

Ново време:

Ренесанс (XIV – XVII век)
Епоха на откритията (XV – XVII век) и Реформацията на протестантите (XVI век)
Просвещение (XVIII век)

Модерна епоха:
Индустриална революция (XVIII - XIX век)
Ера на машините 1900 – 1945 година
Съвременна епоха (1945 - наши дни)

2. Характерни особености на Новото време

3. Същността на епохата на Новото време

Доклади за I учебен срок - група четвъртък

Лиляна 12 "в": Знамето на българите до IX век. Инфо: тук. Дата на представяне: 7 октомври

Димитър 12 "а": Разузнаването на българите през IV – VII век. Инфо: тук.
Дата на представяне: 30 септември

Лиана 12 "в": Военната тактика на българите VІІ–ІХ в. по данни на наративните извори. Инфо: тук. Дата на представяне: 7 октомври

Богомил 12 "в": Индивидуални способи на бой, използвани от българите през VII – IX век. Инфо: тук. Дата на представяне: 21 октомври

Камелия 12 "б": Стратегия на унищожението в българо – византийските военни конфликти VII – IX век. Инфо: тук. Дата на представяне: 21 октомври

Йоанна 12 "в": Българите кутригури срещу Византия през 558 година. Инфо: тук. Дата на представяне: 30 септември

Йоахана 12 "а": Основаването на Дунавска България. Инфо: тук. Дата на представяне: 30 септември

Любомира 12 "б": Личността на кан Тервел. Инфо: тук. Дата на представяне: 7 октомври

Румяна 12 "а": Развитие на етногенетичния процес през VIII век. Инфо: тук. Дата на представяне: 14 октомври

Цветелина 12 "в":Династична криза през VIII век. Инфо: тук. Дата на представяне: 14 октомври

Мария 12 "а": Митът за Крум Страшни. Инфо: тук. Дата на представяне: 21 октомври

Виктория 12 "а": Кан Крум според С. Рънсиман. Инфо: тук. Дата на представяне: 21 октомври

Цвета 12 "в": Митове около Християнизацията на България. Инфо: тук. Дата на представяне: 28 октомври

Гергана 12 "а": Митът за слабия цар Петър. Инфо: тук. Дата на представяне: 11 ноември

Десислава 12 "а": св. Иван Рилски и заветът му към българите. Инфо: тук и тук. Дата на представяне: 11 ноември

Люба 12 "а": Самуиловата крепост Дема и битката от 1014 година. Инфо: тук. Дата на представяне: 11 ноември

Светломира 12 "б": Въстанието на Петър Делян. Инфо: тук. Дата на представяне: 25 ноември

Гергана 12 "б": Въстанието на Георги Войтех. Инфо: тук. Дата на представяне: 25 ноември

Пламена 12 "а": Въстанието на Травъл. Инфо: тук. Дата на представяне: 25 ноември

Соня 12 "а": Бунтът на "граничаря" Нестор. Инфо: тук. Дата на представяне: 25 ноември

Мария 12 "в": Българската апокрифна книжнина. Инфо: тук. Дата на представяне: 25 ноември

Александър 12 "в": цар Калоян в битката при Одрин. Инфо: тук. Дата на представяне: 9 декември

Даниел 12 "в": Иван Асен II срещу Теодор Комнин. Инфо: тук. Дата на представяне: 16 декември

Мария 12 "б": Съратници и последователи на Ивайло. Инфо: тук. Дата на представяне: 23 декември/6 януари

Ралица 12 "а": Авантюристът – скит Алдимир и Теодор Светослав. Инфо: тук. Дата на представяне: 23 декември/6 януари

Димитър К. 12 "а": Родопският юнак Момчил и цар Иван Александър. Инфо: тук. Дата на представяне: 13 януари

Марина 12 "в": Чипровското въстание. Инфо: тук. Дата на представяне: 20 януари

Военното изкуство на траки, славяни и българи

1. Военното изкуство на траките
2. Военното изкуство на славяните
3. Военното изкуство на българите

Честит Ден на Независимостта!

С този манифест преди 102 години България официално провъзгласи своята Независимост и доказа на света, че не се чувства малка или второстепенна държава и че може да защитава националните си интереси въпреки всичко и всички. Нашите предци не се уплашиха веднъж завинаги решително да разкъсат оковите придържащи ни насила към Османската империя и непозволяващи ни да тръгнем по свой собствен път на развитие.

На 22 септември 1908 година във Велико Търново българският владетел получи най - високата монархическа титла - цар. Това само по себе си говори за голямото самочувствие, което са имали българите и за разбирането им за значението на България като фактор на международната политическа сцена. Много скоро след обявяването на Независимостта всички Велики сили и останалите държави в света признават българската държава за царство. Това е най - яркото доказателство на факта, че другите държави виждат в България огромен потенциал и една бъдеща регионална, а защо не и европейска сила.

Поради някои свои грешки и заради политиката на съседите си България не успя да заеме полагащото и се място като водеща сила в европейския Югоизток, но българският народ съхрани любовта си към свободата и независимостта. Нашите деди защитаваха свободата, независимостта и националните интереси на България всеки ден и по всеки възможен начин. Те не се уплашиха когато трябваше да защитят Родината по бранните полета на Балканите и мнозина от тях загинаха като герои, за да осветят с кръвта си българското землище и за да прославят нашата войска навеки. Тези, които оставаха живи се завръщаха към мирния живот и отдаваха цялата си енергия за въздигането на България и за добруването на нашия народ.

Трябва да се запитаме дали ние днес сме достойни наследници на предците си. Не позволяваме ли твърде често да се потъпкват националните ни интереси, да се унижава народа ни и да се унищожава държавата ни? От всички нас зависи да се промени това положение и ние трябва да го променим, защото го дължим не само на предците си, но и на бъдните поколения.

Доклади за I учебен срок - група вторник

Ива 12 "б": Знамето на българите до IX век . Инфо: тук. Дата на представяне: 5 октомври

Александра Д. 12"г": Разузнаването на българите през IV – VII век. Инфо: тук. Представяне на: 12 октомври

Ангелина 12 "г": Военната тактика на българите VІІ–ІХ в. по данни на наративните извори. Инфо: тук. Дата на представяне: 12 октомври

Димитър 12 "б": Индивидуални способи на бой, използвани от българите през VII – IX век. Инфо: тук. Дата на представяне: 26 октомври

Алиса 12 "г": Стратегия на унищожението в българо – византийските военни конфликти VII – IX век. Инфо: тук. Дата на представяне: 26 октомври

Христина 12 "г": Българите кутригури срещу Византия през 558 година. Инфо: тук. Дата на представяне: 28 септември

Ивана 12 "г": Основаването на Дунавска България. Инфо: тук. Дата на представяне: 5 октомври

Теодора 12 "г": Личността на кан Тервел. Инфо: тук. Дата на представяне: 12 октомври

Михаела 12 "г": Развитие на етногенетичния процес през VIII век. Инфо: тук. Дата на представяне: 19 октомври

Антониа 12 "г":Династична криза през VIII век. Инфо: тук. Дата на представяне: 19 октомври

Цветелина 12 "г": Митът за Крум Страшни. Инфо: тук. Дата на представяне: 26 октомври

Марина В. 12 "г": Кан Крум според С. Рънсиман. Инфо: тук. Дата на представяне: 26 октомври

Дария 12 "б": Митове около Християнизацията на България. Инфо: тук. Дата на представяне: 2 ноември

Весела 12 "г": Митът за слабия цар Петър. Инфо: тук. Дата на представяне: 16 ноември

Христина 12 "б": Самуиловата крепост Дема и битката от 1014 година. Инфо: тук. Дата на представяне: 16 ноември

Цветелина 12 "б": Въстанието на Петър Делян. Инфо: тук. Дата на представяне: 30 ноември

Мартина 12 "б": Въстанието на Георги Войтех. Инфо: тук. Дата на представяне: 30 ноември

Яница 12 "б": Въстанието на Травъл. Инфо: тук. Дата на представяне: 30 ноември

Учебници за учебната 2010 - 2011 година

За IX клас:
История и цивилизация за осми клас, Пламен Павлов и колектив, изд. Просвета, София

Понеже посоченият по - горе учебник е спрян от продажба от издателство Просвета, препоръчвам да се използва учебникът, създаден от същия авторски колектив: Пламен Павлов, Александър Николов и Мария Босева, който е на изд. Азбуки - Просвета. Корицата му изглежда по следния начин:

За X клас:
История и цивилизация за IX клас, изд. Просвета, Борислав Гаврилов, Андрей Пантев



За XII клас:
История и цивилизация за XI клас, Профилирана подготовка, изд. Просвета, Александър Николов, Митко Делев, Димитър Иванчев, Веселин Янчев

Античност и средновековие (начален преговор)

1. Праисторията

2. Древният Изток

3. Древна Елада

4. Древна Тракия

5. Древен Рим

Постижения на човешката цивилизация през средновековието

1. Началото на средновековието

2. Новите религии
а) християнство
б) ислям

3. Новите държави
а) в Западна Европа
б) в Източна Европа
в) в Азия

4. Развитие на културата и техниката през средновековието
а) завръщане към Античността
б) новите открития

Открития от епохата на средновековието:

Арабски числа, Компас, Механичен часовник, Артезиански кладенец, Копчета клип-клап, Точило, Тежък плуг, Хмел, Хоризонтален стан, Подкови, Преса за вино, Ликьор, Магнит, Огледало, Хартия, Капан за плъхове, Коприна, Сапун, Воден знак, Ръчна количка, Топ, Куполовидно седло, Требучет, Броня от плочки, Шпори, Стреме

Науки:

Алгебра и аритметика, Механика, Оптика, Хирургия, Химия и Алхимия, Тригонометрия, Навигация

Войната

Войната

1. Същност на войната

2. Характерни особености и видове въоръжени сили, военни действия и т.н.

3. Терминът „паравоенен”

4. Борби, въстания и революции


Приложение:

• Без война нито един народ не се освобождава от чуждо иго.
Без войны никакой народ ни от какого чужого ига не освобождается…
— Николай Чернишевски
• В боя няма смени, има само подкрепление. Когато победиш врага, тогава ще свърши и службата.
В бою смены нет, есть только поддержка. Одолеешь врага, тогда и служба кончится.
— Александър Суворов
• Военната сила не е достатъчна за защитата на една страна, докато страна, защитавана от народа си е непобедима.
— Наполеон
• Войникът не е разбойник.
Солдат не разбойник.
— Александър Суворов
• Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.
— Мопасан
• Войната е продължение на политиката с други средства.
— Ленин
• Войната е страхливо бягство от мирновременен проблем.
— Томас Ман
• Войната е епидемия от травми.
— Н. Пирогов
• Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа.
— Антоан дьо Сент Екзюпери
• Войната превръща в диви зверове хората, родени да живеят като братя.
— Волтер
• Войната, в по-голямата си част представлява каталог на груби грешки.
— Уинстън Чърчил
• Войникът трябва да бъде здрав, смел, решителен, честен, благопристоен.“ — „Солдату надлежит быть здорову, храбру, тверду, решиму, правдиву, благочестиву.
— Александър Суворов
• "Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки." — Тери Пратчет
• „Дисциплината е майка на победата.“ — „Дисциплина — мать победы.“ — Александър Суворов
• „Докато има класово господство, винаги ще има войни.“ — Ленин
• "Как се управлява светът и се разпалват войните? Дипломатите лъжат журналистите и вярват на лъжите си, когато ги четат във вестниците." - Карл Краус
• „Колониализмът е пряка или косвена причина за много конфликти, заплашващи човечеството с нова война.“ — Никита Хрушчов
• „Където може да мине елен, оттам ще мине и войникът.“ — „Где пройдет олень, там и пройдет солдат.“ — Александър Суворов
• „Мирът е добродетелта на цивилизацията, а войната — нейното престъпление.“ — В. Юго
• „Мирът е само кратка почивка между войните.“ — А. Декурсел
• „На война, като на война.“ ****
• „На война с нищо не можеш да замениш победата.“ — Дъглас Макартър
• „По своята същност парите са артерия на войната.“ — „Деньги суть артерия войны.“ — Петър Велики
• „Трудолюбивият мирен плуг, дълбаещ браздите е по-почтен от меча.“ — „Прилежный, мирный плуг, взрывающий бразды, Почетнее меча…“ — Евгений Абрамович Баратински
• „Ако няма вражеска заплаха, армията е в опасност.“ — Аркадий Давидович
• „Войникът е последното звено в еволюцията на животинския свят.“ — Джон Стайнбек
• „Невъзможно е да станеш добър войник, ако не си поне малко глупав.“ — Флорънс Найтингейл
• „Фуражката деформира главата.“ — Морис Дрюон
• „Кадровият офицер е човек, когото храним в мирно време, за да ни изпрати на фронта във военно време.“ — Габриел Лауб
• "Армейско правило: „Да командва умее само този, който умее да се подчинява.“ Това е все едно да кажеш „Да плува умее само този, който умее да потъва.“ — Лорънс Питър
• "Хората трябва да престанат да воюват помежду си и да обявят война на насекомите." — Лутър Бърбанк
• "Мъжете обичат войната, защото тя им дава възможност да изглеждат сериозни. Понеже е единственото, което не позволява на жените да им се смеят." — Джон Фаулс
• "Бомбардирането с В-52 от височина 10-13 хиляди метра е много точно. Неизменно улучват земята." — Юджийн Карол, американски адмирал
• "Една ядрена бомба е достатъчна, за да ти съсипе деня." — Графити
• "Не зная с какви оръжия ще се води Третата световна война, на Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни" - "I don't know with what weapons World War III will be fought, but World War IV will be fought with sticks and stones" - Алберт Айнщайн

------------------------------------------------------------------------------------------------
Войната представлява организирана борба с използване на оръжие и физическа сила между народите, държавите или страните във вътрешен въоръжен конфликт (наречен гражданска война). Антоним на войната е мирът, който обикновено се определя като отсъствие на война.
Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой природни ресурси (земя, първични суровини и енергийни източници). Обикновено официално разгласяваната причина от страна на победителите е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. По формулировката на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“.
За достигането на политически цели във войната се използват въоръжените сили като главно решаващо средство, а също така икономически, дипломатически, идеологически и други средства на борба.
Международното право квалифицира агресията като международно престъпление.
Пресметнато е, че в продължение на 5500 години на земята са водени 14 500 войни.Всички те са отнели живота на 4 млрд. души.
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Войната е нашата майка

Съществува предубеждението, че "мирът на всяка цена" е по-добър от войната. Въпреки от реалностите на човешката история, въпреки постоянното опровержение на пацифистките утопии, тази наивна позиция не изчезва. Напротив.
Апологетите на "мира на всяка цена" се позовават на Евангелието и на антимилитаристичния характер на християнската етика. Но това е свободна интерпретация. Защото небесният покой на небесния мир противостои на основната характеристика на долния мир, движен от неистовото буйство на стихията.
За това пише и Хераклит: "Враждата е бащата на всички неща". Горният свят, светът на истинския мир, воюва с долния, попаднал под властта на дявола. Тези два лагера, тези две групи ще се намират в безкрайна вражда, във войн до края на света. Примирието между тях е невъзможно. Призивите за него са кощунствени. Между доброто и злото н може да има консенсус. Поради това да се извежда пацифизма от християнството е некоректно и от богословна гледна точка. Проповядваната любов към врага не може да отмени битката.
От войната не може да се избяга. Върху войната и битката са построени основите на този свят. Те са неговото главно качество. Щом сме хвърлени в земния мир, ние, въпреки нашата воля, сме мобилизирани на фронта. И този факт трябва да възприемем.
Без да решим проблема с войната, без да отговорим на нейния призив ние не можем да се придвижим към нито една страна на битието. Раждайки се, ние сме обречени на определена част от долния мир. Следователно автоматично сме мобилизирани за нейната защита, за отстояване на общността, обществото, техните интереси.
По принцип всички хора се намират в постоянна война. Те са принудени да защитават своя род, своята земя, своята държава, самите себе си от агресивните вълни на земната реалност. Човек се ражда от войната, учредява се от нея, закалява се от нея, закалява се в нейния огън.
Странно е, че колкото по-упорито човечеството бяга от реализма за войната, толкова по-страшни и нечовешки са войните, толкова по-дълбоко по спиралата на ужаса се спуска в мерзостта. На това се дължи и фарисейската юридическа установка, забраняваща пропагандата на война. Какъв фалш!
Войната се подсмива на тези жалки опити. И си отмъщава. Тя е неотменима като смъртта. Онзи, които не се готови за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите, а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателство като благородно същество, а като жалка, неодушевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение.
От войната не може да се избяга. Напротив. Важно е точно да определим принадлежността си към своята армия и своята част. Не е важно дали войната вече е обявена, или още не е. Тя няма да се забави много. Тя е неизбежна. Тя е навсякъде около нас.
Но войната няма само духовно-екзистенционален аспект. Тя съдържа и друг компонент, касаещ общата система от ценности. Войната кара човека, отново и отново, с цената на огромно лично усилие, да утвърди своята принадлежност към общността. В това се крие социалният и даже националният смисъл на войната. Тя винаги е колективно дело, винаги е насочена към обща цел, към съхраняване на народа, държавата или към увеличаване на жизнените им региони. Войната дава смисъла на съществуването на народа или цивилизацията, както в малкото, така и във великото.
Винаги идва моментът, когато тази културна форма е атакувана от врага, искаш да я сломи, преобрази, присвои. Или обратното - винаги идва моментът, когато силата, мощта и излишъкът на вътрешна енергия се нуждае от изход. Това може да стане само за сметка на някой друг.
Войната има начало и край като исторически период. Но със своята неизбежност, със своята неповтаряемост, с постоянството на своите дълбочини онтологически причини тя превъзхожда историята, подчинява я на себе си.
Ако хората не защитават своя народ и своята вяра на война, те ще загубят връзката с този народ, ще станат блуждаещи атоми, а тяхната вяра ще загуби спасителната си сила, ще стане плоска, не действителна. Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията, за загубата на нейната сплотеност и жизнена сила. Този който не е готов да се сражава и умира не може истински да живее. Поради това на всякъде, даже в най-мирната от цивилизациите - християнската никога не е бил прекратяван култа към войната, която дава на нацията смисъл и съдържание.
Не случайно така почитаният от православните Свети Григорий е воин за Вярата, защитник на православния народ, спасител не само на земното, но и на православното царство.
Ценностите на народите, културите и обществата се доказват във война и чрез войни. Ценно е онова, за което е заплатено с кръв. Прекрасно е онова, в чиято основа лежи самоотвержен подвиг. Възвишено е онова, за което може да се умре.
Родината е конкретна форма, обхващаща всички ценности, покриваща всички трансперсонални записи от емоционалния свят, проникващи през рода и поколенията.
Юнгер пише, че "родината събужда толкова изначално чувство, че то е присъщо даже на растенията, които категорично отказват да растат на чужда почва". Родината е епитаф, възвишено оправдание за загиналите. Достатъчно е само това свещено слово и войната възприема нов смисъл, достъпен не само на благородния доброволец, на богатира и героя, но и на всеки прост човек, до когото стига в интимен момент гласът на собствената му природа. "Ти можеш да се страхуваш от прекия контакт със Смъртта и кръвта, но пред лицето на Родината, която е над всички ценности. Ти си длъжен да отидеш на война. Ти нямаш избор."
Как диво контрастира всичко казано, което е толкова понятно, разбираемо и логично, с настроенията, които царят днес у нас. Като че ли са прекъснати най-важните връзки, които трябва да свързват мисълта и действието, идеологията и психологията, логиката на постъпките и каналите за нейното осмисляне, оценката на миналите и избора на бъдещите пътища...
Могат да се поставят различни диагнози. И всички ще бъдат песимистични, горчиви, без надежда.
Най-неоспоримата е, че сме загубили волята за война, че ние предадохме войната. Или от срам, или от страх, или от загуба на разума се отказахме да изпълняваме онова, което са длъжни да вършат в минутите на буреносен набат всички народи. Да воюват.
Народи и народчета, култури и култове хвърлиха смъртно предизвикателство. Западната цивилизация ни отказва правото да бъдем различна от нея цивилизация - и това е война. Нашите бивши братя отказват да уважават нашата сила и нашия мащаб - това е война. Западните съседи, поощрявани от мощта на атлантистите, застрашително ни размахват хилавите си рижави юмручета - и това е война. Азиатските орди косо и лошо гледат към нашите южни и източни простори - и това е война.
Нашата изстрадана, изплакана, отвоювана от нас с възторг ДУХОВНА МЕЧТА е оплювана от привържениците на други културни форми - и това е война. Ние стремително ще се разтворим в небитието като призрак, губейки своето единство, своята сплотеност, своето самобитно, уникално, тревожно и необятно "аз" - и това е война.
Колко още може да продължи този кошмарен сън?
Колко още трябва да се чака докато в бърлогата на непробудното помрачение се събуди нашият горд и възвишен дух - духът на смелите и верни на Родината хора.
Колко ще трябва да ни зоват сълзите и кръвта от могилите на нашите предци, които всичко виждат, но не могат да осъзнаят позорището на хипнотизираните от дръзки чужденци потомци.
Добре, заради тях и заради онези, които страхливо мълвят "пак искат да ни направят пушечно месо" ще кажем иначе.
Добре, войната не е ваша.
Тя е наша. Нашата майка!

Александър Дугин
-------------------------------------------------------------------------------------------------

Изкуството на войната

中国国际广播电台
　
„Изкуството на войната” е велико произведение за военната теория от древен Китай. Идеите в тази книга намират широко приложение в сферите на военното дело, политиката и икономиката и на съвременния свят.
„Изкуството на войната” е създадено преди 2500 години. Произведението е най-ранната книга по военна теория в света – появява се 2300 години по-рано от „За война” на Клайсеуиц.
Писателят на „Изкуството на войната” Сун У е военен деятел от династиите Чунчю. За да намери спокойствие, той заминава за царство У. Там той е назначен за генерал. Под негово ръководство войските на У побеждават царство Чу. Сун У обобщава предишните войни и съставя „Изкуството на войната”. В произведението са показани редица общи закономерности при воденето на войните и е поставена цялостна теоретична система за войната.
„Изкуството на войната” е съставено от 13 части по 6000 йероглифи. Всяка част има една основна идея. Например, в частта за стратегически комбинации се дава отговор на въпроса, дали трябва да се започне войната. В нея са направени разяснения за връзките между войната и политиката и между войната и икономиката. В частта „Операции” се разяснява въпроса, как да се води войната. В произведението Сун У посочи, че първата тактика е да се постигне победа по политически начин, втората – по дипломатически начин, третата – с военна сила, а последната – превземане на градове чрез военна атака. За събиране на точна информация, трябва да се използват и шпиони.
В „Изкуството на войната” са включени и философски идеи, например „За да победиш, трябва да познаваш и себе си, и враговете си.” Този израз вече е поговорка сред обикновените китайци. В диалектическо отношение, Сун У разяснява връзките между съперници, между домакин-гост, много - малко, силно - слабо, атака -защита, победа - загуба, полезно - вредно, и така нататък. На основата на тези противоречия и промените им, Сун У предлага своите стратегии и тактики. Идеите в неговото произведение заемат важно място в развитието на диалектиката в Китай.


Мъдростта на Сун У е известна в цял Китай. Неговите военни и философски идеи са станали достояние на много страни. Неговото произведение вече е преведено на английски, руски, немски, японски и други общо 29 езици. Военните школи на много страни определиха „Изкуството на войната” за учебен предмет. Във Войната в Залива през 1991 година, двете воюващи страни са изследвали обстойно „Изкуството на войната”.
„Изкуството на войната” също се употребява в търговията и други сфери на обществото. Много бизнесмени и банкери използват на практика идеите на Сун У.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Сун Дзъ, глава I (Изработване на планове)
Сун-Дзъ каза:
Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата.
То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.
Изкуството на войната е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле.
Те са:
— Моралният закон
— Небето
— Земята
— Пълководецът
— Редът и дисциплината.
Моралният закон кара народа да бъде всецяло предан на своя владетел и да го следва, независимо от риска за живота и без страх от опасността.
Небето е израз на нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.
Земята включва разстоянията — близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт.
Пълководецът олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността.
Под ред и дисциплина следва да се разбира устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията и контролът върху военните разходи.
С тези пет условия следва да се съобразява всеки военачалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение.
Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:
— Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?
— Кой от двамата пълководци е по-способен?
— Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?
— При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?
— Коя е по-могъщата войска?
— Къде командирите и войниците са по-подготвени?
— При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?
Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.
Военачалникът, който се вслушва в съветите ми и се ръководи от тях в действията си, ще победи — нека на такъв бъде поверено командването. Военачалникът, който не се вслушва в съветите ми и не се ръководи от тях в действията си, ще претърпи поражение. Нека от такъв бъде отнето командването.
Докато се стремите към ползата от моите съвети, не пропускайте също тъй да извлечете изгода от всички благоприятни обстоятелства извън рамките на обичайното.
Според това дали обстоятелствата са благоприятни, плановете следва да се преразглеждат.
Цялото военно дело се основава на заблудата.
Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.
Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.
Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.
Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.
Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.
Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.
Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително.
Пълководецът, който печели битка, преценява много неща още в храма, преди битката. Пълководецът, който губи битка, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако не се правят никакви преценки! Съобразявайки се с това, аз съм в състояние да предвидя кой би могъл да спечели и кой по-скоро ще загуби.

Глава II (Водене на война)

Сун-Дзъ каза:
Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.
Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.

Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.
Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.
И макар да сме чували за глупава привързаност в бойните действия, военното умение никога не се е свързвало с продължителни забавяния.
Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.
Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.
Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.
Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.
Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.
От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.
Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.
Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.
Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.
За да убиват врага, у нашите мъже трябва да бъде разбуден гняв. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.
Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.
Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.
Ето защо смисълът на една война трябва да бъде победата, а не продължителните военни действия.
И нека се знае, че пълководецът е повелител на съдбата на народа; той е човекът, от когото зависи дали нацията ще живее в мир или ще е изложена на опасност.